Свободата на медиите

Как само не ми се пише за политика… А няма как. Животът ни се оказа закачен за нея като ремарке за ТИР. Позволиш ли си да пишеш каквото мислиш във Фейсбук или в блога си, току-виж се окажеш „член“ на „политическа партия“. От типа на Протестна мрежа. Недай боже да отидеш на митинг – всички познати започват да се обзалагат кога ще си купиш нова кола от парите, които ти плащат там…

Ако има нещо смайващо в тази ситуация, то е че някои хора, още повече пък журналисти, продължават да се борят срещу олигархията и мафиотизацията в обществото. Да протестират срещу политическата наглост, да я разобличават колкото и както умеят. Без да се плашат, че общините наоколо послушно закриват всяко място, където се продават вестници, за да пуснат вместо него поредната „Лафка“.

Тук привеждам един анализ на състоянието на БНР, който журналистите Емил Янев и Кин Стоянов обявиха на своя пресконференция. Имам честта да съм бил понякога гост в предаванията им, познавам ги лично и смея да заявя, че не са продажници или славолюбци. Затова и ще публикувам тук техния анализ. Другаде може и да не го откриете. Но докато имам дори само скромния си блог, ще го има в Интернет. И сам воинът е воин, ако ще да е смешник, яхнал кранта и с леген вместо шлем.

—-

ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ

На вниманието на:

Президента на Република България г-н Росен Плевнелиев
Комисията по култура и медии в Народното събрание
Съвета за електронни медии
Българската академия на науките
Омбудсмана на Републиа България г-н Константин Пенчев
Съюза на българските журналисти
КНСБ
КТ „Подкрепа“
С копия до:
Асоциацията на европейските журналисти
Фондация „Репортери без граници“
ЕП

БЕЗЗАЩИТНИ ЛИ СА ОБЩЕСТВЕНИТЕ МЕДИИ В БЪЛГАРИЯ

Кой програмира Матрицата, така че да отхвърля журналистиката? Цензура и атмосфера на нетърпимост в БНР под крилото на СЕМ четвърт век след демократичните промени у нас

В началото на октомври журналистите от Екип „Инфохолици“ Емил Янев и Кин Стоянов обявиха, че напускат БНР поради налагането на цензура върху техните предавания – четири авторски формата на радиоводещите бяха спрени от новото ръководство с генерален директор Радослав Янкулов – и упражняването на административен тормоз и саморазправа с проявите на журналистическа солидарност в Националното радио. Радиоводещите представиха своите мотиви на специална пресконференция.
Водени от убеждението, че цензурата върху журналистиката и прокарването на политическа пропаганда и политически пиар в медиите превръщат българското общество в маса, беззащитна срещу своеобразни манипулации, Емил Янев и Кин Стоянов инициираха професионална дискусия в СБЖ в отговор на големия въпрос: Беззащитни ли са обществените медии в България?
На дискусията бяха обсъдени въпроси и повдигани тревожни констатации, които си струва да бъдат споделени.

БНР ПРЕД СВОЯТА ОСЕМДЕСЕТ ГОДИШНИНА
Непрофесионалното управление на БНР за последната година и половина дава все по-ясни, явни и ярки доказателства за намерение Радиото да бъде професионално обезкръвено, лишено от силни журналисти и предавания и превърнато в лоша версия на частна радиостанция. Доказателствата започват от свалянето на утвърдени предавания и преминават през засиленото присъствие на спортните формати в програмата, наречена и доказала се във времето като ИНФОРМАЦИОННИЯ ЛИДЕР на България.
Генералният директор на Българското националното радио Радослав Янкулов и назначеното от него ръководство на медията драстично промениха програмните схеми на програмите в Националното радио в противоречие с издадените от СЕМ лицензи и изискванията на европейската медийна регулация.
Радиоръководството спира предавания и променя програмите, без преди това да са се състояли професионално-творчески обсъждания за мотивите на извършваните промени. Липсата на аргументи се прикрива с обяснението, че така бил решил Програмният съвет на медията, без да могат засегнатите да се запознаят с протоколи или друг официален документ от заседанията на ПС.
Спрямо по-упоритите журналисти, които продължават да търсят отговори се прилага ултимативно тактиката: „Това е решение на Управителния съвет!“ – като членовете на УС често научават за собствените си решения от засегнатите.
80 години след Сирак Скитник в БНР се води война със словото и думите, като единствените формати, в които се допуска повече говор са коментарите на футболни мачове, които все повече изместват други предавания по Програма „Хоризонт”
Футболизацията в програмите на БНР влиза във все по-голямо противоречие с утвърдените от СЕМ програмни лицензи и изискванията на европейската медийна регулация, както и текстове от Закона за радиото и телевизията.
Опитите за професионални дискусии и самоорганизация на журналистите в БНР се посрещат от ръководството с груб административен натиск, често преминаващ в солдафонство. Като особено опасни се третират проявите на колегиална солидарност. Тогава административната саморазправа преминава в остракизъм. Със заповеди на генералния директор работното време на подобни „подривни елементи” самоволно и без програмна или технологична необходимост се променя, като биват задължавани наказателно да започват работния си ден от 7 часа сутринта. Заповедите драстично променят и характера на работата, регламентирана в длъжностните характеристики на журналистите дисиденти. Атмосферата в Старата къща все повече заприличва на сюжет от романите на Франц Кафка.
На драстичен натиск са подложени журналистите и работещите в други звена на БНР, които възстановиха синдиката „Свободно слово”. Арсеналът е разнообразен – от нареждания да пишат обяснения от типа: „защо не са информирали прекия си ръководител, че отиват на зъболекар”, до освобождаване от работа, поради неоправдано закриване на дръжността.
Тъй като председателят на „Свободно слово” Ирен Филева се ползва от предвидената в закона защита, срещу нея и синдиката беше насъскана клеветническа медия със симптоматична стилистика:
„Филева, известна още и като Баба Тереза, отчаяно се надява, че Реформаторите ще я възнаградят за слугинското й поведение към тях и ще й помогнат да изпълни мечтата си – да стане директор на националното радио.В битката за поста Филева е впрегнала и маргиналната й организацийка Мрежа „Свободно слово”.На всичкото отгоре тя използва скотската си сбирщина като трамплин за високи постове.” http://pik.bg/пишман-водещата-баба-тереза-продължава-да-сее-интриги-в-бнр-надява-се-реф
В драстичен конфликт на интереси Радослав Янкулов използва ефира на Програма „Хоризонт” всеки месец, за едночасово предаване, чията главна цел е да утвърждава управленската си власт, като принуждава подчинените си да участват в предаването, за да го хвалят, както и да се саморазправя с опонентите си вътре и извън БНР. Езикът му е пример за подигравателно, агресивно и нетолерантно говорене – език, присъщ на футболните агитки.
Говорът в „60 минути на генералния директор” подава тон за всеобща атмосфера на нетърпимост не само в студиата, редакциите и коридорите, но и в ефира на БНР.
На 25. 10. 2014 г. в представянето на новото си предаване „Конструкция” Калин Манолов се нахвърли срещу природозащитниците, малцинствата и правозащитниците като към врагове и рушители на капитализма. Ако оставим настрана тонът на водещия – несполучлив опит да наподоби шаблоните на журналистиката, която навремето възхваляваше развития социализъм – съдържанието на речта му съвсем не съдейства за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората. – ЗРТ Чл. 6. (2) 7. Манолов влезе и в остро нарушение на ЗРТ Чл. 8. , според който: Медийните услуги не трябва да подбуждат към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.
Подобни нововъведения стават, след като в програмите на БНР бяха спряни формати, които по ЗРТ Чл. 6. (2):
1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;
2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез разпространението на български и чужди образователни и културни програми и предавания за всички възрастови групи;
3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност;
4. поощряват създаването на произведения от български автори;

Според генералният директор на БНР промените в програмите стават с решения на Програмния съвет, който съгласно правилника за организацията и дейността си се състои:
(3) Оперативният състав на Програмния съвет се състои от: Програмният директор; директорите на:
Програми: “Хоризонт”, “Христо Ботев”, „Радио София“, на дирекция „Мултимедийни програми“;
Дирекции: „Правна и човешки ресурси“, „Финанси“, “Международно сътрудничество”, „Реклама и маркетинг“и„Музикална къща БНР“, ръководител отдел „Връзки с обществеността“.
Според правилника за организацията и дейността на Програмния съвет на БНР в общественото радио няма представители на обществото, ръководителят на отдел „Връзки с обществеността“ не може да запълни тази липса. Колкото до Обществения съвет на БНР, достатъчно е да се уточни, че председател на същия обществен съвет е Кирил Домусчиев, който може да е добър бизнесмен и мениджър на успешен футболен клуб, но едва ли е спечелил доверието на българското общество дотолкова , че да защитава обществения интерес в общественото Българско национално радио. За сравнение председател на Обществения съвет на БНР при генерален директор Валерий Тодоров беше безспорният, а не спортният арт мениджър и директор на Народния театър „Иван Вазов” г-н Павел Васев.
В ПС липсват и представители на професионалните среди. В съпоставка, при генерален директор на БНР Поля Станчева Програмният съвет се председателстваше от проф. Веселин Димитров, който тогава беше декан на Факултета по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”, за когото и днес пазим паметта като един от най-ерудираните историци на Старата къща. Днес програмните въпроси на общественото Българско национално радио се решават от директорите според принципа „гарван гарвану око не вади”.
В ПС няма да откриете и представители на оперативните журналисти от БНР. Това открива възможности за натиск и цензура спрямо водещите и редакторите, въпреки че според ЗРТ Чл. 10.(1):
При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи:
1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;

Главните проблеми в БНР сега са:
-липса на визия;
-силово налагане на решения без обсъждане;
-липса на прозрачност;
-реваншизъм – замяна на кадърни кадри със „свои“, със степени по-некомепентни от предшествениците си;
-произволни реформи, без програмна и финансова обосновка, без обсъждане.
Резултатът се вижда в катастрофата с обхвата на аудиторията и рейтингите. БНР се върна години назад програмно, технически и технологично. „Хоризонт“ загуби позициите си на лидер, отстъвайки на Радио Веселина. Уникалната аудиовидео интернет платформа БИНАР е унищожена. След реформата в Радио „София” слушаемостта му падна 7 – 8 пъти. Това може да се види от социологическото проучване, поръчано от БНР и от последните пийпълметрични данни на унгарската агенция, която неотдавна представи свой софтуер за измерване на аудиторията.

В хода на дискусията възникнаха изказвания, свързани и с ролята на Съвета за електронни медии за състоянието на обществените и не само обществените медии у нас и тъжната класация, че България се нареди едва на стотното място по свобода на словото.

„МАТРИЦАТА” СЕМ
„Това са моите принципи! Ако не ви харесват…имам и други…“
Граучо Маркс

ЗРТ Чл. 20. (2) При осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

Изискванията на Закона за радиото и телевизията повдигат следните въпроси към Съвета за електронни медии. Въпроси, които търсят своите отговори:
1. Вижда ли СЕМ своята отговорност при избора на настоящите ръководства на двете обществени медии? Имаше предупреждения и подозрения преди избора и на двете ръководства?
2. С какви журналистически качества Радослав Янкулов смая до такава степен СЕМ да го избере за генерален директор на БНР, при положение, че според всеобщо мнение присъствието му като водещ на „60-те минути на генералния директор“ не предполага, че би спечелил и конкурс за редактор в регионална програма? Всъщност осъществява ли СЕМ мониторинг върху предаването „60 минути на генералния директор“ и дава ли си вече сметка какъв човек е избрал за ръководител на национална обществена медия?
3. Преди 3 години настощият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов заяви, че „до година време ще бъдат ясни истинските собственици на медии в България” – минаха две години над посочения срок, а резултатът все още се чака! А той е сред важните отговори за състоянието на медийната среда у нас днес – защо СЕМ не иска да го даде?
4. Ако регулаторът признава, че има сериозни проблеми в собствеността и управлението на електронните медии, какви бяха неговите конкретни инициативи и действия за промяна на българското медийно законодателство, за промяна или създаване на нов ЗРТ, така че да се търси решение ?
4. Редно ли е един и същ регулатор да контролира работата и на обществените, и на търговските медии?
5. Как се отнася СЕМ към идеята и намерението за обединяването на двата регулатора/СЕМ и КРС/ и към мнението, че е добре да бъдат регулирани само търговските медии, а обществените да се саморегулират? Къде отидоха омайните разсъждения на Лозанов за продуцентските модели и хоризонталните структури в обществените медии, в които творческите принципи ще бъдат ръководещи? Вместо това – вертикална, военизирана, и субординирана система от „служащи“ (според лексиката на Митко Димитров) в БНР!
6. Защо на регулацията, чиито най-ярък и дългогодишен представител е доц. Георги Лозанов, не и стигнаха 16 години, за да промени начина, по който се попълва състава на регулатора – парламентарната и президентската квота напълниха СЕМ с протежета и несвързани с журналистиката случайни, послушни лица.
7. Защо до ден днешен регулаторът не дава отчет пред обществото изпълняват ли защитения си лиценз радио и телевизионните програми и ако това не е така – какви мерки и санкции са предприети? Сайтът на СЕМ едва ли е оправдание, след като липсва достатъчно информация, включително и за причините за закриването на програми и медии? Председателят Лозанов беше информиран за спирането на радиопредаването „Различният до мен”, носител на наградата на Движението на хората с увреждания на медийният фестивал Mediamixxx 2008 г., наградата за верска и етническа толерантност „Димитър Пешев” 2010 г. и наградата „Сирак Скитник” 2012 г. Със спирането на предаването през 2013 г. директорът на Програма „Радио София” Митко Димитров наруши програмния лиценз, но СЕМ не предприе никакви действия.
8. Изпълнява ли Съветът за електронни медии задължението си по Чл. 32. (1) от ЗРТ да организира изучаване на обществената оценка за дейността на доставчиците на медийни услуги и на техните медийни услуги; по отношение на обществените медии и встъпи ли в правата си по ал. 2 да издава задължителни указания на доставчиците на медийни услуги за спазване изискванията на чл. 33: Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги само относно:
защитата на правата на потребителите; когато от програмата на Радио „София” беше свалена рубриката „Потребителска академия”?
9. Има ли изследване за доверието към СЕМ в обществото. Инициирал ли е СЕМ подобно изследване, което е логично за медийния регулатор?

ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА, МАТРИЦАТА И МАТРИЧАРИТЕ
ЗРТ Чл. 24.(1) Съветът за електронни медии се състои от 5 членове, от които 3 се избират от Народното събрание и 2 се назначават от президента на републиката.
Изглежда, че политическата класа у нас е доволна от рекордното стотно място, на което българската медийна среда се радва по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници”. Колкото е по-голяма дистанцията между България и държави, оглавяващи класацията като Финландия, Холандия и Норвегия, толкова по-голяма е и дистанцията между политическия елит и възможностите на обществото да контролира управниците си. Съотносима ли е свободата на словото с образоваността на обществото? Ето данни от една също така тъжна статистика:
До 15 годишна възраст средностатистическият български ученик е изостанал с три години от средният ученик във Финландия. Делът на най-добре представящите се ученици у нас е 3% срещу 15% във Финландия. Делът на функционално неграмотните ученици у нас е 41%, докато във Финландия е само 8%. Няма защо да продължаваме. Данните са от изследване на Програмата за международно оценяване на учениците PISA. Очевидно колкото е по-голяма свободата на словото в едно общество, толкова по-образовано е то. Върху този статистически съпровод директорът на Програма „Радио София” Митко Димитров, под бащинското крило на генералния директор на БНР Радослав Янкулов, спря всекидневното предаване „Часът на инфохолиците”, носител на наградите „Сирак Скитник” 2007 г. и „Мтел Медиа Мастърс” 2012 г. Идеята на новата програмна схема на Радио „София” се съдържа в измислената от същия Митко Димитров автореклама: „Музика, музика и щастливите кокошки повече снасят”. Но индивидуалната творческа съдба на Екип „Инфохолици“ може да се разглежда като обощение за колективната творческа участ на много журналисти от обществените медии. А това поражда нови въпроси:
Програмната арогантност на Янкулов и Димитров не би могла да се случи, ако те нямаха усещането за безнаказаност. Кой стои зад тях?
Генералният директор на БНР Радослав Янкулов в стотния ден на своето директорстване сподели пред общото събрание на колегията в Радиото за своята близост с тогавашния премиер Пламен Орешарски. После в разрез с лиценза, предоставен от СЕМ, но с резолюция от тогавашния председател на Народното събрание Михаил Миков, бяха прекратени преките излъчвания от заседанията на Парламента по Програма „Радио София”, въпреки че лицензът на програмата е за парламентарен канал. Трябва да се каже, че приетата от Програмния съвет на БНР нова програмна схема на Радио „София” е в нарушение на програмния лиценз и при един малко по-принципен Съвет за електронни медии честотата на програмата може да бъде отнета, така че щастливите кокошки ще престанат да снасят. В това отношение БНТ има горчив опит.
Арогантността и чувството за безнаказаност са заразителни. След като Емил Янев и Кин Стоянов на пресконференция на 02. 10. 2014 г. изложиха причините, които ги принудиха да напуснат БНР: http://vbox7.com/play:a43650c285 , програмният директор Иво Тодоров се е обадил в Пресцентъра на НДК, за да иска обяснение защо е допусната пресконференцията и дали е била заплатена. Екипът разполага с първични счетоводни документи, че е заплатил услугата. Най-вероятно Янкулов и неговата команда са потърсили, а защо не и намерили нови покровители. След пресконференцията целият архив на Екип „Инфохолици” от януари 2012 до април 2014 г. беше премахнат от сайта на Радио „София”. Иде реч за близо 417 предавания годишно. Очевидно някой се е обезпокоил от сравнението със сегашната програма на Радио „София” и радващите се през последните месеци от тяхното съществуване на над десет хиляди прегледи месечно предавания на инфохолиците. Тази интернет вазектомия най-вероятно се е случила с личното нареждане на директора Митко Димитров.
Когато двама журналисти с техни авторски предавания в областта на информацията, науката и високите технолигии, обществото, защитата на потребителите и на хората с увреждания, историята и културата, или ако трябва да се облегнем на Закона за радиото и телевизията:
Чл. 6.
(2) Обществените доставчици на медийни услуги:
1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;
2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез разпространението на български и чужди образователни и културни програми и предавания за всички възрастови групи;
3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност;
4. поощряват създаването на произведения от български автори;
5. поощряват българското изпълнителско изкуство.
(3) Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национални обществени доставчици на радиоуслуги, съответно на аудио-визуални медийни услуги, които:
1. осигуряват медийни услуги за всички граждани на Република България;
2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;
3. осигуряват чрез своите медийни услуги достъп до националното и европейското културно наследство;
4. включват предавания, които информират, образоват и забавляват;
5. прилагат новите информационни технологии;
6. отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика;
7. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;
– когато такива журналисти се сблъскат с Великата китайска стена на изключването, това показва, че обществените медии у нас са беззащитни спрямо пошлостта и опростачаването. Това вече поражда въпроси към политическата класа:
Какво е общественото в СЕМ, след като членовете му се назначават с политически квоти и на практика вече са държавни служители?
Кой извършва надзор върху него?
Защо медийните регулатори не упражниха досега правата си по чл.Чл. 93. (1) от ЗРТ: “За финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер.”, като допуснаха драстично нарушение по служба и безстопанственост и по този начин ощетиха нееднократно, а за десетки години държавния бюджет. Оправданията, че обществото нямало да приеме тези такси звучат наивно, като се вземе предвид, че обществото преглътна много по-сериозни такси – за пренос на ток, зелена енергия и други регламентирани в Закона за енергетиката такси, които на практика натоварват двойно сметките за електрическа енергия на всяко българско домакинство. В последна сметка законът е такъв, какъвто е и няма никакво основание да не се спазва в тази му част Законът за радиото и телевизията, който предвижда отчисления в размер на:Чл. 94. (1) ЗРТ: “Гражданите заплащат месечна такса по чл. 93 в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.” , ала да се спазва Законът за енергетиката, който регламентира многократно по-високи такси. Особено удобен момент за прилагането на ЗРТ в тази му част беше приватизацията на електроразпределителните дружества. Това им задължение можеше да залегне в приватизационните договори, ала СЕМ-каджиите проспаха тази възможност. Лишавайки по този начин обществените медии от финансиране, което би им гарантирало програмна независимост.
Кой кой е в СЕМ и колко от членовете му са свързани лица? Колко от тях имат реален и обществено оценен журналистически опит в медиите поне 5 години, колкото е законовото изискване за кандидатите за генерални директори?
Кой от сегашния състав на регулатора преди е управлявал поне 10 души и е бил реално свързан с професията, дори председателят Лозанов?
Има ли законови нарушения в обновяването на състава на СЕМ?
Защо няма професионална или гражданска квота в регулатора, ако той наистина е обществен?
Когато говорим за конфликт на интереси, заради което бяха отстранени кандидати за генерални директори на БНР и БНТ, трябва да се запитаме: Членува ли Георги Лозанов в Националната комисия по саморегулация, член ли е на ръководството на Българската медийна коалиция?
Съществува ли опасност при нови промени в ЗРТ Лозанов да се окаже в положението на нов, перманентен първи мандат, при което да натрупа стаж като председател на СЕМ повече от стажа на Тодор Живков, като председател на Държавния съвет?
Ако СЕМ е обществен орган, а председателят му е инициатор на кампанията „Чисти гласове“, тогава какво прави агент на две от службите на Държавна сигурност на поста главен секретар на СЕМ – длъжност с големи пълномощия? Когато говори за Матрицата в медиите, Георги Лозанов Държавна сигурност ли има предвид?
И още нещо твърде симптоматично. След приключването на дискусията, въпреки участието на широк кръг от колеги, кратка информация за нея беше публикувана единствено в сайта „Оф нюз”. Дори електронната страница на СБЖ – съюзът, домакин на събитието замълча. Медийното затъмнение върху Екип „Инфохолици” засега продължава.