Една могъща Страна е изгубила войната. Разкъсана е, икономиката ѝ е в руини, армията ѝ на практика вече не съществува. Народът ѝ е гладен, обезверен и отчаян. Изгубил е най-нужното на всеки народ – нещо, в което да вярва и да се гордее с него. Милиони си стягат багажа и напускат Страната по посока на победителите във войната. Оставащите са готови на всичко, за да получат някаква опора на духа им.
И тя идва. Сред старите политици, управлявали сред разрухата и обвинявани, че са причастни към нея, се издига нов. Той предлага обновление, грижа и сигурност за всички, стъпване на нацията на краката ѝ, победа над враговете. Нов път към изгубеното величие, и към много повече. Той ясно вижда – този народ и тази Страна са велики и могъщи. Те не просто имат право да заемат водещо място в света, а го заслужават.
Новият лидер обещава простичко и точно каквото народът иска. Той също е воювал в изгубената война, но не като генерал, така че не носи вина. За тези, които не му вярват, е книгата му за неговия живот и борба, неговата позиция. Той е добър оратор, държи симпатиите на народа и с огромен успех печели поредните избори.
Под неговата здрава ръка Страната разцъфтява. Инфлацията и беззаконието са взети под контрол. Постепенно се покачва благосъстоянието на обикновените хора. Социални програми се грижат за бедните и нуждаещите се. Малко по малко се съвзема от разрухата и военната мощ.
Уви, на разни други националности това им се зловиди и те пречат на въздигащата се Страна. Къде икономически, а къде и с тероризъм. Това, естествено, налага по-твърд подход към тях. Осъществяван както с държавни средства, така и с бдителността на пробудените граждани. Малко по малко населението осъзнава, че велик народ като тях винаги ще бъде мразен от другите народи, и е нормално и заслужено и те да бъдат мразени от него. Разбира се, в отговор. И да бъдат вземани решителни мерки те да не могат да пречат и вредят.
Това обаче не харесва на разни лигави интелектуалци, и още повече на безбройните чужди агенти из Страната. Те започват да вдигат шум как се нарушавали демокрацията и човешките права, да протестират, да правят подписки, да подкрепят опозиционни фигури. Естествено, никоя уважаваща себе си Страна не може да толерира подобно нещо. Въпросните заблудени интелектуалци и чужди агенти биват притиснати до стената с подходящи мерки. Опозиционните фигури, които им дърпат конците и танцуват по техните конци – също. Истинската демокрация значи всеки да си носи отговорността, а не внушавана от вражески сили слободия.
Изкуството се присъединява към възраждането на Страната. Режисьорите ѝ правят филми, които възхваляват националния дух и воля, показват славното ѝ минало и трудностите, през които тя е минала и ги е надмогнала. Писателите ѝ я славят, певците ѝ я възпяват. (Някои хора на изкуството не са съвсем съгласни, но те са заблудени интелектуалци, интелектуалците винаги са си падали по заблудите.) Народът попива това ново изкуство с упоение и се просвещава. Нека светът знае – утрешният ден принадлежи на тази Страна и нейния велик народ. Тези, които не са съгласни, са извратени и дегенерати. Те нямат право на мнение по силата на простия факт, че извратените и дегенератите по дефиниция нямат право на нищо.
Веднъж погрижила се за възраждането на националния дух в пределите си, Страната започва да се грижи да печели уважение и в чужбина. Тя наводнява околните страни с агентура, която да работи за нейните интереси. Да ги разлага и съсипва – те са врагове, какво очакват? Да създава в тях организации, които ѝ се кланят и я подкрепят, независимо какво върши. Да изгражда в медиите неин позитивен имидж – в края на краищата, тя е отколе известна като страна на мислители, творци и мъдреци. Да спонсорира и лансира публични лица, които я поддържат…
Великата задача Страната да заеме полагащото ѝ се челно място в света изисква от нея и много организираност и сработка. Те няма как да се получат, ако властта в нея преминава от едни ръце в други, толерира се силна опозиция и т.н. Затова е нужно властта да бъде държана от една политическа сила, а всички други да биват деликатно или по-решително смазвани още в зародиш. В името на Страната и народа е, и мнозинството хора го разбират… По същия начин се налага ръководството на Страната да държи здрав контрол върху медиите, икономиката и всичко останало. В крайна сметка, връщането на Страната отново към имперски статут (тя е била преди империя, макар и под друго име) е битка. А на война – като на война.
С времето обаче започват да си проличават някои неща. Обикновените хора в Страната живеят по-добре отпреди, но огромната част от новосъздаденото богатство отива при малобройна олигархия. Тя държи повечето от икономиката и почти всички печалби от растежа, и това няма как да бъде скрито от народа. В добавка, икономическите съветници на властта внимателно, но недвусмислено намекват – икономическият просперитет няма да продължи дълго, и с намаляването му симпатиите към властта рязко ще спаднат. Необходимо е да се търсят нови решения за запазването на популярността ѝ.
Още доста по-рано в Страната е предвидено да се състоят олимпийски игри. Тя инвестира в тях огромни суми. Построява незапомнени олимпийски съоръжения, урежда впечатляващи церемонии, подготвя изключителен олимпийски екип. Някои други страни обсъждат възможността да бойкотират игрите заради проблемите с човешките права, но в крайна сметка се отказват.
Игрите са огромен успех – Страната печели на тях първото място по медали и други показатели, с голяма преднина пред следващите. Спортистите ѝ демонстрират не само майсторство, но и спортсменство към другите страни. Имиджът ѝ пред околния свят е закрепен и утвърден. Уви, еуфорията вътре в нея от победите е силна, но краткотрайна. Ръководството ѝ разбира, че мероприятието не е оправдало вложените в него средства. А ако популярността му не бъде засилена още, рискува да започне да спада.
От значение е и друг фактор: популярността на ръководството на Страната пред народа ѝ е изцяло на националистическа основа. Храненето на хората с обещания за величие и превъзходство е дало резултата си. Огромното мнозинство от тях мразят всичко чуждо и недостатъчно националистическо с омразата, на която е способен единствено лишеният от всяка друга вътрешна опора. Позволи ли си ръководството да се покаже дори на косъм не най-националистическото възможно, рискът да бъде изместено от по-гръмогласни националисти е напълно реален. Хванало е тигъра за опашката, за да установи, че това е било лесната част – пускането вероятно би означавало живота на участниците в него.
Погледът на ръководството се обръща към околността зад границата. Там има една република, населена предимно със същия народ. В миналото тя се е опитвала да се присъедини към Страната, но обстоятелствата не са го позволили. Сега обаче те са различни, и моментът е подходящ да се опита отново.
Още отпреди Страната е оказвала поддръжка на политическа сила в тази република, която подкрепя присъединяването. Използвайки момента, тази политическа сила осъществява де факто преврат в републиката. Веднага след това армията на Страната навлиза там и поема контрола. На практика символичната съпротива е смазана. Колкото се може по-бързо е насрочен референдум, който да потвърди или отхвърли всъщност свършения вече факт на присъединяването. Подкрепата, както би могло да се очаква, е близка до 100%.
Великите сили, които само преди две десетилетия са гарантирали ситуацията преди съединяването с подписите си, реагират извънредно умерено. Изпращат вербални ноти, протестират срещу противозаконното прекрояване на границите, обявяват разни мерки на думи, но на дело не се намесват с военна сила. Както ръководството на Страната и е очаквало, успехът е пълен. В политиката имат значение не думите, а фактите. А фактът е, че Страната е превзела чрез военна сила и анексирала съседна република, и това е останало безнаказано.
Реакцията на великите сили има причини – а именно, че те се нуждаят от тази Страна. За някои от тях тя е основен доставчик на изкопаеми горива. Други виждат в нея военна преграда срещу една още по-голяма опасност, разположена на изток, отвъд нея – а военната преграда трябва да е силна. И определено никоя от великите сили не желае да започва голямомащабна война. Далеч по-разумно политически е да се направят някои малки отстъпки.
С присъединяването на сродна по етнически състав държава Страната е направила първата крачка. А който е направил първата крачка и му се е разминало, в политиката е просто длъжен да направи и втора, по-голяма. Например да откъсне територия от друга държава, която е напълно различна… В съседна държава живее малцинство от народа на Страната, и част от най-ценните ѝ природни и промишлени ресурси е в територии, където то е значителен процент. И което е още по-важно, вътрешната популярност на ръководството на Страната от предишното присъединяване е точно както от олимпиадата – силна, но краткотрайна. Тя е като наркотик: веднъж започнеш ли, не можеш да спреш. Нужни са нови и нови дози.
Както всяко малцинство, и това има най-различни партии. Лидерът на една от тях, създадена с помощта на Страната, по инструкция от нейното ръководство заявява, че териториите, за които претендира това малцинство, трябва да получат федерална автономия. Включваща правото да преминат към Страната. Искането е подкрепено с демонстрации, които на места преминават в атаки срещу полицията. Опитите за преговори между малцинството и официалните власти в държавата му са проваляни от лидера на малцинството, по инструкции на Страната.
Ръководството на Страната е готово за ситуацията предварително – в края на краищата то я е режисирало. Още преди започването на преговорите то е подписало тайна заповед за подготовка за война. Реакцията на полицията в съседната държава на атаките е представена в Страната като касапница над техните сънародници. И, което е най-важното, великите сили отново дават достатъчно ясен за Страната сигнал – и тази агресия ще ѝ се размине. Те не искат мащабна война, тоест тактиката „стъпка по стъпка“ ще работи безпроблемно. А мащабната война…
… Какво, звънецът за края на часа ли? Спокойно, деца. По-любознателните от вас сигурно знаят продължението. Останалите ще го научат.
В това училище който не си е научил урока го повтаря.
уроците по история са много важни
изглеждаше, че победилите “Могъщата Страна” са го научили,
така постъпиха втория път
кой знае защо, този урок го приложиха веднъж, но не го запомниха, сега прибират реколтата
загуби ми се коментара между по-малко,голямото
беше
начукай и канчето но не я унижавай и и помогни
@григор ако искаш, оправи предния и махни тоя
Аз не мога да разбера дали става въпрос за минал период или за сегашният… Но и в двата случая ние го отнасяме…
Още на първото изречение знаех за какво ще разкажеш. Който е чел история ще те разбере. Но пак така безпомощно ще трябва да стои и да гледа как историята се повтаря.
Лошото е, че и които са научили урока, не могат да направят нищо, освен да гледат как другите го повтарят.
Ах, какая была держава!
Ах, какие в ней люди были!
Как торжественно-величаво
Звуки гимна над миром плыли!
Ах, как были открыты лица,
Как наполнены светом взгляды!
Как красива была столица!
Как величественны парады!
Проходя триумфальным маршем,
Безупречно красивым строем,
Молодежь присягала старшим,
Закаленным в боях героям –
Не деляги и прохиндеи
Попадали у нас в кумиры…
Ибо в людях жила – идея!
Жажда быть в авангарде мира!
Что же было такого злого
В том, что мы понимали твердо,
Что “товарищ” – не просто слово,
И звучит это слово гордо?
В том, что были одним народом,
Крепко спаянным общей верой,
Что достоинства – не доходом,
А иной измеряли мерой?
В том, что пошлости на потребу
Не топили в грязи искусство?
Что мальчишек манило небо?
Что у девушек были чувства?
Ах, насколько все нынче гаже,
Хуже, ниже и даже реже:
Пусть мелодия гимна – та же,
Но порыв и идея – где же?
И всего нестерпимей горе
В невозможности примирений
Не с утратою территорий,
Но с потерею поколений!
Как ни пыжатся эти рожи,
Разве место при них надежде?
Ах, как все это непохоже
На страну, что мы знали прежде!
Что была молода, крылата,
Силы множила год за годом,
Где народ уважал солдата
И гордился солдат народом.
Ту, где светлыми были дали,
Ту, где были чисты просторы…
А какое кино снимали
Наши лучшие режиссеры!
А какие звенели песни!
Как от них расправлялись плечи!
Как под них мы шагали вместе
Ранним утром заре навстречу!
Эти песни – о главном в жизни:
О свободе, мечте, полете,
О любви к дорогой отчизне,
О труде, что всегда в почете,
И о девушках, что цветами
Расцветают под солнцем мая,
И о ждущей нас дома маме,
И о с детства знакомом крае,
И о чести, и об отваге,
И о верном, надежном друге…
И алели над нами флаги
С черной свастикой в белом круге.
Юрий Нестеренко, 2008
Как хубаво почна да разказваш за Германия, странно как го оплете с Русия…..
@~!@#$%^&*()_+: Уви, не можах да разбера какво точно се е изгубило – реших да оставя нещата така.
@Кирил: Най-лошото е, че и аз не мога да разбера за минал период ли разказвам, или за сегашния.
@Nomad, Божо: И да драскат по блогове с надеждата, че някои от четящите ще се пробудят… уви!
@Любо Николов: Господи боже… колко право в десятката! Любо, свалям ти шапка и ти се кланям доземи – и на Юрий Нестеренко чрез теб!
@toto: Много странно, нали? Само дето да го бях оплел аз, че да си пренапиша записа и всичко да е наред…
Г-н Николов, докато четях това си мислех да ви предложа да го преведете на немски, но като стигнах до свастиката… :-)) значи на прав път съм бил още от първите няколко реда. 🙂 Обаче я попитайте мнозинството българи загинал ли е Альоша за свободата на България… Помагал ли ни е СССР, построили ли са ни заводи, давали ли са ни газ без пари… Оня ден слушам някой по телевизията казва, че субсидиите за френските фермери били два пъти по-големи от тия за българските и това било расизъм! Обаче аз все си мисля, че с французите сме от една раса, и ако сме от различни нации, то би трябвало да е нацизъм… що ли го написах това сега…
Хубаво, ама твърде теоретично…
” А който е направил първата крачка и му се е разминало, в политиката е просто длъжен да направи и втора, по-голяма. Например да откъсне територия от друга държава, която е напълно различна… ”
Има едно понятие –“ЕСТЕСТВЕНИ ГРАНИЦИ”…
@Виктор не само, че субсидиите са много по-големи за страните от западна Европа, но и се конкурират с нашите, а и на всичко отгоре подписваме договор, че държавата по никакъв начин няма да дава допълнителни субсидии на фермерите. И в момента жито от западна Европа в магазина е два пъти по-евтино отколкото българското – но не знам дали се дължи на спекулации или субсидии.
Аз си мисля, че в нашата страна много хора вече се чудят как да оцелеят и не ги интересува дали ще стане чрез помощ от ЕС или от Русия, важното е да стане.
За ЕС имахме големи надежди, но тези надежди бяха попарени. Уж щяхме да получим пари по еврофондове – то, че получихме пари, получихме, но как се разпределиха. Никой не знае нищо за еврофондовете и е почти невъзможно да научиш какви програми има, ако нямаш познати в парламента. Даже и да ги използваш парите по предназанчение пак ти трябват връзки за да разбереш къде и как да кандидатстваш. И като махнем парите, които се изкрадаха и парите които се прахосаха за реклами по телевизиите… И като махнем парите, които се спечелиха от чужди фирми, то за средностатистическият българин почти нищо не остана. И някакси вече всички видяха, че от ЕС няма икономически плюсове. Като добавим, че политиците ни са пак същите, значин и в това отношение няма плюсове. И какво остана? Единственият плюс за средностатистическият българин е, че вече може да работи на запад, където няма да е със статус на крепостен селянин.
@Кирил: средностатистическият българин е със статус на крепостен селянин, защото средностатистическият българин е крепостен селянин в мисленето си. Направен е такъв от СССР и е поддържан такъв от наследникът му — Путинова Русия. Дори ЕС да не предлагаше нищо, това пак е повече от това, което предлага Путинова Русия — крепостничество.
Всъщност горното изречение е невярно. ЕС предлага. Путинова Русия нищо не предлага, тя налага, изнудва и принуждава.
Познах, за САЩ става дума нали? 😉
@Петър Петров в ЕС сме крепостни селяни заради Путин, в Русия ще сме крепостни селяни заради Путин. Каква е разликата? И как би обяснил на баба ти и дядо ти, че при лошият съветски съюз са ги експлоатирали, но все пак са имали малко пари, докато при добрият европейски съюз не могат да свържат двата края?
А ЕС също „налага, изнудва и принуждава“ – пример за това е отговора на референдума в Ирландия и директивите „които не са за да се обсъждата, а да се прилагат“, спирането на блоковете на нашият АЕЦ, въвеждането на възобновяема енергия, размера на субсидиите за фермерите. Аз лично смятам, че ЕС си е изкуствено създадена бюрокращина и ще се разпадне рано или късно, също като Югославаия и Съветският съюз. Това, че не харесвам ЕС, не значи че харесвам Русия или Путин. Искам да дам и някаква друга гледна точка.
Ако си в ЕС и не го харесваш, можеш да пишеш безнаказано в блогове, в социални мрежи, Туитър и други места в Интернет, да участваш и организираш протести на улицата, да агитираш хората за нещо, да основеш партия, да се кандидатираш на избори. Или просто да отидеш да живееш някъде другаде.
Ако си в Путинова Русия и не ти харесва, много жалко.
@Кирил
“И някакси вече всички видяха, че от ЕС няма икономически плюсове.”
Допускам, че никога не си участвал в освобождаване на стока от митница.
“Единственият плюс за средностатистическият българин е…”
Хубаво е да се помни, че такова животно като “средностатистически българин” не съществува в реалния живот, а е математическа фикция. Например ако “средностатистическият българин” изпива 1,837266 бири на ден, то в реалния живот можеш да срещнеш българи които пият по десет бири, и такива които смучат само ракия, но вероятно нито един който да хвърля 16% от втората си бира.
@Orc_Chieftain: Да – билата на планини, моретата и т.н. Ако имаш предвид някакви други естествени граници, кажи. Да се повеселим.
@Кирил: В кой магазин жито от Западна Европа е два пъти по-евтино от българското? Искам да тичам да си купя! Моля те, кажи бързо, докато не е свършило!… Не че ТИМ не държат почти целия зърнодобив и не продават вътре в България на престъпни цени, докато навън изнасят на нормални. Но познай с коя велика сила са обвързани.
Колкото до управниците ни, не са ни ги избрали такива нито ЦРУ, нито КГБ, нито МОСАД. Избрали сме си ги лично ние, със собствените си ръце. Или с факта, че вместо да гласуваме сме отишли за риба, докато купените от тях цигани са гласували под строй. Случайно да виждаш някаква причина да заслужаваме нещо по-добро?
За харесването – аз не харесвам да ме подслушват, заплашват на държавно ниво, арестуват ако посмея да изразя мнение, и т.н. Искаш ли да дадеш дума и на другата гледна точка? Защото аз не искам.
@mick: И за Гейропа, и за Гейропа! Има го в опорните точки… оп-па, това беше в тези за вътре в Русия…
@gezatop: Кирил вероятно изобщо не се вълнува от факта, че „средностатистическият българин“ живее много по-добре, отколкото в най-добрите соц-времена. В любимия вестник (на любимия сайт и т.н.) пише другояче, следователно е другояче. Ако случайно Кирил кара западна кола, купува си от плод-зеленчука банани когато му се приядат, купува памперси за децата си, има избор от 20 вида хляб в магазина, може спокойно да ходи до чужбина и т.н. очите му казват съвсем различни неща от любимия вестник, значи вестникът е прав, а очите го лъжат… Знаеш как се нарича това и дали се лекува.
@gezatop да се поправя от средно статистически българин на обикновен българин – такъв, който няма роднини политици, не се занимава с далавери и не е мутра или ченге. Добре имаме един плюс – никакви такси за внос и мизерии на границата.
@Петър Петров в Русия можеш да създадеш политическа партия, въпроса е колко мизерии ще ти направят…
Ние като част от ЕС да не би да не можем да си направим партия? И случайно да имаме един честен политик? Или един, който да каже аз можех да окрада много, но вижте какво свърших? Май съществената разлика е, че можеш да напуснеш страната.
@Григор – Същото може да се каже и за САЩ – 99% от холивудските филми възхваляват американската мечта, американската армия и са с хепиенд. CNN тиражира това което трябва да се чуе. Останалите телевизии също. Вярно, не толкова грубо колкото Русия го правят, но и там го има. В САЩ, вярно има различни президенти, но реално те са кукли на конци – истинските управляващи винаги са едни и същи и това е от много десетилетия. Всичко се подслушва – но благодарение на правилните медии, това се обяснява като добро нещо, полицията бие, но бие демократично. В Русия полицията също бие, но недемократично. Да видим после военните конфликти: Ирак – демократизиран и оставен в анархия. Либия “демократизирана” и оставена в хаос. Египет, Сирия? Афганистан. Югославия.. Руснаците и те си имат – но поне не оставят след себе си хаос и уж демокрация. А що се отнася за партиите – в САЩ, какво стана с чаеното парти? Иначе там може всеки да си направи партия стига да е малка и да не пречи на двете големи 🙂
@mick: Айде пак „а у вас бият негрите“. Самопризнанието, че истински довод нямаш.
Но пък имаш лъжи. Едно, че в САЩ има повече от предостатъчно „неправилни“ медии и случаите, когато някой ги е подгонил за каквото пишат, се учат по учебниците в раздела „импийчмънт на президента“. И друго, че руснаците не оставят след себе си хаос и уж демокрация, защото оставят след себе си Русия. Хаос тя е била винаги, освен където царува ботушът, а демокрация, дори уж, не мога да си представя да стане някога. Не ти ли прилича малко на „вярно ли е, че Киркор си купил кола“?
Григор Says:Да – билата на планини, моретата и т.н. Ако имаш предвид някакви други естествени граници, кажи. Да се повеселим.
Билата на планини, моретата и т.н. са били определящи естествени граници през Средновековието. В нашите модерни времена към тях се добавят също и естествените граници на икономическо и културно влияние, а те се определят от други фактори.
Но всъщност, няма значение, сега виждам, че е станало малко недоразумение.
Понеже не бях влизал досега в твоя блог, си помислих, че пишеш сериозно. И чак като прочетох следните изречения:
“…Колкото до управниците ни… …Избрали сме си ги лично ние, със собствените си ръце. Или с факта, че вместо да гласуваме сме отишли за риба, докато купените от тях цигани са гласували под строй…”
загрях, че се бъзикаш. Поздравления — хванах се! 😉
Хайде тогава да продължим с майтапите — предлагам едно просто решение на проблема с “отишлите за риба”. Да се въведат глоби за неучастие в изборите. Не си отишъл да гласуваш — плащаш една средна месечна заплата глоба.
Да видиш как ще имаме 100% участие на изборите.
И тогава всички проблеми ще се решат? 😉
@Orc_Chieftain: Не, не се бъзикам. Как живеем е смешна тема само за жителите на други страни.
И съм твърд поддръжник на идеята негласувалите да бъдат глобявани. Не е демократично, но не е демократично и да заставяш децата да ходят на училище вместо да си играят, нали? Отначало добитъците ще продължат да гласуват за който им падне или си плати. След като обаче забележат, че от техния глас зависи джобът им, ще започнат да се позамислят… Уви, никога няма да стане, точно по тази причина – направят ли си изводите, джобовете им ще станат по-трудни за изгребване.
извинявай ама задължителното гласуване е пълна идиотия, ако се въведе в зависимост от санкцията или няма да гласувам или ще гласувам с празна бюлетина
@Григор: Задължителното образование прави ли всички ученици достатъчно образовани? 🙂 Но признавам, че по-висока избирателна активност би променила нещата – например влиянието на ДПС може би ще намалее, ако гласува по-голяма част от народа.
@~!@#$%^&*()_+: Задължителното гласуване е идиотия точно колкото е идиотия задължителното образование, задължителното здравеопазване и т.н. То служи не за да налее акъл на тези, които ще гласуват с празна бюлетина – те са неспасяеми, ще поумнеят когато цъфнат налъмите, обречени са да са добитък. Служи, за да поумнеят не чак толкова тежките случаи. И най-вече да опази тези, които имат нужда не от поумняване, а от опазване от идиотите.
@gal_eon: Да, задължителното образование определено прави всички ученици по-образовани, отколкото без него. Същото и с гласуването – накарат ли те да вършиш нещо полезно, в един момент не най-безнадеждните почват да осъзнават, че в него има смисъл.
@григор, можеш да обиждаш колкото си искаш, но времето когато всичките ни права бяха задължителни, вече го живяхме, ако искаш да се върнеш в него си е твой проблем
Има една поговорка, “Можеш да закараш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие”.
Можеш да накараш хората да отидат да гласуват, но нито можеш да ги накараш да подкрепят хора/партии които не харесват, нито можеш да ги накараш да се интересуват от политика.
И друг път съм казвал, че вероятно единствения ефект от тази мярка ще бъде увеличение на популисткия вот. Днес това е Бареков.
Но тази тема има да я нищим когато дойде време за референдум.
Понеже троловете няма какво да кажат по темата на този пост, те гледат да сменят темата.
@~!@#$%^&*()_+: Защо ми е да се връщам в него? Аз живея в него, благодарение на тези, които не гласуват. Дискутирал съм темата достатъчно пъти.
@Иван: По тази логика и задължителното образование няма да научи на нищо тези, които не искат. И задължителната ваксинация няма да опази тези, които се пазят. Само че в реалния свят те научават и опазват… Същото ще е и със задължителното гласуване – почти всички негласуващи отначало ще пускат празни бюлетини или ще подкрепят популисти, но след като веднъж-два пъти изсърбат каквото са си надробили сами, ще почнат да се замислят дали денят за размисъл не трябва да е преди изборите вместо след тях.
Задължително поемане на отговорност за последствията от действията, бездействията и решенията си, това е нужно.
Няма права без задължения. Иначе друг свършва работата, но и друг изяжда баницата (или кебапчето). Освен това прецакваме и прогонваме здравомислещите. Сериозно ли вярвате, че има толкова глупави, че вечно да вършат и вашата работа, а за вас да е само ползата?
Уникално твърдоглав и непрозорлив народ сме. Уникално твърдоглав и непрозорлив е почти всеки един от нас. Единодушно не харесваме резулата, но кога ще проумеем причината?
Най- не обичаме да си изпълняваме обществените задължения, независимо дали доброволно или по закон. А това е първото условие за цивилизованост.
@Петър Петров
трудно ми е да се сетя по-“задължително поемане на отговорност за последствията от действията, бездействията и решенията си” от гласуване на национални избори – в общи линии единствения вариант е емиграция.
@Делибалтова
Нямам представа защо сте непрозорливи, не обичате да си изпълнявате обществените задължения, и други такива работи. Ако това обаче ви притеснява, то мерки трябва да вземете сами.
@Петър Петров: Това наистина е най-добрият вариант – примерно поразиите на едно правителство да се поемат финансово 2/3 от подкрепилите го и 1/3 от негласувалите. Само че не виждам как може да стане, без да се наруши тайната на гласуването.
@Делибалтова: Направи ми впечатление големият процент на протестите на хора, които сами си изкарват хляба. И на хора със сходно на тяхното мислене. Очевидно това да виждаш пряка връзка между работата си и заплатата си е сериозен фактор за политическо поумняване. Точно както не видях на тях нито един представител на „рушветна“ професия (освен един, за който знам лично, че не взима рушвети и затова е постоянно на границата на уволнението, въпреки перфектния си професионализъм). Изводите са си за нас.
@gezatop: Уви, емиграцията наистина е единственият начин да не понесеш отговорността за чуждата глупост. За съжаление обаче, ако една страна е достатъчно глупава да приема хора от такъв народ за емигранти…
Абе бая народ си живее и извън системата на парите. От бездомник кредит не можеш да събереш, робството го отмениха. Аз по-скоро си мислех за римските инжинери, които са заставали под моста докато премине първия легион. Но пък много я интересува баба ми дали гласува разумно, то правителството може и да я надживее. Тя е ходила на море за 8 лева едно време и нищо друго няма значение. Нямам решение.
https://www.youtube.com/watch?v=w2nGLiBzWZc
Пусни го това последното от спама, Григор.
И това:
https://www.youtube.com/watch?v=3L9MGMNm19I
@Григор,
Имунната система на човека е автономна и не се командва (директно) от волята му. В този смисъл няма никаква връзка между ваксинацията и гласуването.
Иначе, да то образованието е задължително, но резултатът не е гарантиран. Чета разни статистики ужаси, колко много са неграмотните ученици, завършили по милост. Отделно, на училище се ходи поне 8 години, и разни хора се опитват постоянно да те научат на нещо. А гласуването е една 20 мин. разходка веднъж на 4 години и никой дори не те кара да мислиш.
И в този ред на мисли… може би държавата трябва не само да направи гласуването задължително, трябва и задължително да образова гражданите преди изборите коя е правилната партия… 😉
И да затворим цикъла:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/04/12/2278702_uchilishteto_kato_zaplaha_za_nacionalnata_sigurnost/?print=1
@Петър Петров: Уви, и аз нямам решение.
Линковете ги отспамих и двата. 🙂
@Иван: Дали ще се ваксинираш зависи от волята ти – уви, връзката е в това отношение.
Иначе, една моя мъдрост, която много си обичам:
В България вересиите на образованието се превръщат във вересии на здравеопазването.
А статията на Евгений Дайнов е право в десятката.
Говориш за Англия, нали? Нали?
Навлизане на руски спецчасти в Краматорск, Донбас, Украйна:
https://www.youtube.com/watch?v=bd9lt9ITsKQ
Само че има още няколко могъщи Страни, слуховете говоря че дориа са по могъщи от Страната и те са си научили урока и да им е яко дупето на крепостните в Страната
@Christo: Като гледам как действат тия могъщи Страни, май нищо не са научили. А колкото до крепостните в Страната – уви, наистина дупе да им е яко, каквото и да става. Такъв е порядъкът там – на крепостните винаги дупе да им е яко.
В този ред на мисли, попаднах на история, която може да е напълно измислена и преднамерено пропагандна. Но тази историята звучи правдиво, защото тези похвати са ни добре познати от средно-далечното ни минало.
„Нека това бъде за урок“ или как руснаците издевателстват над жителите на Крим
@Иван: Историите, които аз съм чувал, са по-малко страшни, но като цяло разказват за същия манталитет и начини на действие.
Между другото, една интересна подробност. Преди няколко дни в Харков „проруски настроени местни хора“ превзеха кметството и т.н., вече знаем какво и как. Интересното в случая е, че те отначало атакували и превзели по погрешка сградата на операта – очевидно са МНОГО местни…
А, и още една дребна подробност в подкрепа на статията. Шефът и зам-шефът на парламентарната група на татарите в кримския парламент, които преди няколко дни отидоха на посещение до Украйна, са се оказали внезапно със забрана от руските власти да бъдат пускани на руска територия. Включително в Крим.
Наистина май в Русия нито са научили нещо ново, нито са забравили нещо старо.
Ако изровиш поредния ми линк от спама ще можеш да видиш как точно става внезапното осъзнаване на потиснатите украинци.
@Петър Петров: Изровен и одобрен – поднасям извинение за забавянето!
На видеото обаче пише, че това са украински части?!
Странно. Имам спомен, че пишеше “руски части”. Един коментар (на друго място) даже пояснява, че това са Спецназ от 45-ти гвардейски полк. Или аз не съм довидял преди, или после са променили текста.
@Петър Петров: Не успявам да различа добре хеликоптера – има ли някакви опознавателни знаци по него? Или прикрити такива?
Иначе, самото му присъствие ме навежда на мисълта, че е вероятно частите да са руски. Украинците не биха си дали труда и потайността да стоварват десант с хеликоптери, те ще пратят милиция или дори военни просто в камиончета, това все пак е тяхна територия. Но ми се иска да го знам със сигурност.
Мисля, че това е Ми-8Т с украински опознавателен знак — жълто кръгче и синя точка в средата. Но има много такива хеликоптери пленени в Крим.
Следните клипчета доста добре обясняват геополитическата логика по която се води Русия.
Човек би си помислил, че с наличието на толкова ядрено оръжие подобни доктрини ще са отживелица. Но явно някои наистина живеят в миналото.
уоutubе.сом/watch? (препишете си го на ръка)
v=HE6rSljTwdU – “Understanding the Russian mindset”
v=EL_09mazZs8 – Will Russia become a superpower? Part 1/2
v=XMv9EvthOrQ – Will Russia become a superpower? Part 2/2
Това е хубава статия:
http://www.huffingtonpost.com/david-paul/forget-the-spin-putin-is_b_5183691.html