Преди двайсетина години излезе романът на Уилиам Гибсън и Брюс Стърлинг „The Difference Engine“ – алтернативна история, в която Чарлз Бабидж довършва и представя пред света първия компютър. Механичен. И научният прогрес и информационната ера стартират в общество с викториански нрави, понесени на крилете на парните и механични технологии.
Така създаденият литературен стил е кръстен стиймпънк и за нула време печели купища почитатели. В Англия е създадено общество на почитателите на стиймпънка, събират се редовно, правят си конвенти – дами с кринолини, кавалери с викториански костюми и прочее. Създават неща като този мотоциклет, тези щуротийки (не пропускайте линка под тях за още!), и още доста в жанра. Ако ви е малко – Гугъл знае още. Апропо, въртят ми се разни идеи и на тема стиймпънков Гугъл…
(За мотоциклета един мой познат заяви: „Продавам си душата за един ден бръмчане из София на това чудо!“ По дяволите, разбирам го…)
Преди няколко дни сънувах нещо подобно… но не същото. Седях на някакъв парапет в огромен старомоден кинотеатър, а на екрана въртяха филм. Страховити компютърни технологии, само че базирани на радиолампи и релета. Сюжетът беше някаква каша от “The Matrix”, “Inception” и още подобни – реален и виртуален светове – но впечатляващото беше обстановката. Вакуумни тръби (включително многодялови), екрани като от четиридесетте години, електронно-ускорителни оръжия (в реалния свят) и аналогии за живота, базирани на работата на електронна лампа (във виртуалния свят), и т.н. Наистина странна атмосфера.
Интересното беше също социалните отношения – като извадени от петдесетте и шейсетте. Борба на две концепции в обществото: тази за врага (ултраконсервативна, вероятно почерпена от маккартизма) и тази за хедонизма (в подозрително хипи-подобен вариант). И, както често става из сънищата ми, така и не можах да си догледам филма. Не че беше кой знае какво художествено произведение, ама обстановката беше рядко зрелище, а и парадигмата беше увлекателна. 🙂
И си мисля – това пък какъв ли стил трябва да бъде? Определено не е точно стиймпънк, няма как да е без викторианство, парна енергия и механични устройства. В същото време определено е „научна фантастика наопаки“, обърната като атмосфера към миналото, вместо към бъдещето. И определено беше абсолютен пънк – героите си бяха точно отхвърлени от обществото, всеки по свой начин. Единият беше бездомник, другият – луд учен, третата – свита и некомуникативна „стажантка“ в заведението на някаква мадам…
Та, първото име, което ми хрумна, беше tubepunk. (Като в “electron tube”.) Други предложения също са добре дошли.
Както и произведения в жанра. 🙂
лампови усилватели за аудиофили
http://www.decware.com/newsite/homepage.html
по-предния ми пост изчезна аутомагически, или чака одобрение в чистилището 🙂
@emo: Беше пострадал заради линка вътре (сори, блогът тук получава по няколко хиляди спама дневно и Akismet-а се е увълчил). Възстановен. 🙂
🙂 няма го www .electricstuff .co .uk / nixiegallery .html
Много напомня за “Бразилия” 🙂
Да не си играл Fallout насън? http://en.wikipedia.org/wiki/Fallout_%28series%29
Общо взето във света на Fallout 1950-те са продължили към 100 години или по-точно те са изградили света така както са си представяли бъдещето през 50-те. Технологиите са предимно базирани на вакумни туби и а ядрената енергия се ползва дори в батериите. През 2052 започва нова световна война за петрол и уран. Китай напада Аляска през 2062, Америка анексира Канада през 2076 и за 11 месеца си възвръща Аляска. На 23 Октомври 2077 започва глобален ядрен конфликт.
Действието на игрите се развива век-два след апокалипсиса, във свят който е едновременно архаичен, но съдържащ технологии които все още нямаме – генетично произведени чудовища и вируси превръщащи хората в супер мунтати , лазерни и плазмени оръжия, самостоятелни роботи патрулиращи векове наред, киборги… В игрите имаше 1-2 виртуални свята, но не са били масово разпространени.
http://fallout.wikia.com/wiki/Divergence
@Иван: Не, досега не бях имал контакт с Fallout. (Което не пречи да съм го играл насън. 🙂 )
@Иван: Наистина обстановката е доста подобна на това, което сънувах! Мамка му, пак съм изобретил топлата вода…
аз пък сънувам предимно филми с извънземни, при това редовно 2-3 пъти седмично. За съжаление никога не мога да си довърша историята, а са ми страшно интересни 🙂
@Христо Христов: Ами довърши я в будно състояние, де. 🙂
Преди време попаднах на нещо за тоя стиймпънк и се порових малко от любопитство да разбера що за животно е.
Струва ми се, че това е преди всичко израз на носталгична неудовлетвореност. Един възпитан, цивилизован, малко елитарен, „клубен“ бунт срещу безцеремонното нашествие на технологиите.
Същите тези технологии, с чийто разцвет толкова се гордеехме преди 3-4 десетилетия: като се кажеше „технически прогрес“, то беше медена фраза, символ на собствената ни значимост (човек – венецът на природата), както и едновременно пропуск и застраховка за бъдещето, плюс някаква ирационална гаранция, че то непременно ще бъде светло…
Междувременно същите тези технологии започнаха да се размножават като хлебарки и да се усъвършенстват и стават достъпни с неистови темпове. Преди развитието им беше обозримо, и подлежащо на прогнозиране; днес имаш усещането, че се развиват от самосебе си и заради себе си. Отдавна вече не само ни предоставят мощ, която е значително повече от необходимата (за какъв дявол е нужно да се произвеждат серийно автомобили с двигатели по 4-500 „коня“??), а и ни заливат с информационен потоп, който човешкият мозък дори теоретично не е способен да обработи.
Нещо повече: футуристичните описания на Лем, Азимов, Кларк, Бредбъри, Стругацки, които навремето спираха дъха, днес изглеждат неочаквано наивно-схематични – след като действителността (поне в технологичен аспект) в много отношения не само ги настигна, а и изпревари; няма нужда да споменавам докъде пък измести границата на прогностиката съвременният sci-fi жанр – и то не само (и дори не толкова) в литературата, а главно в киното и видеоигрите. Вече имаме много по-голямо разнообразие от хипотези (и то детайлни) за това какво би могло да бъде бъдещето ни – и същевременно все по-малка увереност какво точно ще е то.
В тази обстановка естествено се поражда един екзистенциален backlash, една носталгия по времето на простите машини и механизми, които бяха придатък на хората – като израз на резигнация към лавината от всевъзможни джаджи, чието вътрешно функциониране ни е толкова неясно, че вече се чувстваме все едно самите ние сме техен придатък. Технологиите устремно се превръщат в черни кутии, от които познаваме само бутоните за управление. И действително, какъв процент от нас знаят какви точно чаркове има микровълновата им печка и кой за какво служи (за разлика от един „Раховец“, където всичко е ясно); и колцина знаят предназначението дори на основните папки на Windows (а през 80-те знаехме наизуст имената и функциите на всеки от основните файлове на DOS)…
Преди 20-тина години си приказвахме с един приятел за специализацията и професионалните жаргони, и той каза – ще дойде ден, в който софтуеристи и хардуеристи трудно ще се разбират, а драгият юзър пък въобще няма да вдява какво си говорят. Нито той, нито аз мислехме, че ще доживеем този ден.
Същевременно обаче никой нормален човек не може да си позволи да се дистанцира от технологиите. Не само че те са ни привикнали към удобства, от които (вече) не искаме да се лишим, а и самата идея за реверс на технологизацията на живота (евентуална съвременна вариация на лудизма от 19-ти век) звучи толкова ретроградно, че практически никой не я проповядва сериозно.
И, както винаги при изправяне пред сериозно предизвикателство, човек опитва бягство във въображаемото. Доколкото ми е вярна представата, стиймпънкът е точно такова нещо: един фантазен lifestyle, в който технологиите продължават да са придатък, а не властелин; в който са разбираеми и чаровни с това, че присъстват ненатрапчиво, но винаги готови да ти служат, като един типичен английски Джордж в ливрея, който приема желанията ти със заученото стандартно „Very well, Sir“. Свят, в който човек може да си представи, че нищо не му пречи да се фокусира върху забравени (а и дори вече невъзможни) неща като умилително ясните правила на викторианския консерватизъм, прекия социален контакт между хората и неопосредстваното възприятие на красивите неща в живота. Свят, който е удобен по днешному, но понятен и предвидим по старому.
Естествено, такъв свят реално не съществува; стиймпънкът е само социална среда, маркирана и рамкирана от формални, измислени признаци – в която цивилизованите бунтари срещу технологичната Горгона могат да си пофантазират, че тя отново е вярната им английска хрътка.
Приятното е, че във всичко това има симпатична доза (само)ирония. Стиймпънкът едва ли би могъл да завъди фанатизирани последователи или да се разрасне до маниакалност, просто защото неговите привърженици очевидно са наясно, че той е само едно временно и забавно бягство от реалността.
Трябва да се добави, че явният британски контекст на това течение е повече от очакван: за такова нещо като че ли се изисква точно онази смесица от дистанцираност, невъзмутимост, оригиналност и стил, която е характерна за народопсихологията и културната традиция на Албиона. И не на последно място, вицът в съчетанието между съвременни технологии и еклектична ретро визия води към пословичното „Don’t take yourself too seriously“ – което би било доста нетипично за по-южните (пък и за по-северните) културни ареали.
(Разбира се, по-горе говоря за стиймпънка не като за литературно течение, а общо като субкултура: намирам за по-значими – или поне на мен са ми по-интересни – социалните измерения и импликации на явлението.)
* * *
В смисъла на горните разсъждения не смятам, че твоят tubepunk е нещо съществено различно; може би е своего рода hi-tech steampunk 🙂 Или просто подсказва възрастта ти, очертавайки долната времева граница на възприятието ти за технологично ниво: за теб са вакуумните лампи, за някой по-възрастен сигурно биха били зъбчатите колела, а за някой по-млад – „Правец-82“? уокменът на Sony? 😉
@Зелен Бетон: За мен стиймпънкът е много повече дизайн, стил и начин на мислене / обществени отношения, отколкото технологично ниво. Стиймпънково оформеното DVD не се очаква да е по-малко функционално от прозрачното ултра-хай-тек. Едно стиймпънково пушкало може да е свръхвисокоенергийно лъчево, каквото дори не можем да постигнем с днешните технологии, и пак ще се вписва в стила.
Един елемент, в който стиймпънкът скъсва решително с днешните технологии, е трайността на продукта. Стиймпънковата джаджа се очаква да трае векове. И тук може би е ключът към бараката. Според мен стиймпънкът, както го разбират стиймпънк-общностите, е някакъв вид търсене на стабилност и постоянство сред динамиката на прогреса. Тези общности са ОК с най-новите или дори бъдещите технологични възможности, но ги искат облечени в стабилност и постоянство, носещи надеждност и опора. Определението ти „свят, който е удобен по днешному, но понятен и предвидим по старому“ ми се струва много точно.
Апропо, излизането на технологиите от непосредственото познание за мен ги превръща в нещо като магия. (Законите на Кларк?) По същество ние живеем във фентъзи свят, без да го разбираме. И съвременните технологични майстори са магьосниците.
Прав си и че tubepunk-ът не е твърде различен. Предлага различна обществена среда и отношения. В същото време обаче има и разлика. Пряк израз на развитие не си спомням в съня ми, но цялото оставяше с впечатление, че в този свят технологиите и обществените отношения се развиват, макар и в донякъде друго направление.