Когато за пръв път прочетох този проектозакон, се чудех какво да мисля. Много добри и много лоши неща на едно място. И всичките като резултат от едно и също положение в закона – задължителното, държавно контролирано предучилищно и училищно обучение на децата.
Един от големите плюсове на идеята е, че най-сетне някои категории хора ще бъдат заставени да пращат децата си на училище. Не че българското училище в днешния му вид гарантира каквато и да е образованост, де – ако не вярвате, погледнете разните брадъри (и най-вече брадърки). Но поне е някаква начална стъпка. Предостатъчно хора в България виждат реализация единствено в престъпността, не само защото не са се научили да умеят нищо друго, но и защото не са се научили на основните принципи на обществото – а те се учат в училище, волю-неволю. Тук идеята печели подкрепата ми.
Друг голям плюс е изискването на задължителен курикулум. Едно, че съм виждал в какво превръщат децата разни „училища“, организирани от фондации, зад които стоят секти от сорта на тая на Мун. Уви, те имат пари за такива работи. И второ, че е изкусително да се нравиш на децата, като им даваш абсолютно недостатъчно количество и качество познания. И което е още по-лошо – доходно… Задължителният курикулум би ограничил крайностите в тази насока.
На този фон, какви са минусите ли? Само един. Твърде аморфен. Но и твърде съществен.
Не вярвам, че държавата ще използва влиянието си, за да учи децата на „лоши неща“. Училищната програма няма как да бъде държана в тайна – надали има нещо в страната, което да го виждат лично повече очи. А колкото големи гадости творят политиците на тъмно, толкова стриктни са принудени да бъдат, когато са открай докрай на светло. Печалбата от подобен ход би била абстрактна и след десетилетия, а рискът за тях – огромен, страшен и скорошен.
Че ще има разни корупционерски изпълнения около учебниците, облеклото, местата в учебните заведения и т.н. – убеден съм. Както обаче, за съжаление, винаги ги има и в частните обучителни начинания. Даже там са може би повече, защото контролът върху тях е по-труден… Така че и в това алтернативата не е за особено предпочитане. Не това ме безпокои.
Плаши ме идеята, че единствено държавата може да провежда обучението на децата. Не защото ще ги обучи на нещо страшно. А защото родителски организации и частни фирми могат да предлагат същото обучение, но по далеч по-добър начин. По-съобразен с децата, по-гъвкав, по-иновативен, допълнен с нови и полезни неща… Ликвидирането на частната, личната и обществената инициатива в образованието никак не ми се нрави.
Отделно от това ме безпокои идеята за напълно унифициран задължителен курикулум, за съвършено еднаква навсякъде училищна програма. Централизираното обучение е голямо изкушение за подобна стъпка. (То и през соца имаше математически, езикови и прочее гимназии, ама бяха капка в морето.) Според мен далеч по-разумната идея е да се изисква от учебните заведения един базов, задължителен, но не твърде богат курикулум. Една голяма част от курикулума учебното заведение трябва да може да си го състави или подбере само. И трябва да има правото само да избира и по какви учебници, програми и прочее ще учат децата.
От училищата според мен трябва да се изисква единствено краен резултат – реално дадени знания по задължителните и по обявените от тях за преподаване предмети. Примерно учениците след всеки клас да държат централно администриран и оценяван изпит. Тези, които не могат да покрият минималните критерии по даден предмет, очевидно не стават за преминаване в по-горен клас по него – дали допълнителни уроци и „поправителен“ наесен, дали учене по този предмет с по-малките, дали цялостно повтаряне на класа, да си решава учебното заведение. От него се иска резултат, а не спазване на бюрократични правила.
Държавното финансиране на учебните заведения според мен трябва да е според постигнатите резултати. Било като абсолютно ниво, било като подобрение на учениците спрямо предишната година, било по други схеми. Може би по някаква комбинация от показатели. За учениците със специални нужди – изключение или съобразени с тях критерии. Резултатите може да се използват и за класация на учебните заведения по качество.
Пак според постигнатите от ученика резултати според мен трябва да се определят, поне отчасти, и надбавките, които получават родителите му. Една възможна схема е като надбавките за деца в училищна възраст са ниски, а повече пари се дават за постигнати от детето успехи или напредък, според показаното на държавния годишен изпит. Вероятно има и други схеми, може би по-добри от тази. Вероятно има как схеми да се комбинират така, че да се съчетават предимства и да се избягват недостатъци.
Защо написах толкова подробности ли? Защото всички те следват естествено и логично именно от положението, при което училищата имат автономия, могат да са не само държавни, от тях се изискват единствено резултати, и задължителният курикулум е сравнително ограничен. При обратното положение, което ни гласи проектозаконът, тези хубави неща могат да са хубаво пожелание, но не вярвам да са практически постижими.
Затова и подкрепям протеста срещу този проектозакон. Ще отида на него – той е на 12 декември, пред Народното събрание, в 10 часа. Проектозаконът може и да съдържа добри идеи, но в този си вид е без бъдеще.
Ако искаме да имат бъдеще децата ни.
Благодаря ти!
Мисля че беше предаването от Понеделник (10.XII.2012) в “Часа на Милен Цветков” по Nova.
Хубаво е да се гледа, защото според мен се казаха доста хубави неща, които в момента не мога да повторя точно. Темата беше по-скоро за това предучилищното възпитание, и доста силно се наблегна на това че се поставят “цели”, но напълно липсва методиката с която да се постигнат тези цели. Това оставя всяко училище и всеки учител да открива сам топлата вода.
Общо взето… Препоръчвам гледането на документалния филм “Waiting for Superman” за основното образование в щатите или по-скоро за провалът му.
Няма да е лошо да гледате и документалния филм на BBC “The Trap”. Не е точно по темата, но дава добра идея защо системите с поточкови системи за оценяване се провалят. Става дума предимно за управление, администрация и финанси, но принципът е същия.
Този проектозакон, както действията на правителствата от втората световна война, говори, че ако искаме да имат бъдеще децата ни, трябва да емигрират в нормалните държави.
е, тук е вече съвсем на място: http://sm.a-bg.net/2012/11/30/6535.htm
Григор каза: “Не вярвам, че държавата ще използва влиянието си, за да учи децата на „лоши неща“.”
1) вяра в божествената добра същност на държавата, а? 😉
2) колекционирал съм изказвания на политици, социолози, министри относно разни теми. За образованието тяхното се свежда до едно откровение на Андре Райчев: училището учи да се подчиняваме на безсмислени заповеди и подготвя младежите за пазара на труда”.
Не са “лоши неща”, хмък. Дресиране в покорство и превръщането в стока за продан на пазара.
Чудничко.
когато държавата най-сетне наложи вероучение, това също няма да е “лошо нещо”, нали?
в “нормалните държави” тамошното население също никак не е във възторг от образователните системи.
А и хората живеят в СТРАНИ, не в ДЪРЖАВИ (не всички са политици или чиновници).
Григоре, много точно и добре казано!
Бих добавил и следнто: Където държавата има монопол, нещата са зле. Същото ще е и с образованието.
Освен това не разбирам, защо държавното и монополизирано обучение на децата трябва да започне на възраст 4 годинки? Преди не започвахме ли училище на около 6-7 годишна възраст? Защо родителите да трябва да са задължени да започнат да дават детето на задължителна детска градина/училище/забавачка/whatever, на възраст 4 годинки? Не е ли това въпрос на родителски избор? Защо насилие, защо глоби?…
Освен ако скритата цел не е да произвеждаме все по-тъпи деца?… Защото всички знаем, какво е качеството на образованието в момента в България…
На 7 годинки вече си го изтървал, първите 7 са много важни за приучаване на покорство. Сега на 4, по-късно и от люлката. Колкото са по-малки, толкова по-лесно влизат в калъпа… А калъпът е ясен – безмозъчни, специализирани консуматори. Прекрасният нов свят.
аз лично смятам, че за децата е добре да посещават детска градина. Дъщеря ми, сега първолак, ходеше на ясла и градина от почти бебе (1г. и 4 месеца) и и се отрази чудесно.
Обаче абсолютно не съм съгласен каквото и да било по отношение на 4-5 годишни деца да е “задължително”, и правото на избор на родителите да се ограничава по какъвто и да било начин.
Сестра ми води двете си деца в т.нар. родителски кооператив, просто къща където един учител и един родител гледат 15-тина деца през деня. От гледна точка на всякакво законодателство това образувание е мега-незаконно, което не му пречи да улеснява родителите и да е добро за децата (за които просто не е имало място в държавна детска градина). Обаче наесен малкия трябва да тръгне на училище, без тапия за предучилищно незнамквоси.
Според мен не само предучилищното, но и училищното образование не трябва да е задължително. Свидетелство за завършен клас трябва да може да се получава след годишен изпит, на който детето показва, че има необходимите знания. Как да ги получи да преценят родителите. Ако смятат, че в къщи ще го образоват по-добре – ОК, детето си е тяхо и те носят отговорност за него.
@Пешо: Безпокои ме въпросът какво ще правим с тези родители, които не се вълнуват особено от това детето им да получи свидетелство за завършен клас. С пълна гаранция няма да са само цигани – уви, познавам и предостатъчно такива българи. Най-често криворазбрали се либерали, но има и истински психиатрични случаи…
Пешо, точно така.
Григор, а не те ли притеснява, че невълнуването на родителите за образованието на децата е социално обусловено?
Реалността постоянно им показва, че от образование файда няма. Прелестите на капитализма – бил той регулиран от държава, бил той регулиращ се сам (но не без частни полиции и цели частни армии).
и още: с какво свидетелството говори за образоваността на един човек?
Ами нищо не говори. То е тапия, спецификация на стоката (или “изделието”), презназначена за пазара на труда.
Какви свободи, какви права, какво достойнство? Пазар, стока, вещ. В рамките на това “верую” всяко нравствено понятие се осакатява.
@Григор: то и сега тия дето не искат да ходят, не ходят. Не можеш да закараш децата на училище с полиция. Ако в момента за това има някакви санкции, то същите могат да се приложат и спрямо родители, чиито деца не покриват някакъв минимум на годишен изпит, или не се явяват на такъв. Също така, домашно образование трябва да се допуска само ако поне единия родител има завършено средно образование. Изобщо има начини.
@Шаркан: не съм съгласен, на мен реалността ми показва, че от образование файда има. И то голяма. Колкото до свидетелствата, те са по-скоро някакъв общоприет начин за оценка, и най-вече стимул за децата да се образоват. Не виждам в това нищо недостойно, унизително, осакатяващо нравствени понятия и пр. А като “спецификация на стоката” за пазара на труда нямат особена стойност – като видя 10 правописни грешки в 10 изречения написани от някой с камара тапии, веднага забравям за тапиите.
Не повярвах, когато чух, че щяло да бъде задължително да се водят деца на четири години на детска градина или каквото и да е там. Според моето скромно мнение това е откровена проява на някаква тоталитарна, комунистическа тенденция може би в Европейския съюз. Някакъв кибуц ли, що ли… Бях принуден да водя моето дете на детска градина, когато беше горе-долу на тия години, но сигурно има хора, които могат и да си гледат вкъщи децата и да си ги възпитават както си искат. Който не си е водил малкото дете на детска градина, трудно може да си представи какво е това изживяване в нашата мила родина. Отвратителни изказвания чух със собствените си уши и от министър някакъв, май на образованието. Наистина не мога да повярвам, че гласят такова нещо. И ми се струва, че някак много вяло се протестира срещу такова намерение за ограничаване на елементарни права и свободи. Уф, и думите ни взеха, 🙂 нямах предвид изобщо ДПС.
Наистина е голям абсурд, да няма достатъчно детски градини за всички деца, да се върти черен пазар за вкарване на дете в детска градина (както имаше разследвания на “Господари на Ефира”) и в същото време да се налагат глоби ако детето ти не е в детската градина.
Според мен единствения извод е, че държавата се опитва да измъкне още малко пари от нещастните хора, като ги превърне в престъпници. Разбира се, от това ще пострадат най-много хората които не искат да ползват “сенчести” методи (рушвети и фалшиви болнични).
Григор, не си коментирал задължителното образувание от 4 годишна възраст?
Препроръчвам Ви филма La Educación Prohibida (http://www.educacionprohibida.com), който е безплатен за гледане и разпространение. Реализиран е с помощта на доброволни дарения, с които са събрани над 50,000 евро за неговото заснемане и включва интервюта с над 90 преподаватели и педагози от цял свят.
От това, което дочух на протеста вчера, поривите на ММКД не са толкова идеологически, колкото корупционерски – имало пари за усвояване.
Което е донейде успокоително – закони, правени за пълнене на джобите, издържат малко – докато дойдат следващите с джоби за пълнене. Но специлно ТАЗИ постановка ме ядосва твърде много, за да се успокоявам…
Ето и петиция „Родители срещу задължителната предучилищна подготовка“:
http://www.peticiq.com/sreshtu_zadyljitelnata_preduchilishtna_podgotovka
Пешо,
не само у нас е пълно с дипломирани (и наистина добре подготвени) безработни.
Така че реалността (правилата на “пазара” и “успеха”) сочат други пътища към замогване – асоциалните. Защото самата система е асоциална.
стимулът да се учи не са оценките.
всички тия петиции са “екзархия”. Прошения до властите, без поставяне под съмнение на правото на тези власти да въртят на шиш всекиго под тях.
@Пешо На мен ми се стува, че и образованието от родителите вкъщи има някои недостатъци. Тогава е малко дисбалансирано в посока да се получи детето да познава само една гледна точка за света – тази на родителите си.
Казвам го защото наблюдавах как в САЩ беше особенно практикувано от екстремални религиозни секти и даже по умерени религиозни хора не желаещи децата им да контактуват с други (светски?) деца. Спомням си, че и в България наши съседи евангелисти много роптаеха, че детето им трябва да посещава училище с други деца на не-евангелисти родители. Приятелчетата и бяха дали да чете Хари Потър и беше станало някакво чудо вкъщи, дойде разплакана малката у нас – хванали я да чете с фенерче под одеалото, ама отклонявам се от темата.
Иначе закона определено издиша, и щях да съм на протеста вчера ако имах възможност.
@Пешо: При подобни уточнения съм съгласен с идеята.
@Виктор: Не ме е страх от министъра на образованието, а от образованието на министъра. (С поклон към Радой Ралин.)
@Веси: Тук ходенето е по тънък лед. Задължиш ли всички деца да ходят на задължително образование, става тоталитарна система. (Корупционерството е едно на ръка.) Разрешиш ли всеки родител да си възпитава децата както може, очаквай след 10 години необятни количества материал за лудниците или за… първи клас. Поставиш ли сурови изисквания какви критерии трябва да покрият децата, пак е тоталитарна работа, дори ако преподаването е частно. Не ги ли поставиш, 20-годишните първокласници пак ще ни изведат на първо място в света… Фина работа е.
балансирането между две купчини лайна не дава бисерен резултат.
как пък никой не се сети за народните училища през Възраждането! С новите технологии и по-напредналия (все пак, а?) манталитет е възможно изграждане на независима от държавата и от щенията на бизнеса образователна система. Система за развитие на личността, не конвейер за производство на суровина за пазара на труда, не конвейер за производство на държавопокорни биороботи.
Само че тази нова система трябва да обхване и родителите, защото човек се учи цял живот. И в тази система да се води ДИАЛОГ между родителите, учителските екипи и ученическите групи. Като всяка поотделно е участник в диалога с други родителски задруги (формирани около едно конкретно даскало), с други учителски екипи, с други детски сдружения. Мрежова структура от мрежови структури. Която ПРЕЛИВА в подобна й система от университети и професионално-технически курсове.
Ако толкова е нужна оценка на знанията (вместо проверката им на практика) – случайно избрани учители от друго училище идват като проверяващи.
Ако толкова е нужно стандартизиране на програмите – това ще го направят обединените в хоризонтален съюз учителски екипи.
Ако е нужно финансиране (а не до възможната разумна степен виртуализиране на учебните заведения) – това ще го поемат както родителските задруги (или настоятелства), така и учебно-производствените центрове към училищата (защото знанията се тестват само с практика).
Никаква държава, никакъв бизнес. Да си финансират свои учебни заведения, ако щат. Ама без копирайт върху информацията – иначе пляс през ръцете. И без да задължават ползване на техните “услуги” – иначе гражданско неподчинение (обратното на петициите с жални молби към царстващите нищожества).
възможно е… ама в съчетание със съпротива срещу настъплението на властите.
та кой казваше, че държавата няма да се стреми да потиска анархическите инициативи на населението?
Ха!
Ново от моя приятелка-майка:
Вчера говорих с двама приятели, които са в системата на образованието от 20-ина години – и особено много работят за неформалното образование. (Възгледите им в доста отношения са близки до Шаркан – както и моите, впрочем. Разликата е, че те търсят и създават, от 20-ина години, реални схеми, с купища деца и учители от цялата страна. И през тия години са натрупали такъв куп от грешки, че като стъпят на него – оп! още мъничко! – и ще достигнат до действаща, ефективна система.)
Та – според тяхната вътрешна информация проектозаконът е изключително резултат от корупционни схеми – нищо идеологическо, никакви Дългосрочни Пъклени Планове (както и бях предположил по-горе). То се иска акъл, че да правиш дългосрочни планове… :/
Но – както вече писах – това не значи, че ще се успокоя и мирясам. Побърквам се, когато някой ползва малки човеци за свои нужди, или се меша в живота им по такъв начин. Айде бе! Това са и нашите малки човеци – тия, дето ще дойдат след нас; тия, дето ще трябва да се оправят с каквото сме им надробили ние; тия, дето ще градят по-нататък. Как точно си ме представя някой да не се въвлека в това?
Калине, дай връзка с тези хора.
Като си насмогнат – те ще ти пишат. 🙂
благодаря
@Кал: И към мен, моля. 🙂
Всъщност Светла чете тук (но не пише). И ви има предвид.
tonywoolf Says:
December 12th, 2012 at 12:22 pm
На 7 годинки вече си го изтървал, първите 7 са много важни за приучаване на покорство. Сега на 4, по-късно и от люлката. Колкото са по-малки, толкова по-лесно влизат в калъпа… А калъпът е ясен – безмозъчни, специализирани консуматори. Прекрасният нов свят.
@tinywoolf:
Ти си най-близо до истината според мен. NWO поздравява слугите си от името на българската съветско-масонско-слугинска държа-ва’ чрез този и подобни за-кони/-Е…
В случая дори съм съгласен и с Шаркан (без частта за „анархическите училища“, защото тя не може да се реализира в рамките на системата, с която се бори, защото просто ще бъде или смазана, или въобще няма да се зачита като вид образ-ование), макар че по принцип не съм, което говори много за засилващата се технократско-трансхуманистично-тоталитарна природа на изкуствените формирования „държави“ и „наддържавни организации“…
А колкото до училищата и университетите — функцията им по отношение на краен резултат въобще не е народната просвета, съхранението и предаването на знания и развитието на личността на учениците и студентите, а е по-скоро смазването на индивидуалността, приучаването към покорство към висшестоящи, статуквото (вкл. Държавата, Бизнеса и научните или религиозни догми) и самото ПРОДЪЛЖЕНИЕ на Системата чрез нейното механично възпроизводство с цел максимално икономическо неравенство и социално отчуждение, защото така най-лесно се манипулира и контролира лумпенизирания от ужаса на „прехода“ от комунизъм към bye-bye-Bulgaria (?-20** г.) български народ. Който иска да се образова, може да го направи и от книги и чрез частни учители срещу заплащане (стига да си разбират от предмета или практическата дейност, на която обучават).
П.П. Образ-Уванието в България въобще няма да се оправи до края на България като „самостоятелна“ държава, а само ще се влоши, защото подобна „образователна“ система е създадена да създава плоски мозъци и несамостоятелни личности без собствено мнение и критическа мисъл, както и поради факта, че образованието дори като концепция е мъртвородено за България (а и за прехваления Запад, като изключим донякъде само университетите им поради приемането на дипломите от там като куха панацея от куцо и сакато), защото то не може да доведе до развитие на отделната личност ВЪТРЕ в Системата и чрез нейната „помощ“ — личността се развива именно ВЪПРЕКИ нея и чрез критиката и анализирането ѝ, а не чрез влизането в определения от нея коловоз за серийно производство на свръхспециализирани кадри, които обаче често се случва да са напълно слепи за всичко освен своята свръхспециализирана област. Умните могат и без нея, но „пазарната“ икономика не позволява физическата им самоиздръжка, защото тя се крепи на системата на предпрограмирания от самата нея коловоз, отвъд който повечето дори не могат и да провидят реалните измерения на реалността такава, каквато наистина е (чрез лични полу-субективни преживявания и личния опит).
Иначе поне едно основно и средно образование (независимо дали е държавно или самостоятелно) донякъде има смисъл ПОНЕ на хартия, но само в т.нар. „елитни“ гимназии (или чрез редовно самообразование), които обаче залязват поради отлива на финанси от тях и загубата на мотивация от страна на качествените учители поради общата (психологическо-социокултурно-икономическа) ситуация в страната (да не говорим, че и качествените учители са като цяло рядкост, особено в България).
~the one with the truth