Капнал съм.
Два дни щур и бесен купон, по-сладък от дискотека, по-разкошен от риболов, по-приятен от почти всичко, което познавам.
Два дни непрекъснат наплив от неизброимо количество готини, разкошни, свестни хора – най-добрите приятели, които познавам. Непрекъснато, и в изумяващо изобилие. Сякаш за да докаже и на най-черногледия песимист, че светът може да бъде ама наистина разкошен. Съученици, които не бях виждал от години. Добри познати от тренировките. Съмишленици от клуба по фантастика. И просто най-обикновени, случайни, и неописуемо сладки хора.
Два дни весели издънки – понякога по-дребни, понякога по-големи. Една невероятно оплескана лекция, след като Йовко най-неочаквано ми иззе три четвърти от темите, за които се бях приготвил да говоря – а не ми се искаше да го повтарям, той ги описа толкова хубаво. Един разсеян, в преумората и просъницата, незаслужено и абсолютно неумишлено саркастичен отговор на добродушния въпрос на един от спонсорите ни: “Как тече фестът?” – “Като пълноводна река. Додето се огледаш, и някое носено от течението дърво те удря по главата…” Изключени микрофони, липсващи кабелчета, недопопълнени анкети, недооповестени приятели…
И веселата, по-съживяваща от всичко на света каша на освободената, хаотична креативност. В момента, в който някой е нужен някъде, някой буквално пада от небето там, и свършва работата. В момента, в който нещо е нужно да се свърши, сякаш изпод земята изниква някой, за да го свърши. От нищото, с лични и подръчни средства се сътворяват чудеса, непознати си поверяват един на друг неща, които иначе не биха поверили и на добър познат – и не се подвеждат.
Един друг свят, невероятно жив и истински. И струващ си да се живее в него. Много по-струващ си от сивото ни ежедневие. Приятен като секса, бих казал – но кой секс продължава по цели дни? Свят, в който всеки има своето място, стойност и ценност, в който всеки е добре дошъл.
Не зная как да благодаря на всички, които с труд и усилия в течение на месеци създадоха този свят, за тези два дни. На Мариан, Хриси, Йовко, Тони Райжеков, Алекс, Лина, Пейо, Ники, и на всички други, които абсолютно незаслужено пропускам тук! Случвало ми се е да ме провъзгласяват за творец заради някой случаен разказ, и да ми благодарят за него – но тези хора са истинските творци. Които творят не разкази, а реалност, по-чудесна от всеки един разказ.
Знаете ли… докато човек знае, че след година отново ще има ОпънФест, си струва да е жив!
Толкова от мен. А сега отивам да се съвзема.
И на всички, които заслужават нещо наистина хубаво, пожелавам следващата година да дойдат на феста!
Мисля, че това за реката и дървото описа най-добре феста… Аз се чуствам все едно са изсекли една гора и са ми я пуснали по тоя начин през главата 🙂
Аз се страхувам да цитирам имена, защото тази година те наистина са толкова много и толкова несправедливо ще е да пропусна някого. А всеки свърши по много от всичко!
Васил: С пълно основание. Ти изнесе една тежка и пълна с неприятни изненади част. А тези наоколо дори не разбрахме, че изненадите ги е имало – камо ли пък колко много бяха. Благодарение на теб…
Йовко: И аз се страхувам, по същата причина.
Но… най-рестриктивният лиценз на света е лицензът на никога ненаписаното.
По-добре случайно пропуснати, и с право обидили се заслужили, отколкото умишлено никой неспоменат.
(Може би не съм прав, но така виждам нещата.)
> Два дни щур и бесен купон, по-сладък от дискотека,
> по-разкошен от риболов, по-приятен от почти всичко,
> което познавам.
Винаги съм подозирал, че Григор всъщност е девствен…
:-))))))))))))))))))))
Скъсах се да се смея! 🙂
Между другото, по-надолу ясно си пише – “приятен като секса, но кой секс продължава по цели дни?”
(Намек: Чакам да ме осведомят как се прави секс по цял ден. Аз по повече от шест часа без прекъсване не съм издържал, а доколкото знам, за много мъже и това е недостижима граница…)
Не е смешно, а е жалко.
Добре. ОпънФест е много жалка работа, забутана, глупава, и нищо не струва. И ние, дето го харесваме, сме същите забутани, глупави и жалки, и не можем да го разберем. И даже и за в бъдеще рискуваме да си останем такива.
Сега доволен ли си?
Общо взето ми е все тая. А ти не си ми особено интересен. Бъди здрав.
– Says, ти сигурно и хляб като си купуваш от супера обясняваш на жената зад щанда, че ти е все тая, щото си над нещата.
Аз като не съм гладен, не си играя да отварям и затварям вратата на хладилника.
Сакън, ако не кажем последната дума, не можем да заспим спокойно…
Остави го, Евгени. Нека говори.
Това е най-добрият начин всеки от нас да получи оценката, която заслужава.
(Не мога иначе да оспоря, че твоята преценка за “-” съвпада с моята. Също, аз може да не съм му интересен, но той на мен ми е интересен. Все пак съм лекар. 🙂 )
Признавам, че се подведох въобще да пиша тук. Но, разбира се, инфантилната екзалтраност, предизвикана от някакъв си фест, провокираше коментар към личността на автора. Последващото мимикриране на самобичуване от страна на Григор, дето фестът бил жалък, е смехотворен опит за отместване на фокуса от неговата съмнителна личност към несъмнено прекрасния фест, т.е. той избра да реагира така, сякаш съм атакувал ценността на феста с argumentum ad hominem, което съвсем не беше така. Както съм написал по-рано, подобни хлапашки номерца не са ми интересни. Но, щом на него му е чак пък толкова интересно, ще поговоря още малко: писанията в този блог свидетелстват за ясно изразена емоционална нестабилност и несъмнена липса на смислен и пълноценен личен живот у автора им. Налице е и стремеж за осъществяване на индивида чрез елитарната и ограничена (макар теоретично отворена) общност – била тя OS, SF и пр., и в много по-малка степен, отколкото е нормално, като индивид. Характерна е също така силна и ирационална подозрителност към всичко външно на общността. Несъмнено капсуловането на индивида в микрообщности и отхвърляне на обществото като цяло е болест на нашето време и място, но наблюдаваното тук е силно извън норма. Всички тези находки предизвикват у мен въпроса “кой лекува лекаря?” Нямам нищо против никой тук, просто коментирам. Пожелавам ви всичко хубаво.
Веселбата продължава. 🙂
Като начало, драги анонимко, бих могъл да изброя доста общности, в които съм добре дошъл. В пъти повече от средния българин. И определено на първо място сред тях е тази на роднините и на приятелите ми. Толкова на тема “липсата на пълноценен и смислен личен живот”.
(Апропо, какво е за теб “пълноценен и смислен личен живот”? Това с кого спя? Колко пачка правя? Какво карам?…)
(Друго апропо: ако аз се капсуловам в тези доста общности, какво значи, че съм силно извън нормата на отхвърляне на обществото като цяло? Може ли пояснение – очевидно не съм толкова умен, и смисълът ми убягва?)
От друга страна, страшно ми се иска да науча един начин да се осъществя като индивид, без да съм член на никаква общност. Да се оженя? Семейството е вид общност (на която също скоро ще стана член, както е тръгнало). Да стана отшелник? Опс, това пак вече е вид членство в общност… Май имам идея. Общности нямат единствено не-стадните животни. Те ли са единствените, които се осъществяват по достоен начин?
Това за силната и ирационална подозрителност към всичко външно за общността пък вече направо ме развесели. При положение, че просто не ми хрумва група или прослойка хора, които да са извън всички общности, в които имам претенции да участвам, към кого съм подозрителен? Вероятно като член на SF общността подозирам ирационално себе си като член на тази на системните администратори, а пък като член на OS общността се ненавиждам като веломеханик. (Като какъв се ненавиждам пък като студент по бойни изкуства, ме е страх да си помисля – няма да смея да кихна, че да не изям боя сам от себе си.)
“… сякаш съм атакувал ценността на феста с argumentum ad hominem, което съвсем не беше така. Както съм написал по-рано, подобни хлапашки номерца не са ми интересни…” – ОпънФест е ценен за мен, а и за почти всички други негови организатори, най-вече с това усещане – повечето от тях имат блогове, и също са го написали. Дали всички сме за една стая в психиатрията, а само ти – нормален?
И още нещо, драги. “Argumentum ad nominem” означава, че атакуваш не феста, а човека, който го подкрепя. Така че ми е трудно да подбера по-подходяща фраза за твоя случай (виж си първия коментар тук). Към хлапашките номера прибави и още един – някои знаят латински, и могат да ти се посмеят. Не за незнанието, много свестни хора не го знаят. На опита да имитираш мъдрост и образованост… Не се учудвам на анонимността ти, знаеш ли?
А колкото до ясно изразената ми емоционална нестабилност – нищо чудно да е така. Емоционално по-стабилен човек досега просто би те изритал от личния си блог. Така че може и да съм нестабилен… Само че по отношение на теб май се очаква да се стабилизирам. Тъй де – толкова поредни пъти вече се отказваш да пишеш тук, време е наистина да престанеш. 🙂
А докато си търсиш нов отдушник за… пълнотата и смислеността в твоя живот, потърси какво означава на интернетаджийски жаргон “troll”. Може да ти е интересно. Има подробни описания кои и защо стават тролове.
Стига съм си хабил времето с теб.
@Григи, ама той наистина ли е анонимен? Не светва ли ИП-то при всеки коментар 🙂 ?
@-: Боже, колко мъка има на този свят. Наистина. Съболезнования, човече…
Естествено, че светва, Дончо. А по него пък се издирва откъде точно се обажда човекът… И операционна система и версия светват, и браузер светва, и откъде е дошъл на моя блог светва, и какво ли не още.
Само че анонимността си е избор на “-“, и аз го уважавам. Най-малкото защото това е по-добро и значимо самоописание, отколкото което и да е име.
Предлагам да приключим с тази тема.