Комикси

Честичко се възхищавам на писателското майсторство на Любомир Николов. Отделно от това – и на човешките му качества. Неведнъж той пуска за свободен достъп нещата, които твори. Дори още в процеса на творчеството, дълго преди да бъдат издадени. Ей така, от доверие и обич към читателите си…

И сега е започнал няколко чудесни неща. Някои пред довършване, други по средата, трети едва в началото, четвърти още в проект… Но докато ги пише, се налага и да яде. Затова изкарва хляба си с преводи и загробва повечето си време и сили в тях. Понякога нещата, които превежда, са несравнимо по-бездарни от неговите. Но са рекламирани, с удобни и послушни автори, и най-вече не учат хората на мислене или самостоятелност. Така че биват лансирани. А той проклетисва, преглъща яда си и се мъчи при превода поне малко да ги посреше и оправи. И ако има как, да налее незабелязано някоя капчица мъдрост и доброта в тях.

Трудно е да пишеш нещо, докато превеждаш друго. Особено ако преводният текст е, хм, не най-даровитият наоколо. Неизбежно рискуваш твореното по същото време да се повлияе, да попие някаква част от бездарието на превежданото… Но въпреки това Любо не се предава. Който е роден да свети, трудно изтърпява да остави мрака да царува.

Наскоро, търсейки отдушник от работата, той открил из Мрежата сканирани броеве от френското списание за комикси Vaillant. Стари, от петдесетте години, но не по-малко приятни и развлекателни заради това. И, верен на себе си, започна да превежда и пуска в блога си по една-две странички от тях. Направи си специална категория, в която са събрани и могат да бъдат удобно четени. И смята и да продължава с тях, горе-долу по запис на ден. (Познайте какво преглеждам за отмора всяка вечер. 🙂 )

Неговият въпрос към всички обаче е – кои комикси бихте предпочели да разгледате преведени? Под записа с въпроса в блога му можете да кажете какво бихте предпочели.

Ето един чудесен пример как понякога дори можеш да избираш какво да получиш даром. 🙂