Наскоро ми пратиха два линка към Аз чета. И двата описват ситуацията в Украйна през погледа на двама украински писатели. Единият от тях – Юрий Андрухович – е украинец по националност. Другият – Ян Валетов – е етнически руснак (и пише само на руски език).
Не мога да се сдържа да не препечатам текстовете и на двамата тук. Мисля, че дават чудесна илюстрация какво всъщност става в Украйна и как реагира на него Русия. (Уви, включително някои писатели, които преди много уважавах – примерно Сергей Лукияненко. След това, което той изсипа по адрес на украинските събития, не ми остана нито капка съмнение какво ще изсипе по адрес на България, ако някой покани Русия да защити правата на руските граждани тук…)
И аз, както тези двама писатели, не зная какво ще се случи с Украйна по-нататък. Възможно е дори най-лошото – новите управници да се окажат също толкова алчни, крадливи и авторитарни, както свалените. Но знам и че народ, който е показал, че сваля такива управници, респектира новите повече от народ, който е показал, че ги търпи.
И почвам да се безпокоя, че въоръжена интервенция на Русия в България, примерно за да защити правата на руските граждани тук, е станало мъничко по-малко въпрос на „дали“ и мъничко повече на „кога“… Дано да съм лош пророк. А и не това е важното.
Важното е, че българите и България традиционно смятаме за въпрос на братство да демонстрираме дълбока любов към Русия и руското. Само че точно сега имаме възможността да видим с очите си каква любов ще демонстрират в подобен момент Русия и руснаците (тези, които имат глас в Путинова Русия) към България. А именно – каквато демонстрират в момента към Украйна. Колко им е на тях братството…
Гледайте и си взимайте поука. За нас си е.
Нe сме съгласни да живеем в страна, която прилича на доживотен затвор
Автор: Юрий Андрухович
Превод на български: Остап Сливински
Редакция: Райна Камберова
Скъпи приятели, и преди всичко чуждестранни журналисти и редактори,
Тези дни получавам от вас много запитвания с молба да опиша актуалната ситуация в Киев и въобще в Украйна, да дам оценката си за това, което става и да направя прогноза поне за най-близкото бъдеще. Понеже просто физически не мога да напиша за всяко едно от списанията ви отделна аналитична статия, реших да приготвя това кратко обръщение, което можете да използувате в зависимост от вашите нужди.
Най-важните неща, които трябва да кажа, са следните. За по-малко от четири години от своето управление режимът на г-н Янукович доведе страната и обществото до крайно напрежение. Още по-лошо – той сам се вкара в безизходица, в която трябва да се задържи на власт вечно и на всяка цена. В противен случай ще понесе сурова наказателна отговорност. Мащабите на кражбите и узурпацията превишават всички представи за човешка алчност. Единственият отговор, който повече от два месеца режимът може да даде на мирните протестиращи, е насилие, при това засилващото се и „комбинирано“: атаките на полицейските спецотряди на Майдана се съчетават с индивидуални преследвания на опозиционни активисти и обикновени участници в протестните акции (следене, пребиване, подпалване на коли, къщи, нахлуване в жилища, арести, съдебни процеси на конвейер). Ключовата дума е сплашване. Но понеже то не работи и протестите стават все по-масови, властта предприема все по-сурови репресии.
Необходимата за репресиите „Законодателната база“ беше създадена на 16 януари, когато зависими от президента депутати, нарушавайки по всички възможни начини регламента, процедурата за гласуване и Конституцията, с вдигане на ръка (!) в течение на няколко минути (!) гласуваха редица изменения в законодателството, които реално въвеждат диктатура и извънредно положение в страната без да се обявява официално последното. Например в моя случай, докато пиша и разпространявам тези редове, автоматично нарушавам няколко члена на Наказателния кодекс, защото „клеветя“, „разпалвам“ и т.н. Накратко, ако тези „закони“ се признаят, може да се смята, че в Украйна е забранено всичко, което не е позволено от властта. Властта пък позволява само едно – да й се подчиняваме.
За да изрази своето несъгласие с тези „закони“, украинското общество на 19 януари за пореден път масово излезе на улицата, за да защити бъдещето си. Днес в телевизионните новини от Киев можете да видите протестиращи с разни видове шлемове и маски на лицата, понякога с дървени палки в ръце. Не вярвайте, че това са някакви „екстремисти“, „провокатори“ или „десни радикали“. И аз, и приятелите ми излизаме на манифестации с подобна екипировка. В този смисъл аз, жена ми, дъщеря ми, приятелите ми – всички сме „екстремисти“. Нямаме друг изход – ние защитаваме живота и здравето си и тези на нашите близки. По нас стрелят бойци от полицейските спецотряди, техните снайперисти убиват приятелите ни. Количеството на протестиращите, убити само в правителствения квартал през последните две денонощия, достигна 5-7 души. Количеството на безследно изчезналите в цял Киев достигна няколко десетки души. Ние не можем да спрем протестите, защото това би означавало, че сме съгласни да живеем в страна, която прилича на доживотен затвор.
Младото поколение украинци, които израснаха и се оформиха в постсъветско време, органично не приема никаква диктатура. Ако диктатурата победи, Европа ще бъде принудена да се съобразява с перспективата да има една Северна Корея на източната си граница и според различни оценки – от 5 до 10 милиона бежанци. Не искам да ви плаша. Нашата революция е революция на младите. Властта води необявената си война преди всичко срещу тях.
С настъпването на нощта в Киев започват да се предвижват неизвестни групи „в цивилни дрехи“, които хващат предимно млади хора, особено такива със символите на Майдана и Евросъюза. Отвличат ги, карат ги в гората, където ги събличат и изтезават при жесток студ. Странно, но жертви на подобни отвличания са най-често млади артисти – актьори, художници, поети. Създава се впечатление, че в страната са нахлули някакви „ескадрони на смъртта“, които имат за цел да унищожат всичко най-добро. Още един характерен детайл: в болниците на Киев полицията прави засади на ранените протестиращи, залавя ги там и (повтарям – ранени!) ги откарва за разпити в неизвестна посока. Дори случайни минувачи, закачени от парче полицейска пластмасова граната, избягват да ходят в болниците заради тази опасност. Лекарите си измиват ръцете като предават пациентите на т. нар. „правозащитни органи“. Изводът е следният: в Украйна масово се извършват престъпления срещу човечеството, отговорността за които лежи върху сегашната власт. Ако в тази ситуация наистина има някакви екстремисти, то това са представителите на висшето ръководство на страната.
Сега на вашите най-трудни за мене въпроси – не знам какво ще стане оттук-нататък, също както не знам какво можете да направите за нас. Можете обаче при възможност да разпространявате моето обръщение. Освен това – съчувствайте ни. Мислете за нас. Ние въпреки всичко ще победим, колкото и да издевателстват над нас. Днес без преувеличение украинският народ отстоява със собствената си кръв европейските ценности на свободно и справедливо общество. Много се надявам, че ще оцените това.
Ние не сме по-малките ви братя
(отворено писмо до руските фантасти)
Автор: Ян Валетов
Превод: Анна-Мария Христова
Уважаеми руски фантасти,
Това писмо е насочено към всички вас: към вашия прокламатор и съвест Сергей Лукяненко, към вашия говорител в изгнание Николай Перумов и към неравнодушните към Украйна руски писатели, които, както разбирам, са велико множество из просторите на бившата ни обща Родина.
Ще говоря от свое име, за да не бъда упрекван в присвояване на истината. Който иска, може да се подпише. Който не иска… негов избор. Всичко е казано IMHO*.
Скъпи мои,
Колко е трогателно, че се безпокоите за нашата страна! С каква нежност я наричате историческо недоразумение! Колко съчувствено ни отправяте проклятия до трето коляно, съпровождайки ги с обвинения в предателство!
С какво предизвикахме такъв прилив на братска любов? Такова страстно желание да ни удушите в съседските обятия?
Да не би да се бъркаме във вашите вътрешни работи? Попречихме ви да се справите с Хoдорковски? Давали сме срок на протестиращите на Блатния площад? Събирали сме средства за Навалний? Поддържали сме Япония в желанието й да ви отнеме Курилските острови? Обяснявали сме ви как и при какви условия трябва да влезете в СОТ? Предупреждавали сме ви за създаването на Митническия съюз? Закривали сме ви транзита на газ към Европа? Шантажирали сме ви с цената на транзита? Кажете, спомняте ли си в нашето писателско съобщество да е имало такова насъскване срещу съседната държава – вашата страна? Аз, признавам си, не помня.
Кажете ми, скъпи колеги, какво ви засяга, че Украйна иска да се присъдени към ЕС? Защо толкова старателно повтаряте заключенията на ангажираните руски експерти и ни обяснявате за содомските опасности, които ни дебнат на Запад? Откъде се е зародила във вас тази дива анална фиксация? Или количеството на нестандартно ориентираните в Москва е по-малко от това в Париж и в Берлин?
Вашите читатели и почитатели, които не са пътували по-далеч от Турция, с наслада повтарят след вас, пътувалите и виделите, откровени глупости, а вие сякаш се наслаждавате, формирайки изопачена картина на света.
Разбирам, че защитавате своето уютно кътче, където вие сте гурута, автори на популярни книги и сценарии за сериалите на Първи канал. Вие трябва да си изработите позиция, трябва да сте в крак със събитията, да говорите тенденциозно това, от което се нуждаят работодателите ви. И аз бих ви оправдал, ако ставаше въпрос за прехраната ви – всеки трябва да яде и да пие. Страхувам се обаче, че вие сте искрени в стремежа си да направите нашата страна подобие на вашата. И това наистина ме притеснява.
Аз много обичах Русия, културата и езика й. Аз съм носител на този език и никога няма да пиша на друг. Живея в рускоезичен град, семейството ми говори на руски. Но аз, семейството ми, приятелите ми владеем и украински, четем, общуваме, гледаме филми и предавания на украински, като цяло не обръщаме особено внимание на езика. Жена ми, която е израснала в Рибинск и не е изучавала украински език, отдавна не ме е питала за значението на някои малкоупотребявани думи и идиоми. Ние нямаме проблем с това. Децата ни, които учат в руски лицей, се справят прекрасно с руски, украински и английски – никой не ги напада. Само вие и необузданите националисти (да, да, да, и у нас има необуздани! Ние си го признаваме) говорите за непреодолимите езикови проблеми. Проблеми има, това е истина. Във всяка страна е пълно с идиоти, а идиотите са източникът на проблема. Но те са преодолими.
За да се отървем от тях, украинският език не трябва да бъде наричан „неезик“ или „развален руски“. Носителите на този език не трябва да бъдат заклеймявани като селяни или стадо. Всеки филолог знае, че украинският е по-близък до групата на европейските славянски езици от руския. За да се убедите, е достатъчно да се запознаете със старославянските църковни тексове, да се вслушате в речта на хърватите, словаците и чехите, поляците. И да престанете да гледате на нас отвисоко – ние не сме по-малките ви братя. Както започнах да разбирам, въобще не сме ви братя. За вас ние сме съседите в комуналката – можете да се изплюете в супата ни или да ни направите някоя мизерия. Вие упорито не искате да признаете правото ни сами да избираме своя път, опитвате се да ни представите като някакви малоумници, на които трябва да показвате правилния път.
Вие, господа, сте забравили, че ние не сме ви бащиния, не сме част от империята ви, не сме недоразумение, а отделна страна.
Господин Лукяненко, кажете, защо толкова упорито пишете за Украйна? Защо не се опитвате да помогнете на казахстанския народ? Все пак е родната ви страна. Съветвайте тях как да живеят. Научете ги, те така се нуждаят от интелектуалната ви подкрепа. Разкажете нещо хубаво за господин Назарбаев и семейството му, за династическото управление и преимуществата му, за превъзходството на азиатския модел на развитие пред европейския. Вие много им липсвате. А на нас, да си говорим честно, не успяхте да ни залипсвате.
Вие постоянно присъствате в медийното ни пространство. Украинските читатели обичат книгите ви и ценят писателския ви талант. Но ролята на писател на фантастични романи ви е станала безинтересна, приискала ви се е и друг вид слава. И вие решихте, че сте достатъчно мъдър и интелигентен, за да учите цял един народ как да живее. Похвално за писател на литература от нисък жанр, но имате ли моралното право? Да, вие казвате, че по този начин изразявате своята любов и пристрастие, но през последните 3 месеца вие толкова ярко и емоционално показвахте любовта си към нас, че ние се изморихме от нея.
Вие ни ненавиждате заради Майдана, заради наш вътрешен проблем. Проклинате ни до девето коляно, защото ние свалихме нашия украински крадец в нашата столица, с цената на кръв, пролята от нашите съграждани. Вие ни нарекохте нацисти и бандеровци, обвинявахте ни в русофобия, а ние просто въвеждахме ред в държавата си. Или направихме фатална грешка – не се знае. Но това е нашата държава и ние сами ще изберем какво да правим. А вие, господа руски писатели, имате какво да разисквате в своята си страна – ограничете се до това.
Ние не сме нацисти, не сме бандеровци – ние сме граждани на Украйна. Говорещи на руски или на украински, но ние желаем доброто на страната си, обичаме я, имаме гражданска позиция. Чували ли сте, че всеки народ има правото да се самоопредели? Да, досега не сме достигнали до единство, но ще се постараем да обединим хората около проста и разбираема идея за изграждане на благополучна държава. Ще се опитаме да намерим общ език, каквото и да ни струва това. Щеше ми се руските медии да не се бъркат в делата ни, руските културни дейци да се занимават с проблемите на собствената си страна, а не с Украйна. Защото настоящата ескалация на напрежение в Крим и на Югоизток е резултат не само от необмислената езикова политика, но от дезинформацията от страна на руските телевизионни медии, безсрамните лъжи и мръсната пропаганда, прийоми, на които дори Гьобелс би могъл да се учи от Кисельов и Соловьов.
А сега за литературните дела.
Вие ни нарекохте поддръжници на Майдана, глупаци, казахте, че никога не бихте присъствали на украински фестивали, забранихте книгите ви да се превеждат на украински език. Жалко, защото имахте много почитатели сред украинските любители на фантастиката. А, както разбирам, и приятели. Предполагам, след изказаната от вас позиция, това количество доста се е смалило, въпреки че аз лично смятам, че човешките качества трябва да се разграничават от творческия талант. В събитията, които се случваха в Киев, вие видяхте само беснееща тълпа, а хората на улицата умираха за свободата и идеалите си. Знаете ли, беше пълно с рускоговорящи: учени, студенти, предприемачи. Нито куршумите на снайперите, нито “беркутовските“ дубинки, нито водното оръдие успяха да спрат рускоезичните украински патриоти. Там никой не се интересуваше от езика, на който говори събратът. Момчетата от Днепропетровск и Иванофранковск бяха рамо до рамо. Те не бяха излезли на улицата заради парите на вашингтонския областен комитет, а заради дълбоките си вътрешни убеждения, въпреки че на вас би ви било трудно да повярвате. Не знам дали вие можете да използвате завоювания с кръв шанс да промените историята си, но ние поне се опитваме.
На добър път, господа руски писатели. Аз дори няма да предлагам на нашите организатори да ви обявяват за “persona non grata” на бъдещите ни събития, макар че за проклятията и оскърбленията, които ни нанесохте, би било заслужено. Вие се проявихте като истинските врагове на страната ни.
Решили сте да пречите на авторите ни да публикуват в руски издателства – това е ваше право. Съмнявам се, че някой адекватен писател би последвал съветите ви, но опитайте. Надявам се, че ще разкажете за успехите си по внедряване на цензурата на национален и идеологически принцип.
Не искате да ни виждате на събития в Русия? Използвайте цялото си влияние, за да не ни видите там. Мнението ви, както вече стана ясно, се формира не само от читателския интерес, ползите за издателствата и приоритети на общуването във фендома, но и от вътрешната политика на страна като Украйна. Всичко е подвластно на такива гиганти на мисълта като вас. А и в борбата за читатели и пазар това е добра тактика.
Искам да ви благодаря за това, че вие, верните бойци на идеологическия фронт, и вашето правителство направихте повече за националното самосъзнание в страната ни от най-отявлените ни националисти. Това, което се случваше в блогосферата, в интернет изданията, по руската телевизия и в печатните медии може да се нарече истинска агресия, информационна война, в която вие, Сергей [Лукяненко], и вашите съмишленици се издигнахте от ефрейтори до лейтенанти. Дали действията ви бяха продиктувани от вътрешните ви убеждения, или бяхте купени с парите на руския областен комитет? Или това са така актуалните напоследък във вашата страна имперски маниери?
Ние не сме съставяли черен списък на вашите поддръжници и няма да съставим такъв. А това, което правите вие, ще лежи на вашата съвест. Вие обичате и превъзнасяте Русия – в това няма нищо лошо. Но за вас да обичаш страната си означава да се опитваш да унизиш друга страна и в това няма нищо достойно за един писател и човек.
Слава на Украйна!
Във втория текст:
“Давали сме срок на протестиращите на Блатния площад?” трябва да е “Вкарали сме в затвора протестиращите на Блатния площад?”
Хубаво е, че тези текстове се появиха. Хубаво е и да се поразпространят повечко.
Аз също чета глупостите на Лукяненко и все още се изумявам от гледната му точка и най-вече от активността му.
@gezatop: Възможно е – не съм успял да намеря оригинала.
@МПП: Правя каквото мога за разпространението. А за Лукияненко… както казва Ян Валетов, тъжното е, че си вярва. Уви, нацизмът и имперското самочувствие ходят по хората.
(И са заразни – ако не вярваш, погледни нашите атакаджии и доста други българи със сходен манталитет.)
Не е въпроса какво пише в оригинала – това ми намери първо гугъл:
“Главарь кущевской банды Сергей Цапок получил пожизненный срок” – срок в случая означава ефективна присъда с излежаване в затвор или колония. Просто езиковата конструкция на руски е различна.
Четейки книгите на Лукяненко, както за Дийпа, така и Патрулите, винаги ми е правило впечатление противопоставянето на изтока и запада с помощта на форумни клишета, но все си мислех, че човека просто пародира. Още не мога да повярвам, че през цялото време си е вярвал.
@ГОСТ – по-скоро форумните русофили копират от него и подобните му по-интелигенти интелектуалци, импровизирани( или не ) опорни точки.
Аз съм либералин, но докато фантастиката я чета с удоволствие, троловете са ми изключително противни, защото не са фантастика, а грозна изкиривена действителност
@Емо
Фантастиката му е хубава. Това, за което говоря при него, са просто намеци и вмъквания, които се усещат, но като цяло не развалят удоволствието от четенето, може би защото доста често има и ирония в обратната посока. Както и да е.
А току-що мернах в “Дневник” и ето
това, което да покаже, че не всички руснаци са черни.
Хипотезата, че по света смятат всички руснаци за черни, си е чисто руска, между другото у нас аналогично, да не кажа и изкопирано, е популярно вярването, че цял свят бил ни мразел и крял заговори да ни пречи…
Ние пък какво общо имаме? 🙂 Просто пускам линка, защото е интересна гледна точка върху събитията в Украйна и позицията на Русия.
@gost: emo е прав – хипотезата, че по света смятат всички руснаци за черни, си е руско производство. И не само Борис Акунин не е черен, но и много руснаци, които искрено твърдят, че в Украйна става нещо ужасно. Едно, защото много от тях са подведени, но свестни по душа хора. И второ, защото не всичко лошо за събитията в Украйна е измислено – има и реални неща, ако и да не са преобладаващи. Засега.
Извън това, Акунин е ужасяващо прав. Не само че Путин търси поводи да смазва всяка опозиция с железен юмрук. Путин е доста различен от Янукович, не е толкова некадърен и крадлив, но е параноик, властоман и политченге по душа. Неговата идеална Русия е един огромен ГУЛАГ. Докато нещата вървят добре, няма да се бори много за този си „идеал“. Тръгнат ли обаче на зле, заклати ли се столът му, ще е „след мен и атомна война“.
А нещата в Русия вече тръгват не на добре. Ако почетете малко повече из руските сайтове, ще се изумите от нацизма и злобата на страшно много обикновени руснаци. В Третия райх имаше един юбер-нацист – Хитлер – който продаваше със сладки лъжи отровата си на обикновените германци. В Русия в момента е пълно с квартирни и квартални хитлерчета, които са купили същата тази отрова с удоволствие и щастие, без никаква нужда от сладки лъжи към нея. Затова и когато Втората световна свали Хитлер, беше възможно германският народ да мине през катарзис, да се покае масово и масово да отхвърли нацизма. В Русия нацизмът е посян в сърцето на народа – каквото и да става, ще продължи да тлее и да дава отровни плодове. И всеки наоколо ще трябва да внимава на четири очи дали руската мечка няма внезапно да получи поредния пристъп на агресивност и да го нападне без повод, или по измислен и сътворен повод…
Ето още един текст, който описва картинката изключително правдоподобно:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/03/02/2253187_dmitrii_chernishov_pismo_do_ruskite_patrioti_ili_kak/
@Григор – и двамата с Емо обръщате твърде много внимание на една реплика, а тя беше вмъкната, колкото да представя текста. И двата публикувани от теб са на украинци и съответно говорят за Русия в по-генерален план, ето защо добавих нещо, което да покаже, че тя не е монолитно цяло и че зад барикадата текат процеси, които могат да обяснят целите и евентуалните реакции на Русия във връзка с Кримската криза.
@МПП: Ужасно, но вярно. До последната буква. Чак се чудя дали си нямаме подобни моменти и в България…
@gost: И през ум не ми е минавало да твърдя, че Русия е единно цяло или пък че е изцяло черна по въпроса. Моите извинения!
@Григор:
Имаме си. До болка същите. Точно за това текстът цели в десятката.
@Гост:
Не се задълбавай за думата. Според мен се разминавате смислово. Въпросът е, че руснаците имат комплекс от загубена Студена война и пълна мизерия от времето на Елцин (т.е. възприемат се като черни). Точно затова те и сега си харесват Путин.
Ти, разбира се, имаше предвид нещо съвсем друго.
Григор. Три неща по темата които ми правят впечатление напоследък, ще ми е интересно да дадеш своят коментар над тях:
1. Четейки коментарите на Дневник под статиите за Съветска Русия, имам чувството, че ако Съветската армия реши да нахлуе в България, така, както нахлу в Украйна, ще има много повече хора, които ще я чакат с хляб и сол пред онова недоразумение в центъра на София, отколкото хора, които биха защитили нашият интерес и респ. западният такъв.
2. Мислех си, че ставаме бавно но славно западна страна. Уви. Протестите, а и реакциите на хората сега дето викат слава на Русия ясно показват, че това е абсолютно невярно. А все си мислех, че след 45 години социализъм, Българите ще гледат на соца така, както например Поляците, Латвийците или Естонците. Нищо подобно!
Е, поне това нагледно показва и обяснява удивително точно, защо България е на дереджето, на което е.
3. Германия изглежда, негласно е на страната на Русия. Нищо чудно, при положение, че целият Северен поток се изгради заради нея и нейните енергийни нужди. Обаче интересно освен с газовите доставки, Русия с какво друго я държи за топките. Не вярвам една газова зависимост да е достатъчна, поради простата причина, че на Русия й трябват много повече Немските инвестиции, отколкото на Германия, Руската газ.
4. Може би най-важното. Днес се зачетох сутринта в една статия в Guardian и забелязах, че коментарите под статията са едно към едно с Българските. Тотално оплюване на Западната реакция и осмиване на Камерън, Обама, НАТО и т.н. Не, че няма за какво, но просто като човек, който всеки ден общува със Англичани, Американци и колеги от различни нации (по последна бройка над 20), зная, че хората родени на Запад от Виена изобщо не разсъждават по начина, по който разсъждават тези от коментарите. Това ме навежда на мисълта, че се провежда някаква безумна пропаганда от Русия и в западните медии. Явно целят да изкарат хората на улицата в протест на военна намеса, в случай, че се стигне до война и се наложи намеса от НАТО. То това не знам как точно би им помогнало де, но няма начин всички дето четат тоя вестник да застанат на страната на Русия, колкото и противно ляв да е Guardian и леви да са читателите му. Дори във вестниците на Руските олигарси, коментарите са много по-нормални от тези в Guardian.
Иначе текстовете са право в десятката, особено текста за нацизма в Русия от Дневник, но за жалост, това са процеси, които текат поне от 5-6, а може би и 10 години насам, просто чак сега избуяват на повърхността.
Съжалявам че тази седмица си купих новия роман на Лукяненко. Не само поради политическите му възгледи. Това е втория роман, чийто край е абсурдно нелогичен и взаимно противоречащ си. Отделно същия калъп вече го чета в 3-4 негов роман…
Но друго нещо исках да кажа.
Нямам представа откъде е дошла фразата, но намирам твърде много мъдрост в нея:
“Either the Hero dies young or lives long enough to become the Villain.”
“Или Героят си отива млад или живее достатъчно дълго за да се превърне в Злодея”.
Путин възстанови силата на Руската държава, но той отиде твърде далеч и възстанови тоталитаризма.
Руснаците могат да го обичат за това че осигури икономически растеж, но в момента икономиката на Русия е в най-голяма опасност. Бюджетът й не е в цветущо състояние, а едно прекъсване на доставките на газ към ЕС би донесло огромни загуби.
Нещо повече, само със започването на активни военни действия може да се очаква че Украйна ще унищожи достатъчно голяма част от газопроводите на нейна територия (така че да не могат да бъдат поправени за ден-два).
Вероятно това е една от основните причини, конфликтът да не е ескалирал досега.
всички пропускате един момент в гледната точка на руснаците
за тях украйна е каквото е за нас македония, един от центровете (ако не и най-стария) на културата и историята им, който изведнъж по някаква причина става отделна държава с отделен език
@Djgeorgie: 1 – виж това. 2 – именно. 3 – на Германия руската газ ѝ трябва МНОГО, откакто има глупостта да си закрие АЕЦ-овете. Интересът клати феса. Защо Англия и Франция не са на тази позиция?… 4. виж 1.
@Иван: Путин възстанови тоталитаризма – силата на руската държава, колкото и каквато я има, дойде от това. Русия има в момента предостатъчно валутни резерви, за да си позволи няколко години лоша икономика. Но ако бъде изритана от Г-8 и подложена на санкции, това вече ще я съсипе ужасяващо. (Друг въпрос е дали САЩ го искат наистина.)
@!@#$%^&*()_+: Не го пропускаме, поне аз. Просто не съм съгласен, че това оправдава военна агресия. Ти би ли оправдал военна агресия срещу Македония просто за да откъснем и присвоим парчета от територията ѝ, и да ѝ пречим да се развива икономически? Аз – не.
аз по принцип не бих оправдал никаква агресия, но много “патриоти” биха с довода, че това не е агресия, просто си вземат тяхното
предполагам, че масово руснаците мислят по същия начин
Сред блоговете, които преглеждам ми попада и този на Лазарчук. Дори не мога да си представя как подобно мракобесие се вихри в блог на писател.
@Григор,
Германия не си е закрила АЕЦ-овете, а обяви намерение да го направи поетапно до 2021г. Засега са спрени само 8 от 17-те реактора. Намаленото производство се компенсира с възобновяеми източници.
Газовите електроцентрали се ползват предимно за балансиращи мощности, защото могат да се пускат сравнително бързо. Предполагам че повечето от руската газ се ползва от промишлеността и битовото отопление (топлофикация). За щастие зимата е към края си.
@Иван: 2021 не е далече, а половината реактори спрени не е малко. И ще има и следваща зима.
@Григор, оказахме се прави. Германия наистина би отбой, а и с нея почти целият ЕС също, с изключение на обичайните заподозрени. Уви.
по повод лукияненко:
” Как мислиш, кой е бил прав през втората световна война? — попитах аз.
— Това какво общо има? — този път се напрегна Костя, очаквайки не без основание капан.
— Нищо, все пак кажи.
— Нашите са били прави. — патриотично каза Костя. — Между впрочем, някои от вампирите и върколаците са воювали! Двама даже са получили Геройска Звезда!
— А защо точно нашите? И Сталин не би имал нищо против да погълне Европа. И ние сме бомбардирали мирни градове, грабили сме музеи, разстрелвали сме дезертьори…
— Ами защото са наши! Затова са прави!
— Ами ето, сега нашите са прави. А нашите — това са Светлите.
— Тоест, ти го виждаш така. — уточни Костя. — Затова ли не приемаш възражения?”
~!@…
” Когато играта приключи — някак от само себе си — аз отскочих до близкия магазин, купих минерална вода и бира, а за най-малолетните футболисти — напитка „Байкал“. Те, разбира се, биха предпочели „кока-кола“, но е крайно време да отвикват от задморските отрови.”
—
” — Хайде стига! — поклатих глава аз. — Как пък не — на по-голяма висота бил… Дори в тогавашите войни е имало строг кодекс на честта. Като е война — да е война и кралете са се присъединявали към войската си, залагали са и трона си, и главата си. А сега? Когато една голяма държава поиска да притисне една малка държавица, я бомбардира три месеца, като същевременно се отървава от остарелите си боеприпаси. Даже войниците не рискуват живота си! Все едно вие сега да излезете на тротоара и да започнете да бутате пешеходците като кегли.”
—
” — Пък аз имам коледна отпуска. Моята част е дислоцирана в Косово и реших да посетя Прага.
— Добър избор — кимна Антон. — Красив град.
Не му се искаше да продължава разговора. Но американецът беше изпълнен със сърдечност:
— Прекрасен град! Колко хубаво, че сме го освободили по време на Втората световна война.
— Да, освободихме го — кимна Антон.
— Воювал ли си в онези години, патрулен?
Антон си помисли, че пред него е наистина слаб маг. Да не можеш да видиш реалната възраст, дори приблизително…
— Не.
— Аз също бях прекалено млад — въздъхна американецът. — Мечтаех да попадна в армията, но бях само на петнайсет години. Жалко, шда да имам шанс да попадна тук с половин век по-рано…
Антон едва се удържа да каже, че така или иначе е нямало да има този шанс — американските войски не бяха влизали в Прага. И веднага се засрами от мисълта си.
— Е, успех — реши най-накрая да се сбогува американецът. — Някой ден непременно ще долетя в Москва, патрулен!
— Стига да не е като в Косово! — Този път Антон не успя да се въздържи. Но капитан Кристиан Уановър не се обиди. Напротив, усмихна се и каза:
— Не, мисля, че няма да се стигне дотам, нали? Светлината да бъде с теб, патрулен!
Антон излезе от Сумрака след американеца, който хвана под ръка така и незабелязалата нищо девойка и намигна хитро.
— Силата да бъде с теб… — промърмори Антон на руски.
Що за лош късмет… Доброто му настроение се стопи като лед в нагорещен тиган.
Може да си повтаряш хиляда пъти, че никакви спорове и караници между държавите нямат връзка с отношенията между Светлината и Мрака. Може да осъзнаваш, че един летец-маг, участващ във война, едва ли ще нанесе бомбен удар по мирно население. И все пак…
А как ли успява да прави бойни полети, да хвърля бомби върху хората и да си остава Светъл? Защото той несъмнено беше Светъл! И при това със сигурност на съвестта му тежеше животът на хора. Как успяваше да се спаси от пропадане в Сумрака? Каква огромна вяра в собствената си правота трябва да имаш, за да съчетаваш службата във воюваща армия с делото на Светлината?
Мрачен и потиснат, Антон влезе в „Черния орел“.
И веднага видя бойните другари на Кристиан Уановър. Десетина души, всичките обикновени хора. Седяха на дълга маса, ядяха гулаш и пиеха спрайт.
Честна дума, пиеха спрайт!
В чешка бирария! По време на отпуската!
Не защото спазваха някакъв закон за сух режим. На масата имаше и няколко празни бутилки от бира. Американска „Будвайзер“, от която Антон би пил само ако умираше от жажда в пустинята.”
—
Мога да продължа в същия дух, ако желаеш, като да се има предвид, че това са само нещата, които ми хрумнаха на прима виста и то са само антиамериканизмите.
ПП: Интересно е да се отбележи, че Лукяненко предвижда сблъсък за Крим в една от книгите си. Става дума за “Студени играчки са звездите”, където се споменава за неуспешна руска кампания в региона. Изглежда от тогава мнението му за руската военна мощ се е подобрило, а с това и амбициите са набрали височина.
@gost да де нашите са прави
Разговорът между Антон и Костя може да се разбира като прозрение за субективността на хората като цяло и като израз на неодобрението на автора към подобна гледна точка. Останалите цитати показват, че автора напълно застава зад субективността, а истината може да върви по дяволите.
Светлите имат едно мото “Разделяй и защитавай”. Все си мислех, че е много красива ирония, но явно Лукяненко няма до чак толкова изтънчено чувство за хумор.
Възможно ли е цялата тази патардия и мерене на мускули в Крим да предизвика и един страничен, но полезен за нас ефект?! А именно: на американците и съюзниците от западна Европа да им светне, че е изключително нездравословно да търпят повече проруски настроените политици и партии в България и да предприемат съответните мерки. Дори и руснаците да отстъпят напълно, ответна реакция ще има, най-малкото за да е сигурно че са си научили урока и че има граници, които не могат да бъдат прекрачвани без сериозни последици. Защо една такава реакция, примерно, да не включва изчистването на руското влияние у нас?! В този смисъл какъв ли ще е ефектът от кризата върху проектите от големия шлем на Гоце (арбитражът за Белене, газопроводът …)?
Пак ще кажете, че се надяваме някой друг да ни свърши работата (и с основание), но какво пък – аз не бих възразил в случая.
Само спекулирирам, да не си помислите нещо друго … 🙂
Ха, ха, малко след като пуснах поста си видях това:
Credit Suisse: “Южен поток” ще е сред първите жертви при санкции срещу Русия
http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/03/04/2254205_credit_suisse_jujen_potok_shte_e_sred_purvite_jertvi/?ref=breakingnews
Де късмет и за останалото! 🙂
@noemis, по принцип Орешарски е до някъде прав – ние сме малка (и незначителна) страна… за второто са виновни той и подобните нему, но дефакто за момента е прав.
http://www.vedomosti.ru/opinion/news/23467291/andrej-zubov-eto-uzhe-bylo?full#cut
Это уже было
Авторът връща в мен увереността, която никога не ме е напускала – че руснаците не са диво племе, както се мъчат да ги изкарат. И никаква диктатура няма да ги накара да спрат да мислят.
Според мен този конфликт показва ясно война на духа, на мисълта. От една страна – в Русия не са се свършили мислителите, които предпазват политиците от извършване на необмислени постъпки. От друга – фашизмът като идеология настъпва, както на Изток, така и на Запад. От трета – лицемерието и двуличието на Запада направо ме карат да повръщам.
От четвърта – ние, нищо незначещата в геополитическо и икономическо отношение държавица, сме по средата…
Дали не се сбъдва старото китайско проклятие – “Да живееш в интересни времена” ?
Извинявам се, забравих да добавя – [b]noemis[/b], да се радваш, че ще спрат Южен Поток, е все едно да си запалиш апартамента, за да изгорят съседите, след което да излезеш на двора и да се кефиш как гори…
https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1779112_633405300028356_1489491774_n.jpg
@moni, разбирам какво искаш да кажеш, но сравнението ти, меко казано, не е удачно.
В този си вид, с тези финансови параметри и договорености, Южен поток е вреден за България – този проект по същество е наказателен акт спрямо Украйна и на практика допълнително задълбочава енергийната ни зависимост от Русия. Твърде много политика и твърде малко (или никакви) икономически ползи. Това впрочем е в сила и за другите руски енергийни проекти на наша територия: петролопроводът Бургас-Александрополис (нищожна такса сравнена с огромния риск за туризма) и разбира се атомната централа в Белене.
@noemis, точно така, това е наказателен акт спрямо Украйна. И е нормално да бъде наказателен. Украинците крадат 40% от газта, протичаща транзит през територията им. Европа на практика зависи от една тръба, и когато поради чисто украино-руски конфликт тази тръба бъде затворена, оставаш без “топло”, а предприятията спират да работят. Напълно нормално е, и аз съм с 2 ръце и два крака за това, да има още една, а още по-добре – още 10 тръби, които да предлагат алтернатива. Алтернативата в случая е да си купиш консуматива директно от търговеца. За да бъда съвсем конкретен – това е същото, ако кабелите ти за ток минават през съседа и той реши да се “прикачи” към теб – ти плащаш двойна сметка, а ако онзи реши да действа с топора, и двамата няма да имате ток. Енергото решава него да го шкартира, и така ти зависиш само и единствено от Енергото. След което, някой ден се появява друго Енерго и можеш да избираш на кого да си клиент. Обаче съседът ти вече е принуден и той да си плаща, при това с лихвите.
@moni, искаш да кажеш че Януковиш е крадял от Руския газ? Не мога да повярвам, че такъв честен човек ще допусне някой да прецаква най-добрия му приятел Путин. Дано Путин да не разбере, че може да се разсърди на Янукович… ~~
Очевадно е, че разиграваната инвазия в момента е била подготвяна за момента в който Южен поток проработи. Но той още не е започнат. В момента Украйна може да отреже Русия ако нещата ескалират.
Помислете си, какво щеше да стане ако Южен Поток в момента работеше? Щеше ли България да спре потока, дори ако има такова решение на ЕС? Помислете си колко лесно сегашния парламент и правителство могат да решат да напуснем ЕС, НАТО и да се присъединим към Руския Съюз. Ще им отнеме само по 15 минути. След което ще посрещаме руската армия за трети път.
И България дължи големи суми на Газпром. И България ще я обвиняват, че краде. И в България има 300 000 руснаци с апартаменти по черноморието. И в България всички корумпирани са подлоги на Русия.
@moni: Никой тук и не твърди, че руснаците са диво племе. Но доста хора твърдим, че управниците им са диктатори от племето на Сталин и Хитлер.
И сравнението с Енергото е много добро, с дребната подробност, че друго Енерго за момента не се очертава. Така че резултатът е не били компютри, а компоти.
@moni, за това говоря:
Законопроект на депутати от БСП заобикаля правилата на ЕС за “Южен поток”
http://www.dnevnik.bg/biznes/companii/2014/03/06/2255695_zakonoproekt_na_deputati_ot_bsp_zaobikalia_pravilata/
“… Изданието припомня, че това тълкуване е опровергавано многократно от Еврокомисията, според която не може да се иска принципно изключване от правилата…”
Нека да има Южен поток, но при защитени български интереси и спазване на правилата. В момента нито едно от двете не е налице! България чрез сега управляващите показва недвусмислено, че преди всичко защитава руските интереси, а не българските или тези на ЕС (чиято политика уж би трябвало да следва като страна членка), затова по-горе писах, че е време западните съюзници да решат дали все пак ни искат в ЕС и НАТО и да вземат съответните мерки. Аргументите, че сме независима държава и трябва сами да решим могат да минат при по-наивните, а ние повечето тук мисля осъзнаваме, че това не е така и никога не е било. Руснаците обаче нямат подобни скрупули и действат и ако няма съответна реакция това би означавало, че отново сме гласени за разменна монета при определяне на сферите на влияние.
Всъщност, примерът с енергото не е точен. По-точен е примера с топлофикация. Дори в момента топлофикация начислява сметка на хората които са със свалени радиатори, защото те крадат топоенергия. Как я крадат? Тръбите на парното минават през всички апартаменти и ги отопляват. А ако решиш да отрежеш тръбите… те чака съд, защото тръбите не са твои и прецакваш останалите ползватели.
Колкото за реалните обвинения за кражба на газ от Украйна, доколкото си спомням дружеството стопанисващо тръбопроводите е със значително участие на газпром, (да кажем 40%). Тоест, газпром също краде от себе си.
Ние всички знаем, че тоталитарните власти прилагат закона избирателно, което им позволява да вършат каквито си искат беззакония.
България има повече полза да надгради с реверсивни станции на тръбопроводите с Турция и Гърция.
Но това няма как да стане, докато Русия ни държи в прегръдката си. Дори Борисов не успя да направи нищо, въпреки че уволняваше високопоставени служители с мотивите, че нищо не вършат по този проект… (А сега се говори за построяване на изцяло нови тръбопроводи с Турция, което ще стане някога след Южен Поток…)
Ето какво мисли Русия за свободата на словото и как мисли да защити населението си от нея:
Enjoy!
Всъщност чодно ли е? за писателите
Чуйте анархиста шаркан
И прочетете пълноземие и да пробудиш драконче
@#$%&*-+() – разбирам какво искаш да кажеш, но все пак ми се вижда нечестно, защото той не може да се защити.
Писмото на Ян Валетов е кра-со-та. 🙂
Благодаря за пресподелянето.