Анелия Стойкова е една от младите писателки във великолепния клуб „Светлини сред сенките“. Днес открих в блога на Калин връзка към неин текст във Фейсбук, където тя казва важни и сериозни неща. Препубликувам текста оттам с надеждата, че Анелия няма да ми се сърди.
Валя е един от малкото хора от по-старото поколение въпреки, че за мен тя винаги ще бъде от нашето поколение, които отрано ни разбраха нас младите и лудите глави. В това интервю тя правилно синтезира защо в нашето творчество липсва присъствието точно на нейното поколение, на нашите родители, баби и дядовци. Хората, които благодарение на нашата мила държава, загубиха вяра във всичко, вяра в промяната, вяра във себе си, както и надеждата за по-добър живот. Те ни казват: “Внимавай!”, “Не се занимавай!”, “Няма нужда!”, “Каква е целта на всичко?”, “Учи си.”, “Така или иначе никой няма да те чуе и нищо няма да се промени.” Обичам ви всичките, знам какво сте преживели, но не мога да ви простя едно, защо позволихте от 91 насам чалгализацията на цялото ми поколение, превръщането на огромна част от моите връстници в зеленчуци. Как успяхте да ни възпитате да мълчим и да ни предадете това покорство и отчаяние. Знам, че не сте виновни, знам че бяхте заети да ни храните и отгледате. Но не спира да ме е яд, че когато надигнахме вой, вие продължавате да ни дърпате и да ни викате “Тихо стой”.
Искам оставката на всички, веднага! Заради това, че превърнаха детството ми в едно непрестанно мрънкане от страна на родителите ми относно живота, който живеят. За това, че до сега не сме имали нормална семейна ваканция заради напрежението относно пари и работа. За това, че рядко виждам родителите си искрено щастливи, но всеки ден крещящи. За това че много млади хора са принудени да пият хапчета за сърце вече, ми то вече не се издържа!!!
И тъй като знам, че всеки би попитал, отговарям: Гласувала съм на всички избори, от както имам това право, защото смятам, че това е дълг на всеки български гражданин и то дълг, който трябва да изпълнява разумно а не със затворени очи и вързани ръце.
Та смятам, че имам гражданското право да ви получа оставката, господа и дами.
“Мракът няма собствено битие, той е просто липса на светлина”
Ние наистина сме просто едни “светлини сред сенките по пътя” и нека не спираме да го вървим, докато не ги избутаме далеч от България!
—-
(Валя, или Валентина Димова, е ръководителката на клуба – тази, която възпита тези някогашни деца да бъдат творци. Неравнодушни и небезразлични. Светлини сред нас – сенките.
а след оставката – магия (?)
или ако не магия – може би някакви форми на социален живот, различни от досегашния, форматираният от онези, от които се иска оставка (?)
но защо тия форми трябва да чакат нечия оставка (ПОЗВОЛЕНИЕ да се случат!), за да възникнат и да почнат да растат?
и няма ли техният ръст по-ефективно да предизвика оставка (направо гибел!), отколкото гръмките искания?
а и защо е нужен непременно този формален акт на оставка, след като кукловодите ще продържават да управляват? Не е ли нужна оставка на САМАТА СИСТЕМА?
обаче, последното не се постига с ИСКАНИЯ, а с ДЕЙСТВИЯ – споменатите “форми”. Стига “формите” наистина да са различни, алтернативни, да късат с традициите на старото.
са ли? късат ли?
та где ти тия форми?
йок, няма. Има обаче въвличане в политическа борба: обновяване на властта с нови персонажи. Тъй де, по този начин ВСЯКО поколение ще има върховното щастие да поучаства в протести и да иска “оставка!”
а всяко последващо ще ги обвинява, че “нищо не направихте” – след което ще се впуска устремно да върши СЪЩОТО.
докога ще си гоните опашката, преструвайки се, че това ВЕЧЕ не е игра, не е наужким, а напълно СЕРИОЗНО?
да беше игра, да е простимо. Но щом е “сериозно” – значи няма оправдание. Големите глупости се вършат с абсолютно сериозни физиономии.
Борете системата де! Правете каквото декларирате! Е, малко се огледайте какво точно декларирате, за да не ставате за резил. И наистина – преборете я. Не само да й одраскате боята и да се пръскате от гордост от “постигнатото” (както беше с нас през 90-та и 97-ма) – демонтирайте я на парчета!
но имате ли идея какво ще се чучне на нейното място?
имате ли?
имате ли ИДЕЯ, ПРОГРАМА по дяволите, не единствено общи приказки, не пренареден пъзел от стари боклуци!?
(цялата изборна дивотия е пример за такъв боклук, цялата схема на представителната “демокрация” е пример за такъв боклук, както и митовете за чудодейния пазар или чудодейната държавна регулация; БЪКАНИ СМЕ с такива боклуци в главите си – ние, “старото” поколение… но нима вие, “младото”, да сте без същото вътрешно душевно бунище? Сте? Ядец. Задръстени сте с боклука повече от нас. Ние поне бяхме склонни да отричаме ВСИЧКО, а вие – не. Вкопчвате се в демагогемите на днешната пропаганда и върху тях градите утопиите си. Кое тук е АЛТЕРНАТИВНО бе, дяца?)
та, не виждам да имате. Може би трябва да си купя очила. Ще помогнат ли да видя?
((разбирам негодуването срещу тия, които ги дърпат с думите “тихо стой”… но не разбирам и пренебрежението към тия, които казват: “ей, седнали сте да режете вече мъртвата опашка на чудовището, главата е ОТ ДРУГАТА СТРАНА!”))
((после се разбира, че целта не е убиването на чудовището, а само неговото опитомяване.
Ах, колко МИЛО! Ах, колко ДЕТИНСКО! И “духовно”, да му еба мамата.
особено предвид дългата върволица мераклии-звероукротители, дето накрая се оказали ТЕ опитомени от чудовището.
Да не би за това е “бурбъта”? за местенце сред домашните любимци, на които им се позволява чат-пат да се качат на главата на господаря, безнаказано да му се изпишкат в обувките, да му ръфнат от сандвича, да му одраскат носа?
съжалявам, но това НЕ Е промяна.
Това си е позиция “Шумно стой” – и нищо радикално не прави, само белосвай и лакирай и парфюмирай, за да не личи шибаната РЕАЛНОСТ: зъбищата на чудовището ОТ ДРУГИЯ край на мястото на епичната борба СРЕЩУ НЕГО същото))
друго май няма за казване. Глас не остана.
Няма и много надежда, че “Младите” ще чуят и осмислят казаното от още не чак дотам “Стари”, ама вече отписани за по-голямо удобство – да не пречат на празника на “активната гражданска позиция” в нейния доста СМЕШЕН вариант.
(след 20 години ще й се посмеете… с пламнали уши)
@шаркан, ти сериозно ли смяташ, че положението не може да е по-добро, без да прибягваме до измисляне но нови обществени строеве?
Защото аз с очите си съм виждал, че може и много по-добре. Да и там хората са недоволни от разни неща, но като гледат към нас, положението ни тук буди у тях недоумение. И след като явно (скоро) няма да заживеем в (идеалното) общество пропагандирано от теб, значи не трябва да искаме нищо?
смяташ, че се шегувам?
там, където е “по-добре”, имам свои съмишленици – и те с очите си от малки са видели и виждат онова, което си пропуснал да забележиш. И имат основания да искат същото, което искам и аз.
(стига с тия дивотийки за “идеално общество”. Никой анархист не предлага такова. Предлагаме механизми за обществено взаимодействие, които не се затлачват, не превръщат недоразуменията в хронични проблеми, съдействат за възстановяване на състоянията на свобода и справедливост във всеки един момент без протакане и без изопачаване. Това не е идеално общество, не е замръзнала конструкция, това е начин обществото да се развива безпрепятствено)
(фразата “гледат към нас и недоумяват” е клише, при това кухо. Кой именно “гледа и недоумява”? в каква насока е недоумението?)
(повтарям пак, понеже явно не е било попито при предишните повторения: моделът на анархическото общество, за разлика от практически всички икономически доктрини, за разлика от “теорията” на марксизма и неговите производни вкл фашизма (основател – социалистът-марксист Бенито Мусолини), е обобщение на историческата човешка практика. Ако щеш, надстрояване на опита на реално съществували анархически общества на ново ниво, което включва такива понятия като “индивидуална свобода” (непозната в предантичните и даже античните епохи, объркана даже и днес), като “технологии” (които от мининум 70 години насам са създали в условията на “ограничени ресурси” практическо изобилие от всякакви блага… разпределяни крайно непропорционално, но това не е вина на техниката) и т.н.)
Който иска да узнае повече – търсачките вършат работа относно теоретичноо самообразование.
Който не припознава в кратките експозета своите лични щения – нека не губи своето и моето време в празни спорове.
Шаркан не вижда разлика между Русия и Канада, или между Северна и Южна Корея, така че няма смисъл да се хабиш да му обясняваш.
А ние сме се запътили към Русия. Костов за малко ни откъсна от нея, но го натопиха в катрана и сега вече го няма, и не виждам кой ще го замести. Впрочем преди година за първи път се запознах с популярното руско забавление за импровизирано бънджи – в първото клипче, което видях, бутнаха едно момиче от заснежения покрив на панелен блок, тя беше вързана със система от импровизирани въжета, които изглежда не бяха еластични. Падна надолу пищейки, докато уличните кучета лаеха по нея. Въпреки, че момичето оцеля, гледката ме ужаси, но жена ми (рускиня) ме успокои, че това всъщност е съвсем в реда на нещата, популярно руско забавление. Обикновеният руснак не разчита нито на държавата, нито на бизнеса – той си прави нещата сам, включително и бънджи забавленията. Сурово, диво, сделано. Има някаква красота в това.
Политическия нихилизъм на източноевропейците като цяло е пословичен. Не знам защо Шаркан го подценява – българите не вярват на партии или държава, и само чакат да бъдат впрегнати от поредната лъжлива идеология. От моите млади колеги – кеф ти анархисти, кеф ти национал-социалисти, кеф ти комунисти. “Всички са бояджии, трябва да унищожим партиите и паричната система, да срутим банките като в Исландия” – казва един мой колега. Друг колега обяснява как всъщност масоните и евреите са виновни. Колежките – програмистки знаят как да симулират сложни физически процеси, но вкъщи са им набивали в главата колко хубаво е било по време на комунизма и как после демокрацията развалила всичко. Едната от тях не може (по-точно не иска) да разбере защо стока, която много се търси, трябва да е скъпа и какво ще стане, ако нарочно я поевтиним. Това са 20 до 25-годишни професионалисти с големи четирицифрени заплати. Със сигурност по-образовани от мен. Страх ме е да си помисля в какво вярват хората на улицата.
Щом стигнахме до „да му еба мамата“, пред младото ни поколение – излизам окончателно и безвъзвратно от тоя разговор.
(Не е до думичките – младото поколение може да го начука на всички ни, ако се опре до пъстри думички. До отношението е. До „висше-стоянето“. До пълния отказ (пълната невъзможност?) да се вникне във въпросите, които зададох тук. Така ли възпитаваш младите, Николай? Така ли им предаваш идеите си?
… Стига, стига, не искам повече. Махам се. )
ощипана мома моралистка, хмък
точно вникването във “въпросите” съвсем закономерно поражда израза за майката (просто израз, експресия, безадресно, като потропване с юмрук по масата за привличане на хронично диспергираното внимание)
вишестоянието не го изпъчвай сам, няма да ти се привижда и у други
——————
и хайде да не се правим на говорители от името на руснаци, канадци и корейци. Даже и на говорители на “сите българе” не е гот.
(в Канада всички са доволни? В Южна Корея? Може би. Откъде ли тогава се пръкат мнения като тези на един Ким Ки Дук да речем?)
Максимумът възможно е да се говори от името на (част) от своята социална класа.
Което всъщност и става – изразяваните класови позиции в теми като тази е направо… класическо. Макар че за предпочитане е да говорите ЛИЧНО от свое име (ако не ви е делегирано да говорите от нечие друго; по този повод – нека Анелия изразява отношение, не да й се вменява някаква реакция, да се разиграват сцени на оскърбена невинност ОТ НЕЙНО ИМЕ).
уви, последното – говорене от свое име само, кой знае защо, не се получава гладко и последователно.
Нима личното говорене няма тежест в собствените ви очи? Съмнявате се в думите си? Ами или не ги говорете, или преодолейте съмненията. Или докажете съмненията си и кажете нещо друго.
хихик, хем политически нихилисти, хем се впрягат в нови политически идеологии.
логика?
@Шаркан, всички сме наясно с положението. Държавата ни е корумпирана и престъпна до мозъка на костите си. Тя е буквално е слята с мафията.
Това което не виждам, е твоя план за справянето с този проблем. Висиш в този форум и постоянно виеш колко сме глупави и как не проумяваме. Че всичко което се прави е напразно.
Хайде, напиши едно кратко описание, какво трябва да се направи.
хайде потърси какво вече съм писал и тук и къде ли не (например в “Свободна мисъл”), щото наистина ми се ВИЕ от желаещи да получат “кратки описания”, при положение, че съм дал пълни – и то в теми, дето самите те са оставили коментари.
(наясно си с положението? едва ли не си съгласен с моите констатации? тц. никъде не пиша, че държавата се е сляла с мафията. Държавата Е мафия поначало – това твърдя. Ако не успееш да асимилираш тази мисъл, нито кратки, нито средни, нито дълги описания ще са ти от полза)
Ами, тогава дай линкове към точните материали, които са относно тази тема.
Много мразя когато някой ме прати в гората да търся мечките…
btw, наясно си че анархията също е идеология нали?
Религията и нихилизма вървят ръка за ръка, те са двете страни на една и съща монета. Ако вярващият казва: “Трябва да има бог, защото иначе всичко е безсмислено”, а нихилистът казва: “Всичко е безсмислено, защото бог няма и не може да има”, те всъщност не казват различни неща.
Отделно от това, логиката не е силна страна на хората и те без проблем могат да съвместяват противоречия (напр. девойка, която мрази мъжете и едновременно с това чака Принца). Неверието и отрицанието не е стабилно състояние, човек не може да съществува дълго в него. Трябва да полага специални усилия, за да не запълни празнината с нещо (ако такова се появи).
И в двата случая (българите остават апатични, българите си намират нов месия) ситуацията няма да отиде на добре.
Родителите на детето имат нужда от брачен консултант или както там се води. Рядко проблемите в едно семейство са на база пари, по-скоро липсата на достатъчно пари изостря съществуващата липса на комуникация. Аз познавам много семейства с ниски доходи, които не си викат.
Момичето има нужда някой да го запознае със съвременната българска история – 90 година след дълги стачки и демонстрации във властта влязоха едни чисти и неопетнени хора, начело с Филип Димитров и така завъртяха нещата, че след 2 години правителството падна и пак избраха комунистите.
97 година след подобни процеси дойде на власт Костов и останалото вече дори и инфантилите помнят.
Разбирам, че младото поколение /а и някои дето главата им са още на 12 и никога не са работили нещо сериозно/ имат нужда от своята революция. Имахме я и ние и участието в нея беше полезно, независимо от крайния резултат.
Останалото са глупости. Още 90-та година свестните хора се изтеглиха от политиката и в нея останаха само такива, които за нищо друго не стават. Липсата на кадри при ГЕРБ беше много ясно изразена, при реформаторския блок е още по-зле. Единствено партията столетница си е огледала кадри – Станишев е типичен пример.
Останалото са тотални глупости. Независимо какъв е изхода от тази ситуация, задължително ще минем през избори. Цялата ситуация последните месеци все по-планомерно отказва хората от политиката и на следващите избори ще гласуват наистина само твърдите агитки. А там мача е ясен преди да почне, затова и не стигнахме до нови избори тия 4 месеца.
П.С. При втората студентска стачка, първото ни искане беше оставка на ректора. Хубаво, свалихме го, но се оказа че всички свестни преподаватели в ТУ-то, които можеха да бъдат добри ректори не искаха и да чуят затова и накрая се избра пак копие на предния.
Не са толкова прости нещата, но трябва да се мине през тях, за да се разбере че само с викане пред парламента не става.
Шаркан може да пише, но не може да организира, не може да планира. От години слушам за неговата визия, в която трябва да се самоорганизираме в сдружения и да си решаваме проблемите сами. Ей така, магически. И това на фона на нация, която не може да се организира да си подмени крушките във входа и да си санира входа.
Опростявайки пределно, виждам ситуацията така:
Имам голяма овощна градина. Наемам управител.
Краде и съсипва.
Изчаквам четири години, уволнявам го и назначавам нов.
Краде и съсипва.
Изчаквам още четири години, уволнявам го и назначавам нов.
Краде и съсипва.
————-
А не може ли още като видя, че краде и съсипва, да му нашокам канчето?
Масов кански вой:
1. Не може! Не е конституционно! Той е назначен за четири години и Господ не може да го мръдне.
2. И да го уволниш, пак същия ще назначиш!
3. Ти искаш да назначиш предишния!
4. Като си толкова ербап, намери си хубав управител, обучавай го, изчакай четири години и го назначи.
Абе, що не си таковате таковата? Не е ли ясно, че при пълна безнаказаност за четири години дори и ангел да сложим, ще се корумпира? Няма да има оправия докато не стане ясно, че грешката се плаща само по един начин – с незабавно уволнение (при по-драстични случаи – съд).
И тогава няма да има значение кой точно е управителят. Стига да има обица на ухото.
Към всички, които се имат да са от старото поколение, кеото е препатило и знае.
Вие сте заети да предричате бъдещето, младите са заети да го създават. Вижте какво пишете и вижте какво правят и пишат младите.
За историята и опита от нея, който така често цитирате.
Аз се интересувам от история и мога много категорично да ви кажа, че историята на големи обществени събития категорично не се повтаря. Марк Твен го е казал много добре “Историята не се повтаря, но се римува”.
Г-н Богданов, случайно се интересувам и от семейна психология. Почти е сигурно, че вие също сте имали сериозни проблеми с майка си, баща си и вероятно ако имате семейство такива проблеми имате и в него. По принцип дисфункционалните отношения в българското семейство са правило, а не изключение. Това е, защото сме силно патриархално общество, сравнени с другия по-цивилизован свят. Който се е интересувал от семейна психология, честен ли е ще ви каже без да помисли, че патриархалността води сигурна дисфункция в семейните отношения. От патриархалността не може да се избяга както не може да се избяга от обществото, в което живееш.
Авторката е права – ние търпим всичко и ние сме си виновни за положението ни. Но честно аз не виждам в скоро време положението ни да се промени. И ако човек се вгледа добре всичко в нашата държава се разлага – всичко от образование и култура до производство на домати… и не виждам как някой очаква положението да се подобри…
@Георги
Хайде, хайде, патриархата. Моето семейство неочаквано за мен зае патриархална форма. Аз изкарвам парите, жена ми гледа детето. Разбираме се много добре. Иначе като дете на разведени родители успях да се убедя, че жените са много по-способни да осъществят психически тормоз върху партньора си и върху децата си, и ако нещо ме е спасило като дете, това беше баща ми. И това не е само личен опит.
А историята се повтаря. Иначе есетата на Бастиа от 19-ти век – “Това, което се вижда и това, което не се вижда” (скритият губещ), “Петиция от производителите на свещи” (които искат да забранят вноса на слънчева светлина) нямаше да са актуални и днес. Хората гласуват за удачна политика (Тачър, Костов) едва когато нещата тръгнат много назле (Обама, Жан Виденов). После пак завъртат кръга.
към Иван Богданов
Внимателно препрочетох писаното от вас.
Г-н Богданов, действате с изпитаните методи на омаловажаване и на хвърлянена кал с цел дискредитиране на авторката.
Доколкото зависи от мен, вие сте добре дошъл тук. Ще ни помогнете да кажем ясно аргументите си срещу подлите ви комуникационни приьоми и така да създадем защита срещу тях, при използването им за промяна на общестеното мнение.
Ще ви чета с интерес 🙂
@Жилов
Патриархата не означва просто власт на мъжа. Патриархата има изражение в отношенията върху всички роли в семейството и то не е еднозначно и еднакво във всяко семейство. Патриархата е абстрактно явление, пример за явления е земетресението някъде къщата ще се пропука, другаде ще се събори. Не искам да те плаша, фактически макар и повлияни отношенията е възможно да са здравословни, но според мен това е изключението, не правилото.
@Жилов
Не коментирах това ти за историята.
Историята има patterns, които ти споменаваш с Бастиа. Вярно е, че тия patterns съществуват и сега, но те са развити, по-сложни, с други думи не са същите, когато Бастиа ги е видял. Въпреки, че съществуват patterns дори те да оставаха непромени тяхното изразяване или проявяване не би могло да е едно и също. Тези patterns нямат морална предубеденост, те са като безпристрастни закони на физиката (не че са толкова непроменими). Айде пак с природна аналогия, но ето пример за проявления на patterns – дъжда на едно място може да донесе край на сушата (пустиня), на друго място може да унищожи вещите на хората и да им утежни живота (мусоните).
За днес е обявена блокада на Парламента: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/15/2182694_na_jivo_blokadata_na_narodnoto_subranie/?p=0#comments
Ще тръгна натам към 12 – до срещи!
Иване, заповядай: http://sharkannht.blogspot.com/2013/11/blog-post.html
(да, наясно съм. Но е идеология без догми, т.е. повече отива към етика)
Богданов,
1) тезата за “чисти и неопетнени” начело с Филип Димитров се провали още преди 1997-а; а и поначало е доста спорна, защото правителството на Димитров беше резултат от сговор с БКП (не онези дивотии на Кръглата маса, а преговорите “под нея”);
2) за съжаление, опитът ни се оказа негативен. Пък и не беше това революция, а превантивна социална контрареволюция, Перестройка в действие. В най-добрия случай – политическа революция (преразпределение на власт и собственост), докато социалната революция би тябвало да унищожи властта и да даде път на самоуправлението, пък собствеността да приеме непотиснически, полезни за пределния максимум хора форми.
Нищо от това не се случи. От режим на държавен капитализъм (колкото и да хихикат някои на този термин) преминахме към частен.
Сега обаче няма заявки даже за такъв преход – само щения за повече грим върху наличната система, за повече илюзии като “граждански контрол” и “честни политици”. Фантасмагорични стремежи. Т.е. по-ниско качество от утопия.
Galarad,
след като не си помръдваш пръста, очевидно разчиташ на магия.
Колкото до крушка във входа – ами това си икономически форматирано неразбирателство.
Работата по убеждаване и катализиране на самоуправление е дълга и без моментален ефект. При все че е бъкано от частични самоуправления. Просто те нямат самочувствието и осъзнаването, че могат да поемат и по-широки задачи. Пък и тези инициативи (пак примера с родителските кооперации “неформални детски градини”) рано или късно попадат под санкциите на държавата или натиска на мутробизнеса.
Така че основната линия на агитиране е освобождаване от страха, събиране на кураж. Пречките пред това не са само системни, но и се създават от реформатори като Гачев и пишман активисти да не им кадвам името, че пак ще се обидят тежко…
Георги,
младите не създават бъдеще, те повтарят нашите грешки. На мен най-много ми се иска да е друго, но анализът на ситуацията не вдъхва надежда (а следователно и обрича усилията на организираните анархисти да направят това, което Галарад нарича небезоснователно “намерения без видими резултати”.
(резултати има, но твърде скромни; не ми се ще да давам отчет за тях, макар че в МВР имат пълна информация по въпроса, ама може пък все нещо да са пропуснали)
——–
за патриархата:
познавам човек, който сериозно твърди (глупости), че живеем в матриархат, моля ви се. И от негова гледна точка е така. Само че за справедлива дефиниция е нужно нещо повече от субективно усещане и зацикляне върху стереотипи.
@ Любо Николов: добре казано! 😀
Ще те цитирам насам-натам…
Любо,
мечтаеш си за съвсем друг модел на управление – коренно различен от съществуващия, макар и двата термина да съдържат думите “демокрация”. Представителната е това, което е налично. Пряката е онова, което тук-таме я имитират като модел, но този модел НИКЪДЕ не го прилагат в пълната му версия (даже и в Швейцария; през последните сто години тази страна стабилно се хлъзга към централизация – именно заради непълнотата на модела, но и заради това, че основните приходи на страната са от банките, от финансови спекулации), при която би бил максимално ефективен.
А максимално ефективен е, ако се прилага и в икономиката (примерно повече съсобственици в едно предприятие, все по-малко наемни работници в същото; от конкуренция на пазара към солидарно стопанисване).
прикачени устройства като “граждански контрол” върху паровоза на представителната демокрация не вършат нищо, освен да създават илюзии, че “нещата се оправят”.
Политическата класа у нас пък сама самичка няма да приеме закони, според които всеки крадец да си получава заслуженото. Няма да ги приеме и под натиск – най-много да изхвърли някой издънил се като Бисеров, като го натовари с греховете на всички около него. Следователно, докато не възникне паралелно общество (така както в Косово, с тази разлика, че тамошните албанци създадоха паралелна ДЪРЖАВА със силно влияние на техните мутри в нея, пък после сръбските военни действия изтребиха тъкмо противниците на мутрите), което да избута политическата класа от лостовете за управление, нищо няма да стане.
А като стане, ще е скромно, понеже парите и собствеността си остава у едрите мутри (оная, предишната, добра-лоша, но построена с труда на хората при “социализма”; после я РАЗДАДОХА на тарикати, а те я съсипаха – но при това станаха още по-богати; защо я раздадоха на тях? защо не на работещите? о, имаше едни такива куки за шарани – РМД – формално тип-топ, а на дело – мошенически схеми за масово обиране. И то толкова лакомо обиране, че и акции не оставиха за утеха, всичко изгребаха. Кой го направи това? Верният въпрос е: а кой от сегашните “лица” и техните резерви НЕ СЪУЧАСТВАХА в плячкосването?).
Ето затова влиятелните сили у нас се боят от прякодемократичния модел – защото ще ги накарат да върнат окраднатото. Дори само да го върнат, без други наказания – ами то това е непоносимо за тях. Следователно, ще се съпротивляват с всички сили, ще прилагат всякакви хитрини, това го умеят и го вършат добре, защото са организирани.
А какво имат насреща?
хмък
@Шаркан, бъркаш. Твоята идеология е пълна с догми, които ти упорито ни навираш в носовете, но яростно отхвърляш всяка тяхна критика.
Добър пример е твоето твърдение че държавата е мафия.
В повечето случаи мога да се съглася с анализите ти на съществуващите проблеми. Но когато дойде дума за твоята идеология, ти си слагаш розовите очила, изключваш критичното мислене и започваш да повтаряш мантрата, че това е единственият правилен начин, защото всички останали са грешни. И постоянно ни доказваш колко грешни са другите начини.
теореми, не догми. Теореми, които се доказват (убедително, преди всичко пред себе си – и то със самокритика, за безпощадността на която даже не подозираш. Гарантирам).
Включително теоремата, че наистина няма друг начин. Тя е най-добре доказана и практически: изпробвано е всичко друго. Какво остана? Я пробвай ти с твоето критично мислене?
(розовите очила… да, случва се да ги слагам. Точно те ме подлъгват да мисля, че отърсването от предразсъдъците е сравнително лесен процес. Да, ама не е. Аз просто съм имал късмет. А и минаха доста години лутане, та така…)
(и не съм сигурен, че е “само идеология”. То е мироглед – нещо, което по дефиниция подлежи на постоянно обновяване и препроверяване. Пък и мирогледът задава поведението, вкл “у дома”. Доволен към от резултатите, а и най-близките ми са доволни… което впрочем си е моя лична работа, а и не е доказателство за нещо “външно”)
(забелязал съм, че винаги има орди съгласни С ОТДЕЛНИ тезиси на “идеологията”. Ето тогава, без да се усетя, слагам “розовите очила”… но се оказва, че “пълният комплект” същите тезиси само на един от трийсет-четирийсет души не му присяда в гърлото. Лошото е, че това е необходимото, ама не и достатъчното условие. При пълно съгласие с посоката възникват разногласия за начина и скоростта. Намесват се и странични обективни причини. Така че от редките “идейни на теория” дейни на практика не могат да станат повече от един на 50-100. Такава е динамиката на момента. Но и тя се променя. В началото на 90-те имаше повече интересуващи се, сега доста-доста по-малко, ама забелязвам ръст, сравнявайки миналите три години. Даже се видяха скокове след февруари и сега. Тъй де, битието свестява съзнанието. А спадовете ги е имало в историята – това са дълги години.)
а държавата Е мафия.
просто сравни как са структурирани, как действат, какви цели преследват, какви традиции имат. Сравни го сам, за да “не ти навирам в носа” нещо си.
(само да отбележа, че когато друг навира захаросани фъшкии, носовете ви не реагират. Питал ли си се защо? Достатъчно ли си честен към себе си, за да си отговориш, Иване?)
Интересно ми е дали си запознат с начина на действие и употреба на научния метод?
Теореми не се доказват със самокритика.
Ако доказателството им е свързано с логиката която демонстрираш по-горе, явно са и недоказани.
Твърдението че твоята идеология е единствената правилна, защото всички други са се провалили е класическа логическа грешка. Първо, нямаш доказателство че всички останали начини са открити и изпробвани. Второ, нямаш доказателство че изобщо съществува верен начин. Трето, дано поне можеш да докажеш че идеологията ти е нова и неизпробвана… а не някоя от провалените.
Още по-лошо, ти буквално описваш защо твоята идеология е практически неприложима… и дори не го осъзнаваш.
От друга страна, мафията изобщо няма проблеми да постигне, целите които ти си поставяш. Самоорганизира се, спонтанно и устойчиво, не се съобразява с държавата и създава паралелни структури. На по-късен етап дори успява да подчини държавата.
И на последно място, за догмите… безсмислено е да се доказва тяхната правота. Можеш да я докажеш по хиляди начини, за хиляди случаи. Но за да я опровергаеш е достатъчно да имаш един единствен пример където тя не е вярна. Случайно да си търсил?
осланям се единствено на научния метод, доколкото той е приложим в идеологемите.
И, момент, не съм казал, че идеологията е единствено правилната, но предлаганият от нея социално-икономически модел има позитивен потенциал, който превъзхожда всички останали. Както теоретично, така и от частичните практически експерименти (прекъснати насилствено; не случайно – и ще бъдат прекъсвани, всякакви “демо” проекти ще бъдат пречупвани така, че да не дадат никакви разумни резултати).
И моделът всъщност не е толкова нов… той е обобщение на всичко конструктивно от човешката история.
Има поне няколко други идеологии, които в крайна сметка предлагат СЪЩИЯ модел на общество.
Единият от пътищата за реализиране е изпробван (и се е провалил; анархистите обаче са го критикували десетилетия преди да бъде приложен, че е поначало сбъркан – и “пророчествата” се оказа дори в детайлите верни).
за останалото, би трябвало да прочетеш, за да можеш да възразяваш и критикуваш по същество, не по презумпция и от “обща култура” (както прави Гачев, например – по нищо не пролича, че е усвоил поне азбуката на анархизма, но не му пречи да го отрече).
как да е, ако нямаш желание – твоя си работа.