Таласъмия 2014

Уви, стана ми навик да забравям да напиша предварително за Таласъмиите. Дано да го пречупя някак. А междувременно ще драсна няколко реда набързо постфактум.

Та, тазгодишната Таласъмия беше където винаги – на Старозагорските минерални бани. Тъй като любимият ни стар хотел „Люляк“ беше в ремонт, бяхме в „Родопите“ и „Латинка“. Програмата, пак уви, също беше съкратена – мероприятието започваше чак в петък вместо в обичайния четвъртък. Но… Таласъмията си е Таласъмия. Ако ще пет минути да е, топли душата цяла година.

Заради работата ми се наложи да пристигна там чак в петък вечерта, така че все пак успях да изпусна няколко интересни неща. Включително, за мое огромно съжаление, дневната светлина – този път, като никога досега, се бях въоръжил с нещо за снимане. Извънредно елементарно и простичко, но все пак опасно в ръцете на свръх-ентусиазиран и свръх-некадърен фотограф. (Ако някой се интересува каква е джаджата – три в едно: телефон, таблет и лопата за окопаване на овошки. Особено удобен изглежда за последното.) Така че тази вечер се отказах да снимам и се съсредоточих върху срещите с познати таласъми и таласъмеси. За щастие, имаше ги в изобилие.

Истинският купон беше на следващия ден. (По традиция съботата е върхът на Таласъмията.) Заради така и не разбрах какво – банкет, сватба или купон със сума ти чалга – повечето народ се беше изнесъл на полянката отстрани на хотела. Малки масички, голямо плямпане, пушене на наргиле, печене на чеверме и какво ли не още. Естествено, развихрих се със снимането. Нащраках всичко, с изключение на всичко струващо си да бъде снимано. Резултатът… обещах да го сложа онлайн, ама надали ще впечатли някого в добро отношение.

Докато течеше обявяването на най-различни награди, с Ели (главна героиня на доста от снимките) решихме да се поразходим. Минахме да видим обновения и почти готов хотел „Люляк“. Оттам по пътечките покрай почивните станции стигнахме до парка на селцето. Поразходихме се и отвъд него, но скоро ни омръзна и се върнахме. (За което допринесе и следобедният слънчев пек.)

Наснимах и малко от представянията и четенията на авторски произведения. Явор Цанев направо ме застреля – оказа се, че напълно независимо един от друг сме написали почти един и същи разказ. Аз още съм шашнат как е възможно, а подозирам, че и той. Сигурно е едно – никой не е крал от другия… Абе, при толкова фантастомани на едно място всичко е възможно. Сигурно е била премината някаква критична маса.

Междувременно дойде вечерта. Надеждите ми да има един хубав голям маскарад се провалиха с трясък – само двама-трима изглеждаха по-странно от обикновено. (Което, в интерес на истината, не е лесно.) Лично за мен шампионът беше Бобсън, който се беше маскирал като… идеята за парите. (И на подмятането да се маскира като голата истина отговори, че това е още по-лесно – подмятащите да му мислят.) Но като се замисля, по принцип си изглеждаме повечето като маскарадна група, така че загубата не е твърде голяма. А за допълнителна компенсация пристигна отнякъде и Комата – съответно настроението и алкохолното съдържание в питиетата се качиха с по няколко градуса. (За настроението спомогна и телевизорът, по който течаха мачовете от Световното.)

(Опитах се да запиша Комата на видео как пее, тук-там със съпровод на Генерала. В полумрака пред хотела. За камерката на измишльотината ми това се оказа пълен мрак. Нищо де, поне се чува сравнително добре. Пък и идеално черният монитор отморява очите. Не го забравяйте и като гледате повечето от снимките, направени по това време. Все пак стават за нещо. Примерно за много добре предпазващ екрана скрийнсейвър… Но пък от опита ми да запиша огън на видео се получи нещо. Споровете, които се чуват наоколо, са изключително забавни.)

На следващия ден се изръсих там някъде по средата на търга за книги. И тъй като тези търгове са рядка и ценна гледка, се заех да документирам поне части от него. Резултатът са четири видеота с главен герой Генерала (по традиция търговете за книги ги води той). Чувствайте се поканени да присъствате задочно на този търг, и лично на следващия подобен.

Как ли? Ето линк към насниманото. Снимките са разпределени по както ми паднало, видеотата са в отделна директория. Уви, не се показват автоматично – нямах време и сили да организирам галерия. Ще се наложи да си ги сваляте, за което се извинявам.

И желая на всички свестни и готини хора да се присъединят на следващата Таласъмия. Струва си. 🙂