Минавам днес по един централен софийски булевард (три платна в едната посока), и в един момент масивна лимузина грубо ме притисва до бордюра. Успях почти да спра навреме. След нея още една, идентична и с почти същия номер. Движат се спокойно, с петдесет в час, и не допускат абсолютно нищо да изпревари или да се доближи много.
Огледах ги внимателно. БМВ, бронирана серия, иначе стандартни. Почти непрозрачни стъкла. Няма как да различиш кой се вози вътре. Освен ако не отвориш колата с подходящ калибър снаряд… Преминават абсолютно спокойно кръстовището на червено – пресичащите в този момент коли едва успяват да избягнат катастрофата с тях, две май се чукват леко една в друга – и си продължават нататък.
Не че е и нужно да различаваш кой се вози, де. Знаем кой у нас пътува така. Както беше казал изключително точно възрастен слушател на неизвестно за мен радио – “министри, депутати, мафиоти и други бандити”.
Мисля си – ако ги питат защо карат така, сигурно ще се оправдаят със сигурност. Че много ги били стреляли. Но ми се струва, че е обратното – че ги стрелят много, защото карат така. И на шосето, и в живота, с всекиго и навсякъде. Стрелбата ще да е единственият възможен разговор с тях. На такъв друго освен куршум може ли да му влезе в главата? Нямаш избор…
Сега разбирам защо продажбата на тежко оръжие у нас е забранена. Разбирам и защо търговията с оръжие е толкова печеливша. Сигурно търсенето превишава предлагането. И защо в държави, където притежаването на оръжие е свободно, политиците са много по-свестни – а ако притежаването на оръжие е свободно от повечко време, държавите са проспериращи. Защото бандитите – и изброените, и другите – живеят зле и кратко, а не богато и щастливо.
В този смисъл, се сещам за една незаслужено непопулярна мъдрост на американския писател Едуард Аби:
“Истинският патриот трябва винаги да бъде готов да защищава страната си от правителството й.”
Може би трябва да си я повтаряме по-често. И да я чуват повече хора.
богат, по-богат, мъртав…