Твърди се, че за служебен премиер гласят Саша Безуханова. Не е най-лошият възможен избор – сравнително кадърна е. Макар че ако беше кадърна колкото е амбициозна, щеше да е като минимум Господ Бог, Творецът на Вселената…
И други имена, спрягани за това правителство, започват да изплуват. За мое смайване, дочутото от мен потвърждава изважданото на бял свят от… Яне Янев. Вече си мислех, че езикът му ще изсъхне, ако изкара и минута незалепен за нечий задник. В момента не мога да разбера чий е задникът. Но чийто и да е, очевидно въпросният задник има изгода от поне малко истина. Да видим дали няма да се окаже половината истина – тоест, най-добрата лъжа…
Досега излязлото обаче оставя впечатление, че това правителство реално го реди кръгът около Иво Прокопиев. Което означава, че слухът как Огнян Донев е бил при президента, най-вероятно за да му спусне нареждания кой да влезе в служебното правителство, е истина. А от Огнян Донев съм свикнал да не очаквам нищо свястно. Повечето други български мафиоти също не се гнусят от нищо и са способни на всичко, но имат поне по някоя капка достойнство. Ако този човек ще реди правителството, ще ми е много трудно да очаквам нещо различно от крадливи лекета със здрава примка на шията, държана от неговата ръка.
Картинката се допълва и от подхода, възприет от правителството в оставка и цялата държавна машина. „Ще ви смъкнем и тока, и каквито други цени поискате, ще съсипем целия бюджет и всичкия бизнес, само не пипайте монополите и мафиотите“. Успокойте се, пък после ще одерем от гърба ви недограбеното с лихвите. Защо ли имам чувството, че не това е идеята на протестите? И че ако нещата продължават по същия начин, в един момент пак ще има протести? (Ако мафията продължи да ни граби, те няма как да не продължават по същия начин – а тя надали смята да спре да ни граби…)
Не мога да отрека, че играта на изтощение и размиване на протестите започва да дава резултат. Към момента продължават да постоянстват предимно купените групи, поне в София – и те бързо заглъхват, сигурно предвидените за тях „инвестиции“ са на изчерпване. Но си мисля, че ако закъсването продължи, може пак да се възнобвят. А то може и да продължи – гледам, че бизнесът се е присвил под политическата несигурност и държи портфейла закопчан. Дойде ли на власт крадливо и корумпирано правителство, бизнесът със сигурност няма да посмее да се отпусне. А няма ли бизнес, данъците спадат и бюджетът закъсва. (Както установи Дянков скоро след идването си.) Точно в момент, в който политиците са готови да харчат щедро, за да опазят мафията и монополите непипнати. Накратко – имаме си рецепта за фискална катастрофа. Която надали ще окуражи бизнеса, и рискуваме да влезем в свредел…
В крайна сметка, Плевнелиев май се оказва каквото инстинкта ми подсказва от известно време насам – безгръбначна мижитурка, която се чуди на кого да се кланя. Тоест, започнат ли нови протести, първата оставка, която ще трябва да се иска, ще е неговата.
И тогава възниква въпросът – кой? Дотук всички освен Костов и Боко са се показали като послушни гъзолизци на старата мафия. Дето беше ченгеджийска и криминална, ама вече си е просто мафия. А те двамата не са в тая група единствено заради мегаломанията си. В такава ситуация могат и да са полезни, Стамболов също е бил мегаломан, и това му е помогнало да разчисти както доста от руските мераклии за генерал-губернатори из Българско, така и повечето от бандитските шайки, наводнили България след Освобождението. Костов и Боко и двамата заедно не правят и половин Стамболов, ама все пак са по-добре от мафиотските бушончета… Само дето не очаквам след изборите Боко да има парламентарното влияние да си реализира мегаломанията, а Костов нищо чудно да гледа парламента вече само отвън.
Все повече клоня към идеята да си организираме ние партия. Идея нямам обаче кого ще вкарваме в нея – вече ме е страх да мисля на кого мога да вярвам. Хората около мен, които са кадърни да работят с хора и да управляват дори двама души накръст, повечето са или боклуци, или не се вълнуват от политика изобщо. А тези ми познати, които са свестни и съвестни, повечето са негодни да управляват дори малка група хора – вълнуват се много повече от башка лудостите си, отколкото от реалността и нуждите ѝ. Като се погледна, и аз съм като тях – не ми се вярва да стане от мен кадърен управник, поне за момента не се усещам способен да го постигна… Кого?! Мафията се е погрижила старателно тези, които не са нейни членове или послушни лекета, да нямат капка управленски опит. А държавата няма как да изчака тепърва да се учим да управляваме, ако ще да сме най-свестните и добронамерени. (Да не говорим, че мафиотите ще се постараят да не го позволят, а те реално държат всички лостове.)
Леко отчаян съм. Не много, но мъничко. И леко уплашен – пак не много, но мъничко. Отчаяно обмислям в каква насока да се боря, какво да задвижа и да подкрепя. И приемам идеи – стига да са приемливи, разбира се.
Място за отчаяние и страх няма. Колкото и да огладнеем в идните месеци това, което се случва е за добро в дългосрочен план. Понеже съм по-близко до протестите искам да ти кажа, че в момента текат много бурни процеси на самоорганизация, които не са видими на повърхността. По-умните хорица се надушват, запознават, организират и започват да работят заедно, офлайн или онлайн. IT средата е невероятно оръжие в нашите ръце и ги плаши изключително много, защото не могат да я контролират. Не могат и да купят правилните хора, защото тези хора или не се продават или на всеки двама купени един ще играе за противниковия отбор.
Ясно е че нямаш опит, но може и да си способен, просто в ежедневието си привикнал със силните си страни. Не е много удобно да говоря пряко за тях, защото ще излязат като хвалебствия, но ако погледнеш блога си ще видиш, че вече можеш да ангажираш хората с думите си, може би можеш да ги накараш и да действат в обща кауза. Да, понякога хората не стават за едно, но стават за друго. Хората около теб може да не стават точно за управленци, но пък може да комуникират много добре или да имат други различни полезни качества, които да направят една обществена идея жива. А лудите може да си имат своите идеи, но ако подходиш находчиво и им вкараш обществено полезна идея като тяхна си лудост това си е хак (и то от добрите). Може старите ти компютърни умения да ти влязат в употреба. А Кой български политик ще седне да пише своите идеи за фирма от отворен тип ?! И ще седне да го прави в своята ? Ще седне да казва колко взема и няма да го е срам че мами служителите и клиентите си ? Много неща се виждат отстрани, как ще се развият във времето е друг въпрос.
Имаше един запис, в който описваше няколко възрастни човека на сватба, седнали на маса. Един от тях в задължителната за едно такова събиране политическа тема беше питал другите нещо от сорта “Кой от вас е тръгнал да кандърдисва и увещава някой кадърен човек, който познава да става управник?” Може би да идва момент, в който хората ще видят е теб достоен човек, който да ги представлява. Моя непоискан съвет е да не им отказваш.
Честно казано не ми се коментираше точно по този начин, но така се получи, пък и усещам, че идва края на моето интернет плямпане, та мисля това е добре и за към края 🙂
Всеки свестен човек си задава твоя въпрос, Григоре.
Смятам, че имаш редица необходими плюсове. Но парадоксът при теб ще бъде, че ще ти се наложи да държиш до себе си по-нечестни от самия теб хора – за да виждат в зоните, невидими за теб поради “слепите петна” на почтеността.
Григоре!
При съчетаването на двете понятия – IT и “партия” – нещо ми просветна, макар и съвсем мъгляво.
Мрежите се използват все по активно за политически цели. Главно деструктивни, и в това отношение има доста големи успехи – например арабската пролет и нашите кутевчета. Защо само деструктивни – това си струва да се анализира, но според мен е защото масово включва “по-ниските” слоеве на обществото. Нещо подобно се е случило с радиото и нацизма.
А мъглявото просветване е, че би трябвало да има начин за позитивно използване на тази енергия, ако масово се включат хора, владеещи IT технологиите. В края на краищата насреща си биха имали една почти неграмотна тълпа и евентуално шепа платени специалисти.
Отделно – което също изисква обмисляне, и то много голямо – една IT партия би могла да осъществи невъзможното: пряка партийна демокрация.
И отделно – чисто в сферата на майтапа 🙂 – може да си има за ръководител една Симона (по филма).
@Никола: Процесите на самоорганизация ги виждам доста добре – не ходя на всички протести физически, но това не значи, че не държа нещата под око. Но се боя, че отборите на купувачите към момента са само два, и единият разполага с твърде много повече покупателен (и наказателно-силов) капацитет от другия. Така че потенциалът за дисбаланс е огромен.
Между другото, още един интересен момент – мярнах в списъка на обществения съвет към президента и Аднан Лидиянов. Което значи Алексей Петров. И май мярнах там и тимаджиите. Иначе казано, ходът на протестиращите да се махнат от този съвет е бил правилен – той е не обществен, а съвет на олигарсите и мафиотите. Поне един-двама от протестиращите щеше да е добре да останат, за инфо кой олигарх или мафиот на какви позиции е бил. Щеше да даде точното разположение на силите в държавата по-добре, отколкото съм успял да го картирам досега. Но уви.
@юлий: Ако мислех, че ще мога да съм добър управник, може би бих се кандидатирал, каквато е отчаяна ситуацията. Но просто не го вярвам, поне засега. После, все си мисля, че блога ми го четат реално доста малко хора. (Броячите ми тук показват по средно около 2500 индивидуални посещения на ден – не знам дали са верни, а и да са, това хич не е много.) И най-сетне, идеята да „хакна“ някого, в смисъл да му слагам идеи в главата, ми е отблъскваща до немай-къде. Такова средство го оправдават твърде малко цели, не съм виждал някоя от тях в реалния живот – само на кино. Който е съгласен да манипулира хората, не бива да бъде допускан до власт.
@Любо Николов: Нещо като пиратските партии в Западна Европа? 🙂
не мога да разбера как някакъв кръг, чийто център се води за фалирал и се омете в Сингапур (ако правилно си спомням), ще спуска нареждания на президента. Това значи Плевнелиев да е в някаква тежка зависимост от Прокопиев, много по-сериозна от всякакви други зависимости – иначе защо ще позволява да му влияе точно тоя кръг, а не някой друг? Ако обаче Прокопиев имаше такова влияние, не мога да си обясня защо изчезна от България.
Не ми е ясно и как в подобен кръг се вписва Безуханова. Доколкото знам тя работи в НР от много години и не е свързана с родните олигархични кръгове.
ами изберете ме мене, като взема властта:
ще подредя на стената: зелен, адвокат, зелен, адвокат…
смятам, че около 20 милиона стигат да си осигуря старините и семейството, сичко отгоре ще е на ползу роду
Подкрепете с подписа си петицията до главния прокурор на РБ в откритото писмо на Едвин Сугарев.
http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev
Ето какво ми попадна вчера:
http://www.eurochicago.com/2013/03/partiya-reforma-obyavi-ideite-si-za-smyana-na-polititcheskiya-model/
Не съм чел подробности за самата партия, просто го давам като някаква информация…
@ Григор: “Нещо като пиратските партии в Западна Европа?”
Не. Пиратските партии са почти на същата вълна като уличните протестиращи. Говоря за нещо далеч по-голямо, което обаче със сигурност ще навлезе в сферата на макиавелизма. А там вече моралният риск за участващите става много голям.
Може ли да ме свържеш с дилъра ти? Явно има добра стока…
“това правителство реално го реди кръгът около Иво Прокопиев” е директен копи-пейст от ПР-а на ГЕРБ-ДС… виж първо новината в Оффнюз, после проследи коментарите под статията-шега в Капитал.
“Дотук всички освен Костов и Боко са се показали като послушни гъзолизци на старата мафия. ” – формално е вярно, ББ не е гъзолизец, той Е старата мафия…
@ gligi “Може ли да ме свържеш с дилъра ти? Явно има добра стока…”
Не е добре да използваш пред мислещи хора дежурни изрази, спуснати по команда отгоре.
@Григор – Убеждаването на някого в нещо не е манипулация. Ако успееш ли да го убедиш по начин, който да бъде честен и аргументиран променяш възгледите, а от там и действията на човек. Това имах предвид, но може би не съм се изказал коректно.
Един Григор пролет не прави, колкото и да му ръкопляскат. Без организация не може дори да се наблюдава държавата, камо ли да се контролира. Законна плавна смяна на контролиращия не е възможна в България, защото организацията не законна, а “сива”: заплахи, произвол, безнаказаност. Трябва смяна на самата организация. Несъмнено съвремието улеснява комуникацията до тривиалност и Любо е прав, че си заслужава да се помисли в този аспект. Но да не забравяме, че в края на “жицата” все пак седи човек, с неговите предрасъдъци, знания и умения. Ще заменим парламента с нещо средно между Фейсбук и Уикипедия.
“Кадры решают всё.” –Сталин, 1935 г.
@ Петър Петров
Вече е заменен. И в бъдеще това ще се задълбочава.
Досега видях реално присъстващите в обществения живот партии да са все пак не изцяло направени по рецептата на някой олигархичен мафиот, а в най-лошия случай поне да изразяват убеждение, споделяно от десетки проценти от населението. Това е доброто следствие от трудното приемане на новите предложения. Лошото следствие е, че и на добрите предложения се гледа с недоверие.
Въпросът за властта се свежда до обработката на общественото мнение, съчетано с умението да се яхне въпросното мнение. Харесва ли ни или не, всяка политическа борба си има мръсните тайни. Политиката е реализация на преобладаващия модел в главите на хората, там са сбърканите представи. Не веднъж се изказа мнението, което споделям: и най-прекрасните закони да се измислят, приложени от калпави хора, няма да струват.
Според мен в момента се избистрят главите ни, но това е дълъг процес. Мафиите ще се обезсилят едва когато излязат от главите на хората, когато престанем да се съобразяваме с тях. Трудно е, защото те са подменили реалността със своя противоестествин ред.
Огромната разлика от преди 20 години е, че сме граждани на Европейския съюз, а не поданици на Задунайската губерния. Ако българите още не разбираме правилата на играта, европейците са много наясно, затова добронамерените биха споделили опит, биха съдействали. Ако ще да са Пиратските партии. Предлагам да се потърси сътрудничество с партии от Швейцария, Европейския съюз, Норвегия, Исландия и каквото още се сметне за надеждно.
Второто ми предложение е да се разшири кръгът на потенциални съучастници с някои действащи личности. Тук има далеч по-информирани от мен хора, може и да греша, но например Едвин Сугарев не е изгубил моето доверие. Ако се сещате за такъв човек, преминал през 20 години порверка без да се компрометира, той ще е ценен.
Григ, съжалявам, но съм половин човек, плътно ангажирана с оцеляването на няколко по-безпомощни и от мен близки. Все пак винаги ще се опитвам да помагам, въпреки срама, че сигурно ми личи колко съм затъпяла.
Не е мафията. Премахването на младежките организации като пионери, комсомол и прочие, лиши по-младите от начини и възможности за натрупване на управленчески опит. Той не се натрупва за две седмици на Орлов мост. Реално погледнато, извън младежките организации на ДПС и БСП /младежкото СДС увяхна преди 10 години, а другите партии просто не им остава време/ няма обучавана политическа класа. А това не е само да викаш с мегафона на митинга.
П.С. Пази Боже, някога Сугарев да се завърне в политиката.
@Пешо: Свикнал съм да вярвам на очите си, пък те това казват – кръгът спуска нареждания. За Безуханова – кариера ке ми даеш, маймун ке се сторам…
@Иван Христов: Разбирам добрите ти намерения и споделям загрижеността на Едвин Сугарев, но ще те помоля друг път да не спамиш. Търпимостта ми към спаменето е нулева – следващия път не само спамът няма да излезе, но и ще организирам показна кампания срещу каузата му.
@ttsonev: Предизборно се генерират бушончета на тон. Искам да видя какво ще правят функционерите на тази партия между изборите. Дали ще предприемат конкретни инициативи за оправяне на нещата, или ще седят и вдигат шум (или даже ще се крият до следващите избори). Издържат ли един-два четиригодишни периода да вършат реални и полезни неща, могат и да ме спечелят. Дотогава – нека първо се докажат.
@Любо Николов: Точно от това ме е страх. Целевите партии от сорта на пиратската могат да са база за израстване на антикорупционни и истински държавнически партии, затова ги подкрепям.
@gligi: Като те чета, май нямаш нужда от по-добра стока. Пиша какво съм забелязал лично – ако и други са го забелязали, може пък просто да не съм луд. Боко може да е бил старата мафия, ама щом тя организира свалянето му, може пък и вече да не е ли, що ли…
@юлий: Така съм напълно съгласен. Просто изтълкувах погрешно идеята да хакна умовете наоколо…
@Петър Петров: Много важна забележка – нужно ни е създаване не толкова на институции, колкото на свестен кадрови потенциал за тях. Към момента институциите ни са на теория донякъде читави (с малко натяжка), но са запълнени с корупционери.
@Делибалтова: Идеята за търсене на сътрудничество с европейските пиратски партии е добра, стига да си стегнем нашата като начало. За Едвин Сугарев – останал съм с впечатление, че е лесен за манипулиране, но честен.
@Иван Богданов: Не ни е нужна обучена политическа класа – нужна ни е обучена управленска и държавническа класа. Разликата е огромна… И слава богу, Сугарев никога не е излизал от политиката.
Григор, факта, че си изказваш мнението е полезен, защото по този начин помагаш на много хора да си изградят мнението. Това което правиш е много повече отколкото 99% от българите. Важното е да има алтернативни източници.
Въпреки всичките неща които направиха Станишев и компания, баба ми още иска да гласува за него. Мнението и за Бойко е, че не е вдигнал пенсиите, а при Станишев пенсиите били хубави. Трябват ни още няколко години поне комунистите да загубят фанатизираните си последователи по естествен начин.
Ако можеш да дадеш повече гластност на идеите си, ще е по-добре. И политическата партия е добра идея. Може даже да накараш някои хора, които не гласуват да си променят навиците. Дали си добър управник на този етап изобщо не е важен. С времето може да придобиеш опит или да намериш човек, който да отговаря на изискванията, но сега е важно да започнеш. Може и да наемеш хора и някой от тях да успеят да се реализират, в областта в която всички българи сме академици. Но помисли внимателно как ще се ръководи партията, ако питаш мен е много важно всички да могат да дават идеи. И много внимавай когато събираш хора, защото почти всеки, който е влязал в политиката е там само и единствено с една идея и тя не е блогоденствието на родината.
@ Кирил,
Не си съвсем прав.
Има много хора, които биха се задоволили с наличния си апартамент, наличната кола и моралното удовлетворение да вършат нещо за хората.
За беда от такива пък често се пръкват фанатици.
@Кирил: Баба ти може да звучи глупаво, но поне ходи да гласува – това не е малко. Ако човек гласува, може и да сгреши. Но обикновено след това поправя грешката си, освен ако не е феноменално глупав или много възрастен (предполагам, че баба ти влиза във второто определение). А за партията, уви, си абсолютно прав – намирането на хора, които да искат да си вършат работата, а не само да крадат, е трудно. И Любо Николов е прав, че немалко от тях пък са кукута в едно или друго отношение, а властта е голям гъдел да се опиташ да налагаш лудостта си на околните…
И до мен стигна малко разобличаваща информация. Христина Ядкова, координатор на протестите в Благоевград, е измамила десетки мъже и жени, че ще им намери работа в чужбина. Тя събирала от тях суми от 500 до 1000 лв., без да спази уговорката. Полицейски служители са я дали на прокурор. Христина Ядкова и партньорът й Димитър Лалев до преди седмица са били активисти на ГОРД и приближени на Слави Бинев. Те бяха и в първите редици на бунта срещу високите цени на тока и се превърнаха в лицата на протеста в Благоевград.
@Григор баба ми е много възрастна и има проблеми с краката и навярна няма възможност да отиде да гласува, но може и да го направи без да знаем, никога не знаеш.
Повечето хора след като си купят къща и кола, веднага им изскачат още неща които да си купят – дрехи, бижута, екскурзии, да купят къща, кола и да наемат охрана за децата си и списъкът няма край.
Все ние или нашите познати познаваме хора които са в политиката. Какви са тези хора – дали се гордея, че е прочели 2 листа преди да са ги подписали или, че имат мерцедес? Проблема е, че добрия управляващ трябва да им намери работа на всеки – и на корумпираните и на лудите, по такъв начин, че да си свършат работата оптимално. И трябва на много хора от политическата партия да им намериш компенсация.
Например в Бургас имаме страхотен кмет, който направи толкова много за града, колкото даже и не можехме да си представим. И покрай тези проекти човека си “взимаше” по малко, целият град го знаеше, но този кмет спечели с най-голямата преднина в цялата страна. Дали тези далавери за били заради него, заради някой български или европейски депутат не знам. Но как успя човека да спечели най-убедително от всички кметове? Човека работеше – промени целият град. Страхотен кмет е.
@Делибалтова страхотно е, че споделяш кой какъв е и откъде е. Въпроса, според мен е, че тези хора не са в затвора и се разхождат наляво надястно, че даже и нови далавери въртят. Даже и в политиката са ги приели. И как така случайно напускат ГОРД точно преди да се превърнат в лицата на протеста… сигурно са казали и желанията на протестиращите. И как така случайно исканията от анти-монополни се превърнаха в политически…
Ще почна деструктивно, така и ще продължа. Познат деструктивен форумен подход е смяната на темата.
Предлагам на Григор, партията му да е “Прозрачна България” или “Отворена България”(колко ляво и популистко звучи). Парията е естествено ще е бутикова. Основната цел е не да управлява, а да направи отворено електронно правителство и да работи за прозрачност на държавната/общинска машина, като същевременно направи и управлението електронно. Да работи за поправки в законите, които да направят възможно отварянето на публичния живот. Георги Котев говори за това в едно предаване, а и цялото предаване на мен ми хареса(конкретния брой) като интелигентно, за разлика от това което се вижда по телевизиите. Жалко че още го няма онлайн но тук ще излезе:http://bnr.bg/sites/hristobotev/shows/society/journalistsclub/Pages/default.aspx . Та там Котев иска отворен АЕЦ. А една такава централа със сигурност е тест за идеята на такава партия. Ако може да се отвори АЕЦ – може всичко 🙂 Бтв, момента за такава партия е точно сегашния, даже вече е доста късно, ако беше преди 2-3 месеца можеше да се организира нещо. Ако идеята се хареса, могат да се искат публично лица на заем от класическите партии 🙂
Иначе за протестите се отказах надълго. Според мен ролята им бе единствено деструктивна за ситуацията в бг и за съзнанието на хората.
Ааа, извинете – то пиратската партия било почти същото. Мислех че се борят изключително за онлайн свободи.
@Делибалтова: Изключително полезна информация! При всяко надигане на народа проблемът е, че често най-отгоре изплуват най-големите екскременти. Те го умеят този номер. Съответно, успехът на всяко надигане зависи най-вече от способността екскрементите да бъдат разкарани. А това става с информация какви са.
@Кирил: По никакъв начин не искам да кажа нещо лошо за баба ти, напротив – според мен тя действа по правилния начин (ако и да не съм съгласен с изводите ѝ). За бургаския кмет – и аз съм останал с отлични впечатления от него, ако и косвени. Това че е „взимал“ по малко за пръв път го чувам, нямам сигурно инфо по въпроса, така че не зная какво да кажа.
@mdam: Именно – пиратските партии не се ограничават само до онлайн свободите. Не зная дали си забелязал например, че ограничаването на онлайн свободите обикновено се движи по изключително корупционни начини – съответно, основна цел на пиратските партии е борбата срещу корупцията.
По темата: И Доган, и Костов се влачат по корем, за да са служебното правителство 🙂 Възможно ли е чак такъв келепир да пада дори от само 1-2 месеца власт?!
Имаше един голям ремонт на главната улица и плочките бяха купени от Турция на 3 пъти по-висока цена от нормалното. Но трябва да съм честен, че това е едниственото което съм чул за него като корупция. А при предишните кметове да не ви разправям какви заменки и ремонти се правеха. Аз искам да кажа, че гласувам за него вече 2 пъти и съм много доволен.
При неговото управление БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА ИЗЧЕЗНАХА и сега имаме само и единствено бездомни котки, ремонтира почти всички главни улици, санира почти всички училища и детски градини в града, построи детски градини и се построиха църкви, ВСИЧКИ АВТОБУСИ СА ЧИСТО НОВИ, тролеите също предстои да ги сменят всичките, лятото ще имаме и автобусни ленти и интегриран градски транспорт и нови спирки, които ще са приспособени за инвалиди, започна строителство на рибно пристанище, на морска гара и през октормври тази година очакваме първия кораб с туристи да пристигне, ремонтира цялата морска градина, от едно голямо бомбоубежище(няколко километра) в морската ще правят туристическа атракция, Направи велоалеи и места за оставяне на велосипедите, до лятото ще имаме и вземане на колела под наем, планира да направи велоалеи из цялата бургаска област, в момента се водят преговори в града ни да има океаниум, ремонтира моста, купи лодка която ще води туристите и бургазлии от Бургас до един близък остров, построи много спортни площадки из града, както и басейни и спортни зали, едно малко нещо – обяви конкурс за лого за общинската транспортна фирми и всеки можеше да изпрати предложенията си. Когато започнаха да строят незаконна джамия в града ни се намеси и я спря, това на власт бяха троината коалиция с дпс и му стъжниха живота за това, даже някой са ми казвали, че това част от лицето му се е парализирала.
Не знам друг кмет в страната да е направил и половината на това което направи нашият, като изключим кмета на Каварна. Не случайно спечели с тази невиждана преднина. И във връзка с темата познай по телевизия скат какво казваха за кмета – дали някога казаха нещо добро или през цялото време изливаха помия отгоре му?
Идеята ми е, че баба ми вярва на Станишев, като казва, че ще има увеличение на пенсиите с 50% и всичките подобни глупости и забравя какво беше по негово време колко корупция имаше и кой какви договори подписа. Аз и припомних и си промени мнението. Проблема с баба ми е, че пенсионерите се манипулират най-лесно и когато гласуват изобщо не мислят.
@Петър Петров – мисля, че могат да подпишат договори с енергоразпределителните дружества за 5 години, да не говорим за заменки, обществени поръчки и т.н. Партията на единият на предишните избори беше на прага да влезе в парламента и тази година като нищо да го гледа от външната страна. Оформя се една група от партии като герб и атака, които не биха правили коалиция с тях и шансовете им да са в управлението не са високи. Нормално е да се натискат като луди за това.
Григоре, много се пише и говори “на едро”. Ето и пример – Кирил казва, че Станишев бил обещал 50 % вдигане на пенсиите. Дали наистина е казал точно това – нямам представа, но понеже ми звучи невероятно, съм склонен да го отдам на говоренето “на едро”. Баба му е права – по негово време вдигаха пенсиите редовно. И да, имаше корупция, каквато има и сега, но разликата е, че сега не вдигат пенсиите.
За кмета на Бургас – Кирил, той не ги е направил тези неща. Направили сте ги вие, гражданите на града, с парите, които плащате на общината и на държавата. За мен няма никакво съмнение, че корупцията е отдавна регламентирана и в момента просто се е преместила в строителството; така, както беше по времето на Димитър Калчев в държавната администрация и договорите с ЦАПК за софтуера на “Майкрософт”.
А по основния въпрос на Григор: ИТ-партия няма шанс у нас. Проблемът ни е, че всички искаме някакви промени (добри, лоши – няма значение), но никой от нас няма да си зареже работата, за да се занимава с политика професионално. Ние искаме някак си нещата да се случват от само себе си, без наше участие. Е, не става. Няма как да стане. Ти би ли си оставил работата, за да се занимаваш с политика? А аз, Митко Ганчев, някой друг от хората, които познаваш? Точно така.
Да, бе, да. И по татово време течало мляко от чешмите, и от нас нищо не зависи, а Биг Брадър дебне, пардон, бди да не би да (му) се случи нещо лошо. От тази приспиваща (завинаги) песничка ми кипва!
Вени,
Аз бих.
Вени, пишеш “За кмета на Бургас – Кирил, той не ги е направил тези неща. Направили сте ги вие, гражданите…” Наистина, и аз се дразня много, като чуя Бойко да казва “Направил съм ви метро като слънце…”. Но пък от друга страна, нали и в други градове има граждани и плащат данъци… Някак неубедително, нали разбираш…
Във връзка с подтекста на темата (вече поизместена) — за липсата на подходящ кандидат — се замислих: добре де, ако по някаква невероятна случайност намерите такъв, как ще го опазите от мафиотски „набези“ (най-общо казано)? Защото когато на едната страна на везните стои кръгла сумичка, а на другата — здравето и живота на близките ти… не знам кой би избрал второто.
Или търсенето не е в посока „кой ще свърши най-добра работа“, а в „кой ще направи най-малко поразии“?
Тази тема има доста разклонения, между другото…
@Вени: Не е нужно ние лично да си зарежем работата. Достатъчно (и добър вариант) е да намерим кадърни за държавници, които биха участвали в тази кауза. А и доста компютърджии гледам, че в един или друг момент са се опитвали да си оставят работата заради политиката. Ако не ме лъже паметта, и вие с Митко Ганчев май имахте подобно залитане. 🙂
@Делибалтова: И на мен.
@Любо Николов: И ще си чудесна кандидатура. Само дето ще е язък за писането ти – то може би оправя и повече хора.
@Mandor: Както се избавят от мафиотски „набези“ доста от политиците в белите държави. И специално партия от Интернет специалисти може да има добри шансове. Един добър хакер има парите на целия свят на върха на пръстите си…
Един добър хакер има парите на целия свят на върха на пръстите си
Пффф, lol, и за какво ни е такъв “хакер” в управлението на републиката? Малко ли мутри си имаме, че и квалифицирани такива ще търсим да ни “оправят”? 🙂
Да не звуча като черна станция, но това вече е правено. Великото народно събрание в общи линии се избира по този начин, в него влязоха и интелектуалци, и актьори, и писатели, и представители на така наречената “гражданска квота”.
Резултатите бяха отчайващи. Политиката си е професия и си иска съответно образование и опит. И най-вече – връзки и лоби. Ще вкараме, примерно, Григор в Парламента и какво – ще стои и ще гледа, защото първо – никой няма да го кани в схемите, второ – той самият няма да се натиска да участва. И ще си е един излишен глас, защото от него нищо няма да зависи – нито ще може да прокара закон през комисиите, нито да промени гласуване.
Всъщност – това е добре описано от Юго, в “Човекът, който се смее”. Когато на главния герой му връщат мястото в Камарата на Лордовете, освен едно изказване нищо друго не успява да направи и си тръгва отчаян.
П.С. Ако някой има надежди, че е възможно да се сменят над 20% от депутатите в следващото народно събрание, да си попрегледа списъците на предните няколко – показателни са.
@Григор: Как по-точно? Чрез полиция? Прокуратура? Съд? В държава, която не може да осигури дори спазването на правилата за уличното движение?
И моите първи мисли за евентуална кандидатура на Любо бяха “язък за писането”. Вторите мисли бяха “ако между некадърници и копумпета начело на държавата, децата растат необразовани или незаинтересовани да го четат, е още по-голям язък”. Третите мисли казаха, че всеки който много обича дейността си – писане, компютри, рисуване, преподаване, нещо съзидателно, би следвало да се кандидатира. Дори с цената на тази лична жертва да не може да се занимава с това, което му е по сърце за извесно време. Човек, който върши една дейност с обич и професионализъм, дори нищо да не разбира от управление на държава първоначално, ще е по-добър от човек, който иска да управлява понеже е твърде некаърен или мързелив да се занимава с нещо друго или понеже иска да се награби колкото е възможно.
Г-н Гачев, ако влезете в политиката, ще бъдете принудени да станете като „политиците“ — личният ми съвет към вас е да си спестите главоболията и разочарованията и по-добре да не се набутвате между мафиотите, защото иначе ще се промените в посока, която едва ли искате (доказателство: всички „политици“ след 1878 г. досега влизат в тази категория…)… Разбира се, това е само лично мнение, но го имайте предвид като гледна точка, за да не кажете после, че не сте били предупредени…
„Предлагам да се потърси сътрудничество с партии от Швейцария, Европейския съюз […] —Делибалтова“
Евромасоните само това чакат — САМИ да си дадете страната в техните ръце… Те само това чакат — всички да се страхуват, та затова и по-лесно да им предадете ДОБРОВОЛНО независимостта си, за да им са чисти ръцете им за пред „историята“. Разбира се, именно те са тези, които дирижираха нещата тук през последните 237 години (поне), тъй че всичко „върви по план“ в техните очи. 😉
НСР върви по план, България е срината до кокъл… Остава само да излезе плашилото ПЛЕВнЕвЛиев (слуга на немски масони, нает да бъде протеже на Боко, който пък е на отчет на масоните от Израел, САЩ, ЕС и Русия…) и официално да обяви страната за 52 щат на масоно-САЩ или като територия вече на формално подчинение на ЕС(ССР)/Русия/Турция и нещата са уредени…
Колкото до „протестите“: всеки по-мъдър досега би трябвало да е разбрал, че бяха изкуствено създадени и поддържани — просто са били спуснати заповеди на ЕРП-тата да вдигнат лудо цените и — хоп! — изкуствени протести… Колко лесно се манипулира тълпата с лозунги, мантри и празни обещания, които никога няма да се изпълнят… Ха-ха-ха, е*ати и жалкия цирк! 😀 Разбира се, имаше и обикновено граждани сред протестиращите, но това са просто редовната бройка заблудени души, които си мислят, че протестите някога могат да решат нещо (а историята добре показва дали това е възможно…).
Както се казва в старата поговорка: „Надежда всяка вие оставете, като влезете тук…“… 😉
„Развръзката“ предстои, а междувременно пропагандата, промивката и дезинформацията по масмедиите достига холивудски размери… :)))
П.П. За последния жив лумпен, който остане жив в бивша вече България, моля, затвори кепенците и сложи табелата „ЗАТВОРЕНО“ на страната ИМ…
Некролог: България (?? ??? – 20** г.) — над 10 000 години само пълен цирк, дирижиран от външни господари, с участието на местни мафиото-феодали… :))) Ха-ха-ха, шоуто продължава, а кучетата си лаят! 😀
Ето един коментар на ситуацията у нас: http://krizata.blog.bg/politika/2013/03/03/manipulaciiata-quot-bylgarska-revoliuciia-quot.1060316 .
По принцип никога не бих се съгласил с посочения блогър, но в случая има право и добре схваща поне малка част от картината на нещата за тези скалъпени от чуждите спецагенции (и родните им клакьори — мафиотско-политическия олигархичен слугинаж) „протести“.
Заслужава си човек да помисли добре кои реално имат полза от положението, като така по пътя на логиката (и на нелинейното архетипно-символно мислене) лесно бихте могли да отгатнете кои режисират цирка и с какви цели (в дългосрочен план!)…
~the one with the truth
Направо кажи, че Паисий е бил илюминат и не си криви повече душата, Носителю на истината. Що не издириш оня уж психолог, дето се подмята из медиите и вярва в рептилите и не си основете партия? Може да рециклирате абревиатурата БРЦК (Българи-родолюбци срещу ционистката конспирация) и току виж, някой гласувал за вас. Е, Волен малко ще ви се разсърди, но какво толкова…
Поне за мен в голямата си част хората, протестиращите искат нови съдържания. В голямата си част исканията са просто научквания на формата на тяхното желание, което ги кара изглеждат сякаш не знаят какво искат. Да, до някъде пътя за постигането му е смътен, но не и самия дефицит, самото желание.
Не става въпрос да се издигне един или друг кандидат и как кадърните хора нямало да оставят работата, защото “ние сме такива” (?!). Иде реч за това, че хората търсят нови съдържания, а Интернет може да даде начини за постигане на нови по-прозрачни структури от които тези съдържания да бъдат изведени. Още повече, че в подобни структури властта може да бъде разпределена по-равномерно, което е по-добре от това да се струпва в определени (знайни или незнайни) точки.
„Кирил, той не ги е направил тези неща“ Идеята ми е, че човека хвърли много труд и това си личи и се оцени от хората. За всяко едно нещо което изредих се изскват да се подадът документи, да се бориш с европейската бюрокрация и да имаш персонала, който да работи. Че заслуги имат и цялата администрация е факт, който пропуснах. Другите кметове защо не положиха толкова труд колкото него и не направиха и половината от нещата? Сега е лесно, има съфинансиране от ЕС.
Но аз реагирам по същият начин когато видя една голяма табела с надпис „финансирано от ЕС“ – ние им плащаме заплатите на депутатите в ЕС, ние им пълним бюджета и на всичкото отгоре на всеки 5 метра иска да сложат по един голям билборд с надпис „Финансирано от ЕС“, сякащ парите идват от тях, а не от нас ( да са живи и здрави германците, че спонсорират ЕС и нас покрай тях).
Имам един генерален проблем с участието си в такива дискусии:
Смущава ме преобладаващото желание да се дискутира („подходящ би бил Х“; „няма да стане, защото У“) и клонящото към нула желание да се действа („Аз ще направя Х“; „ще опитам да реша проблем У, като А, Б, В“).
За да не влизам в същия „диксурс“: ето какво видях аз по-нагоре.
Любо Николов има готовност да участва в държавничество от нов тип, което ще наричам за кратко П (от „представителство“). Григор се колебае – но вече не отхвърля идеята безусловно.
Други? Пропускам ли някого?
Кой тук е готов да подкрепя – според уменията и контактите си – Любо и (евентуално) Григор, ако решат да ни представляват? По какъв конкретен начин?
Да кажа за себе си:
Струва ми се, че имам полезен (и достатъчно) опит в:
– книгосъздаването и издаването (вкл. електронното) – всички аспекти от избистряне на първоначална идея на текста до реализация на преведени творби в чужбина: покрай заниманията ми с Човешката библиотека
– измислянето и организацията на граждански инструменти и методи за разпределена работа: покрай МРЕДЖАН, Човешката библиотека (вкл. колективните преводи и колективното писане), „Място за бъдеще“, администрацията на форуми и пощенски листи
– медиацията и трансформацията на конфликти: покрай вниманието, с което наблюдавам и изслушвам хората по пътя си през последните 15 години
– зеленото движение в България: покрай участието ми като доброволец, преводач, организатор, координатор към неправителствени организации и граждански проекти (вкл. „Място за бъдеще“) през последните 11 години
Готов съм да отделям (безвъзмездно) между 5 и 15 часа седмично, в месеците от ноември до април, за да помагам на Любо и/ли Григор в казуси, свързани с някоя от тези области. (През месеците от май до октомври съм в „отпуск“ от обществени дела. Пак бих могъл да помагам, но вероятно по-рядко и за по-технически проблеми.)
За други области на тоя етап не се чувствам достатъчно опитен.
Имам едно основно очакване към Любо, Григор и всеки, който има желание да му сътруднича:
Отвореност. Към нови хора, нови идеи, нови погледи към познатото.
То е продиктувано от провала на проекти, в които победи консерватизмът, дърпането към познатото и „своето“, липсата на доверие.
Засега това ми хрумва. Някакви въпроси?
Добре, отдавна ми се въртят няколко неща в главата, мислех да пиша в блога си, но при така повдигнатата тема ще нахвърлям каквото мога тук.
И на мен отдавна ми е хрумнало за създаването на организация – може и да не е партия, която да се занимава с прозрачността и възможността за контрол над правителство и парламент. Нещо като изграждане на гражданско общество, и то точно в и от IT средите. Силата на подобно нещо би идвала от доверието, което ние като хора си имаме и което не съществува във висшите кадри (би било самоубийствено) – аз мога да имам доверие на Григор, той пък вярва например на Тодор, и затова аз също го подкрепям, без значение, че не го познавам лично. Така връзката се превръща в мрежа на доверие, която, ако е достатъчно голяма, може да взима решения, да организира протести, а дори и повече, но да не влизам в мечтани подробности.
Осъзнавам колко слаби страни има идеята ми, (поне които аз виждам), но я давам защото някой пък може да си хареса нещо в нея, или пък от обсъждане да изскочи друг заек.
п.п. Григоре, какво мислиш за Светльо Витков и неговата партия, съвсем информативно? Той е независим, и от лични впечатления честен човек, отделно от пънкарския му публичен образ. Интересно ми е, не че съм му привърженик… (От някъде трябва да изскочи тоя заек, казвам ви. Стига вълци – предпочитам всеобщото “позайчване”, което предлага Комата 🙂 ).
Кал,
Това е работа само за хора, които не се страхуват да си изцапат ръцете. В политиката не може да не се използват забранени методи. Проблемът е човек да не допуска мръсотията да се издигне по-горе от ръцете.
Казах това и се сетих за Савонарола…
Да добавя относно подкрепата на Любо и Григор – готов съм да отделям същото време и усилия, горе-долу като Кал.
@Кал: За момента не се чувствам подходящ за политик, понеже не вярвам, че ще бъда кадърен управник / държавник. Отвореност имам, но всяка нова идея минава през преценката ми.
Съгласен съм с Любо, че в политиката човек понякога трябва да си изцапа ръцете. Съгласен съм и че не бива да допуска мръсотията да се изсдигне по-горе от ръцете. И бих добавил – човекът трябва да е наясно, че си цапа ръцете за общото благо, а не за своето. И да го върши с ясното съзнание, че един ден ще му бъде потърсена сметка, най-вероятно от гнусни личности. И че тогава, ако е човек с достойнство, ще трябва да си понесе отговорността за цапането на ръцете, и то да му я вменяват именно тези гнусни личности.
Мисля, че това е голямата и страшна жертва, която трябва да направи кандидатиралият се за политик честен човек. Трябва да е готов да върши неща, които не са чисти, за да оправи нещата. И трябва, когато го притиснат с информацията какво е вършил, да е готов да го плюят и съдят лекета, и да лежи в затвора за благодарност, че се е оцапал. Вероятно не на всички честни политици ще им се наложи. Но във всяка къща има и нужник, и трябва да има такива, които да поемат прочистването му. Иначе повечето от труда на неоцапаните честни ще отиде нахалост.
@Morro: За Светльо Витков – да си призная, пънкарският му образ ми пречи да го осъзная като потенциално добър управник. Наясно съм, че човекът зад образа може да е абсолютно различен (и подходящ). Просто не го познавам достатъчно, за да направя преценката си.
Съществуват дори технически средства, които да реализират това. Най-простото, което ми хрумва, са удостоверителните вериги на електронните подписи. Като минимум сред техническите грамотните хора те биха били могъщо оръжие. На прима виста, бих предложил следния механизъм:
Правим си собствена сертификационна инстанция и верига, която служи единствено за електронни подписи с тази цел. Примерно няколко души правят един коренов сертификат, който съхраняват по подходящ начин. С него те сертифицират първите получатели на подписи, безплатно и доброволчески, при единственото условие получателят на подписа да докаже с документи, че е наистина той. Тези от получателите, които имат желанието, могат да бъдат обучени да сертифицират на свой ред други хора, при същото изискване. Ако някой се окаже мошеник, сертификацията на подписа му се оттегля, и с това всички издадени от него подписи също стават невалидни. (Идеята е взета от Thawte.)
Какво правиш после с този електронен подпис? Удостоверяваш други подписи. Ако примерно харесваш Светльо Витков, удостоверяваш неговия подпис. Удостоверяванията могат да се регистрират някъде, и да се гледа кой е получил повече (и на кои хора)…
Сред ИТ средите такава схема вероятно би работела, но извън тях ми се струва, че няма да се получи лесно. Там е и проблемът ѝ.
В коментар от предишен пост вече го бях написал – мога да отделям понякога и до 7-8 часа на ден (особено за каузи, които имат за цел да избавят мен и хората от заблуди). Живея в дълбоката провинция и активността ми може да е главно в Интернет. Когато повярвам в проект мога да ставам и лягам с него.
Не бих искал с действията си да подкрепям кандидати, които са издигнати от неясни социални структури. Мисля, че преди да се издигнат кандидати е по-важно да се помисли сериозно върху възможната социална архитектура, която да осъществи една такава жива мрежа. Как мрежата ще контактува с останалата част от обществото и как ще се имплементират обществените желания (вход и изход), по какъв начин ще се осъществява мониторинг на “пакетите” преминаващи през мрежата, как ще се променя структурата в зависимост от условията и т.н. На първо време според мен е важно хората в мрежата да имат общи ценности, за които да се работи и които да подтикват към работа. Тези ценности трябва да бъдат ясно формулирани. Много от нещата могат да бъдат взаимствани от други тенденции и течения примерно от движението за свободен софтуер, предвид някои общи специфики, но тук ще трябва да помислят хора, които са имали опит през годините и са видели проблемите.
Издигането на кандидати при не работеща структура би ги хвърлило в ситуация на бял шум и по-важното би сломило вярата хората. Според мен не политика работи с тенденцията, а тенденцията работи с политика. С други думи не работника работи работа, а работата работи работника.
нови съдържания – в стари схеми…
я турете вместо машинисти в кабината на влака космонавти. Според вас локомотивът ще излети ли? барем до междинна орбита?
Ами машинисти в ракета?
и още – не знаех че толкова много хора толкоз люто мразели Григор и бате Любо, че да ги направят политици.
Един градус по-ниска омраза би породила намерението да ги удави живи във варел с киселина.
Опомнете се бе, изверги.
Витков – пънкар?
олеле…
с тия рефлекси и фъшкия ще изядете, стига да е в надлежаща опаковка.
(Шаркан – сори, че офф-я, но в пощата ти, Гмейлската, те чака едно питане. А не знам дали си я четеш – да не изпуснем пак срокове?)
Калине, мани го това “Животинче” – сурово е и не подлежи на изпичане според мен
Любо, Гри – може ли да ми дадете три примера за „цапане на ръцете“, което ще ви/ни се наложи, ако се съгласите за П?
(Моля бъдете конкретни в това обсъждане – за да пестим време.)
Кал,
Под “цапане на ръцете” разбирам мръсна игра срещу мръсни хора. Ще ти дам само един пример, но вариантите са много.
Примерно – да приема подкуп срещу определена услуга, а след това публично да заявя: Лицето Иван Драганов Петканов ме подкупи за еди какво си. Ето парите като доказателство. Никога не съм ги искал и ги дарявам недокоснати за еди коя си кауза.
@Кал: Бих добавил като пример умишлено търсене на доказателства срещу особено едър и опасен престъпник (без да се стига до фабрикуването им). Горе-долу както след Втората световна война са искали да арестуват Ал Капоне, понеже е бил вече твърде едър и опасен, но не са можели да намерят никакви доказателства срещу него. Тогава разравят цялото му минало и го арестуват за случай на неплатени данъци.
Друг вид мръсна игра, която в някои случаи бих приел, е закон с обратно действие или пък отмяна на давността за определен вид престъпления. Представям си го при случаи, когато в държавата се е създала обстановка особено опасни престъпници, като правило свързани в мафия, да имат значителна власт и влияние.
Трети вид мръсна игра, която в някои случаи бих приел, е приемане за определен срок на умишлено небалансирани закони, които да коригират тежко изкривена обстановка в страната. Областите могат да са всякакви. Пример: закон, който увеличава ДДС на 25%. При сегашната българска бедност той ще е много мръсна игра към всички бедни. В същото време обаче това може да се окаже единственият начин за спешно коригиране на тежък отрицателен търговски баланс (ДДС е данък върху потреблението – качването му намалява потреблението, оттам намалява вноса и стимулира износа). Ако отрицателният търговски баланс рискува за кратко време да съсипе страната (примерно да ѝ срине рейтинга и оттам да качи ужасно лихвите по заемите ѝ, и така да я разори икономически) и няма никакви други начини за спасяването на положението, това на теория също е начин.
май не само много ви мразят, ама и вие се мразите.
ох…
най-мръсната игра ще е да правите закони и да нивелирате хората спрямо тези закони. А после да ги преследвате и давате под съд за нарушения на тия закони, за които никого не сте питали, само предразсъдъците си относно “по-малко зло” и “така трябва да бъде, защото така е било”.
мръсна игра ще е да отказвате свободата на пряко самоуправление под претекст, че “ще ги пуснем във водата, когато се научат да плуват” (на сухо може би?).
мръсна игра е самият факт да премълчавате, че може и без игра като тая.
не разбирам тоя масов комплекс за малоценност, задължителното вкарване в социални, подредени в пирамида роли, в морални калъпи, в мисловни клишета… сякаш никоя личност не е ценна сама по себе си – без привилегии, без условия. Чудесен пример са развито класово съзнание, при това без признание, че вече е осъзнато. Търсят се само политкоректни формулировки – в това число и за приспиване на съвестта.
Връх на самозалъгването.
Космонавти в парен локомотив. Нов курс по стари релси.
Смешен плач.
абсолютно чиста игра обаче ще е да вкарвате такива като мен в затвора или направо във варницата. Даже няма да е игра, а проява на инстинкт за самосъхранение.
Това ще оправдае всичко мръсно, така обществото гладко ще хлътне в измислените ви схеми за управление (баланси, рейтинги, дрън-дрън).
Раят е когато англичаните са полицаи, любовниците са французи, механиците са германци, италианците са готвачи, а всичко това се контролира от швейцарци.
Адът е когато полицаите са германци, готвачите са англичани, любовниците са швейцарци, механиците са французи, а италианците организират нещата.
„Маркуча Says:
March 5th, 2013 at 9:58 pm
Направо кажи, че Паисий е бил илюминат и не си криви повече душата, Носителю на истината. Що не издириш оня уж психолог, дето се подмята из медиите и вярва в рептилите и не си основете партия? Може да рециклирате абревиатурата БРЦК (Българи-родолюбци срещу ционистката конспирация) и току-виж, някой гласувал за вас. Е, Волен малко ще ви се разсърди, но какво толкова…“
Паисий със сигурност не е бил такъв, не ставай смешен (ако въобще реално е съществувал, а не е псевдоним на група от българи-просветители). Моля те, не ме намесвай с изброения от теб психолог — нямам нищо общо с него, макар че малка част от нещата, които знае, са верни, но не ги представя достатъчно добре, за да се разберат от повече хора. И освен това предложението ти да основа „партия“ е несериозно — не се занимавам с безсмислени дейности — ако ти искаш, основи партия „Няма конспирации — всичко е наред, слушайте и вярвайте спокойно на (платените) масови медии“ (НКВЕНСИВСн(П)ММ 😉 ).
Болен (Волен) Сидеров отдавна не е фактор, плюс това той вече не е нужен на тези, които го издигнаха, затова и почти не се чува за него в последно време, пък и докато беше в парламента на ГЕРБ, партията му „Атака“ просто следваше линията на ГЕРБ почти през цялото време, т.е. никога не е бил реална „опозиция“ на практика, дори на теория.
Какъвто и да е той, оставете го на мира човека — политиката със сигурност не е неговото поприще и това е известно на всеки с малко независима мисъл в съзнанието си, дано осмисли живота си с по-интересни занимания.
По отношение на обвинението, че съм в подкрепа на така наречената от теб, Маркучо, „ционистка конспирация“ — ако беше по-информиран и не просто дезинформатор (несъзнателен или съзнателен и преднамерен), щеше добре да знаеш, че ционистите са част от конспирацията, но не са основните кукловоди. А пък от следния уебсайт (който обаче, за съжаление, е прекалено свръхнационалистки, а не умерено патриотичен, но в случая информацията е вярна и е придружена с доказателствен снимков материал) добре може да се види дали „случайно“ няма ционистки агенти в българската политика в последните над 24 години — http://www.buditeli.info/literatyra/926-chujda-vlast-v-bylgaria.html . Изводите оставям на тези, които (все още) могат да мислят сами…
Нямало заговор ли?!? А тогава защо за 69 години България бе срината със земята, населението ѝ беше стопено с 3 милиона (не вярвайте на лъжливите стъкмистики на НСИ — далеч под 6,5 милиона са българите в България днес, и говоря за етническите българи — не за циганите или за българските турци, които обаче също са български граждани), а културата и традициите бяха заличени и националното съзнание беше преформатирано по безкрайно посредствен и затъпяващ западен модел в стил латиноамериканска бананова република (в комбинация с дарвинистки турбо-капитализъм от корпоративно-мафиотски тип, и дирижиран от задгранични господари)?!? Целта е ясна — заличаването на българския етнос с всички средства и унищожаването и скриването на истинската история на България и на Балканския полуостров!
Целта е почти постигната — в днешно време дори уж българската младеж постепенно се изнася в чужбина, за да работи и да се влее в чужди страни и там да твори и да се развива (но скоро научават, че тамошната „свобода“ е просто лъжлива лъскава опаковка и реално като изключим паричното възнаграждение там, тези страни няма какво толкова да предложат на българите, защото глобализацията нивелира и унифицира целия свят и унищожава уникалното и индивидуалистично, за сметка на плиткото, пошло и посредствено — което е и целта ѝ всъщност…), защото в България това не е възможно (и Системата се е погрижила да е така завинаги, и то нарочно и преднамерено!), а пък мнозинството от останалите в България младежи са до такава степен превърнати в чуждопоклонници на западната пропаганда, технологии и мисловни модели, че от тях не може да се очаква дори да запомнят, че са българи (и то до максимум до 20-25 години, ако дотогава я има България и като географско име дори)!
Надявам се, че не си платен коментатор, Маркуча, защото звучиш като такъв — не казваш нищо (дори да е смислена критика или съдържателна обида), а просто се опитваш да защитаваш тезата, че „Няма конспирации, всичко е ясно, всичко е окей/добре в България, не слушайте лица с по-алтернативни гледни точки, връщайте се обратно пред „верните и точни“ промивалници — опа, исках да кажа — теле-ви-зор-ите…“.
Псевдонимът ми не е „носител на истината“, а „този/един с истината“ (т.е. вървя редом с нея и я изучавам, а не я „притежавам“, както и че сме част от едно цяло) — май е добра идея да освежиш познанията си по английски и български език, за да не ръсиш подобни недоразумения за в бъдеще.
* * *
По темата:
Самият факт, че допускате, че въобще можете да промените нещо в политиката на ниво идеен план, и то чрез Интернет — говори за несериозност и неразбиране на това кои, как и защо дирижират „поли-тика-та“.
—
Към Петър Петров (March 8th, 2013 at 5:04 pm):
Раят е, когато разчиташ само на себе си и знаеш кой всъщност си и защо си тук (независимо от всичко), както и като сам изследваш и преценяваш нещата, а не разчиташ на други да ти ги предоставят „смлени“ и готови за „консумация“.
Адът е, когато си мислиш, че си в рая, но си всъщност сляп роб в ада, който „спи“ в дълбокия си сън на едно зомби, формирано от промивките на масовите медии.
Според мен раят и адът са тук на Земята, ЕДНОВРЕМЕННО, но като метафора за реалността на Земята (за да ги надживееш и надраснеш и ДВЕТЕ), а не като някакви илюзорни религиозни „места“.
—
Към Шаркан:
Донякъде съм съгласен с доводите ти, но не смятам, че анархизмът е алтернатива на Системата, просто защото той има реакционен характер, а Системата не би позволила да бъде изместена от нещо идейно различно, освен ако не е просто преобразувано продължение на същата Система под друго име и с други „дрехи“, и то с по-коварен и явно брутален характер от преди. Иначе изводите ти за характера на Държавата и Големия бизнес са право в десетката и не е нужно да си гений, за да го разбереш (но пък помага, особено в по-тежките случаи на зомбираност и пълна зависимост от масовите медии 😉 ).
~the one with the truth
Григоре,
Този ми е познат и от други места.
Знам, и друг път си отхвърлял тази идея, но не мога да се отърва от подозрението, че има подобни експериментални ботове.
Личното ми отношение към примерите на Любо и Гри:
1. Нямам възражения към „мръсния“ подход на Любо.
(Там вероятно ще трябва друг механизъм, който да пази от гнева на „прецаканите“.)
2. Вече съм участвал в търсене на доказателства срещу престъпници, чрез един напълно законен информационен инструмент, разработен от приятели. Подкрепям.
(Разбира се, същото нещо може да бъде приложено против нас – има ли тук юристи или други знаещи, които са в състояние да противодействат?)
3. Не разбирам какво значи „закон с обратно действие или пък отмяна на давността за определен вид престъпления“. Може ли примери?
4. Икономиката не ми в „компетенциите“ (които изброих горе), затова не е редно да коментирам.
(Но не противоречи ли примерът с ДДС на собствената ти позиция „представителят се съобразява преди всичко с мнението на представляваните“, която беше основният ти довод против Андрей Ковачев?)
~ ~ ~
Междувременно към „експертния отбор“ 😉 се присъединиха Morro и Юлий (но и двамата не казах кои са им силните страни). Други желаещи?
@Любо: Биоботове. Провали на здравеопазването. Чудя се в кой ли момент ще му дам почивка оттук, че да може да обърне внимание на здравето си.
@Кал: Търсенето (и фабрикуването) на доказателства против свестните хора се върши непрекъснато и в момента. Известно е откакто човечеството познава правосъдието. Идеята е просто да бъде прилагано (поне търсенето) и срещу тези, които не се гнусят от него.
Закон с обратно действие означава закон, който започва да действа не от момента на приемането му, а от предишен момент, например пет години преди приемането му.
Примерът с ДДС има предвид, че има някакво съгласие по въпроса – категоричен съм за изпълнението на волята на управляваните, то е страшно важно за израстването им. Това не го прави по-малко мръсна игра към бедните хора.
Кал,
Бих добавил една от най-гадните задачи – събирането на информация. Сегашните протести (а и много от предишните) показаха как подставени и корумпирани лица се присламчват и опорочават идеята.
Проблемът със събирането на лична информация е там, как да се избегне съвсем малката следваща крачка, която води направо към гестапо.
@Любо: Събирането на информация не винаги е нужно да е гестаповщина.
За един от лидерите на сегашните протести например забелязвам, че това не е нито първото, нито второто му „лидерство“. През годините досега се е изявявал в доста най-различни сфери. И във всяка от тях винаги е защитавал това, което в крайна сметка са руските интереси… Не е еднозначно доказателно, но ме кара да имам едно наум, когато го преценявам. Съответно, не бих го изхвърлил от протестите, дори да мога. Но много бих се постарал и той, и цялото „лидерство“ непрекъснато да са под светлините на прожекторите, за да знаят, че всичко се вижда и помни. Тогава дори да е нечий агент, ще премисля доста внимателно, преди да защитава нещо. И или бързо ще се издъни и ще бъде елиминиран с общо съгласие, или с него ще може да се работи. Което всъщност е и целта на задачата.
Мракът не се прогонва с по-страшен мрак. Мракът се прогонва със светлина.
@ Любо Николов:
Определено не съм бот, пък ако вече има такива ботове (а не лица като мен), тогава човечеството няма шанс. 😉
Биоботове са гледащите редовно телевизия. 😉
„Проблемът със събирането на лична информация е там, как да се избегне съвсем малката следваща крачка, която води направо към гестапо.“
Ами няма как, гестапо е в кърпа вързано, само че още не го виждате, а е навсякъде около вас — кабели, сателити, мрежи за телекомуникационни услуги (вкл. за GSM-и!), всеки хлапак с iSpyU/таблет с камера и връзка към Интернет (и така да предава на живо по уебсайтове в стил YouTube — за „забавление“ на оскотялата публика), видеокамери, стационарни телефони и т. н. и т. н.
Те сами ви дават САМИ да си градите паноптикон с ТЕХНИТЕ технологии — брилянтен ход! — самите затворници да спомогнат за въдворяването на „реда“ на Големия брат чрез собственическите технологии (софтуер и хардуер) на истинските господари в сянка (TM)! Вече е време да се преоцени защо военните на САЩ пускат Интернет за масово публично ползване — ами за да създадат перфектната полу-децентрализирана („Полу-“, защото основните сървъри и DNS roots все пак са в ръцете на правителствата, добро утро!) и самоподдържаща се система за масово глобално следене и водене на отчет на всяко действие в Интернет чрез САМИТЕ публикуващи в него! Гениален начин да се зароби човечеството, но масите глупаво стоят и не схващат ЕЛЕМЕНТАРНОТО и ОЧЕВИДНОТО…
Добре дошли в Големия ЦИФРОВИЗИРАН брат, на който сами помогнахте да се възцари, като послушно си купувате и използвате НЕГОВИТЕ собственически технологии:
http://radar.oreilly.com/2009/05/the-digital-panopticon.html
How obvious can you get?… Google раздава безплатни блогове, други уебсайтове безплатни енциклопедии и т.н. — каква е ИСТИНСКАТА цел на това? Нима е просто „за общото благо“… Последното е много наивно и несериозно като отговор на въпроса за изчезващото чувство за лично пространство и свобода в съвременния свят на цифровизирано (информационно, а не след дълго и не само…) робство… Сравнението с капана за мишки и отношението на мишката към сиренцето в него е повече от очевидно и резонно… Използването на Интернет (и каквато и да е друга информационна система, особено тези с глобален характер и покритие) е И използването ти/ви ОТ Интернет, т.е. взаимоотношенията вървят и в двете посоки (Впрочем, не е нужно да си гений, за да схванеш и това… 😉 )…
@ Григор:
Мне, не нямам нужда от здраве-опазване, по-здрав съм и съм с по-бистър ум без „лекарствата“ на институционализираната (псевдо)медицина.
„Мракът не се прогонва с по-страшен мрак. Мракът се прогонва със светлина.“
„Мракът“ не се прогонва завинаги с нищо, както и „светлината“ — и двете са временно явление, а и двете са част от Цялото, а по средата им е най-приятно и интересно, но и най-трудно.
П.П. Е, поне Григор се усети за това, че „лидерите“ на „протестите“ са подставени лица — това поне е голям напредък — следете и други такива „протести“ и внимавайте кои „лидери/водачи“ събират „стадото“, за да ги отведат да пият по една студена вода за период от 4 години (или за повече, ако народът им се върже да повторят и потретят „народополезните“ резултати от действията на „новите“ „лидери“) или за по-опасни цели… 😉
„Да са под светлините на прожекторите“, означава, че те НЕ са кукловодите, а подставените им лица — доказано верен подход в повечето случаи. 😉
От агенти оправия няма, но проблемът е в двойните, тройните и т.н. агенти, макар че те са малцинство в сравнение с по-праволинейните агенти, които имат само едни висшестоящи, а не дузина… 😀
* Мнението е с аналитично-критически характер и е лично, разбира се, всеки (все още) е свободен да мисли, казва и прави каквото реши, както и да вярва в каквото иска… Другото се нарича не-свобода… Въпреки всичко темата в блога има и своите положителни качества — интересна извадка е за мислите на по-четящата част от народа, а това е добре дошло за агенциите за пиар, пропаганда, „социологически“ проучвания, реклами и т.н., които и без това не могат сами да съставят читави анализи, без да се „допитат“, т.е. направят бази от данни от българския Интернет (в случая, но и по принцип). ;D Но какво да се прави — на платените клакьори от медиите им плащат жълти стотинки в сравнение със западните им колеги от платената „журналистическа“ (пропагандно-дезинформационно-промиваща) гилдия, та затова и българските „журналисти“ не се и мъчат за повече от (под) санитарния минимум „журналистическа“ „етика“ и „обективност“. 😀 В случая визирам платените масови (е-)медии, разбира се, а не блогове на отделни хора. *
~the one with the truth
Виж сега, Премъдри!
С тези позиции ти си или провокатор (без да се обиждаш), или дълбоко заблуден човек.
Защо?
Внушаваш ни, че робството е предопределено и неизбежно.
Това категорично не е вярно. Въпреки че често се препъва по пътя си, в исторически план човечеството неизменно върви към едно по-добро общество. Вярно, много пъти се е връщало назад, но след това е наваксвало връщането. И не може да бъде другояче. Защото осъществяването на едно тотално робство означава гибел на човечеството като общност от разумни същества. То би се превърнало в сборище от биологични машини с ограничена автономност, командвани от шепа елитни повелители. А самите повелители, лишени от креативната сила на милионите, са обречени на неминуем регрес и в крайна сметка загуба на човешкия облик. Биха последвали хилядолетия на ново варварство и евентуално ново начало на пътя към прогреса – ако човечеството оцелее.
Това е фаталната грешка на всички елементарни “мечтатели” за създаване на човешки мравуняк от нацистки или комунистически тип. И именно затова се броят на пръсти авторите, успели що-годе убедително да опишат едно комунистическо общество. Вероятно най-добре се справиха с това братя Стругацки – преди да изпаднат в песимизъм. И естествено, Ефремов, но той подхождаше от малко по-мистични позиции и не задълбаваше в човешката същност.
@ Григор, за примера с ДДС: В такъв случай не знам какъв процент от всички българи са тези „бедни“, за които говориш. (А подозирам, че ще са значим.)
Къде теглиш чертата (количествено) и приемаш, че едно решение НЕ „изпълнява волята на управляваните“?
Конкретно: Какъв процент от представляваните хора би пренебрегнал в името на решението с ДДС?
@ Любо и Григор: Събирането на информация, в епохата на прекомерната информация, е малък проблем. (Търсачките в интернет. Например.)
Същинският проблем, с който се сблъсквам аз, е отсяването ѝ. (Това е част от голямата тема за кризата на авторитетите като епохоопределящ аспект. Някой друг път за него – но определено е ВАЖНО.)
Личното ми решение е да се доверявам само на хора, които познавам достатъчно дълго/добре. (Говоря за достоверност на информацията. Не за доверие към намеренията на съответния човек. Друга ВАЖНА тема, за по-нататък.) И евентуално (както писа Morro) – да се доверявам на хора, на които моите познати се доверяват, понеже ги познават достатъчно дълго/добре.
П.П. Ако се притеснявате, че ви наблюдават, безспир и без почивка:
А. Бъдете пример за подражание – във всеки един миг от живота си.
Б. Генерирайте „бял шум“ – вътрешнопротиворечива информация. The more the merrier.
😉
всички игри на политика и “контрол” над държавата пукната пара не струват;
реалната власт е в собствеността и парите, във възможностите им да упражняват принуда и пряко насилие.
Политиката е само параван. Колкото и да го избършете отгоре, задната страна е омерзително мръсна, а зад нея – хищната реалност.
Затова и участието в този параван е мръсно само по себе си, защото лъже хората за истинската беля. Признаването на този параван като “фактор” е съучастие в измамата. Както и насочване на прожекторите към подбрани части на “мрака” – полуистината е още по-отровна, понеже не предизвиква защитния рефлекс за повръщане.
в този смисъл омърсяването вече е настъпило.
Властта на парите, както и всяка друга власт е силна, доколкото болшинството хора я приемат, доколкото парите са върховната ценност. Сега на дневен ред, не само в България, е поставянето на тази власт под контрола на хората с техните реални жизнени нужди. Учим се да го правим и дори самото изричане на новите идеи променя света, защото той се гради от мисленето и представите на хората.
Еволюцията и историята не вървят назад. Актуалните в началото на миналия век идеи са архаични и неприложими. Те са научили на нещо ново хората в своето време, но са несъвместими със съвременния светоглед и етика. Лъхат на ограниченост, омраза и насилие, което отдавна се знае, че не води до полезен резултат.
Кал, как да действат тези, които имат желание да помогнат за създаване и да бъдат част на желаното добро общество, но не познават никого дълго и добре?
@Любо Николов: Не храни трола.
@Кал: Съвсем определено значим процент ще са бедни. Ако убедя повечето от тях, че вдигането на ДДС е по-важно, ще изпълнявам волята им – но това няма да направи бръкването в джоба им по-малко мръсна игра. (Според мен, ако покажа ясно, че вдигането е необходимо, и че ще бъде направено по справедлив начин, а не едни да гладуват, други да пируват, ще мога да убедя повечето хора.)
И да, за всяко управленско решение, независимо колко обединително е, винаги ще има някакъв процент хора, които ще са против него. Угаждането на всички е принципно невъзможно. Но е възможно за всеки случай да се търси как да се угоди на колкото се може повече хора, и в същото време да се опазят максимално интересите на останалите. Както примерно 100% КПД на двигател не е възможно, но е глупаво да не се бориш за по-високо КПД и да обявяваш, че след като 100% не е възможно, ще дадеш на шефа си каквото КПД ти сметнеш за необходимо.
И колкото повече човек се стреми да е свестен, толкова по-малко има нужда да генерира противоречива информация. Да, няма да е съвършен в очите на масите. Което обаче е ключов урок за тези маси: да не търсят съвършен човек, защото ще е лъжа – да търсят честен човек, който е просто достатъчно добър.
@Делибалтова: Парите не са върховната ценност – те не са изобщо ценност. Те са само средство, което улеснява размяната на други ценности. Ти разменяш труда си срещу хляб в магазина, примерно – парите са само „трансмисията“, която улеснява процеса. Сами по себе си парите струват колкото всяка друга хартия.
Осъзнае ли човек това, започва да се учи да вижда какви ценности са скрити зад тези или онези пари. Хлябът на едни хора, властта на други, подсигуровката срещу страх на трети… Тогава е, когато започваш да разбираш истината за света и за хората.
“Все повече клоня към идеята да си организираме ние партия.”
Тази идея бих я подкрепил с две ръце. Някои хора тук я нарекоха IT партия и може би в началото наистина повечето “симпатизанти” ще са от IT сектора, но по никакъв начин не трябва да бъде ограничавана с тази аудитория.
Дискутирал съм с приятели идеята и нерядко съм чувал песимистични мнения като това на Вени Марковски, които си имат своите валидни основания, но ако продължаваме да стоим и на чакаме някой друг да ни сътвори истинска демокрация ще си останем с чакането… Според мен нищо не ни пречи да опитаме и то да опитаме с всичката си налична енергия и ентусиазъм (реално погледнато то ние друго и нямаме…).
Идеи за базови принципи:
– отвореност и прозрачност – всичко което се взема като решения, всички дискусии, кореспонденция, счетоводство и т.н. да се публикува на сайта на организацията/движението/партията. Без изключения. Ще си е бая работа, но “е, сефте” – повечето хора тук имат години опит с онлайн публикуване.
– ясни цели – дефинирането на малък набор от ясно дефинирани цели вероятно ще е ключово, за да не се стигне до безкрайни дебати кое е по-важно и да се стигне до загуба на посока. Примерно казваме: Цел 1: Най-важното е да се намали драстично корупцията в България. Отделно се “номинират” и други цели, накрая се прави един poll, всеки член класира по приоритет целите и накрая се прави класация.
– действия – цялата работа ще е безсмислена ако само си стоим пред компютрите. Примерно, ако се класира намаляването на корупцията на първо място, всеки път когато някой държавен чиновник или структура сгафи нещо – организираме протест пред дома на ръководителя му. Не пред ведомството, пред дома му. Събота или неделя, когато повече хора имат свободно време и могат да дойдат.
– идеали – проблемът на повечето сегашни партии е, че на практика са безпринципни формирования. Смятам, че ние можем съвсем лесно да се съгласим около общ набор от идеали, като просто приемем за основа тези на Апостола. Съответно и името на организацията идва от само себе си: “За чиста и свята република”.
– лустрация – никакви “стари муцуни”, т.е. бивши/настоящи политици и/или медийно известни компрометирани личности да не се допускат за членове.
– личен принос – всеки влиза в организацията с някакъв личен принос. Моят приност: аз мога да помогна с PHP програмиране за сайта на организацията; с отделяне на време за поддръжка; с кибичене по протести събота-неделя.
Казваш: “Броячите ми тук показват по средно около 2500 индивидуални посещения на ден”, аз имам 100-тина, другите вероятно и те имат кой по 50, кой по 1000. Капка по капка вир става. Като едното нищо ще съберем 10к начална аудитория. Просто трябва да се организираме.
Вероятно сега е времето, когато се решава бъдещето ни за следващите 20 години. Дали искаме да са като предишните 20?… Позволете ми да ви припомня само един ред от Апостола: “Народе????”
за следващите 20 години бъдещето вече е предопределено: космонавти управляват парен локомотив.
Старите заблуди се обличат в нови опаковки.
Релсите и стрелочниците са същите.
Оруеловите експерименти с масовия език ще продължават. И без това вече са набрали добра инерция. И даже осъществили синтеза с кошмара на Хъксли.
парите не са само трансмисия. Те са самостоятелен фактор и сила. Могат да се възпроизвеждат и натрупват без реални стоки и услуги.
Всъщност те са съвременната Религия. Докато този идол не бъде съборен, ще има само имитация на прогрес.
—————–
за справка: светът на Стругацки си е фашистки. Наченки на описание на комунизъм (не марксисткия сурогат) има у Ефремов (наполовина успешни), Льо Гуин (страдащи от примитивизъм) и Богданов (“Червената звезда”). Засега проблемът е предпазливо изследван най-добре от Ким Стенли Робинсън. И, забележително, но за деца – от Николай Носов (“Незнайка в Солнечном городе”)
Уви, по-способните да го сторят пълно и задълбочено в областта на художествената литература обикновено са избивани превантивно. Факт, който остава, въпреки отричането му поради свещената вяра в “доброто/благоразумно начало на държавността” (пряко продължение на идеологемите на Томас Хобс, ХVІ век; анархизмът поне е оформена философия от ХІХ, ако ще си мерим… архаичностите)
напомни бележката на Левски на себе си отначало. Не личи да е осмислена. Ключът към това осмисляне е “скрит” в представите на Левски за “чиста и свята”.
А тук се правят проекти въз основа на нечистото и несвятото. С оправданието “по-малко зло”.
И кой е измерил малкостта на това зло?
сит на гладен наистина не вярва.
пардон, Хобс е ХVІІ век
Шаркан, принципно съм съгласен с теб. Има само един проблем – мнозинството от хората не са готови. А след като не са готови, няма как да им го дадеш насила. Идеята трябва да навлезе постепено и да узрее в умовете на хората.
Проблемът с включването в политиката по нейните правила е следния. Включвайки се вече си загубил. Никаква партия разчитайки, че ще играе по установените правила няма шанс за успех. Първо всяка партия може да бъде инфилтрирана, разцепена, омаскарена. Второ тази партия с минимално финансиране ще трябва да се състезава с обиграни мекерета, които ще хвърлят милиони без да ги жалят и шансовете й на изборите ще са меко казано минимални. Но дори и да приемем, че партията е избрала невероятни личности, някак си е избегнала подводните камъни и е постигнала страхотни резултати на изборите. Тези хора, които са в парламента могат да бъдат 1)купени, ако те са такива идеалисти (като мен да кажем) и не могат да бъдат купени, те могат да бъдат 2)изнудени със заплахи към семейството им, но ако случайно нямат близки и са новите Ботев и Левски готови да умрат за България, то винаги могат да бъдат 3)омаскарени и ако е наложително 4)ликвидирани.
Тези размисли ме водят в една посока – една нова партия не може да играе по техните правила. И най-важното не трябва да има личности, защото всяка личност е уязвима. Това, което се чува най-често на тези протести е искането за “пряка демокрация”. Ето как една IT партия може да реализира тази идея и да остане неуязвима срещу персонални атаки. Създава се онлайн система, чрез която може да се даде възможност на максимален брой хора да гласуват пряко по законите, които се обсъждат. Партията няма собствена платформа или виждания, нейната работа е да представи пряко волята на народа. Тоест, ако партията вкара няколко човека в парламента, представителите се избират на случаен принцип и тяхната работа е само да присъстват на всички заседания и да гласуват така както са гласували хората, ако 75% са ‘за’, 25% ‘против’, така гласуват нейните представители. Ако над 50% от потребителите одобрят предложение за законопроект, те го внасят.
Веднага възникват два въпроса – първият е сигурността. Трябва да бъде помислено как да бъде сведено до минимум възможността за купуване на гласове. Как точно потребителите ще получават достъп до системата? Персонален ключ ли могат да си вземат от местен офис, с който да се идентифицират? Ще бъдат ли технически ограничени да гласуват от определен компютър? Справедливо ли е да се въведе искане за средно образование, като минимум за гласуващите в системата? И така нататък. Вярвам, че тези въпроси могат да бъдат решени.
Вторият проблем е, че тази партия, за да придобие необходимата популярност за смазващ резултат на изборите (без няколко милиарда зад гъба си), трябва да влезе един път в парламента, т.е. трябва да прескочи 4% бариера, което не е никак лесно. Но пък не е и невъзможно.
и никога няма да бъдат готови, докато не пробват.
А няма да пробват, докато им се внушава да седят и чакат “друг да ги оправи”, а те само “да контролират”.
пряката демокрация не се нуждае от партии и парламент, те са й чужди и вредни.
компромисите между катрана и меда винаги водят до получаването на негоден за консумация продукт (ама някои пак го пият и се чудят какво не е наред после). По-добре нищо да не се прави, отколкото после да се поправя стореното, и то само за да се стигне до началната точка, от която е трябвало да се действа поначало.
Губи се време, а следващото поколение не усвоява автоматично и изцяло опита на предишното. Но пък ефективно се заразява с отчаянието и цинизма на бащите си.
Върху това стои властта, от това е стабилна.
та щом няма готовност, поне не правете глупости. Не се борете с купуването на гласове, а продайте (скъпо) своите. Иначе партиите ги вземат безплатно, а после техните клиенти ви доят до кръв. Поне ги накарайте да платят толкова, колкото струвате. Който има накрая изгода от изборния цирк – той да се бръкне дълбоко.
Пък вие дано се сетите какво най-напред да купите с тия пари…
така няма да се решат всички въпроси, но съм убеден, че е добро начало. И не е невъзможно.
@ Делибалтова: „как да действат тези, които имат желание да помогнат за създаване и да бъдат част на желаното добро общество, но не познават никого дълго и добре?“ – някого конкретно ли имаш наум? Или питаш принципно?
Моят ответен въпрос и в двата случая: А какво са правили тези хора, вместо да търсят и опознават други себеподобни?
– – –
Междувременно и Огнян се присъедини към желаещите, заявили конкретни приноси.
Понеже се заговори за ИТ партия, а точно в момента партия е мръсна дума, в Италия има нещо подобно. Не съм особено запознат с идеите на Бепо Грило, но ако може да се направи работеща непартия, той го е сторил.
@Kaл – по-конкретно javascript, front-end истории, поддръжка уеб приложения, мога да се включа в кореспонденцията с останалата част от обществото (отговор на писма на граждани и т.н.)
Някаква обществена инициатива ми се струва по-подходяща. Партията поне за мен в момента е превърната в точно обратното на някакво събирателно на идеи, някакъв холдинг на властта, това би привлякло и хора, които са устремени към нея самоцелно.
Не е необходимо дори една такава обществена инициатива да се стреми към някакво управление, ако е добре измислена и автентична тя може да променя малко по-малко обществото и като действа директно. Примерно българското читалище. То не е проект на властта, не е внесено от някъде, а е обществен проект, който реализира точно потребностите на хората в годините след Освобождението, а и мисля че оказва доста голям ефект върху обществото тогава. Построяването не една църква също е било инициатива на хората от самото село. Трябва да се позаинтересувам от структурата на ОФ, може от там да излезе нещо полезно.
Идеята ми като цяло е че една партия би заявила претенции към управление на държавата, докато една инициатива е по-свободна в своите претенции и може да действа по начини, които да променят обществото и едновременно с това да търси начини да не концентрира в себе си повече власт от колкото може да понесе структурата ѝ.
Непартията на Бепе Грило има някои от предимствата на моето предложение, но остават проблемите, че има личности и лидери. В момента ако на Бепе Грило му се случи нещо непартията му ще се разпадне. Моля да коментирате по предложения модел, който емулира директна демокрация в условията на представителна такава.
Аз мога да помогна с всякакви графични неща (без рисунки).
@юлий: Юридически понятието инициатива не съществува – ако инициатива на хора иска да се намеси във властта, трябва да организира партия. Но пък партия на базата на определена инициатива е напълно възможна. Колкото по-точно и ясно е формулирана целта на такава инициатива / партия и колкото по-прозрачна и публична е дейността ѝ, във всеки аспект, толкова по-вероятно е да привлече потенциалната си база. (Колко голяма е базата ѝ вече ще зависи от целта ѝ.)
@Никола: И партията, и непартията са организационни структури, насочени към реализиране на определени цели. Когато целите им не са изключително ясно дефинирани, има нужда от лидери, които да опосредствят дефинициите и да ги тълкуват според условията – иначе няма единство. Ако обаче целта е достатъчно ясно и точно дефинирана, както и сферата на действие, е възможно тя да бъде приемливо добре използвана в ролята на „лидер“. Без твърде голям риск, че такава (не)партия може да се изроди в секта.
пълно зацикляне…
@Григор: Всичко което ми идва на ум като понятия бързо бива попарено от предшестващи практически примери. Примерно ако се опитам да го формулирам като гражданско движение веднага ми идва на ум “България на Гражданите”, а аз не искам представата ми за това, което говоря да се асоциира с някоя от формите на политическото инженерство. Ако пък го определя като ИТ влизам в друго клише. Стремя се да насоча вниманието към нещо, което може да не е в познатите форми. Нещо, което се заражда от нуждата да го има, а не то инерцията на мисленето в познатите форми. Все пак какво име ще дадем на формата няма голямо значение. Ако има достатъчно енергия (не съм обаче голям оптимист за това) нещото да работи, то ние ще му намерим име, както сме намерили и име на читалището.
@ Юлий: Благодаря – особено за идеята-сравнение с читалищата. На практика, всеки успешен проект, в който съм участвал, е бил „читалище“ от съвременен тип (понякога изцяло виртуално, откъм комуникация и взаимодействие). Впрочем, тя е близка и до самоорганизиращите се структури, които предлага Шаркан в блога си.
Аз не се плаша от „оцапани“ думи („Онова, което е направено с думи, с думи може да се разгради“, казва един любим мой автор ;)) – включително от думата „партия“. Но напълно те подкрепям, че за принципно нови феномени е добре да си има нови думи. Може би ето така: за пред съществуващата система ползваш познати понятия – ММКД иска да си „партия“, за да те признае като участник? Хубаво, за пред ММКД си „партия“. Когато говориш със съмишлениците си обаче, си… както решиш, че е най-точно да се наречеш.
~ ~ ~
От вчера няма нови желаещи за „отбора“…
– – –
За идеята на Никола може би ще е по-удачен отделен запис на Григор – мисленето там отива в друга посока.
@Кал: Мисля по идеята на Никола. Не зная кога ще съм готов да кажа нещо, но мисля.
И все пак си струва да помним – винаги да помним! – че прозвището Папа Док е било дадено от бедните хаитяни съвсем заслужено на онзи благодетел, който впоследствие се превърнал в диктатор…
Преди тази дискусия да последва съдбата на много други – прашасване из архивите 🙁 – искам да отбележа, че ВСЕ ПАК видях частичка напредък в нея: хора, които пред всички се ангажират с някакво конкретно участие в случването на промяна. И понеже наблюдавам/участвам в граждански процеси от над десет години – знам, че тези, които са писали, са върхът на айсберга. Обикновено има десет пъти по толкова, които – може би даже неосъзнатo – покрай четенето и мисленето са направили още една стъпка към действието.
Поздравявам ви, вие, които си знаете. И ще се радвам да си съ-действаме нататък.
А сега… нататък.
Идат избори и предизборни регистрации… 😀
По мое скромно мнение, Григор в темата си “Втората поправка” е стигнал до Рим, но за малко не е видял папата.
http://www.gatchev.info/blog/?p=988
Там е заровено кучето – контрол върху тези, на които е делегирана властта. Тълкуванието на Втората поправка го дава в това число и Роналд Рейган:
“…Трябва ли народът да има право да притежава и носи оръжие?
Няма никакво съмнение в това, че бащите-основатели са смятали, че такова право трябва да бъде предоставено на народа. И за това те са имали определени причини. Те не са се доверявали на правителството. И всяка от десетте поправки е убедително доказателство за тази теза. Всяка от десетте поправки ограничава намесата на правителството в частния живот на гражданина в конкретни жизнени сфери. Тези поправки гарантират защитата на правата на личността от възможни правителствени ограничения….”
Цялата статия:
http://www.webbierhalle.com/heading/item/64-защитавайки-правото-си-да-притежаваш-оръжие
Сега не сме 1791 г. и би било възможно “кръвожадността” на Втората поправка да бъде осъвременена чрез закон за отговорността на членовенте на изборните органи на власт.
Такъв проект е предложен доста отдавна от Юрий Мухин.
Направих си труда да го преведа и адаптирам към нашата реалност.
http://www.webbierhalle.com/heading/item/5-for-responsible-government-1