Докато напиша за падането на Дянков, падна и Бойко. Което отведнъж промени играта издъно.
Вчера успях да мина през доста мои клиенти. Навсякъде се дискутираха политическите събития. И навсякъде тези, които доскоро бяха ентусиазирани от идеята ГЕРБ да се маха веднага, внезапно вместо зарадвани са оклюмали. Направих си експеримента да ги питам защо така – получих в общи линии един и същи отговор: „Той хубаво падна, ама сега кого ще сложим?“.
Ужасно е, когато хората стигнат до принципа „ела, зло, че без теб по-зло“. Защото Бойко наистина е негоден за управник. Наистина е тъп (ако и хитър), не става за политик, прекален популист е дори по моите критерии, дрънкало, фукльо, перко и какво ли още не. Простоват селски мутрохитрец, да кажем най-общо… Но в същото време алтернативите му са още по-страшни. БСП и ДПС надали е нужно и да ги споменавам. Костов, СДС, НДСВ и прочее са политически трупове, в следващия парламент няма да ги има. „България на гражданите“ на Кунева е всъщност АБВ на Първанов – архитекта на „тройната коалиция“: иначе казано, поредното бушонче на едрата мафия.
А емисарите на мафията не спят, особено в момента. Напоследък забелязвам, че почти няма по-значима организация „изотдолу“, която да не е била посетена от едни страхотно ентусиазирани чичковци. Дето носят парички в куфарчета и са петимни да ги дадат, за да помогнат за развитието в България на истинска демокрация и гражданско общество. Как да не ги вземеш?… Кой стои зад тези чичковци разбираш, ако в предизборна обстановка организацията ти се окаже „полезна“. Тогава чичковците почват да дават акъл как да действаш, и ако внимаваш достатъчно добре в картинката, можеш да уловиш кому е нужно това. (Подсетка: парите им не падат от небето, не им ги дават бедните майки или народът като цяло. Който им ги дава, иска възвращаемост. Помислете как точно ще се случи тази възвращаемост.) И ако твърде категорично не слушкаш, в един момент парите за теб свършват. Като за капак, обикновено е точно в момент, в който внезапно се виждаш във финансови затруднения – ех, какви лоши съвпадения стават по тоя свят…
Затова и мъничко ме е страх да разчитам в този момент на нови организации. Вече чух две предложения да организирам партия и да се кандидатирам. Едното от човек, който и не подозира, че знам за кого всъщност работи. Другото от близък човек, който просто вярва в мен. Но не съм убеден, че ще мога да бъда добър управник и държавник, а от некадърници нямаме нужда. Пък и да мислех, че ще мога, как да убедя в това околните? Които надали имат нужда да четат предишния и този абзаци?…
И ми се налага да мисля кого да подкрепя в тази ситуация.
Защо Бойко подаде оставка – ами, достатъчно хитър е, за да предскаже каквото се случи днес. Затова и предполагам, че няма да иска да направи служебен кабинет на ГЕРБ. Махне ли се от властта, премахва възможността да бъде атакуван пряко. Българинът много обича да псува властта, без да се замисля – но когато пред него псуват някой, който не е на власт, понякога се замисля дали псувните са оправдани. С този ход Бойко подсигури оставането в политиката на ГЕРБ като голяма партия, може би дори отново като най-голямата в парламента. (Зависи дали медийната мафия ще си спази договорката да го подкрепя, или ще се почувства свободна да служи на оригиналните си господари.)
За моя огромна изненада, другата алтернатива, която мога да си представя, е… БСП. И по-точно БСП на Станишев – това доста променя нещата. Станишев е истински политик. Знае отлично, че предизборно се говори каквото е идеологията на партията ти, но на власт се правят съвсем различни неща. Ако подозирах, че има някакъв шанс да поведе в този момент лява политика, бих излязъл от кожата си, за да се боря срещу него. Но не вярвам да го направи. Истинската опасност в БСП за България е Първанов и хората около него, а те засега поизгубиха влияние. (Затова и „България за гражданите“ ме плаши доста повече от БСП.)
Какво може да се каже за Бойко? Лоши неща – огромен куп, далеч не само личната му непригодност. Не преследва мафията особено, често играе за монополите, позволява на подслушвачеството и други форми на полицейщина да излязат извън контрол… просто нека не почвам, че ще пиша до довечера. Гадно е.
Положителните неща са доста по-малко, но също ги има. Толерира кражбите в държавата като цяло по-малко, отколкото сме свикнали. Гради инфраструктура (ако и не съвсем некорупционно), което е от реална полза за страната. Успява да усвои приличен процент от еврофондовете, а това в момента си е чисто спасение за България… По тези точки се справя по-добре от кой да е досегашен премиер, дори от не съвсем зле представилия се Станишев.
И което според мен е по-важното от всичко друго заедно – популист е. Надигне ли се срещу негово решение сериозно недоволство, дава заден ход. Иначе казано, позволява на гражданите да си изработят едно чувство, което мафията почти беше успяла да унищожи – чувството, че от народа зависи нещо, че той има силата да заповядва на правителството си, че е истинският господар на страната. Да, често поисканото от народа е глупост или изпълнението му е глупаво. Но според мен най-много имаме нужда от това да контролираме властниците си. Да ги принуждаваме да работят в наш интерес. А за това ни е нужно да вярваме, че го можем. Да имаме опита от много и много пъти, когато сме го постигали.
Това качество на Бойко за мен го прави най-малко вредният за България премиер от наличните реални алтернативи. Да, в немалко други отношения Станишев ще се справи по-добре. В някои дори Кунева ще я бива повече. Но в това отношение Бойко няма конкуренция, а то е най-важното за България сега. Успеем ли да се научим, че имаме силата да определяме нещата в държавата си, малко по малко ще започнем да я оправяме. Сигурно много пъти ще грешим и често ще се оставяме да ни манипулират, но малко по малко ще се поучаваме и от тези си грешки. И малко по малко ще успяваме да наложим, днес тук, утре там, камъче по камъче от голямата мозайка, каквото е нужно на страната ни.
Същото, иначе: за мен Бойко е ценен не с това, че ще вземе правилните управленски решения. Ценен е с това, че ние можем да го принудим да ги вземе. Ако проявим мъдростта и се организираме. И това ще ни учи да проявяваме мъдрост и да се организираме – когато българинът може да си даде сам нещата, той започва да го прави.
Не вярвам на никой политик. Вярвам на себе си. Затова предпочитам този политик, при който ще имам най-много възможност да определям как да се управлява.
Ако трябва да избирам с кого Бойко да прави коалиция, към момента вероятно бих направил това, което допреди година-две посмъртно нямаше да повярвам, че бих приел – бих предложил тя да е с БСП. „Столетницата“ отдавна вече не е лява партия, само реториката ѝ е лява. Нито пък Станишев е тъп ляв идеолог – хитър и практичен технократ е. На него може да се разчита да говори каквото очаква електоратът му, но да върши каквото ще е добро на практика. Дали за народа или за мафиоти – зависи от кой има повече контрол над него. Ако работи заедно с Бойко, народът ще има доста контрол над комбината им, заради популизма на Батман. Така че бих преглътнал Станишев. Няма да се учудя, ако при такава комбинация страната придърпа прилично. (Като за в криза – защото не мисля, че кризата ще свърши до няколко месеца.) Големите коалиции доста често са резултатни икономически.
Възможно ли е да променя мнението си? Напълно. За секунди. Вечерта чух някакво изявление на Бойко, че „таман се готвел да качи заплатите и пенсиите с 50%“ – ако мислех, че го смята на практика, щях да го отпиша на секундата. Резултатът би бил катастрофа за външнотърговския баланс на България. Щом при 20% ДДС продължаваме да имаме тежък отрицателен външнотърговски баланс, значи производството ни е в предсмъртни гърчове. Подобни популистки експерименти биха значели, че нормалните хора тук имат няколко месеца, за да се спасят кой накъдето може. Преди кредиторите да ни вземат освен страната и дрехите от гърба…
Но засега си представям нещата така.
И аз така.
(Но първо специално ще разпитам минавали ли са чичковците с куфарчетата. Това – напълно сериозно.)
Българите са като невротик, на който като дете (през комунизма) са му показали, че е безпомощен и трябва някой да го оправя. Невротикът пораства, животът му значително се подобрява, но той продължава да е нещастен и да търси своя спасител, родител, както и да го мрази в безпомощността си. От време на време вдига някой скандал като сегашния, и после се връща към мазохистичния цикъл, с който е свикнал.
Още нещо важно за времената, които ни предстоят. Казвам го тук, понеже знам, че тук четат много хора (от мислещите).
Сега е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО добър момент за всякакви мръсни сделки. Вниманието на хората като цяло е заето от „големите“ събития – тоест всеки от милите ни ММКаДри* може да задейства/издейства „малките“ си далавери. Където „малка“ далавера например е казусът с Пирин (http://forthenature.org/news/2624). Проклетият, влачен над 12 години казус**, от който лично на мен толкова ми се е насъбрало, че съм на прага да се откажа от миротворческата си същност и да тръгна и аз да бия. Наред. Докато не дочупя всички, от Минев до Манева, или те не ме счупят.
Затова, докато повечето от вас ще са заети да мислят какво да направим на идващите избори, аз ще се съсредоточа да следя какви „малки“ далавери ще се опитат да пробутат ММКаДрите, по отношение на средата ни на живот. (Нарича се и „природа“.) И да мисля как може да ги спрем-пренасочим-трансформираме.
И понеже съм малцинство – каквото винаги сме били, хората с грижа НЕ САМО за хората – твърде вероятно е да не смогвам да следя какво става с идващите избори и другите „големи“ събития. Всеки човек е в състояние да поеме ОГРАНИЧЕН ресор – да?
Ще съм благодарен, ако някой реши да помага (например като следи сайта на „За да остане природа“ и пуска овреме известия за нови акции). Ще съм благодарен обаче и на по-малко: ако никой, for the first fucking time, не тръгне да ми държи сметка аз какво и защо съм избрал да правя.
Сори за отбранителния тон без (видим) повод. Когато човек тръгне да си облича доспехите, целият става… ръбест. И е добре приятелите му да са предупредени.
– – –
* ММКД: Мафията, мимикрираща като държава.
** Ето казуса Пирин като хронология: http://forthenature.org/cases/35
Българите са като невротик, който като дете (през комунизма) постоянно са го били през пръстите и са му показали, че е безпомощен и трябва някой да го оправя. Невротикът пораства, животът му значително се подобрява, но той продължава да е нещастен и да търси своя спасител-родител, както и да го мрази в безпомощността си. От време на време вдига някой скандал като сегашния, и после се връща към мазохистичния цикъл на безпомощност и себеомраза, с който е свикнал.
За капак, БСП винаги се възползват от това вечно детинско недоволство всеки път, когато някой дори за малко създаде възможност за невротика да разпука черупката на яйцето, което го обгражда.
Има няколко проблема в цялото…
– В много от секторите е необходима толкова голяма реформа, че популист никога няма да посмее да ги пипне, а гангрена не се лекува с парфюмирани превръзки. Което означава, че за тях ББ е все едно триглавата, че може и по-зле (за пример, вместо да се премахне монопола на НЗОК, им прибраха резерва за усвояване от свои хора).
– В момента гледаме театър на най-високо ниво, ББ отново и отново играе бащицата спасител, а този образ е крайно време да го забравим.
– ГЕРБ са кръгла 0 от към кадри, само натегачи и калинки изскачат при всеки опит да сложат техен кадър някъде.
– Медийно управление … нито кражбите са по-малко, нито кризата е по-малка, медиите са с по-големи наколенки.
А, че отиваме на коалиция, отиваме… въпроса е каква.
Бойко. Все още.
@Кал: Почнал ли е вече да мисли, че работата на политика е да изпълнява каквото иска от него народът и както го иска? Ако да, напиши, че да му обърна внимание и аз.
@Жилов: Хората се учат. Децата също. На последните протести забелязвам, че хората са започнали, много мъничко по мъничко, да се научават.
@Морфиус: Ако бъде притиснат по-сериозно, именно и точно популистът ще пипне гангренясалите сектори. За разлика от единствената налична в България алтернатива – гьонсуратът… За театъра си прав, въпросът е какво ни изнася в ситуацията. Че ГЕРБ са кръгла нула откъм кадри също си прав – не-мафиоти последните 20 години не са допускани да натрупат опит във властта, естествено е. Ако е за кадрите с опит, дай да върнем Овчаров и Румен Петков… И уви, за медиите също си прав. Като гледам как Слави Трифонов си прави за пореден път устата да дърпа конците зад кулисите, ми се повръща. (И се благодаря на Бойко, че му отряза предишния опит.)
Мечтая за свят, който представлява една Голяма Швейцария, покриваща цялата планета: състояща се от множество кантони, като всеки кантон е една малка Исландия, в която всеки познава всекиго лично. И да няма политически партии (да е не дори еднопартийна, а да е НУЛЕВОпартийна система)… И там най-реалната мислима демокрация да се осъществява посредством перманенти референдуми – чрез Интернет…
…Но за целта е нужно мечтаната планета да бъде населена само с образовани люде, които имат кристално гражданско самосъзнание. И честността на хората да не позволява фалшифукации на постъпилите данни…
Ясно е, че сме много далече от такова нещо – и то не само в България!
@Григор
На какво се научават, бе, Гриша?
Единият от колегите ми си мисли за революция, да нямало банки, мобилни оператори, да се следвал “Исландския модел”. Анархистите се забавляват с идеята си за вечен двигател. А стандартните глупаци не могат да се разберат национализация ли искат, или държавата да им даде заплати от 10 000 лева и пенсии от 5000 и да им плати сметките. Това е гражданското “общество”, дето протестира само за две неща – измислени “еко” “проблеми” или безплатен обяд. ПАИАДЖИНА ФОСТАТА ЗАТИАХ!
Гри: припомням.
И приключвам с тази тема.
(Някой ден, при повече време, ще публикувам един анализ на проблемите в писменото общуване. Тъкмо гледах колко материал съм натрупал в архивите си.)
@Кал
То и аз има какво да ти припомня в твоите изяви, ама все тая
Трагедията на тази държава стана това, че хората масово се заклещиха в една фалшива, но много добре скроена от досегашните австралопитеци дилема от сорта на: “ако не е бойко, значи идват комунистите. само той е алтернативата”. Бойко не може да е алтернатива на нищо. Евентуално може да се съревновава с едрата шарка по безмислие и разрушителност, но нищо повече. “Икономиката, глупако” – каза навремето Клинтън. Премиер, който върви срещу нея е безспорно най-вредният.
@Karel Capek: Тия кантони ще трябва да са наистина малки. Селото на дядо ми е няма две хиляди души, и малко хора в него познават почти всеки друг. Повечето познават по няма и половината село. Ако кантоните ще са от по хиляда души, в света ще трябва да са почти 7 милиона – тоест, проблемът с непознаването се превръща просто в „разказ от другия джоб“.
@Жилов: Да, има и такива, които никога няма да се научат. Но аз лично вярвам в хората и мисля, че повечето ще се научат. Сигурно не докрай, но с достатъчно усилия повечето ще научат достатъчно, за да могат да контролират държавата си в основни линии.
@neuromantic: А коя е алтернативата? Предложи една реалистична, ще съм щастлив да я подкрепя. Ако мислиш, че ме радва идеята да ме управлява подобна тиква…
Това е криза на демократичната и капиталистическата система.
Ако има хора които могат да изведат България на правилният път, те не могат да получат достъп до контрола над държавата.
@Григор: Вчера се канех да те питам за един твой коментар от поста ти – Цигании , дали все още мислиш, че не е време за издигане на нови личности или партии, но виждам че вече си ми отговорил тук :). Това, което ме израдва – и учуди донякъде – е, че мнението ти по въпроса кой да бъде подкрепен на изборите, съвпада съвсем с това на Констанс от снощната ни продължила до късно дискусия (двамата обичаме да си спорим дори понякога да се окажем на една страна…). Тя – а и аз – се опасяваме обаче от домогването до властта и от други партии с парламентарно участие, които ти не си споменал при обзора тук в този пост.
Мисля си обаче, че времето е подходящо и за нови партии и действия, и най-вече за нови личности. Не е невъзможно да се избегнат “сивите господа” с куфарчетата, стига личностите да са мислещи. Наистина не ми харесва опцията “да изберем по-малкото зло”.
@Morro: Не е достатъчно нови личности и/или партии да бъдат издигнати – трябва да бъдат издигнати достатъчно, за да влязат в парламента. Ако Боко беше решил да си довърши мандата, щеше да има хем достатъчно време, за да бъде сглобена и популяризирана някаква партия, хем достатъчно гласоподаватели, които тя да привлече. Подаването на оставката му обаче промени нещата. Сега няма да има нито времето, нито гласоподавателите. Неговите ще си останат при него. За тези на Кунева няма да можеш да се пребориш – прекалено много пари има зад нея. Тези на БСП и ДПС може да ги отдели от партиите им единствено ковчегът. И какво остава?…
Затова се боя, че този път няма да има как. И на мен не ми харесва опцията за по-малкото зло. Но може би за такава партия трябва да се работи не предизборно, а целомандатно.
Моето не е коментар по-скоро е въпрос към хората които четат блога на Григор, а и към самият него, понеже от това което до сега съм видяла , а и поради личното ми познаване с Григор мисля , че тука са се събрали доста интелигентни хора с най-различни виждания за света:)
И сега въпроса какво мислете за искането на представителите на протестите в София, а и не само в София, но и в цяла България.
ако някой не е запознат с исканията споделям ги веднага:
Свикване на Велико Народно Събрание
Промяна на Конституцията
50% гражданско участие във всички регулаторни органи
Ревизия на прехода
Намаляване на броя на депутатите на 120
Възможност за отзоваване на депутатити
Падане на дипломатическия имунитет
Не може напълно пропаднал морално човек и слабохарактерен егоист да е алтернатива на каквото и да е. Всички останали са по–добре от него. Някои повече, други по–малко. Но не може човек, който зарязва поста си в изключително отговорен момент да управлява държава. Ами нали при следващата голяма криза ще постъпи по същия начин, ако по някакво чудо се добере пак до мандат.
Няма никакви основания да се мисли, че ДСБ няма да влезнат в парлемента. Във всички избори досега те регистриат общо взето един и същ брой гласове- кажи-речи един и същ с малко по-интелигентните българи.
http://sm.a-bg.net/wp-content/uploads/2013/02/Prolet-2013_2.png
@Любомира Райкова: Конституцията може да бъде променяна с квалифицирано мнозинство и от обикновено Народно събрание – свикването на Велико в момента е неоправдан разход.
Гражданското участие в регулаторните органи може да бъде купено точно както и политическото – според мен е нужна задължителна прозрачност пред целия народ, а не пред „избрани“ граждани.
Ревизия на прехода – би била смислена, ако се приеме закон с обратна сила, който постановява за управниците персонална наказателна отговорност. Засега законът ги освобождава изрично от такава. А и когато стане смислена, ще стои въпросът кой ще я прави. Пълна прозрачност пак може да е от полза.
Намаляване на броя на депутатите на 120 – и на 12 да ги намалим, икономията ще е минимална и за сметка на контролираността на депутатите. Колкото повече избиратели стоят зад един депутат, толкова по-трудно ще е да бъде отзован (противоречи на следващата точка).
Възможност за отзоваване на депутати – при пропорционална система ще е изключително трудно, а чистата мажоритарна си има сериозни недостатъци. Опитай се да предложиш конкретен механизъм и ще го видиш.
Падане на депутатския (предполагам, че „дипломатическия“ е грешка) имунитет – стане ли това, аз ще мога да обвиня моментално всички депутати в каквото ми хрумне, и така да блокирам работата на парламента. Докато докажат невинността си, ще мине време, след което мога пак да ги обвиня. Може да се мисли за частично ограничаване на депутатския имунитет по някакъв начин, но ще е трудно да се измисли подходящ (пак си направи пробата с конкретния механизъм).
Сума сумарум: исканията са добра прелюдия към реални искания, но нищо повече. Сами по себе си са безполезни. Нека помислим какви да са конкретните реални искания. Ако успеем да формулираме подходящи, определено ще си струват. С тези обаче още сме на етап „да живее международното положение!“.
@Комитата: Искат му оставката – ако я подаде е слабохарактерен и пропаднал морално, ако не я подаде е диктатор и пропаднал морално… Позицията “damned if you do, damned if you dont” е белег в най-добрия случай на сляпо пристрастие, а в най-честия – на директна манипулативност.
Хайде малко по-сериозно. Скроиха му шапката, той си намери контраход – нищо странно за в политиката. Никой друг български политик на негово място не би се оставил под огън в името на общото благо. Сигурно и не само български. Някои няма да имат достойнството да си подадат оставката, но това според мен ги прави по-малко подходящи, а не повече. И моментът не е нито изключително, нито изобщо кой знае колко отговорен – бурята е в чаша вода. Държавата е стабилна и има достатъчно пари, за да функционира.
Знам, че за някои хора е ключово важно Боко да бъде подменен с Кунева. Знам и кои са, и защо им трябва. С доста подробности. И го знам не само аз. Не всички тук ядем доматите с колците… Моля те, конкретно ти не се оставяй да те манипулират толкова лесно. Не всяка монета е чиста.
Бих добавил, конституцията може да се промени и с референдум, като този който имахме съвсем наскоро. Понеже така и така идват избори, може да се съчетаят с цел спестяване на средства.
Аз бих предложил следните точки
1. Възможност за отзоваване. (с това съм съгласен)
2. Въвеждане на хибридна избирателна система, същата като тази в Нова Зеландия. Там също се гласува за партия и листи, но се гласува и за хората в листите. Ако дадена партия вкара 3-ма от хората си, то тогава се избират тези 3-ма които са получили най-много мажоритарни гласове. НИКАКВИ ПРАГОВЕ!!!
Тази система комбинира предимствата и на двете системи, и неутрализира недостатъците им.
3. Премахване имунитета на депутати, съдии и прокурори. По света те нямат имунитет и могат да бъдат разследвани за престъпления извън тяхната служба. На всички ни втръсна да ни повтарят колко независими са те, и българите да гледат че не само са независими, но и несправедливи.
Вероятно с референдум можем и да пробваме да национализираме ЕРП-тата.
А защо за Кунева се говори само с мътни намеци? Кажете направо – какво зло стои зад нея или какво зло е самата тя? Иначе си играем на синьо-червена мъгла.
——–
Протестиращите искат да има плюскане и ракия на корем. Да щракат с пръсти и да има кой да им вика евала. Да станат като Боко. Да не плащат сметки като циганите. Да почувстват, че нещо зависи от тях. Да си изразходят енергията.
МПП, Дянков ти ли ве? 😛
Доколкото разбирам има доста неща да се доизчистват по сегашните искания, но за мен лично те са по-добра алтернатива от която и да е партия или коалиция!
Ами след като има толкова хора, които са наясно кое как може да се пипне по-добре защо не се направи връзка с инициативния комитет на София и да се дадат тези предложения!
Лично моето мнение е, че сега е времето в което всеки човек сам за себе си трябва да разбере какво иска и ясно и категорично да го покаже и можем само да се надяваме повече хора да мислят еднакво, защото иначе ще стане страшно!
Жилов: 😀 😀 😀
Любомира: Исканията има ли ги разписани някъде по-подробно? Трудно ми е дам мнение само по „Промяна на Конституцията“ – имам нужда да знам какви конкретно ще са промените. Или какво ще включва „ревизията на прехода“.
При такива формулировки имам мнение само по:
– 50% гражданско участие във всички регулаторни органи: 50 процента не са ми достатъчни. Нека са поне 75. (Не разбирам и какво пречи да са 100 – кой се води „гражданин“ в тази дефиниция? Останалите проценти кого представляват?)
– Възможност за отзоваване на депутати: твърдо да. Както и възможност за отзоваване на държавни служители на ВСЯКО ниво.
@МПП: Кунева, а.к.а. „България на гражданите“, е бившето АБВ на Първанов. И не всички протестиращи искат „плюскане и ракия на корем“. Някои – да. Повечето – не. Повечето, които аз съм видял и чул, искат премахване на монополите в енергетиката, а това според мен е реална и конструктивна позиция.
@Любомира Райкова: Проблемът на досегашните искания не е че по тях има неща да се доизчистват, а че са аморфни до степен да са безполезни. На тяхна база могат да се направят реални и полезни искания, но те самите още не са. В тях може да се вкара на практика всичко, полезно или вредно. Затова и писах, че са „да живее международното положение“.
Например, за мен „долу монополите“ не е конкретно искане. Конкретно искане е „нека разрешим търговията на ток с ниско напрежение и регулираме цените за пренос на ниско напрежение, за да се появи на пазара му конкуренция“. „Долу монополите“ е лозунг, тоест празна приказка.
Същото важи например за искане като „промяна на Конституцията“. Каква точно промяна? Да прекръстим България на Балкания? Да я обявим за абсолютна монархия?… Или „Ревизия на прехода“ – кой ще го ревизира? Архитектите му? Техни хора? При пълна откритост или без такова изискване?… Същото за всичките други искания. Дотук те са лозунги, празен шум. Нека формулираме конкретни и точни искания, че да има смисъл изобщо да ги поставяме. В този им вид е все едно да отидеш на избори с десет кандидати и да гласуваш със „За!“, без да посочиш за кого.
@Кал: А за мен е важно и кого реално ще представляват въпросните 50, 75 или 100%. Защото те са корумпируеми и купуваеми точно както и „стандартните“ 50 или 25%.
И тъй като гаранция за не-продаването им няма, нито „бронебоен“ механизъм за избирането им, предпочитам друг вариант – пълна прозрачност на дейността на държавните институции. Договорите с ЕРП-тата били държавна тайна? Да бе, а пък аз съм Наполеон, приятно ми е… Искам всяка стотинка техен приход и разход, до последния купен молив или жичка, да бъдат отчитани по публичен, достъпен за всекиго и удобен за електронна обработка начин. Тогава вече вярвам, че ще има контрол.
Гри, „да бъдат отчитани по публичен, достъпен за всекиго и удобен за електронна обработка начин“ е едно конкретизирано решение на моето желание за 100% гражданско участие в регулаторните органи.
Другото го разбрах още от по-горния ти пост.
Аз не съм огромен фен на свикването на Велико Народно Събрание, но виждам определени възможности там – напр. да се гласува за личности, и досегашните големи партии да имат минимално влияние. В такова събрание може да се прокара публичността на всички договори на държавата като неразделна част от Конституцията. Но това може да стане дори и без ВНС, стига да има достатъчно политическа воля. А такава воля може да се породи от текущата нужда/желание на партиите да угодият на протестиращите.
При всички случаи, това е добро искане, което бих подкрепил с две ръце – нека все повече хора го чуват. Нагледах се на протестиращи, които са на простест просто щото са “против статуквото”. И пародията с координацията между инициативните комитети ми идва в повече – какви са тези комитети, кого представляват освен себе си, и кого точно координират?
И както беше споменато от Кал – дайте да не забравяме конретните зулуми, които се правят в момента. За съсипания Пирин ще плащаме ние, ще плащат и децата ни. Този въпрос трябва да се поставя СЕГА, най-малкото за да можем да получим ясно становище по казуса от кандидат-политическите сили.
@Григор – замисли се за кандидатиране съвсем сериозно. Мисля, че много хора биха те подкрепили, стига да можеш да понесеш саможертвата (която, признавам си, изглежда огромна).
Itilon написа:
http://e-lect.net/?p=6128
Ще си позволя да коментирам с един малко дълъг цитат (надявам се да не се сърдиш много) от една публикация в Internet, като след цитата ще пусна връзка и към превода на самия материал. Вярно, авторът е руснак, но не виждам някакъв особен проблем в конкретния случай:
СЪЗДАВАНЕ НА ЗАПЛАХИ
Това е още един метод от стратегически характер, въздействащ върху емоциите на масовата аудитория. Неговата главна задача е по всякакъв начин да ни накара да се страхуваме. Деморализираните и наплашени хора извършват или одобряват действия, които не са изгодни за тях. Най-често технологията е следната. Илюзорна или реално съществуваща опасност от някакво явление (например тероризъм) се усилва многократно и се довежда до абсурд. Средствата за масова информация създават истерия по повод на поредната „глобална заплаха“, предизвиквайки в хората масов страх с цел създаване на благоприятна обстановка за манипулиране на масовото съзнание – преди всичко с политически цели. Например за довеждане на власт на „готиния“ полковник1, обещаващ да вкара всички отрепки в затвора.
Тази технология отдавна и успешно се използва от западната пропаганда. Ако преди в качеството на плашило за благополучният западен гражданин се използваше „съветската заплаха“ — тогавашната пропаганда и масова култура показваха страшни брадати руснаци с червени звезди, пиещи водка направо от бутилката, то сега тази роля е възложена на отново брадати „ислямски терористи“ с чалми. Променят се времето и хората, но пропагандната технология „създаване на глобална заплаха“ остава неизменна. Те я важно средство за сплотяване на хората около властта. Изплашени до смърт от поредният „враг на цивилизования свят“ народ, подобно на малко кутре, започва да се притиска към ботушите на своите управници – простете ни нас, грешните и спасете … Затова под прикритието на поредната страшна заплаха (била тя брадатият Осама бин-Ладен, антиглобалисти или летящ в космоса астероид, заплашващ да се сблъска със Земята) властимащите много удобно прикриват своите дела и отвличат вниманието на обществеността от актуалните политически проблеми. Виртуалният свят (например войната в Чечня или Афганистан), създаден от средствата за масова информация, стават за обитателите много по-близки и важни, отколкото безработицата или корупцията на управляващата върхушка в собствената им страна. В това тази технология е съзвучна с метода „Отвличане на вниманието“. Създаването на заплахи е едно от най-силните средства за манипулация на съзнанието и отвличане на вниманието на обществото от машинациите на управляващата върхушка.
„Преориентирането на агресията е най-простият и най-надежден начин за нейното обезвреждане. Тя се задоволява със заместители по-лесно, отколкото повечето други инстинкти и намира в тях пълно удовлетворение“ (Конрад Лоренц, „Агресия“).
Освен това е ефективно средство за акумулиране на негативната енергия на общественото недоволство и прехвърлянето и към „безопасни“ или изгодни цели. В социалната психология, метаморфози от подобен род често се обозначават като „търсене на изкупителна жертва“.
„Днес плашилото на врага все още е силно средство на демагозите за създаване на единство и въодушевляващо чувство за принадлежност“ — може да се прочете пак там, при Конрад Лоренц.
„Patriotism versus terrorism“ (Патриотизма срещу тероризма) е най-популярният пропагандистки лозунг в САЩ след терористичните актове от 11.09.2001. Страхът от тероризма, психологическият шок след терористичните актове и последвалият ги взрив на патриотични чувства в американците (психологически ефект на компенсация) бяха активно използвани за внедряване в масовото съзнание на „образа на врага“. При това, обекти на практическо „приложение“ на патриотизма станаха не толкова непосредствените виновници за терористичните актове, но и всички неудобни за САЩ политически режими. Днешните „антитерористични операции“ често се насочват срещу регионални движения, които застават срещу влиянието на транснационалните корпорации или отхвърлят принципа за световна хегемония на САЩ. Така, че ако вие, да не дава Господ, отхвърлите диктата на „страните с равни възможности“ на световната сцена имате всички шансове да бъдете „назначени“ за терористи.
При това хората постоянно се поставят в стеснено възприятие. Предлагат се прости етикети и несложни формулировки. Например, достатъчно е да се произнесе заклинанието „борба с тероризма“ и вече няма нужда да се анализира нищо или да се обяснява на хората. Всичко става ясно от само себе си. Абсолютно безсмисленото словосъчетание „международен тероризъм“ се е превърнало в универсален аргумент, своеобразна индулгенция, с помощта на която се „благославят“ всякакви политически анализи. Някой установява контрол над нефтените залежи, друг омиротворява метежни провинции, трети без много шум се разделя със своите политически противници … И разбира се, всичко това под лозунга „борба с международният тероризъм“.
Създаването на заплахи често се прилага по време на изборни кампании. То е крайъгълен камък на съвременните политически технологии. Социологическите изследвания показват, че най-многобройната част от избирателите не смята никого от кандидатите за подходящ за високия държавен пост. Тъй като обикновено се налага да се избира между лоши и много лоши кандидати, при нуждата да се избере между два неприемливи кандидата, хората са склонни да изберат по-малкото зло. Оттук следва и извода: трябва да си избираме за опоненти много по-лоши и страшни от самите нас хора. Тук главното е да докажем на избирателите, че в случай на идване на власт на нашия съперник, живота непременно ще се влоши, докато в случай на наша победа – най-малкото живота няма да се промени. Затова, както писа един немски политик, изборът на враг е твърде важна процедура, за да бъде оставена на случая… Както винаги, най-добри възможности за това имат държавните структури. Контролирайки държавният апарат и средствата за масова информация, кандидатът на властта има големи възможности за манипулиране на избирателите. Те не само го правят фаворит, но и (му) позволяват да избере най-удобния за себе си съперник.
Така например, в постсъветските простори е прието народът да се плаши със заплахата от „комунистически реванш“. Точно преди изборите, мотивацията „лошите комунисти“ се подхвърля от проправителствените средства за масова информация в материали, показващи отрицателните страни на комунистическото минало. В навечерието на гласуването по телевизията се показват филми за сталинските репресии и така нататък. Изобщо, се опитват с помощта на електрически разряди да накарат отдавна изстиналият труп на комунизма (подобно на обезглавената жаба в училищният кабинет по анатомия) да трепери и да изглежда като жив. В същото време се полагат всички усилия за неутрализиране на действителните съперници, а сглобеното плашило се показва като реален опонент. Ако изборите имат няколко етапа, това се постига чрез въвеждане в решаващия тур на кандидата от властта, заедно с обреченият представител от псевдоопозицията.
В същото време се говори за това, че „нашият кандидат“ (обикновено това е действащият държавен глава) е най-подходящата алтернатива на „вечно вчерашният“ и че той има положителен президентски опит. С помощта на новините и публицистичните програми той е показан като опитен стопанин, грижлив президент, обръщащ внимание на много сфери от общественият живот. Най-общо казано — „алтернатива няма“,
В Западна Европа за тези цели ефективно се използва страха на населението от крайнодесните. Най-свежият пример2 са президентските избори във Франция през 2002 г., когато този страх целенасочено се внушаваше с помощта на масовите медии. От политически кръгове, близки до президента Ширак, бива разгърната грандиозна кампания за намаляване влиянието на социалистите (реални съперници на изборите) и довеждане до втория тур на Жан-Мари льо Пен – представител на крайната десница. Едновременно се провеждаше и масово сплашване на французите със заплахата от настъпващия нацизъм. В същото време фактът, че в първия тур 11% от гласовете (съвсем малко под гласовете на крайнодесните и социалистите) бяха за троцкистите, тоест крайнолевите екстремисти, изобщо не беше отразен от средствата за масова информация. Както и това, че след успеха на льо Пен, крайнолевите извършиха грандиозни погроми по улиците, довели до многочислени жертви. Тоест проблемът на реално съществуващият екстремизъм въобще не беше анализиран подобаващо. Това говори за целенасоченият характер на проведената операция. Резултатът от нея беше убедителната победа във втория тур на Жак Ширак. Според точната забележка на лидера на социалистите, французите бяха принудени със „запушен (от отвращение) нос“ да гласуват за Ширак. В крайна сметка, на кормилото на Франция застана човек, който четирима от петима французи не искаха да видят като свой президент. Пропагандната технология „създаване на заплаха“ притежава колосална ефективност.
Методът на създаване на заплахи се използва широко и в търговската реклама. Днешната реклама много успешно експлоатира нашите страхове и психологически комплекси., които сама създава: „Непременно използвайте суперефективната зъбна паста ***, че иначе вашите зъби ще бъдат увредени от кариес …“.
Цялата публикация носи името „ЭНЦИКЛОПЕДИЯ МЕТОДОВ ПРОПАГАНДЫ“ и неин превод може да се вземе от този адрес.
Най-после се ангажираме с определянето на съдбата си. Най-после единомислие и единодействие. Най-после загърбваме дребнавите разлики в политически пристрастия и етнически произход. Според мен народът ни се ражда. Видяхме общия си интерес и пътя към бъдещето. Вече е изречена и поставена толкова дълго липсващата ни цел. При това е възможно най-добрата – да се самоуправляваме. Велико начало е.
Григ, не те познавам много отблизо, но какъвто те виждам, не мога да си представя да останеш встрани. Няма как да определям какво да правиш, ако бях в състояние щях да го направя аз. Мисля, че знаеш и можеш много повече от мен.
Сега се конкретизират целите на народа ни. Имаш какво да кажеш. Има на кого да го кажеш. Трябва да се направи контакт, за да протече ток. Ако мога, ще помагам.
И аз съм за пълна прозрачност. Другото важно е да обсъждаме публично. Така взаимно се учим. 100 процента представителност на хората е и публичното говорене, когато всеки с мнение е свободен да го изрече, то да бъде отчетено и да може да събере подкрепа, за да натежи.
Покрай исканията за 100% мажоритарна система си припомних, че навремето много ми беше харесала “Зелената книжка” на Кадафи. Проста и на вид идеална система за демократично управление. Създават се местни комитети от гражданите, които се познават и могат да отстранят всеки, който не оправдае надеждите. Представители на тези комитети избират по-горни комитети. Ако горните комитети не оправдаят очакванията – сменят се. И така все по-нагоре, с възможности за пряко отзоваване на незаслужилите.
На теория изглежда идеално. Практиката на българския преход обаче показа какво става на местно ниво. Примери – Банско, Дупница и много други. Братя Галеви са идеалните мажоритарни кандидати.
Впрочем, подобна, фалшиво мажоритарна система е БСП. В нея всеки може да се кандидатира за ръководен пост… стига да няма никакви шансове за успех. Това дори се насърчава. Но видяхме какво стана, когато някой наистина поиска председателското място.
@ Григор – Това с монополите хубаво. Но ми се струва, че то вече остана някак встрани. Въобще фокусът на исканията странно се извърта (ако ти прави впечатление).
За Кунева – въпросът е встрани от основната тема (просто подробност от пейзажа) и питам повече от любопитство – Кое конкретно показва, че БнаГ е АБВ на Първанов? Кои са големите пари зад нея и на кого? Това е личното ти усещане или е позиция, която се базира на някакви факти? Ако има факти, какви са те?
(и извинявай за повторното включване; тази тема не ми е интересна и не мислех да пиша, но детайлът ме заинтересува)
@Григор, видяхме какво прави популиста, в момента в който се опита натиск… подава оставка, защото може само да се тупа в гърдите, но не и да свърши нещо.
То и как да го свърши като трябва да реже от парите на тия дето го крепят там.
Не става.
Според мен едно от най-полезните и лесноосъществими неща, които трябва, трябвало е още преди 20 години да се направят е това, което Григор пише по-горе, хибридна система за гласуване, но аз ще си позволя да го опиша по-подробно, защото сам се сетих за него преди време, и чак после разбрах, че го има. 🙂 Значи така, отиваме, взимаме бюлетина на някоя партия, там има напечатани например 20 имена. Обаче на нас не ни харесва първият в листата, ами например десетият, подчертаваме го, и хоп, той става първи, ако достатъчно хора го подчертаят и става депутат. Ако никого не подчертаем, да ги избират на томбола… А, направо да ги печатат на онче-бонче, да не се знае кой ще е първи, сега го измислих. 🙂 (Направо да отивам на площада да го предлагам.) Да речем, че физиономиите на Костов и на Надежда Михайлова са писнали до смърт на много хора, те не разбират това или не щат да го разберат, и тогава може ние да подчертаем някой друг в тяхната листа…
Също мисля, че е добре да си избираме съдии и прокурори, уж да са независими от останалите власти… Не знам какви са минусите на това да си избираме съдебната система, не съм чел по въпроса нищо.
Към Григор Гачев:
Хаха, ГЕРБ + БСП е като двете ръце на едно и също тяло, което се управлява с конци от други. 🙂
Тъй че, ГЕРБ/БСП/ДПС/ДСБ/СДС+Костов/НДСВ/„България на гражданите“ на Кунева (т.е. „АБВ“ на Първанов и компания)/и т.н. — са политически трупове, в които вярват само промити мозъци.
„Не вярвам на никой политик. Вярвам на себе си.“
Тук си абсолютно прав, всеки трябва да вярва преди всичко на Висшия си Аз (т.е. на истинското си аз).
„[…] Затова предпочитам този политик, при който ще имам най-много възможност да определям как да се управлява.“
Такъв политик не съществува и никога няма да съществува, самата природа на политиката не го позволява и това не може да се промени.
И НИКОЙ няма да даде на КОГОТО И ДА Е БИЛО извън световния „елит“ в сянка „да определя как да управлява“ — другото са пълни илюзии
за побъркани люде.
„И ми се налага да мисля кого да подкрепя в тази ситуация.“
Никой, само себе си, иначе сам ще се изиграеш.
„Щом при 20% ДДС продължаваме да имаме тежък отрицателен външнотърговски баланс, значи производството ни е в предсмъртни гърчове. […]“
Това е факт от над 23 години, а в днешно време е дори „новина“ със стара дата — в страната не се произвежда почти НИЩО, освен канцеларски материали, дрехи, обувки и долнопробни „храни“ с по 5-6 „E“-та в тях (за да сте доволно зомбиран и съзнанието да ви е парализирано за постоянно)…
„Подобни популистки експерименти биха значели, че нормалните хора тук имат няколко месеца, за да се спасят кой накъдето може. Преди кредиторите да ни вземат освен страната и дрехите от гърба…“
Не си даваш сметка, че това ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ ще се случи НЕЗАВИСИМО от предварително дирижирания и предстоящ към този момент фалшив „изход“…
Ако случайно не си излизал от промитата „столица“ София, то НЕ останаха почти никакви хора (особено мислещи самостоятелно и истински индивидуалисти) в България, за какви „народни управления“ мечтае промития ти от масовите медии и Интернет мозък?!?
„Възможно ли е да променя мнението си? Напълно.“
Поне това показва, че има надежда за теб. 🙂 Гъвкавостта е в доста от случаите присъща на по-извисените духом хора. 🙂
„Karel Capek Says:
February 21st, 2013 at 1:34 pm
Мечтая за свят, който представлява една Голяма Швейцария, покриваща цялата планета: състояща се от множество кантони, като всеки кантон е една малка Исландия, в която всеки познава всекиго лично. И да няма политически партии (да е не дори еднопартийна, а да е НУЛЕВОпартийна система)… И там най-реалната мислима демокрация да се осъществява посредством перманенти референдуми – чрез Интернет…
…Но за целта е нужно мечтаната планета да бъде населена само с образовани люде, които имат кристално гражданско самосъзнание. И честността на хората да не позволява фалшифукации на постъпилите данни…
Ясно е, че сме много далече от такова нещо – и то не само в България!“
Т.е. мечтаеш за планета с извънземен начин на мислене в стила кошерно колективно съзнание на Borgs (боргите — киборги, управлявани дистанционно от една абсолютна монархическа кралица — представени като „измислена“ извънземна раса в американския сериал „Стар Трек“ — http://en.wikipedia.org/wiki/Borg_(Star_Trek)), което е ТОЧНО ПРОТОВОПОЛОЖНО на индивидуализма, свободата на личността и свободната воля. Явно нещо си промит яко…
Към Делибалтова: „Най-после единомислие и единодействие.“
Това е възможно най-ЛОШОТО нещо — където всички мислят ЕДНАКВО, НИКОЙ НЕ МИСЛИ ДОСТАТЪЧНО и ДОСТАТЪЧНО САМОСТОЯТЕЛНО И ИНДИВИДУАЛНО!
А колкото до призивите на някои коментиращи по-нагоре за „задължителни база от данни с информация за всички“ — това се нарича технократско-трансхуманистична е-свръхтоталитарщина и е режисирана от извънземните господари с… познайте какви „благородни“ амбиции…
„При това е възможно най-добрата – да се самоуправляваме.“
Пълни илюзии, НИКОЙ от истинските властелини на тази планета няма НИКОГА да позволи това да се случи, а ако го направи — ще бъде заблуда и измама, която ще доведе до още по-голяма тоталитарщина под предлог „за общото благо“ (което не съществува реално, а е илюзия).
Дигиталната технокрация е по-лоша и от „комунизма“ и от „капитализма“, защото взима най-лошото от двете (и от редица други изкуствено създадени политическо-обществено-икономическо-културни идеологии, каквито са реално ВСИЧКИ идеологии, вкл. и философиите, религиите и „науката и технологиите“) и го опакова във взривната опаковка на изкуствено внедрени извънземни технологии, които излизат извън контрол (по плана на световния „елит“ в сянка, разбира се)… Никакви технологии, „наука“ и „идеологии“ не могат да решат „проблеми“, които НЯМАТ решение във физическата 3-измерна реалност, а са от трансцендентален характер и могат да се решат САМО на лично индивидуално ниво от Духа на отделния човек. „Общочовешки“ решения НЯМА и НИКОГА няма да има — такъв е характерът на „реалността“.
П.П. Едно е ясно, драги коментатори, „демокрацията“ и „капитализмът“ свършиха… точно по плана на „елита“ в сянка. Следва… извънземна инвазия (или нещо друго в същия стил, пак с планетарни мащаби). 🙂 Честито на „печелившите“ и другите заблудени душички! Разбира се, може и да сгреша в „прогнозата“ си, затова просто ще кажа — ще видим какво ще стане като му дойде „времето“ — кой е бил по-близо до истината откъм прогнози и т.н.
Вярвай само в себе си (в Духа си, а в НЕ тялото си)!
П.П.П. Мнението ми е лично и необвързващо Ви, разбира се, вярвайте в каквото Вие искате, но помнете, че ЗНАНИЕТО е обикновено по-балансирано от вярата, особено ако е знание от по-висш (личен) характер.
Поздрави,
the one with the truth
Добавка към коментара на walker (и моята лична „мисия“):
В личния ми дом в Мрежата събирам най-важната информация по случая:
http://www.choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=8739#p8739
(Иска регистрация. Ако не отгатнете „входящия тест“ 😉 – дайте знак, а аз или Григор ще ви подскажем отговора.)
Към Nick Angelow:
По принцип това за пропагандата е така, както е описано в цитата, който си пуснал в коментара си, но тя (пропагандата) е само
върхът на сладоледа, а истинските методи за манипулация са ДАЛЕЕЕЕЕЧ по-усъвършенствани и могъщи… и са налице от над 50 години!
Лъжите „спонтанни“ „протести“ са за промитите будали!
Ето истината за „протестите“ и кои са „лидерите“ им: http://podvodni.blog.bg/politika/2013/02/19/haide-na-protesta-i-novite-lideri.1055256 …
Разбира се, тези „лидери“ на протестите са просто подставени лица на истинските кукловоди, които са същите както и досега, както и за в бъдеще, до
края на Земята…
А България реално НЕ СЪЩЕСТВУВА от над 68-70 години, сега просто ОФИЦИАЛНО се закрива и става _ОФИЦИАЛНО_ ЧУЖДА територия. И досега беше така, просто сега е вече ОФИЦИАЛНО…
Честит ви КРАЙ НА БЪЛГАРИЯ и на българския народ и етническа самобитност!!!!
@the one with the truth
Май си прекалил с Е тата… Швейцария == Борг, България – официално чужда територия?!?
@Кал: Доста от поддръжниците на принципа „гражданско участие във властта“ имат предвид буквално улицата да избере някакви хора, вероятно ръководителите на протестите, и те да участват във властта пряко. Теб не съм подозирал в подобно мнение, но много хора вярват в това. А не си задават въпроса колко лесно ще стане така за всеки мафиот да вкара свои хора във властта…
Апропо, повечето хора вече отказват да гледат места, където се иска регистрация, и в общия случай са абсолютно прави. Ако искаш да привлечеш вниманието на повече от един-двама, може да е добра идея да предлагаш неща, които са достъпни свободно.
@walker: Или като минимум за всеки договор, (част от) който не е публична, да се обявяват публични мотиви защо тази част не е публична. Понякога може да е рисковано за договора, но липсата на подобно задължение очевадно е рискувана за съществуването на държавата ни въобще… А за кандидатиране – наистина вярвам, че поне засега няма да съм истински добър управник. Сигурно няма да успеят да ме корумпират, но това само по себе си, колкото и важно да е, ми се струва недостатъчно.
@Nick Angelow: Подобни четива обикновено са доста полезни (ако и не винаги да са открай докрай свещена истина, просто понеже съвършенството не съществува) – благодаря и за цитата, и за линка!
@Делибалтова: Вече видях поне едно истински добро предложение – това на Mandor: да се разреши търговията с ток с ниско напрежение. Чудесна стъпка към премахването на монопола на ЕРП-тата. (Ще се наложи цената за пренос на ниско напрежение да бъде регулирана, иначе ЕРП-тата ще забранят конкуренцията чрез цените за достъп до преносните им мрежи, но това е неизбежен детайл.) Сигурно ще изкристализират и още добри предложения.
@Любо Николов: Така е – чисто мажоритарната система има тенденцията да довежда управлението до твърде висок процент Парето-неоптимални ситуации.
@МПП: Наистина фокусът се извърта настрани от борбата с монополите, и се опитват да го извъртят хора от всички политически сили. Бих си дал седмица, за да преценя дали е случайна моя грешка, и да си направя изводите… За Кунева и БнаГ – още при създаването на АБВ Кунева беше скланяна за негов лидер. Когато започна подготовката за създаване на БнаГ, Кунева внезапно се задистанцира енергично от АБВ. Но хората, които създадоха заедно с нея БнаГ (като изключим две-три „показни“ фигури), също са реално лидерството на АБВ. Погледни също така кои медийни рупори лансират едната и кои другата организация – съвпадението е пълно.
@Морфиус: Ако подаде оставка – страхливец, който бяга от отговорност. Ако не я подаде – диктатор, който бяга от отговорност. Само на мен ли ми се струва, че тук има някаква пристрастност в мисленето?… И на мен масови вълнения да ми поискат оставката, ако съм на власт, най-вероятно и аз ще я подам. (Освен ако не е много ключово важно за България да остана, но в сегашната не е.) Това значи ли, че съм негоден за управник и прочее?
@Виктор: Хибридната система за гласуване също не е лоша. Дали не е добра идея да си направим едно обсъждане на различните възможни изборни системи и да се опитаме да видим кои от тях са по-добри, кои са по-устойчиви на злоупотребяване и прочее?
“Създават се местни комитети от гражданите, които се познават и могат да отстранят всеки, който не оправдае надеждите. Представители на тези комитети избират по-горни комитети. Ако горните комитети не оправдаят очакванията – сменят се. И така все по-нагоре, с възможности за пряко отзоваване на незаслужилите.”
И когато известна част от гражданите не оправдава очакванията на болшинстовото, настаняваме ги в концлагер
@the one with the truth:
«„Мечтая за свят, който представлява една Голяма Швейцария…“ Т.е. мечтаеш за планета с извънземен начин на мислене в стила кошерно колективно съзнание, …което е ТОЧНО ПРОТОВОПОЛОЖНО на индивидуализма, свободата на личността и свободната воля.»
……………….
Нямам впечатление Швейцария да е манипулирана като кошерно колективно съзнание. Пък и трябва ли свободата на личността и свободната воля да възприемаме като “всичко е позволено – криминалните дейности СЪЩО”?
Моделът на Швейцария ни е необходим, защото точно това е зоната в Европа (пък и в целия свят), в която се осъществява вече повече от 8 столетия ПЪЛНА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ на държавното управление – децентрализация, достигаща до такава степен, че самите понятия за “държава” и “държавност” се оказват под въпрос. Швейцария би трябвало да е преди всичко мечта за хората с анархистичен уклон.
По-горе Григор пък изрази ирония по отношение на Исландския Модел, който аз асоциирам също към стила на самоуправляващите се кантони на Швейцария. Както кантоните на Швейцария, така и самата Исландия могат да си позволят действен демократичен подход към управлението с участие на ВСИЧКИ ЗАЕДНО в процеса на вземане на решения. Това, което прави такова демократично управление възможно – както в кантоните на Швейцария, така и в Исландия (а там е най-старата Европейска демокрация: вече съществува повече от хиляда години) – е, че такива региони не са пренаселени. Хората се познават помежду си. Григор казва, че в селото на дядо му населението също не било многобройно, но хората там не можело да се твърди, че се познават лично. Така е – може и да не се познават лично (всеки със всеки), но това въобще не е задължително. Достатъчно е, че НЕпренаселеността позволява когато някой от селото попита за някой друг от същото село, когото не е виждал никога (случва се), веднага ще се намерят няколко човека, които ще му пояснят за преставител на коя фамилия от селото става дума и що за човек е той.
Това, което визирам тук, се нарича “отсъствие на социално отчуждение”; отчуждението е чумата на съвременните големи градове.
Забележете – в Швейцария с малки изключения градовете не могат да се нарекат големи. Сред старите швейцарски фамилии (а истинските швейцарци са именно представители на СТАРИ ФАМИЛИИ) отчуждението е непознато заболяване: всички те са известни и уважавани фамилии без да е задължително да се познават на ниво “членове на един и същи клуб”. Но гледната ми точка е, че само на такива места може да се говори за демокрация.
В Исландия е същото: същият “провинциализъм” (от позицията на нашето високомерие) като в швейцарските кантони. Но нашето високомерие няма да докара демокрация в задния ни двор – напразно се надяваме.
@the one…
С нетърпение чакам завръщането на нашия спасител Анануки и шумелски богове. Ако побърза може да го изберем за премиер.
Иначе The Resistance is Futile. You Will be Assimilated!
@Виктор,
Ако те интересува какви са проблемите на изборната съдебна система, погледни недостатъците й в щатите.
1. Политизиране на съдебната система. Съдии активисти, поддържани и подкрепяни от дадена партия. По-лесно подкупване чрез предизборни дарения. Отсъждане според догмите на предпочитаната политическа доктрина.
2. Екстремизиране на присъдите. Прилагане прекомерна твърдост на закона с цел харесване на избирателите, както и тенденция за осъждане виновен дори при липса на основателни съмнения за вина. Крайният ефект е като при комунизма, важно е някой да бъде осъден, независимо дали наистина е виновен.
—
За тези които искат да научат нещо за изборните системи, потърсете канала на CGPGrey в youtube и гледайте в хронологичен ред, започвайки от “The Problems with First Past the Post Voting Explained”. Повечето неща са за мажоритарната система, защото в UK и USA се използва предимно тя. Много добре е онагледено, как особеностите на демократичната система са всъщност свойства на методът за избор.
Най-скорошния пример са изборите в Египет.
—
BTW. Мисля че бих добавил още едно искане към тези от предишния ми пост (докато го пратя и Григор вече е предложил нещо подобно):
4. Недопускане на търговска тайна при сключване на договор с държавата. Договорите трябва да се публикуват достатъчно време преди да се подпишат. (Ако има тайна в договора и се окаже че тя не е държавна или военна, това ще направи разтрогването му много по-лесно.)
Какво бих предложил да се направи сега в България?
1. Да се създаде Временно правителство, в което да участвуват всички досегашни политически сили – без изключение. То трябва да посрещне първите трусове на социалния катаклизъм, който е настъпил.
2. Единственото, което Временното правителство би трябвало да има право да извърши, са организационните промени, които да доведат обществото до нов – непознат досега, но назряващ от известно време в съзнанието на много днешни хора МОДЕЛ. (Има шанс – ако работата бъде свършена както трябва, – историците един ден да нарекат този модел “български”.)
В какво трябва да се състоят упоменатите организационни промени? Те трябва да обхващат следното:
3. Парламетът (Народното събрание) да се преустрои в Сенат, в който занапред да заседават “консули” с ограничени функции: те да не могат да прокарват закони, както са правели досегашните депутати, а да осъществяват само контролни функции (надпартийни, или по-точно: безпатийни) върху процеса на ПЕРМАНЕНТНИТЕ ВСЕОБЩИ РЕФЕРЕНДУМИ, с които занапред ще се управлява България: прокарването на закони и вземането на животрептущи решения в интерес на цялото общество трябва да се осъществява принципа “ВСИЧКИ ЗАЕДНО”, например: надмогването на проблемите, причинени от енергийната криза, ориентацията на страната във външнополитическия живот, установяването на оптимален финансов климат, повишаването на “социалността” на обществото: ефективното му здравеопазване, образованието му и социалното му осигуряване (както и всички останали пунктове от сферата на държавността).
4. Щом решението на този или онзи проблем би резонирало във всички слоеве на обществения организъм, изискването социалното управление да се осъществява възоснова на ВСЕОБЩИ РЕФЕРЕНДУМИ по всеки – дори да е и незначителен – повод, налага необходимостта да бъдат премахнати всички досегашни форми на партийно присвояване на властта (посредством изборите, вследствие на които една или друга партия досега формираше кабинет, отстояващ – по априорната характеристика на кабинетите като такива – тясно-партийните интереси на текущите управници). Изборите може и да ни се струват “връх” в демократизирането на живота, но междупартийното боричкане всеки път доказва по безусловен начин, че от “демокрацията” има повече вреда, отколкото полза. Ето защо едно общество, в което – образно казано – всеки индивид представлява сам за себе си една своя индивидуална “политическа партия”, би било много по-гъвкаво. Влиянието, което всяка “партия” (на всеки отделен индивид) би оказвала върху общите решения, до неотдавна беше немислимо поради техническа неизпълнимост, но днес вече са развити Компютърните Мрежи, чрез които всеки индивид може (и трябва!) да участвува в управлението.
5. “КОНСУЛИТЕ” в упоменатия от по-горе “СЕНАТ” трябва да осъществяват единствено контролни функции върху процеса на референдумно вземане на решения: да наблюдават да не се извършват злонамерени действия и фалшификации върху постъпващите по Компютърните Мрежи данни, както и да оповестяват окончателните решения, получени чрез статистическа обработка на манфестираните индивидуални възгледи.
6. Консулите трябва да бъдат периодично сменяеми, застоявайки се на “консулска позиция” само по шест месеца и да се “въртят” така, че макар посочвани за консули по случаен закон, да сядат на консулското кресло не по-често от пет години (т.е., да се появяват там евентуално на пет години по веднъж по за шест месеца). Това е необходимо, за да се сведе до минимум опасността от корупция. При това, трябва веднъж завинаги да бъде конституирана НЕВЪЗМОЖНОСТТА за поява сред консулите на “Пръв между Равните”. (Всички трябва да бъдат еднакво равни!) При това, посочването на нови консули при въртенето да става ежемесечно, с което всеки месец да се обновява известен процент на консулския състав.
7. Консулите трябва да представят всички слоеве от населението: по териториален, производствен, цензов, етнически и възрастов (доколкото е в рамките на допустимото) принцип /естествено, пеленачетата и престарелите граждани не биха могли да бъдат посочвани/. Не по-малко важно е при подбора на консулите да се спазва баланс от равно участие както на мъже, така и на жени. С други думи “консулската институция” трябва да бъде подобна в много отношения на институцията “съдебни заседатели”, с тази разлика, че в съда заседателите могат да бъдат убедени от прокурора или от защитника да вземат едно или друго решение, докато на консулите не би трябвало да се въздействува по друг начин, освен изхождайки от потребността на социалния слой, който те представят.
(Гри, за нуждата от регистрация, за да се чете в личния ми дом:
Приеми, че и двамата с теб сме параноици. Но по различен начин.
Не е точно – вероятно дори не е ВЯРНО – но за целите на разговора тук стига. ;))
Слушам всички ви с огромен интерес по темата за различните изборни система (включително референдумната, предложена от Capek).
Capek: Трудностите да се подсигури електронно гласуване без големи измами (да де – дори ПО-ГОЛЕМИ измами от вече осъществяваните :///) за момента ми се струват непреодолими. (Участвал съм в доста такива гласувания и съм организирал няколко.) Но слушам за възможни решения и в тая насока.
Не виждам причина контролната работа от точка 5 да я вършат „консулите“. Нея би могъл да я върши какъвто и да е екип на заплати. Да де – ПЕТ или ШЕСТ (или ПОВЕЧЕ) екипа, независимо един от друг, с последващо сравняване и обсъждане на резултатите. (Особено ако се разминават. 😉 )
@Иван: При опит за засекретяване на част от договора, която не съответства на прости и ограничени правила какво може да бъде държавна тайна, всички участвали в изготвянето и утвърждаването му политици трябва да носят персонална наказателна отговорност, по параграф „държавна измяна“ или подобен.
@Karel Capek: Един правилно работещ законодателен орган взема огромно количество решения, големият процент от които са малко или повече технически. Ако всичко това ще трябва да се прекара през референдуми, провеждането им ще струва астрономическа сума дори ако не се брои времето, което хората ще трябва да похабят, за да гласуват. Идеята е добра, но ми се струва на пръв поглед много непрактична.
@Kal: Не ти отричам правото да се разпореждаш в личния си дом – само посочвам, че по същество ти търсиш в момента за инициативата си максимум гости, а при такива условия надали ще дойдат много. Разбира се, че ти си решаваш какво в крайна сметка искаш да постигнеш.
И между другото, Григоре, Олето е велика. С чисто женска интуиция добави едно искане, за което протестиращите не са се сетили: Кодексът на труда да важи и за депутатите.
🙂
@Любо Николов: Право в десятката! В крайна сметка те са наши служители. Странно е за чистачката в общината Кодексът да важи, а за тях – не.
@Kal казва:«Не виждам причина контролната работа от точка 5 да я вършат „консулите“. Нея би могъл да я върши какъвто и да е екип на заплати. Да де – ПЕТ или ШЕСТ (или ПОВЕЧЕ) екипа, независимо един от друг, с последващо сравняване и обсъждане на резултатите.»
Лошото при българските условоя е, че когато са назначени екипи на заплати, приема се – кой знае защо, – че отговорността лежи на плещите на този, който им плаща заплатите. Непосредствените извършители не можеш да ги подведеш под лична отговорност, защото се смята, че са действували “по заповед”. Така екипите, именно защото са “на заплата”, могат да извършат всякави безотговорни действие, измивайки си ръцете със самозаблуждението, че “шефовете са за това – да берат греховете”. В същото време шефовете пък си измиват ръцете, защото не са непосредствените извършители, а ако се опиташ да ги притиснеш с обвинения от сорта: “защо сте давали такива инструкции и директиви?”, те се измъкват с ловкия трик, че е станало недоразумение и някой нещо не бил схванал както трябва.
По този начи се възцарява едно тотално безхаберие, което е най-плодородната почва за избуяване на всякакъв вид корупция.
Затова – никакви екипи на заплата! Щом си на отговорна длъжност, вършиш нещата със собствените си ръце и то при положение, че всички са вперили погледи в ръцете ти, за да те гледат какво вършиш. Ако “лъсне” някаква злоупотреба – носиш си кръста сам…
„Иван Says:
February 23rd, 2013 at 1:36 pm
@the one…
С нетърпение чакам завръщането на нашия спасител Анануки и шумеРски богове. Ако побърза, може да го изберем за премиер.
Иначе The Resistance is Futile. You Will be Assimilated!“
Внимавай какво си пожелаваш. 😉 Ануннаките (сивите) не са извънземните, които визирам. 😉 И те със сигурност не са „спасители“ — ако чакаш „спасители“, значи си доста зомбиран от масовите медии, вместо сам да се оправяш…
И откъде знаеш, че именно те не са „вашите“ премиери още от едно време? 😉
—
„Karel Capek Says:
February 23rd, 2013 at 2:00 pm
1. Да се създаде Временно правителство, в което да участвуват всички досегашни политически сили – без изключение. То трябва да посрещне първите трусове на социалния катаклизъм, който е настъпил.
2. Единственото, което Временното правителство би трябвало да има право да извърши, са организационните промени, които да доведат обществото до нов – непознат досега, но назряващ от известно време в съзнанието на много днешни хора МОДЕЛ. (Има шанс – ако работата бъде свършена както трябва, – историците един ден да нарекат този модел “български”.)
3. Парламетът (Народното събрание) да се преустрои в Сенат, в който занапред да заседават “консули” с ограничени функции: те да не могат да прокарват закони, както са правели досегашните депутати, а да осъществяват само контролни функции (надпартийни, или по-точно: безпаРтийни) върху процеса на ПЕРМАНЕНТНИТЕ ВСЕОБЩИ РЕФЕРЕНДУМИ, с които занапред ще се управлява България: прокарването на закони и вземането на животрептущи решения в интерес на цялото общество трябва да се осъществява принципа “ВСИЧКИ ЗАЕДНО”, например: надмогването на проблемите, причинени от енергийната криза, ориентацията на страната във външнополитическия живот, установяването на оптимален финансов климат, повишаването на “социалността” на обществото: ефективното му здравеопазване, образованието му и социалното му осигуряване (както и всички останали пунктове от сферата на държавността).“
Тоест предлагаш да се повтори циркът с протестите пред народното събрание от 1989 (Изглежда и при тези изкуствено предизвикани „протести“ ще се случи същото, помнете ми думата…)!
Пак СЪЩИТЕ стари (екс)комунистически/корпоративно-капиталистически мутри (или техни млади чеда, „удобно“ току-що завърнали се от завършване на платени частни университети по „икономически“ специалности… в САЩ!) да решат какъв да бъде „новият“ модел!?! Да не си побъркан!?! Социалният катаклизъм е предизвикан от същите тези мутри и най-вече от кукловодите, които им дърпат конците — тъй че те НАЙ-МАЛКО заслужават да са тези, които „ще посрещнат трусовете на социалния катаклизъм“ — точно те би следвало да усетят оправданата сеч на народната „любов“. 😉
„[…] принципът “ВСИЧКИ ЗАЕДНО” […]“
… е за баламите и глупавите, „общото благо“ е лъжа, добре поддържана с откровено опашати лъжи. 😉
—
„Григор Says:
February 23rd, 2013 at 6:59 pm
@Любо Николов: Право в десятката! В крайна сметка те са наши служители. Странно е за чистачката в общината Кодексът да важи, а за тях – не.“
Те са „наши“ „служители“ само във въображението ти. 🙂 Ако си мислиш, че те смятат за нещо повече от една гласоподавателна бройка, се лъжеш жестоко…
Това сравнение с чистачката е тъпо — въобще не е странно, това е РЕАЛНОСТТА, която са ти/ни наложили!
Към всички:
Електронните гласувания и референдуми са също толкова неверни, неточни и лесни за манипулация, колкото и хартиеното гласуване — даже автоматизацията на манипулирането им е десетки пъти по-бърза и неоткриваема!
П.П. Медийният цирк е пълен: всички масови медии (вестници, телевизии и „български“ е-медии) бълват 101%-ови лъжи и пропаганди. Ха-ха-ха, колко предвидимо, предвид изкуствено организираните и добре изманипулирани „бунтове“ в Чалгария през февруари 2013 г. … 😀 😀 😀
@the one with the truth: Виж, хайде да сме делови и конструктивни. Ако нямаш какво да кажеш, освен да плюеш накъдето ти падне, иди в някой вестникарски форум. Тук не допускам празен шум над определено ниво.
„Григор Says:
February 24th, 2013 at 12:09 am
@the one with the truth: Виж, хайде да сме делови и конструктивни. Ако нямаш какво да кажеш, освен да плюеш накъдето ти падне, иди в някой вестникарски форум. Тук не допускам празен шум над определено ниво.“
Добре, повече няма да публикувам други коментари по темата, просто ще кажа, че лично аз не мисля, че „[сега е времето] да сме делови и конструктивни“ — това време отмина отдавна, сега предстои само световен катаклизъм (изкуствено предизвикан или естествено възникнал). 😉 Няма за кога да „градиш нови неща“, когато всичко в реалността… е на ниво… ПЪЛНА разруха и ДИСТОПИЯ… По-скоро мисля, че вътрешният Дух на отделната личност (т.е. вътрешното ти духовно Аз) е това, което си заслужава да развиваш в тези „времена“ — другото така или иначе ще се случи, каквото и да е. 😉
~the one with the truth
@Karel: Аз допускам, че щом екипите „взимат заплата“, в задълженията им е и наказателна отговорност при зле свършена работа. (Не познавам добре трудовите и гражданските договори – може би там няма такива клаузи. Та съм те подвел, без да искам.)
@Гри: Може да не съм обяснил достатъчно. Линка към „най-важната информация за казуса Пирин“ го дадох само за удобство на всеки, който не иска да си я търси сам. (Но все пак е достатъчно „работлив“ да си направи една регистрация. ;))
Иначе работата по събирането ѝ може (и ТРЯБВА) да се върши навсякъде – на колкото повече места, толкова повече хора ще разберат за нея.
P.S. @Гри: Даването „изцяло даром“ възпитава търтеи. Знаеш ни спора по тоя повод. 😉
@Кал: За „даването даром“ спорът ми се струва безсмислен и приключен. Ако някой държи да си построи магазина навръх високо дърво, за да не възпитава от клиентите си търтеи, проблемът с това колко клиенти ще привлече си е негов.
Пак не си ме разбрал. 😉
Питай, питай…