Не зная дали знаете – лозата не расте от семе, не можеш да я посадиш. Размножава се само чрез вкореняване на пръчки… Много хора биха се учудили – защо й е тогава да ражда грозде?
Вчера пресичах на полу-бегом Женски пазар. Внезапно погледът ми падна върху купчина щайги с памид, и надпис “1 лев килото”. Опашка нямаше. Измъкнах от портмонето си левче:
– Кило, моля.
Няколко черни грозда тупнаха на блюдото на везните, и го сведоха. Продавачът добави малка тежест върху килограмовата, и везните се изравниха.
– За лев и пет стотинки?
– Разбира се, няма проблем.
По стар навик се вгледах внимателно в малката теглилка. Въпреки чернилката се забелязваше, че е 20, а не 50 грама. Кипнах, и за миг щях да се скарам. След това обаче се засрамих, и то здравата. Откога почнах да съм такъв мизерник, да правя скандали за 3 стотинки?! Принципите са хубаво нещо, но все пак имам достойнство.
Подадох парите, без да кажа нищо. Продавачът обаче беше забелязал погледа ми. Леко се изчерви, вгледа се преиграно в теглилката, и възкликна:
– Чакай малко, щях да те излъжа! Лев и две, не лев и пет!
– Ужас! Ще ме разориш с тези три стотинки бе, човек! Ще ям утре картофени обелки под моста! Как можа!… – Едвам се сдържах да не прихна. Той се изчерви още повече, но се усмихна. Добави набързо в блюдото кичурче грозде – доста явно над 30 грама, сипа го в найлонов плик, и ми го подаде.
Поех го несръчно, за едната дръжка, с портмоне в едната ръка и чанта в другата. Дръпнах се крачка настрани и се заопитвах да се оправя някак с нещата, без да ги оставям на земята. През това време пред сергията застана възрастна жена с кисела физиономия:
– Две кила! И да е зряло!
– Ей сега, госпожо!… Не се притеснявайте, два лева стигат. Грам повече – къде не отишъл…
Успях да подредя нещата в ръцете си точно навреме, за да направя път на купувачката. Физиономията й беше значително по-малко кисела отпреди – вероятно толкова малко, колкото й беше възможно след годините, минали през нея. Пред сергията вече стояха младо семейство. Минах покрай тях и забелязах как продавачът предлага кичурче грозде на хлапето им, да го пробва.
Бях свършил нещо добро. Не от велика душевна доброта, не от благородство или каквото и да е вътрешно величие – от срам. На практика без да го искам и целя. Но то беше попаднало на почва, и беше покълнало. И плодовете му бяха попаднали у възрастната жена, у младото семейство, може би и у още хора след тях.
Може би няколко метра по-нататък тичащо дете ще се бутне във възрастната жена – и тя, вместо да се разкрещи за хулиганства и наказания, ще промърмори: “Деца… Да тичат, сега им е паднало.”. Може би младото семейство днес често ще се усмихна, без да си спомня точно защо. И вероятно в детето им за цял живот ще остане топлината на чичкото, предложил сладко грозде ей така, от доброта…
Много хора биха ми се чудили на акъла – защо се оставям да ме правят на ахмак. Някои може би ще разберат, че похабените нерви биха стрували повече от три стотинки. Но ще продължат да (се) питат защо ли е нужно да се прави добро, когато най-вероятно то няма да ти се върне обратно.
Надали ще осъзнаят лесно, че доброто дава на този, който го върши, повече, отколкото на този, който го получава. Че стотинките (или милионите, без значение) са нещо, което имаш – а силата и добротата са нещо, което си. Едното е собственост, но другото е същност. Същност, която е винаги в теб, във всеки момент, и която няма как да ти откраднат или отнемат. Нещо много по-ценно, отколкото ако някой ми беше дал пари заради стореното добро.
Без да броим, че е инвестиция в бъдещето на децата ми, и техните деца…
Не зная дали знаете – лозата не расте от семе, не можеш да я посадиш. Размножава се само чрез вкореняване на пръчки… Много хора биха се учудили – защо й е тогава да ражда грозде?…
🙂 Много харесвам това, което си написал. И това, което си направил. Такава проста избликнала радост! 🙂 Трябва да има повече такива хора… или може би и тези са достатъчни. 🙂
Тези стигат, като начало.
Ако можеше всеки ден да има по толкова от мен, щях да съм истински щастлив човек.
Ей, по много идиотски начин, но все пак достатъчно добър, се преборих с проблема, който имах с твоя блог. Чак ми е много кеф и още повече се изкефих, когато прочетох това. /Сега да видим, дали коментарът ще стигне изобщо до теб, но както и да е./
Много, ама много хубаво си го написал. Аз все още не мога като теб, но поне се опитвам. Това са истинските неща, тези малките, дребните, почти незабележимите, които имат в крайна сметка голямо въздействие.
И съм абсолютно съгласна с теб, че правенето на добро има значение не само за получаващия, а и за даващия, да кажем например – облагородява и те кара да се чувстваш не прецакан, а доволен… 🙂
Ей, Григи, можеш го това – определено 🙂
Благодаря за добрата дума 🙂
И… пусни си блог, там ще можеш да тренираш да пишеш хубаво. 🙂
Pingback: Substance over form » Blog Archive » Избрано
Като заговорихте за лоза и за добри дела ще ви разкажа за едно дело, което “добри” хора свършиха. Аз живея на 3-тия етаж на панелен блок. Балкона ни е точно срещу бул. Тодор Александров. Имахме лоза, която спираше шума и праха поне малко. За съжаление вече я няма, някой я е отрязъл. Това се случва вече за втори път. Същото се случи преди 5-6 години. Тогава разбрах, че едни селяндури от съседния вход са я отрязали за да направят мръсно на други съседи, който имаха кафе близо до лозата. Кафето вече го няма, но селяните са още сред нас. Злото не може да се изкорени това е!!! Лозата я няма. Ще засадим нова, но как ще изкореним това зло от хората незнам……
@Тея: Като засадите нова. И ако ви я отрежат пак, като я засадите отново. Ако е нужно – като се оплачете на кварталния. Ако не помогне – като си поговорите малко по-сурово с въпросните селяндури (ако трябва, платете някой лев на някой по-якичък той да им поговори вместо вас). Но и само с постоянство ще ги надмогнете.
Мерси за разбирането :)) Значи сега за да я засадя отново трябва да взема пръчка от друга лоза и да я сложа в пръстта така ли???
Така. Но не е съвсем просто.
Най-лесно е човек да отиде на пазара, където предлагат вече вкоренени лозови пръчки, и да си купи. Не струват скъпо, и са от добри сортове. Но се боя, че вече е малко късно – времето за това е февруари-март, докато лозите още не са напъпили.
Ако искате да засадите от точно определена лоза, е малко по-сложно. Като начало, пръчката трябва да се отреже през януари, и да се засади на повече от ден-два след това. Едногодишните пръчки са най-добри, но съм успявал да хвана и пръчки на по две-три години. Колкото повече пъпки (“възли”) има пръчката (особено ако не са далече един от друг), толкова по-добре; добрата за засаждане пръчка трябва да има поне десетина.
Пръчката трябва да бъде заровена в земята почти цялата, над земята трябва да са само най-горните (не най-долните! 🙂 ) две пъпки. Изкопайте в земята канавка, дълбока петнайсетина сантиметра, и с подходяща дължина. Ако пръчката е по-стара от 3-4 дни, отрежете 1 см от най-долния й край, за да е на “свеж” срез на стъблото. (Коренчетата ще тръгнат само от свеж срез.) Пак заради същото, надраскайте с ножче отстрани всички “възли”, които ще са под земята, така че кората да се разрани почти до дървесината – това ще помогне коренчета да тръгнат и оттам, и пръчката да се вкорени по-сигурно.
За по-голяма сигурност в една канавка може да посадите няколко пръчки. Аз предпочитам да ги садя в съседни канавки, и ако тръгнат повече, отколкото са нужни, следващата зима изравям и пресаждам излишните някъде, където ще са добре дошли. 🙂
Сложете пръчката в канавката, засипете я с пръст, и я утъпчете добре. Ако температурата е над нулата, задължително я полейте; можете да я полеете малко и ако температурата е под нулата, но земята не е замръзнала. (И в двата случая използвайте студена чешмяна вода.) Ако времето е неподходящо за поливане, полейте я веднага щом стане подходящо.
Задължително оградете останалата над земята част на пръчката с нещо, което недвусмислено да подсказва, че там е посадено нещо, и не бива да се пипа. Добра идея е да подготвите колкото се може повече от съседите си предварително, така че да имат добро отношение към посаденото; ако някои го нямат, е добре да ги наведете на мисълта за срещи с кварталния, висопоставени роднини или приятели, и пр.
Успех! 🙂
мерси 🙂 ще потърся на пазара дали има още от пръчките.
Брат, не знам дали още го поддържаш този блог … но да си кажа … истина от дълбините на душата предназначена за дълбините на душата. БлагоДаря!!!
Толкова глупости по една тема….Лозата може да се засее – веднага на есен на дълбочина 2 см на открито. Юли ще никне и иска поливане- да е влажно…Сладките сортове гинат, хибридите оцеляват. Насейте 1000 зърна за 10 лози…някои по тази схема стават сладки..Лозата се вкоренява от пръчка в буркан два пръста пълен с вода отрязана от декември до март. На 2-4 колена в студена стая. Април пуска корени и засаждате на сянка под дърво. Иска яко поливане да е мокро цялата година, като за домати. Другата година може да го преместите на 1 април и пак яко поливате… Сладките европейски сортове е безсмислено по тази процедура , защото ще умрат от филоксера до 10 години след това. Ако ви се пръска си купете ашладисани с корени от магазина, не че е това за което ви го дават, но ще е сладко.