„Сивият път“… и „Забравени сказания“

Вече излязохаааааа! 🙂

Ако не знаете за какво става дума – ето ви името на автора: Любомир Николов!

Нямам точен спомен кога Любо ми спомена за пръв път за мечтата си да напише многотомно монументално фентъзи, вдъхновено от Толкин – вероятно преди поне десет години. Дълго време тази мечта оставаше невъзможна, изместена на заден план от ежедневието. Тази година обаче издателство „Изток-Запад“ се съгласи да пусне първия том – „Наследникът“. И произведението започна да придобива форма и текст.

Като нахален и нетърпелив се възползвах от привилегията да съм отдавнашен почитател на майсторството на Любо и му досаждах, докато не получих възможност да прочета ръкописа. Изгълтах го както надали можете да си представите – толкова добро нещо не съм чел буквално не помня откога! По мащабност на замисъла спокойно може да се равнява с Толкин, а по стилово майсторство вероятно дори го надминава!

(Спомням си как ми течаха лигите, докато се молех да го прочета. И си представям как на същото мъчение сте подложени и вие… Добре, ще издам нещичко. Толкин в свое писмо споменава, че книги в неговия свят надали могат да се развиват като действие в Четвъртата епоха, защото тя е епохата на хората. Лично аз не съм напълно съгласен, но Любо реши да бъде верен на Майстора. Затова и действието в „Сивият път“ се развива през… Петата епоха! А какво ще рече това – прочетете сами!)

И нещо повече. „Сивият път“ не излиза сам – в отделна книга, приложена безплатно към него, има още творения на майсторството на Любомир Николов. Така наречените „Забравени сказания“.

Какво са те ли? Както казва името им – сказания. Легенди, предания и истории от света на Толкин. Според мен – тези, които Толкин е пропуснал или не е смогнал да запише, и Любо просто ги е документирал заради него. Разкази за неща, които или са споменати, но неразвити в записките на добрия професор, или празните им места зеят в тези записки. Разкази, които си струва да бъдат прочетени от всеки поклонник на разказвача от Оксфорд.

Някои от тях са от времена още от Втората епоха. Други – чак от Четвъртата. Някои са весели, други тъжни. Някои са величествени, други обикновени и земни. Но всички са не само вдъхновени от един истински Писател, но и изпълнени с майсторството на друг. Способни да ви накарат и да се усмихвате, и да плачете. И да ви оставят с просветлена душа и щастие от споделената красота.

Тук можете да видите анонс за излизането на книгата. Сигурно ще можете да я намерите в немалко книжарници наоколо. Моят съвет е – купете си я! Освен че ще получите незабравимо удоволствие, част от парите ви ще отидат за автора – той го е заслужил, открай докрай! И ще финансират написването на следващите томове от тази чудесна книга, от което пък ще спечелим ние.

За себе си кроя планове да си купя екземпляр(и) лично от Любо. И смятам с удоволствие да му платя мъничко отгоре, за да получа личен автограф върху екземпляра си. Ще си го държа в библиотеката до екземпляра от „Хромая судьба“ с поименен автограф от Аркадий Стругацки. Не ме интересува ще струва ли след десет или двайсет години този екземпляр хиляди – искам да съм помогнал да се появят нови и нови чудесни книги. И когато разгърна книгата, за да си я препрочета отново, автографът да ми напомня, че съм достоен и свестен човек, който умее да дава в замяна на полученото…

Не зная дали ще успея да убедя Любо да окаже тази чест и на други, които са поискали да купят екземпляр лично от него и са дали нещичко в повече. Стискайте ми палци! Според мен да имаш поименен автограф от него е безценен дар.