Панаирът на книгата

Днес успях да мина през Панаира на книгата. За пръв път от три години насам. Сякаш за пръв път празнувам рожден ден от три години насам.

Пиша това капнал и понастинал след тежкия ден, но с огромна усмивка на уста. Не ми стигат думите да изразя какво е усещането да бродиш сред щандове и щандове, покрити с книги, книги и още книги. Може би се чувства така единствено лакомник, попаднал сред трапези, подредени за най-богатия пир на света.

Повече книги, отколкото бих могъл да изчета до края на живота си. Необхватимо количество храна за духа, от най-простичка до най-луксозна, от пуканки до хранителни концентрати. Бродех сред него и разбирах колко изгладнял съм бил за духовен пир. И се чувствах преял дори само от гледката на заглавия, корици, резюмета, картини…

На моменти имах чувството, че е сън. Че ей сега ще трябва да ставам и да се стягам за работа. След това се сещах, че съм буден (и избягал от работа). И че мога спокойно да си позволя да се наслаждавам, до насита. Зад щандовете често виждах познати, разменяхме думи, пожелавахме си хубави неща. И някак все не събирах смелостта да им благодаря, че са прибавили своята храна към необятния пир наоколо. Няма да ме вземат за луд, знаят си ме. Но… не зная защо, не им го казах. А сигурно трябваше.

Поплямпахме си известно време щастливо с Бранимир Събев. Скарах му се, че не е издавал от години – тъй де, българският хорър трябва да бъде отсрамван по-честичко! Той се заоправдава, но май се чувстваше виновен. Пада му се! Читателите чакаме и се облизваме!… След това пък видях един от старите майстори на книги-игри – Ейдриън Уейн. И пак куп приказки, и пак щастливи спомени за времената на книгите-игри, фенството и читателското безгрижие. От Александър Карапанчев пък научих, че в събота от 13 ч. ще се провежда среща в памет на братя Стругацки. (И ще бъде водена от истински жив люден – Юрий Илков.)

Носът ми увисна здравата, когато разбрах, че „Легенди от Средната земя“ май няма да смогне да излезе за панаира – печатарите са се забавили. Но пък Любомир Николов ще бъде налице в събота, и много се надявам да раздава автографи поне върху книжката с приказките от най-различни народи. По-добър коледен подарък за деца на подходяща възраст направо ми е трудно да си представя. Пък и „Легендите“ надали ще закъснеят. Надявам се. А излязат ли, Любо сигурно ще започне работа върху „Елесар“ (който се очертава да стане тритомник). Мисля си, че ако Толкиновият тръст искат да намерят писател, който да продължи Толкин истински, знам кой ще е най-подходящият кандидат. 🙂

Ще излезе обаче още утре (ако не се случи непредвиден гаф) поредният ежегодник „ФантAstika“ – в случая за 2012 г. Имах удоволствието да го прочета, докато Ели го подготвяше за печат – наистина е великолепна подборка (да си жив и здрав, Наско!). Ако „Базилиск“ на Сергей Другал е едно приятно и намигващо „утре“, то „Око под наем“ на Тери Бисън е феноменално полиран социо-кибер-телепънк, а „Писък“ на Дъглас Смит – впечатляваща, великолепна твърда научна фантастика в най-добрите традиции на жанра. И с това хубавите неща само започват.

Експерименталната форма на Наско Славов – разкази и илюстрации творени едновременно, не едното по другото, а като общо цяло – оставя наистина различно и завладяващо усещане. „Портретиран“ в този брой е един от живите класици на българската фантастика – Велко Милоев. Пет разказа и есе в добавка – рог на изобилието! „Уловът“ на Ценка Бакърджиева, „Разпятие“ на Антон Фотев, „Словото“ на Георги Христов са все великолепни неща на незаслужено малко известни млади, но умели майстори. „Мьобиусова повърхност“ – е, който не е чел „Вергилий и водата“, той не знае какво значи Светослав Николов! Добавете „Нещата от живота“ и „Всичко си има цена“ от Емануел Икономов (господи, кога този презает човек смогва и да пише), и тортата си има и черешка.

И това продължава да не е всичко. Ще прочетете и най-добрите неща от конкурса за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян. Владимир Полеганов, Юлия Попчева, Любомир П. Николов, Вал Тодоров, Георги Малинов и още писатели правят незабравима колекция. Много свежест в малко страници – звучи ми доста по-добре от много свежест в малко калории. 🙂 Тежка категория хит извън рамките на конкурса (и всякакви други) е началото на романа „Дванадесетте разбойници“ на Янчо Чолаков. (Имам познати, които буквално куфеят на негови неща от типа на „Историите на Самотния редник“.)

И да не забравя да похваля и себе си – налична е и втората глава от „Ортодокс“. Какво е способен да натвори Петърчо в манастира вече разбрахме – време е да разберем какво може да натвори пък на научен свят! 🙂 Апропо, имам и още един дребен принос – превеждането от руски и „локализирането“ на интернетския фолклор с бъдещето на Иван Вазов (в оригинала – Достоевски).

Като представяне на втория сборник „Фантастихия“ са намерили място няколко разкошни фантастични стихотворения – от Юрий Зельони през Уолт Уитмън та до Хорхе Луис Борхес и Валентин Д. Иванов. А вездесъщият вземач на интервюта Сашо Карапанчев очевидно не е имал никой друг подръка, и му се е наложило да направи интервю със себе си. (И не звучи никак шизофренично. Най-малкото той е може би най-добрият поет в българската фантастика.)

А оттам нататък следват неизбродни дебри фантастология, околофантастика, фантастичен хумор (направо изпокапах от хилеж на представянето на православния автомобил Ортокар), духовити дребни пародии и какво ли не още. Само тази част да беше алманахът, пак бих си го купил без нито секунда колебание. И съм обещал, дойде ли вестта за отпечатването, да поема лична грижа той да стигне на панаира с максимална скорост.

(И още една „аман вече от самореклама“ – с него вероятно ще стигнат до панаира и всичките трийсетина отпечатани бройки от още едно издание на „Човешката библиотека“ – „Докосвания“. Представлява сборниче избрани записи от великия ми блог. Не знам колко ще струва, наистина не съм се интересувал, честно. Надали ще е скъп, стотина страници е. И ако някой иска автограф, с удоволствие ще се изживея като писател и ще му го дам.)

Уффф… Докато пиша това, умът и душата ми продължават да плуват сред сергиите и книгите на панаира, като умът и душата на фанатизиран богомолец из катедрала, дори след като той вече се е прибрал у дома. Вече на няколко пъти трия цели абзаци отплесвания отново към невероятната атмосфера там. Не ми се сърдете – вече от години не мога да си позволя да поддържам ритъма на четене, който истински ми пасва (средно една нова книга на ден). Сърцето ми обаче продължава да жадува за него. Имайте милост и се усмихнете добродушно…

Хайде стига съм писал, че сигурно никой няма да дочете този запис докрая. Отивам да спя и да сънувам как ще бъда в събота пак на панаира. 🙂