Покрай протестите имахме възможност да се убедим в „обективността“ и „безпристрастността“ на немалко български медии. И беше създадена приставка за Firefox, Chrome и Opera, която показва дали новинарски сайт не е собственост на Делян Пеевски. (Не е вярно, че била анти-Бареков – медийното съвпадение на Пеевски като собственик и Бареков като управител е чиста случайност. И парите, с които Бареков финансира движението си, идват от заплатата му. 😉 )
А от няколко дни насам Красимир Гаджоков предостави една по-обща, но не по-малко полезна информация – списък на анонимните български новинарски сайтове. Имаше едно време времена, когато беше опасно да пишеш не-анонимно срещу правителството и кукловодите му, но отминаха. Това правителство много би искало да ги върне, но мисля, че няма силата. Така че подкрепям начинанието на Краси Гаджоков с две ръце. И приканвам всички, които искат да знаят източниците на информацията си, да му хвърлят едно око.
… Докато пиша тези редове, си спомням представянето от Гед на Орм Ембар в „Най-далечният бряг“ на Урсула Ле Гуин: „Той не крие името си – най-могъщият е, няма страх, че някой може да го надвие.“ Или страха на повечето герои от поредицата за Хари Потър да произнесат името на Волдеморт… Да застанеш с името си е страшно, но и дава страховита сила. Точно както и да назовеш истинското име на злото.
Нека имаме тази сила. Ще ни е нужна. И я заслужаваме.
Благодаря!
Ааа, Калине, само ти ли ще благодариш? :-)) Не ми казвай, моля.
Според Закона за електронната търговия (чл. 4 ал. 1) собственикът на сайт следва да бъде глобен (ако бъде хванат) за това, че не е публикувал име (на фирма или физическо лице), адрес, телефон, електронна поща, номер по ЗДДС (ако е регистриран) и т.н.
Включително и собственикът на този блог е в нарушение на закона, защото Закона за електронната търговия не се прилага само за сайтове, на които се продава нещо.
Така всеки собственик на сайт (който не си е написал личните данни) става абсолютен престъпник.
то има ли някой за нещо да не е престъпник вече?
колко хиляди са законите и “подзаконовите актове”?
самите юристи не ги знаят.
а самата тема е куха. Бял кахър. Анонимни, неанонимни – каква е разликата? Лесно личи кой какво брани, кой какво пробутва. Загадката се решава наум – ама от ум без илюзии и желания да живее в измисления свят на “добрия капитализъм” и “благата държава”, които “могат да бъдат постигнати с мирна борба в рамките на закона”.
Гледайте какво става в Украйна, защо става и как става – сравнявайте и вадете поуки.
Ама, не нови илюзии!
@Валентин: твърдението ви не е вярно.
“чл. 1, (3) Услуги на информационното общество са такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.”
Ключовите термини са “възмездни” и “изрично изявление от страна на получателя на услугата”.
Текстът “обикновено са възмездни” означава, че не се изключват
безвъзмездните услуги.
Изрично изявление от страна на получателя на услугата е заявката към
сървъра (GET, POST – няма значение).
Има случаи на глобени собственици на сайтове, на които се предоставят
безвъзмездно услуги (сайт от типа “безплатни обяви” – не се плаща за
четене на обявите и за публикуването им).
Според българското законодателство, ако имате сайт (на който не продавате нищо!) – извършвате електронна търговия и подлежите на глоба за това, че не сте си публикували личните данни на сайта