Гледам днес по телевизията поредното изстъпление на разюздан политик. Наредил да заградят на бърза ръка към две хиляди декара около резиденция Шабла. За по-голяма сигурност на посетителите й – демек, богоизбраните ни политици. И на гостите им, сто на сто не по-малко богоизбрани. Пътем и Шабленското езеро вътре в тях. Да си ловуват посетителите необезпокоявани от разни журналисти, дето гледат не се ли ловува в природни резервати…
Въпросният министър (слава на всички богове, вече бивш) е познатият ни отдавна вече Димитър Калчев. Същият, дето сключи скандалната сделка с Майкрософт, заради която ни се смя светът. И който излъга право в очите целия парламент, когато го питаха какво става с нея, без да се изчерви. Защо ли не се учудвам? И какво ли трябваше да направи, за да се учудя? Сигурно да каже истината…
Не ми се коментира. Ама хич. Не искам да превръщам блога си в помийната яма на българския език, а себе си – в машина за такава помия. А друга словесна форма, адекватна на случая, притежават единствено съдилищата. И е крайно време да я употребят.
Другото, което ме впечатли днес, е вестникарско изказване на читател. Да се забраняло на българите, които живеят в чужбина, да гласуват. Те, видите ли, какво общо имали с България, че да й определят как ще живее?
Това вече заслужава отговор. И понеже българите, дето живеят в чужбина, надали са прочели споменатия читател, ще си позволя да му отговоря заради тях аз.
Ще им накривиш шапката на българите в чужбина, драги! Както сам си забелязал, те тук не живеят. И докато има мнения като твоето из вестниците, надали и ще поискат да се върнат. Може да не им е приятно как живеят роднините и приятелите им тук, но като се поборят и уморят, ще се примирят с това. Когото могат, ще изтеглят при себе си, на другите ще пращат пари и подаръци, от милост, и толкова.
Ако искаш да ги уплашиш, и то наистина здраво, има друг начин. Заплаши ги, че ти и останалите българи оттук ще дойдем да гласуваме в уредената им Холандия, Швейцария или САЩ. От това вече наистина ще ги стегне леден ужас. Защото точно те знаят по-добре от всеки друг – стане ли това, такова правителство ще им изберем, каквото за точно един мандат ще превърне и най-уредената и свободна държава в света в корумпирана, мафиотска и бандитска доматена република.
Справка – България. Каквато сме я направили с гласовете си.
А най-добре, драги ми читателю, прати децата си на курс да учат чужди езици. Щом ти имаш право да гласуваш тук, те с гаранция ще избягат оттук при първа възможност. Може да не правят връзката пряко, но ще са я усетили на гърба си достатъчно добре. И ти надали ще можеш да ги задържиш.
Пък и надали ще искаш, мисля си. За своите деца надали ще си такъв мизантроп.
А после иди и поискай да ги лишат от право на глас за тук. Ще е логичен завършек на случая.
Григоре, знаеш ли от какво ми стана най-тъжно, като прочетох този материал? От това, че в един момент се усетих че мисля “ами ще ни забранят да гласуваме – голяма работа”! Едва след това осъзнах какъв силен индикатор е тази мисъл. И на какво…
Това е половината лошо, Дончо.
Другата половина е, че аз пък като четох оригинала, си помислих “ще хвана наистина да се вдигна оттук, и да ми олекне на главата”… И след това се замислих точно същото – на какво е индикатор тази мисъл…
Изобщо, май си приличаме 🙂
Да бе, ще се вдигнеш – и как ще се отрази това например на Сашо, който се чуди дали да се върне в България? 🙂
🙂
Ами как ще ми се отрази. Никак. 🙂
Аз се връщам ако ще Григор, Пейо, Йовко и прочие да се дигнат от България. Бизнеса аз съм го “превъзмогнал” (както вика един смешен познат). Ще се върна, щв си гледам напред и ще правя каквото ми е по силите. Останалото, божа работа както се вика.
Въпреки че ми се иска хубави хора като всички вас да си отсанат в България и да допринасят за нейното положително развитие, разбирам и хората които не искат да седят в нея. Знам че това е малко наивна мисъл и че всеки си е прав за себе си. Аз например нямам илюзията че България ще спечели каквото и да било от моето присъствие в нея.
Българите в чужбина не трябвало да гласували – глупави и недоволни хора има навсякъде които правят абсурдни изказвания. Опитвам се да не им обръщам внимание и да не им се връзвам. Въпреки че такива коментари е трудно да не им обърнеш внимание.
Нзздраве
Аз не гласувам… от погнуса. Живея и “творя” в България и нямам намерение нито да гласувам, нито да се местя. За оръжието си прав. Не знам до кога ще търпя. Успех!
И мен ме е гнус, като ида да гласувам. Точно както ме е гнус примерно да отпушвам задръстена тоалетна.
Но не я ли отпуша, смрадта ще ме подгони и настигне, колкото и да се правя, че я няма.
Така че го правя – и ще продължа да го правя.
Това с тоалетната е много добра аналогия.