Това е едно от най-необходимите според мен неща, които трябва да бъдат постигнати от сегашните протести. Самочувствието на депутатите, че са недосегаеми за периода на мандата си, твърде често води до безконтролност. Възможността те да бъдат отзовавани би могла да намали тази безконтролност. Струва си да помислим как. Измислим ли добро решение, може би ще се намери начин да го защитим пред където трябва. 🙂
Казвам „би могла да намали“, защото манипулативни мафиоти и олигарси биха могли да я използват и срещу депутати, които не им играят по свирката. Ежедневието ни е претъпкано с неща, от които да сме недоволни, а депутатът е дежурният ни виновник. Ако мафиот или олигарх с ресурси реши, лесно би могъл да създаде проблеми в даден избирателен район, за да вдигне хората, и да насочи недоволството им срещу депутатите им. (Към момента виждаме опити едри мафиоти да направят точно това – хора на ТИМ във Варна и хора на Алексей Петров в София се опитват да овладеят и насочват протестите. Не успяват напълно, но постигат известни резултати.) Така че трябва да помислим няма ли начин тази възможност да бъде поограничена някак.
(Този ефект е частен случай на един друг, по-общ. Една от задачите на свястното правителство е да се бори с мафията и корупцията. За тази цел обаче то трябва да бъде силно – а силата му в парламентарни републики е функция от силата на парламента. Ако парламентът е твърде слаб, правителството няма как да бъде силно. А ако мафията и корупцията в съответната държава са силни, държавата се оказва тяхна.)
Правото на отзоваване на депутатите се корени в същността на демократичната държава. Тя е собственост на избирателите си, точно както една частна фирма е собственост на своя собственик. Депутатите са служители в „частната фирма“, наречена държава и принадлежаща на избирателите. Изключително странно и нередно е собственикът на фирма да не може да уволни служител, за който е преценил, че не върши работата си, или дори вреди на фирмата. Принципно и сега има предвидени някои механизми за целта, но практиката показва, че те не са достатъчни.
Като начало, отзоваването на депутати много зависи от избирателната система. При чиста мажоритарна то е много по-лесно, защото се знае кой е представителят на определен район хора. Чистата мажоритарна избирателна система обаче има някои много сериозни недостатъци – сериозни до степен да я правят според мен неподходяща за България. Пропорционалната избирателна система се оказва според мен мъничко по-подходяща на практика – даде ни възможност да изберем премиер, който е тъп и негоден за премиер, но за сметка на това е популист и се опитва да създаде своя мафия. (Резултат: народът бива слушан поне когато се надигне, а мафията е силна с това, че е единна – където има две мафии на практика няма мафия. Не е много, но все е някаква първа стъпка.) При нея обаче отзоваването на депутати е несравнимо по-трудно. Има най-различни предложения за хибридни избирателни системи – всяка от тях е различна като трудност за отзоваване на депутатите.
В крайна сметка, избирателната система и възможността за отзоваване на депутатите са два твърде тясно свързани въпроса, за да може да бъдат разглеждани поотделно. Очевидно идеалното за едната цел решение не е идеално за другата, и по този начин създава възможност да се компрометира цялото. Затова бих предложил да ги обсъждаме в комплект – кой вариант предлага най-добро комбинирано решение. Къде компромисите са най-малки и в най-малко значими в реалността отношения. Кой вариант какви недостатъци има. Добре е да имаме изброени различните варианти, и за всеки вариант да имаме както поддръжници, така и „адвокати на дявола“ – така ще можем да го анализираме най-добре.
Към момента съм запомнил като предлагани следните варианти:
– Чиста мажоритарна система.
– Чиста пропорционална система.
– Комбинирана система: част от депутатите се избират мажоритарно, другите – пропорционално.
– Пропорционална система с мажоритарно посочване: при гласуване се посочва кой от кандидатите избираш, всяка партия вкарва хора според получените гласове, но влизат по реда на получените посочвания, а не както партията ги е подредила.
Сигурно има и варианти, които съм пропуснал – очаквам ги. Заедно с предложения как точно да се реализира отзоваването на депутатите във всеки случай.
В добавка предлагам тук да обсъждаме и други предложения относно парламента. Ето какво съм успял да запомня (още са добре дошли):
– Броят на депутатите да бъде намален на 120 (или друго число): според мен това ще намали малко разходите за депутати, но в същото време може да затрудни отзоваването им.
– За депутатите да важи Кодексът на труда, точно както за всички други служители на народа. (Към момента не виждам недостатъци на това решение, а плюсовете са очевидни – депутатите най-сетне може да бъдат принудени да работят.)
– Депутатският имунитет да бъде ограничен само до непосредствените им задължения. (Нелошо предложение, но трябва да помислим как депутатите да бъдат опазвани от „фриволни“ обвинения, които биха им пречили да работят. Мафиоти или олигарси биха могли по този начин реално да извадят от строя всички депутати, които не работят за тях.)
– Депутатите да носят персонална наказателна отговорност за нарушения на законите или решения, които са във вреда на страната и/или народа. (Чудесно предложение, но дяволът е в детайлите. Нищо чудно да заслужава отделно обсъждане.)
… Да видим дали не можем да предложим поне малко разум в сегашната ситуация.
В началото на мандата на текущия парламент, Цачева беше на гости на един доста известен журналист. За съжаление на помня кой. Имаше възможност през сайта на БТВ да се задават въпроси. Една от темите за разговор беше проблема с гласуване с чужди карти и неприсъствие в залата на парламента.
Аз зададох следния въпрос/предложение: след като ние сме избрали депутатите и тяхната РАБОТА е да ни представляват и да правят законите, и след като те не се явяват в парламента, разбирай на работното си място, защо не се третират по кодекса на труда ? Глобите и дисциплинарните уволнения би трябвало да ги вкарат в пътя. Иначе то си е чиста подмяна на волята на избирателя. МОЯТ избраник, ако не е там да представлява моите интереси, значи той не прави това за което е изпратен там и би трябвало да се освободи от работа. Точно както в една частна фирма.
Познайте дали и зададоха този въпрос 😉
Властта в България е разделена на три: законодателна, съдебна и изпълнителна. Колкото и да подобрим двете, третата — съдебната — е смешка. Оттам трябва да се започне. Понеже и депутатите, и министрите ги отзовават на всеки 4 години. А съдиите и нотариусите са богопомазани.
Когато мога да осъдя Глобул за 1 месец, че ми се правят на Лили Иванова, тогава ще мирясат и протестиращите.
—-
— Ало, енергото ли сте?
— Не, Топлофикация.
— Аа, и на вас да ви *** майката!
Моя избор за избирателнасистема е “Пропорционална система с мажоритарно посочване”.
Първите две е ясно, мисля, защо не одобрявам.
Третата е манджа с грозде, замазване на очите. Проблемите на пропорционалната система си остават. Мажоритарно избраните просто са тези най-отгоре на списъците, с най-голям шанс да ги изберат. Те за това се слагат първи да могат повече хора да гласуват за партията. Тоест независимо, при коя от първите три системи те ще бъдат избрани, но се запазва порочноста на пропорционалната система и в трите случая.
Последния вариант за мен е добър, защототой единствен дава, макар и ограничен, избор. Така партиите,ще им е по-трудно да пробутват послушковци или бушони. Системата предполага активни и с позиция кандидати, такива каквито са важните политици, в която и да е партия. Също така дава повече власт на депутата за собствена позиция.
Този мой избор, за мен е очевиден от предложените. Може да има по-добър, но тези предложени възможности са предубедени и ни водят към този избор. Изпреварвам ви, не мога да предложа други възможни избирателни системи.
Понеже си учил медицина :), мисля че ако сравним държавата ни с човешки организъм, тя има “Multiple organ dysfunction syndrome”.
Това според мен не значи, че трябва да измислим някаква държава ГМО, Франкенщайн или нещо подобно.
Не разбирам какви са тези опити у нас, след като в толкова експерименти се провалихме, да си мислим, че хоп, ей-сега ще измислим нова магическа формула за перфектно държавно управление…
А иначе, диагнозата е тежка… но тези протести ми приличат на опити болния да се лекува с четене на молитви и заклинания от шамани. Съжалявам, не мога да предложа решение, но поне знам за себе си, до сега си плащам сметките за ток и парно редовно, а както знаем, твърде много хора не го правят. Може би първо трябва да се променят те, да започнат да си плащат сметките, и след като оправят себе си, да почнат да променят държавата… Не ми харесва хора които не могат да си платят тока, да определят как трябва да живея.
@Гачев:
не очаквах от теб подобно предложение(може и аз да бъркам), поради което ще ми се наложи после да си понеса грубостта, но мисля че такова предложение няма как да се направи нормално – ще е много сложно и с малък ефект или много грозно.
http://pllamm.blog.bg/politika/2009/07/28/otzovavaneto-na-deputati-misiia-nevyzmojna.370875
Аз клоня към „Пропорционална система с мажоритарно посочване“ – с важната добавка, че всеки има право да посочва кандидати от няколко различни партии.
(Заех идеята от един коментар към предните записи тук.)
Смисълът е:
1) Желая да ме представляват личности, не марионетки.
2) Време е партийната система да си заминава. На нейно място ще дойде „екипно-резултатна система“: такава, в която участниците са избирани по способността си да работят – да генерират резултати; и да работят заедно.
пукната пара не струва никой от вариантите, защото всеки от тях почива на сбъркани понятия, мотивиран е от илюзии, обоснован с предразсъдъци.
Хубава статия по темата с примери http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5553052 . Нямам идея дали сайтът е пропаганден, но пак е нещо.
Мисля че условията за отзоваване трябва да са нещо от рода на:
1. Инициирането на отзоваването става със събирането на подписи от поне 10% на имащите право на глас, които са избрали сегашния депутат. За президент, това са всички имащи право на глас, което прави някъде към 400-600 хиляди човека. Колкото е сегашния праг за референдум.
2. При гласуването, броят на хората които отзовават депутата, трябва да е с 2-4% по-висок от тези които са го избрали. Това е в допълнение към очевидното изискване да са повече от тези които са за оставането му.
Логиката е че хората които гласуват за отзоваване трябва да са достатъчно за да изберат свой кандидат на негово място. Процентите са за да се избегнат случайни вариации, статистическа грешка и дребни шмекерства.
3. Следващото отзоваване може да се организира най-рано 1 година след предишното гласуване (включително първоначалния избор).
@emo,
бях споменал и преди, че според някои анализатори, 90% от спестителите имат под 230лв в банката. Разбери че хората просто нямат достатъчно пари да си платят двойни и тройни сметки за ток. Пенсионер не може да плаща 200-300лв ток и да живее с фотосинтеза. Много от работещите са със забавени заплати от по няколко месеца и живеят на кредити. А тези които търсят работа или вършат нещо на парче са армия. Много семейства имат поне един член в чужбина който праща пари. Положението е батал.
Всичко това е резултат от Дянковата неолиберална политика, подобряване показателите на държавата/банките, за сметка на частните предприятия/потребители.
Радвай се че недоволството е за сметките за тока… когато хората не могат да си купят храна, ще имаме кървава революция.
@emo: До голяма степен съм съгласен с „диагнозата“, но тук в момента търсим лечението. Предложи каквото ти се струва най-добър или работещ вариант, блогът няма да прелее. 🙂
@mdam: Може ли обяснение защо мислиш така? (И аз не очаквам ефектът да е страховит и моментален, но малко аргументи биха дошли още по-добре.)
@Kal: Това не клони ли по същество към чиста мажоритарна система? Можеш ли да обясниш къде е разликата, и как тя довежда до разлика в резултата в сравнение с мажоритарната система?
@Иван: Според мен т. 2 не е нужна. Ако някой е бил избран с 90%, но се е оказал мошеник, според мен е достатъчно срещу него да гласуват над 55%, за да бъде отзован. При т.2 ще е нужно срещу него да гласуват над 90% – теоретично постижимо, но твърде бавно и трудно.
@Григор,
Не, т.2 е задължителна.
Ако някой олигарх иска да смени политик но държи само 10% от хората под свой директен контрол, той може да инициира отзоваване и в условия на пълно медийно затъмнение да проведе избори където неговите 10% ще са половината гласували.
По-малка група хора не трябва да отменят решенията на по-голяма група хора.
Ако предпочиташ, тогава можем да редактираме т2. така че да изисква да е изпълнено поне едното условие:
– поне 51-55% от всички избирателите да са гласували за отзоваване.
– избирателите които са гласували за отзоваване да са 1-5% повече от тези които са избрали депутата. Над 50% от гласувалите да са за отзоваването му.
Двете условия са еквивалентни ако имаме 100% участие и депутат избран с точно 50%.
@Григор:
един мой коментар от фб.
“Единствената идея която чух и ми е попадала и на мен е за “отзоваване”/смяна на депутати на половин мандат примерно 30% от парламента, но това би довело до по-нестабилни правителства. (долното е добавено в последствие)
Идеята направо си е идиотска понеже единствения начин за реализация е да гласуваш само из между последни класиралите се на редовните избори. Иначе ако можеш да гласуваш за махане на всеки си е равнозначно на нови избори. А първото на какъв принцип ще се направи – трябва да е пак пропорционален – последните 30% от всяка партия, в дъното на листите. Или пък директно след такава стъпка депутатите да се редуцират от 240 на 160 и така 2 години до редовните избори. Допълнителен ефект от горното би било, че при положение че за да отстраняваш, вота трябва да е мажоритарен и партиите ще се обеглавяват една друга, вадейки първо лидерите на противника си. Абе ….”
Разгледани са опциите отзоваването да е мажоритарно или пропорционално. Григор, кажи ми как ще стане. 30% е magic number.
Според мен или се гласува за изборна монархия (срок, в който отзоваването е невъзможно), или няма смисъл от монарси/депутати и става като Швейцария/Уикипедия — всичко чрез всенародно гласуване. Първият вариант ще страда от корупция, вторият — от прост народ.
Непосредствено след Освобождението, когато е трябвало да се изгражда младата Българска държава върху “терен”, където преди това не е имало НИЩО (а ако ли кажем, че все пак е имало нещо, то това е била Отоманската империя, чиито модели най-малко са можели да свършат работа), смайваща е била самоувереността, с която строителите на Нова България са се били хвърлили да експериментират, асоциирайки към новоизгражданата система най-разнообразни модели от опита на тогавашна Европа – някои от тях даже противоречащи си едни на други.
Така например Отбраната на следосвобожденска България е била унаследена от Русия, чиято армия след Руско-Турската война оставя военни инструктори в страната ни за няколко години. По-късно, при Самболов войската ни е преустроена по Пруски образец, но някои порядки от руските въоръжени сили си остават.
Конституцията ни пък е изцяло изкопирана от Белгийската – един смекчен вариант на френското държавотворчество от времето на Великата Френска революция, но с монархически уклон.
Морските ни Отбранителни Сили са взаимствувани от англичаните. Търговският флот – пак от тях.
Железниците ни – по традицията от времето на барон Хирш – са австрийски.
Архитектурния облик на новите български градове се изковава от градостроители и архитекти, завършили в Италия.
Образованието ни и въобще културният ни живот са колкото френски, толкова и немски. Българските поети задълго пият вдъхновение директно изворите на немския символизъм.
И т.н.
…Получила се е била една невъобразима еклектика и все пак Нова България е успяла да укрепне бързо.
Ако не бяха войните, докарали й националните катастрофи и ако не беше комунизъма, доунищожил българския дух след Първата Световна война, България може би щеше да бъде по-устойчива при опитите да бъде болшевизирана след 9-ти септември 1944 г. Можеше от нея да се получи нещо като Югославия, която привидно също беше болшевизирана след Втората Световна война, но в действителност си остана една Западна Държава (и каквато е и днес, въпреки разчленяването й на множество пост-югославски псевдо-държави и въпреки опита за генцид над сърбите посредством “превъзпитателните” бомбардировки на НАТО, на които сами бяхме свидетели).
Какво е сгрешено в българския ген, че трябваше да свършим така печално, както се получи от няколко дена насам?
@mdam,
Отзоваването не може да става на масов принцип. Трябва да е индивидуално.
Дори в сегашната система изборните листи са в изборен регион, и големите градове често имат няколко такива. Проблемът разбира се, е че отзоваването по същество представлява мажоритарен вот на (не)доверие. Съответно начините по които се избира и отзовава са различни и трудно ще се балансират.
От друга страна, ако искаме да отзовем партия, тогава може би трябва да има начин гражданите да предизвикат предсрочни избори след половин парламентарен мандат.
@Иван:
Моя грешка – срам – не познавам добре избирателната система.
Интересно ми е колко са многомандатните райони. Ако се отзове депутат, на негово място ще влиза ли нов и как? Следващия при избора или отделен избран при отзоваването. Лесно ще е при поне 2 мандатен район, ако нагласите не са се променили особено след изборите мнозинството да отзове депутата на малцинството.
@Иван: Разбирам идеята зад твоя довод, но тя не отменя намерената от мен слабост. Дай да видим има ли как да я избегнем.
@mdam: Към момента не мога да преценя кой е добрият вариант.
@Karel Capek: Според мен сегашното положение никак не е печален завършек, напротив. „Тълпата“, която протестира, се оказа учудващо устойчива на опитите да бъде овладяна и манипулирана. И въпреки отчайващата незрялост на исканията на българите като цяло, сред изкристализираните искания имаше немалко смислени, или поне немалко смислени основи за реални искания. Според мен стъпката напред от предишни времена е много голяма.
И смея да отбележа, че в основата на тази стъпка според мен е именно нарасналото самочувствие на българина, че нещата зависят и от него и че той има силите да ги определя, дори ако политическата класа се опъва. Оттам и изводът ми, че Боко може би е най-добрата кандидатура. Не защото е добър управник, краде малко или е представителен – слаб управник е, не зная колко краде и е абсолютно непредставителен. А защото с поведението си учи хората, че те имат силата да вземат нещата в ръцете си и да определят живота и държавата си.
Нещата обикновено си имат причини. Например токовият обир у нас си има причина – монополът тук и там. Без този монопол цените на тока щяха да са малко по-ниски, а доверието в енергийната система (включително заплащането на услугите ѝ) – далеч по-високо. По същия начин, причината за този монопол пък е силата на мафията, а нейната сила се дължи на отчаянието на българите и невярата им, че от тях зависи нещо и че могат да променят нещата. Повярваме ли, че можем да променяме нещата, малко по малко ще затъркаляме държавата накъдето трябва. Няма да стане бързо или лесно, но ще е постижимо.
На мен ми хареса следното предложение:
http://truden.truden.com/1446.html
Накратко безпартийна система, при която:
“- Държавната структура се запазава. Запазва се и избирателната система с малки промени.
– Изборите за Народно Събрание тръгват от изборите за местно управление.
– В определените квартални и селски секции се провеждат събрания и избори за общински съветници
– общинските съветници избират измежду си областни съветници
– областните съветници избират измежду си народни представители за Народното Събрание
– Народното Събрание избира Министерски Съвет
– Министерския Съвет си избира Министър Председател
Ето, че избирайки общински съветник, ние избираме онези, измежду които ще се изберат Народни Представители.
– първо, пестим пари за два вида избори и
– второ упражняваме пряк контрол върху своите избраници.
Нужен ли ни е президент, като политически помирител и модератор?
Да? Не? Както си го решим.
Никой избраник, от общинския съветник до народния представител няма постоянен мандат.
Всеки може да бъде отзован на събрание на своите избиратели: общинският съветник може да бъде сменен от кварталната секция, областният съветник може да бъде отзован от общинският съвет, а народният представител може да бъде отзован от областния съвет.
И това може да се направи на всяка сесия на съответния съвет или Народно Събрание.”
Ако трябва да избирам между познатите системи клоня към тази на Кал, но с едно развитие. Всеки избирател разполага примерно с 10 точки и може да ги разпредели както намери за добре – 10 точки за един кандидате, по 1 точка за 10 кандидата, 8 за един, 2 за друг и т.н.
@Никола, много ми допадна идеята зад тази безпартийна система. Сигурно има и доста недостатъци и неща за изглаждане, но и много повече предимства – поне в момента това ми е впечатлението.
Благодаря ти линка, ще следя развитието по темата с интерес. 🙂
Какво и е на партиината система, вместо по населени места е по асоциация със свободно избрана група хора,
А ако не ти харесва кого избират в твоя квартал, ще си продадеш къщата и ще отидеш в квартал дето са избрали някой който ти е симпатичен?
Хората са предразположени да предпочетат малката награда на момента отколкото да чакат с обещания за нещо повече ама евентуално и в по-дългосрочен план. Какъв контрол ще упражняват когато са избрали най-хитрия и най-боагтия и влиятелен местен феодал? Да се надяваме че това няма да се случи е малко наивно, при положение, че хората поставени в условия да изберат, винаги издигат такива за лидери, от праисторически времена та до днешни дни.
Ако сега сринем всичко и оставим хората да избират, пак ще се случи същото, оссвен ако хората не поумнеят…
Лично на мен ми харевсва идеята за по-пряка демокрация в Швейцарски вариант.
Но се опасявам, че съм на различно мнение от повечето хора… и това което те изберат на мен няма да ми хареса хич.
Примерно ако сега можеше де са гласува на референдум хората щяха да гласуват масово за премахване на пряката демокрация и връщане на социализЪма, с което експеримента ще приключи 🙂
Като се замисля, може би най-проблематично е това че през последния век и половина буквално за трети път ни се налага да сриваме системата и да почваме на ново. Идеята че трябва да го направим за четвърти път, не ми изглежда да бъде много продуктивна
никой не се е научил да плува, без да влезе във водата.
(това е по повод тюхкането за “непоумнелия народ”)
ако не беше войната… ха! ами да не бяха се бутали в нея – ни в първата, ни във втората.
каквито и схеми на държавност да разигравате, каквито и контролни предпазители да й слагате, първоизточникът на проблемите не желаете да го видите. Не от тъпота, но от малодушие.
То разлика май няма.
@Никола: Прякото избиране е една от големите победи на демокрацията. Колкото повече степени на непрякост имаш при избора, толкова по-далече е управлението от народа, и това си му личи. Отделно, забележката на emo е много точна – хем няма как да се преместиш лесно, хем това е по същество вид мажоритарна система с недостатъците ѝ. Очаквай в парламента братя Галеви и прочее задължително.
@Григор казва: “А … (Боко) с поведението си учи хората (българите), че те имат силата да вземат нещата в ръцете си и да определят живота и държавата си.”
Не е ли това само популизъм от страна на Боко? Както знаем, популизмът е винаги лицемерие, разиграно по сложен начин (сложно, та дано е по-убедително). Мисля си че ако хората виждат често Боко да рита топка по стадионите, то не е защото Боко е толкова пристрастен към ритане на топки, а защото иска да го виждат в светлината на “народно момче”. Така в главите на хората избуява един колосален наивитет (същия като при американците от Средния Запад): “Щом наш Боко е лидер, значи сме на прав път! Зер той е един от нас…”.
Заместител на истинската самоувереност…
Виждам крайната цел като пряка демокрация (за важните решения). На някакъв следващ, надявам се близък етап, ще е чудесна пропорционалната система с мажоритарно посочване. Но мисля, че още не сме готови за толкова свобода и сме заплашени от фатален грешен избор, както предупреждава emo.
На предстоящите избори и аз предпочитам Бойко Борисов. По посочените от Григор причини, но и по още една – той в сравнение с всички останали премиери успяваше най-добре да си озаптява парламентарната група и особено министрите, когато се корумпират, самозабравят и стават неприемливи. Не искам, ако отново бъде премиер, да е зависим от блокиращи го фактори.
Когато проходим като народ, ще си направим подобаващи правила, но засега съм за пропорционалната система, защото според мен Борисов ще бъде преизбран и трябва да има инструментите да държи юздите на разпасаната политическа пасмина под волята на избирателите.
За отзоваването на депутати подкрепям предложенията на Иван с допълненията по т. 2 и важния аргумент, че по-малка група хора не трябва да отменят решенията на по-голяма група. Подобно отзоваване ще е сложно и скъпо като избори или референдум, и очевидно трябва да е извънредно събитие. Може би за прегрешилите депутати е по- подходящо стандартното отнемане на имунитет и даване на съд, така че въпросът за неработещата съдебна система е ключов.
никой никога няма да е готов за свобода, без да започне да я практикува. Ето, в прав текст. Че сравненията с водата и плуването май се оказаха непосилни за проумяване.
““- Държавната структура се запазава. Запазва се и избирателната система с малки промени.
– Изборите за Народно Събрание тръгват от изборите за местно управление.
– В определените квартални и селски секции се провеждат събрания и избори за общински съветници
– общинските съветници избират измежду си областни съветници
– областните съветници избират измежду си народни представители за Народното Събрание
– Народното Събрание избира Министерски Съвет
– Министерския Съвет си избира Министър Председател”
Точно по тази структура ни управляваха 45 години. Думата за квартална секция тогава беше Първична партийна организация. Останалото си растеше по йерархията.
Всъщност проблемът е на съвсем друго място – че Народното събрание стана постоянно действащ орган. През цялата му история, то се е свиквало на сесии – 2-3 пъти годишно. Тогава по-големия брой е бил плюс /при социализма са по 400 депутатите/ за по кратко време се е свършвала повече работа. Такива бяха нагласите и на първото ВНС след промените. После отведнъж на хората им хареса да са депутати и започнаха да заседават целогодишно. Какво толкова променят на тези закони вече 23 година?
Целият проблем с депутатите ще се реши лесно, ако я няма тази постоянна заетост и хората не работят 20 години депутат. При кратки сесии /да кажем средно 3 месеца годишно/ възможностите за влияние и корупция, като цяло, няма да са толкова големи. А ще има постоянно действащи експертни комисии, които да работят по законите и които /най-вероятно/ ще се подчиняват на закона за държавния служител.
@Karel Capek: Нека не смесваме насила две съвсем различни неща.
@Делибалтова: Въпросът за неработещата съдебна система по принцип е ключов. Не случайно свалянето на Бойко беше задвижено именно след като той показа, че смята да я промени.
@Иван Богданов: Според мен 240 или дори 120 депутати са предостатъчно, ако работят – ще се върши много повече работа отсега. Проблемът е как да постигнем упражняване на реален контрол върху тях и ефективно носене на отговорност от тях. Тогава ще заработят.
@Шаркан казва:
“…ако не беше войната… ха! ами да не бяха се бутали в нея – ни в първата, ни във втората…”
И аз казвам така, но твърде много хора са прекалено порочни и смятат, че една война оправя батаците на закъсаторската им държава. И затова покварените политици на малката държава се вкопчват в завоевателната политика на някой империалистически колос.
А такива като нас с тебе никой ги и не пита…
Изход от положението:
1. Или държавата да си превъзпита лидерите (което е невъзможно, защото се касае за самата човешка природа);
2. Или да няма въобще държава, което засега е само мечта.
Никола предлага добра „система за внасяне на различна тежест“:
Гри: Мажоритарната система дава ли ти КАКВАТО И ДА Е възможност да гласуваш за личност, а не партия? (Както си я описал нагоре – твърдо НЕ.)
Гри: Съжалявам за предния коментар – омешах думите „пропорционална“ и „мажоритарна“.
Моят вариант е вариация на „пропорционална с мажоритарно посочване“. Разликата от чисто мажоритарната е, че при окончателното преброяване на гласовете се гледа какъв процент (в цялата страна/територия, на която се гласува) е събрала групата, за чиито членове е гласувано – и в Парламента влиза такъв процент представители от въпросната група: започвайки с онзи представител, който е събрал най-много лични гласове. Важна обаче е възможността да гласуваме за представители на РАЗЛИЧНИ групи – в рамките на едно и също гласуване.
(Това е, ако все още съществуват партии. Ако няма партии, както предвиждам да стане един ден – няма и „пропорционална система“.)
Да вляза отново грубо: ако махнем партиите, следва ли да махнем и фирмите(в бъдеще)? Понеже предполагам като структури в различни области 2-те са доста подобни, всяка за своята си област.
Както една фирма има счетоводство, развитие, пр, така и една партия има хора които пишат политики, пропагандатори, хора които развиват местни структури и т.н.
@Кал: Виждам, че доста хора клонят към този вариант. Искаш ли да обсъдим конкретни предимства и недостатъци?
Примерно, има ли как при налична медийна мафия да ограничим създаването на медийни политбушончета, предизборни знаменитости? Също, къде минава практическата линия между мажоритарна система и пропорционална с мажоритарно посочване? Как втората избягва недостатъците на първата?
За нямането на партии един ден – мисля, че този ден ще дойде, когато изчезне политиката като явление. Тоест, когато изчезнат хората.
@mdam: И аз по-скоро бих бил за оставане на партиите. Въпросът е как да са под контрола на избирателите, поне избраните в парламента.
Чапек,
щом се почна с аргументи (необосновани никак) от сорта “порочната човешка природа”, значи я втасахме. Върнахме се към Хобс. Прогрес, няма що.
Е, поне вече ми стана ЯСНО върху какво се основават всички умотворения тук.
Абе хрумна ми една радикална идея(знам че бързо ще я счупите, интересно ми е как):
Да се плаща данък(задължителен) политическа система – 10лв на месец за която партия си искаш – всеки месец можеш да сменяш. На избори можеш да гласуваш за произволна партия. Проблеми:
0. сигурно противоречи на онази политическа конвенция към хартата за правата на човека.
1. това на практика си е гласуване – как ще се осъществи/гарантира тайната на вота
2. никоя партия няма да се навие да пропагандира за него.
3. създаване на политическа каста.
Извън това:
За НС се гласува на 2 години, народните представители са с мандат 4 години. На(примерно) години които се делят на 4 се избират 120 НП, на тези които се делят само на 2 – останалите 120 представители.
Мотивацията ми е:
1. ниска политическа култура в населението и неосъзнаване, че политиката всъщност преразпределя 20-30% от доходите ни – така или иначе ние плащаме.
2. понеже ще има 2-но повече избори, ще са нужни 2-но повече средства за кампании, които ако не ги плащаме ние, ще ги плаща някой друг и то за неговите си интереси.
3. когато нещо ти излиза от джоба, мислиш повече.
мдам, ние сега плащаме месечно по 12 лв/глас ако не се лъжа, на всички партии получили над 1%
ако имам възможност да решавам, това ще е едно от първите неща които ще премахна
Това е на година и то за получени гласове – избирателната активност е около 50%. При мен е на месец – 10лв, което е малко множко понеже за около 2.8 млрд за 4 години/240 депутата около 10 милиона на депутат на кампания. Безплатен обяд няма, но си прав, че ако плащаме толкова и не стигат, колкото и да плащаме пак няма да стигнат и ще има подкупи от бизнеса. Моля те следващия път да посочиш и причините.
Абе има си проблеми идеята, бтв, взаимствана е от Gospodin Gyrov във фб, с леката модификация че той свързва плащанията с гласа на изборите което е тотално противоречие с оная конвенция.
За всички, които имат идеи:
http://bulgaria.yrpri.org/
@mdam – много ме кефи идеята, нещо от рода на “put your money where your mouth is”. Както беше отбелязано, това и сега се случва, просто е скрито зад сложен процес. Ако можем да избираме всяка година при кой да отиват парите ни, нуждата от избори на 4 години реално отпада. От една страна това е добре, защото дава повече контрол на избирателите/платците, и е по-голям стимул за политиците (правителството няма да се чувства недосегаемо в рамките на цели 4 години). Недостатък е, че може да затрудни провеждането на последователна дългосрочна политика, но не мисля че това е твърде голяма спънка защото 1) партиите ще трябва да комуникират много по-добре с избирателите си; 2) такава така или иначе липсва у нас през последните години.
Само да вмъкна, че се разчетох в правилника на НС. Оказа се, че и сега има механизъм за контрол над народните представители и той си е много добре замислен.
Ако група хора от неговия избирателен район /бройката е указана в правилника/ решите, че той вече не ви заслужава доверието подавате заявление до Комисията по етика към НС. Тя в определения срок се събира, обсъжда заявлението и решава дали има причини този депутат да бъде отзован или не. Вие получавате писмен отговор, а ако депутатът се е издънил се поставя на гласуване пред народното събрание дали да бъде отзован.
Механизъмът е сложен, точно за да не се кляка пред всякакви измислени протести.
Защото за няколко хиляди лева, всеки заинтересуван бизнесмен може да си организира протести и подписка.
Наистина, не преставам да се изумявам как едни уж иначе съвсем сериозни хора непрекъснато се повличат да обсъждат разни съвсем несериозни „идеи”.
Това специално тук за „отзоваването” на депутати е просто „върхът”…
Първо: проумейте простата истина, че това, дето депутатите са направени „недосегаеми за периода на мандата си” (както пише Григор), е направено именно в интерес на демократичността! (Защото така се дава възможност на депутата да се занимава сериозно и дългосрочно с работата си – а не да трепери при всяка краткотрайна промяна в обществените настроения).
Отделно от това, идеята за отзоваване е порочна и по чисто практически съображения: представете си ситуация, в която даден депутат е избран, защото за листата, в която той е бил включен, са гласували около 30% (или по-малко) от гласовете в неговия район (а това е доста честа ситуация, особено в районите, в които има реално действащи поне 3-4-5 партии, в районите на ДПС е по-друго).
Ами то от самия този факт веднага става ясно, че щом 30% са гласували за дадена листа, то останалите 70% гласоподаватели в този район са гласували против тази листа – следователно всички те (70%), ако решат, могат да направят една подписка за „отзоваване” на депутатите от точно тази листа. След това пък другите ще се обединят срещу някоя друга листа, и така един ден ще осъмнем напълно без депутати, защото всички до един ще бъдат „отзовани” (от политическите си противници)… (И естествено, само в районите на ДПС положението отново ще е по-различно).
Освен това самата идея за „отзоваване” катастрофално намалява и чувството на отговорност, което самият гласоподавател би трябвало да изпитва, когато отива да гласува. Защото едно е да знаеш, че каквото си избрал в изборни ден – това си остава за 4 години напред – и съвсем друго е да отиваш да гласуваш с нагласата: „Абе, айде, голяма работа пък – ще гласувам за тоя, пък ако се окаже менте, после ще си го отзовем”…
Правilno, ето при автомобилите, спирачките значитеелно намаляват отговорността на шофьорите, които си казват, “сега ще давам газ до дупка, пък ако излезе нещо ще набивам спирачки” и резултатите са налице – войната по пътищата
Вместо да отзоваваме депутати, трябва да се въеведе компютъризирано електронно гласуване, и да има перманентни избори,
Ставам утре и отивам да гласувам за някой друг, компютъра смята и като дойде бившия избранник на работа в НС го уведомяват, че вече е извънпрарламентарна опозиция, ако е ключова фигура за някаква законодателна промяна, ами съжалявам, явно избирателите не искат той да я прави… Малко затруднение е, че хората за които може да се гласува трябва да са подготвени за тази работа, т.е. да са отдадени на политиката дори когато не са в парламента.
Твърдия електорат пък веднъж гласувал за БСП-то или ДПС-то просто се следи дали още е жив само. Така даже ще се спести пари и време за хората които не си променят често избора и вместо мажоритарно глсуват по партийна линия
@Никола: Страхотен сайт!
Жалко, че в момента са ми се събрали сто неща за вършене и инстинктивно се пазя да се въвличам в още едно… 🙁
@Иван Богданов: Може ли линк към правилника на НС?
@mdam: Защо фирма = партия? (Ако вече си го обяснявал някъде, моля дай линк.)
@Гри: Хайде. 🙂
(Това е проблемът с късата памет на избирателите, да?)
Идея: Създаване на „дълги памети“ – уики-механизми (като zabraven.com… мир на праха му? :-О), в които всеки може да описва (НО С ДОКАЗАТЕЛСТВА) деянията на желаещите за представители. Така всеки представител с времето трупа червени и черни точки, през тази и тази година.
(Умишлено избягвам думата „политик“, че даже и „държавник“. „Представител“ ни напомня каква е функцията на тези хора.)
Тогава „предизборните знаменитости“ стават лесни за пресяване. Тях просто ги няма в „паметта“.
(По същия начин, по който рейтинговата система, ползвана в коментарите на в. „Дневник“, ми позволи лесно да откривам кои са „платените драскачи“, регистрирани специално да мътят дискусиите около „ядрения“ „референдум“ – и кои от коментиращите са стари, редовни участници. Такава рейтингова система се оказва много умно решение, в епоха на авторитети под въпрос.)
Това не го ли дискутирахме вече?
с такава система няма да има и предизборни агитации и обещания, които никога не се спазват( освен ако на твърдия електорат не му харесва така)
имах интересен разговор с един историк, специалист по античността.
Много кратко резюме на чутото от него:
в Средиземноморието преди възхода на Рим са съществували две форми на управление: тирания и демокрация. Тиранията е, когато по-бедните (но не роби) граждани на полисите издигат харизматична личност, която свива сармите на аристокрацията, обогатява се сам, но и следи за плебса да има достатъчно.
Демокрацията по този начин е била реакция на аристократите да се избавят от пресинга на плебса, да го омотат с демагогия.
Когато попитали Сократ кое е по-добро, тирания или демокрация (а той отначало живял при едното, после при другото, което и го убило), той отвърнал: “Демокрацията не е кой знае колко по-лоша”.
Демокрациите от новото време (от ХVІІІ век насам) всъщност са давали права за “участие във властта” на едва 3% от поданиците. Днешното състояние на ПОЧТИ 100% избирателни права е постигнато от около 60-70 години… и е практически изчерпано преди 20-30.
@mdam: Политиката не само преразпределя над 50% от това, което изкарваме, но и определя колко можем да изкараме. Недостатъците, които посочваш, ми хрумнаха и на мен и ми се струват много сериозни. Но принципната идея – да гласуваш с парите си – ми се струва много добра
@Никола: Сайтът иска регистрация във Фейсбук, а има хора, които няма да желаят да го направят, и с право. Така или иначе ползата от подобна регистрация е нулева – желаещите да манипулират резултатите пък ще си нарегистрират за час колкото профили искат. Иначе идеята е добра.
@Иван Богданов: От една страна, действително не е добре отзоваването на депутати да е лесно. От друга обаче, по сегашния правилник реално депутатите решават дали да бъдат отзовани, или не – очевидно няма как да е вариант.
@Любомир Сирков: Въх, не думай! Като гледам как сериозно и дългосрочно работят депутатите сега, чак се умилявам.
@Кал: Ами не, разликата между двете системи не я изяснихме достатъчно добре (в това как едната избягва недостатъците на другата).
За дълговременните механизми – метни поглед на politikat.net. Според мен е доста близо до подобно нещо. (Мислех да предложа подобен сайт и за съдии – да се вписват случаите, когато техни решения са били отменяни от по-висшестоящ съд, и най-вече от Европейския съд. Ама без лично ангажиране надали ще го бъде, а и аз съм поуморен…)
@Григор – Мисля че нещо си се объркал – може и с Facebook, може и без.
Много е по-просто. Депутатите се отзовават чрез гласуване на всеки 4 год. Вместо да преливаме от пусто в празно, просто трябва да се въведе задължително гласуване и 2/3 от проблемите ще отпаднат.
П.С Не че ги защитавам, защото повечето наистина не са стока, но някой знае ли в какво точно се състои работата на депутатите?
Че малко заприличва на вица за диригента – А той само си размахва една пръчица…
Как задължителното гласуване ще реши проблемите?
@Никола: При регистрация иска е-майл адрес, точно както всеки спамлист харвестер – иначе казано, е аут по дефиниция.
@Иван Богданов: Проблемът е не че не знаем в какво се състои работата на депутатите. Проблемът е, че знаем достатъчно, за да видим, че не я вършат. И аз също съм любопитен как точно тези проблеми ще се решат със задължително гласуване – може ли малко подробности?
Първо – ще отпадне силно влиянието на партиите. В момента партиите и симпатизантите им са под 30% от общия брой гласоподаватели.
Второ – ще се намали много силно влиянието на купените гласове – не можеш да купиш всички, а и не всички биха се продали.
И още неща в този дух. Аз като програмист научих едно правило – човешки проблеми не се решават със софтуер. В общи линии всичките предложения за някакви изчанчени избирателни системи са такъв опит за решение.
В края на краищата, каквато и система да се приеме, като е ясно че ще гласуват основно твърдия електорат /хората имат нужда да се събират в групи, не го пропускайте това, партиите няма да отпаднат/ и платените малцинствени групи, обикновените избиратели се отдръпват от изборите, защото виждат че гласът им няма реално значение.
Именно поради подобни причини аз не гласувам от 94 година, въпреки че 92 бях в проектолистите за депутат.
Да обясня с пример – въвеждаме мажоритарно гласуване. Партията Х издига свой кандидат. В избирателния район, партията има около 5-6% членска маса /твърд електорат + симпатизанти/. Напазаруват се още около 5% от малцинствени групи.
На изборите се явяват около 30% от всички гласоподаватели /реален резултат, референдумът едва събра 20/. Останалите плюят “всички са маскари” и отиват за гъби.
Кандидатът на партия Х печели 11% от имащите право да гласуват. Останалите гласове се разсейват м/у още 2-3 /никога няма да е само един противника/.
По простото тройно правило – тези 11% от хората с право на глас са към 40% от общогласувалите. И ако няма изискване за 50%+1 /което е трудно постижимо/ депутатът си влиза още на първи тур.
И това ще е така при всякакви варианти на избирателна система, защото:
– усложняването на варианта не влияе в/у твърдия електорат
– не може да се забрани правото на гражданите да се събират в партии и сдружения /тоя строй го живяхме вече/. Като изключи тия, които са влезли заради келепира, по-голямата част от членовете на една партия наистина вярват в идеята и.
– броят гласове, които могат да се купят е сравнително голям на фона на общогласувалите.
Докато тези условия не се променят, всички схеми, по-горе изписани от вас, са доста съмнителни като приложение.
Ако някой има мечтания, че ако се обяви мажоритарна система, то за депутати ще се кандидатират едни честни и умни хора, които досега са страняли от политиката и тези хора лесно ще намерят финансиране /необременено от договорки за връщане после/ и прочие – да си прочете “Бай Ганьо прави избори”. Там системата е мажоритарна, между другото.
П.С. Във все по-голяма част от държавите гласуването става задължително!
Онзиденшната декларация на няколко граждански движения вероятно ще ви е интересна:
http://forthenature.org/documents/880
@Гри: Благодаря за линка! Доближава се до това, което предлагах, да.
Аз нямам проблеми с разликите м/у двете системи. Моля задай конкретни въпроси, за да разбера къде да се съсредоточа.
@Никола: Както казах в другата дискусия, Григор е параноик по един начин, а аз – по друг… 😀
@Иван Богданов: Задължителното гласуване ми прилича малко на опит да накараш хората да съзреят и помъдреят насила. Не че съм против такъв опит, напротив 🙂 – страх ме е, че ефектът може да е по-малък от желания. Но определено мисля, че си прав и може би си струва.
@Кал: Мажоритарната система има някои много сериозни недостатъци (по-горе из дискусията и в предишната има линкове към техни описания). Толкова сериозни, че ми се струва подходяща само в много крайни случаи. Твърди се, че пропорционалната система с изрично посочване коригира поне някои от тези недостатъци. Аз обаче не смогвам да видя корекцията – струва ми се, че втората система има почти същите недостатъци като първата. Може ли някакъв пример за недостатък на мажоритарната система, който другата избягва?
Декларацията е много добра. (Малко се изприщвам, като срещна анти-ГМО зомбита, но това е проблем на здравеопазването и донякъде на образованието, не на гражданското общество.) Проблемът, който виждам в нея е, че е абстрактно-пожелателна. Иначе казано, предлага общи насоки там, където са нужни конкретни промени в законите. Знам, че за толкова време и с толкова сили е трудно да се очакват точни законодателни предложения. Но ме е страх и че политическата клика така спокойно може да предприеме или не каквото ѝ изнася, заради недостатъчната конкретизация.
@Григор, @Иван Богданов:
И аз преди известно време бях привърженик на задължително гласуване. После реших, че ще увеличи вота за популистките партии, понеже тези които не гласуват в момента, приемаме че не се интересуват от политика. При “насилствено” гласуване, те ще отделят най-малко време и ще обърнат внимание на 1,2 клипа, някоя друга статия и който обещае банани по нова година ще привлече техния глас.
Забелязвате ли около какъв тип „решения” се въртят огромната маса от привидно разнопосочни предложения за „подобряване” на политиката в България, които се пръкват напоследък?
Има цяла една категория предложения, която се (и ни) занимава с увеличаване (или намаляване) на броя на гласуващите…
Има и една друга категория предложения, която се (и ни) занимава с броя на депутатите (главно с тяхното намаляване – но със същия „успех” може да се мисли и за увеличаване)…
Има и една трета категория предложения, насочена към (законово) уреждане на някакъв вид по-близка връзка между гласуващите и депутатите (и то връзка такава, която да действа обикновено СЛЕД изборите)
От всичките тези три категории предложения, известен смисъл има само в третата категория. (Защото първите две категории предложения ни занимават все с разни КОЛИЧЕСТВЕНИ, а не КАЧЕСТВЕНИ резултати, и то засягащи главно ФОРМАЛНАТА, а не СЪДЪРЖАТЕЛНАТА страна на политиката)
Но и всички предложения от третата категория биха имали доста повече смисъл, само ако мисълта на предлагащите се насочи в една малко по-друга посока, а именно: да се търси по-силна връзка между гражданите и депутатите, но ПРЕДИ (а не СЛЕД) като последните бъдат избрани.
браво, Сирков.
На крачка си от осъзнаването на предимствата на прякото федералистично самоуправление.
остава и да решим въпроса със собствеността – и нещата се оправят, поне като проект. Реализацията му обаче е процес. Свързан, освен всичко друго, със съпротивата на паразитиращата политическа класа.
Г-н Сирков е напълно прав, но обсъжданата тук схема има лек нюанс или по-точно казано – морален проблем.
Кого представлява избрания депутат? Тези, които са гласували за него или целия избирателен район.
Защото често се получава, че гласуват едни, а “комуникация след изборите” обикновено напират да оказват други, най-често изобщо негласували.
Това, дори и в момента, дава усещането че депутатите не вършат нищо, защото те не вършат нищо, което би било полезно на мен, а само това, което е полезно на политическата сила, която ги е избрала. Съвпаденията в целите най-често са случайни.
Защото, ако за мен са гласували 50 000 души привърженици на ГЕРП примерно, то аз се бих чувствал задължен да представлявам техните интереси пред интересите на останалите 150 000 негласували или привърженици на други партии. /Ако партиите ви притесняват, то заменете ГЕРП с инициативен комитет или нещо подобно/.
Задължителното гласуване, до голяма степен, премахва този проблем.
@Любомир Сирков: Има ли нещо лошо в това резултатите да са количествени, а не качествени? В политиката качеството го прави най-често количеството. И, да си призная, не виждам нито капка смисъл в по-силна връзка между гражданите и депутатите преди избори – преди избори и така я има и е много силна. Проблемът ни е, че се къса след изборите.
правото се превръща в задължение.
Кое ще е следващото задължаване?
теоретично депутатът трябва да е буквално “глас” на избралите го. Колкото мнения в един район по даден проблем – толкова и депутати. Но наистина за решаване само на конкретния проблем.
Оперативно, максимално справедливо при дадени условия. Ама не се вписва в идеята за парламентаризма по никакъв начин.
Затова пък работи при федералистично самоуправление. Структурите (институции) възникват според насъщните (и видимо предстоящи) задачи, след това се разпадат. Осъществява се пряката воля на народа (което ще мотивира хората да се самообразоват, между другото; или да се примиряват с активността на знаещите).
Остава опасността от пряко налагане на интереси чрез сила – мутри или полиция (като полицията може и да бездейства нарочно – виждаме го постоянно). Мутрите биват въоръжавани и издържани от бизнес-групировки. Или пак от същата държава, просмукана от връзки между бизнеса и политиците.
Т.е., за да работи прякото самоуправление, не бива да има полиция, а местни доброволни отряди, подчинени на общото събрание на въпросното място.
А за да не се превърнат тези отряди в нови мутри (самодейци или марионетки на един чичко-паричко или група чичковци), не бива да има капитализъм с всичките му прелести. Т.е. самоуправлението преди всичко да е върху собствеността – ресурси, земя, средства за производство, инфраструктури, комуникации.
ето това са двете алтернативи.
Тук обсъждате само едната, нахалост мъчейки се да минимизирате негативите на различните й варианти (вкл и държавния капитализъм на марксистите). Само че не е възможна минимизация – негативите за мнозинството хора са позитиви за богатото и овластено малцинство. С морал няма да ги разубедите да си свият перките.
Можете само да убедите себе си, че “такъв е животът”. И да се надявате, че “с повече работа” няма да изпаднете на дъното. Ама не зависи от вас.
Така че, като се примирявате с “малкото зло”, не изключвайте вероятността да се окажете до гуша в него. И тогава няма да ви се стори “малко”.
Обаче явно ви е трудно да си го представите.
Същият този страх, който прави от умните хора дебили.
количество и качество…
100 гнили ябълки по-добро ли е от 1 читава?
Сто мерзавци равни ли са на един свестен?
Сто глупака правят ли един мъдрец?
съвсем закономерно се къса връзката след изборите. Така е конструирана системата. За да не се къса, е нужна принципно друга конструкция, различна концепция.
Едно време ни се струваше, че една лъжа, повторена 100 пъти, се превръщав истина (това не го е казал Паул Йозеф Гьобелс, а някой преди него; Гьобелс само е обичал да повтаря тази сентенция).
Днес ние, обаче, знаем друго. Днес знаем, че една истина не може да бъде възприета като истина, ако не бъде изречена по 100 различни начина, всеки от които е лъжа, измама и манипулация. Точката, в която се пресичат стоте лъжи (а лъжите могат да се представят като прави линии с най-хаотични направления)…, та, казвам, ако лъжите се пресичат горе долу на едно и също място, то хипотетичната им пресечна точка е истината, към която се стремим.
Известно ни е също, че сто некадърника ще свършат криво-ляво работата, която би била изпълнена безупречно от само един способен специалист. Но всеки работодател ще предпочете да възложи работата на стоте некадърника, а не на професионалиста, защото така ще му излезе по-евтино. И ще му излезе по-евтино, не защото ще похарчи по-малко пари, а поради факта, че некадърниците не създават такива проблеми, кавито би създал един амбициозен експерт. С некадърниците можеш да се справиш лесно – достатъчни са няколко ритника и те изчезват от полезрението ти. Експертът от своя страна е способен да ти разкатае фамилията.
А ако става дума за развалена риба – всичко е наред: от развалената риба ще направим сапун…
Проблемът „51 процента от гласовете“: Какво ще се случи в мажоритарната система, ако във всяка избирателна секция преобладават с малко гласовете за представител на една-единствена група?
@Григор:
За връзката м/у депутата и избирателите му, която според теб била силна преди избори. Колко мислиш са гласували, като теб за Борисов, понеже е популист и може да бъде лесно махнат? А колко са му повярвали на това което казва? Това не е силна предизборна връзка според мен.
@Кал: Да, това определено е аргумент – избягва се най-тежкият недостатък на мажоритарната система.
@mdam: Щом са гласували за него, значи връзката е достатъчно силна. (За изборни цели критерият е дали гласуват за политика, нали?) А след избори тя изчезва – броят на хората, които биха гласували за политика, спада. Дори в България, където другите алтернативи обикновено са още по-лоши. Тоест, проблемът ни е не предизборната връзка, а следизборната.
@Григор:
Не съм съгласен. Няма как да знам дали не са го направили, но според мен критерия трябва да е дали са се информирали за него, опита му, програмата му и възможността да я изпълни. Предполагам не. Предполагам че по подробно се информират при закупуване кола на старо отколкото при избори. Същото беше Симеон. Смесваш гласуването с “връзката” преди гласуването. Доколкото разбирам Сирков(от моята си камбанария), той има предвид точно това – хората гласуват както падне, а не информирано и мислейки. Мисля че и двете връзки са важни, но ако предварителната е по-силна, няма да имаме толкова голяма нужда от следизборната и обратно.
Към Иван Богданов (и към всички останали, които продължават да свързват своето мислене за политиката единствено с някакви промени в избирателните системи, избирателните процедури, финансирането на предизборните кампании и т.н.):
Основният проблем на политическата ни система НЕ Е в изборния ни процес. Основният проблем не е в това, което се случва в изборния ден – а в това, което се случва в много и много други дни – както ПРЕДИ, така и СЛЕД изборния ден…
Основният проблем е, че гражданите у нас масово се сещат за политиката МАЛКО ПРЕДИ деня на изборите (да не говорим пък, нали, и за онези „граждани”, които се сещат за политиката МАЛКО СЛЕД деня на изборите – защото има и такива „граждани”…).
Основният проблем е в това, че гражданите у нас масово все още не възприемат политиката като нещо, от което те лично трябва да се ИНТЕРЕСУВАТ постоянно (целогодишно) – и съответно, доколкото им стигат силите, и да УЧАСТВАТ – също целогодишно. И то да участват във всички дейности, чийто краен резултат наричаме „политика” –а не само в гласуването на избори (което всъщност е една минимална част от всичко онова, което се нарича „политика”).
@mdam: Тази стратегия прави много удобно бушоненото управление. Олигархът лансира едни професионални лъжци с примамлива платформа, „ние сме нова партия, не сме познатите ви стари лъжци“. Избирателят се информира за платформата и намеренията им, вижда че са хубави и гласува за тях. След изборите, естествено, маската е свалена, те работят за олигарха, а избирателите си четат със закъснение договора, пардон, закона. Дето очаква от тях да четат мисли предизборно, и им забранява да отзовават измамници следизборно… Системата вече е нелошо отработена в България. Благодаря, не искам още от същото.
@Любомир Сирков: Причината гражданите да не възприемат политиката като нещо, което е важно за тях, е най-вече мнението им, че от тях нищо не зависи, понеже нищо не могат да направят. И това мнение е до голяма степен вярно. Промени ли се положението, промогат ли хората да контролират политиците, ще се промени и активността им.
@Григор: за разлика от проблемите в АДМИНИСТРАЦИЯТА на държавата (където гражданинът по дефиниция е поставен в положението на “потребител” на услуги, които му се “предлагат”), в сферата на ПОЛИТИКАТА гражданинът няма никакви основания сам да остава в същото това положение на “потребител” на нечии услуги – напротив, в политиката ролята на гражданина е именно той да СЪЗДАВА – да създава нещо, което той самият заедно с останалите граждани след това вече ще и потребява…
Който не е доволен от партиите, трябва да знае, че партиите са такива, каквито сме си ги направили.
Ще кажеш – “ама не сме ги ние направили”….
Именно: не си си направил добри партии – и затова и нямаш добри партии!
Затова направих по-горе сравнението между проблемите в политиката и проблемите в администрацията.
При проблемите в администрацията ти като гражданин си В ПРАВОТО СИ да изискваш – при проблемите в политиката не е така. Там положението е точно обратното: в политиката именно ти, гражданинът, си този, който е длъжен да (съз)ДАВА (а не само да изисква).
@Григор:
Ако гласуваш за нови естествено. Никога не бих гласувал за “нова” партия. Само след като ги видя как правят политика извънпарламентарно известно време. След като покажат, че не са сбирщина от интересчии, бързо преиждащи и бързо разотиващи се, а наистина хора обединени от общи виждания(пак могат да си имат някви си скрити интереси – никога не можеш да го гарантираш).
тц.
закачи Сирков рибата с кукичката – и я изтърва.
язък.
Голяма риба се оказа.
@mdam: Спокойно, докато правят извънпарламентарна политика ще докажат супер, че не са сбирщина от интересчии. Иначе как да измамят хората да гласуват за тях? Който от тях се дъни, моментално ще усеща тежката ръка на олигарха. А ти и аз ще ръкопляскаме как честните в Новата Партия изритват интересчиите, и ще убеждаваме околните да гласуват за нея…
Да, не мога да гарантирам, че предизборно няма да ме измамят. Само че ако съм подсигурил да мога да ги изритам следизборно, ако се окажат измамници, ще го направя дори ако са ме измамили. Хем и предизборното мамене ще почне да не се рентира чак толкова – все пак създаването и лансирането на „бушон“ е бая разходи. Ако не смогват да се възвърнат…
GAME OVER, приятели! 😉
Който разбрал — разбрал, за другите — (на) всеки според личното си ниво.
~the one with the truth
Позволете, моля, да отбележа, в унисон със заглавието, че има един начин за отзоваване на депутати и всякакви такива. Написал го е не кой да е, а Робърт Шекли:
“Като влезе, съзря насреща си огромно табло, върху което бяха изредени имената на настоящите държавни служители на Транай и постовете, които заемаха. До всяко име имаше бутон. Пазачът обясни на Гудман, че с натискане на бутона гражданинът, изразява неодобрението си към действията на съответния държавен служител. Този факт се записва автоматично в Историческия отдел и остава завинаги като черна точка в досието на служителя.”
За който не знае и иска да узнае какво става, когато много граждани натиснат бутона за неодобрение, бих казал, малко така нехуманно и съвсем категорично:
http://chitanka.info/text/1421-bilet-za-tranaj
Ето едно предложение и от мен:
Съществуване на “Парламентарни партии/групи”
Премахване на всякакви партийни квалификации “червени, сини, жълти, десни, леви” и т.н.
Законова уредба за премахване на имена на партии асоцииращи партията с демографски, психологични, национални, класифициращи имена – ДПС, БСП, ГЕРБ, и т.н.
Една партия трябва да има структура, и аз си мисля, че мажоритарна част няма да сработи добре. Просто не става да сложиш в една стая едни хора събрани поотделно и да им кажеш работете. Хората трябва да се сработят и да имат много добро аналитично мислене. Това че определена личност сме я виждали някъде, и имаме симпатия, изобщо не е знак, че това е човек способен да взема решения, да анализира ситуация от различни ъгли и т.н.
Според мен всяка една партия трябва да бъде разцепена. По скоро да не са партии а професионални групи.
Пример:
Група на образованието
Група на юристите
Група на здравеопазването
Група на науките
Група на енергетиката
Група на финансите
Група на регулациите
и т.н.
Идеята е, че класификацията “политик”, не прави човек разбиращ от всичко. Не може и не е редно, един депутат да гласува за промени в закона (реформи) в сфери с които не е запознат.
За всяка една от различните категории “групи”, ще се гласува поотделно. Нека да са отделни и да нямат допирни точки. Примерно “група на науките” не би трабвало да влияе по никакъв начин на “група на енергетиката”.
По точи начин ще се избегнат и крупни глобални измами, понеже политиката ще е нацепена по сфери.
Всяка една кандидат група със закон трябва да има ясен проекто план за мандата си – разделен на тримесечия със ясен план, конкретни задачи, срокове, прогнозируеми резултати и т.н. Нещо като цялостен бизнес план за следващите 4 години.
Нека гражданите да имат директен контрол върху съдебната и изпълнителна власт.
Нека финасовото състояни на държавата да е прозрачно и ежеседмично да се обновява в електронен формат. Нека като вляза в сайта на парламента, да имам достъп до текущото състояние на държавния резерв, падежите на вноските по външния дълг, да гледам в детайли кой, какво, как и къде е изхарчил.
Нека на всеки 3 или 6 месеца, хората да могат реално да направят цялостна ревизия на държавата онлайн, за да преценят дали дадена “група” си върши работата. При констатирани законови/конституционни нарушения на дадена група, неспазване на плана за работа, непостигнати резултати да се санкционира групата по законов ред – оставки, съд, глоби.
“непостигнати резултати” – Ясно е, че никой не е гадател. Не може предварително да се предостави план за работа с очаквани резултати, които да искаме да са изпълнени в края на етапа. Нека да има % грешка в плана за работа на съответната група. Примерно, ако се очаква някаква реформа да повиши доходноста на лекаря с 20% на годишна база, да се допуска вариация между 15-25%. Но 10% примерно да не са оправдани за похарчените средства в дадената реформа.
И разни такива мисли ми се въртят в главата. Хората със сходно мислене и идеи за реалицация по лесно се намират сами, отколкото обикновения човек да ги събере съчетае.
Нека депутатите получават бонуси за значително преизпълнение на плановете си, като бонусите се определят от хората.
Не виждам смисъл в имунитета на депутатите, и засекретяването на всичко което не е угодно на обикновения човек.
Не виждам смисъл в намалянето на депутатската бройка. Какво са 4-5 млн.лв. на база на ~50 млрд.USD БВП
С горните предложения, хората няма да гласуват за партии, личности, симпатии, лидери и т.н. Хората ще гласуват за всяка сфера която ги интересува, за конкретен план за промяна. Също така ще имат властта да санкционират дадена “група” за несвършена работа според поставените цели и изпълнените.
Плана, конкретните цели, детайлите се мислят от специалисти, докато хората трябва да гласуват за идеята, както и да имат власт над процеса.
Извънредни ситуации и решения – шистов газ, ГМО внос, и т.н. нямат право да се гласуват от парламента – това трябва да става единствено и само от гражданите. Всяка една група в парламента трябва единствено и само да се грижи за собствените си задължения.
Регулатор(мин.прецедател) и президент ще се избират отделно. Ролята на регулатора ще е да регулира и следи работата на групите.
Според мен е немислимо да се махат и слагат депутати ей така. В парламента трябва да има по няколко специалисти във всяка сфера които да задвижат колелата на държавата. И тази група трябва да има цялост за да работи ефективно. Какво примерно прави Стефан Данаилов в парламента и защо гласува по проектозакони несвързани с културата? Все едно аз да вземам решения за финансови промени, след като си нямам и понятие от финанси. Ми много ясно, че 2-3 олигарха ще ме омотат във сложните термини и аз ще гласувам по симпатии което не е правилно.
Имам и идеи за пропорционално плащане на държавни поръчки към части фирми. Примерно прави се магистрала. Фирмата изпълнител дава гаранция – 20 години. Сумата се цепи на 20 и на края на всяка година в която пътя не е дал фира, фирмата получава възнаграждението си. При получена фира и несъгласие от страна на фирмата изпълнител за поправка, освен че се спира договора за неизпълнение, но и се отива към съда с евентуална неустойка. Провинили се фирми, да не се допускат повторно до участие в държавни поръчки.
Колко идеи които никой не е изприказвал.
А, збаравих.
Във връзка с горното идиоти като Сидеров просто няма как да влязат в парламента. Понеже няма да има група на идиотите където да трябва специалист идиот. Както и няма да има група на пожарникарите, група на ромите и т.н.
@Николай: Струва ми се, че засичам проблеми с такава конструкция.
Като начало, как ще се избират тези хора? Очевидно няма как да става с гласуване. Не е реалистично избирателят да знае за 50 специалности с по 10 кандидати във всяка кой е добър специалист, а кой не е. Особено в държава, където медиите се държат от хората с интересите.
После, законите много рядко касаят само една сфера. Кой ще решава примерно законът за поощряване на строителството на планински курорти засяга ли екологията или не? Също, изолирането на групите ще доведе до липса на сътрудничество между тях. Ако всяка от 50 групи гласува да отпусне по 1 милиард от бюджета за своята сфера, какво ще стане?
Фиксираните цялостни бизнес планове за четири години напред често влизат в конфликт с променящата се реалност. Какво става, ако настъпи криза, а плановете не се променят?
Не ме разбирай погрешно. Възхитен съм от това, че мислиш как да се оправят нещата. Просто може би конкретно тези идеи са мъничко несполучливи. Сигурен съм, че има как да се измислят по-добри.
Еми как, няма да се избират персонално. Ще бъдат мини партии с целева насоченост в определена сфера.
Човек гласува за идеята, мини партията (групата) разработва детайлен план за работа.
Не е нужно гласоподавателят да разбира в детайли от всяка сфера. Нужно е да му хареса предложената идея на определената мини-партия (група).
Не е нужно всеки да гласува за всяка целева група (сектор) ако си няма понятие. Аз примерно имам пряк досег до 2-3 от посочените по-горе сфери и мога да преценя каква идея ме удовлетворява. Друг има досег до други сфери. и т.н.
В крайна сметка мен в момента не ме вълнува образователната система, но студентите и родителите ги вълнува. Нека те да решат коя мини-партия ще управлява тази сфера и как да се развива.
Това мое предложение ми се струва най-оптимално, от към разбирането(досегът) на хората в определени сфери, и разделението на властта по квалифицирани депутати.
Защото масово народа е прост, а гласува за идоли които управляват всички сектори. Тези идоли за огледалото на народа.
С един такъв механизъм ще се попречи на бай Пешо от с.Карапелит да влияе пряко на образователната система например, само защото е припознал в г-н депутат Х, носталгичния типичен комунист. (образно казано).
Целият парадокс е, че избираме човек с нашето мислене, а ние самите не разбираме от всичко.
Един бизнес план може да бъде както фиксиран, така и плаващ. Тази криза например се знаеше, че ще избухне в диапазон +/- 1 година. Има си анализатори за всичко. Политиката в ЕУ и САЩ не се променя ежедневно, а от тях зависи на къде отива света. Така, че променящата се реалност, се променя с някаква грешка от предвидимата. Да речем +/- 10%. Освен това един добър бизнес план винаги трябва да има бекъп варианти по над 50% от описаните точки. Без план Б(дори план С), един бизнес план не е бизнес план, а хазарт.
Няма такива схеми всяка група да гласува отпускане на финанси. Финансовата част трябва да е под контрол на финансовата група. Под контрол разбирай “правилно разпределение”. Трябва да има годишни квоти за разпределение на бюджета между отделните групи/сфери. Според работата на финансовата група и плана им, другите предварително трябва да знаят с какви средства ще разполагат следващата година. Като разполаганите средства не трябва да се харчат на 100%. Може би ако законово се уреди всяка година всяка група да спестява 10 до 20%, до 10 години най късно, всяка група ще има резерв за една година напред за непредвидени ситуации. След това може да се преразгледа закона за поддържане на тези средства на 100%. Поддържане ще рече, че се предполага ръст във всяка една сфера, който ръст ще предполага по голям оборот във всяка една сфера. Това ще доведе до повишаване на годишната издръжка на всеки един сектор, което е много хубаво.
Пример: за 2014 за образование ще трябват 5млрд лв. (просто пример).
за 2015 – вдигнат е стандарта, реформата е в прогрес, всичко е супер, но ще трябват – 6млрд лв. Има заделени бекъп финанси в размер – 5млрд лв., сектора трябва да увеличи бекъп средствата до нужното текущо ниво.
За фиксираните бизнес планове и непредвидените кризи – Никой няма да слага депутата на въже и да го бие с камшика. Разбира се, че непредвидени ситуации стават. Хора сме, не можем да предвидим абсолютно всичко. Но аз не мога да приема изказвания от сорта “Кризата ни изненада”. Как може аз да знам, че финансовия свят се срива, а онези там да не знаят? Или ежегодишните оправдания “Снегът ни изненада” и затова не са почистени пътищата???? Аз слушам прогнозата и знам че ще има сняг, пък мойта кметица била много изненадана. Това са пълни глупости.
Винаги при конфликт на интереси между две групи/(различни сфери) – от примера – еколози и строители, може да се дискутира с референдум. И точно само с такива неща трябва да се занимават гражданите – искат ли екология или искат бетон?
Ако 51% искат бетон – нека е бетон. Ние сме държавата и ние трябва да решаваме това.
Със редовни и пълни на 100% отчети на тримесечия, депутатите ще си спечелят само доверието на хората, както и хората ще знаят какво става във всеки един момент.
В заключение, не мисля че е толкова сложна тази система за реализиране и изпълнение. От ключово значение е властта да се раздели и да не влияе една сфера на друга. Примерно няма пари за пенсии, дай да вземем от парите за лекарства.
“Разделяй и владей” за мен е основното нещо в политиката което трябва да се направи.
Толкова различни хора има в тази държава с толкова различни проблеми, че е нужно за всяка една соц.група да има политическа група, като различните полит.групи да работят в различни сфери за поправяне на всичките щети до момента.
Пропуснах да кажа: За мен депутата не трябва да взема личностни преценки за извънредни ситуации в гласуване!
Примерно, ромите се увеличават с 10%, няма пари за помощи, трябва да се реши от къде ще се вземат пари.
Депутата трябва само и единствено да работи по плана който е съставен от групата в която членува. Представям си го всяка група от 5-10 човека.
Тук е важно да се спомене и кой и как ще решава проблеми като горния. Ромите гладуват – пари няма.
Нека да не са роми, нека ги наречем социално слаби. Тогава нека се свика граждански референдум с предложения. На референдума да гласуват само соц.слабите! Не може заможните да решават съдбата на лишените.
Примерно – решение1: да се осигури по лесен достъп за работни места.
реш2: предложения за законови алтернативи за работа на непълен работен ден на хора с проблеми
реш3: премахване на данъци за малкия бизнес до 100 хил.лв. годишен оборот и т.н.
Важно е референдумите от такъв характер да се управляват от ощетените хора, като решенията които се вземат да не влияят на другите соц.групи. Не може да ревем за помощи, а да не искаме да правим нищо. Това е само пример.
Може примерно училищата за инвалиди да предложат интересна идея как учениците да създават продукт, с който да финансират училището.
Защото пари се вземат лесно, но трудно се заработват.
@Николай: С всичкото ми уважение и добронамереност, пак не ми звучи убедително.
Представи си например групата по селско стопанство. Идва кандидатът за нея, вади диплома за агроном и казва: „Моята политика е – гледане единствено на природосъобразни видове!“ И обикновените хора го избират с огромно мнозинство. Защото просто не знаят, че ако това стане, добивите ще паднат на може би една десета от сегашните, с всички последствия по веригата. А когато това стане, „агрономът“ ще каже: „Не е моя вината – тъпите земеделци не са образовани как се гледат такива видове, вината е на образованието!“. И немалко хора пак ще му повярват.
Обикновените хора няма как да са специалисти във всичко – добре подготвеният мошеник винаги ще ги измами в детайлите. Когато има „политика нацяло“ и лица, заложили си имената зад нея, е по-реално да има контрол на народа върху политиката, чисто на практика. Затова идеята за политика от професионални работни групи ми се струва недобра.
Същото важи за разделянето на проблемите и при гласуванията. Референдуми е редно да се управляват само от ощетените хора само в един случай – ако избраното от тях решение се приложи с ресурсите само на гласувалите, т.е. ощетените хора. Едно, че това ми се струва в доста случаи нерешимо. И второ, че е добър пример как капсулирането на проблемите поотделно избягва възможността да бъдат решавани с ресурсите на цялото. Според мен е нужен баланс – и двете крайности ми изглеждат вредни. Редно е проблемите да се решават с ресурсите на участниците в проблема (причинители и засегнати), но е редно и да има възможност в особено тежки случаи да се намесват и ресурси извън тези групи.
Разделянето на властта на браншов принцип според мен е лоша идея, тъй като браншовете са взаимосвързани. Представи си например бранша на производителите на млечни продукти от истинско мляко и бранша на производителите на заместителните продукти – естествено е да възникне трудно решим антагонизъм. В други случаи един бранш ще се явява ключов за друг, примерно ТЕЦ-овете може да се окаже, че са в състояние да изнудват и заповядват на производителите на въглища. В крайна сметка създаването на центрове на властта, свързани със задкулисни нишки, ще е не само неизбежно, а и доста улеснено.
Доста по-оптимална идея ми се струва класическата – разделяне на законодателна, изпълнителна и съдебна власт, като законът подсигурява всяка от тях да има своите ресурси, да има правото да контролира другите и да може да се защити от техни посегателства, като върховен арбитър остава народът. У нас тя е реализирана доста зле, дори без да броим мафията. В САЩ е малко по-добре реализирана, но пак има още много какво да се желае. А сигурно има и варианти на общата идея, които са още по-добри. Но за тях бих се боял да ги приложа в големи мащаби, без преди това да са изпробвани в малки, върху и от техни поддръжници… Поне аз мисля така.
Уважението си го имаме, не съм се засегнал, дори ми харесва една такава дискусия, но не съм съгласен с теб отново.
Лидер на група трябва да предложи идея и последици. Начин на изпълнение и стъпки за реализация. Изказвания от сорта на “искам само природосъобразни видове” е меко казано несериозна. Това нито е идея, нито план за развитие, нито нищо. Да не говорим, че в закона едва ли има дефиниция на “природосъобразни видове”.
Няма начин вината накрая да не е негова(тяхна на групата)! Плана и схемата за реализация е разработен от конкретната група и вината за неосъществяване ще е изцяло тяхна, след като резултатът се отклонява с повече от 10 процента от заложения.
От обикновени до обикновени хора има разлика. Да обясня отново, че основната идея е всеки да гласува в сферите с които е запознат. Специално в земеделието, земеделците няма как да не са образовани. Те дори знаят повече тънкости в занаята от другите обикновени граждани. Не е нужно всички да са специалисти по всичко. Нужно е да има специалисти от всяка сфера които да си дадат мнението чрез гласуване.
Политиката нацяло не е разумно решение. Погледнато исторически, досега никоя партия не е действала в повече от 2-3 сектора. Винаги основните идеи са 1-2 и се работи само там. Просто не е ефективно. Плюс това единната партия по дефолт е с максимален капацитет за корупция, понеже всички са дружки. А със закон за отстояване просто се разбутва една система, която и без това не е толкова ефективна.
Референдумите – ДА, проблемът касаещ дадената соц.група трябва да се реши с ресурса на отговорната политическа група. Не може успяваща група да захранва неуспяваща. Не може и социално силна група (граждани) да захранват социално слаби групи (граждани) само защото искат. Не искам да кажа, че трябва да е забранено, но само ако групата на имащите реши с референдум. В крайна сметка проблемите трябва да се капсулират. Решаването им с ресурса на цялото е пагубно. То точно това е корена на проблемите ни днес. Всяко правителство гледа къде има пари и налива като в бездънна яма там където има проблеми. Така се ощетява българския гражданин, защото парите които той плаща чрез данъци – не се разпределят както трябва.
Под браншове/работни групи/политически групи/мини партии нямам впредвид абсолютно всяка сфера в която може да се работи. Разделението на млечни и млечно заместителни продукти не трябва да се отнася до различни политически групи. По скоро група “Местно производство” ще контролира и развива и двата сектора.
Какво ще рече ТЕЦ-овете да изнудват производителите на въглища? Има съдилища, ще има право на референдум, отстояване на групата “Енергетика”. Плюс това проблема с енергетиката е по особен. И в крайна сметка пък не виждам причина при регулирани цени, ТЕЦ от невъзможност да изпълни цената да изнудва производители на въглища. Последните ще фалират, следват ТЕЦ-овете и най-накрая ще се докаже, че цялата схема просто не работи. В това състояние просто не става. Или цялата енергийна промишленост трябва да премине в държавни ръце, или изцяло в частни немонополни. И за двата варианта има решения, но не и за смесен вариант. Откъде на къде държавата ще регулира цени на частни производители?
Задкулисни игри винаги е имало и винаги ще има. Разцепването на власта, до голяма степен ще сведе “течовете” до минимум. Защо? Ами няма да има кой да бърка в голямата каца с пари. Всяка група ще има достъп до ограничен ресурс. Ще има прозрачност за всеки лев, ще се носи наказателна отговорност.
Като един от големите проблеми на класическата система е министър председателя, който коли и беси. На практика всичко зависи от него. Той уволнява, той назначава. Демократичен тоталитаризъм. Някои го наричат фашизъм (текущото управление). Изпълнява почти всички синдроми на фашизъм.
За това кой, какво и как ще контролира нямам изкристализирани идеи. Идеална система няма, и едва ли ще има. Просто давам идеи как може да се премахнат негативите на текущата.
Аз отдавна съм фен на Жак Фреско и The Venus Project, но много напредничева ми се струва идеята за нашият примитивен народ.
@Николай: Достатъчно прозрачност (например 100%) спира „течовете“ при всяко управление, което бива избирано от народа. (Ако, разбира се, народът не е мърша – защото ако е, заслужава да бъде краден.)
И да, на практика всяко управление изпълнява всички или почти всички синдроми на фашизъм. (Препоръчвам „Лишените“ на Урсула Легуин. Разкошно описание как едно управление, започнало като ултра-демократично и дори анархистично, сравнително бързо еволюира в соц-тип безлична, но всеобхватна власт.) Играта тук е да умееш да виждаш и другите качества на управлението. А не да държиш само чук и да крещиш как всичко прилича на пирон…