Минаха вече 50 дни протестиране. Време е да си извадим някои поуки. Ето моите.
Поведението на правителството
Управлението на това правителство е буквално национална катастрофа – както в икономическо, така и в морално отношение. Съсипването на енергетиката като цяло заради мъничко популизъм е сравнимо единствено с назначаването на цигански тартор и бандит за председател на етичната комисия на НС. Или това на бившия висаджия и мутрата на Своге – за областен управител на София-град. Някои решения, които съсипваха ключово сигурността на целия ЕС, като например това на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, бяха отменени под бруталния натиск на ЕС. Тези, които не касаят чуждите държави толкова силно, обаче остават в сила. Последствията са за всички нас.
Вече 50 дни в София тече ежедневен протест срещу правителството, посещаван от десетки хиляди хора. Последните социологически проучвания твърдят, че „протестът все повече губи подкрепа, а правителството все повече я печели“. Реалността обаче е съвсем различна – помислете например вие лично колко поддръжници на протеста познавате срещу колко противници, и накъде се променят предпочитанията на познатите ви. Правителство и парламент треперят от протестиращите и събират хиляди полицаи от цялата страна, за да ги пазят. Биха били по-брутални и от Ердоган, ако не беше абсолютно недвусмисленото, отправено им в прав текст предупреждение на Вивиан Рединг, че реакцията на ЕС ще бъде бърза и категорична. Иначе казано, това правителство и парламент губят подкрепа непрекъснато и го знаят, но ще направят всичко възможно да останат на власт.
Причината според мен е степента, до която е стигнал конфликтът между Първанов и Станишев. Успее ли Станишев да удържи политическите си позиции, Първанов е политически труп – за него е по-зле от това да е умрял, ще е готов на всичко, за да не го допусне. А Станишев е несравнимо по-добрият апаратчик, ако и много по-некадърният политик – докато е жив, дори Първанов да успее да вземе връх, няма как да е сигурен, че няма да му спретне вътрепартиен преврат. Станишев определено е човекът, който би го направил.
Затова единственият начин за Първанов да е спокоен е да ликвидира Станишев физически. Има ресурсите да го направи – кеф ти мутрите на Алексей Петров, кеф ти килърите на руските служби… Впрочем, и за Станишев важи същото: докато Първанов е жив, той е в смъртна опасност. А също не е без ресурси – ЕС очаква от него да реформира БСП и да отстрани Първанов, като основен инструмент на руските служби в България. При нужда може и да го подкрепят стрелково. Без да броим, че ако Първанов се провали, става опасен за Русия – безполезен е, но знае твърде много… Не е невъзможно, но е изключително трудно в тази ситуация да се постигне споразумение, което да остави победения жив.
Така че в момента Станишев буквално се бори за живота си. Ще е странно, ако не е готов на абсолютно всичко, за да успее. Докато е председател на партия от коалицията на власт, службите на държавата го пазят и няма да посмеят да се провалят – от ЕС няма да им го простят, а с дребни риби като тях може да се случи всичко. За поука на бъдещите им заместници… Падне ли от власт обаче, тази защита отпада, а без нея на човек може да му се случи какво ли не. За Станишев в момента властта е живот.
Като за капак, Станишев е силно зависим както от ДПС, така и от Волен Сидеров – без тях няма власт. Волен лесно може да бъде купен, ако и не евтино. ДПС обаче са, както казва един мой циничен познат, две трети ДС и една трета П. Знаят в какво положение е Станишев, и че могат да му поискат каквото си пожелаят. И му искат – както неща, които ги дообогатяват, така и неща, които го допровалят. (Вероятно по съвет на Първанов – публична тайна е колко са близки ДПС с него по ДС линия.) Като резултат, Станишев бавно допотъва и го знае. Което засилва отчаянието му и готовността му на всичко. Дори ЕС не може да го спаси пряко, чрез подкрепяне на правителството му. Затова и не се и опитва.
Единственият добър ход на Станишев е да търси коалиция с Борисов. От ЕС го натискат здраво да го направи – това ще развърже ръцете им да свалят Първанов от сцената. Бившият президент обаче е отличен играч и старателно работи в БСП срещу подобно решение. Малко по малко нахъсва ръководството и членската маса с идеята, че съюзът с ГЕРБ е началото на края на БСП. (Не е 100% лъжа – сега е началото на края на БСП, каквато я познаваме, така или иначе.) Затова и единственият начин за Станишев да предприеме такава стъпка е тя да изглежда неоспоримо спасителна за БСП.
Иронията е, че в това отношение му помага именно Първановият ход да накара ДПС да позори БСП, съчетан с алчността на депесарското ръководство, което си е чиста проба мафия. (Не случайно хитрецът Доган се оттегли навреме – очевидно е имал информация кой как ще играе. Дали е за да изкара спокойни старини или за да се върне на бял кон, ще видим.) До есента правителството ще се е опозорило окончателно – точно навреме за връщането на хората, масовизирането на протеста и рухването на рейтингите. И когато изследванията на социолозите покажат сринат рейтинг на БСП, Станишев ще се изправи и ще рече: „Тези депесари ни провалиха, те са виновни за всичко! По-добре ГЕРБ, отколкото тях!“ И електоратът, и членската маса на БСП винаги подкрепят лидера, който и да е той и каквото и да твърди. Ако ситуацията бъде достатъчно добре подготвена, Станишев има шанс. Дали ще бъде – предстои да се види.
Нещата зависят и от дали Борисов е достатъчно добре инструктиран да не се бие в гърдите и подиграва на БСП твърде много. Като гледам, май инструкцията вече е започнала – върна се в парламента когато не му е изгодно. Нищо чудно да са сключени някои споразумения. (Което пък ми обяснява защо на събора на Бузлуджа Първанов беше отчаян до степен директно пред камери да заяви, че ситуацията с доверието към правителството и парламента е критична и страната е в тежка криза. Обикновено говори далеч по-лукаво и зализано.) Социолозите също дават смайващи рейтинги за рухване на влиянието на ГЕРБ, точно когато основният им противник прави катастрофален гаф след катастрофален гаф – очевидно е в ход кампания, която цели да покаже на БСП-електората, че ще сключат коалиция с ГЕРБ от позиция на силния. Това има шанс да бъде представено като победа на Станишев, а не като поражение.
Дали предполагам в правилна насока – не знам. Ще видим как ще се развива ситуацията и какви ефекти ще има това върху правителството и парламента.
Протестът и ползите от него
И Първанов, и Станишев, и Борисов, и останалите ни маймуни от сцената са политици. Както и Вивиан Рединг и останалите. Вълнуват ги политическите им игри, а не доброто ни – то вълнува единствено нас. Не си ли го вземем, друг няма да ни го даде. Дори да дойде да ни освободи, ще е за да ни зароби.
Поне за мен цялата тази история е схватката между руските и западноевропейските служби за България. Писал съм неведнъж – нищо лично, просто имперска политика. За руските служби ние сме член на потенциалния им икономически (ЕС) и военен (НАТО) враг – логиката изисква да бъдем поддържани в напълно разкапано и съсипано състояние, годни единствено да вредим на ЕС и НАТО по руска команда. За западните служби ние сме бъдещ щат на бъдещите Европейски съединени щати – не могат да позволят потенциалният им враг да ни поддържа разкапани, съсипани и вредящи по негова команда. Първанов е човекът на Русия, докато ЕС възлага надежди на Станишев и Борисов.
На пръв поглед това ще рече, че всъщност протестът работи реално за Първанов, и дори вероятно той стои зад протеста в някаква степен. (Последното май е истина – гледам, че точно свързаните с него медии представят протеста поне малко обективно.) И доколкото България ще е много по-добре под влиянието на ЕС, отколкото под руско, изглежда логично протестиращите срещу правителството да вредим на себе си… Да, но реалността е много по-различна.
Като начало, протестът работи не само за Първанов, но и за Станишев. Той е инструментът на Първанов да съсипва БСП и да стовари вината върху Станишев. Но в същото време е и средството на Станишев да се оправдае, че положението е зле заради ДПС, и да потърси „спасение за БСП“ в коалиция с ГЕРБ. Такава коалиция би му позволила да се обедини с Борисов срещу Първанов и да го извади от играта, по един или друг начин.
Като продължение, протестът възпитава гражданско общество – а точно то е, което липсва катастрофално на България, и ѝ е отчаяно нужно. Затова той е нужен обективно и извън всякакви политически игри. Траен фактор за добруването на България е. Той е средството, което ни превръща от мърша в народ. Затова ни е обективно полезен.
Тук обаче идва голямото разминаване. За Русия желаният изход е катастрофа на Станишевата БСП, спасяването ѝ от Първанов и загробването на Борисов. За ЕС – обратното. И за двете обаче победа на протеста, която постига предсрочни избори и огъва всички политици, е грубо нежелана. Разваля им политическите игрички и разбърква внимателно подредената от тях дъска. Поставя я в зависимост от обикновени граждани – тези, на които Вивиан Рединг се доверява точно толкова малко, колкото им се доверяват и Първанов или Станишев… Имаме подкрепата на ЕС единствено докато сме им от полза. Например докато се сключи коалиция между Станишев и Борисов, или там каквото друго са решили. Сключи ли се, протестът ще стане вреден за ЕС, защото ще носи риск да я свали. И ще изгуби подкрепата им.
Да, но протестиращите искаме нещо повече от голяма коалиция между стари мутри. Безспорно Борисов е по-добър държавник от Първановите марионетки, и от Станишевите още повече. И безспорно ако Станишев застане зад едно правителство с името си и пряко участие в него, също може да е малко по-приличен държавник. (Особено ако не е притиснат до стената, до степен да рискува живота си, от социопат с Първановите ресурси.) Само че разликата хич не е голяма. Ще се работи мъничко повече и краде мъничко по-малко, а ние искаме да се работи много повече и да се краде много по-малко. Искаме корупцията да бъде много по-ограничена, отколкото ЕС натискат. И може би дори отколкото биха допуснали, защото и там политиците са корумпирани – почне ли безмилостно изриване оттук, нищо чудно един ден да стигне и до тях…
Така че трябва да сме готови да се преборим за повечето, което искаме, изцяло сами. Разчитайки само на себе си. По принцип не съм свикнал да очаквам много от борбеността на българина, но този протест ме убеди, че може да си струва да опитам. Твърде различен от всички досегашни е. Обединен е не около мизерия, която лесно може да бъде запушена с взети назаем пари. Нито пък около напомпан с медийна слава лидер, който лесно може да бъде манипулиран, измамен, сплашен или в краен случай купен, ако не е по начало нает бушон. Протестът е обединен около идеята, че искаме по-малко корумпирана и по-почтена държава, в която хората да могат да живеят добре чрез честен труд. А такава идея много трудно може да бъде подменена, или поддръжниците ѝ да бъдат измамени, сплашени или купени.
Струва си поне да се опитам да се преборя. Заради хората, които протестират всяка вечер. Такива като тях заслужават да се напъна и да помогна, колкото ми е по силите. И ако нещата се провалят и се спася от останалите – от добитъка – през Терминал 2, няма да съжалявам, че съм се задържал и потрудил заради хората.
Идеята
Трудно е да се опише накратко колко идеи за това преборвани съм премислил през последните две седмици. Колко варианти съм проучил и отхвърлил… След цялото това пресяване все пак в главата ми остана един. Все още не е истински добре обмислен, все още непрекъснато го глождя денем и нощем. Но вече е горе-долу достатъчно изкристализирал, за да мога поне да го обясня на околните. И да потърся техния анализ, критика и (надявам се) конструктивни предложения. Току-виж пък излезе поне малко смислен.
Дори да е смислен, не е задължително да се реализира. Може обстоятелствата да завият в посока, в която идеята да е напълно неподходяща. Но поне нека я има като възможност.
Повече за нея – в следващия запис, този стана длъшък.
Ако си прав ще ми е много смешно как Бойко и Сергей плесват с ръце и се прегръщат в името на Духа на Караджата 😀
Грешиш. Те знаят много добре, че това правителство е капут и няма да изкара не 4,3,2, ами и 1 година. Много добре го знаят. Целта им е да опаткат колкото се може повече, за по-малко време и да ескалират протеста- само това е шанса на БСП, при някакъв сблъсък да включи медийните обороти на пълна пара и да събере подкрепата която им е нужна.
Колкото до ‘опаткването’ – има достатъчно гърненца с мед които да бъдат обърнати бързо. Едно от най-важните са руските интереси.
Трябва от сега да се мисли за следващия парламент. Атака са пътници, това има и лош ефект върху БСП и ДПС, защото този път няма да има кой да обере Анти-Доган настроенията. Време е тия около ДСБ, Зелените да включат оборотите, ако искат нещо повече от 5-10%.
Това което те се борят е да си заминат от протестите трагично, после един разединен парламент и още по-дълбок икономически срив. Защото при хаос, само тези с най-добра организация ще се оправят- демек те. Ще направят всичко възможно да бъде избегнат експертно и надпартийно правителство. Така ще могат да съберат гласове от провинцията, където хората живеят за паницата леща. За да дойдат като спасители от самите себе си.
Поуките от протеста според мен са, че:
1. Правителството не се интересува от мнението на народа, а само и единствено защото иска да се легетимира по някакъв начин за да може да ни ограби.
2. Полицията прави каквото си иска, без да се интересува какви са и правомощията – носене на маски, за да не се знаят хората, които са извършвали престъпления, викане на журналисти за разпити в полицията, спиране и викане на протестиращи. И се извършват всякакви безчинства, без да се притестняват. Но нито нашият народ, нито колегите им полицаи реагираха по никакъв начин на това.
3. Моралът в политиката е под всякаква критика – от биенето на протестиращите, до идеята да се репресират хората, които водят децата си на протеста и се стигне до главното – отношението на депутатите. Не може да е най-големият протест и да се правиш, че нищо не е станало. Нито през цялата си кариера да заразяваш хората си с омразата си, а след това да се обединиш с „антихриста“ и неговата партия. И на всичкото отгоре да се чудиш как да го представиш…
4. Вижда се как управляващите се справят с протестите – натиск от телевизиите да не се отразява протеста, докато е още в началото; създаване на „контрапротест“; опити за разединяване на хората на две групи, които трябва да се мразят; вкарване на провокатори; опити за „медиино затъмняване“ и нагло безпрецедентно биене на мирни протестиращи.
5. Учуди ме колко изобретателни бяха протестиращите. Учуди ме как хората нямаха организация. Учуди ме как през цялото време протестиращите бяха мирни. Учуде ме как след протестите оставиха площада чист.
6. Въпреки всичките ни недостатъци като народ, сред има и свестни хора.
Партийните котериите не ме интересуват! Държавата ни бе ограбена е продължава да е ограбвана! С общи приказки нищо няма да се промени! С нови избори модела ще се повтори… и нищо… ! Имаме ли конкретни искания, или както във всички медии се любуваме на фразеология и други палиатвни улични и пътни участия. Не видях никъде конкретни искания. И това наистина ме тревожи! Има ли конкретни искания? Едни нови избори ще повторят същите финансови престъпления и.кървав бандитизъм .. Какво мислим за офшорните зони? Какво мислим за плоския данък? Какво мислим за частните банки, които усвояват средства от евро фондовоте? Какво мислим за бившата премиерша която се купи пристанище? Какво мислим за производителите в селското стопанство на които им изкупват например доматите за 20ст, а на нас ни предлагат по веригите внос, знаете на колко… а нашето селско стопанство загива! Бих могла да добавя и още е още Да има протест срещу тези безумие и останалите, за които изглежда не сте и чули? Не!! Ние Си протестираме, ей така… Щото сме си Готини и нарцистично самолюбиви… Жалко за цялата тази ваша младежка прекрасна жизненост! Предполагам, че няма и да разберете, защо съм така дълбоко покрусена!
не може всичко да се обясни с борбата между двама престъпнци. Каквито и различия да имат Станишев и Гоце, в същото време имат и общ господар – КГБ/руската организирана престъпност (която е на практика неотличима от руската държава, тъй като я е завладяла изцяло). Та общия господар не би позволил на двамата да стигнат в боричкането си твърде далеч, до степен да застрашат интересите му. Според мен е наивно да се мисли, че Станишев прави някакъв опит да се еманципира от Москва и че бил европейски политик. Просто изглежда такъв на фона на Гоце и обкръжаващите го динозаври.
Понякога се чудя на този етап дали “борбата” не трябва да се прави с по-малки и по-постижими крачки от това да се бута правителството. Мисълта ми е за по-дребните средства, като например реално дайстващи профсъюзи, които биха могли да се борят за добри условия на труд и за нормални заплати. Или натиск върху служителите, които извършват инспекция и издават разрешителни. В малкото градче, където живеех в България, всички познават инспекторите които си затварят очите. Също и архитекта, който е подписал да им затрият градинката. Точно този тип “лоши”, според мен вкисват живота на “обикновения” човек много повече, отколкото “върхушката”, която ако не сключи кофти договор с Русия, ще го сключи с някоя европейска фирма. Та във въпросното градче, всеки гражданин разминава по “главната” улица продажния инспектор или продажния архитект или продажния едикакъвси държавен служител, познава го по име или дори му е бил съученик, но естествено не събира смелост да го порицае, разминавайки го по улицата, дори и да е пострадал лично от неговите игри и далаверки.
Спомням си в първите години след 89-та имаше районни партийни клубове, на които хората разискваха това-онова. Решаваха кого да предложат за депутат и после му обясняваха какво е необходимо да се направи в квартала. Та си мислех – не може ли да има такива гражданско-квартални сдружения, които да се противопоставят от името на членовете си, на унищожаването на градинката например? Или да покани главния архитект да обясни на една зала народ защо е решил да жертва източната част на градския парк в полза на построяването на нов хотел по братовчедска линия. Също се чудя, не са ли могли профсъюзите на тези миньори, които “умират за по 500 лева на месец” да се преборят за по-европейски заплати и по-истински мерки за сигурност, които да подобрят живота на миньорите, стругарите, шивачките и тн. Не може ли Съюзът на българските автомобилисти да отмени ограничението на скороста поставено на пръвокласен път, само защото собственикът на новооткрита крайпътна кръмча е брат на регионалния шеф на КАТ и не иска да де харчи за ускорителна и забавителна ленти? И прочее дребни мизерийки сътворени от дребни мизерници, зад които не стоят спец-служби, килъри и могъщи външни политически сили.
Мисля че за “обикновения човек” е по-постижимо да се научи да се справя с гнилите държавни служители от собствената му улица и от собствения му град. А после ще дойде ред и на тези по-нагоре. Аз лично напуснах страната заради задушаващите пипала на локалните мизеници и си мисля че първо трябва да се научим да се справяме с тях и след това с тези над тях.
@Пешо: Ако Станишев не се беше еманципирал достатъчно от Москва, нямаше никакви шансове да стане председател на ПЕС.
@Demococcus: Справянето с тези от собствената улица и град е най-трудно. Като си възмутен от местния феодал, дето притежава града, при кого ще работиш? Или как ще му се опънеш, когато събере и/или поръча от капото над него десетина горили да налеят акъл в главата ти и тези на семейството ти? Дори да събереш из града трийсет ербапи и да ги въоръжиш както можеш (не във всеки град има толкова смелчаги), феодалът ще ти прати вместо мутри полицията, да ти вземе оръжието и да те прати в затвора. Вариантът с отстрелване по нощите на мизерниците отначало ще работи, докато те не се обединят и не пратят и полицията, и мутрите подир теб – а те ще се обединят след първия отстрелян, имат топли връзки и по криминална, и по кадесарска линия. Системата им трябва да бъде поне частично разградена, за да има пролуки, през които да се измъкнеш. Точно за такова поне частично разграждане търся начин.
@Demococcus: Рибата се вмирисва първо откъм главата. Или както се изрази веднъж охраната на едно заведение — “Когато шефът е педерас всички под него стават педераси”.
Ъъъ, не съм мсилил да въоръжавам чета или да застревлам държавни служители… Идеята беше да се заяви желанието на гражданите по цивилизован начин, без да се налага да висят някъде всяка вечер. Просто организация или сбор от местни организации, които да заявят в общината че 10 000 от техните членове са против едикое си решение. Познавам лично шефа на камарата на инженерите в България и в едно предаване той точно това обясняваше – че може да се отмени решение за застрояване на съществуваща градинка или парк, но трябва да има гражданска организация, която поне да внесе искане.. По-долу съм дал линк към резюмето, но видеото вече е свалено от сайта (докато пиша, той обеща да поиска запис и ще се постарая да го кача някъде).
Другото което ме навежда на тези мисли е, че големите серии от протести и барикади във Франция през 1968-ма успяват едва след като синдикатите се включват. Тях полицията няма как да ги набие и обяви за нелегални. Единият милион мирно дефилиращи биват подкрепени по този начин от шест милиона стачкуващи и правителството се оказва в ситуация на де може да ги игнорира. А тези шест милиона ги е имало, защото няколко десетилетия преди това са се борили с местните феодали, които са ги гърбили да работят по над 12 часа седем дни в седмицата.
Не казвам че и вариантът “от главата към опашката” няма да проработи… просто все си мисля за ламята, на която винаги й пораства нова, за ужас на юнака. А пък вариантът “от опашката към главата” вече е пробван и работи.
Бинар 27.11.2012
Драги сънародници, тази страна ВЕЧЕ не съществува… ВСИЧКО беше унищожено (особено българската просвета, култура и традиционен бит) и ударно американизирано… ЕСССР плаща милиони, за да може циганите да раждат деца-роби на конвейр и да унищожат българските гени чрез претопяването на българите от циганите и нарочно насадените чужденци от Африка и Азия… Просто това е КРАЯТ на българския народ, на българския език и на всичко, за което си заслужава да се живее (в България като българин)…
Ето, чуждестранните МАСОНСКИ банки, подчинени на извънземните от City of London, ДОУБИХА и малкото останало ДОРИ от родното селско стопанство, като спряха кредитите на свръхбедните родни фермери и така те БУКВАЛНО ЖЕЛАЯТ ТЯХНОТО (т.е. и нашето, защото без родно производство на храни, всички ние ще умрем от глад и от скъпи цени на чуждестранни „храни“) физическо унищожаване – http://www.pariteni.bg/?tid=40&oid=96511 …
Какво повече да кажа… поне протестиращите да се усетят навреме и публично да заколят и избесят всички политици и цялата ДС-сарска администрация докато има време, въпреки че това няма да реши проблемите на България, които са ИЗЦЯЛО ИЗКУСТВЕНО СЪЗДАДЕНИ И ПОДДЪРЖАНИ от чуждестранните масонски управници, за които никога няма и да чуете — че после дори няма да имате възможността да си направите и този последен кеф, а именно — да затриете „политиците“-слуги на други държави, които убиха България и българите…
@Бай Кольо: Преди пет хиляди години в древна Асирия е имало страховито въстание на робите начело със Савмак. Избили са и са избесили всички робовладелци, до човек. Знаеш ли какъв е бил резултатът? Нова робовладелческа Асирия, този път със Савмак за цар.
Трябва не да се избиват хората, а да се наложат други правила. Тогава и наличните хора ще се принудят да играят по тях, без убийства и прочее. Предпочитам да мисля в тази насока.
Трябва да се напише и за постиженията на протеста – как се отмени назначаването на Пеевски, как се спря шистовият газ, как се спря разрешението за пушенето, как се „спря“ протеста срещу президента, как политиците бяха принудени да излязат в отпуска, как медиите бяха принудени да отразяват протеста, как политиците бяха принудени да говорят за протеста… Мисля, че досега протеста има постижения и те трябва да се посочат, за даде надежда на хората, че да се протестира има смисъл.
@Кирил: Да, така е. Но има и още нещо важно.
Хората вече знаят, че да се протестира има смисъл най-вече заради себе си. За да не се чувстваш после като „крил се под миндера когато нещата са се решавали. Има битки, които е по-достойно да си изгубил, отколкото да си избягал от тях.
@Demococcus:
Малките стъпки, за които говориш, са невъзможни, докато се знае, че продажният инспектор, архитект или чиновник са просто последните разклонения на една неофициална мрежа, която стига до върха на държавната власт. Местните овластени тарикати сега са ербап и никой не смее да им каже нищо, защото системата е зад гърба им. И дори някой от тях да бъде някакси прогонен, тя незабавно ще сложи на негово място друг такъв.
Затова въпросът е да се разклати системата. Още по-точно: да се лиши от респекта, който е успяла да внуши на хората, и да се наруши нейното функциониране. Това е и – според мен поне – основната задача на дневен ред. Ако наистина смятаме да си прочистим държавата, де.
То е като борбата с мафията (всъщност, то СИ Е борба с мафията). Ако тръгнеш да неутрализираш редовите мафиоти и лейтенанти, нищо няма да направиш, системата се възпроизвежда. Ако обаче подложиш на обсада и натиск „главата на октопода“ (т.е. кръстниците и близкото им обкръжение), тогава дестабилизираш йерархията, смущаваш действието на задкулисните механизми на взаимозависимост и цялата мрежа отслабва. При това положение вече има ефект неутрализирането на по-дребните риби една по една.
Но най-важното е: 1) да стане ясно, че мафията не е непоклатима и недосегаема; и 2) да се наложи обществена непоносимост към нейните структури и методи, както и разбирането, че с нея не може да се правят компромиси. Само така може да й се попречи да се възпроизвежда – което е задължителен първи етап, за да може да бъде разрушена.
Изобщо, може би си струва да се почете по-подробно за Джовани Фалконе, Паоло Борселино, Антонио ди Пиетро, операция „Чисти ръце“ и като цяло за опита на италианците в борбата с мафията. Не толкова за американския опит, там нещата не са толкова сходни – но с италианците имаме доста общо. Вярно, генезисът е по-друг – ние си нямаме Сицилия и Калабрия за развъдник, но пък си имаме БКП: вместо затворени родови общности – затворена властова общност. Сливането на престъпност и политическа власт обаче е същото.
P.S. Готин ник, между другото 🙂
____________
@Кирил: Най-голямото и неоспоримо постижение на протеста е, че за пръв път от 89-та насам в политическото пространство се появява фактор, който е РЕАЛНО РАЗЛИЧЕН от всичките му досегашни обитатели. Дори бекапейците не прекаляват с инсинуациите за „партийна ръка“ в организацията на протеста, защото на всеки мислещ човек е ясно, че подобни твърдения са смехотворни. Продължават да ги споменават единствено заради по-наивната част от електората, която се хваща на подобни заклинания.
Казано в малко по-друг аспект: най-сетне стана окончателно ясно, че „политическо“ и „партийно“ не е едно и също; че гласът на обществото има политическа тежест и е легитимен фактор в политиката, без непременно да му е лепнат партиен етикет (в противовес на това, което 20 години ни набиват в главите). И точно затова гражданското общество може – И ТРЯБВА – да бъде действащ коректив на властта, без да има каквото и да било задължение да влиза в партийни формати. Не че не може да роди и такива формати – но това в никакъв случай не е някакво предварително условие, за да бъде гласът му чут и взет под внимание.
Demococcus Says: “не може ли да има такива гражданско-квартални сдружения”
може. Това е основата на прякото самоуправление.
Обаче със самото си съществуване то влиза в конфликт с властта отгоре.
Demococcus Says: “не съм мсилил да въоръжавам чета или да застревлам държавни служители…”
а напразно. Най-малкото, за да защитиш тия граждански сдружения.
Освен ако не страдаш от илюзията, че властта ще отвърне с взаимност на желанието ти за “цивилизовано решение”…
за Франция бъркаш – големите синдикални централи убиха начеващия бунт. Просто защото легалните синдикати имат задача да държат недоволните “в рамките на закона”.
@Зелен Бетон: Гледам, че платените слухари буквално денонощно сеят слуха, че участниците в протеста са платени, до последния човек. Пред различните хора се пробутват различни версии кой плаща, според кого мрази конкретният човек. Ако човекът попита „бе не може ли и аз да ходя и да ми плащат, да изкарам нещо“, моментално се минава към „ама то не може всеки, то се плаща само на тарторите“ и подобни. Ако човекът упорства и пита „нали им трябват хора, защо да не искат и още“, и особено ако каже „и аз ще бъда тартор, ще им доведа още хора“, по-глупавите слухари нерядко си изпускат нервите и почват с директни заплахи към „много знаещия“…
http://www.scribd.com/doc/158690840/130807-Vestnik-Protest-Broy-1