Разкритията на Едуард Сноудън, че САЩ следят кажи-речи всичко и всеки, разтърсиха света. (Доста ИТ хора знаеха и предупреждаваха за това от много време, но кой им вярваше?) Политици бяха принудени от народите си да се възмутят публично и да поискат практиката да бъде прекратена. Американският президент Барак Обама даже обеща лидерите на чужди държави да не бъдат следени повече.
(Да виждате в окото ми атомна подводница? Не? Ей сега ще я видите.)
В същото време Обама назначи комисия, която да прецени дали програмата за следене „Призма“ е била законна. Както и се очакваше, комисията излезе със заключението, че е била. И засипа програмата с похвали – как благодарение на нея били арестувани над 100 терористи. Само дето не препоръча открито следенето на чужди държавни глави да започне отново.
(Как може да започне отново нещо, което не е спирало? За следенето на не-държавни глави изобщо няма да се разпростирам.)
Естествено, всеки с глава на раменете си би се изсмял на похвалата за арестуваните терористи. Ако са били следени 1000 души, и от тях 100 арестувани за тероризъм, това наистина щеше да е блестящ успех на програмата. Ако обаче са били следени един милион души, а от тях арестувани за тероризъм само 100, то вредата от тази програма (нарушаване на човешките права) несравнимо надвишава ползата от нея. Ако някой не е убеден в това, нека си помисли коя тогава трябва да е най-хвалената и сигурна за живеене държава, която познава светът. Сещате ли се? Точно така – СССР по времето на Сталин.
Колко души са били следени от програмата „Призма“? Комисията много старателно избягва този въпрос – отговорът му би позволил на всеки с глава да прецени дали програмата е повече полезна или вредна. Благодарение на Сноудън обаче методите на програмата са известни – записване на абсолютно всички комуникации през Интернет, телефони и т.н. От рапорта на комисията знаем, че това е вършено по отношение на 193 държави. Иначе казано, е бил следен почти всеки потребител на Интернет или телефон по света – да кажем, половината световно население. 3 и половина милиарда души. От които са били идентифицирани 100 терористи… Е, повече полезна ли е тази програма, или повече вредна? Примерно в американски стил ли ви изглежда, или в съветски?
Черешката на тортата обаче идва от едно неволно признание на комисията. В списъка на следените държави липсват четири – Великобритания, Англия, Австралия, Нова Зеландия. А в тези държави също има арести на базата на „Призма“ – иначе казано, САЩ са получавали информация и за тях.
И тъй като програмата не ги е покривала, остава само един извод – гражданите на тези държави са били следени в полза на САЩ от собствените си правителства. Само по себе си това вече би било достатъчно, за да бъдат съдени политиците в тези правителства за национално предателство. А най-тъжното е, че най-вероятно това обвинение ще е само част от истината. Защото който следи народа си в полза на една чужда държава, надали ще откаже да го продава и на втора, трета и т.н. А държави, които да купуват охотно данни от следене, има предостатъчно. Така че народите на тези четири държави си имат задачка, и националната им сигурност зависи от това дали ще си я решат.
… Неведнъж съм казвал – срещу тероризма има могъщо, смазващо оръжие. Нарича се морално превъзходство. Наглед непобедимият Съветски съюз беше смазан именно с него… Но съвременните САЩ се отказаха от това оръжие. Което значи, че войната им срещу тероризма ще продължи дъъъълго… и най-вероятно ще бъде изгубена. 🙁
Уви – на каквото си постелеш, на такова ще легнеш.
Мда, така са нещата и само слепите вече не виждат що са фашизъм се шири в САЩ, родината на свободата като основополагаща идеологическа основа. За съжаление не мога да се съглася с изтъкнатата от теб причина са срива на СССР. Ако беше както казваш – мощта на морала, тогава как си обясняваш факта, че в повечето страни от бившия блок, начело с Русия, продължават да се ширят диктатури от фашистки тип (едва ли има смисъл да изброявам). Ако беше мощта на морала, подобно нещо нямаше как да се случи, със сигурност не и по-малко от поколение по-късно.
Фактите са, че Съветския съюз е съборен от:
1. елементарни икономически реалности като невъзможност за икономически изчисления, неефективност и липса на достатъчно иновации в производството и услугите, допълнени от събития в световната търговия и икономика.
2. военното блато Афгастан и военната надпревара като цяло, изчерпваща и без това оскъдните икономически сили
3. простото желание на хората да живеят добре, а колкото и малко информация да е имало за това как живеят хората на запад, дори и най-малките парчета такава са имали шокиращ ефект върху бедните мужици
4. и на последно място, някакъв, бих го нарекъл “морал на инстинктивно ниво” – всички виждат как живее върхушката и как раята, в уж равното комунистическо/социалистическо общество.
До здрава морална основа така и не се стига, просто защото от подобна почва е доста трудно да се скочи дотам, още повече по това време самите САЩ вече са се отказали в огромна степен от основополагащите си морални принципи и няма как да бъдат реален пример.
@Geo: Не казвам „мощта на морала“, а „моралното превъзходство“. Разликата е от земята до небето.
Причините, които изброяваш за събарянето на Съветския съюз, на свой ред имат причина – и тя е именно моралното превъзходство на Запада. Вероятно трябва някой път да си дам няколко часа време и да напиша изрично това, което мисля за очевадно.
Може би грешно съм разтълкувал написаното първия път, в смисъл, че моралът е водещото в мотивацията на хората. Сега като го чета пак разбирам какво имаш предвид. Моя грешка.
Аз си мисля, че в съветският съюз всичко е започнало да се сгромолясва – не само морала. Например производство – уж сме произвеждали тогава много, а си можел да си купиш дрехи веднъж на високосна година и се е налагало да чакаш години за да получиш кола и то само ако те удобрят. Корупция навсякъде. Не знам нищо за комунизма, но поне от това което са ми казвали това знам.
А и честно казано ме съмнява да се е сгромолясъм комунизма в България заради морала – виж колко хора милеят още за комунизма. Колкото и протестиращи да сте били, със сигурност е имало много повече хора, които са се чувствали удобно тогава.
Георги Марков, “Биография на властта”. Из “Задочни репортажи”. Лондон, 1978 г.
Едно дребно заяждане … Англия не е ли част от Великобритания…
В момента руската пропаганда много силно е застъпила тезата за злият запад, който е скрита фашистка диктатура, скрита с помощта на лъжливите медии. По ирония на съдбата, всички доказателства за диктатурата идват от същите “лъжливи” медии, което е и основната причина те да са световно известни и да се повтарят редовно.
От друга страна, никой не прави паралел с вече установената диктатура в Русия. Оттам новините са най-много за някой нов абсурден закон. Никой не е чул хората там да се бунтуват. Явно си живеят добре. Имат установена демокрация. Не се е чуло, някой да ги подслушва или следи. Няма политически арести и преследвания, само криминални. Цени се строгия морал. Направо утопия.
Използвайки разликата във възприятията, Руската пропаганда успява да представи себе си като добрата сила, която се бори със злия запад. И не мога да повярвам колко много хора всъщност се хващат и чистосърдечно го вярват.
—-
Колкото до самата новина… На мен дори 100 души ми се струва твърде висока цифра, любопитно ми е, колко от арестуваните в последствие са били осъдени. Да не говорим че тази бройка е за 15-те години през които програмата е работела.
Иначе, скоро се очаква нова статия, която да разкрие истинските цели на това следене. Някои “издайници” вече намекнаха, че се извършва следене на политическите противници. Обект на такава “проверка” е бил самият сенатор Обама.
това е от днес
http://www.theverge.com/2014/7/3/5868159/new-report-says-the-nsa-is-checking-who-visits-tors-website
@Geo: Става дума именно за мотивацията, но връзката ѝ с морала е заобиколна. Хората усещаха, че са се оказали в тази схватка в армията на лицемерите, измамниците, насилниците – с една дума, на лошите. А никой не се чувства особено мотивиран, когато открие, че воюва всъщност за тези, които уважава далеч по-малко.
@Кирил: Протестиращи при комунизма изобщо нямаше, освен в затвора и лагерите. Кадесарската мафия си живееше тогава почти така добре, както и сега. Тъжната картинка са зомбитата, които вярват на въпросната мафия и я крепят на власт с гласовете си.
@Петър Петров: Уви, младото поколение бе старателно отучено да чете.
@Иван: Заяждането се приема. 🙂 Под това за руската пропаганда, уви, се подписвам и аз. А че програмата е била използвана за следене на политически противници изобщо не се съмнявам. Че за какво може да е реално полезна такава програма, ако не за да се злоупотребява с нея?!
@~!@#$%^&*()_+: Из оригиналната документация на PGP:
“Perhaps you think your E-mail is legitimate enough that encryption is unwarranted. If you really are a law-abiding citizen with nothing to hide, then why don’t you always send your paper mail on postcards? Why not submit to drug testing on demand? Why require a warrant for police searches of your house? Are you trying to hide something? You must be a subversive or a drug dealer if you hide your mail inside envelopes. Or maybe a paranoid nut. Do law-abiding citizens have any need to encrypt their E-mail?
What if everyone believed that law-abiding citizens should use postcards for their mail? If some brave soul tried to assert his privacy by using an envelope for his mail, it would draw suspicion. Perhaps the authorities would open his mail to see what he’s hiding. Fortunately, we don’t live in that kind of world, because everyone protects most of their mail with envelopes. So no one draws suspicion by asserting their privacy with an envelope. There’s safety in numbers.”
Въпроса е какво може да се направи против послушването – проблема е, че идва от правителствата и по този начин да се борим с него чрез законни мерки се обезсмисля значително. А и си мисля, че депутатите просто използват причината с тероризма главно за зомбирани хора. Със сигурност и те виждат, че няма резултат, но може би искат да следят хората и затова го правят.
@Кирил: Лично моето решение е просветата. Ученето на хората да не бъдат зомбирани. Най-трудният, тежък и бавен път, но според мен най-сигурният. Не съм убеден, че е единственият или дори най-важният, но ми изглежда важен.
@григор,
ученето не помага, всички такива опити са обречени
това което помага е да се поведе стадото в желаната от пастирите посока
френската и американската революции кривнаха съвсем малко от нормалните човешки наклонности, за това още са актуални
болшевиките и хитлер се опитаха да пречупят човешката природа, за това, въпреки вдъхновяващите си лозунги успяха за кратко
ако искате да промените нещо, вместо да интелектуалничите, мислете как да вдъхновите стадото (нова чалга, както подсказах в един от предните ти блогове :))
@~!@#$%^&*()_+: В библиотеката ми има книга, която се казва „Всичко за емигрирането в Канада“. Настолна книга на всеки специалист по емиграция, който работи с Канада. Имам я откакто е издадена – повече от петнайсет години.
Никога не ми е трябвала – не защото не съм се замислял за емигриране, а защото съм я написал. Всъщност, оригиналният ръкопис беше почти два пъти по-голям, но издателят го съкрати, за да може да се побере дори в този масивен обем… Така че знам на практика всичко, което има да се знае за емигрирането там, с подробности, за съществуването на които повечето кандидат-емигранти и не подозират. А и за емигрирането в други „бели“ държави знам сравними количества инфо. Твърде малко хора в България, ако изобщо някой, биха емигрирали някъде по-лесно от мен. Въпреки че съм на почти 50.
Не съм го направил именно защото смятам, че тук все още има достатъчно хора, на които си струва да помагам на място. Да им кажа каквото знам за това или онова, научено от присъствието ми тук. Да ги прегледам и да им дам свястно лечение. Даже да им закърпя компютъра, ако щеш… Успявам много по-малко, отколкото ми се иска. В началото на тази година имах поредното си тежко разочарование по въпроса. Но поне се боря.
Да, с времето все повече от хората, които заслужават да се напъвам да им помагам, си отиват – било от тази държава, било от този свят. Все по-често се чудя дали не е достигнат някакъв праг, отвъд който ще се чувствам по-полезен някъде другаде. Още повече, че приближава времето (надявам се) да имам деца – дойдат ли, дългът ми ще е първо към тях, а после към другите хора. Имам ли право да им осигуря детство в държава като нашата?…
Но засега все още се боря. И се надявам да помагам на отделни хора да понаучат нещо. Да, тези хора са единици, но всеки от тях е цяла вселена, уникална и неповторима. Успея ли да помогна дори само на един, си е струвало да се бъхтя тук, вместо да карам луксозен живот другаде. (Да, имам познанията и уменията, които биха ми го позволили.)
Поне така аз разсъждавам. Всеки си избира сам как.
Може би с просвета ще е най-добрият начин. Не само техническа, но и политическа. Но проблема ще е, че ще е много труден път. Но освен Швейцария не знам за друга страда да си държи политиците под контрол, като изключим може би германците. А за следенито по интернет се знае главно от хора с технически познания, а те не са много малко.
@Кирил: Прав си, политическата просвета е много по-важна от техническата. Но как предлагаш тя да бъде осъществена? Някакви идеи? И как ти лично би се включил в реализирането им?
Аз лично обяснявам на приятели и роднини до колкото мога. Но проблема е, че някой си имат мнение и опитите ти да го промениш се разбират като лична нападка и има и такива за които модата е много по-важна от политиката. Иначе в голям мащаб не знам как може да бъде осъществена. Аз до колкото мога обяснявам на приятели и роднини – не е много, но толкова мога.
@Кирил: Да, все е по-добре от нищо.
Григоре, прeдполагам знаеш за “политическия” проект ДЕОС, те поставят като основен свой приоритет именно образованието. Сред хората там има доброволци от Кан Академия и множество активисти с разностранни интереси. Събирането на активни хора споделящи сходни виждания и принципи е добро начало, гражданска организация със широк спектър. Няма нужда всички да са на едно мнение, достатъчно е че желаят по добър свят и че този сега не ги устройва. Разсеяния огън на една такава широка организация, в стремеж към по висок морал, в обучение и подобряване на обществения живот – би бил изключително полезен като цялостен пример за останалите. Разсеяния огън по отделно-на всеки индивидуално, по-трудно би се запомнил като пример, те трябва да стоят с едно име пред масите за да бъде то асоциирано като Взаимопомощ и Морал.
п.с Извинявам се за правописните грешки и прескачащата мисъл, писането на БДС със испанска клавиатура ми е ново предизвикателство.
@Христо: Да, зная за този проект.
И аз мисля, че трябва да се наблегне на образованието, но се сещам за един лаф:
“Невежеството е следствие на втория принцип термодинамиката, защото да бъдеш малко образован е по-вероятно, отколкото да бъдеш добре образован”.
Освен това образованието е основно свойство на държавата, а когато държавните чиновници не искат населението да е образовано, какво правим? А да убедиш обикновения човек, че има нужда от образование и че е невеж е безнадеждна работа.
@Божо: Напълно си прав, даже има поговорки: “Пари ми дай, акъл не ща”, “Многото приказки малко пари струват” и т.н. В ерата на информационните технологии невежеството е избор. Просто трябва да стане “всекиму — своето”.
Това е и най-сигурният начин да убедиш обикновения човек, че има нужда от образование и че е невеж. Като му вземат няколко пъти парите с измама, понеже е невеж, и никой не си мръдне пръста за него, след като сам си ги е дал и сам не се е погрижил да се образова, много бързо ще оцени колко е полезно и нужно образованието. Сега обикновените хора си мислят, че държавата им е длъжна да ги пази. Този начин на мислене си има лечение, и ще пиша за него скоро. Ако смогна – още тази вечер.
@Григор: Не съм голям познавач на хората, но ми се струва, че масово резултатът у нас от многото измами и прочие несправедливости е потиснат гняв и отчаяние, и желанието или да емигрираш някъде, където държавата/обществото ще те пазят, или да дадеш на изборите гласа си за поредния месия/бащица с твърда ръка и много обещания, който да те пази, или просто да си отмъстиш по някакъв начин. Образованието и характерът на човека може да имат някаква връзка, но тя се изгражда още в детска възраст, и предимно извън образователните институции. Иначе и на Нобелов лауреат можеш да му вземеш парите, като му фалираш банката с подли маневри, както почти стана тия дни, като му обереш жилището, като го причакаш във входа, като му отвлечеш детето… Другаде са проблемите.
~!@#$%^&*()_+
Ами ето един пример.
Не искам да се хваля, просто го посочвам. Книгите игри. Нещото, с което се гордея най-много в живота си, макар от литературна гледна точка да е чисто занаятчийство.
Книгите игри промениха много млади хора. Научиха ги да четат. И това не е малко.
Знам, това е само прашинка в сравнение с големите обществени явления…
И къде са? Не говорим за екстремни ситуации, като отвличания и тероризъм. Основният проблем е простотията.
@Божо: Не, основният проблем не е простотията! Ако искаш доказателства – преди 25 години всички бяха далеч по-образовани и културни, инициативните и талантливите още не бяха масово емигрирали, но това не попречи на процъфтяването на мутрите, краха на икономиката и прочие, докато се стигне до днес и се продължи още по-надолу. Защо? Защото всички тези проблеми произтичат от взаимодействията ни като общество, от характера ни като общество, с цялата наследственост на поведения, взаимозависимости, ценности, стремежи, страхове. Един циганин с основно образование може да бъде по-морален, съвестен и съчувстващ от един висшист медик, не мислиш ли?
Григор не бих казал, че очакваме точно държавата да ни пази, но очакваме държавата да накаже престъпниците, иначе се получава, че хората които са честни са балъци.
За мен съществуването на телефонните измамници е престъпление от страна на държавата. На колко хора са им откраднаха апартаментите чрез нотариус. Как един репортер успя да си присвой колата на президента, чрез нотариус.
Ами хората, които отвлякоха дядо, закараха го до офис на мобилен оператор за да си вземе скъп телефон на лизинг. Човека казва на служителката – аз съм отвлечен, а тя му отговаря – по-добре прави каквото ти кажат. И след това дядото трябва да докаже, че е отвлечен, а нашата полиция седи с ръцете в джобовете си. Естествено, че държавата не може да го опази, но поне може да накаже престъпниците.
Може и да не съм те разбрал напълно. Но държавата трябва да има някаква защитна функция за хората – да прибира престъпниците. Другият пример, които според мен държавата я няма никаква е в битовата престъпност по селата. Там даже и една десета от всичко което съм чул да е вярно, положението е страшно.
Например гората по закон трябва държавата да я пази. Когато хората подават сигнали, че има незаконна сеч, никой нищо не прави. Но ако се подаде един грешен сигнал за незаконна сеч, а тя се окаже законна тогава се показва по новините. Аз ако реша да защитя гората трябва да извърша престъплени срешу престъпниците – и може тази държава да осъди точно мен да платя на престъпниците
Не може държавата да ни предпази от всичко и да ни оправи живота както при комунизма, но е добре поне да започне да се справя с престъпниците, вместо да ги покровителства. Защото се получава, че си затваря очите за престъпниците и наказва обикновенните граждани. Да дам и други пример митничар вижда, че се изнасят дърва, без да се плати данък и казва, че няма да пусне човека да ги изнесе, но идва шефа му и му казва, че или дървата напускат страната или той напуска работата си.
Сноуден за мен е един от истинските и то глобален герой в нашето време. Тая година гледах интервю с него и на тоя човек много му щрака мозъка. И въпреки това да направи всичко това за исината и правата на хората, направо си е герой.
За САЩ, според мен, все повече хора ще се усъмняват в моралното превъзходство и когато това премине повратната точка това ще е края им, защото влиянието е техния начин на владеене в цивилизования свят.