Зимна Таласъмия

Тази година се състоя първата зимна Таласъмия.

За незнаещите – Таласъмия се нарича празникът на феновете на фентъзито (особено българското и фолклорното), който се организира всяка година от Старозагорския клуб на любителите на фантастиката, вече десетина години. Традиционно се провежда по Еньовден. Тази година обаче за пръв път имаме и зимно издание. 🙂

Уви, пропуснах да напиша за него достатъчно рано – няколкото седмици преди него ми бяха доста претоварени. Но поне ще разкажа мъничко постфактум.

Събитието започваше в четвъртък, но заради работата пристигнахме с Ели чак в петък вечерта. Вместо традиционния за летните Таласъмии хотел „Люляк“ в Старозагорските минерални бани, този път сбирката беше в хотел „Августа Траяна“ (бивша станция на ГУСВ), пак там. Хотелът се оказа много приятен, особено зимно време – красива гора наоколо, приказен път до него (Ели е качила куп снимки във Фейсбук), приятни стаи. И най-важното – голяма ресторантска зала с камина, в която да си прекарваме времето. (Храната също беше чудесна и на съвсем приемливи цени.)

За съжаление изпуснах разкошната лекция на Ани Илиева в събота сутринта – успах се. 🙁 Но лекцията на Стефан за природата на игрите и игрането ме наведе на огромен куп размисли. На представянето на Калин на новоизлезлите книги на Човешката библиотека предвидливо се скрих, и не сбърках – той не само спомена излизането на „Докосвания“ и на втората глава на „Ортодокс“ в алманаха „ФантAstika 2012“, но с изненада научих и че смятат да издават целия „Ортодокс“ до края на годината. И до момента не знам къде да се скрия, като си помисля. Моята „велика“ особа – издаван писател със собствени книги… Някак имам чувството, че това е някаква шега, че няма как да се отнася до мен. Но пък се радвам да видя как Човешката библиотека издава нови и нови неща.

Поплямпах си малко с които фенове не успяха да ми избягат навреме. С Ани Илиева… господи, хора, убедете това момиче да продължи да пише! Ако ще пет Нобелови награди да вземе, литературата ѝ ще надживее науката ѝ – ако не вярвате, погледнете разказите от линка по-горе! В цялата българска фантастика като стил и елегантност могат да се сравняват с нея може би само най-добрите неща на Любомир Николов и Агоп Мелконян. И този талант кърпи научни статии в момента… Моля ви, помагайте!

Поплямпахме си юнашки и с Комата. (Известна на родителите си под псевдонима Светлана Комогорова.) Винаги съм се чудил къде да я слагам в систематиката си за хората. Да е при жените – не върви, тя и цял ден да ви говори, ще нямате търпение да продължава още и още. Да не е при жените – пак не върви, твърде грубо се кара с реалността… (Този проблем на идентификацията е налице с почти всички фенки по коновете – ако някой си търси наистина уникално и свястно момиче, там е мястото.) От нея научих за Михрютка Полмента – но това е тема за отделен запис. А също и куп други, безкрайно весели лакардии. Не щя да пее този път, но и така присъствието ѝ беше неоценимо за атмосферата.

Докато компанията си губеше времето със забавления, Калин работеше. Както винаги. Резултатът са изумително добри субтитри за „Облачният атлас“. Да си призная, и аз имах намерението да посвърша нещичко, докато съм там. Попречи ми героизъм на разсеяността, достоен за най-великите – взех си захранването на лаптопа, но забравих него. Ако случайно не вярвате, че има толкова завеян човек, елате да ме погледнете. 🙂

Изобщо, купонът беше приказно сладък и в приказно красива среда – особено когато наваля сняг. (Не толкова красив беше моментът с пътя към хотела – едно от момчетата буквално го изгуби и се оказа с две колела в дълбоката половин метър канавка отстрани. Но пък резултатът беше красива юнащина на десетина фенове, които изнесоха колата му от канавката на ръце. Фолклорът и фентъзитата ряпа да ядат. Сговорна дружина не знам за планина, но кола определено повдига. 🙂

… На връщане към София ми се ревеше. Една толкова красива приказка имала край. Може би за добро – иначе като свикне човек на прекалено хубаво, става негоден за реалния живот. Но все пак ми се искаше да продължава повече.

И много, ама много се надявам зимната Таласъмия също да стане традиция, подобно на лятната.