Неведнъж съм споделял възхищението си от Човешката библиотека. А сега имам и нов повод.
(И – да се изфукам – с мъничко моя заслуга в него. 🙂 )
Става дума за новата им книга (съвместно с Дружеството на българските фантасти „Терра Фантазия“) – „Тринайсетте цвята на дъгата“. Тринайсет разказа от български фантасти – като се започне с имена от калибъра на Величка Настрадинова, мине се през таланти като Любомир П. Николов, Ани Илиева (помните ли Йоан Владимир?) и Янчо Чолаков, та се свърши с (не особено) скромния ви домакин тук. Своя разказ не искам да преценявам, но останалите са великолепна подборка. Достойна за антология на съвременната българска фантастика.
Предлага се както в хартиен, така и в електронен вид. Хартиената е отпечатана е на 100% рециклирана хартия и струва 15 лева (уви, малкият тираж качва жестоко стойността). Електронната е достъпна срещу каквото заплащане решите да отделите (дори нулево, ако оценявате съдържанието на толкова)… Още много за книгата можете да научите от записа в блога на Човешката библиотека.
Съдържанието ѝ… С труд се удържам да не започвам да описвам магията на Марта Матева, терзанията на Евтим (патриарх Евтимий, но в един паралелен свят), борбата на Джошуа да опази баланса на астероида си, моралният избор на Ден Сир… Но не искам да разваля най-чудесното в книгата.
Защото ако има нещо по-красиво и вълнуващо от една вълшебна страна, то е усещането, че тя очаква да я откриеш. Че е ей тук, зад ъгъла – заобиколиш ли го, ще я видиш, протегнеш ли ръка, ще я докоснеш.
От седмица ме мъчи тази книга. Мъчи ме, защото наистина е много добра /на много места съм писал, че “Извън картината” е един от най-добрите български разкази”/. Мъчи ме, най-вече за това, че е стара. Много стара. Половината от тези разкази бяха още в оня сборник от 2006-та.
Едно цяло, невероятно талантливо поколение български фантасти, отминава без да издаде нещо сериозно. Нито Робин, нито Йоан Владимир и изобщо списъкът е дълъг. От всички участници в тази книга, само Любо Николов продължи да издава /Въжеиграчът Карой ми е любима/.
Останалите потънаха някъде, няма ги дори из форумите.
@Иван Богданов: Надявам се тази книжка да е само началото. 🙂
На 18 юни в клуб „Ефремов“ ще има разговор за „Тринайсетте цвята…“ (и за двете части на „Непоискано добро“ на Светлини сред сенките, следващото поколение ;)). Там, живот и здраве, ще разкажа някои неочевидни подробности за съставителството на антологията – и за предстоящата антология, която се вдъхнови от нея.
Ако вече сте чели повечето текстове вътре – ще я препоръчате ли на друг, който не е?
Ако не сте… ммммм. 🙂
странно, бях дал друг разказ за този сборник, готвех още един, чисто нов… ама желанието за него поохладя, след като чучнаха слабото Животинче, въпреки възраженията ми.
Няма значение де. Не го пиша това, за да стане скандал (в напръстник вода) за нищо.
Версията е електронна, нищо не пречи да се поправят нещата (на което се надявам).
Ники, ти ли ще си обясниш грешката пред хората, или трябва пак аз? 🙂
оп, извинявай.
объркал съм сборниците, грешката е моя.