Наскоро прекарах няколко часа из руски сайтове и форуми. И съм ужасен.
Вероятно много от написаното в тях е дело на т.нар. гебуха – „ласкав“ руски прякор за служителите на тяхното ДеСе. Немалко обаче очевидно е дело на искрени „патриоти“. За да разберете какво значи тази дума в случая и защо е в кавички – разровете се и почетете сами.
Всеки народ, независимо колко просветен, е на година-две живот в мизерия и един сладкодумен измамник от нацизма. Руският народ също, само че май откъм другата страна – на наацистите ще им трябват години мизерия и измамници, за да стигнат днешна Русия. Преди няколко седмици един украинец беше споменал нещо от типа на: „Уви, тяхното не е нацизъм – то е НАШИЗЪМ“. Нещо, на фона на което „обикновеният“ нацизъм прилича едва ли не на либерална демокрация.
(Разбира се, има една съществена разлика – но тя не е в полза на нашизма. При нацизма един по начало нормален народ беше увлечен от гений на фанатизма в изпълнителност и подчинение на нацистките доктрини. При нашизма един народ, увлечен до край от нацистки доктрини, е управляван от хитър политик, готов да извлече изгода от това. В първия случай премахваш гения на фанатизма – народът се излекува. Във втория и да махнеш хитрия политик, нашизираният народ остава и търси да издигне и си избере следващ такъв…)
Всъщност Русия живее в подобна атмосфера вече от почти столетие, ако не и повече. Помните ли невероятния филм на Михаил Ром „Обикновен фашизъм”? Ако не – гледайте го, не можете да си представите колко си струва. Мигновено ще разберете защо беше забранен в соц-лагера наравно с „1984“ и „Животинската ферма“ на Оруел. Гледайки документалните кадри за нацизма в Германия, зрителят виждаше невероятната прилика между тях и реалността наоколо. Същите паради, същите махащи от трибуните фюрери, същите демонстративно-популистки „социална справедливост“, „светло бъдеще“, „ценности“, „историческа мисия“. И най-вече същото безмилостно и непрекъснато промиване на мозъците на всеки недостатъчно автокефален… Така че традицията там е дълбока и вкоренена до степен, надмината може би единствено в Китай. Непредставима за хора, израсли в поне малко свободно общество, дори в българското. Неразбираема дори за тези руснаци, които носят глави на раменете си и гледат това, което става с народа им, с ужас…
Сега е особено нагледен момент докъде води това. Почетете мъничко руски форуми и ще се убедите. Доскоро украинците бяха за руснаците най-близки братя – много по-близки примерно от нас. (И е истина – много по-близки са им и по език, и по кръв.) Но в момента, в който братята им не приеха да бъдат съсипвани полу с измама, полу насила, а след това и не приеха съвсем безропотно да им откъснат парче територия с недоприкрита (и призната после) военна намеса, внезапно станаха… фашисти. Най-чужди от чуждите. Най-долни от долните. Най-отвратителни, отблъскващи, годни единствено за смазване и поробване. Кафява чума, която заплашва света (все едно украинците са се опитали да налагат на руснаците какъв ред да поддържат в собствената си държава и са им отвоювали земя, а не обратното). Инструменти на безгранично дяволската и зла Америка и на подлата и измамническа Гейропа (Ян Валетов беше отбелязал много точно аналната фиксация на гебухата и дирижираните от нея промивки. И беше описал подробно и точно ситуацията между Украйна и Русия.)
Накратко – за Русия, и боя се че и за масовия руснак, е брат който е съгласен да му е роб. Да бъде управляван от руски агенти в полза на Русия и своя вреда. Който не е съгласен, няма как да му е брат – той му е фашист, кафява чума и напаст, от която светът трябва да бъде „освободен“. А какво ли ще бъде, ако има силата и решителността да не си даде територията, пък не мога дори да си представя. Сигурно ще е по-черен от дявола. (Ах, тази гнусна Гейропа! Ах, тази сатанинска Америка!)
… Пиша всичко това покрай умилително леещите се от български „патриоти“ лакардии за „руските ни братя“. За който има очи и ум, да провери сам прав ли съм или не и да си направи изводите. И когато се опитат да му наливат лъжи по спуснатия им списък, да ги отпрати.
А ако не го направи достатъчно дипломатично, сигурно ще види и чуе и аналната им фиксация. Сигурен признак кои и какви са всъщност, и на какво са „патриоти“. Не мога да си представя някой да вижда как се промени руското отношение към украинците и искрено да не се досеща как ще се промени към нас в момента, в който руснаците решат, че има как да ни отнемат нещо.
И още едно предупреждение: отношението на съвременния български „патриот“ към Русия е лакмусът дали той е патриот, или национален предател и измамник на руска служба. Не вярвате ли? Съвсем просто е.
Аз примерно никога не съм смятал себе си за патриот – напротив, за космополит. Възхищавам се на Съединените щати много повече, отколкото на България. Подигравам се на глупостта и лайнодушието на българския народ. Що за патриот мога да съм?!… Само че ако САЩ утре нападнат България, аз моментално ще ида да се запиша за доброволец, да воювам срещу тях. А ако Русия нападне България (което е несравнимо по-вероятно), типичният български „патриот“ ще започне да върти изтърканата вече латерна как руснаците са ни братя, как трябва да им треперим и да ги пазим, да не им се съпротивляваме особено… Да, ама ако аз не съм патриот, какво е такъв „патриот“? Нещо различно от 24 карата национален предател?
Ако не, е време да му отдадем дължимото. Да го наречем национален предател право в лицето и да му обясним защо е такъв. Не защото той не го знае, на който му плащат да не знае нещо винаги го знае. А за да го знаят и чуват околните, и да се учат да не вярват на измамници.
Особено когато те са национални предатели и слуги на най-гнусния вид нацизъм, който съм виждал в реалността – руския нашизъм.
Каква демагогия, какви лайна. Руснаците щели да ни обявят война. Те ако искаха да ни завладеят са имали възможност – два пъти!
Американците щели да нинападат, щял да се запише доброволец. За американците, ние сме една преебана курва и после захвърлена. Никакъв интерес нямат към нас.
Уви, достатъчно е да прочетеш Астолф дьо Кюстин – записките му от пътуването му в европейската част на Русия през 1839, за да разбереш, че руснаците са безкрайно далеч от каквито и да е западни ценности като свобода, човешки права, права на собственост и т.н. Почти нищо не се е променило от тогава досега, в България имаме доста пресни спомени от 50-те години руско робство. Съответно това, което описваш, няма как да изненада никого, който се е интересувал поне малко от история.
Да не забравяме също така, че “нацисти” е съкратено от “национал-социалисти”, факт, успешно натикван под килима, за да не се правят паралели със СССР, който е тогава от страната победителите. А иначе как точно ще наречем доктрината в Русия не е от значение, важното е, че говорим за чиста проба тирания/тоталитаризъм.
Клипчета в Ю Тюб, съобщения в Туитър, споделяния във Фейсбук и пак там страници за каузи, снимки безброй.
В информационната ера невежеството е избор.
@Никола: Те се опитаха, и двата пъти. Първият път се провалиха благодарение на Бисмарк и Стамболов. Втория път успяха, за 45 години. Доста съм учуден, че някой може да не го е учил по история, и едновременно с това да е сляп и да не го вижда. Виж коментара на Петър Петров… Така че сори, но не е демагогия. По-скоро се замисли какво е твоето.
@Geo: Може да звучи парадоксално, но аз се възприемам като русофил. Обожавам руското изкуство, възхищавам се на доста сортове руска техника, щастлив съм от изобретателността на руснаците, владея руски почти като роден по свой собствен избор, и т.н. Не мисля, че руснаците са „безкрайно далеч“ от ценности като свобода, човешки права и т.н. Просто са оскотени до степен да забравят за тях. Оскотеят ли до подобна, или дори до по-малка степен американците, нищо чудно и те да забравят за тези ценности… Споделям мнението, че в момента са нашизирани до ушите, но не и че са принципно безкрайно далече от истинските ценности.
@Петър Петров: Право в десятката.
Григоре, това е като “ако баба ти беше мъжка…” Проблема е, че не е. Руснаците с нищо не са по-различни от американците. Ако бяха различни в качествено отношение, нямаше изобщо да говоря за това, че са далеч от ценностите. Напротив, казвайки че са далеч казвам по подразбиране, че имат възможност да ги постигнат и че те се отнасят за тях не по-малко отколкото за всички останали. Да, хипотетично могат да постигнат и мнооого повече, но това, че не са ги възприели е факта, за който става въпрос.
А това, че харесваш изобретателността им, руския език или изкуство, създадено от руснаци по какъв начин те прави русофил? И какъв процент от нещата, които харесваш са руски? Какъв процент от техниката, която ползваш е руска? Какъв процент от музиката, която слушаш е руска? Защо не живееш в Русия? Важно е човек, ако твърди, че следва дадена идеология (каквото русофилството е), наистина да го прави, а това го показват само и единствено действията.
Това, че аз харесвам и ползвам куп идеи и неща, произведени от американци, канадци, англичани, французи, чехи, българи, евреи, германци и прочие какъв ме прави? Светофил? Русофоб? А ако харесвам AK-47 като произведение на инженерната мисъл? Ами ако харесвам няколко руски произведения? Какъв ставам според твоя принцип?
По принцип използването на термините нещо-фил/нещо-фоб е капан и похват на пропагандата. Защото фило-фобството изисква да харесваш и защитаваш или да мразиш и отхвърляш всичко свързано с даденото нещо.
Това опростяване води до лесна манипулация.
Фобите изброяват лошите неща и доказват, че нещото е лошо. Следователно всичко което нещото е правило, прави и ще прави е лошо.
Филите изброяват добрите неща и доказват, че нещото е добро. Следователно всичко което нещото е правило, прави и ще прави е добро.
Но и едното и другото е полуистина, а аз обичам да казвам че половин истина си е цяла лъжа.
Фило-фобството също така се използва и с обратна сила, предимно за игнориране на аргументите. Всеки който си позволи някаква критика към нещото, бива обвинен че е нещо-фоб и говори лоши неща защото мрази нещото. Съответно ако някой си позволи да похвали нещото, той бива обвинен че е нещо-фил и го хвали само защото го обича.
Григор се опитва да ти докаже че той не е фило-фоб, че той не обича и не мрази нещото за което пише, било то САЩ или Русия. Той прави това като посочва и добрите и лошите неща.
Фило-фобството е капан и ако искате да спорите ползотворно, ще трябва да положите усилие за да избягате от него. Иначе дискусията неминуемо ще стигне до морално измерване и сравнение на изобретяването на водката и биенето на негрите.
Аз лично си мисля, че много хора не правят разлика между руснаците и Русия. Аз харесвам Достоевски, следователно харесвам и Русия, и правителството й, и политиката й. Все пак с руснаците имаме сходен произход, език и религия и затова си мислим, че Русия е „братска“ страна. То и България е българска страна, но това не я прави по-хубава. С тези тролове по нашите сайтове си мисля, че и в руските форуми не може много да се разчита за реалното мнение на хората.
Нашата страна е вредна за гражданите си, а руската е вредна и за съседите си. Но за Украйна още ме гложди откъде футболните агитки решиха да излязат на политически протест и си мисля, че истината ще я науча след години.
Григор: ” аз се възприемам като русофил”. Мисля, че съвсем точно си зададох въпросите и не съм преиначил това, което е казал. Просто ме интересува принципа, по който тегли чертата между русофил (себе си) и останалите, били те русофоби, светофили и т.н.
Гео,
Преди да питаш – дай своето определение за “фил”.
Надявам се да не е целуване на определени части или викане “Хайл (името се допълва)”.
Хм, ето още една десетка: Защо хората упорито вярват на неща, които не са верни. На английски е. Накратко, хората повече се влияят в преценките си от чувството си за идентичност, отколкото от фактите и истината. Или както го е наприсала авторката — “не искам да съм права”.
@Geo: Просто не тегля черта между себе си и другите. За себе си бих казал, че съм американофил в някои отношения, русофил в някои (някои са различни, някои съвпадат) и т.н. Но не мога да кажа, че съм фоб към който и да било народ. Не харесвам като държавно поведение Русия, но това не значи, че не харесвам руския народ и/или постиженията му. Нито дори че мразя Русия като държава изначално или че смятам, че всичко сторено от нея е грешно…
Представата ми кой е русофил (примерно) и кой не е е най-вече количествена – ако харесваш значително количество неща у някой народ или страна, значи си им фил. Парадоксално и нелогично, но представата ми за русофоб (примерно) е на друга база – ако мразиш Русия или руския народ по принцип. Може би оттам идва това, че съм фил на много страни и народи, но фоб на твърде малко, ако изобщо… Дано съм се обяснил поне малко.
@Кирил: Безумно точно обяснение – България е вредна само за своите граждани, а Русия и за съседите си. А за украинските футболни агитки ми се струва просто. Ако съдя по тези футболни агитки, които познавам – българските и донякъде сръбските и английските – те по принцип търсят повод да се сбият с някого, ей така, да пада бой. Затова ми се струва най-вероятно и украинските да са постъпили по същия начин. Да са видели, че има възможност да падне едно хубаво сбиване, и да са я реализирали… А дали съм прав вероятно ще научим, както казваш, след години.
@Любо Николов: Мисля, че Гео не е толкова елементарен. Дотук разговорът ми изглежда като търсене на обща позиция от джентълмени.
@Петър Петров: Тази статия абсолютно точно съответства на моите наблюдения по въпроса, за добро или за лошо. Чак обмислям идеята при първа физическа възможност да я преведа и публикувам, в пълно нарушение на авторските права. Мисля, че темата си заслужава обсъждането. И че може да е полезна за много хора… въпреки изводите, които прави.
Аз за фоб си го обяснявам да не харесваш някой народ. Например да кажем, че ти си русофоб и германофил, и хипотетично да приемем, че руснаците и германците пускат един и същ тип продукт услуга. Продукта на едните ще е страхотен, а на другите пълен боклук.
И втори пример да кажем, че американците и руснаците нападат една страна и я окупират. Ако си американофил и русофоб ще обясняваш как едните са зли империалисти и са много опасни, докато за другите ще казваш, че правят услуга на човечеството. Естествено такива малки неща като факти не те засягат, а даже и да се споменат все ще си измислиш обяснение защо когато едните го правят е страхотно, а когато другите го правят е престъпление. Но лично си мисля, че трябва другите да преценят какъв си, защото ние хората винаги мислим, че мненията ни са оформени само и единствено на факти, а това е много далеч от истината.
Продукта на едните ще е страхотен, а на другите пълен боклук, според теб. Въпреки, че са еднакви.
@Кирил, няма русофоби и американофили. Просто не и като аналогия с това какво е “русофил”.
Дори да има тук там някой който може да бъде наречен така това са единици, просто странни хора. Русофилството се отличава с масовост и организираност.
@emo при нас е така, но в другите страни си мисля, че е различно.
И аз мисля така, русофилството у нас няма аналог в други страни…
@emo: Така е – малко народи са така успешно зомбирани от руската агентура. И в малко страни са купени или вербувани от нея такъв висок процент от политическата класа.
@ Григор: Знам, че е така, и все пак ми е някак трудно да го повярвам. Излиза извън нормалния човешки разум. А доказателства за политическото зомбиране – колкото щеш. Например загадката на масовото възхищение на западната интелигенция от Сталин през 30-те години.
Руската/съветска пропаганда има два основни стълба
първо, освободили са ни и ние сме длъжни да им се подчиняваме и да ги обичаме за вечни времена, независимо от каквото и да било, включително техните действия;
втори, България е малка и незначителна страна, но с Русия/СССР сме най-велики
Национализма на русофилите е малко като вица, “Кой боядиса коня ми зелен”
или другият, “Кой ще се бие се мен? АЗ!!! Кой ще се бие с нас двамата?”
а и 45 години ни навикваха на безкритични възприемане на всякакви проруски изцепки, лъжи и глупости…
Доживяхме да се радваме, че не сме американци… В САЩ имат сериозни проблеми с човешките права (които държавата им нарушава). Не съм националист ама като чета какви неща стават в САЩ започвам да се гордея, че съм български, а не американски гражданин.
Ключовите думи “нашизъм” (“нашисти”, “вашисти”) и “автокефалност” ме подсетиха за творчеството на Иван Попов (вж. Хакери на човешките души).
Нациите са колективни халюцинации.
@Валентин: САЩ наистина имат сериозни проблеми с човешките права. Да ги сравнявзш примерно с Исландия е все едно да сравняваш живот в панелка с живот в палат. Но да ги сравняваш с България е все едно да сравняваш живот в панелка с живот в дупката на селска тоалетна. И да се гордееш по този параграф, че живееш не в САЩ, а в България, е все едно да се гордееш, че живееш не в панелка, а в дупката на селска тоалетна.
Иначе, “автокефалност” наистина е отправка към Ивзн Попов. И подсещане да се замисляме – ако нашизмът ходи по хората,а не по гората, дали не е налазил и нас.
Аз веднъж съм пътувал в Англия и като видях колко сръчно охраната обарвяше хората ми причерня. Въпреки, че аз се разминах бях потресен – това обарване става пред хора. Може да имаме корупция и много проблеми произтичащи от нея, но добре, че нямаме такива гаври. А там на всеки ъгъл камера – е добре те англичаните като нямаха камери, да не би престъпността да беше проблем? Ами то и по времето на комунизма в България май не е имало толкова следене (не съм бил там и не знам).
Трябва да си признаем, че в някой отношения страната ни е по-добре от останалите страни. Като цяло може и да не е така…
а и негрите бият…
живеем в страна в която жертвите на престъпление, често не виждат смисъл, да се оплакват в полицията…
@Кирил: Наистина има отношения, в които страната ни е по-добре от много други. Те обаче са прашинка на фона на тези, в които е по-добре единствено от страни като Северна Корея или Сомалия.
За следенето при комунизма например – тогава камерите не бяха толкова достъпни технически дори за ДеСе, но в другите отношения биехме всичко, което може да се види и в най-следящите “бели” държави. Питай някой живял двайсетина години при комунизма, да ти разкаже – ще е твърде много, за да го пиша тук.
А за обарването – наскоро ми се наложи да мина няколко граници, през летища. Познай на кое летище единствено ме опипаха от глава до пети…
Григор, наистина по комунизма е било зле но в момента това следене го няма. Докато в другите страни следенето е „по-меко“ – например не се усещаш толкова много, че те следят. Например сега в интернет те следят много повече и знаят много повече информация за теб, отколкото комунистите са успели да разберът. Все пак е добре да кажеш какви неща са правели – все пак във блога ти ще прочетът много повече хора. Аз хората с който съм говорил по принцип или са бабите и дядовците, които казват по „комунизма си живеехме спокойно и живота беше нормален“, баща ми ми е казвал неща от края на комунизма, но тогава нещата са били много по-леки отколкото в началото.
Или ако знаеш поне някакви страници в интернет с това какво е било…
@Кирил: Имаше нещо много цветисто по темата, но не го откривам. Ето ти примерен списък и още един.