Това е името (или може би никът?) на един от веселяците във fishki.net. Ето няколко разказани от него истории:
Дядо Мраз и децата
По сценария на детската градина, Дядо Мраз трябваше да се изправи до елхата и да каже: „Със чувал и беловлас – кой съм аз?“. И децата, естествено, изпищяват дружно: „Дядо Мраз!“… На този Дядо Мраз групата на по-големите в нашата детска градина беше четвъртата за сутринта, и вече беше привършил плоското шишенце. Дойде той до елхата, изпъчи се и избоботи: „Със чувал и беловлас, кой съм аз?“ Но този път в мига тишина, който следва репликата му, изпреварващо отекна радостното гласче на едно от децата:
– Пидирас!
Какво стана после, не е за разправяне…
Петрович
В стаята за тежките случаи в травматологията всички болни бяха гипсирани. Кой на екстендер, кой и без него неподвижен, проблем е дори ходенето в подлогата – ужасяваща скука. Единственото разнообразие в бавно точещите се дни внасяше самотна хлебарка, която бяха кръстили Петрович. Знаеха му наизуст любимите пътечки по перваза на прозореца и редовно му оставяха там най-вкусните трошички.
Една сутрин рано-рано санитарите вкараха мъртво пиян чичка с два счупени (и вече гипсирани) крака. Смъкнаха го на леглото до прозореца. Час по-късно той взе да се размърдва и да мрънка нечленоразделно, пълнейки въздуха наоколо със спиртни пари. А след още час почна сутрешната визитация.
За лош късмет професорът още от вратата мярна пълзящата по перваза хлебарка. Зяпна, след това смъкна чехъла си и вбесен от нарушението на хигиената спринтира към целта. Всички болни в един глас ревнаха:
– ПЕТРОВИЧ, БЯГААААААЙ!
И типът с двата счупени крака скочи и побягна на гипсовете! Оказа се, че също бил Петрович…
Намериха го половин час по-късно на горния етаж, в женското отделение.
Празненството
(Разказ на познат)
Имаме си в социалната мрежа група на точни съименници. Веднъж решихме да се срещнем на живо. Събрахме се общо 23 души. Ударихме по бира, втора, трета и т.н.
Като излязохме към полунощ от ресторанчето, подкрепяйки се един друг, ни спряха полицаи. Да им бяхте видели физиономиите, като почнаха да ни проверяват документите…
🙂 Ех, съвременните деца, какви думички знаят. Ние навремето не разсъждавахме толкова обширно. Камоли рими да измисляме.
Какво после стана … ами предполагам някои от другите деца от групата, които си имат двама татковци, са поискали обясение от малкия кандидат поет след ицидента.
Много забавни историйки. 😉
– ПЕТРОВИЧ, БЯГААААААЙ!
Още не мога да преценя това дали влиза към черния хумор, но е доста забавна история 🙂
А за Празненството искам дългата версия ако може.
От същата детска градина:
“Здраствуй , милий Дед Мороз , с бородой из ватой !
Ты подарки нам принес , пидирас проклятий ?”
Перфектното четиво за неделя сутринта 🙂 🙂
Pingback: Кратки 01.01.2013 | dream keeper