Абсурдистан за всички

Източник, който пожела да остане анонимен, съобщи следното:

Политическото и държавното ръководство на държавата Абсурдистан на последното си заседание е отчело един печален факт – държавата е твърде малко известна в чужбина. За тази цел е взето решение да бъдат създадени уебсайтове в различни държави и на различни езици, които да популяризират Абсурдистан във всяко едно отношение – култура, ежедневие, новини…

В момента се обсъжда създаването на подобен сайт на български език. Адресът на сайта ще бъде съобщен допълнително на широката публика.

—

Воден от остро любопитство, и въоръжен с книгата “Изкуството на измамата” на великия хакер Кевин Митник, реших да се проявя като велик хакер, и да науча повече за нещата – например кой ще бъде адресът на сайта. Безпроблемно проникнах в компютрите на абсурдистанското правителство, за да се окажа изкусно измамен – споменатият адрес все още не е регистриран, тъй като е в процес на обсъждане.

Единственото, на което попаднах, бяха черновите на няколко материала, които се очаква да присъстват на готовия сайт. Използвайки намерен на сайта кратък абсурдистанско-български речник, се заех за отмъщение да ги преведа с и пусна предварително тук, в блога си, с течение на времето, и с риск готовите вече материали да се окажат различни. Поемам пълната отговорност за нарушаването на авторските права на абсурдистанското правителство.

Ето ви и първата (по ред на откриване) статия, подготвена за сайта. Вероятно е била предназначена за раздела за общо представяне на Абсурдистан.

—

АБСУРДИСТАНСКИЯТ ЕЗИК

Точният произход на абсурдистанския език не е изяснен. По едно или друго време са били обсъждали, или приемани за официални различни мнения.

Съгласно една научна школа, абсурдистанският е език от великославянската група. Според друга школа, той е вид великотюркски език. Трета школа, застъпена предимно извън пределите на Абсурдистан, го определя като великотатарски. Четвърта го смята за самостоятелен и изначален, като определя славянските, тюркските, татарските, а и всички останали езици за деривати на великоабсурдистанския. За в бъдеще, впредвид демографската обстановка в страната, е възможно да се приеме мнението, че той е диалект на великоциганския език.

Качество на абсурдистанския език, отбелязвано от всички филолози и преводачи, е неговата изключителна сложност и многосмисленост. Много често думи или фрази на абсурдистански е невъзможно да бъдат преведени задоволително на какъвто и да било друг език. Нерядко дори най-добрите преводачи въобще не могат да разберат за какво става дума. Всъщност, нерядко дори самите абсурдистанци не могат да го разберат, и между тях съществуват най-различни мнения какво е искал да каже този или онзи. Много често всички разбират едно, а пък се оказва, че се е имало предвид съвсем друго, например обратното.

Един от най-сложните елементи на абсурдистанския език е неговата система от времена. Богатството на минали времена е изключително – още в началното училище учениците вече трябва да отговарят на въпроси като например какво време се пада “щял съм бил да бъда”, или “бил съм щял да бъда”, или разликата между тях. Популярни използвани времена са минало свършено незапомнено преизказно (напр. “бил съм се бил напил”), минало преизказно съвсем свършено (“бил съм се бил напил, и съм се бил оженил”). Бъдещите времена се използват в абсурдистанския език предимно в отрицателно наклонение; причината за това засега не е известна.

Друг сложен и трудно разбираем за чужденците елемент от езика е абсурдистанската именна система. Въпреки че имената изглеждат прости и очевидни, те не са. Обичай сред абсурдистанците е например да имат явно и тайно име. Често тайното е определително – “на шефа баджанака”, “протежето на министъра”, и други подобни. Пак по същата причина, на практика всички известни и успели в държавничеството или бизнеса абсурдистанци имат и съкратени, лесни за използване имена – Картофа, Тиквата, Репата, Черепа, Бидона, Очите, Клюна…

(Поради тези причини преводачите от абсурдистански често превеждат имената до техни местни еквиваленти. Първоначалната идея е била имената да се превеждат като значения; много по-практично обаче се оказало да се превеждат като имена на хора, постигнали сходни неща в съответната държава. Отначало истинското име е било посочвано в скоби, както то се произнася на абсурдистански, но това се оказало безполезно. По-късно в скобите е започнало да се пояснява по каква линия съответното абсурдистанско име се превежда така – напр. “Валери Петров (известен абсурдистански поет, преводач на Шекспир)”, или “Боян Радев (известен абсурдистански бизнесмен, бивш спортист, меценат и ценител на изкуството)”. Към момента най-често поясненията изобщо се изпускат, освен когато са крайно необходими, и се разчита на досетливостта на читателя да не обърка с Абсурдистан собствената си държава.)

Всички тези фактори привидно не говорят в полза на абсурдистанския език, но това не е вярно. Това е посочено още от Иван Вазов (виден поет и писател, патриархът на абсурдистанската литература) в прочутото си стихотворение “Абсурдистанският език”. В тази връзка, преводачите от абсурдистански смятат геройски да се борят с езиковите затруднения, и да поднесат на българските читатели максимално ясен, красив и недвусмислен превод на абсурдистанските вести – доколкото е възможно.

В Абсурдистан се поставя изключително ударение върху развитието на интелекта на личността. Известен факт е, че абсурдистанските деца са едни от най-интелигиентните в света, и редовно печелят световни първенства и олимпиади по математика и други интелектуални задачи. (Злите езици твърдят, че този висок интелект е страничен резултат от търсенето от децата на начини да се махнат от Абсурдистан – това е вражеска пропаганда, в която няма нищо вярно.) За това голям принос има и абсурдистанският език, който дебело подчертава негативитета на глупостта. Той е изключително богат на негативни определители за носителите на нисък интелект (дебил, пън, идиот, кретен, Тонко, наивник, Михал, потур, дърво, селянин, глупак, тъп, лековерен, не си знае интереса, добродушко, благороден, безхитростен), и положителни за тези с висок интелект (тарикат, хитряга, акъллия, парче шмекер, щракало, знае си интереса, екстра мошеник), и т.н.

Абсурдистанската писменост е звуково-фонетична, но смислово-нефонетична. По данни на различни абсурдистански писатели, журналисти и езиковеди, например “Сметна палата” се чете като “Дембел хане”, “Парламент” – “Гьонсурат хане”, “Министър” – “Тепигьоз”, “Воинска повинност” – “Затвор”, и т.н. Още по-сложно е положението с цели фрази – например “За благото на отечеството” се чете по хиляди възможни начини. Още по-многосмислени са фрази като “Борба срещу корупцията”, “Подкрепа на закона”, “Грижа за народа”, и т.н.

—

Докато превеждах този материал, мярнах откъслеци и от други статии, представяния и/или новини, предназначени за сайта. Ето ги, както съм успял да си ги преведа; пълните материали ще последват, когато имам време.

— Държавното устройство на Абсурдистан към момента не е точно дефинирано. Имало е многобройни опити то да бъде формулирано като “бананова република”, но всички са били опровергавани с очевиден аргумент: в Абсурдистан не виреят банани. Други го определят като “доматена република”, което също напоследък не е съвсем вярно – реколтата от домати, както и от всичко друго, намалява с всяка изминала година. Към момента наложил се вариант е “републиканско царство”; базира се на факта, че поне един от видните абсурдистански държавници е, или поне смята себе си за цар. (Според други източници, смятат себе си за короновани особи повечето или дори всички абсурдистански държавници.)

Обикновените граждани на Абсурдистан масово настояват държавното устройство да бъде изяснено. Идеята е, че каквото и държавно устройство да бъде прието, все ще има някоя велика държава, която да не го харесва, и да пожелае да атакува и завладее Абсурдистан. В масовото съзнание покоряването на Абсурдистан от външни сили се свързва с решаване на най-належащите проблеми на страната. Причината за това е неизвестна.

Дипломатите категорично контрират този мотив с аргумента, че никоя държава, която е имала достатъчно акъл, за да стане велика, няма да посмее да завладее Абсурдистан. Те сочат за пример съдбата на всяка държава, която е владяла Абсурдистан – тези държави или вече не съществуват, или са в отчайващо състояние. (Повече по въпроса – в раздела “История на Абсурдистан”.)

Доскоро Абсурдистан се радваше на президент комунист и министър-председател цар. В момента вече министър-председателят е комунист. Очаква се за баланс в най-скоро време царят да стане президент. Какъв ще стане президентът не е ясно – надали ще е министър-председател, но е възможно пък да стане цар.

— През повече от половината от времето, когато е бил основан, Абсурдистан е бил владян от различни други държави. Днес всички тези държави или вече не съществуват, или са в трагично състояние. Абсурдистанските историци обясняват това с козни на великите сили срещу Абсурдистан, които непряко се отразили и на владеещите го страни. Напълно е възможно това да е вярно, особено като се има предвид състоянието на самия Абсурдистан като страна (през повече от половината от съществуването си той е бил владян само от себе си).

— При поредната днешна престрелка в центъра на абсурдистанската столица са загинали двама известни бизнесмени (бел. прев: алтернативен превод – известни наркотрафиканти; трябва да погледна в речника), и неуточнен брой случайно оказали се на мястото странични граждани и полицаи, които не са успели да избягат навреме. Отговорен кадър от Министерството на вътрешните работи заяви, че причината за всекидневните престрелки между бандити е, че държавата силно ги притиска, така че им се налага да воюват помежду си за все по-ограничените си територии.

За съжаление, той нямаше време да отговори как точно държавата притиска наркотрафикантите. Като се има предвид, че броят на наркодилърите около училищата и на други ключови места е същият, аналитици на пазара на дрога предположиха, че държавата е изоставила тоталитарните полицейски методи, и действа демократично и пазарно – подбива ги ценово. Друго съмнение в становището на служителя изказа американският посланик в Абсурдистан; той не можеше да разбере защо наркобосовете просто не звъннат на държавниците и не им заповядат да не ги притискат, както им заповядват за всичко останало. Главният прокурор на Абсурдистан даде по-късно изявление, в което поиска отмяната на дипломатическия имунитет на американския посланик, и даването му под съд за разгласяване на държавна тайна.

— Във връзка със сериозния упражнен натиск върху абсурдистанското правителство, е било взето решение да се приеме закон за оповестяване на имотите на висшите държавни служители. В момента се водят консултации с различните тайни служби, за да се определи какви проверки трябва да преминат, и какви условия за неразгласяване следва да спазват лицата, на които тези имоти ще може да бъдат оповестени.