Време е за поредния брой на това толкова езотерично и толкова любимо ми списание. И за да предупредя отрано, публикувам тук представянето му от Сашо Карапанчев:
—-
Става дума за нов брой на любимото списание „Тера фантастика”. По стечение на редица обстоятелства сега броят се явява двойно уникален – и извънреден… и юбилеен.
Извънреден, защото разчупва възприетата до момента съставителска формула на този печатен орган. И не само това: посветен е изцяло на една знаменита личност от света на фантастиката.
Юбилеен, понеже отбелязва 105 години от рождението и 40 от кончината на въпросната личност – Иван Антонович Ефремов, патрон на Софийския клуб по прогностика и фантастика, който пък е сред най-старите в Европа и единствен в света носи това руско име.
Съставители на новата „Тера” са: Юрий Илков-Генерала (главен редактор), Александър Карапанчев, Георги Недялков, Атанас П. Славов и Тодор Ялъмов. Петимата участват в броя и като автори.
Списание „Тера фантастика Ефремов”, каквато в случая e „титлата” му, предлага разнообразни материали, повечето от които излизат за първи път на български език. Като например:
■ интервюта с Иван Ефремов и с Генадий Прашкевич;
■ подбрани откъси от пътеписната книга на Ефремов „Пътят на ветровете”;
■ пълна библиография на Ефремовите творби, отпечатани досега у нас;
■ богата библиография на българските публикации за И. А. Ефремов;
■ статии и писма от Иван Антонович, които осветяват пътя му на писател, както и различни проблеми от художествената словесност и живописта;
■ специални анализи на Ефремовото творчество и на влиянието, излъчвано от него и до днес;
■ цветни репродукции на илюстрации по Иван Ефремов, цветни снимки от неговия музей във Вирица и пр.
■ след много години отново на български (разбира се, тук, в „Тера фантастика Ефремов”) голям откъс от прочутия му роман „Острието на бръснача”…
Впрочем сега нямаме за цел да изредим цялото съдържание на това уникално списание, но ви уверяваме, че то предлага и други – не една и две – заслужаващи си изненади.
Тиражът е ограничен – ето защо през близките есенни дни редовно се оглеждайте и ослушвайте за появата на новата „Тера”!
Ако човек хване цялото творчество на Иван Ефремов и за две седмици го изчете много концентрирано и задълбочено, ще схване една интересна “червена нишка” у него (която иначе може и да не се забележи): той прокарва една чисто БОГОМИЛСКА представа за Битието, а именно, че материалният свят, който ни заобикаля не е дело на Бога, а на Луцифер (Сатан). От Бога е само всяка нематериална конструкция на нашето съзнание, сиреч – представите ни. Е да де, ама представите ни са само представи, поради което са лъжливи (или поне не винаги успешно стараещи се да бъдат адекватни на реалността), докато материалния свят си е материален свят: може да те удави, да те изгори, да се събори на главата ти, или да те наниже като на шиш…
Излиза, че Луцифер (Сатан) е много сериозен и не лъже, че ще ни причини страдание (и ако не сме идиоти, ще вземем мерки да избегнем опасностите), докато Бог винаги ни предлага една подвеждаща псевдо-действителност…
Ох wn, къде се отплесна…
Вярно, че споменава Стрелата на Ариман и други подобни, ама това е само като символ, а не че прокарва някакви вярвания.
Именно символика – какво друго? Нима кое да е вярване на света не е просто само колекция от символи и нищо друго. Ако примем, че освен символите има и нещо друго, тогава ще бъдем принудени да приемем също, че има и някакви сили, намиращи се вън от нас и властвуващи над нас. Което ние не приемаме!
Всичко е в нашата черепна кутия – там се пораждат символите, там е мястото, където венъж породилите се символи работят върху нас, извисявайки ни, или унижавайки ни – в зависимост от нашата нагласа.
А самият Ефремов не прокарва в тази насока никакви идеи; той само регистира какво е общото състояние на нещата. При нас Петър Бобев правеше това доста успешно (за нашенския читателски кръг). Братя Стругацкие са другата висша инстанция, която дискутираше въпросната материя: човешкото съзнание и сътворени от волята ни светове, паралелни на материалната даденост на Битието, които битуват като нейни заместители.
…”Трудно е да бъдеш бог” е най-ярката мостра от творбите на двамата братя.
“…някои нации на Земята вярвали, че политическите програми, приложени в икономиката от тоталитарна власт, могат да променят хода на историята без предварителна подготовка на психологията на хората. Понеже не били способни да подобрят съдбата на народите, догматиците много силно влияели върху съдбите на отделните личности. Стрелата на Ариман се забивала право в целта, защото необоснованите промени нарушавали отколе постигнатата и скъпо платена устойчивост на обществото…”