Така се нарича вдъхновеният от Толкин бъдещ фентъзи цикъл на Любомир Николов. И първата му част вече е доста близо до това да бъде настояща. 🙂
Имам честта да съм прочел части от нея и подскачам от нетърпение да я видя отпечатана. Ако вие ги бяхте прочели, също щяхте да подскачате от нетърпение. Нямам думи, с които да опиша какво невероятно нещо се е получило!
А засега ще отправя към всички една дребна загадка:
Действието в „Сивият път“ се развива в далечното бъдеще, след повече от хиляда и петстотин години. Светът е преминал през много неща, включително през поне една унищожителна световна война. Много от изкуството е изгубено, друго е възстановявано по памет, тук-там с немалки грешки в имената или авторите.
Пред бъдещия престолонаследник представят пиесата „Двамата неанди“. (Тоест, неандерталци – да, в бъдещето ги има предостатъчно, включително сред главните герои.) Пробвайте да познаете кое е истинското ѝ име, и евентуално истинският ѝ автор. За подсетка включвам няколко стиха от пиесата (дано Любо Николов не ми се сърди):
… но крал от мен не става. Знам добре,
крале на тоя свят е имало различни:
развратни и благоприлични,
сърца от злато и коварни твари,
предатели и искрени другари,
страхливци и безумни храбреци,
глупаци, лунатици, мъдреци,
ала в едно са те обединени –
с корона на главата са родени.
На крал такъв аз преданост дължа,
а другото нарича се лъжа.
Очаквам предположениета! 🙂
Крали Марко 🙂
Хамлет, Шекспир ?
@Петър Петров: От „Веда Словена“ ли? 😉
+o: Топло, но не горещо. 🙂
И аз бих налучкал с Шекспир – но не е от пиесите, които съм му чел. (Пък и те са само две-три.)
Не, не е Шекспир. Което ме смая и възхити.
Защото е Любо Николов. Имитирайки Шекспир в превод на Валери Петров.
А сега кажете, че този ми коментар не е оправдан!
Ее, аз се чудих чудих па се уморих, а той Янко музиканта от наше село.
Тъкмо идвах да кажа, че ти е много гаден тестът… но ти вече си разкрил тайната. 😀
(Почвам превода на „Пътя“ към английски и тъкмо пресявам поезията – коя е взета отдругаде, коя е на Любо…)
@Кал: Уговори се за превода с Любо – може той да иска да го преведе. Забелязвам, че доста неща са написани така, че да могат да се преведат лесно и удобно на английски и играта на думи и смисли да се запази. Така че той сигурно има доста неща наум.
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » „Сивият път“