Почвам да губя сметка колко записа вече написах за протестите. И за позициите на протестиращите, а и за своята лична.
Под повечето се състояха дискусии. Сблъскаха се мнения. Ако си няма човек работа, може да чете коментарите.
А в реалния живот приятели ми се оплакват непрекъснато. Как техни добри приятели не могат да повярват, че протестиращите не ходят там за пари. Че не им се плаща, че не са „соросоиди“, бойковисти, костовисти и прочее… (Апропо, писал съм вече – соросоидът е като летяща чиния: непрекъснато се говори за него, но са го виждали лично с очите си само пропуските на здравеопазването.)
И аз имам такива добри приятели. Хора иначе с акъл и здрав разум, които смело се кълнат, че бялото пред очите им е черно, все едно Иво Величков демонстрира какво може хипнозата. За които е непонятно как така аз ходя на протести без пари – все едно не ме познават от десетки години и не знаят бих ли отишъл на протест за пари. Които недоумяват как така има хора, които водят на протест децата си – сякаш има нещо по-важно и ценно, което децата им биха могли да научат… Да ме попитат къде виждам келепира за себе си в тая работа не са посмели – някак твърде грубо се разминава с каквото знаят за мен. Но казват „Ти може и да не ходиш за пари, но другите – сигурно“, все едно съм специален и единствен и други като мен няма. Или дори „Просто не те разбирам защо си хабиш вечерите с това, все едно нямаш семейство“ – все едно не ги „хабя“ именно и точно понеже имам семейство и мисля за бъдещето му.
Неведнъж съм се питал какво прави тези хора уязвими за толкова тъпа и елементарна промивка на мозъци като сегашната. Подозирам, че е мирогледът им. Почти не съм чул подобен въпрос от мой познат, който дори веднъж е участвал доброволно в благотворително мероприятие. От тези обаче, които гледат предимно „своите интереси“, почти няма такъв, който да не ме е питал. Изглежда, че всъщност няма хора, които да не се грижат за интереса си – просто благотворителите виждат мъничко по-далече от върха на носа си. И затова и държави, в които те са повече, цъфтят и заплатите там са в хиляди долари и евро. А в България преобладават тези, дето „си гледат интереса“, и затова след 23 години преход продължават да взимат по няколкостотин лева.
Кога България ще стане държава, където заплатите са в хиляди евро? Задавам отговор, нали?
Веднъж се опитах да обясня това на мой познат, който ме питаше с кой акъл подкрепям окупацията на студентите. Той ме сряза с: „Да, бе. Мързеливци, дето само търсят да скатават. Като не учат, ще вземат хиляди евро, а като учат – стотици лева, нали?“. Отговорих му спокойно: „Този филм вече сме го гледали през 1990 г. Стачкуващите тогава студенти повечето завършихме като отличници. Противниците на стачката, поне които помня – като четворкаджии и тройкаджии. Само че някой им даде да управляват едни големи пари и в момента карат лимузини, а отличниците или забягнаха в чужбина, или бъхтим като говеда за по няколкостотин лева. И ти в това число. Колко още прожекции на филма ти трябват, за да го схванеш?“. Той млъкна, замисли се… и отново заяви: „Абе не знам, ама с протести не става. Учене и работа трябват.“ Ушите му бяха чули реалността, но умът беше отказал да я приеме.
На такива им викам за себе си „зомбирани“. Да ги вадиш от зомбировката е все едно да съживяваш мъртвец. Умът им категорично отхвърля реалността и живее в успокояваща ги измислица… Може би трябва да напиша нещо за това. Дано смогна.
По-интересни са ми другите. Тези с претенции за интелектуалност, които стигат до същите изводи. Една малка част от тях са също така зомбирани, просто по-интелигентни. Другата част обаче е по-особена. Наричам ги за себе си „великите инквизитори“. Не защото са инквизирали някого, а заради гениалния монолог на Великия инквизитор от „Братя Карамазови“. Където Достоевски с невероятна проникновеност описва начина на разсъждение на тези хора. Произхода им, пътя им… бъдещето им. Дава ни познанието какво представляват те всъщност и защо са такива.
Преди време го преведох, колкото и както можах. Предлагам на всички, които не са безразлични на темата – прочетете го още веднъж, внимателно. Може би дори повече от веднъж. Ще разберете много за тези хора. И какви са били, и как са станали каквито са сега, и какви ще стават за в бъдеще. И най-вече, уви, защо е почти невъзможно да бъдат спасени. Защото сами са избрали пътя, по който вървят – а той увлича. И тренира да виждаш само каквото ще те отведе още по-нататък по него…
Това е.
преди 20 и колко години бяха, същите тия чакаха да измрат “червените старци” за да паднат комунистите, сега те са “червените старци”
Григоре, когато публикува този цитат от Достоевски не го разбрах, дори не го прочетох докрая. Сега го разбрах и прочетох до края. Удачно време да ни насочиш към него.
Григоре,
Една от причините е в това, че има активна негативна пропаганда… и никой не възразява. Естествено е, че щом лъжите не се разобличават, те биват приети за истина. Вече ти посочих две снимки, разпространявани масово. Благодаря за анализа на Иван и Ели.
Ето я третата:
http://www.segabg.com/replies.php?id=205485&p=231
с протести наистина не става – иска се самоорганизация за съпротива и самоуправление;
протестът е призив към държавата “да направи нещо”. А тя ясно какво ще направи – добро за себе си, лошо за гражданите. Без значение кой ще управлява държавната машина, нейните функции са едни и същи: защита интересите на богатите, защита привилегиите на управленците (с всички последици и странични ефекти).
Да искаш от държавата “да се промени” – ето това е зомбиране, това е слепота, че постоянното рестартиране на една и съща матрица променя нещо.
да смесваш “държава” и “общество” (страна, народ) – това пък си е просто глупост (ако не е глупост, значи е служебна мисия, ако и това не е, значи е лицемерие, при това потулено и от самия себе си).
Глупост, много удобна за онези, против които УЖ протестираш (защото ТЕ СА държавата – а туй е медицински факт; може да ви се иска държавата да енещо друго, ама елфи и еднорози НЯМА).
удивително колко глупави могат да бъдат умните…
Има един разказ – “Случаят Бенковски”. Не помня кой му беше авторът 😉 Но постановките там са доста различни от тия тук. Не ми се иска да съм в ролята на умния ага, не ми се иска… уж още съм революционер.
Използва думата зомби и се сетих за доста добрата статия на Г-н Номадов.
“http://neverojatno.wordpress.com/2012/07/27/zombi/”
Отдавна се занимавам в частния сектор и виждам колко много са проблемите вследствие на неработеща политическа система или използвана като феодална структура, така че и аз не разбирам как може хората да не се интересуват от неща които в крайна сметка рефлектират върху тях. Но като се зачетох повече вече не се учудвам. Не е само Достоевски, доста добре е описан проблема на зомбайо от Сократ и Аристотел, Хобс, Джеферсън, Маркс и доста други. За съжаление е доста сложно и последно време почвам да се убеждавам, че промяна освен в етиката трябва и в епистемологията и после да се надгражда.
Шаркане, изгледай това интервю с Ивайло Динев Виж младежа дали определя като голямата цел “държавата” или е обществото.
не мога да гледам, трафикът не позволява.
Но по радиото чух достатъчно изказвания, а в интернет и прочетох достатъчно цитати от това момче.
Горкото.
не се прехласвайте по Достоевски. Не е случайно, че най го обичат религиозните философи и реакционерите.
Докато четях историята на Достоевски неволно си представих как Лилов разговаря с Шаркан. Негово е царството небесно и в негово име (долу управниците изедници, реакционерите и философите, и пълна свобода за народа от оковите на капитализма) се извършиха всички злини. Неразбран остана той, но само от хората, земята изпълни всичките му мечти и земетръс погреба цивилизацията. Разбира се, в световен план и двете страни са далеч по-мъдри, но такава е нашата малка и неоригинална реалност… Интересно четиво иначе.
ни мен познаваш, ни Лилов – за какво са тия волни съчинения тогава? от жажда да блеснеш като жилов с отразена светлина?
не е оригинално.
Никога през живота си, дори в студентските си години, когато имах доста самобитни убеждения, които исках да описвам и да разпостранявам, и които считах за изключително важни, способни да променят света, не ми е хрумвало да определям тези, които спорят с мен, като огледала, които отразяват моята светлина. Подобно сравнение може да направи само нарцисист или фанатик.
ето, илюстрация
Илюстрация на какво? На това, че си като пенсионера-проповедник в автобуса, с който пътувах на работа всяка сутрин – хората бяха като заложници в този автобус, или търпяха бъртвежите му, или спореха с него, но и в двата случая той печелеше тяхното неохотно внимание. За да чета на спокойствие в автобуса си взех тапи за уши именно заради такива индивиди, но тази стратегия тук няма как да работи, защото тук хората се събират да обсъждат и във виртуалната кръчма идва местния евангелист. Следя този блог от вече 13 години и се нагледах на всякакви луди с кауза, но ти просто печелиш първото място, защото най-добре се самозалъгват умните хора, а за агресивността, арогантността и постоянството да не говорим.
Ти ли си първият коментатор в този блог, та другите да са ти огледала? Явно да – ти си алфата и омегата.
Не знам на какъв език трябва да ти се говори – да опитам на руски – хватит ебать мой мозг!!!
Виждаш не светлина, Шаркане, а сенките които се получават в твоята светлина. Ще перифразирам Воланд по този въпрос. Ти искаш да премахнеш всичко което хвърля сянка по земята (а сянка хвърля всичко материално) за да се радваш на голата светлина. Ти си глупав… Но се надявам поне че ще схванеш тази метафора.
глупав съм, невромантик, но ти пък не знаеш “какво искам”, а само предполагаш, след което анализираш собственото си предположение. Това трябва да е признак за умност може би едва ли не (?)
туй вече не е метафора.
ми не ми обръщай внимание бе, жилов. Изпотрябвал ми е мозъкът ти, то и Ханибъл Лектър не би проявил интерес
Шаркане, свободата и самоуправлението със “избраните” ли ще я правим или със масата хора. (Питам искрено, защото не виждам начин да се получи. Наистина трябват два свята, за свободните отворени умове – наистина мислещи и независими – и за другите 90%)
Защото масата не иска свобода и не може да се самоуправлява, проблема не е само в порочната ни система създала ги такива… Много е прав Достоевски, че хората не могат да си разпределят сами хляба. Ще си позволя цитат от превода на Григор: ” И ние ще им даваме хляб, и те, разбира се, отлично ще виждат, че ние техния хляб, с техните ръце изкаран, ще им отнемаме, за да им го раздадем без никакво чудо…. Защото твърде добре ще помнят, че без нас хлябът техен, от тях изкаран, се е превръщал в ръцете им в камъни”
каза човекът с мегафона
твой проблем (комплекс) тогава.
@Hristo: Какво прави един лекар? Връща здравето на тези, които искат и се борят да им бъде върнато. Или поне не му пречат с две ръце да им го върне. Защото всеки има право на здраве – с условието да го иска и да е готов на дребни жертви за него.
Човекът, който помага на другите, днес е като лекаря. Той се бори да даде свобода на всеки, който я иска и се бори да я получи. Или поне на тези, които не му пречат с две ръце да им я даде. Защото всеки има право на свобода – с условието да я иска и да е готов на дребни жертви за нея…
Поне моята роля аз я виждам в това да помагам на тези от масата, които не искат да бъдат добитък, да се научат да не бъдат. Колкото ми е по силите. На тези, които искат да си останат добитък, не искам да им помагам да не бъдат. Едно, че те имат правото да определят живота си – с какво право ще ги насилвам да са свободни, ако не щат? И второ, че ако свободата я получават и тези, които не са се борили за нея, това е несправедливо спрямо борилите се, така че не е редно.
Тези, които искат да са свободни, трябва да могат и да знаят как да са свободни, за да могат да си вземат свободата си – и да ѝ се радват. Тези, които искат да са добитък, трябва да бъдат добитък и да бъдат яздени, доени и стригани – за да се научат да искат да са свободни.
Поне аз така виждам нещата.
остава и да формулираш СВОЕТО виждане що е свобода – индивидуална и обществена.
Понеже ми се струва, че сведе обществената (а и личната) до “свобода да си изберем ПРАВИЛНИ политици” и “да ги контролираме” (хз как).
@Шаркан: Когато целта е да помагам на другите, да формулирам своето виждане на свобода означава да го налагам на тях. Хубава свобода ще е тая.
Така че извинявай, но ще оставя софистиката на теб. Предпочитам да инвестирам времето и силите си в реалността.
Шаркане, достатъчно си облъчвал блога с идеите си, тъй че би трябвало да ги познаваме. Никой не обсъжда личния ти живот. Колко тома трябва да изпишеш за те разберем добре?
Гриша, ти съвсем ясно илюстрира що е софистика. Или измъкване, по-простично речено.
Инвестираш в самочувствието си, в утешението на съвестта си. Е, те са част от НЯКАКВА реалност все пак…
Невромантик, облечи си оловни дрехи.
http://sm.a-bg.net/2013/11/27/luksozno-za-bednostta.htm