Често съм се сблъсквал с колкото естествен, толкова и странен феномен. Понятието за женска красота е хем уж едно и също за жените и мъжете, хем твърде различно. И от неразбирането на разликите понякога произтичат къде весели, къде неприятни недоразумения.
(Мъжката красота категорично отказвам да я обсъждам. Никога не е могъл акълът ми да побере какво в един мъж може да изглежда красиво и привлекателно. Нито пък купищата обяснения по въпроса са успели да ми помогнат. Случаят е безнадежден, зарежете го.)
Понякога се е случвало момичета да ме питат къде точно е разликата. Как да им обясня, като не съм сигурен как те виждат нещата?… Мога да пробвам, с всичкия риск да наприказвам куп глупости. Е, поне ще съм пробвал.
Останал съм с впечатлението, че повечето жени виждат само един аспект от женската красота – чисто външната ѝ част. (Включително тези, които си падат по жени – поне които познавам.) Колко правилно е лицето, колко гладка е кожата, колко съразмерна е фигурата. И, ама разбира се, колко е гримирана, костюмирана и разголена девойката… Не че за мъжете тези неща нямат значение. Имат. Но са само част от нещата.
Фактор е това, което жените наричат „пуска аванси“. Мъжете рядко са толкова наблюдателни, че да разберат, че става дума за съзнателна покана от страна на жената. За тях това просто влиза в общата ѝ красота, като неразделна и неотделима част. И ако изчезне, не им е ясно къде се е дянало и защо.
Силен фактор е личността – повечето мъже също не я осъзнават поотделно, или дори да я осъзнават, тя оказва голямо влияние върху преценката им за красотата на жената. Без значение, че различните мъже харесват твърде различни като личност жени – ако е подходящата личност, е някак несравнимо по-красива. Неясно точно с какво и защо, но определено и абсолютно неоспоримо.
Друг силен фактор е интелектът. По-комплексираните мъже могат да бъдат отблъснати от жени, които дават воля на острия си и дълбок интелект (и сигурно така е по-добре), но като цяло интелигентната жена винаги е несравнимо по-красива. „Грозната Бети“ е филмов персонаж – в живота ако ще да носите шини на зъбите и очила с дебели рамки, щом сте умна, предостатъчно мъже ще ви смятат за красива.
Фактор, по-силен дори от външността, е топлината и човечността. „Ледените кралици“ привличат само твърде странни и често шантави мъже. Същото важи за „принцесите на драмата“ и най-вече за различните породи харпии, без значение колко съвършени и привлекателни са физически. Една качествена секскукла е по-съвършена физически от всяка жена. Да, хич не е евтина, но е еднократен разход. При положение, че не вдига ежедневни скандали за нищо, с времето се изплаща. Докато благата и свястна жена е всичко, което е нужно на един мъж, за да е силен в живота – нормално е да е сияйна красавица за него, независимо как изглежда. В края на краищата, понятията ни за красота са оформени от еволюцията, с всички изводи от това.
Но може би най-силният фактор за мъжете в женската красота е нейната… неосъзнатост. Не зная защо, но момиче, което не осъзнава красотата си, е неотразимо. Мъжете са готови на всичко за него. Може би защото е антиподът и на принцесите на драмата, и на ледените кралици… Няма по-красиво момиче от това, което не се вълнува от красотата си.
Уф, разплямпах се. Накратко – момичета, бъдете красиви! 🙂
Дали не бъркаш “красива” с “привлекателна”? Примерно китайските порцеланови фигурки са красиви, но не са привлекателни. А едно момиче дори да не е красиво (според всички), може да е привлекателно. На такива им казмат, че “не са фотогенични” 🙂
Красива е, преди всичко, младостта. Много рядко (у нас, в България) съм виждал красиви възрастни хора.
Григор, проблема е, че изхождаш от твоята гледна точка. И за жалост някакси при нас се рекламират чалга певиците и се гледа само външността.
Реймънд Чандлър:
“Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни освен може би изрусените до бяло, които са толкова блондинки, колкото и населението на Централна Африка, а пък по отношение на характера са меки като павета. Има дребни, миловидни блондинки, които гукат и чуруликат, и други — едри като статуи, които набързо те поставят на мястото ти с леденосиния си поглед. Или да вземем блондинката, дето те поглежда морно изпод мигли, мирише на хубаво, увисва ти се на ръката, а като я заведеш у дома, винаги е много, много уморена. Тя вдига, длан към челото си с такъв един безпомощен жест, ах, това ужасно главоболие, и на теб ти идва да я фраснеш, но все пак си доволен, че научаваш за главоболието, преди да си вложил в нея излишно много време, пари и надежди. А и номерът с главоболието е класически — оръжие, което никога не се изхабява и е не по-малко смъртоносно от камата на наемен убиец или отровата на Лукреция Борджия.
Или сърдечната, винаги навита и пиеща като смок блондинка, на която не й пука как е облечена, стига да е визон, и къде ще я заведеш, стига да е в първокласно заведение с реки от сухо шампанско. Има освен това дребни наперени блондинки, които са ти добро другарче, много държат да платят своята част от сметката, винаги са лъчезарни и разумни, тренират джудо от деца и могат да метнат през рамо някой шофьор на камион, без това да попречи на основното им занимание в момента. Има и едни бледи, бледи блондинки, болни от анемия — не смъртоносна, но все пак неизлечима. Те са много отпуснати, движат се като сенки, едва-едва отварят уста и не можеш ги разбра какво представляват, първо, защото не изпитваш никакво желание, и, второ, защото все четат я „Опустошената земя“[1], я Данте, Кафка или Киркегард в оригинал. Такава една блондинка обожава музиката и като отидете на концерт на Нюйоркската филхармония, тя ви информира коя от шестте виоли изостава с четвърт такт. Тосканини също познавал, така че с нея стават двама.
И най-накрая има разкошни парчета като за изложба, които надживяват трима главатари на гангстерски шайки, женят се за двама-трима милионери, прибират при разводите по милион на глава и накрая притежават бледорозова вила на Антилските острови, „Алфа-Ромео“ за градско ползуване с двама шофьори и цяла свита от поизвехтели аристократи, с които се държат мило и разсеяно, както застарял херцог пожелава лека нощ на иконома си.
Мечтата на отсрещната маса не спадаше към нито един от изброените типове. Беше ми невъзможно да я класифицирам — неземна и чиста като планински поток, неуловима като цвета на водата му.”
Малко странно (и не много малко весело) ми е, че до момента под този запис коментират само мъже. 🙂
Слабата
Кремче тук, кремче там.
Мац по пъпка, мац по бръчка.
Красотата е моята кариера.
Сутрин спя, по обед изгрявам.
Вечер трептя, нощем играя.
Заслужено печеля възхита.
Грим и мигли, коса и прическа,
гърди и дупе, крака и ботуши.
Коли покорно ме чакат да сляза.
И аз ги радвам, умерено слаба.
Когато сметката дойде накрая
аз изпитвам досада.
И паля цигара.
Убивам детето във мен
всеки път щом надигне глас да живее.
Плачът удушавам, сърцето не трепва,
то толкова свикнало е на болка.
И отново съм внимателно
красиво жизнерадостна.
И твърдя, че съм щастлива.
Пак го прочетох и мисля, че можеше да споменеш и настроението – когато един човек е много по-привлекателен.
@ Григор – възможно е да сме изгонили читателките на блога с тона в по-раншните диксусии… 😉
@Кал: Ще е много тъжно, ако такива теми и дискусии гонят читателките.
Съвършени… наистина ли?
http://coltmonday.files.wordpress.com/2010/10/sex-doll.jpg
Аз съм женска… Но не съм красива. И по характера имам да поработя. А за мъжката красота мога да говоря доста. Но нещата сякаш се припокриват с казаното от Григор за женската красота.