Научих за съществуването на тази особа на зимната Таласъмия, от Комата. Старателното претърсване на Нета, уви, не донесе почти никаква информация в повече от разказаната. Но и тя си струва да бъде споменена.
Въпросната девойка с това странно прозвище (по неокончателни данни истинското ѝ име вероятно е Юлия) се е подвизавала из московските хипарски среди през осемдесетте. Защо са ѝ викали Михрютка не знам – на руски това значи „мижитурка“ и обикновено се употребява за мъж. Вероятно е някакво странно умалително… А Полмента („половин ченге“) – защото е работела като машинописка в МВР.
Забележителното при нея е било умението ѝ да… псува. Твърди се, че е била способна да завре на мечката в където слънце не огрява и най-устатите хамали и каруцари. По-интересното обаче е, че псувните ѝ са запомнени като истински бисери и шедьоври на този вид изкуство. За справка цитирам единствената запазена, която успях да открия:
„А что’б Ты издох, что’б твоя могила дикими х..ми поросла, ветвистыми и колосистыми.
И что’б росли они и нежно трепетали в лучах восходящего солнца под звуки гимна Советского Союза!…“
(Отклонение от темата: Когато цитирах това на един познат, половин руснак, реакцията му беше: „Ахуенно!“)
За неизкушените в руския (или съответните му губернии) – приблизителен превод:
„Да пукнеш дано, и на гроба ти диви х..йове да поникнат, разклонени и осилести.
И да растат и нежно да трептят в лъчите на изгряващото слънце под звуците на химна на Съветския Съюз!…“
Ха сега кажете – не е ли това истинско художествено творчество, талантливо и вдъхновено! 🙂
Не знам какво е станало с девойката. Но ако не е станала писателка, руската литература определено е изгубила един талант. Дори ако продължава да твори в същия дух.
Ако не подозирах, че е трърде вероятно да получа дълго и търпеливо обяснение придружено от илюстрации, бих запитала Михрютка за разликата между дивия и питомния представител на вида. Предполагам, че дивия такъв не знае да изпълнява команди от типа “Стани, легни, престори се на умрял”. Само предполагам де.
Толкова е добро, че те оставя без думи.
Ами това не са точно псувни, а по-скоро клетви. Малко по-различен жанр. Иначе по отношение на баш псувните едва ли някой може да се сравни със сръбското народно творчество. 😉