Преди месец и нещо бях до Щатите за две седмици, на гости при роднини и приятели. Като се върнах реших да изчакам известно време, за да се уталожат нещата в главата ми, преди да пиша за това.
Времето мина, а не зная какво да пиша. Да се опитваш да опишеш държава като САЩ в един или няколко записа в блог е все едно да се опитваш да опишеш с една дума слон. Можеш само да станеш за смях… Но няма да съм себе си, ако не пробвам. Пък който ще, да се смее. Свикнал съм.
Видял съм много малко от това, което има да се види и разбере там. И дори така разказаното ще е много малко от видяното и разбраното. Ще гледам да е най-важното, но и с това може да не сполуча… Както стане.
Като начало, обхватът на наблюденията ми. Повечето време прекарах в щат Ню Йорк, но извън прословутия град – в „провинцията“ на щата, района на север от Олбъни. Плюс това се разходих до Ниагара и два и половина дни бях в Манхатън и наоколо… Каквото важи за сърцето на Нова Англия може да няма нищо общо с реалността в Юта или Калифорния. Също, видял съм районите на най-бедните и дворците на най-богатите предимно през прозореца на кола – срещнал съм предимно различните категории средна класа. Но пък средната класа, въпреки неумолимото ѝ орязване през последните 30-тина години, все още е около или дори над 50% от населението на САЩ, така че наблюденията ми не са съвсем изолирани.
Добро или лошо е това, което видях? Много от него е добро – понякога смайващо добро. Много е лошо – понякога по-лошо от най-лошите ми очаквания. Много е не особено добро или лошо, но много различно от познатото ми дотогава… Ще се опитам да дам от всичко по малко.
С тези уговорки, ето разказа ми:
Когато отивах натам си мислех, че знам за Щатите едва ли не колкото американците, че ако не и повече. Оказа се, че „знанията“ ми нямат почти нищо общо с реалността. Че идват от две посоки – филмите и прочетеното за САЩ. Само че филмите показват не реалността там, а каквото ще е интересно на средния американец да гледа. Примерно как бандити или марсианци превземат тихото му и спокойно градче… А прочетеното за там, особено в Интернет, се оказа почти 100% про- или анти-американска пропаганда. (Специално прочетеното на български – 95% второто.) Така че единственото, което почти липсваше в представите ми, беше реалната истина, каквато се оказа.
Като начало, САЩ са невероятно разнородна държава. В почти всяко отношение са разнородни горе-долу колкото целия свят извън тях, в някои дори повече. В почти всяко отношение там ще намериш феноменални изключения. Но и в почти всяко отношение има и правило, мнозинство, преобладаващо положение – и обикновено на практика то определя въпросното отношение като цяло. Така че един от важните ми уроци беше във всяко отношение да се опитвам да разбера кое са изключенията, а кое правилото. Правилото е, което обикновено е реалността на практика в това отношение.
(Пропагандата, и про- и анти-САЩ, обикновено работи, като се опитва да представи изключение за правилото. Често това изключение е не съвсем малобройно, или пък сравнително влиятелно, и с достатъчно манипулации може да бъде пробутано на незапознат човек за правилото. Или пък – любим похват на анти-САЩ пропагандата – с достатъчно повтаряне на лъжата.)
Друга една подробност е, че различните общности – населени места, групички хора, професии и др. – там могат да са умонепобираемо (за българина) различни. В едно градче хората може да са невероятно либерални, готови да разберат и приемат всякакви твои странности. В съседното може да са безумни консерватори, готови да те изгонят от града защото си пиеш бирата с лявата ръка вместо с дясната. Една улица може да дели квартал на войнстващи религиозни от квартал на войнстващи атеисти, или религиозни от друга религия. С много редки изключения, тези различия се толерират. За американеца е азбучна истина, че неговото право да е какъвто той иска се крепи на същото, на което се крепи правото на другия да бъде какъвто иска. И че да работи срещу правото на другия да бъде какъвто иска значи да работи срещу своето право да бъде каквто той иска… Има теми, които са изключения. Но правилото е това.
Вече усещам как нетърпеливо си мислите: „Е разкажи как живеят, де! Колко по-добре са от нас, не са ли по-зле, не са ли богати но тъпи, не са ли благородни но измамени…?“ Да, има една огромна разлика между Щатите и България. Само че не е в богатството. Нито е в уредеността на страната. Нито дори в размерите.
Разликата е в хората.
Типичният средностатистически средна класа американец е готов да помогне и филантроп до степен, на практика непозната не само в България, а даже в Западна Европа. Да седнете на тротоара насред забързания Манхатън, за да си починете, моментално събира около вас тълпа. „Добре ли сте? Да ви помогна с нещо? Да ви закарам до болницата? Да ви повикам Бърза помощ?…“ Ако вървите край магистралата и се радвате на гледката, всеки ще ви подмине – но дадете ли някакъв знак, че търсите съдействие, мнозинството ще спрат да го окажат.
Тази готовност на американците има точна и ясна причина – фактът, че там можеш да разчиташ само на себе си. Никой не ти е длъжен с абсолютно нищо. Американецът знае от най-ранно детство – искаш ли нещо, трябва да си го изработиш сам. Нито държавата е длъжна да ти помага, нито общината, нито никой друг. Това отучва от тунеядството много добре.
И учи на благотворителност и взаимопомощ по още един, още по-силен начин. Където никой не е длъжен на никого за нищо, ако закъсаш, можеш да разчиташ единствено на доброто желание на околните да ти помогнат. Тъй като околните обикновено са твоите близки и познати, доброто им желание обикновено зависи от това как си се поставил пред тях през живота си. А това го преценяват най-вече по дали ти си човек, който има доброто желание да помага на другите. Ако си „хомо панелис булгарикус“, никой няма да си мръдне пръста за теб – защо да го прави за такъв боклук?… Така че изгодата да си свестен и помагащ човек е непосредствена, конкретна и лична. Както и страданието, ако не си.
Хората в САЩ, които не са завършили основно образование, са много редки – особено сред белите. Рон (името е променено) е един от тях: причините не са ми известни. Покрай работата е понаучил дърводелство и се препитава като дърводелец на свободна практика. Доходът му обаче е доста скромен – иначе казано, той е бедняк. Стартирал само с ризата на гърба си, едва изкарва разходите на живот в гарсониера под наем.
В един момент се оженва. Жена му, макар и работлива, изобщо няма професия. Мие чинии и мете подове където завари, но за човек въобще без специалност дори такава работа се намира трудно и плаща съвсем малко. А когато се появяват и децата (и хазяинът му вдига заради тях наема), Рон разбира – да живее под наем в града, дори в лошо жилище, вече не му е по силите.
Българин в тази ситуация би тръгнал да моли за подаяния. Рон е американец и тръгва да се справя както може. Намира обява за даване под наем на гора на половин час от града, край пътя, и договаря няколко декара за почти без пари. След това докарва насред тях и поставя на наредени камъни половинка бракуван железопътен вагон, купен от претопилка за старо желязо. След три месеца почти денонощна работа, почти без влагане на пари, вагонът е пригоден да може в него да се живее. Или поне да можеш да се скриеш от дъжда и вятъра, светейки си и топлейки се на газ.
Семейството се нанася там и двамата възрастни продължават да работят всяка свободна секунда по дома си. След около година той вече е напълно пригоден за прилично живеене. Ударена е сонда за вода, да не си карат от мили разстояние в бидони. Снабдяват се с дизелов генератор за ток и с нафтова горелка за топла вода и отопление. Вътрешността на вагона е превърната в три стаи с хубави мебели и ламперия, и чудесна баня с тоалетна… С една дума, дом.
След това Рон си дава към година почивка, физическа и финансова. След нея договаря от собственика на земята обещание, ако онзи тръгне да я продава, да я предложи първо на него. И след това започва, използвайки вагона като опорна конструкция, да си доизгражда постепенно дома около него. С времето създава китна едноетажна къща с голяма веранда, седем-осем стаи, две бани с тоалетни, всичко оборудвано и обзаведено с качеството на хубав български дом. Нафтовата горелка е заменена с пропанова – пропанът е по-евтин. След това е прекаран и ток, но генераторът е запазен, за всеки случай…
Преди четири години собственикът на земята решава да я продава и се обажда на Рон. Той е пестил за този момент, колкото е могъл. С малко заем купува наеманите досега три-четири декара и си отдъхва – вече има и дом, и земя.
Но нещата не свършват дотам. Още преди купуването Рон е поставил около къщата си… не, не ограда, това го правят българите. Поставил е няколко беседки и пейки. Ако някой иска да отиде някъде на излет, да има къде да поседне и да се порадва. По този начин Рон е показал, че не е боклук и че мисли за другите хора. И е спечелил кредит на отношение и доверие. Може би същият, който е накарал собственика на гората да си спази обещанието да я предложи първо на нея, и да му даде прилична цена. И/или да вземе заема на приемливи условия…
А след купуването Рон се обажда на някогашните си познати от града – почти всичките бедняци като него, на крачка от това да спят под мостовете. Ако нямате къде да живеете, елате тук, казва им той. Земята е моя – никой няма да ви изгони от нея, нито ще ви дере за наем. Ще ви помогна да си построите къщички, дърводелец съм… И сега около неговата къща има още три. По-скоро колиби по американските понятия – по две-три неголеми стаи и една баня и тоалетна, дървени, с отопление на нафта или дори на твърдо гориво. Но в тях може да се живее не по-зле, отколкото в поддържана българска панелна гарсониера. Който иска ток, си плаща за него и го ползва. Ако някой закъса, другите помагат – не защото са велики благородници, а защото утре току-виж закъсат те.
– Аз не уважавам Стив Джобс – казва ми Рон. – Може да е най-богатият човек на света, ама щом не е и най-големият благотворител на това си богатство, значи е смотаняк и копеле. Уважавам някогашния ми съсед от града. Пръв бедняк и пропаднал пияница е. Но като цъфнах тук с ръждясалия вагон пред мен, без да знам дори да заварявам, той си заряза препитанието в града и дойде два месеца да ми помага, без да иска и цент. Ей това е човек за уважаване.
Този коментар описва Рон блестящо. Той е ужасно необразован. Не знае, че Стив Джобс не е кой знае колко богат, нито че няма как да е благотворител, защото отдавна вече е умрял. Но чудесно знае истински важното – какви хора са за уважаване и какви не са. Ако за кмет на града му или за президент на САЩ се кандидатират един срещу друг Стив Джобс и пияницата съсед, той знае за кого ще гласува. Не за този, на когото му смърдят по-малко чорапите или го показват повече медиите, а за този, който се е показал по-заслужаващ доверие на дело. За разлика от средния, да не говорим за най-необразования българин…
Затова и американските политици не са идеални, но на фона на българските са просто перфектни. Защото гласоподавател им е „тъпият“ Рон, а не „хитрият“ Ганьо, който на избори ходи за гъби („нема да им гласувам на тия!“). И пак затова американците са съградили едва ли не райска градина от една страна, големи части от която са пустош. Докато българите превръщаме една райска градина в пустош…
Друга една фина разлика е в себепоставянето. Средният американец се саморекламира много повече от средния българин. В същото време обаче, средният американец е на светлинни години от самомнението и претенциите на средния българин. Страшно неприятно ми е да го кажа, но на фона на средния американец средният българин е мързелив простак с нагли претенции. Има, разбира се, и изключения – но това е правилото.
Трудно ми е да преценя откъде идва това. Струва ми се най-вероятно да е от факта, че средният американец обикновено е истински добър в работата си – иначе ще го изритат. (Шуробаджанащината в назначенията там се случва, но горе-долу с честотата на нашествията в градчета на бандити или марсианци. Където парите се изкарват с тонове работа, който не опъва, а само лапа подяжда колегите и началника си, така че не е добре дошъл.) И дори мечтата на американеца обикновено включва не само голяма заплата, но и това той да дава срещу нея адекватно… Докато средният българин доста често е назначен шуробаджанашки и е къде аматьор в работата си, а къде и направо дилетант. И мечтата му като правило не просто не включва той да дава така, че да заслужава голяма заплата, а го изключва изрично – българинът мечтае не просто да взема много пари, а да ги взема без да работи. Има и изключения, но това е правилото.
Съответно средният американец има самочувствието, че тежи на мястото си, докато средният българин обикновено се прави на велик, но усеща вътре в себе си, че е дупка като професионалист и принос към света. Оттам и разликата в самочувствието, в отношението към света, в претенциите и всичко останало. Примерно в учтивостта към околните – типичният американец не е комплексар, така че не изпитва нужда да се доказва за тяхна сметка.
Липсата на комплекси и недоверие си проличава най-добре, когато помолите американеца да снимате къщата му. Българинът най-често би ви отказал или дори заплашил, от недоверие или от комплекса, че не е заслужил истински каквото има, че един вид го има с измама… Американецът обикновено е щастлив да покаже дома си. Ще застане на верандата си ухилен до уши и горд с дома, да снимате и него. Често ще ви покани да разгледате и снимате и вътре… Твърде малко американци ще ви откажат, и обикновено по същата причина, по която и повечето българи. Да, има и такива американци – но са изключения. Мнозинството се гордее с това, което има, защото го е изкарало честно.
Друга разлика е в работата. Това, което в България минава за работа, по американските критерии най-често няма да мине и за помайване. Често нямат немската организираност и стегнатост, но продуктивността е закон. Малко работодатели ще си позволят да държат дори много неграмотен юридически работник извън работно време, без да му надплатят щедро за това. Но надали има работодател, който да не изисква в работното време продуктивност до дупка. Отпуската обикновено е по една седмица годишно. Най-нормално е човек да пътува по два и повече часа на ден до работата си. Нерядко пътят е два часа в едната посока. Знам случаи, които пътуват по над четири часа в едната посока…
Една много честа пропагандна басня, с която ние сме свикнали, е че американците са богати, понеже смучат целия свят. Истината е, че американците са богати, понеже се скъсват от работа. САЩ надминават Европа по промишлен продукт и среден стандарт на живота още когато имат една четвърт от европейското население, и са много далеч от позицията да смучат когото и да било. Значими печалби от чужбина в САЩ вкарват предимно най-големите компании, а тях обикновено ги бива в „холивудското счетоводство“, така че почти не плащат данъци и САЩ не богатеят от това.
Друга пропагандна басня е, че американците смятат себе си за избрани и поставени над останалите. Да, наистина има и такива американци, но те са изключенията – правилото е съвсем друго. Правилото са хората, които се гордеят, че са американци, защото Америка е свободна държава. Които са щастливи, че са избягали от другите, защото те са хора, които съграждат държава като САЩ, а другите – държава като България, примерно. Които си признават, че поведението на армиите им в чужбина, а и много други неща не са идеални, но те поне се опитват да поправят това… Накратко – масовият американец има реална представа за себе си и света, не мрази света и останалите, знае че не е идеален и търси начини да е по-добър.
(За разлика примерно, уви, от масовия българин…)
Още една пропагандна басня е, че американецът е тъп и не знае нищо извън професията си, нито се интересува. Че американецът обикновено разбира отлично от работата си е единственото вярно нещо в тази басня. (Оп-пааа, тя не го твърди. Ще се размине и с този единствен плюс.) Средният американец е доста по-образован например от средния българин. (Особено от тези българи, които сега завършват образованието си.) Най-често знае коя е столицата на България, а и на повечето други страни от този калибър. (Колко от сега завършващите образование в България могат да изброят столиците на Унгария, Финландия, Ирландия, Казахстан, Тайланд, Замбия, Колумбия…? Колко дори от читателите тук знаят коя е столицата на щата Ню Йорк?)
Географията не е единствената област, в която познанията на американците се разминават учудващо с пропагандата, по която сме зомбирани. Обикновено американецът знае американската история несравнимо по-добре, отколкото българинът – европейската. (И отколкото над половината българи, които завършват сега – българската.) И знае европейската история несравнимо по-добре, отколкото средният българин – американската… Абсолвент по медицина е напълно способен да интубира пациент, да извърши несложна операция, да води успешно лечение на средно тежък болничен случай – дори когато аз завършвах, от петстотинте студенти в курса надали и петима щяха да се справят с тези задачи. И аз нямаше да мога с всички… Американското образование преподава количество знания, сравнимо с преподаваните в българското. Но за разлика от българското, то ги преподава така, че предимно да останат. И набляга не на способността на ученика да изпапагалства наученото на изпит и да го забрави мигновено, а на способността на ученика да прилага наученото на практика и да го помни занапред.
И още една пропагандна басня е тази за купищата забрани в САЩ. Наистина имат немалко забрани, но зад почти всички стоят абсолютно реални причини. Където няма реално и значимо оправдание за забрана, няма забрана. Ако в някой парк има сериозна и истинска причина да не се ходи по тревата, ще е забранено, заедно с обяснение защо – иначе няма да е. Принципът е, че с приоритет над всичко са хората и удовлетворението им. Забранено е това, което реално ще попречи на удовлетворението на други хора. Останалото… не, не е разрешено. Там изразът „разрешено“ звучи като вест от СССР – дума, която предполага някакъв феодал, който милостиво позволява шепичка от всичките забранени по принцип неща. То просто не е забранено. Точка.
Сред тези басни е и преклонението на американците пред големите корпорации, правителството и президента. Като изключим самообявилите се унищожители на САЩ от типа на СССР и Ал Кайда, масовият американец изпитва най-силно недоверие именно към големите корпорации и правителството си. И корпорациите, и правителството са му давали достатъчно пъти повод да не им вярва, а американецът преценява такива поводи много вярно и не ги забравя лесно. Дори когато правителството организира невиждано по мащаби плашене с врагове, война срещу тероризма и прочее, то ходи около темата за изземване на власт и права от гражданите на пръсти. Нарочат ли го за нарушаващо правата им, американците ще го смъкнат, ако ще да е по време на война. Защо да си хабят силите първо срещу външен враг, ако собственото им правителство се държи така вражески с тях? То е по-близко – и по-лесно, и по-опасно…
Няколко други противоречащи си басни са за американския жизнен стандарт. Според една от тях едва ли не всички американци живеят в полу-замъци в имения, карат луксозни лимузини и не знаят какво е да си правиш сметка на парите. Съгласно друга, мнозинството в САЩ (особено негрите и прочее) живее в ужасяваща мизерия, несравнимо по-зле от средния българин… Нито едното е вярно, нито другото.
Твърде малко хора в САЩ са толкова богати, че да могат да си позволят да не се гърбят с работа по американски. Има ги, но са нищожно изключение… Тези, които водят беден живот, са несравнимо повече, но пак са сравнително малка част от населението. Част от тях са необразовани и без професия, така че просто нямат как да си намерят свястна (добре плащаща) работа. Друга част имат мижава работа, но са неинициативни и нерешителни до степен да стоят вечно на нея, дори ако работодателят е гадняр и непрекъснато ги реже. Трети са просто мързеливци, които предпочитат да мизерстват, отколкото да работят. Част са и в истински затруднено положение (нискоквалифицирана самотна майка с 3-4 деца, или неспособен да работи възрастен или инвалид без пенсия и без благотворителна подкрепа)… Основната част от американското население живее „по американски“, но и се съсипва от работа, за да може да си го позволи. Накратко – който не е спал вместо да учи и не го мързи да работи, все ще си намери достатъчно прилична работа, за да живее добре.
Една не толкова басня или пропаганда, колкото масова заблуда е мнението, че американецът е студен човек, който не установява близки отношения. Като начало, САЩ са много разнообразна държава – в южните щати и в общностите с по-южен произход лесно ще намерите дори прекалено горещи по българските критерии отношения. Така че това не е проблем на практика.
По-интересна обаче е причината защо по-северните щати и общностите с по-северен произход в САЩ са по-студени. По принцип този ефект е световен – по-северните народи са по-хладни и необщителни от по-южните. В САЩ обаче ефектът е още по-силно изразен и това си има причина. Средният американец няма да седне да ви се оплаква и хленчи, защото смята, че не сте длъжни да търпите той да ви товари с проблемите си. Че с подобно нещо той самият се показва в неприятна, досадна и готованска светлина… Ако вие му се наоплаквате до насита, той ще ви слуша учтиво (стига да не е зает или да не бърза за друго) – щом се оплаквате, значи имате сериозна нужда от психическа подкрепа. Но ако оплакванията не са кой знае какви като причина, немалко американци ще ви таксуват като глезени мрънкала и ще започнат да избягват да ви слушат хленченето. Не защото са студени, а защото глезените мрънкала просто не заслужават твърде много уважение. (Справка: манталитетът на Рон.)
… Ще напиша и още, но ще е в следващ запис – този вече стана прекалено дълъг.
тоя последния параграф е причина да не понасям повечето българи в българия (тукашните са си ок, съвсем нормални). на практика почти не си дават зор, живеят доста сносно, а са отворили едни усти като на хипопотам, колко са зле и колко зле било в българия.
Виж, Григор. Статията е добра, но само няколко наблюдения, ти ще кажеш дали са верни:
1. НЕ си обикалял из Западна Европа и по-специално из други Англо-саксонски страни (Ирландия
Опс, без да искам изпратих предишният коментар, без да го напиша и редактирам целият, моля изтрий го, плюс този ред. Благодаря.
Първо, поздравления за статията и за куражът да напишеш няколко реда и за Америка.
Обаче, нека ти обърна внимание над няколко точки, които ми направиха впечатление, докато четях и препрочитах статията.
1. Вероятно не си обикалял из Западна Европа и по-специално из други Англо-саксонски страни (Ирландия, Англия, Австралия и т.н.) или поне не толкова често, та да забележиш модели на поведение. Ако беше, щеше да видиш, че упоритостта и трудолюбието на Американците не са някакви уникални техни черти, а по-скоро резултат от протестантската етика, залегнала още при формирането на САЩ като държава. Това са ценности, които Австралийците, Англичаните, Шотландците и Ирландците също притежават и изповядват, кой в по-малка, кой в по-голяма степен. Като цяло, мисля, че хората в гореизброените страни, очакват много малко от държавата си и предпочитат сами да се грижат за себе си и за насъщния си. Очакването на подаяния от държавата е южняшка черта и по-скоро присъща на по-бедни и както сам казваш някъде из статията си, по-топли държави и народи, които не са свикнали особено да работят и нямат кой-знае каква собствена инициатива.
2. Политиците на САЩ са такива, какъвто е успял да произведе народът на САЩ. Няма как от народ, който работи ексклузивно по, както аз напоследък обичам да я наричам, “връзкарско-поебателната” система, да си избере политици, различни от Българските. Та нали те са част от същият тоя народ и преди да станат политици и те са действали по същият начин в неполитическият си живот, като всички останали?
3. Във връзка с предишното. Според мен е грешно да се твърди, че едва ли не в Америка връзкарщината изобщо не съществува, даже напротив. Много добре е да имаш connections, connections, connections. Само, че съществената разлика във връзките там и тук е, че в България и държавите от наш тип, връзките се използват за да изстрелят даден парашутист на дадена позиция, без той да има необходимите умения или ценз, докато в Америка, връзките се използват за свръска между хора от различни слоеве на обществото или за различни индивиди, които обаче могат по някакъв начин да бъдат полезни един на друг, всеки във своята си област, но които в обичайни обстоятелства просто не биха могли да се срещнат по друг начин. При този начин на връзкарство, не се налага да се изповядва принципът, щом аз съм ти го препоръчал, значи той става. Например аз мога да те препоръчам на приятел, колега или дори шеф за дадена работа, но той няма да те назначи на тази работа, само защото аз съм те препоръчал, а напротив, ще бъде два пъти по-взискателен към теб, отколкото към другите кандидати, поради простата причина, че щом аз съм те препоръчал, един вид, аз гарантирам за теб и залагам репутацията си с твоята препоръка. Обратното би значело, че изобщо не уважавам човекът, на когото съм те препоръчал и съответно кредитът ми на доверие в обществото би паднал мигновено. Самият човек, когото съм издънил, би се погрижил за това.
4. Не съм съгласен, че средният Американец е по-добре образован от средният Българин. Просто самите образувателни системи са доста различни, като цяло. Какво имам предвид:
ДА, вярно е, има много, страшно много образовани Американци, но като цяло разликата идва от там, че Американците знаят за една страна, само ако тя влезе в кръгозорът им, или ако предците им са от нея. В Средното им образувание се разчита на базови знания, които обаче са поднесени така, че да им дадат възможност да развият въображението, креативността и да им помогнат да специализират в точно определена област или подобласт на дадена наука, която да доразвият до съвършенство по-късно в университета. Всичкото това е резултат от цялостната политика за образуванието в щатите. В България, от друга страна, образованието е широко-профилно и се опитва от всички да направи едновременно писатели, Литературни критици, Физици, Химици, Информатици и т.н. по калъп. и в крайна сметка се оказва, че средният Българин излиза с тонове безсмислени знания, далеч по-високи от базовите за доста науки, 90 процента от които, той никога няма да използва в съзнателният си живот. Същото продължава и в Университета, и в крайна сметка, когато излезе Български специалист и го сравниш с Американският му колега се оказва, че Българинът знае за хиляда неща от една наука повърхностно, а Американеца знае само за едно конкретно нещо, но го знае перфектно и е умопомрачаващ специалист в дадената област. Един прост пример. В университета имах един Американски преподавател по компютърни алгоритми, който беше брилянтен в обясненията на всякакви видове структури на данни и алгоритми, но не можеше да си намали сам осветлението на проектора в залата или да си увеличи микрофона, без помощ от студентите.
Въобще, струва ми се, че си се захванал с херкулесов подвиг със синтезирането на общи истини за Америка.
Западният свят като цяло, и Америка в частност, се разбират и осмислят трудно, особено за кратко време. В на пръв поглед тривиални обяснения на различни явления, често се оглеждат глобални проблеми, които засягат и нас, но които биха могли доста мъчно да се синтезират в блог пост, та дори и няколко. И все пак, успех! Както Американците обичат да казват, давай, ти можеш! 🙂
@Djgeorgie поредните големи приказки, като почнем с ирландците протестанти, минем през образУванието и завършим с обобщени размишления за неща за които знаем от пропагандата
Според мен, статията е да разбие някои неверни митове, от България, за САЩ и в това ми хареса. То следва от целта, която е спред мен, но липсващия баланс с проблемите с американците, ми направи впечатление.
Григоре, виждам, че тук там променяш стила си. И на мен ми харева такъв стил, предизвиква спиране в четенето и мисълта 😉 .
А аз да кажа кога и как почувствах, че сме се прибрали – когато на летището в София си подадох паспорта на митничаря, той ми го върна и аз по навик казвам “тенкю”. В следващия момент се усетих, че то никой не ми каза “Заповядайте”… камо ли да се усмихне. А вече бях свикнала да е така.
@!@#$%^&*()_+
не знам, къде е “тука”, ама дали причината, “тукашните” да са “нормални”, не е, че условията за живот са нормални?
Добре завърнали се! Хубави размисли за американския начин… 😉 В Европа има доста примери също за взаимопомощ и толерантност, за ниво на образователната система и т.н. В Азия и Австралия – също… Предполагам и в Африка и Латинска Америка има добри примери. Просто САЩ са конгломерат, където може да се види по много от многото, важното е да си трезв и любопитен, а също и дедуктивна глава – като теб! Благодарско!
@Djgeorgie: Нямам опит от други протестантски страни, затова не ги обсъждам. Но мисля, че положението има сравнително малко общо с протестантството и изобщо с религията. Мисля, че е въпрос на желание да бъде установен и поддържан определен социален договор.
@Георги Иванов: Предвиждам втори и трети запис. Третият, а май и част от втория по план ще са за лошите неща – уви, има ги предостатъчно.
@Божо: Според мен е обратното – условията за живот някъде са нормални а другаде не, понеже хората някъде са читави а другаде не. Малко проблем с кокошката и яйцето е, но все пак се тръгва първо от хората.
@Лилия: Благодаря от сърце за добрите думи! 🙂
Американците ми се виждат показани в най-добрата им светлина и ми звучу нереално.
Тюх! Да се беше казал, че ще идваш! Щяхме да пием по една бира (няколко пъти! :D) на Ниагара! 🙂
@Кирил: Спокойно, по-нататък има и за лошите страни. Знам аз, че няма ли българинът по какво да плюе, душичката му е неспокойна. 🙂
@Siff: Че да беше казал, че си там! 🙂
Ах, Ниагара… един друг разбит мит. Съвсем неочаквано малко и приятно градче /по американските стандарти/. И една много красива улица – Willow. Някак много силно впечатление ми направи тази улица. Григор я има наснета почти цялата къща по къща /трябва да го натисна да ги качи :)/ И особено една къща – особеното й беше, че беше с НЕОКОСЕНА трева. Това в Америка се води голяма немарливост… А като говорим за митове – още един разбит – Чайнатаун. Явно от филмите имах страхопочитание към тоя квартал, мислех, че е цяло приключение да попаднеш там и ИЗОБЩО Е НАЙ-ДОБРЕ ДА НЕ ПОПАДАШ ТАМ. А всъщност попаднахме в него, без даже да разберем къде сме, докато не ни направи впечатление масовото присъствие на азиатци.
Обикаляхме Манхатън с надеждата да намеря нещо като супермаркет. Къде ти… И просто ей така, съвсем неусетно, се оказа, че сме попаднали в Чайнатаун. О, Господи, не може да бъде – нито ЕДИН червен фенер. Няма съмнителни типове с вид на кунг-фу герои, с нарязани от побоища лица… Напротив, даже имаше подобие на супермаркет, в който, О, чудо, имаше от добре познатия ми и любим сок от алое. Истински!!! И по-евтин, отколкото в България. И представете си – нескафе на Нескафе!!! И вафли… Да, в Чайнатаун се почувствах почти като в България 🙂 E, имаше и тренировка на кунг-фу на открито. В съседство възрастни китайки играеха на карти…
Просто имам много познати, които отидоха в Америка, че някой и завършиха там и се върнаха. Просто на много места американците се хвалят нереално много, докато българите се плюят за всичко.
Много е хубаво, продължавай! Обаче по американски – без повече мрънкания и оплаквания от собствения ти народ, ок? Наистина не изглежда добре отстрани. Представи си, че пишеш за “Рон”. Той дали би те изслушал докрай? И наистина ли са чак толкова сериозни проблемите, от които се оплакваш? Че младите били необразовани. Че политиците били некоректни. Че служителите ги мързяло. Мисля, че цялото човечество смята тези неща за проблем и то – от Римско време насам. Ако живееше в бидон вила в Афганистанската пустиня и нямаше течаща вода, а децата ти умираха от липсата на аспирин, виж – това вече би било сериозен повод да се оплачеш, за да потърсиш истинско съчувствие или съдействие. Мрънкането на хора, при това реализирани, интелигентни, които са се родили на такова богато място, буди само съжаление. А назидателното им мрънкане буди тъга… Не забравяй, че пръстът, с който сочиш останалите, всъщност, е насочен към теб. Успял си да видиш чудесното в, може би, най-мразената нация по света. Опитай се, моля те, да го виждаш и у своето племе. Според мен правилото тук е: българинът представлява честен, трудолюбив и, добре де, малко боязлив човек (за всяко нещо си има причина). Той обича да помага, уважава традициите, щади природата, нежен е към децата, привързан е към земята. Щедър и гостоприемен човек е. Цени труда повече от парите и смята честния труд за върховното благо. Друг е въпросът, че през 90% от времето масмедиите ни занимават с изключенията от правилото. Именно изключенията продават, защото шокират мнозинството, което Е правилото. Ще се радвам да дочета продължението на американския ти пътепис. Дано молбата ми да приложиш в изказа си американското отношение и манталитет, които така силно са те вдъхновили, да бъде удовлетворена. 😉 Поздрави!
@Григор, @Ели: Канадската страна на Ниагара е по-хубава (да си похваля стоката :)), особено Niagara On The Lake, та следващия път да не забравите да си вземете и канадски визи! 🙂
@asktisho: Проблемът е, че пиша не за Рон, а за българския народ. Пред Рон бих ни хвалил до пресита. Но българите тук имат крещяща нужда да ме изслушат докрай. Изобщо не ми пука как изглежда отстрани.
Да, тези проблеми са много сериозни. Благодарение на тях живеем в България каквато е, вместо в България каквато би могла да бъде. Не можеш да си представиш колко огромна е разликата. И резултатите от нея са не само ежедневна мизерия, мъка и отчаяние за милиони българи, а и здравето и животът на хиляди. (Последен пример – ако около Варна горите не бяха изсечени и деретата застроени незаконно, сега повече от десет души щяха да са живи и здрави.) Ти както искаш, но аз няма да се примиря с тази мизерия и тези жертви… Да, българинът е чудесен човек в куп отношения. И точно затова заслужава да види ясно и категорично посочени недостатъците, които му пречат да съгради хубава държава и да живее щастливо и дълго.
@Siff: Канадската страна наистина беше много красива (и на една ръка от американската). Не съм се пробвал да мина границата, но ако и тя е като всичко друго в Щатите, никак не бих се учудил да намеря пункт, през който да ме пуснат и само с американската виза. 🙂
@asktisho: ++
Значи, разказа е направен за да повлияе на българите, а не да е реалистичен. Знаех си аз, че има нещо гнило в Дания, но сега целият текст става много по-смислен.
Наистина е жалко, че допуснахме изсичане на много гори, не само тази около Варна. Аз лично имам някакво желание да направя нещо по въпроса но нямам никаква идея какво точно.
Но аз си мисля, че точно наводнението във Варна показа добрата черта на българите -беше пълно с доброволци – като четох за това мед ми капеше на сърцето. Даже по телевизията вместо да разтягат локуми и да повтарят страданието на хората докато получат оргазъм, бяха принудени и те да помогнат. Вярно, че това си беше явен и противен ПиАр, но все пак е голям скок в морала на предаванията. Но на хората, които си бяха построили къщите в дерето си мисля, че не им помогнаха. А и доколкото разбрах доброволци не са помагали на хората изсекли горите.
Винаги ще има бедствия и аварии, но сравни какво става в Америка след едно такова бедствие – дали в бедстващите райони отиват хора да помогнат или има хора, които отиват да ограбват? А там даже при някоя скорошна авария държавата се опита да реши проблемите, но в крайна сметка създаде още повече мизерия.
@Кирил: Разказът е направен да повлияе на българите с това, че е реалистичен. А отказвам да го направя нереалистичен, дори ако това ще повлияе повече.
Че в Дания (и целия Запад) има нещо гнило знаем още от времето на социализЪма. Тръгнеш ли по логиката от горния ред, дотам ще стигнеш.
За помощта – доколкото знам, доброволците помагаха на всеки. Включително на построилите си къщите в дерето. И сигурно и на изсеклите горите – надали някой доброволец знае кой ги е сякъл и кой не.
За какво става в Америка – и там отиват хора да грабят, точно както стана и тук. Просто съотношението между помощници и грабители, доколкото съм чувал, е много по-добро от тукашното. Аналогично и с намесата на държавата. (Много ли ти е по душа логиката „тук цъфтим, там гният“?)
браво на Рон, само че строителство в гора (дори и негова собственост) е забранено, и ще му бутнат “къщичката” както правят на циганите, и децата ще му вземат щото условията не отговарят на изискванията. Тая история има бая дупки
Тъкмо вчера довърших четенето на “Атлас повдигна рамене” от Айн Ранд. Общо взето описва какво би се случило, ако у хората в САЩ изчезне желанието за индивидуализъм, свобода и предприемчивост. Стряскащо много започва да прилича на България, дори отчаяната борба и постепенното напускане на малкото останали мислещи и действащи граждани наподобява случващото се тук. Препоръчвам на всеки да я прочете, пък дори и само заради литературната й стойност.
@григор, бе не знам каква ми е логиката, ма по целия свят хората са си прасета “катрина”.
Не виждам нищо по-специално в американците, освен че не са ги ебали колкото българите, ама вече почват
@#$%&*-+() – написаното от теб и начинът ти на изказване много добре подчертават съществени разлики в манталитета. Ами, много сори, че ще ти разбия илюзиите, които те поддържат на това ниво, но не по целия свят са прасета. Като съм го видяла с очите си, няма как да ти повярвам 🙂
За помощта за всеки е вярно, обърках се Добрич-Варна. Има нещо гнило в Дания беше български сериал – не съм го гледал, но името го помня още. Но не е реалистично една нация само да я хвалиш, докато друга само да изтъкваш лошите и качества – където и да видя само добри или само лоши неща за нещо/някой винаги имам едно на ум. Да цитирам един нацист „Ще казваме истината, само истината, но никога пълната истина“. Не се съмнявам, че всичко което казваш е истина, но да те питам за толкова време не си ли видял поне една хубава черта в българите, или поне един човек като Рон, който е направил нещо добро, а в Америка за толкова време не успя ли да видиш поне една лоша черта? Ако някой дойде при теб и започне само да хвали/плюе някой друг колко реалистично ще сметнеш казаното от него? И не виждам логиката тук гнием, там цъфтят с какво е по-реалистична.
Имаше и филм по книгата на Айн Ранд – http://www.imdb.com/title/tt0480239/
А по летищата като как беше? Някои хора тук, например аз, сме чували, че е много унизително, едва ли не те събличат и ти бъркат тук-там.
Когато сме едини, разбираме, че сме народ… жалко, че бедствията трябва да отключат тази дълбоко скрита национална черта.
НЕ ВСИЧКИ ХОРА СА ПРАСЕТА, #$%&*-+()!!! МАКАР, ЧЕ КОЧИНИ ИМА НАВСЯКЪДЕ.
Живяла съм по разпраделение доста години в провинцията, пътувала съм доста исъм живяла в чужбина, имала съм достъп до различни по интереси общности на три континета и мога определено да потвърдя, че хора има всякакви навсякъде, важното е какво търсиш да видиш и какво преобладава. Изумително сплотени са понякога хората, когато иде реч за справедливост, или взаимопомощ…. С каквито очи гледаш – това виждаш, или – какъвто цвят очила носиш, такъв е общия фон на пейзажа.
Добросъвестността е онази, която ни прави да видим цялата картина, а доброто намерение – да я пресъздадем. Похвално, Гриша твоето добро намерение… и репринт на американската картинка. Един по-безстрастен поглед – нямаше да е съвсем в твой стил! 😉
разпрЕделение 😉
Е, и ти, Лилия… За младите, да кажа, позволете, какво е разпределение: Учиш някъде, да речем, като жена ми в ВХТИ. И ти дават едно разпределение. Ще учиш тука, ще станеш химик, обаче се задължаваш да работиш еди-колко си години в АЕЦ Белене. И като завършиш, отиваш където ти е разпределението. Е, моята жена не отиде в Белене, защото нямаше АЕЦ. А тя прочее беше във ВХТИ преди… ъъъ, да направя сметка… 24 години или 25. Те това е то. Май повече бяха. Оттогава строим АЕЦ белене. А метрото го строим откакто бях ученик. Сега съм на 50 години. Кой клас бях, не помня, но помня, че в Западния парк гледах някакви изкопи за метро.
@Христо Христов: Сред снимките, които обмислям да пусна, има такива на къщата му. Стои си насред гората заедно с къщите на приятелите му и хората нямат вид като да ги е страх, че някой ще им ги бутне. Напротив – гордеят се, че са си техни и никой не може да им ги отнеме… Колкото до условията вътре – тези в типичната панелна гарсониера са по-лоши. Да не би случайно да бъркаш САЩ с примерно България?
@skoklyo: Имам доста резерви към тази книга (и към Айн Ранд изобщо), но действително си струва прочитането. Да кажем, че колкото ние сме изкривени в едната посока (дори тези, които се мислят за „десни“), толкова тя е към другата. Плюс още неща, които са въобще настрани от тази ос…
@Кирил: Че там средният човек е доста по-читав оттук не е логика – то е гол факт. Точно както е гол факт и че тяхното гниене е по-сладко от нашето цъфтене.
Ние тук сме пълни с нечия пропаганда (тоест лъжи) до ушите. Само че за да разбереш това, трябва да идеш там и да гледаш с очите си. Затова и споделям какво съм видял със собствените си очи. Да, и у нас има свестни хора, но те са изключенията, докато там са правилото. Точно това е, което ме плаши и натъжава.
@Виктор: Определено е унизително. Вадиш си от джобовете и последната стотинка, сваляш си колана, може да те накарат да си свалиш и обувките. Не ти бъркат тук-там, ама то само това и оставаше…
@Лилия: Тъжното е, че дори в бедствия не сме единни. Шепичката свестни хора се хвърля на помощ, а милионното стадо се въргаля в кочинките и грухти коментари в Интернет. В най-добрия случай позитивни, а в не най-редкия оплюващи… Ето това е, в което американците ни бият. Там при нужда от помощ се отзовава мнозинството, поне от тези, които са в състояние. Тук се отзовават няма и един на хиляда… Ако не съм прав, кажи.
Хахаха, ходил Григор донякъде си, върнал се жив и здрав, пише за това в блога си. И отдолу веднага коментари: ама защо така пишеш, ама защо казваш това, а онова защо не казваш, а? Че как може някой да има мнение без вие да го одобрите не мога да си представя 😀
Относно къщичките, бях чел споделено от българи, които са живяли там, в САЩ, а и от кореняци американци, че е изключително просто откъм бюрокрация да си правиш разни неща по дома. Тук от личен опит знам, че е някакъв финансов и психологически ад една ограда да вдигнеш, ако решиш да го правиш по правилата. Естествено, повечето българи решават да заобиколят правилата или да карат направо през тях. И така във всичко.
Така че там никой няма да им бутне къщичките на американците, защото са практически изрядни, а тук няма никой да посмее да бутне къщичките на циганите, защото… знаем защо. Уж един и същ резултат, а разлика от земята до небето.
Ами, едва ли някой ще им бутне къщите в гората – че те там болшинството са в гора. Включително тази, в която гостувахме. А в парковете в най-центъра на Манхатън си ходят катерички. И никъде няма табела “Не гази тревата”. Покрай една от магистралите си ходи рекичка и там видях сърничка 🙂 Нали си нямат Гоце….
@Григор значи подкрепяш строителството в залесени площи? Колкото до обстановката, сам си написал че една година са подели с бидони да взимат вода, а след това са прокопали нерегламентирана сонда от която може да тече замърсена вода.
@Христо Христов: В САЩ всеки щат има различно законодателство за строителството, но като правило твоята земя е твоя земя. Могат да те спрат да правиш на нея каквото ти скимне, ако от него следват някакви лоши неща за други хора или тяхна собственост, и те са доказали това по неоспорим път. От това, че Рон и още двама-трима са си построили къщички в гора, която е тяхна собственост или взета под наем с разрешение да си строят, никой друг не е пострадал с нищо. Така че ако имаш нещо против тях, в САЩ това ще си е открай докрай твой личен проблем.
За обстановката – да, една година са ходели с бидони да вземат вода, но водата е била чиста. Оттам нататък откъде я вземат е техен проблем, не на някой друг. Ако примерно от Child Protection Services се усъмнят, че водата от сондата им е замърсена, ще вземат съдебна заповед и ще вземат проби от нея за изследване; ако се окаже замърсена, ще им наредят по съдебен път да не ползват сондата за целите на децата (за техни лични цели не могат да им забранят, те са възрастни). Но по подразбиране се смята, че Рон не е идиот и не иска да пие замърсена вода, така че се е погрижил да е чиста. Който е на противното мнение, трябва да го докаже – иначе от полицията просто ще му наредят чрез съда да не се доближава до Рон и семейството му, за да не ги тормози с глупостите си. Нарича се „ограничителна заповед“.
Нерегламентирани сонди има там, където сондирането е по дефиниция забранено. В някои засушливи фермерски щати е, но в повечето (вкл. Ню Йорк) не е. Там нерегламентирана е тази сонда, която си пробил в чужда собственост без разрешение на собственика ѝ. (Което е тежко нарушение и никой нормален американец не би го направил, включително Рон – първо ще пита собственика. Който ще е изключително странно да има нещо против – с какво една сонда за вода колкото четирима души потребяват ще повреди гората му?!.)
Сума сумарум – упорито и юнашки бъркаш САЩ с примерно България. Ако отидеш там с тези си мнения, околните ще се чудят дали си малоумен или особено тежко дефектирал от комунизма. (По американските критерии подобно мислене не е белег на нормален човек.)
@Христо – подкрепяме залесяването на застроените площи. Ти да не си ги представяш тия къщи като панелките тук. Там е нормално да имаш двор около 6 декара и той да бъде залесен с какво ли не.
@Григор: Нямам представа дали канадците ще те пуснат с виза за САЩ. Ако искаш да разгледаш наоколо за няколко часа – предполагам, че може и да стане. Спомням си, че мой познат преди време (> 5 год.) имаше проблем, но той искаше да прекара няколко дена в Канада, а това е “по съвсем друг параграф”…
@Христо Христов: Статута на земята на Рон не е ясен: може да е “гора”, но може и да не е, а и дори да е “гора” това може да не забранява строителството на жилищни сгради. Както Григор е написал всеки щат (и окръг) има различни разпоредби и е невъзможно да се каже дали нещо е законно или не от “птичи поглед”. Тъй като къщата му е там не от вчера, то най-вероятно всичко е законно, защото в САЩ общината/окръга и т.н. щяха да се намесят много бързо и ефикасно, ако строителството беше незаконно.
За водата: Защо реши, че водата е замърсена? Никога не си пил вода от кладенец или от ръчна помпа на село? Сондажа ан Рон с нищо не е по-различен, освен, че може да е по-дълбок. Дори и да има замърсители във водата, филтри и филтриращи системи се продават в “железариите”, като повечето чисто механични филтри са еднократна инвестиция. Също така, всяка община (да не говорим за фирмите произвеждащи филтри и магазините, които ги продават) предлага проверка на качествата на питейната вода, която, в зависимост от общината, може да е безплатна, но, дори и да не са, е срещу макла сума.
@Anonymous: Дворът на домакините ми беше около 20 декара, и поне девет десети от него бяха гора.
@ Григор (в отговор на следния коментар: “Проблемът е, че пиша не за Рон, а за българския народ. Пред Рон бих ни хвалил до пресита. Но българите тук имат крещяща нужда да ме изслушат докрай. Изобщо не ми пука как изглежда отстрани”).
Проблемът е, че на мен ми пука. Изглежда СУПЕР ЗЛЕ отстрани. Но нека да се върнем към твоя коментар:
Пишеш за българския народ, който има “крещящата нужда” да те изслуша (колко е зле).
Нали не си сменил кафето с кокаин?
Да приемем, че си. Да приемем, че българският народ има “крещяща нужда” да те изслуша (колко е зле – в съпоставка с, хм, световния исполин?).
А дали има “крещяща нужда” да бъде назидаван от теб?
Но да разгледаме и варианта, в който не си сменил кафето с кокаин. Публиката ти не е точно представителна извадка на олигофрените, които описваш като твои сънародници (с отвращение) в този пътепис. Дори Стивън Кинг не си позволява да назидава читателите си по такъв грозен начин…
Прочети обръщенията му към аудиторията в милиардите книги, които е издал. Вземи няколко въведения за ориентир. Те са като писмо на слуга към своя господар. И така трябва да бъде. Никой автор не може да си позволи да назидава, да поставя “на място”, да генерализира (да обобщава) и да сочи с пръст хората, които го четат… Още повече, като им приписва качества, които те, може би, не притежават. Казвам “може би”, защото, ако беше ни приписал положителни качества (или поне само едно положително качество), то тогава ние, твоите читатели, които изпитваме “болезнената нужда” да ни сочиш с пръст и да ни риташ по задника колко сме зле, само защото си ходил до Щатите, тогава може би нямаше да го правим чак толкова на въпрос…
Аз го наричам “емигрантската болест”, а.к.а “селянчето, което за пръв път си събу цървулите в града”. Много хора страдат от този симптом. А по-старите българи го наричат: “Пази Боже сляпо да прогледа”.
Но когато ти отправим забележка, че рекламираш маниер на поведение и манталитет, които не прилагаш и, на практика, си двуличен, ти реагираш така:
Ако пишех за закъсалния непознат чужденец, който живее в гората от немай накъде и едва се е измъкнал от ръждясалия си вагон, аз щях да ви хваля пред него, но вие, копелета, вие имате “крещящата нужда” да ме изслушате да ви обяснявам колко сте зле.
И под “вие” трябва да се разбира “българския народ”… “Аз пиша за българския народ”… казваш, Григоре. Колко си смел! Пожелавам ти някога тези думи да не са само плод на богатото ти въображение, но и тогава отново ще възникне логичният въпрос: като пишеш за българския народ, грябва ли на всяка цена да го обиждаш?
Все пак, говорим за народ, който е с едни 1000 години по-стар от този, който те е впечатлил… Жизнеспособен, един вид. Разбирай – мъдър. Не знам дали през 3015 година ще има някаква следа от “американския народ” по лицето на планетата Земя. Ти си фантаст, ще се радвам да науча твоето мнение… Но да се върнем на моето негодувание. Няма да те щадя. Никак даже:
Естествено, само нищожна част от по-образования бългрски народ сигурно те чете, но ти си жесток и към нея. Жесток си към собствената си аудитория – нещо, което автори с половин милиард аудитория не си позволяват… Примерно, аз не разпознавам себе си сред олигофрените, които описваш като българи. И това ме вбесява. Но не само. Освен жесток, ти си и несправедлив. Несправедлив си, а още и повърхностен. Мааш всички с тампона. А не трябваше.
В страната на чичо Стив, както си забелезАл, дори към непознатите е прието да се отнасяш с уважение. По дефолт. Трябва да наруши някой доверието, за да го погледнат с лошо око. Ние (твоите читатели) какво точно направихме, че да ни третираш по този начин? И, щом си толкова готов да ни хвалиш пред Рон, защо тогава си още по-готов да ни назидаваш пред самите нас? За зло куче – зъл прът ли? Ми не съм съгласен да играя “злото куче” в твоя филм…
И предполагам, че не съм единствен.
Моите уважения, Григоре! Имам чудесни впечатления от личните ни срещи и ще продължавам да те чета занапред, просто мисля, че бъркаш аудиторията, за която пишеш. От хората, които описваш стереотипно като “българи”, едва ли някой прекарва свободното си време точно в четене на иначе интелигентния ти блог…
Продължението на пътеписа ти ми хареса. А отлива на аудитория сам си го виждаш. Разбира се, не ти пожелавам прилив на аудитория от мрънкащи читатели с дар слово (като мен). Но лично аз, като автор, винаги и най-много съм се плашил от мълчанието…
@asktisho ++
и кво излиза американския циганин Рон е в пъти по-добър от българските цигани от Аспарухово или Столипиново щото е американец. Строи незаконно, прави деца, ама щом е американец ще му лижем гъза и ще го даваме за пример. Българсикте цигани като изсякаха горите и си направиха бараки в тях ги плюем.
Тишо, единствено ще те цитирам дословно: “Каквото е отвътре, такова е отвън, другари.” 🙂
@asktisho
Не си единствен. Бих добавил, че ако някой имаше желание да го заливат с (виртуална) помия има лесна и евтина алтернатива в лицето на жълтата преса. Всъщност преди малко мернах някакви “новини” по една телевизия – определено също биха свършили работа.
@Христо Христов
Американците може и да не разберат за какво говориш. В САЩ собственоста върху земята е и собственост върху евентуалните ресурси, които могат да се добият от нея. В общи линии са се преселили в тих квартал и са забравили какво е. САЩ, откакто са държава, никога не са водили война до изчерпване на ресурсите. В Европа практиката, включително в България, е държавата да контролира добива на ресурси, къде с концесии, къде пряко. Дървесината и водата може и да не ти се виждат като стратегически ресурс в последните десетилетия, но в исторически план са били.
@Христо Христов: Ти май наистина не можеш да живееш, без да плюеш злоба по американците. Без да те вълнува какви глупости говориш – важното е да плюеш. Дано ти плащат за това – ако го правиш без пари, ще ми е жал за теб до немай-къде.
@asktisho: Познавам те, много добре зная искреността ти и разбирам мотивите ти да мислиш така. Проблемът е, че аз не мисля така.
Колко е стар един народ няма никакво значение. Има значение колко свестен е. Българският народ си мисли, че е свестен, гостоприемен, умен и заслужава нещо по-добро, докато американците са смотани, тъпи, неблагодарни и не заслужават и каквото имат. Истината е точно обратната. Масовият българин е смотан, мрази другите, тъп е като галош и не заслужава даже това, което има, а средният американец е свестен, гостоприемен, умен и заслужава и още повече от това, което има. Да, и сред двата народа има крещящи изключения. Благодарение на тях средният българин има повече, отколкото заслужава, а средният американец – по-малко. Но са изключения, и това е правилото.
И това е причината да се отнасям така към читателите си. Огромният процент от тях не разбират защо им е да станат по-свестни и умни, след като и така са далеч по-свестни и умни примерно от американците. Не разберат ли, че е обратното, няма да се мръднат да се оправят, независимо колко ги галиш и хвалиш. Да, жесток съм към собствената си аудитория. Но тежките болести се лекуват с горчиви лекарства.
Ти наистина нямаш нищо общо с олигофрените. Нямаш даже и с типичните „свестни“ по моите критерии. Почти всички те са отчаяни от годините неуспешна борба да направят от представителите на масовия българин около тях нещо човекоподобно. Ти дори не си отчаян – продължаваш да се напъваш да пръскаш слънчевост. Според мен обаче не разбираш, че с нея достигаш само до тези, които така или иначе са свестни – а несвестните не ги трогваш ама изобщо. Учиш вече научените, а не неграмотните.
Ако ми позволиш, ще тегля паралел с едно мое мениджърско наблюдение. Почти всички служители или се повлияват добре от поощрения и слабо или никак от наказания, или добре от наказания и слабо или никак от поощрения. Уви, вторият тип е много по-честият. Въпреки че внимавам, ми се е случвало да го наема. И увереността, че с достатъчно добро и поощрения малко по малко ще повлияя такъв добре, на два пъти почти ми струва съществуването на фирмата и препитанието на колегите ми и мен. Колкото и да ми е тъжно, оказва се, че говедата разбират единствено и само от тояга. Бих дал дясната си ръка, за да не е така…
Накратко, Тишо, ти си наистина рядко изключение. Такова, което прави света по-хубав, но за огромно съжаление много рядко. Напълно правилно не си се познал в описанието на добитъците у нас. Но това не променя факта, че те са мнозинството. Да, това мнозинство не чете блога ми. Но го чете едно друго мнозинство, до което искам да стигна.
Излъганите. Тези, които искрено вярват, че американците са тъпи, задръстени и смотани, и че ако не е църквата да ги учи на добродетели, ще са най-пропадналият народ на света. Че са богати, понеже много крадат другите, а не понеже много работят. Че в Щатите е хубаво, понеже има железен ред и полицията бие и стреля без да ѝ мигне окото. Че там, както мисли един друг коментатор, е като тук – всичко е по дефиниция забранено, а ако не е, по дефиниция е грешно… Вярват искрено в тези неща, защото са обработвани много дълго и старателно със съответните лъжи. И докато ги вярват, няма да разбират с какво точно американците са съградили такава хубава страна, и няма да знаят в какво да се поучат от тях. Ще се борят да построят своята Америка тук, само че все ще се получава Съветски съюз, като във вица за самовара… И понеже това им е наливано в главите цял живот, няма да се откажат от него со кротце и со благо. За съжаление ще трябва и малце кютек. За да се стреснат, замислят и прогледнат. Защото иначе те ще карат старините си и децата им ще си живеят живота в нещо, което художниците го изобразяват като турски кенеф.
Затова. Уважавам позицията ти и я смятам за нужна – но смятам за нужна и моята.
@gezatop: И на мен не ми е приятно да пиша по този начин. Но за съжаление написаното е истина. Да, съпоставянето не харесва на куп хора. (Мислиш ли, че на мен ми харесва?) Само че изборът е много прост – или ще се ласкаем и ще плуем до последно, или ще си кажем кривиците право в очите, че да можем да тръгнем да се оправяме.
Много се извинявам, че обичам да ме обслужват с усмивка. На вас оставям да ви обслужи например служителката на Топлофикация, дошла в офиса и вдигнала ми скандал що не си седя редовно в офиса. Оставям ви да си гласувате за Бареков и Болен и да си ги търпите да ви представляват пред света. Оставям ви и да платите и за Пеевски. АЗ НЯМА ДА ПЛАТЯ!
@ Григор: Благодаря ти за изчерпателния отговор! Радвам се на този обмен, макар и да стана лекичко нервен. Естествено, че позицията на всеки мислещ човек е нужна. Тя си е направо безценна! Няма драма в липсата на съгласие по задължително всички въпроси. Това, което се опитах да кажа е, че българите, които описваш, може би не са част от аудиторията, която те чете тук. Не, че ги няма. Мениджърският опит, който споделяш, е показателен. Не се съмнявам в достоверността му. Това е причината да съм се отказвал многократно от мениджърски позиции. Хората са привлечени от харизмата, но се оказва, че после трябва да ги биеш с камшика. Просто не мога да въртя камшика. Не съм добър в това. Което ме превръща в слаб мениджър по днешните стандарти. Предпочитам стимула пред санкцията. Общо вето, прилагам простото правило, че това, което не ти е хубаво да го правят на теб, го спестяваш и на останалите… Но, за съжаление, формите на управление все още са антични и за това си има резон. Хората са все още с антично съзнание… “Човек за човека е вълк”. Дори САЩ копира институциите, правото, даже наименованията и реда от Римската империя (капитолия, сенат, правото на силата, вместо силата на правото, световно господство чрез армия, тотално следене и т.н..) А всички останали копират САЩ. В този свят е трудно за добронамерени и честни хора. Трябва да изровиш звяра у себе си, за да прогресираш, а мъдрите знаят, че звярът рано или късно ще се опита да изяде и себе си откъм опашката. Що се отнася до разликите между двата народа – българския и американския, поддържам тезата, че във всяко стадо си има горе-долу еднакъв процент мърши. Но те винаги са изключението. Ето защо, предпочитам да се говори за скромните, честни и трудолюбиви хора, които ги няма в мас-медиите по простата причина, че не шокират, т.е трудно впечатляват. Ако утре изнасиля дете със сигурност ще стана по-известен от това, което съм успял да постигна със седем години писане на книги и работа на публични места, в това число и в телевизията… Мисълта ми беше да не взимаме само отрицателните примери от едно общество и само положителните от другото, за да ги сравняваме. Но все още не съм чел другите ти записи, така че може би избързвам (очаквам ги с нетърпение между другото). Забележката ми, ако изобщо мога да си позволя да имам такава към теб, е по-скоро молба за повече баланс. Като гледаме плюса оттатък, дай да го сравняваме с плюсовете тук. Като гледаме минуса, нямам нищо против да го сравняваме с братчето му съдба и у нас. Сигурен съм, че ме разбираш…
@Григор който няма доводи почва да обвинява хората че са платени.
@asktisho: Все си мисля, че привлечените от харизмата в огромното си мнозинство или нямат нужда от ръчкане, или стимулите ги повлияват много по-добре от санкциите, или като минимум искат да се учат и усъвършенстват. От камшик имат нужда тези, които са „привлечени“ от нуждата да ядат и представата, че могат да не работят, а глупаците да вършат и тяхната работа…
Не съм съгласен и че трябва да изровиш звяра в себе си, за да прогресираш. Винаги има как и чрез честност и свястност. В някои държави по-лесно, в други по-трудно. Това, което ми се иска, е да направя нашата държава да е от тези, в които е по-лесно. Като посочвам разликите ѝ с тези, в които е така.
САЩ като държава действително се държат с другите държави (а тайно и със собствения си народ) по начин, достоен за презрение. (Страшното престъпление на Джулиан Асанж, което никога няма да му бъде простено от американското правителство, не е че е издавал информация на враговете – то е, че показа какво върши това правителство на собствения му народ.) Средният американец като човек обаче не е такъв. Той се държи към другите далеч по-свястно примерно от средния българин. И за разлика от средния българин знае, че не е съвършен, и се опитва да стане по-добър. Ето на това средният българин може да се научи от него.
Проблемът е, че средният българин бива промиван и зомбиран да мисли, че няма на какво да се научи от средния американец. И че това най-много от всичко важи за ум, здрав разум, толерантност и критичност към властта. Учат ни, че американците са тъпи, мързеливи, нетолерантни и подкрепят простотиите (да не кажа нещо по-остро) на правителството им, и че с това са създали богата и охолна държава. Защо – сигурно се сещаш: това е начинът, като строим нашата Америка, да се получава нов Съветски съюз. Е, аз не съм съгласен. Искам да покажа на излъганите, но опитващи се да мислят, истината. Че средният американец е несравнимо по-здравомислещ, работлив, критичен към властта и благороден в действията си от средния българин. И че ако САЩ са хубава държава поне в някои отношения, това се дължи именно на тези американски качества. Че ако искаме да направим и нашата държава хубава, трябва да вървим в тази посока, а не в точно обратната…
Същото, по друг начин: дали американецът е по-свестен от българина за мен е схоластичен въпрос. Смислен единствено в контекста накъде да вървим, за да стигнем до по-добро. Затова и не сравнявам двете нации като цяло, а показвам в какво можем да се поучим от тях, постигналите нещо по-добро. За да знаем кой път води към доброто – защото сме затрупани с лъжи, които се опитват да ни пратят по точно обратния път.
Все си мисля, че това е полезна и нужна ни цел. Не зная дали я преследвам по най-добрия възможен начин – правя го както умея. И бих имал нахалството да ти предложа – помогни за нея и ти, както ти разбираш и умееш. Имаш и умението, и таланта да стопляш умовете и сърцата – можеш да си от огромна полза, ако решиш.
@Христо Христов: Не те обвинявам, че си платен, а се надявам да си. Иначе ще си достоен за всичкото съжаление на света.
@Ели
В живота съм попадал на много мазни гадове с желание да ме “обслужат” с усмивка. Предпочитам немските гранични служби които не ми се усмихват.
Григоре,
една от съществените грешки, които много хора допускат (ти също) е, че искат да сравняват САЩ с България. Или България със САЩ. Няма как да стане, защото страните се намират на различно културно равнище (за икономиката да не говорим). Ако САЩ са в 2014 г., ние сме значително по-назад. По отношението си към циганите сме там, където САЩ са били спрямо негрите си преди 50 години. По отношение на правата на гражданите ние сме там, където САЩ са били през 1790 г., преди да приемат Закона за правата (десетте поправки на Конституцията). Можем да търсим и други сравнения. Ако сравняваме отношението, което имат в някои щати към гей-двойките – то, ние сме още в Средновековието… Но пък в други щати отношението е по-зле и от това в България. И т.н., и др.п.
@gezatop: Изключения и правило.
@Вени Марковски: Така е. Въпросът е да осъзнаем в кои точно важни отношения сме по-назад. Разберем ли го, една много основна стъпка към мерките за наваксване ще е направена.
американците са много наивни по отношение на правителствата (множествено число защото почват от селското и свършват с федералното). причината е че през по-голямата чат от историята им правителствата наистина са работели и за хората.
да, критични са, даже много, но проблемите ги отдават на личността на заемащия съответната длъжност, не на системата. за съжаление системата която е работила през последните 250+ години в момента започва да е неадекватна, но те все още почти не го осъзнават.
личното ми впечатление е, че не само българия върви към америка, но и америка върви към българия, за което може само да се съжалява.
и проблема е горе долу същия като при социализЪма, безотговорност на вземащите решения
по какво една корпорация се различава от едно соц. предприятие?
на теория принадлежи на хилядите си акционери, на практика само няколко от тях имат действително думата за бъдещето и.
в действителност се управлява от назначени служители с невъобразими привилегии, най-лошото което може да им се случи е уволнение с безумен бонус и почти незабавно назначаване на подобна позиция.
мнозинството от работещите в съответната корпорация са бурмички и даже основния критерий е не колко ще допринесат, а колко лесно могат да бъдат заменени. насърчава се буквализма в изпълнението на инструкциите, много добри и много подробни, не инициативата. да живее scrum 🙁
“Никога не мой ми платат толко малко, колко я съм изработил!” — това кой народ го е измислил?
@~!@#$%^&*()_+: И аз имам усещането, че Америка върви към България много по-бързо от обратното, и това ме плаши сериозно.
А за корпорацията и соц. предприятието – аз бих попитал по какво една голяма корпорация се различава от една соц. ДЪРЖАВА. Но това е друга, доста дълга и тъжна тема.
@Григор
“аз бих попитал по какво една голяма корпорация се различава от една соц. ДЪРЖАВА” – по това че се отчита на акционерите си.
@gezatop: Това е приликата – че соц-държавата също се отчита пред политбюрото и Първия си. Дали не грешиш кои са собствениците на една соц-държава?
@Григор
Всяка организация се отчита пред мениджмънта (Шаркан се опитва да дефинира разни без мениджмънт без особен успех, според мен). При корпорациите мениджмънта се отчита пред акционерите на разни годишни събрания, понякога има и постоянно действащ надзорен орган, и последно винаги можеш да си продадеш акциите и да нямаш нищо общо повече с корпорацията. Така, като пиша, това последното е най-сериозната разлика със соц. държавата.
@gezatop: Пред кого се отчитат отделите на една корпорация е вътрешен проблем на корпорацията. Мениджмънтът ѝ се отчита пред собствениците ѝ, акционери или други, пряко или непряко (чрез надзорен орган).
Което е най-голямата прилика със соц. държавата. Нейните реални собственици са Първият и Политбюрото. Останалите се отчитат пред тях или пред назначените от тях надзорни органи. Да виждаш някаква разлика с корпорациите? Аз – не.
„Значими печалби от чужбина в САЩ вкарват предимно най-големите компании, а тях обикновено ги бива в „холивудското счетоводство“, така че почти не плащат данъци и САЩ не богатеят от това.“
Не съм съгласен. Това, че държавата преразпределя по-малка част от доходите на хората е добро за тях (за мнозинството). Само малцинството, което източва държавата е недоволно.
Не е важно държавата да е богата, а гражданите на тази държава. И не определени граждани (които богатеят за сметка на парите, събрани чрез данъци), а на мнозинството граждани, които си изкарват парите с честен труд.
@Валентин: Според мен данъците е редно да се плащат. Не-плащането им според мен е не само незаконно, а и (ако данъците са поне малко справедливи) и неморално. Американските данъци не са идеални, но според мен са по-скоро справедливи, отколкото несправедливи. Така че не-плащането им, дори когато е през дупки в закона и не е престъпление, е неморално и несправедливо… Може да звучи ужасно наивно, но така мисля.