Неведнъж съм слушал разкази на магазинни кредитополучатели… а понякога и на предлагачи на кредити, т.нар. кредитни специалисти. (Това са дечицата, които ви предлагат кредити в магазина.) Понякога съм се смайвал от разказаното, друг път съм се стряскал. Неведнъж съм се заричал да го опиша тук, но все не смогвах или просто забравях.
Преди няколко дни прочетох една интересна статия – разказът на анонимен руски кредитен специалист. На практика едно към едно това, което знам за българските кредитни специалисти. И реших, че вместо да си припомням точните думи, които съм чул преди година или десет, ще ми е много по-лесно да преведа статията. В брутално нарушение на авторските права на човека.
Уви, нямам време – преводът е ужасно набързо и надве-натри направен. Но се надявам да дава представа за нещата.
И да навежда читателите на поуки.
Кой може да стане кредитаджия
Отдавна съм си представял как ще бъда банков служител: важен, с риза и вратовръзка. Мислех, че е престижно. Че в някакъв смисъл ще помагам на хората. Иска човек да си купи скъп телефон или телевизор, идва при мен и аз му давам парите да осъществи мечтата си… Оказа се, че не е точно така.
Кредитният специалист е на най-ниското стъпало в банковата йерархия. Но, както и много други големи корпорации, банките се крепят на точно тези служители. Именно кредитните специалисти хранят всяка банка. Работата на банките е извличат максимална печалба с всички средства. И въпросните средства се оказват доста разорителни за гражданите и доста травматични за психиката на служителите на банката.
На работа като кредитен специалист приемат на практика всеки кандидат – само минава едно събеседване. След това отивате на петдневно обучение. От десет сутрин до шест следобед ви учат на техническите умения: как да използвате компютърната програма, какви документи да искате от клиентите, и т.н. Разказват и по-интересни неща – например за технологията на продаването. Как да продадете на човека самата идея, че много му е нужен кредит.
С тази работа се занимават обикновено младежи, току-що завършили висше образование, или дори още студенти. За тях тя е възможност да си пробият път нагоре, и те се държат по съответния начин. Нагло и безпринципно, както изисква от тях системата.
Как се продава идеята за кредит
Истинското обучение, естествено, е процесът на работата. Работим по търговските пунктове на партньорите ни, в различни търговски вериги, магазини за скъпо облекло, автомобили и прочее. Аз съм в магазин за битова техника. Работата ми е да отивам при клиентите и да ги питам: „Желаете ли да купите на кредит?“ Трябва да разбера нуждите на клиента и буквално да го уговоря да купи нещо на кредит. Ако просто е дошъл да огледа например, може да му кажа: „Че защо само да гледате? Вземете го на кредит, първата вноска е чак след месец, а телевизора си го занасяте в къщи веднага.“
В един търговски пункт работят едновременно представители на няколко банки. Тези, които са по-нагли, може буквално да ти откраднат клиента. Вече си обработил купувача, той е готов да подписва документите, и конкурентът се приближава и заявява: „Нашите лихви са по-ниски, елате при нас!“. Случвало се е представители на различни банки да се бият пред очите на клиентите. Между другото, момичетата се бият по-често.
Странният процент
Заплатата ти идва от кредитите, които оформяш. Гарантирана е съвсем малка част, оттам нагоре са процентите от кредитите. В зависимост от какъв процент ще сложа на съответния клиент и от какви допълнителни услуги ще го убедя да приеме: застраховка, превод в частен пенсионен фонд и т.н.
Отначало наивно предполагах, че човекът просто идва и иска кредит. Че му набираш заявката на компютъра и банката му предлага кредит при стандартни условия. И че ако реши, може да поиска допълнителни услуги. Нищо общо.
Мога да предложа на клиента кредит при 20%, 40%, 50% и 75% годишна лихва. Нямам строги указания на кого да предлагам висока лихва и на кого ниска. Зависи единствено от кого как мога да изработя. Всички останали условия са еднакви. Влиза в магазина купувачът, и докато успее да се огледа, кредитният специалист вече го е преценил какъв процент ще приеме.
Названията на кредитните ни продукти са интересни и привлекателни. Например „1% месечно“ – по такъв кредит клиентът плаща 24% годишно. По каква математическа логика – не е известно, аз не съм успял да я открия. По кредита с име „2% месечно“ клиентът плаща 40% годишна лихва.
Номерът е, че клиентите много рядко се хващат да смятат. Кредитният специалист им заявява: „Стойността на кредита е само 1% на месец“ и те си тръгват доволни. Плащат си редовно и не разбират колко излишни пари дават на банката.
Глупаците
Ако клиентът не се грижи за външността си, не разбира от техника и кредити и задава тъпи въпроси, можеш да му забиеш по-висок процент. Това е типичният глупак. Ако примерно търси нещо евтиничко, е лесно да го убедиш да купи скъпото, но на кредит, като свириш на тщеславието му: „Ще плащате по еди-колко си, ама ще имате плазма като цяла стена!“. На помощ се притичват и продавачите, работите заедно – те си хвалят стоката, вие си хвалите кредита.
С тези, които са уверени в себе си, знаят какво им трябва и казват уверено: „Искам това и това“ – внимавайте. Но глупаците са огромното мнозинство. От сто души, на които даваш кредит, договора ще го прочетат внимателно един-двама.
Работя от не много време, имал съм само един неприятен случай с клиенти – мъж и жена. Бяхме обсъдили всичко, подписали всичко, тръгваха вече към касата да си вземат стоката, и на жената ѝ хрумна да умножи ежемесечната сума по 24 месеца (вземаха кредит за 2 години). Сметна я и като се разкрещя, магазинът заехтя! (Лихвата им си беше бая сериозна.) Касиерките се изпокриха, дойде лично директорът на магазина да види каква е работата. Бях плувнал в пот – бяха едни от първите ми клиенти и нямах представа как да успокоя тази жена.
Мъжът само чоплеше с пръст по дланта си и мрънкаше: „Успокой се, скъпа, не е чак толкова много, малко повече плащаме, но пък си тръгваме със стоката!“. Добре, че се случиха адекватни колеги от конкурентна банка. Пристигнаха, заубеждаваха жената: „Не се безпокойте, ако изплатите кредита по-рано, надценката ще е по-ниска. Идете в банката, те ще ви сметнат всичко и ще се убедите.“ Абе, омотаха ги в лъжи като в кълчища. И това взе, че свърши работа. Проверявах после – плащаха си редовно.
Хитростите
Например не добавяме към договора на клиента листа с ежемесечните плащания, по който лесно се вижда колко ще плати общо. Наблягаме на ежемесечната сума, която обикновено е съвсем малка, даже ако кредитът е много скъп. Да кажете: „Ще плащате на месец по двеста“ звучи съвсем различно от „ще ви излезе общо две хиляди и петстотин“.
Естествено, ако клиентът купува нещо много скъпо, примерно суперлукс телевизор, никой няма да му плесне 75% лихва – и месечната сума става бая кръгла и клиентът ще вземе да се усети.
Някои кредитни специалисти отначало смятат на клиента месечните платежи по един лихвен процент, а при попълването на документите най-нагло му вписват вътре по-висок процент с надеждата, че човекът няма да се зачете – често дори такава откровена измама минава.
Печелим и от застраховките. Три сорта са: застраховка живот (ако загинеш или се инвалидизираш, кредита ти ще го плати банката), застраховка загуба на работа (останеш ли без работа, няма да плащаш кредита) и застраховка на стоката (няма да плащаш, ако стоката не работи). Всички застраховки обаче са пълни с хитри условия. Например застраховката срещу загуба на работата важи само ако са те съкратили или фирмата е обявила банкрут. Че стоката не си я повредил лично ти, ще ти се наложи да докажеш юридически. И т.н.
Всички застраховки са доброволни, естествено, но ние ги включваме в договорите, без да питаме. Ако клиентът се учуди защо сме му вписали и застраховка, му казваме, че банката вече е одобрила кредита със застраховката вътре. И че ако той иска да се откаже, ще трябва отново да пращаме запитване до банката и може да не му одобрят кредита. Естествено, това е лъжа. Но всяка застраховка ми увеличава бонуса двойно, така че се налага да попослъжа.
Груповата отговорност
От резултатите ти за месеца зависи не само твоята заплата. Търговският пункт трябва да навърти за месец определена сума. Не успее ли, няма да получим допълнителни бонуси. А и началникът ни няма да получи премия.
Естествено, знаем, че правим не особено добри неща. Непрекъснато се шегуваме помежду си, че всички кредитни специалисти отиват в ада. (Макар че там ще пробутаме кредити на всички дяволи до един.) Да, мамим хората. Но се успокояваме, че хората сами са си виновни, че са глупави.
И че да го правим ни е работата. Поставят ни задачи, които сме длъжни да изпълняваме, без значение как. Щом ти се налага да мамиш, ще мамиш. Защо се подчиняваме на такива изисквания ли? Това ни е работата, друга нямаме.
А пък и сме най-различни хора. Имам примерно колежка мюсюлманка, момиче от дълбоко вярващо семейство. Тя казва, че в живота и на работа е напълно различна. Не знам каква е в живота, но на работа е най-голямата стръвница от всички нас.
Съвестта
Чувал съм разкази как хора попадат в дългови ями и даже слагат край на живота си, но мои клиенти не са стигали дотам. Като минимум никой от клиентите не е изчезвал безследно. Знам го със сигурност – спрат ли да си изплащат кредита, аз съм който трябва да им звъни и да разбере каква е работата.
Разбирам, че подобно нещо може и да се случи, и малко ме е страх от разговори за ада. Ходя на протестантска църква и пасторът ми постоянно ме убеждава, че е време да си потърся друга работа.
Съвестта ме е спирала само веднъж. Вече бях попълнил кредита при най-висок лихвен процент и с две застраховки. Клиентът не беше забелязал нищо и беше съгласен. В последния момент обаче се спрях и превъведох всичко отново. Махнах допълнителните услуги и казах: „Момент само, банката взе че ви отпусна бонусни условия, ще плащате по-малко.“ Клиентът беше симпатично момиче – отщя ми се да я дера така гадно.
По-нормални условия предлагам и на свадливите клиенти. Просто ме е страх от тях. Не ми се ще внезапно да ми се разкрещят.
Помня и още един случай, заради който и досега ме е срам. Даже онази нощ не можах да спя. Дойде един момък за iPhone 4 за приятелката си. Направих му кредит с 45% годишна лихва с две застраховки, за една година ще плати на банката почти два пъти цената на телефона. Клиентът си тръгна доволен – бях му казал само колко ще плаща на месец. После погледнах договора и видях, че съм го одрусал така на рождения му ден.
Клиентите
Доходите на клиентите ни обикновено са ниски. Банките не обичат хора с високи заплати и честичко им отказват кредит. Ако взима три хиляди заплата, защо му е да тегли кредит за телевизор?
Веднъж си оформяше кредит при моя колежка едно отче. Пита го тя за заплатата му – той казва, че нямал.
– А от какво живеете?
– От дарения.
– Колко се събират на месец?
– Към две-три хиляди.
Друснахме му най-високата лихва.
Между другото, понякога се налага да мамиш не само клиентите, но и банката си. Например нарочно пишем по-висока заплата за човека, който иска кредит, че да е сигурно, че банката ще го одобри. Макар че ако клиентът спре да си плаща кредита, и моята заплата ще го усети. А ако почнат да не си плащат повечко, ще изхвръкна от работа.
Имаме инструкции на кого да не даваме кредит, нарича се „нисък социален статус“. Пияни или надрусани хора, или такива дето си водят някой да им казва къде какво да пишат. На такива им маркираме една определена кутийка и получават автоматично отказ. И никога повече няма да могат да вземат кредит от нашата банка.
Но и нас също могат да ни излъжат. Нали не изискваме потвърждаващи документи – само паспорт. Ако човекът казва, че изкарва по 2000 на месец, нямаме избор освен да му вярваме.
Чувал съм, че кредитаджии понякога участват в мошенически схеми – дават кредити на хора с фалшиви паспорти. Никога не съм го правил. Но бях чул за колега, който изкара 20 000 от продаването на личната информация на клиентите си – адрес, телефон, кога и колко пари е взел на кредит.
Въпреки, че дерем хората с абсолютно престъпни лихви, процентът на неплащащите е много малък. Повечето хора са дисциплинирани и си плащат редовно.
Мога да добавя към този разказ и още. Какво значи примерно „кредит при нула процента лихва“, и как се получава номерът. Колко струва на банките разрешението да пращат свои специалисти в тези или онези магазини. Какви интересни „странични“ права и условия имат банките в дребния шрифт на договора. Какви добри пари правят от това да продадат информацията за вашия кредит примерно на фирмата ви, и какви последствия има за вас това привидно невинно нещо…
Няма да го направя, нарочно. Доста от вас имат познати, от които биха могли да научат тези неща. Дайте си труда, научете ги. Ще е добър първи урок по живеене в реалността и справяне с нея.
А това умение е полезно. Откъде-накъде ще вярвате на някакъв случайно попаднал ви из Нета блог? Такива блогове и записи и вие можете да насъчините колкото и каквито си искате… Поинтересувайте се вместо това пред хора, на които вярвате. Може да промени живота ви.
С голяма вероятност към добро.
Честно казано с кредитните карти правят по същият начин. И проблема е, че за много услуги като наемане на кола, регистрация в хотел ти искат само и единствено кредитна карта. Направо нямам думи…
Тегленето на кредити зачестява в нашето общество и много хора мисля, че ще им излезе много скъпо тази глупост. Трябва много да се говори по темата, поне да отворим очите на някой хора.
@Кирил – искат за регистрация, защото ако пък ти поискат гаранционен депозит, ще избягаш моментално. Ти какво предлагаш, да те пуснат в луксозния хотел да поживееш срещу честна дума само?
Има доста кредитни карти при които ако в някакъв срок, понякога до месец и половина, си върнеш парите, не ти начисляват лихва.
Впрочем – не искат кредитна карта има карти тип “кредитна” които са дефакто дебитни карти, т.е. нямаш отпуснат кредит, а ползваш собствени пари. С две думи – не виждам нищо лошо в банковите карти.
А за кредитит на много хора им се отвориха очите – взеха на кредит купища пари, които за 20 години не могат да изплатят и сега реват тия банки какви са лоши. Имам един такъв познат, купи си втори, многостаен апартамент на кредит. Миналата година ходи на протести против банките и монополите…
Иначе, веднъж подслушах един разговор без да искам – между двама банкови служителя, единия се оплакваше, че им искат от централата много договори за ипотечни кредити и казва – който влезе в банката и му даваме кредит.
Това беше преди 5-6 години де 🙂
@emo: Не оправдавам тези, които теглят кредити, без да мислят как ще ги изплащат. Но ако продължим по тази линия достатъчно нататък, ще стигнем до идеята, че мошеничествата и измамите са ОК – който се е хванал да му е мислил. Очевидно трябва да има някаква мярка какво и докъде е допустимо.
Българските банки абсолютно заслужават протести срещу тях. Поинтересувай се например какво значи 8% годишна лихва в САЩ или Западна Европа и какво значи в България като краен процент на завишаване на сумата. Или колко процента ще ти е годишната лихва точно два месеца след сключването на 8% договор в САЩ или Западна Европа, и колко ще е в България. Очевидно нещо не е наред, нали?
(И темата не е проста. Ти би могъл да кажеш примерно, че това се дължи на твърде слабата конкуренция, и да го подкрепиш с доводи. Аз бих могъл да те контрирам, че конкуренцията няма сила пред ефекта на пазарното лидерство, и също да го подкрепя с доводи. Къде ще излязат нещата – не знам. Но ми е интересно да видя интелигентен и търсещ истината спор по въпроса.)
Да, но поне в Америка ако имаш кредитна карта и си плащаш баланса напълно всеки месец не плащаш никаква лихва. Но това изисква и самоконтрол колко пазаруваш. Като гледам някои български реклами за кредитни карти се ужасявам – ами там са поне около 10% начална лихва което е безумно. кредитните карти са уред който българите трябва да се научат да използват рационално и за свой интерес но не виждам да се случи скоро…
Това е за ипотека, от реномирана банка. Нито е първия, нито е последния случай. http://plamen1967.wordpress.com/myloan/
А за бързите кредити си заслужава писането, защото са буквално полу-законни лихвари. Има някакъв закон който ги урежда, но законът не защитава клиентите. Те отпускат предимно кредити на хора които не могат да получат заем от друга институция (защото са задлъжнели към всички). Редовно мамят клиентите си: карат ви да подпишете молба за заем, и подпъхват договора между другите книжа за подписване. Дават пари на ръка. Не ви дават погасителния план. Лъжат за гратисни периоди и след това ви слагат наказателни такси и лихви за тези периоди. Правят всичко възможно за да достигне лихвата към 300% на година, след което следва изземане на имущество. Отгоре на всичко съдът твърде често застава на страната на кредиторите, а не на измамените, дори при фрапиращи случаи.
Тези неща са от една дискусия в студиото на ЕК, където беше даден пример с жена взела заем, за да погребе близък.
Вероятно сте чували, че спестяванията в банките растат. Това което не се казва е, че само 10% от спестителите увеличават спестяванията си. Останалите 90% имат под 250лв.
Колкото до кредитните карти, препоръчвам документалният филм на PBS “Credit Card”. Има го на техния сайт.
и какъв е изводът?
а, да, обичайният: приспособете се.
(или се надявайте “някой ден” да има “честни банки”. Веднага щом изобретят сушена вода, да)
въпросът “а за какво ни е да търпим всичко това?” е табу. Щото, нали “комунизъм”.
(хора, притиснати от обстоятелства и с умерени заплати – например закрито производство в родния му град – айде в София, семейството няма как да остане, трябва апартамент, продадената къща покрива четвърт от това, което искат за апартамента – опала, кредит. При това кредитните задължения банката може да ги промени когато си иска, без да води преговори с длъжника. А даже и да го осъди без негово знание. Криза, свито потребление, съкращения – хоп, безработен. Идва съдия изпълнител (с две лимузини в гаража за по 20 килоевро всяка – бачка човекът, аха). Длъжникът – на дъното. И умници му дуднат: ти си глупак, сам си виновен. Мило. Нарича се социален мир. Няма трупове по улиците. Закон и ред.)
Аз мога да споделя как работят заемите с 0% лихва в САЩ.
Обикновено такива кредити се дават като промоция от разни магазини за електроника или мебели. Кредитът е с фиксиран брой вноски – да речем 12, 18 или 36. Ако потребителят си изплати заема напълно преди изтичането на 12/18/36 месеца от получаването на кредита, лихва наистина няма!
НО – ако потребителят просрочи последната вноска дори с един ден, банката му начислява стандартна лихва (около 13-18% годишно) върху цялата сума от момента на получаване на кредита, и после трябва да се плащат много пари… Това обаче би се случило само на хора, които са или напълно неграмотни, или напълно незаинтересовани! Потребителят получава писмо всеки месец, в което черно на бяло – и то не с малки букви – пише колко месеца остават до пълното изплащане на такъв промоционален кредит, както и колко лихва се е натрупала до момента (пак подчертавам, че ако заемът се изплати навреме или по-рано, тази лихва отпада).
Така че грамотен човек, който взема подобен промоционален кредит от $2000 с 0% лихва за 36 месеца (примерно), разделя 2000 на 35 вноски (за да е по-сигурно), плаща по $58 (или повече – никой не те ограничава да внасяш повече, ако искаш) на месец и след близо три години всичко е приключено, като заемът реално излиза с 0% лихва.
каква е файдата на банката от безлихвени кредити? Самореклама?
като психологическа обработка ми звучи адски познато
обаче като цифри ми се замайва главата
a това със застраховките си е направо обир
имаше миналата година скандал в бестбуъ (и на мене ми се е случвало), ако откажеш застраховка изведнъж се оказва, че стоката се била изчерпала, за това сега казвам, да бе ше зема, дайте кутията и после се отмятам
@emo – за карите не, но за кредитите е съвсем друго. А за хотела не знам какво са правили хората преди да имат кредитни карти, тогава как са ги пускали в хотелите?
Аз отивам да плащам на майка ми някакъв данък в банката и служителката започва да ме зарибява да си взема кредитна карта – ама ще можеш да пазаруваш в интернет… аз и обясних, че и сега го правя. Но проблема е, че няма как всеки един човек да знае за вредата от тези кредитни. И точно тези, които не знаят го отнасят. Нарочно не ти дават цялата информация и после когато не можеш да си погасиш кредита вината е и тяхна, защото са те измамили.
Трябва да има закони срещу тези практики – минават всякакви граници.
В договорите с банките има 2 условия, които ме карат да не искам да имам нищо общо с тях:
1. Банката може едностранно и без предизвестие да променя договора както си иска.
2. Банката може едностранно и без предизвестие да променя процента на лихвата както си иска.
Едва ли ще го откриете написано така, но това е ефектът.
И докато сме на темата не мога да не ви припомня един гениален разказ: http://chitanka.info/text/1439-i-neshto-darom 🙂
“Да, но поне в Америка ако имаш кредитна карта и си плащаш баланса напълно всеки месец не плащаш никаква лихва. Но това изисква и самоконтрол колко пазаруваш.”
— И в България има банки, които предлагат такива кредитни карти, основно VISA и MasterCard. Ако знаеш, как да ползваш картата грамотно, дори си на плюс, а не на минус. 😉
Аз имам VISA, кредитна. Няма да кажа, на коя българска банка (който чете, ще се досети така или иначе) че да не й правя реклама. Условията й са съвсем прилични — принципно, в рамките на един месец правиш каквито си искаш плащания с картата, в рамките на кредитиния й лимит. След като този месец изтече, имаш две седмици да погасиш изцяло или частично сумата. Ако погасиш сумата изцяло, нямаш никаква лихва (нула!) за плащане. Ако погасиш само част от сумата, дължиш лихва около 1.5 (или 1.75? че не помня) % върху цялата сума. И почва нов месец. На този принцип, ако редовно връщаш парите, които дължиш по картата, в рамките на една година няма да платиш и една стотинка лихва дори; а ако връщаш по-малки суми, тогава ще дължиш около 18-20% годишно — изборът си е твой. Честно е, и добре замислено. Идеята е да се плаща на кредит и да връщаш бъроз парите. Ако ги връщаш, не плащаш лихва; ако ли не — плащаш.. Изборът е твой. 🙂
ясно, реклама
@Петър Петров: Не-купен съд мигновено ще анулира тези условия във всеки договор – те противоречат на закона. Проблемът е, че ако има нещо, което да е неоспоримо за българския съд…
@Michel: Стандартният процент на печалба, под който нито една кредитна карта не пада, трябва да е 21%. Ако е по-малко, другите банки се съюзяват срещу тази и започват да ѝ правят гадости. Нещо като негласна договорка е – има я и в САЩ, и в Западна Европа. В България нищо чудно процентът да е и по-висок – че банките тук са скрит картел е отдавна известно.
Принципно услугата наистина е така – ако връщаш бързо парите, не плащаш лихва. Това обаче е само теорията. На практика се оказва изпълнимо единствено ако разполагаш с източник на пари, при който всъщност нямаш нужда да имаш кредитна карта. Ако реално имаш нужда от нея, това автоматично означава, че в прилична част от случаите ще ти се окаже непосилно по някаква причина да върнеш сумата навреме и/или докрай. (Затова и дължимият процент в този случай е върху цялата сума, а не само върху остатъка – банкерите знаят трика, на него е съградена печалбата им. Точно както собствениците на казина знаят математиката на рулетката.) При този вариант, когато теглиш чертата, се оказва че някак все се случва така, че върху значителна част от теглените на кредит суми си плащаш картовия лихвен процент.
И това е само началото. Имаш ли карта от банката Х, тя може да следи покупките ти. Добави още малко информация от други източници, и имаш пълно описание на финансовото състояние, интересите и навиците на човека. Оттам нататък просто му „помагаш“ мъничко да не може да си плати една-две вноски по кредита за жилището и му го продаваш. Естествено, на безценица (ех, тия паднали цени на жилищата) и, съвсем случайно, на едни „близки до теб“ фирми (ех, тая липса на купувачи)…
И т.н.
не-купен съд?
защо ли тогава виновниците за финансовия балон в САЩ не само че не ги осъдиха, но и ги възнаградиха от бюджета?
много ти се иска да има някъде “нормална държава”.
Ама няма.
@Григор:
Това, което споделих, и на теория, и на практика е вярно. За кредитна карта VISA не дължиш никаква лихва всеки месец, ако погасяваш 100% от задълженията по картата в рамките на гратисния период. Лихвеният процент не е малък, наистина—около 20% годишно—но това е цената, ако решиш да ползваш картата не за микро-краткосрочни кредити (взимаш-връщаш в рамките на месец), а за краткосрочни кредити (взимаш и връщаш в рамките на половин или една година, примерно).
Всеки сам си избира. На мен се е случвало да ползвам картата точно така — взимам и връщам парите бързо — и не дължах никаква лихва, картата беше дори много изгодна ог финансова гледна точка. Но пък случвало ми се е и да позадържа по-голяма сума по-дължо време, тогава си плащам целия лихвен процент, и не е изгодна “сделката”. Но както казах, всеки сам си избира. Ако връщаш парите бързо, една кредитна карта е полезна; отделно, имаш солидна застраховка при пътувания в чужбина (здравна, но също така покрива и отделни други случаи, примерно, непредвидени разходи, забавяне на самолетни полети и т.н.), можеш да правиш онлайн плащания, които изискват кредитна (а не дебитна) карта, връщат ти се 1% от похарчените средства обратно по картата (ако превишиш определен праг на плащания) и т.н.
Кредитните карти са голямо благо, но трябва да се ползват умно, тогава са полезни. А ако просто си извадиш такава карта, за да харчиш пари, които нямаш — е, тогава кой ти е виновен, че обедняваш, а банката става по-богата? 😉
P.S. Освен това, аз не говорих за жилищни кредити! А само за обикновените кредитни карти, VISA/MasterCard (у нас American Express хич не са познати). Темата за жилищните кредити си е съвсем отделна… 🙂
P.P.S. Иначе, има и вредни банки, и карти, наистина. На един приятел (без той да моли!) постоянно му увеличават кредитния лимит по картата, за да не може да върне парите. Той си погасява редовно минималните вноски, а те увеличават лимита и в един момент се оказва, че дължиш хиляди левове без никакъв шанс за връщане… Тия случаи са много лоши. 🙁
Мишел,
какво точно работиш?
@Григор, нямам намерение да споря, просто докато има хора склонни да проявят някаква алчност или наивност, ще се намират и такива които да ги експлоатират, не мисля че има универсална защита. Мисля че може да се изисква от банките да са по полезни на клиентите,
не съм взимал кредит но май ги задължиха да дават справка за дължимите вноски за целия период, годишен процент и т.н. иначе по рекламите май продължаат да рекламират леко подхлъзващо, като наблагат само на някакви “промоции” и “продукти”
За картите – банките получават комисион от търговците, и плащат такса към банката издател на картата на клиента.
За това и с тях няма такса при покупки.
Освен това имат годишни такси и/или такси за издаване, освен това VISA и MasterCard им искат определен
брой карти, за да им разрешат да влязат в бизнеса с комисионите от търгвоци. А у нас и масово издаваните карти са
дефакто дебитни. Няма такова споразумение за 21%, наистина има карти по които не плащаш никаква лихва ако си внесеш парите преди определен период, при неплащане нещата не са много приятни.
Това за което спомена Мишел го гледах в един филм на БиБиСи – дават карта с голям кредитен лимит на някакъв дето едвм свързва двата края, като му казват, ако платиш минималната вноска ( фиксирана малка сума ) може да харчиш колкото си искаш
И той си похарчи кредитния лимит, но за да не го надхвърли му го увеличават автоматично, той пак харчи и плаща само мин. вноска
и така няколко пъти, докато човек с малко над 1000 паунда месечен доход му отпускат към 80000, след което спират и човека като осъзнал каква я е свършил, взел че се гръмнал. Е да ама банката отива при жена му… и се вдигат разни вестникарски скандали, при което банката го пише несъбираем кредит, но човека се е гръмнал вече.
@emo: Мой приятел, който живее в Западна Европа, беше хлътнал по кредити към карти. (Той си няма много контрол на харченето.) Седнахме заедно, сметнахме колко му е реалният годишен лихвен процент по карта – оказа се 23% за неговите две. Пратих го да се консултира с банкови специалисти – взе банков кредит при 6% годишна лихва (ипотекира дома си, за да я намали дотам) и изплати дълговете по картите. След това си блокира (чрез банките-издатели) възможността да тегли кредит по тези карти. (Банките хич не бяха щастливи; едната се наложи просто да я смени.) Към момента вече е изплатил кредита напълно. И, за разлика от преди, има пари. 🙂
На всеки грамотен човек би трябвало да му е ясно че кредитната карта не е подходяща за вземане на заеми, а е добра единствено като разплащателно средство. И като такава тя си има големите предимства: ако например си купя билет с дебитна карта и вместо за един, агенцията ме таксува за два, белята е вече свършена – дал съм им достъп до кацата с меда, те са бръкнали и са си взели. Не че е непоправимо, но вместо дебитна сметка съм дало само номера на кредитна карта, бих могъл много по-лесно да блокирам плащането, защото парите се трансферират няколко дни по-късно. Отделно че при наемане на разни работи (кола, кънки, хотелска стая), не се налага да оставям депозит. И да, случвало се е на мои познати дето пазаруват от какви ли не неизвестни сайтове да им “думнат” картите, но всичко се оправи в рамките на няколко дни и им възстановиха напълно парите. Е да, говоря за Северна Америка… в България знам че не е така.
До тук всичко хубаво – лесно, бързо, няма лихви.. но има и минуси, естествено. Магазините плащат за всеки терминал и за всеки трансфер. В същото време, законите (ковани от приятели на банкерите, да) не им позволяват да дискриминират тези, които плащат с карта, като например ги таксуват допълнително. В реултат, таксите се разхвърлят в цената на стоките и се получава така, че този допълнителен разход пада на гърба на плащащие в кеш. А те обикновено са точно най-бедничките, онези с ниския социалет статус, с чекмарк в каръшкото квадратче. Лично аз плащам с кредитна и ми е съвестно че товаря бедни и едва свързващи двата края душички, само щото не ми се мъкнат пари в кеш, ама…. засега банките печелят мача и мнозинството хора позваме по удобното, плащайки съответната цена.
@Michel :
В твоя подкрепа ще кажа само, че имам кредитни карти от 2006 г. и досега не съм платил 1 ст. лихва. Отгоре на всичко, за всяко плащане над 50 лв. с кредитната карта, банката превежда по 1 лв. по детски депозит направен от мен (имам 5 такива).
реклама реклама реклама
@Demococcus: Използването на кредитната карта определено е удобство, така че за строго дебитни разплащания е ОК. Ако е револвираща (т.е. не плащаш лихва, ако си върнеш кредита по нея в определен срок) и винаги спазваш срока, също е чудесна. (С подробността, за която говориш.) Но в реалния живот за повечето хора се получава, че далеч не винаги смогват да си върнат кредита в срока. Като с рулетката е – има късметлии, които печелят над изгубеното, но като цяло математиката ѝ е неумолима: печели казиното. Просто тук „математиката“ е не простичка вероятност, а сложно оплетени житейски правила. Но е също толкова неумолима.
Това, което Michel казва е така. И моята карта е такава – ако си внесеш вноските навреме няма никаква лихва. И на теория и на практика. (И я бях взел, още докато работех в БАН, така че няма значение, какво работиш). Но все пак има една годишна такса от близо 50 лева.
Обаче банките не разчитат само на тази такса и на случайни лихви при просрочване. Основно печелят от транзакциите. Не знам, какъв е точно механизмът, но това го беше обяснил човек, който е вътре в тоя бизнес.
За това и кредитните карти на практика нямат никаква защита (номерът и “секретният” код си ги пише върху тях). Както и уж имат чип с пин, но имат и магнитна лента, за която не трябва пин…
Номерът бил, че ако я източи някой, банката си взема пак печалбата от транзакциите, а после даже собственикът да оспори и да си възстанови парите, банката пак си взема нейното.
Григор, имам чувството, че в България, хората са в голямата си част неграмотни или незапознати как се използват кредитните карти, за това се получава така, че не могат да си погасяват задълженията и плащат грамадни лихви. Естествено, че ако нямаш постоянен доход или поне доход, който би ти позволил да имаш кредитна карта, ваденето на такава е чиста глупост и безотговорност. Това е равносилно на пиро-маниак да му дадеш кибрит и туба с бензин и след това да разчиташ, че няма да подпали себе си или нещо наоколо. В Англия е същото както в щатите – всеки има кредитна карта, даже повечето хора имат по 2-3 или повече, в зависимост от това какви допълнителни услуги, застраховки или други бонуси вървят с картите. Аз примерно съм с 2 кредитни карти на различни банки (като едната си е само кредитна карта без сметка в съответната банка) и до момента за 3 години ежедневно ползване, не съм платил за тези карти едно пени. Картите са без годишни такси и със 0 процентова лихва до 56 дни от датата на съответната транзакция. Плюсовете ми са, че винаги имам пари в наличност, не се налага да се притеснявам къде плащам, защото банките имат fraud protection и ако стане сакатлък, проблема си е техен, не мой и не на последно място, събирам точки, които в зависимост от това, колко транзакции правя на година и колко точки съм събрал, ми носят различни бонуси или в кеш или пък мога да ги заменя за безплатни полети и т.н. А и никой не би ти дал кредитна карта, ако не докажеш доход. Просто при всяко кандидатстване за такава, системата автоматично проверява по името и адреса на кандидата, кредитното му досие в което се вижда за кого работи той, какви други кредити има и т.н. Да, наистина човек може да излъже при попълването на формата за реалният си доход, но банките си имат начини да проверят информацията ако се наложи и могат да откажат да дадат кредит на съответният човек поради една проста причина. Персоналният фалит на физически лица. Примерно, аз, като човек без собствено жилище, съответно нямам никакви активи, които евентуално банката би могла да присвои, в случай, че не си погася задълженията. Аз мога да реша да източа една карта до дъно, след което да отида и да обявя личен фалит и банката остава с пръст в устата. Да, вярно, няма да мога вече да взимам кредит от никъде за следващите 6 години и най-вероятно за доста повече, тъй-като след тях, няма да имам кредитно досие и никой няма да се навие да ми дава кредит на добри условия, но в интерес на истината, доста “предприемчиви” Българчета дойдоха, взеха по няколко кредитни карти след 1-2 години живот, след това изтеглиха или изхарчиха големите лимити, обявиха фалит и се прибраха обратно в България.
За другите кредити не мога да коментирам, тъй-като дохода, за щастие, ми позволява да си купувам дребна техника и разни други неща без да се налага да взимам стоките на изплащане, но поне това което съм чел съвпада на 100 % с това, което обясниха Владо Георгиев, ST, Demococcus и Мишел.
П.П. Наясно съм, че това е малко англо-саксонски поглед над нещата и наистина може в някаква степен да не отговаря на ситуацията и реалностите в България или в останалата част на Европа.
Ако кредитните карти бяха толково добри, колкото някои хора ги изкараха щяха ли банките да ти ги предлат постоянно? Щяха ли служителите на банката да те питат искаш ли кредитна карта и как можеш да пазаруваш онлайн? Аз това не мога да разбера. Аз лично нямам кредитна карта и не съм чел договора, но мога да се обзаложа, че там ще има дребен шрифт.
Аз познавам хора, които банката ги дереше над 20 процентова лихва и те можеха да си плащат само лихвата, но не и дължимата сума. От тях не останах с впечатлението кредитите да са голямо удобство.
@Djgeorgie – не знам в Англия дали наистина вноските се погасяват еди колко си дни след транзакцията. В България, до колкото знам, дните се броят от така наречената билинг-дата, или ли датата, на която ти пращат. извлечението. Така че ако купиш нещо на следващия ден след билинг-датата, наистина имаш 45 дни, както е моята карта, но ако го купиш един ден преди датата, имаш само един ден, за да погасиш безлихвено.
Много хора не го знаят това и си мислят, че дните текат след покупката, съответно плащат лихви.
@Djgeorgie ами в България аз обяснявам на служителката, че съм студент и че нямам доходи и тя ме пита искаш ли кредитна карта… Аз ли съм имал халюцинации, служителката не си е разбирала от работата?
А ти като го обяваш този фалит дали ще запазиш апартамента/къщата си или само дрехите на гърба си?
@Djgeorgie, Кирил, Божо: Действително при подходящо подбрана (като условия) карта и старателно спазване на погасяването на кредитите човек може да не плаща лихви, и дори да получава по някой дребен бонус. Това обаче е теорията. В реалния свят много често се налага да пропуснеш някое плащане и да платиш кожодерска лихва. Ако никога не ти се налага, това е добър показател, че всъщност на практика нямаш нужда от картата – трябва ти само за дребните удобства. Проблемът тук е, че такива хора са сравнително малко.
еничари
Дори и да стигне човек до ситуация да плаща лихва, с кредитната карта тя е предварително уговорена (обикновено под 20%) за разлика от гореспоменатите 25-75% при сключени набързо кредити с магазинерски консултант.
Сетих се за още един голям плюс на кредитните карти и досиета. При наемане на квартира собственикът може да провери стауса на кандидат-наемателя, като резултатите са нещо от типа на “надежден”, “с няколко пренебрежими закъснения” и “ненадежден”. Тези от последната категория също си намират квартира, но цената й е чувствително по-неизгодна (за да покрие месеците в които тям подобните не са си плащали или са се изнесли без предизвестие) и обикновено е в сграда със себеподобни (тук нередовните ниски доходи обикновено вървят ръка за ръка с алкохолизъм, прахчета, вдихане на тупурдия през нощта). Аз като “надежден” се радвам на доста по-изгоден наем и на съседи, на които не им остават сили да купонясват денонощно 🙂
@Божо: Така е, за срока на безлихвеният период си прав, в Англия зависи от картата, банката и т.н. Има и както ти описваш, без промоционални периоди, в този случай наистина ако купиш нещо един ден преди да ти изтече текущият период, ще имаш само ден да си занулиш целият баланс.
@Кирил: Аз и в предишното си мнение казах, че е неразумно да се взимат, респ. предлагат кредитни карти на хора, без стабилен доход. В чужбина наистина има студентски кредитни карти, които са с по-добри условия от обикновените, просто поради спецификата на студентите като целева група, но съм сигурен, че в случаят не става въпрос изобщо за това. Тук са се опитали по класическата схема да те зарибят, за да може да им плащаш високите лихви, разчитайки, че няма да знаеш как да използваш картата пълноценно или доходът ти ще те тласне към това, а попаднеш ли в спиралата на непогасяване на лихвите, чрез непостоянен или недостатъчен доход, кредитната карта може да стане едно наистина опасно финансово средство.
И да, при обявяване на персонален фалит, ако може да си плащаш наема по някакъв начин или ако друг човек ти го плаща, няма кой да те изгони само заради това, че си обявил фалит. Иначе ако имаш къща или друга собственост, естествено, че ти се взима, за да покрие кредита, но става въпрос, че ако нямаш какво да предложиш като активи – заплата, къща, някаква друга собственост, пенсия, влогове, акции и т.н. и официално нямаш никакви пари в банкови или други сметки, 12 месеца след като обявиш фалита и той започне да се изпълнява от съдия изпълнител, той се прекратява автоматично, освен в някакви крайни ситуации в които например не си съдействал на съдия изпълнителя или от сорта. Те за това Българските банки натискат правителството за да не приема още закона за личните фалити, защото иначе приеме ли го, много хора, които в момента са брутално гонени от частни събирачески фирми на кредити и банки, ще могат да се измъкнат от тормоза след строго дефиниран законен период.
@Григор: Така се получава в България, пак поради това, че системата е неразвита и банките имат изгода от това, да плащаш високи лихви. В Англия, още щом се регистрираш за кредитна карта, банката те пита, искаш ли да пуснеш директен дебит (мисля, че в щатите се нарича Direct Deposit) от банкова сметка да изплащаш извлечението по картата автоматично всеки месец, за да не ти се трупат лихви. Ако не си идиот, естествено, че би се навил да изплащаш целият баланс месечно, иначе си заслужаваш големите лихви и не може да обвиняваш банките, че ти предлагат 20 процента месечна лихва.
Както някой каза вече, на запад, банките печелят от транзакциите, а не от лихвите на картите. Като милиони хора си купуват и кафето с кредитна карта, банките взимат комисионите директно от търговците и не се налага да шантажират клиентите си по описаният от теб начин. Всъщност, в държавите, където картовите разплащания са много разпространени, тези, които плащат в кеш, са по-онеправдани, защото те всъщност изплащат и комисионата за мен, който плащам с карта, тъй-като цените на стоките и услугите, включват в цените си тези 1-2 %, които банките взимат, ако клиентите плащат с карти.
Иначе си прав, че наистина, реално на мен, кредитна карта не ми трябва и единствените причини, поради които имам такава, са допълнителните услуги, по-доброто покритие при покупки на стоки и услуги и простичкият факт, че е удобно и всички използват и приемат кредитни карти за разплащане навсякъде.
Djgeorgie е прав — просто пазарът у нас е много неразвит…
Ако ползваш обаче кредитната си карта разумно, си на печалба, не на загуба — и у нас, и в UK. 🙂
Всеки сам избира, както казах.
“Пак го правят. По същия тертип. Доразграждат и без това срутената стена на защитата на клиенти на банките. А тертипът е същия като при Закона за потребителския кредит (ЗПК). Ето рецептата:” http://lchristoff.wordpress.com/2013/12/06/бнб-разгражда-защитата-на-клиентите-п/
Явно никой не си е направил труда да погледне документалния филм. Ето ви директен линк: http://www.pbs.org/wgbh/pages/frontline/shows/credit/view/
Кредитните карти се зараждат като регулаторна измама. На времето банковият лихвен процент е скочил към 20% докато в отделните щати имало таван за лихвата на която могат да отпускат на клиенти, Примерно в Ню Йорк това са 12%. Южна Дакота е във финансови затруднения, затова премахва всичките такива регулации. По същото време Върховния Съд на щатите създава прецедент, който позволява на банките да заобикалят регулации на отделните щати, като се преместят в Южна Дакота. След известно време щата Далулер също премахва тавана.
Печалбата на кредитните компании идва от увеличаване на лихвата в последствие. Около 1/3 от притежателите на карти си изплащат парите веднага и не плащат лихва. Останалите са т.н. revolvers (от revolving credit) като при тях лихвата е средно към 25-30%.
Друга “гениална идея” която подпомага бума на картите е намаляването размера на изискваното плащане. Вместо са се плаща 5% от дълга, се плаща 2%. Доста от хората ще платят минималната сума, особено ако нямат излишни пари. Така може да плащат едно нещо към 30 години.
Друго решение на Върховният Съд позволява на компаниите да начисляват наказателни такси. Не след дълго начисляването на наказателни такси става също толкова печелившо колкото плащанията по лихвите.
Та, как работи измамата. Взимаш нещо на кредит, обявяват приемлива лихва 9%. Ти започваш да плащаш правейки минимални вноски. Знаеш че докато имаш работа и правиш редовни вноски всичко е наред. Но идва някаква беда (развод, хронична болест, загуба на работа) и парите силно намаляват. Хората започват да плащат месечните вноски със спестяванията си, докато бедата отмине. Много е вероятно в трудния момент хората да направят една грешна стъпка… да забавят плащане. Няма значение към коя институция са пропуснали плащане, всички кредитни компании са свързани и веднага могат да променят лихвения си процент. Изведнъж разходите излитат в небето.
Понякога хората се панират, когато парите свършват и те започват да теглят кредити за да плащат текущите сметки и такси, включително по другите кредити. Идеята е да вземат примерно 1000 лв, да платят ток, вода и кредитите за 2-3 месеца. Ще плащат по 100лв лихва върху тях на месец, но ще плащат лихвата със самите пари. Когато свършат ще вземат друг заем. Така експоненциално се натрупва астрономически дълг, като целта е да се отложи във времето моментът на неплатежоспособност, с идеята че дотогава нещата могат да се подобрят … да се намери работа.
(Всъщност, горното се практикува и от държави, в частност нашата. Когато фин.мин. казва че 1B дълг ще се плаща като останалите дългове, има предвид точно това.)
Кроят разбира се е фалит, поне в щатите фалитът ти взима всичките активи и те предпазва от по-нататъшни взимания. Губиш кола, къща, а дълговете си остават на твое име, въпреки че са законно несъбираеми и не им се трупа лихва.
В България, не мисля че частно лице може да обяви фалит А има нужда.
Филмът е старичък, от 2004. След кризата нещата са много по-лоши. В щатите в момента се разрастват т.н. credit unions, които предлагат същите услуги, но без хищническите практики. Всъщност даже част от парите от транзакции се връщат на картодържателя. Тоест, за всяко плащане, след един месец ви се връща 1% от стойността на покупката. Разбира се, големите банки се опитват да ограничат тяхната дейност по всякакъв възможен начин, примерно като прокарат закон, който забранява формирането на Credit Union в щат където в C.U. нямат вече клон. Все едно да ви забранят да отворите сергия на пазара, ако вече нямате сергия.
Мерси за преразказа, аз имах време да го изгледам само до половината. Това за връщането на 1% от стойността в Канада не е рядко нещо – предлага го всяка банка, на която съм си направил труда да погледна офертите, а повечето ми познати са с точно такива карти. Чудех се от къде точно се взима този 1% – дали пак от наказателните такси и просрочените плащания?
Преди доста години, първият ми клиент беше магазин за техника. Те предлагаха на изплане на при следните условия: 12% увеличение на цената, 40% начална вноска и 6 месечни равни вноски по 10%.
Като не се замислиш си казваш: колко е 12%, те банките взимат повече по кредитите. Обаче като се замислиш се оказва, че надценката е върху цялата цена, а не само върху разсрочената сума, хоп – и сметната върху реално разсрочената сума надценката скача почти двойно. После, плащаш 6 вноски, т.е. дължиш сумата средно 3.5 месеца, а банковите лихви са на годишна база – айде още близо 3.5 пъти увеличение. И така, реалната лихва се получаваше около 71%
Тогава бяха инфлационни времена, лихвите бяха по-високи, но и сега трудно ще намериш бърз кредит на ГПР по-малък от два пъти ГПР на потребителските кредити.
Между другото, ГПР на повечето потребителски кретити без обезпечение до 1 година е по-висока от обичайните лихви по кредитните карти, т.е. даже и да плащаш лихва, кредитната карта е по-изгодна от краткосрочен потребителски кредит, да не говорим за покупка на изплащане.
Проблемът с банките в България е, че законът им позволява да прехвърлят всички рискове на клиентите. Нормално е лихвата да отразява индивидуалния риск от неплащане от клиента. Също е ок и клентът да поема пазарния риск (чрез LIBOR, EURIBOR), защото иначе банката би се презастраховала чрез надуване на лихвите. Обаче не е нормално клиентите да поемат рисковете свързани с пазарното поведение на самата банка. Например, в момента лихвите по депозитите са по-ниски отпреди кризата, а лихвите по кредитите са по-високи. Причината е ясна, редовните платци изплащат онези близо 20% просрочени кредити. Банката не си е правила сметката на кого дава пари, но вместо акционерите, за тези грешки плащат клиентите.
@Djgeorgie: Нещо не разбрах. В Англия, при развитата банкова система, банките нямат ли изгода от това да плащаш високи лихви?
@Иван: В България мръсните номера стигат и далеч по-нататък. Нямам конкретни доказателства, затова не ми се разправя какво съм чувал… А към кредитните съюзи и взаимоспомагателните каси проявявам горещ интерес. Както и към дали българското законодателство съвсем случайно не ги забранява. (Да, знам – и да са абсолютно разрешени, организираш ли такъв, моментално ще си абониран за вечна проверка от данъчните, ГДБОП и всички други „ООД-та“ на държавата. Но все пак съм любопитен.)
@Деян: Именно това е проблемът – че банката оставя печалбите за себе си, а прехвърля всички рискове на клиента. И понеже в България една сериозна част от финансовите обороти свършва като печалба за мафията, обикновените хора и бизнеси са вечно жестоко притиснати за наличност. Така че банките могат да си позволят да извиват ръце при предоставяне на заеми…
случилата се криза не показа ли, че всички банки по света са “български”?
И как реагираха правителствата?
констатирате СИСТЕМНИ недъзи да системата – браво.
ама после следва… едно нищо.
“Такъв е животът, трябва да се внимава” – и толкоз.
много гъвкави гръбнаци, много.
@Григор, сподели мръсните номера, така че да могат хората да се пазят от тях. Ако не споменаваш имена или не правиш намеци, всяка банка е длъжна да приеме, че не говориш за нея. Съмнявам се банкерите да не са чували въпросните мръсни номера, така че няма опасност да им дадеш идеи.
Иначе, забравих да спомена нещо от филма. В повечето договори на CC се съдържа клауза която им позволява едностранно да сменят условията на договора. Тоест могат да махат преференции и да увеличават лихви без никакво основание. Има 15 дневно предизвестие, но отказа от новите условия би трябвало да означава и пълно изплащане на парите.
@Григор: Не съм казал, че нямат изгода, естествено, че имат. Въпросът е, дали имат по-голяма изгода от това, 65 милиона души да плащат с карти, които са с добри условия и банките да прибират по 2 % от всяка транзакция, или да разчитат на 15 милиона, които постоянно да пресрочват кредитите си и да плащат по 15-40 % месечна лихва за непогасените си изцяло заеми. Разликата е, че в Англия, според моят опит, банките предпочитат първото, защото и двете страни са на печалба от сделката, в някаква степен, докато в България, банките предпочитат второто, тъй-като адски малко хора използват карти така или иначе и печалбите от транзакциите им няма да са особено големи, и най-вероятно търговците ще са принудени да прехвърлят процентите на клиентите си, защото няма да могат да ги разпределят между всички клиенти, независимо как плащат те. Почти съм сигурен, че в щатите и Канада, ситуацията е сходна. Просто в тези 3 страни, кредитната карта не се смята толкова за кредитен инструмент, колкото за разплащателно средство, подобно на дебитната карта или чека. Сам се сещаш, че при варианта с масовостта на кредитните карти, банките имат много повече печалба, защото освен транзакциите, всички допълнителни услуги също са платени, като напр. месечни извлечения по пощата (онлайн извлеченията са безплатни), разни допълнителни застраховки и т.н. Едва ли много хора си плащат за тези допълнителни услуги, но от много милиони потребители, все ще има достатъчно, които го правят.
Аз не казвам, че всичко е цветя и рози, въпросът е, кой вариант е най-добър от потребителска гледна точка и продължавам да твърдя, че заемите чрез кредитни карти, са доста по-добри от всички останали видове заеми, като някои от тях, напр. бързите кредити, които понякога имат 1000 % месечна лихва, са си чист обир и те точно от държави като Англия или щатите са тръгнали първоначално.
@Иван: Най-често срещаният номер е да те изчакат да си изплатиш заема донякъде, след което да ти подсигурят тихомълком да не можеш да го плащаш. (Например като се свържат с работодателя ти и го изманипулират да те уволни или да ти намали рязко заплатата. Или пък да ти качат рязко разходите, ако намерят как, и евентуално да дадат на работодателя ти инструмент да не ти качи заплатата.) Задействат светкавична юридическа процедура и ти продават жилището или каквото си купил с този заем, на безценица на себе си или свои хора. Те го препродават (но вече не на безценица) или печелят от него другояче… Този номер поизчезна в България след като приеха закона, че банките нямат право да търгуват с недвижимо имущество, но на много други места по света продължава да го има.
Тук продължава обаче да го има номерът да правят с лихвените ти проценти каквото си искат. Вписват в договора условие в този смисъл, и вземеш ли го примерно на 9%, още на третия месец вече си на 12%. (Като се има предвид, че е върху цялата сума, а не само върху оставащата, всъщност това означава да отидеш от 18% на 24%.) Омертата и картелът по въпросът са железни, точно както и за лихвените проценти – никой няма да ти даде заем на разумен процент, независимо с какво го гарантираш, иначе цялата глутница ще е върху него. (Затова и проявявам толкова горещ интерес към кредитните обединения и взаимноспомагателните каси. Който успее да пусне в действие работещо подобно нещо, ще се удави в пари, дори ако играе коректно и не дере клиентите си.)
@Djgeorgie: Според мен разликата в банките в България и примерно в Англия е, че в Англия банките не могат да направят таен картел, понеже съдът не е за продажба. В България една значителна част от хората използват за разплащане и прочее дебитни карти (тук е почти незаконно да плащаш на служители иначе освен по такава карта), тоест банките са готови за преминаване към масова кредитна система – достатъчно е просто да пуснат кредитен лимит по картите, които издават. Не го правят обаче, освен за „шарани“.
Иначе, тук един добре взет потребителски кредит (не бърз – те наистина са с отвратителни лихви, затова и толкова ги рекламират! Наскоро някакви се съдраха да ми предлагат да рекламират подобни банкови заеми тук, срещу отлично заплащане…) ти дава лихва под кредитна карта. (Ако заемът не е толкова малък, че да влиза в револвиращия лимит на картата, и да можеш да го изплатиш преди лихвения падеж.) Може би е специфична за страната политика.
@Григор: Мисля, че си идеалист до някъде. Банките в Англия са също толкова алчни, колкото и тези в България и на всякъде другаде по света всъщност, просто там алчността им е насочена към големите акули в ситито и Canary Wharf, а не толкова към обикновените хора, дето изкарват по 3000 паунда на месец от заплата и нямат абсолютно никаква перспектива някога да имат големи финансови възможности.
Да, съдът наистина ги осъжда често да плащат глоби за какви ли не нарушения и така малко или много, те се държат подобаващо с клиентите си и не използват елементарните номера до които прибягват Българските банки примерно, но поне за мен, като им гледам бонусите на директорите и печалбите им, тези глоби са джобните им пари за ден и изобщо не са достатъчни за да прекратят порочните практики на извиване на ръце, които банките практикуват от време на време.
Проблемът в България е в това, че няма кой да защити потребителите и банките ни дерат както си искат. Ето примерно онзи ден се прибрах в София за празниците и ми се налага да изтегля една по-голяма сума от Българската си сметка, която си заредих преди да се прибера от Лондон и сега се оказва, че не само, че съм си платил една солидна сума за превода на парите, ами на всичкото отгоре, когато отида да си изтегля сумата от банков клон, банката ще ми вземе 0.4% на цялата сума… Моля, я пак? Аз останах като треснат, а всички ми реагираха като че ли аз съм идиота и не зная какви са банките в България. Да, вярно е, наивен съм и си мислех, че щом имам собствени пари в банката,изкарани по честен начин, не би трябвало да ми искат комисионна за да си ги изтегля, ако ще и милиони да са, просто защото това са си мои пари и не виждам абсолютно никаква логика да ме наказват, за това, че си държа парите в тяхната банка, а не примерно в буркан. Понякога наистина се отчайвам от тази страна. 🙁
Когато става въпрос за лихвите (по кредити) – нормално е, и е близко до ума, че равнището на лихвите зависи от равнището на риска. Ако някой си мисли, че лихвите по кредити в България са “прекалено” високи (и ако си мисли, че банките неизменно “печелят” точно от това) – нека такъв човек се опита сам да си отговори на въпроса: защо в България в момента има доста малко банки от страни, в които лихвите като цяло по-ниски. Например, защо в България, на пазара на кредити, твърде малък е делът на банки от страни като Германия, Финландия, Чехия? Те по-“глупави” ли са? Не се ли сещат, че именно тук могат да “спечелят” повече – като например раздават тук кредити с по-висока лихва, отколкото правят това в собствените си страни? Защо не го правят? Защо пропускат този “златен” шанс да натрупат печалби?
Изобщо, хората у нас масово гледат на въпроса за банките само от гледната точка на потребители (на кредити) – и затова и не съобразяват някои иначе очевидни неща. Като например факта, че просто в страни като България е твърде висок рискът да даваш кредити – и затова, когато все пак решат да отпуснат даден кредит, нормално е банките да го отпуснат с по-висока лихва (в сравнение с други страни, където като цяло е по-вероятно даденият кредит да бъде върнат навреме и изцяло).
ха ха ха
Колкото е по-висока лихвата, толкова е по-вероятно заемът да не бъде върнат. Факт.
Това че лихвата е за покриване на риска е лъжата на лъжите. Ако това беше истина, първо парите щяха да се внасят за погасяване на главницата, така че банката да има по-малко не-върнати главници (съответно по-малко риск). Но не това е целта на заниманието, нали?
сега ще ти кажат, че “такъв е светът и без банки не може”.
Т.е. ще оправдаят всичко вършено от тях.
@Djgeorgie: Да, идеалист съм донякъде, и по-точно до пълен реализъм. Уви. Сам си забелязал, че българските банки се държат по начин, който би пищисал дори английските. Причината е именно че английските банки не могат да си позволят да направят истински нелегален картел, а българските не могат да си представят да съществуват извън картела. Ако английските банки можеха да си го позволят така, както българските могат, щяха да са на гърлото на дребния човечец много по-яко, отколкото на това на големите. Големите могат да се защитят, дребният човек обикновено не може. И с ядене на едра риба можеш да станеш акула, но кит можеш да станеш само с ядене на планктон – само той е в такива количества, че да изхрани кит.
@Иван: Именно.
Мисля си колко ли ще е добре някой да го опише това много подробно и ясно, за да може да го прочете всеки. Не че банките няма пак да я карат по същия начин – ще я карат. Само че наивниците, които вярват, че това е оправдано и нормално, ще останат много по-малко. Съответно намирането на някакво решение, което заобикаля банките когато има как, ще е много по-лесно. А намери ли се то, банките ни за нула време ще станат такива добрички…
Целта на банките, като и на всеки бизнес е печалба. Това не знам защо толкова трудно се разбира,
никога не е било тайна или еврейска конспирация, банките имат огромни лъскави офиси, като дворци,
за да демонстрират колко много печелят, защото колкото повече печели една банка, толкова
по-естествено е да и се довериш, че няма да изчезне и да те остави в неудобно положение.
Това разбира се е внушение но също не е гаранция 🙂
Лихвата е за печалба на банката, очевидно за всеки с поне средна интелигентност е,
че за да си гарантираш печалба, трябва да си покрил риска, че и нещо отгоре.
Разбира се, може и съвсем без банки. Преди 2000 години не е имало банки,
и без пари може – преди 10000 години не е имало пари. Някои хора съжаляват, че това
се е променило – други не.
Според мен няма правилно и неправилно, оправдано или неоправдано. Щом нещо е, то
причината е, че на някои хора им харсва на други не им пука, а тези които са против са
безпомощни да променят нещо.
Имаме и в днешни дни примери за общества без пари и без банки – примерно Камбоджа на
др. Салот Сар.
добрички (послушни) ще станат клиентите (волни и неволни) на банките.
Свестете се малко! – парите купуват политици (и закони), независимо колко е “будно гражданството”. А къде са парите? В банките.
(от които “големите” изобщо нямат нужда да се “защитават” – те или притежават банките, или си партнират с тях)
Заобикалянето винаги може да бъде ЗАКОННО обявено за незаконно.
Просто защото механизмът на приемане на закони е такъв. Системна грешка. Не се поправя.
Заклинанията, че “нищо по-добро не е измислено” са лъжа.
спомнете си отново това, на което силно стискате очички: финансовата криза от 2008, която и не мисли да отшумява. Виновните финансови институции не бяха наказани, а напротив – възнаградени. Срещу им се надигнаха къде ли не вълни недоволство… и то си шуми, пък гемиите на банките плуват както преди…
та разликата между български и “други” банки е в гримирането, във външната “порядъчност”. Впрочем… кои “български банки” всъщност са български?
така както дирите по света “нормални” (т.е. съотвестващи на фантазиите ви) НЕЩА, току се оказва, че техните филиали на драго сърце постъпват “ненормално” точно ТУК.
а, ама то защото “няма контрол”, “няма държава”… – е, такива реплики вече са жалки: чети този коментар отначало. Държава = политици + чиновници. И те прекрасно се разбират с банкери и предприемачи (защото от населението зависят веднъж на 4 години, а от парите на въпросните – постоянно; пък и парите, вкл изтупани от джобовете на населението, правят възможно бламосването на електората при избори. Система, порочна в сърцевината – и НИКАКВИ благи пожеланея не могат да я накарат да работи ДРУГОЯЧЕ. Единственото, което се получава – този или онзи “активист на гражданското общество” се намества на уютна позиция… и почва да гледа с презрение “надолу”, преувеличавайки заслугите си за “издигането”. И, съответно, преразглежда мирогледа си, почва да влага в предишни понятия друг смисъл… пръвръща се в лъжец със самочувствието на честен като светец. Последното психиатрия ли е или психология – умувайте си сами.).
Само да добавя, почти очевидно не съм собственик на банка – така че банките печелят и на мой гръб.
Много се самосъжалявам по този повод.
Шаркане, нали анархията била всеки да си взема колкото му е сладко? Като гледам как обсебваш един ресурс, като ефира, как мислиш, дали си убедителен в постановките си, че нуждите и желанията на човека в никакъв случай не са неограничени? Каква ирония – с честотата на собствените си проповеди отричаш учението си.
😀
“обсебването” с какво е намалило този ресурс? използвал съм буквичките и ти, като речеш да пишеш, ги няма?
емо
щом самосъжаляването ти доставя удоволствие… ама внимавай – самосъжалението според навромантика (да речем) било “ограничен ресурс”, трябва да си вземеш талонче и да чакаш да ти дойде ред. Ако не ти се чака – плащаш и се самосъжаляваш.
🙂
(“почти очевидно” – ?)
Това, което Шаркан по-горе поставя като въпрос – за „системата” и за „системните грешки” – наистина е важно, защото и доста други хора по принцип живеят с едно такова усещане: че „нещо в системата не е наред”.
Проблемът тук е, че наистина системата – и сегашната, както и всички предишни – е несъвършена. Практически важният въпрос обаче е: как точно може да се стигне до една поне малко по-добра система? (То е предварително ясно, че и тази евентуална следваща система пак няма да е „съвършена”, но нека поне да е с нещо по-добра от досегашната)
Според мен единственият шанс дадена система да се подобри е в нея да се засилва елементът на лична отговорност. (Защото обратният вариант – при който чрез най-различни инструменти се върви към прехвърляне, преобразуване, институционализиране, и други видове „обезличаване” на отговорността, на практика винаги води до реално „размиване” и дори изчезнане на отговорността…)
В този смисъл публикации като тази, под която коментираме, по-скоро вредят, отколкото помагат. Защото общият дух на статията е : „вижте ги онези там какво правят” – и обикновеният човек остава с впечатлението, че от него самия нищо не зависи – защото, нали, всичко идва от „онези там”, които са се наговорили и причиняват всякакви злини… (Затова аз съм доволен, че различните коментари под статията на практика вече съдържат много повече действително полезна за потребителите информация, отколкото самата публикация).
Сирков,
няма “съвършена” система.
Но може да има такъв модел взаимоотношения, при който проблемите се решават по-лесно поради липса на силна позиция на онези, които имат интерес от затлачването на проблемите.
Това с “личната отговорност” е илюзия. Всеки ще си покрива задника, институциите изобщо спират да работят (което не е зле), но издръжката им продължава.
Иван Попов беше писал, че има два вида опростявания на една натрупала неефективност система:
– опростяване на структурата със загуба на функции;
– оптимизиране на структурата без загуба на функции.
“Личната отговорност” при запазена йерархия не е оптимизиране, а нататъшно усложняване на протокола на функциониране.
обикновеният човек, докато играе по натрапените му правила, има съвсем правилното усещане, че нищо не зависи от него. Защото такива са правилата. Ако поиска смяната им – че кой ще ги преправи на такива, които на него да му харесват, без да ощетяват другиго? Ами няма кой. Само той самият.
Но за да го направи, трябва да разруши системата, защото не може да избяга от нея – рано или късно, пряко или косвено тя ще го докопа.
т.нар. “идеалната система” е тази, която постоянно обновява структурата си и я поддържа разнообразна. Договарянето и сътрудничеството осигуряват повече разнообразие, отколкото доминирането и конкуренцията (понеже те водят до унификация и подменят критериите за “полезност”, “справедливост”, “свобода”; адекватно договаряне и сътрудничество липсва в условия на социално неравенство). “Съвършенството” тук е в динамиката, без тя да е трескава и стресираща.
От тази дефиниция следват параметрите на оптимизация.
(в инженерията оптимизацията винаги се разбира като стремеж към по-проста, но богата на възможности структура – сравнете например сложната конструкция на механичния часовник с тази на електронния. Разбира се, зад второто стои повече знание, и то в по-широки области спрямо първото. Гномонът бие двете устройства по простота, но изисква пък още повече знания и даже повече сетива, както и специални условия… и пак не позволява същата точност на измерване на времето.
Или друг пример, разказан ми от бивш научен работник в един от затворените НИИ на БАН – особена форма на леярския калъп осигурява, без никаква намеса, уникален режим на охлаждане на отлятия детайл или инструмент – и той не се нуждае от последваща обработка, като превъзхожда продуктите на предишната технология по здравина и износоустойчивост)
(просто трябва да се премахне излишното. Драмата е в дискусията “а кое е излишно?” – само че повечето отговори в тази дискусия зависят от консервативния личен интерес и от предразсъдъците, не от истинско обмисляне на нещата)
(от консервативния личен и ГРУПОВ интерес)
Напред към статичната динамика! Движение, но така че никой да не помръдне от равенството.
Система от съвсем прости правила може да роди хаос (виж атрактор на Лоренц). Ако мислиш че можеш да фиксираш такава система в една точка на социален блян и да остане така завинаги значи си идиот. Ако пък мислиш че от желаната форма на системата ще извадиш с точност необходимите правила за постигането на тази форма значи си невеж.
система от прости зависимости е в основата на органичната химия и самия живот.
Къде видя “фиксация”? къде е “статичност”?
е, определено съм идиот, щом се мъча нещо да ти обяснявам.
атрактор на Лоренц… наясно ли си що е математически хаос и разликата от тривиалното понятие “хаос”? хайде, нали си много веж…
терминът “равенство” не успяваш да назубкаш, за атрактори пишеш. Смях.
Статичната динамика е един особен вид динамика. Тя е изразена от народа в следните две поговорки – “и вълкът сит, и агнето цяло”, “и хуя докрая, и душата в рая”. Или както един мой познат християнин каза “В рая всичко ще ни е съвсем наред, е ще имаме и предизвикателства де…”
Шаркане, ти твоите приумици с органичната химия ли ги сравняваш? Фиксация виждам единствено в главата ти. Реално погледнато твоята система няма никаква нужда от теории, за да бъде класифицирана като пълен провал или траен неуспех и всеки с прилично количество разум може да предвиди резултатите на анархията, така както я виждаш ти. Просто ти дадох малко материал за размисъл. В система с безброй променливи, като човешката, ти като единичен неин компонент нямаш никакъв потенциал да прозреш еволюцията на напълно произволна, съчинена от литератори система. Крайният резултат може да не е тривиален хаос, но вероятно ще е конфигурация, която не си сънувал даже в кошмарите си. Само Биг Дейтата и Статистиката ги могат тия неща. Бъдещето на социалните науки е в изчисленията. Това е пътят за оптимизиране на обществата. Когато представиш графики на развитието на ляво-анархичните общества, за години назад, превъзхождащи всички останали тогава ела и говори като Исус… Отнася се и за всички предлагащи резки промени в системи, банки, политики и т.н.
абе ти наистина дай материал за размисъл, а не жонглиране с думички и измишльотини като “статична динамика” (аз не съм споменавал такава).
а че бъдещето на социалните науки е в изчисленията – да, разбира се.
Въпросът е какво от сегашния им масив ще влезе в новия им (евентуален) формат.
По-добре да влязат във вече съществуващата изчислителна наука – кибернетиката. И тъкмо тя говори, че сложните йерархични системи натрупват неефективност, че оптимизирането е… и т.н.
(“ляво-анархически”? браво, прочел си нещо от автори-марксисти по въпроса. Сега по-добре го забрави – за да си оптимизираш малко подхода)
(жилов, все хуйове са ти в главата. Не ви ли отпуснаха тия пубертетски комплекси бе!)
Чел съм около две страници от Капитала на Маркс преди да ми досади напълно. Използвах “ляво-анархически” за да разделя твоята визия от тази на анархистите мечтаещи, също като теб, за пълно премахване на държавата. Но тези (десни) анархисти искат запазване на частната собственост, което според мен е много по-близо до истината, макар и много далеч от реалността. Естественият път на развитите обществата сякаш неминуемо води към социализъм (държавен капитализъм, както е популярно сред апостолите на свободата). Колкото по-развити, толкова по-мечтатели. Забравят корените си, тъй да се каже.
Не се заяждай с Жилов. Той е добро момче. Интересува се от истината.
@Шаркан
Аз съм комплексар и смотаняк с пубертетски комплекси, така е 🙂 Казвам го без никаква ирония, напълно си прав. Не че личните ми недъзи имат нещо общо с темата. Да ги подритваш е ниска топка.
“десни анархисти” = пълен бълвоч
анархизмът означава безвластие, а властта има не само политически измерения, а най-вече икономически.
за жилов ще говоря (ако сметна за нужно) с жилов, не с адвокатите му
Шаркан, ако наистина това са двата единствено възможни изхода от ситуацията с една натрупала неефективност система:
(тези на Иван Попов) :
– упростяване на структурата със загуба на функции;
– оптимизиране на структурата без загуба на функции.
то според мен най-вероятно в крайна сметка ще се стигне по-скоро до решение не от втория вид (“оптимизиране на структурата без загуба на функции”), а от първия вид (“опростяване на структурата със загуба на функции”).
Разбира се, с уговорката, че може да се спори дали всяка “загуба на функции” е действително “загуба” (непрежалима) – или понякога е просто “освобождаване от несвойствени функции”, както се казва.
Системата в момента е по-скоро прекалено сложна (за да бъде управлявана ефективно) – и именно затова най-вероятно ще се отиде към някаква форма на варианта “опростяване”. Разбира се, този вариант пак няма да се хареса на всички, може дори да им се стори катастрофален на някои (на онези, които са лично прекалено зависими от настоящата система) – но се опасявам, че просто няма как да се върви към друго, освен към упростяване. Може да не стане веднага, може да не стане скоро – може първо да се стигне до някакво още по-голямо усложняване на системата – след което вече да стане по-очевидна нуждата от упростяване.
за съжаление е доста по-вероятно, защото стихийно точно така става.
чувал ли си за едно изследване от 1972 г. – “Границите на растежа”? През 1992 се появи продължение “Отвъд границите на растежа”, а после “Границите на растежа 30 години по-късно” – през 2002.
Единият от авторите миналата година даде голямо интервю.
Поучителен материал.
да, някои функции по-добре наистина да се загубят.
мисля, че първият вид решение ще е катастрофален за огромното мнозинство, защото всички са “прекалено зависими”, но една малка част имат повече възможности за компенсиране на меко казано неудобствата.
Боя се също така, че първото решение може и да не стане съвсем стихийно.
а че оптимизацията е нужна – спор няма. Въпросът е каква, в чий интерес, от кой вид… и дали ще стигне време за провеждането й, преди нещата да се сринат именно стихийно.
Всяка анархия = бълвоч. Някой път си дай време да си отговориш на въпроса какво би причинило безвластие в една система подчинена на физични закони и защо малките тела се въртят около големите, а не където си пожелаят. И ако имаш малко правилно въображение (правилно въображение – въображение, различно от развинтеното; из речник на капитала изедник) ще си представиш че масата не е само буквална величина, а метафорично се намира и в главите на хората, което прави някои от тях по-успешни от други в присъединяването на материя към себе си. Но да не кажеш че съм безсърдечен – разбирам болката ти. Колко по-лесно е да оптимизираш цели системи, вместо себе си.
Имаш още малко време да играеш загрижен интелектуалец и да се бориш с неразбиращите зомбирани (някои от думите са в кавички, по избор) хора, които се водят предимно от собствения си интерес, преди машините да си кажат тежката дума и да разбереш че си грешал през цялото време и отдавна си загубил тази игра. Тогава ще ти се наложи да се присъединиш към някоя терористична групировка от бъдещето (естествен път за всички леви мислители с радикални възгледи и прекалено самочувствие), чиято цел е да изтрие Голямата База Данни, пречеща на полета на фантазията… Но стига празни приказки. Ако искаш множеството да те последва ще трябва да увиснеш на кръста. Иначе кой би повярвал, че не искаш само властта, която винаги ти е убягвала, докато умираш от глад? Покажи, че наистина търсиш безвластието.
дай си време ти – ама повечко
хихик… и каква е “болката” ми, чичо Ванго?
интелектуалец? не се смятам за такъв
неразбиращи в изобилие има само в определени социални групи. Например този блог е клуб на определена социална група с подчертано антианархични интереси. Не защото са анализирали модела на анархизма, а защото обичат друг.
ще покажа. Дай ми реалния си адрес.
Варианти с технологичен пробив в статуквото ще са по-успешни от всичко останало, обаче трябва външна намеса… Ае намесвай се, ве, който и да си, че ми писна (ххх по х), знам, че ще схванеш това, без да си го видял 🙂
Покъртително! Знаех че зарибителите се облажват, но това за различните лихви е ново за мен. Тези ненормалници наистина ли си мислят, че да мамят хората е тяхната “работа”? Трябва да се действа!
Pingback: Бързи Кредити - Цялата истина за бързите кредити