Митингът в неделя… и Белене

Бях на митинга в неделя. Случи се… каквото се очакваше.

Още от предишния ден страниците в Интернет, които съобщаваха за организирането му, започнаха да изчезват. Дори тези във Фейсбук. Много се надявам собствениците им да проучат защо страниците са били свалени и да публикуват информацията. Ще е изключително полезна – особено за хора, чиито страници са хостнати в България. А дотогава моля всички съмишленици да се оглеждат. Видят ли съобщения за митинг, без колебание да копират и публикуват (а не само линкват!) пълното им съдържание навсякъде, където могат. Нека покажем на Цензора, че са му къси ръцете да запуши устите на всички.

От рано-рано към протеста се опита да се лепне Яне Янев. Два часа предварително – да не успеят протестиращите да се организират и да не го допуснат… Но както се и очакваше, хората му бяха шепичка. И когато започнаха да се събират реалните протестиращи, изчезнаха тихомълком. Заедно с немалко репортери, които бяха дошли, за да представят протеста като организиран и провеждан от Янето.

Някои репортери обаче останаха и за истинското събитие. Не зная отразиха ли го и как – не съм имал време да следя къде какво казват. Ето и от мен кратък отчет какво стана.

Към 12:30 вече се бяхме събрали прилично количество хора, може би между 1000 и 2000 души. Отначало просто стояхме от двете страни на паметника срещу Народното събрание. По някое време обаче тръгнахме напред и задръстихме пътя на колите пред него. Постояхме и повикахме там известно време. След това тръгнахме по „Гурко“ към Орлов мост и го блокирахме, може би за около половин час. После се върнахме по „Гурко“ до кръстовището пред Университета, и оттам до Министерството на младежта и спорта. После се ходи пак при Народното събрание, пред централата на БСП и май на още места – тях ги пропуснах, наложи се да се върна да посвърша малко работа… Но това беше само маршрутът.

Едно от нетипичните за подобни протести неща беше продължителността. Обикновено те траят по час-два, рядко три. Този изкара поне пет часа, нищо чудно и повече. Хората не бяха кой знае колко много, но бяха сериозно мотивирани.

Струваше си човек да чуе скандиранията. Немалко бяха доста вулгарни (предимно тези по адрес на Волен Сидеров и на Бареков). Немалко бяха неприятно националистически – не ми се цитират, срамота е. (Вероятно на митинга е имало и разочаровани атакисти – но дори така не одобрявам подобни призиви.) Имаше ги и стандартните „червени боклуци“, чух дори „за да има мир – БСП в Сибир“. Хубавото беше, че тази словесна относителна острота се съчетаваше с пълно спокойствие сред хората. Нямаше нито помен от опити за вандализъм или насилие.

Съставът на протестиращите ме изненада приятно. Имаше ги типичните кукута в стил Йоло Денев. Имаше няколко групички от по пет-шест младежи с леко хулигански вид (почти всички скандирания тръгваха точно от тях). Дори те обаче се държаха напълно културно. Колкото и внимателно да гледах за провокатори, не видях подозрително държащи се. Май някой наистина здравата се надява нещата да минат тихомълком… Поне три четвърти от присъстващите обаче бяха типични интелектуалци. Повечето от тези, които познах, не са фенове на Бойко и компания. И това ме зарадва най-много – очевидно хората започват да използват главите си.

Поведението на протеста беше точно каквото следва да се очаква от интелектуалци. Дори при блокиранията на кръстовища винаги се намираха протестиращи, които кротичко и ефективно помагаха на попадналите в полученото задръстване коли да го преминат и да се измъкнат. Никой не им пречеше, напротив – всеки с удоволствие помагаше. Една-две линейки, които трябваше да преминат през протеста, дори не се наложи да намаляват ход – мигновено им бяха разчистени коридори, през които да минат спокойно. Беше чудесно съчетание – шумен и „блокиращ“ протест, който в същото време правеше възможното, за да не пречи реално на закъсалите. Колкото и да е смешно, основното нарушение на движението идваше от полицията и опитите ѝ да не създава контакти (и база за конфликти) между шофьорите и протестиращите.

А и за полицията ще кажа с чиста съвест – добронамереността на момчетата ме смая. Не видях нито един полицай, който да ни гледа на кръв, да е недоброжелателен или да ни пречи реално. Вършеха си работата с усмивка и спокойно (а сигурно немалко от тях са били вдигнати извънредно заради нас). Всички от тях, с които говорех, бяха готови да помогнат с каквото е нужно. Мисля, че дължим немалко от спокойствието и безпроблемното и безвредно преминаване на протеста на тях. И им благодаря за това.

… Но всичко това е за протеста, не за причините му. За причините ще напиша сигурно мъничко по-нататък. Ако смогна, до няколко часа.

Има какво да се напише. Има какво да знаем, всички.

Истината е, която ще ни направи свободни. Ако искаме да бъдем.