Снимки от САЩ, щат Ню Йорк

В предишни записи (тук, тук и тук) разказах за гостуването си в Щатите. И обещах да пусна снимков и прочее материал.

Точно преди да тръгна нататък, за пръв път в живота си купих нещо, което може да снима – евтин ASUS Fonepad. Има си почти всичко, което може да има таблет или телефон. За съжаление обаче и почти всичко не му е кой знае какво. GPS-ът често ме показва на стотина метра от реалното положение, компасът се е случвало да сочи под прав ъгъл към истинските посоки на света, инерционният датчик не винаги сработва идеално и т.н. Нищо чудно, за около 300 лева и това е много.

Такова е положението и с камерата му. 5 мегапиксела, без светкавица или други подобни луксове. Софтуерът ѝ изглежда хитър, но не твърде стабилен – понякога прави донякъде прилични снимки, но понякога и се дъни. Камерата на Galaxy S4 на домакина ми я слага в най-малкото си джобче… Прибавете и пълната неопитност и вродена некадърност на снимащия, и ще получите представа какво качество на снимките да очаквате. 🙁

Въпреки това реших – ще пусна тези снимки, на които с достатъчно усилие може да се различи нещо, за достъп в Интернет. Лицензирам ги под Creative Commons лиценз – CC BY 4.0 – ще рече, могат да бъдат използвани свободно за всякакви цели, като единствено е необходимо позоваване на автора им. Под същия лиценз са и звукозаписите и видеотата в колекцията.

Снимал съм не най-красивото или представително, а каквото ми е попаднало. Без нито капка умение или усет. На доста от снимките и някои от видеотата ще видите и Ели – и съм убеден, че тя е най-хубавото на тях. 🙂

Снимането в Щатите не е сложно. За България може да се каже, че по дефиниция е забранено – наскоро се опитах да снимам една сграда в Медицинска академия, и охраната мигновено ме изхвърли, без да ѝ пука, че нарушава мое право по закон… В Щатите то по дефиниция е разрешено. Голяма рядкост е да видите някъде изричен надпис „снимането забранено“, и дори на някои такива места след внимателни уговорки може да ви разрешат.

Същото важи за реакцията на хората. Българинът се бои от това да го снимат. Ако пък снимаш дома му, все едно си го нападнал с оръжие… Типичният американец няма нищо против – най-често това му доставя искрено удоволствие и го приема за вид зачитане. Помолите ли да го щракнете как седи на верандата си, е доста вероятно да ви покани да снимате дома му и отвътре. Редките изключения обикновено оставят впечатление на хора, които са си придобили имуществото по не най-честния начин.

Качеството на снимките ми е уникално… лошо. Класика са снимките от движеща се кола – всичко е наклонено на една страна. Много снимки са или черни като нощ, или изгорели. Поне половината са не на фокус. Контрастът и особено цветовият баланс на много са трагикомични. Значителен процент са снимани през видимо зацапан обектив. На доста можете да се порадвате най-вече на ръката, с която държа джаджата. Немалко съчетават всички тези недостатъци и още други в добавка. И почти никъде не съм успял да снимам така, че да хвана духа на мястото истински. (Но пък съм рядък талант в хващането на нещата без капка значение. Примерно да снимам пътища, небеса или харесали ми стени по 20 почти еднакви кадъра подред.) Ако оцените тази колекция с 1 от максимални 10, типичните снимки на типичния Интернет пътеписаджия ще получат сигурно поне 30… Сваляйте на свой риск и отговорност – предупредени сте.

Самата колеция е достъпна ето тук. Не гарантирам, че ще я пазя твърде дълго онлайн – над 4 гига е. Вероятно ще я подържа там месец-два, но в крайна сметка ще я махна, за да не товари сървъра.

Уви, не съм се погрижил да инсталирам софтуер, с който снимките да могат да бъдат разглеждани онлайн – желаещите ще трябва да ги свалят една по една, за да ги видят. (Който иска цялата колекция, може да ми драсне един коментар – ще му пратя линк, от който да я дръпне като архив.)

В линка ще намерите списък от тридесетина директории, всяка със снимки. (В предпоследната ще намерите вместо това звуков запис, а в последната – няколко видеота.) Повечето са по дати – снимките от едно и също място понякога са в няколко различни директории, понеже са снимани на различни дати (велика логика, нали?). Ето описание:

2014-05-20 – Flight/ – снимки от полета. (Не са кой знае колко впечатляващи.)

2014-05-21 – Around Lake George/ – снимки от градчето, където прекарах повечето време. (Провинциално градче почти в средата на щат Ню Йорк, на шейсетина мили северно от столицата Олбъни.)

2014-05-23 – Around Lake George/ – пак снимки от градчето, два дни по-късно

2014-05-24 – Around and at Tom’s relatives/ – разходка наоколо и посещение при един роднина на домакина ми, за който писах в първия запис от серията. (Уви, в заплесията не се сетих да снимам именно неговата къща освен тези наоколо – наистина беше красива.)

2014-05-25 – Tikonderoga/ – фортът, охранявал някога прехода между Лейк Джордж и Лейк Шамплейн. Плюс местността наоколо и прочее.

2014-05-25 – To Tikonderoga And Back/ – пътят към форта и обратно, покрай западния бряг на езерото.

2014-05-26 – Eli’s Manhattan/ – небостъргачите са по-нататък, това е коктейл 🙂

2014-05-26 – To Saratoga Springs And Back/ – пътуване до Саратога Спрингс (градче на около петдесетина мили от Лейк Джордж), снимки от него и обратният път.

2014-05-27 – From Warrensburg to Lake George/ – снимки от разходката ни с Ели от Уорънсбърг до Лейк Джордж (пет мили, по междуградски път)

http://www.gatchev.info/ftp/public/USA%202014/2014-05-27%20-%20Truesdale%20Hill%20Road/ – „улицата“, на която живеят домакините ни

2014-05-28 – From Lake George to Lake Placid/ – пътуване между двете градчета

2014-05-28 – From Lake Placid to Clifton Park/ – пак пътуване; Клифтън Парк мисля, че се води предградие на Олбъни.

2014-05-28 – Lake Placid/ – същият онзи от зимните олимпийски игри; на практика – доста обикновено американско градче

2014-05-28 – West of Lake Placid/ – малко размотаване с кола на запад от Лейк Плесид

2014-05-29 – Nice Kitty/ – котката на съседите: специална, американска! 😉

2014-05-29 – Warrensburg/ – малко от Уорънсбърг и от паркинга на съседния Price Chopper

2014-05-30 – Lake George/ – още малко снимки от градчето

2014-05-30 – Tom’s house/ – къщата на домакините ни. (Човекът е пенсиониран служител на кораб от бреговата стража. Ако ще ми задавате вечните български въпроси – не съм го питал за доходите му, вероятно са около или малко над тези на средния американски пенсионер; не знам колко струва къщата.) Към нея има около 20 декара място, почти всичкото гора. Намира се на един хълм близо до градчето.

2014-05-31 – Lake George/ – и още малко снимки от градчето

2014-05-31 – The Picnic and To and From It/ – пикник с домакините ни и техни роднини (повечето снимки на хора съм ги махнал, за всеки случай)

2014-06-01 – Buffalo (mostly the bus terminal)/ – няколко снимки на автогарата на Бъфало. Обърнете внимание на пианото. 🙂

2014-06-01 – Niagara Falls and Around/ – градчето Ниагара Фолс. Неголямо, провинциално, с лек курортен привкус. Нищо общо обаче с българския тип курорт – купчина хотели, обслужвани от наплашени бачкатори. Извън парка около водопадите и центъра е спокойно място за живеене на обикновени хора.

2014-06-02 – New York/ – ако търсите урбанизъм и небостъргачи, това е за вас. 🙂

2014-06-03 – Liberty Statue and Ellis Island/ – какво видяхме ние от тях

2014-06-03 – New York Night – High Line Park/ – на доста се вижда „бой на негри в тъмна нощ“, камерката ми е хилава, но някои са красиви

2014-06-03 – New York evening (and Chelsea market)/ – още урбанизъм (вечерно-нощен) и прословутият Челси Маркет (уви, впечатлението хич го няма…)

Sounds/ – всъщност само един запис: час и половина нощен дъжд, на верандата на домакините ни. (Не съм го прослушал – възможно е от време на време да се чуват и шумове от съседите.) Помага ми да заспя след твърде уморителни дни.

Videos/ – най-различни видеота, към половината от Ниагарския водопад, другата от каквото ми паднало.

Повече – като отида пак. Ако се съди по досегашната честота, ще е до не повече от 50 години. 🙂