Няколко истории от съвременното лекарско ежедневие:
—
Преглеждам осеммесечно момченце. Опипвам фонтанелата дали се е затворила. Изведнъж майката, седяла спокойно до момента, придобива физиономия на зомби от нискобюджетен филм и ме връхлита с истеричен крясък:
– Да не сте посмели да се зареждате с енергия от детето ми!!!
—
Двегодишно дете за преглед. Доведено от устата и агресивна майка:
– Вече две седмици кашля! Джипито, смотанякът му със смотаняк, не може да го излекува! Не направите ли нещо, ще се оплача!
– С какво го лекувате? Какви лекарства му е предписал джипито?
– Никакви лекарства не му давам! Няма да си тровя детето с химиите, дето ги изписват смотаните лекари!…
—
Напоследък има нова тенденция. Вегетарианки с дечица, дето само не са прозрачни вече от ядене на треволяци. А после се чудят защо им се разрушават зъбите. Вчера на детето на една такава престъпничка се наложи да му извадя три зъба и да му правя протеза. На седемгодишно дете!!! А после – не бива да се отнемат деца от родителите! На цигани да го бяха дали да го гледат, по-здраво щеше да е!
—
– Докторе, казаха ми едно народно средство за сваляне на захарта!
– Хм?
– Слагаш в кисело мляко овесени ядки, те набъбват и ядеш само това и нищо друго. Захарта ми слезе под 6!
– Че да бяхте яли само краставици, щеше и под 5 да слезе…
Ако е диета, посмъртно не могат да я спазват. Но ако е народна медицина…
—
Идва поредният за вземане на кръв по линия ежегоден преглед към местоработата. Посягам да му почистя пръста със спирт – той си дръпва ръката и изригва: „Какво сте ме замацали с тая химия? Кръвта ще ми отровите, един Господ знае какво има вътре!… Дезинфекция ли? Изчакайте малко, ей сега ще я промия с урина, тя нали е серилна…“ (Вероятно има предвид стерилна.)
—
– Много ме сърби коремът! Можете ли да ми изпишете тавежил? Четох в Интернет, че помага!
– Не, няма да ви го изпиша. Ще се мажете с ей това кремче, и ще четете по-малко в Интернет. – (Човекът просто има екзема, вероятно от триенето от колана.)
– Ма големи сте неграмотници значи! Кво ви учат вас по шест години, не знаете един сайт да отворите и да прочетете! Вие ако сте лекари, аз съм сто пъти лекар, така да знаете…
Днес статия от Интернет, утре съвет от приятелка, вдругиден чуто в автобуса и така малко по-малко естественният подбор ще си свърши работата.
Да бяха само пациентите такива, ама … Преди време обсъждам с лекар от сериозно, университетско, здравно заведение вероятността в изследването ми да има грешка. “Не може да има”, твърди той. Започвам да му обяснявам за фалшиви позитиви и фалшиви негативи. Не е и чувал, но ме затапва: “Вие с тези теории за конспирациите …”.
@Иван: Ако естественият подбор беше това, за което го мислехме, то как да си обясним наличието на подобни индивиди след стотици хиляди години съществуване на човечеството?
@Друг Иван
Това ако е вярно, положението е необратимо зле.
А това, че има естествен подбор изобщо не означава, че всички трябва да сме на едно ниво, точно обратното – очаква се голяма вариация на фенотипните характеристики 😉
Тия модните вегетарианки трябва с една лопата по главата да ги блъскат докато спрат да мърдат. Горките деца ги подлагат на толкова мъчения зарад едната мода.
@Geo
И аз това исках да кажа: естественият подбор си върши работата, просто това не е работата, която на нас ни се иска да върши.
Същата е ситуацията с образованието: на цената на луди пари искаме да изучим неграмотните, изхарчваме парите и те излизат от училище още по-неграмотни. Смятам че една прабаба, която не знае какво е химия, е по-грамотна от един внук, който смята че “химия” е мръсна дума (виж примера по-горе).
Много Ивановци се събрахме тука…
Имайте предвид, че животните живеят като животни и естественият подбор не ги е елиминирал. Така че хората също могат да живеят като животни и някак си да оцелеят еволюционно.
Връщане към природата…
Олала… примерите са чутовни. 🙂 Зареждането с енергията просто ме разглоби. 🙂
@Eneya: Тези ги чух в рамките на един-единствен ден – вчера. Събирам по толкова от колеги (а от време на време и от собствен опит) горе-долу всяка седмица. Ако се сетя да ги записвам и да пусна събраното за една година, такава колекция на модерните лудости ще се получи, че по нея направо да прибираш за лечение…
Защо се получава така?
Защото хората изпитват недоверие в традиционната медицина, ето защо…
В сравнение с напредъка в компютърните технологии, напредъкът в медицината е меко казано маргинален. Да не говорим, че почти отсъства. Днес раковите заболявания, с изключение на левкемиите, продължават да са нелечими. Когато завърших молекулярна биология през 2009 година в университета все още се говореше, че таргетната терапия е бъдеще за лечението на редица ракови заболявания. Обаче същото се е говорило и през 80-те години на миналия век. В същото време традиционната химиотерапия продължава да е изключително брутална и до голяма степен неефективна.
Имам близък, който имаше позната. Тя се разболя от рак на гърдата. Мина през деветте кръга на ада. Поради тази случка този близък, след като се разболя от рак, каза – “Аз няма да се подлагам никога на химиотерапия”. Премина на алтернативно лечение със сода бикарбонат. Сега рязко се е влошил и се предполага, че е в последен стадий с разсейки.
А може би вина има научната фантастика и прогностика, която прогнозираше какви ли не чудеса.
Тези чудеса никога не се случиха.
Яд ви е, че хората не мислят? Яд ви е, че хората вярват, че фармацевтичната мафия пречи на лекарството за рак?
Не си губете времето да оборвате конспиралници.
Обяснете на хората – ЗАЩО аджеба медицината бележи такъв скромен напредък и защо заболяванията, които убиваха поколението през 60-те и 70-те години, продължават да убиват и хората днес.
Спрете да лежите на стари лаври – че е изкоренена едрата шарка и туберкулозата. Самата истина е, че медицинският напредък през последните 30-40 години е нищожен.
Мартин Варсавски:
Когато сравнявам нейното и моето детство, виждам само една голяма разлика: Интернет. Шестнадесет години са минали от рождението на най-голямата ми дъщеря, Алекса, и на най-малкия ми син, Лео, който е на две – и единствената разлика, която наблюдавам, е че Алекса гледаше филмите си по телевизията, а Лео ги гледа в Ютуб. Всичко друго, всичко свързано с неудобствата около бебетата продължава да е същото. Памперсите са същите, лекарствата за децата са същите и продължават да са неефективни. Да, има нови ваксини за хепатит, но Хепатит Б се е разпространил твърде много. И докато има някакъв прогрес във връзка с пренатална диагностика, няма много опции какво да правиш с тази диагностика, освен аборт. Да, някои революционни неща се случиха между раждането на Алекса и Лео, като декодирането на човешкия геном, но истината е, че въпреки че сме способни да направим списък с гени, резултатът е като един телефонен указател, в който имената са от едната страна, а номерата – от другата. Компании като 23andme (аз съм инвеститор) отбелязват голям прогрес при тестването и картографирането на гените, но за съжаление повечето неща, които можем да научим за генетичните тестове са като код без камък Розета. Когато аз се изучавах, Уотсън и Крик вече бяха в историята и знаехме как да комбинираме нуклеинови киселини. Ние знаехме, че от ДНК се получава РНК, която от своя страна прави протеини. Ние днес имаме целия човешки геном декодиран, но не го разбираме. Генетичната революция, за която говорихме през 80-те години, способността да лекуваме чрез генетика, все още не се е случила. И като изключим това, когато бях в Колумбия беше предсказано, че в рамките на 20 години ние ще разберем нещичко – дори и да е мъничка част – за един от най-големите проблеми в невронауката – взаимоотношението между съзнанието и мозъка. И въпреки това продължаваме да правим примитивни експерименти, при които тълкуваме мозъка като автомеханика, парче по парче. Ние отнемаме едно парче и гледаме какво се случва.
http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-22-04-52/13-2012-01-06-10-40-52/27-2014-where-is-our-future
Е, има и тъпи пациенти (от много БГ-мама се получава…) и доста неграмотни и мързеливи лекари. Нищо ново под слънцето.
Аз пък мога да дам доста контрапримери за лекарско безумие, при това лично с мен, а не събирани от познати.
Например в родилния дом единия ден ми дадоха да пия Оспамокс, на другия ми казаха, че няма да пия, щото не трябвало, на третия пак ми дадоха. На отказа ми да го пия ме изкараха истеричка. Освен това лекарката разпореди да ми вземат бебето и да го захвърлят в детското отделение на изкуствено мляко, защото го завари гушнато при мен в леглото ми – замърсявало се! Това в АГ болница Варна.
Няколко пъти ходих на лекар оплаквания от усещане за задушаване в областта на шията и след няколко въпроса и “вдигни главата, преглътни” ми обясняваха, че съм хипохондричка и да отслабна и да си лекувам нервите. Това за близо 10 години. Когато се разрових в нета и прочетох за съществуването на тайнствения и загадъчен тест МАТ и си го направих за своя сметка, се оказа, о, чудо, аз имам Хашимото и увеличена щитовидна жлеза.
Ходих на кардиолог за проблем с НИСКО кръвно и умора и тя след като ме държа голаа и трепереща в студения кабинет и рзговаря с мъжа си, който най-спокойно влезе в кабинета и ме зяпаше, около 15 минути, накрая ми премери кръвното и установи, че е високо. Изписа ми хапчета и на въпроса ми за какво точно са каза, че са многохубави и тя ги пиела същите и тръгна да рови в чантата си, да ми покаже кутийката!? Аз естествено не пих хапчетата, защото те бяха за ВИСОКО кръвно. И на контролния преглед се установи, че кръвното ми е ниско, тя каза, браво, ето вече нямаш високо кръвно, спри хапчетата.
От друга страна, мога да кажа, че когато детето заекваше и невроложката изписа (на тригодишно дете) тежки успокоителни, аз го заведох да му леят восък и му мина за двее седмици. А моя позната обикаля с дъщеря си месеци болниците с неизяснена диагноза и накрая отишла при една баячка, която за седмица я излекува. Казала, че е урочасана. Мога да говоря още много за билки и народни цярове, които помагат повече от лекарствата от аптеката.
Не ми харесва налаганият образ на малоумни пациенти(особено майки) , които са смешни и жалки на фона на мъдрите и всезнаещи лекари
@Светослав Александров
Излъгаха ни тези учени, фантасти и футуролози, казваш?
Къде са ми роботите помощници?
Къде ми е летящият автомобил?
Къде ми е водородният двигател?
Къде ми е термоядреният синтез?
Къде ми е личният ракетен двигател?
Къде са ми полетите до други звезди и галактики?
Къде ми е телепортацията?
Къде е изкуственият интелект?
Къде е прехвърлянето на съзнание от биологичен към електронен носител?
Къде ми е джобният квантов компютър?
Та казваш развитието на медицината било бавно? А на автомобилите, енергийните технологии, космическите изследвания? Къде са всички тези неща, които учените, фантастите и футуролозите обещаваха преди 30-40-50-60 години?
Това не е бъдещето, което ни обещаваха! Искам си парите обратно! 🙂
@Светослав Александров, отговорът на въпросите ти е доста прост.
Нещата са така, защото някой печели добри пари те да са така.
Компютрите се развиват главоломно, защото са добър източник на печалби. Много талантливи хора се занимават с тях и се опитват да спечелят, чрез предоставяне на различни услуги (споделяне, приложения, ала-бала).
От лекарства също се печели добре, но там няма конкуренция. Много по-изгодно е да модифицираш вече съществуващо лекарство, да го патентоваш и да го продаваш като ново, отколкото да хвърляш пари в разработка. А най-лошото е, че едно ново лекарство, което ефективно лекува болестта, може да подкопае пазара на всичките останали лекарства, които имат поддържаща, хронична и облекчаваща функция.
Отличен пример за това е лекуването на стомашната язва. Бях чел, че свиневъдите лекували язва при прасетата с антибиотици още от средата на миналия век, но лечението срещу Helicobacter pylori при хората започва доста след откритието на причинителя. Дори преди някоя година спорихме с Григор, кое лечение е по-ефективно.
“Ако искаш да си създадеш врагове, опитай са да промениш нещо”. Woodrow Wilson
Милене, иронизирането на проблема не го омаловажава.
Проблем с липсата на напредък ИМА. Не одобрявам конспиративните мрънкачи и бегемамите, които Григор Гачев дава за пример в горепосочения си пост.
Не съм против ваксините. Но завоюванията, направени с ваксини, са прекалено древни за съвременното поколение. Вариолата е изкоренена преди десетилетия. Туберкулозата – също.
Истината е, и това, което Варсавски твърди, че медицината дава твърде големи обещания, а резултатите са твърде скромни. Абсолютно съм сигурен, че ако в съвремието бяхме изкоренили например рака на гърдата или на белия дроб, доверието в нея щеше да бъде много по-голямо.
@Светослав Александров: Не съм съгласен, че проблемът е само в липсата на резултати в медицината. Има области, в които медицината за последните 20 години има драстичен напредък. От друга страна, не ми е известна „медицина“ с изключение на официалната, която да има какъвто и да било реален напредък (от нулата нататък) – въпреки че обещанията им са несравнимо по-големи от тези на истинската медицина.
И въпреки това има хора, които вярват на „алтернативните“ медицини, но не и на истинската. Може би точно заради много по-големите обещания. Истината е, че просто балъците няма да свършат никога. И че – да цитирам това, което гордо наричам закон на Григор – вересиите на образованието прерастват във вересии на здравеопазването.
@случайна: Много често лекарите наистина не са нито мъдри, нито знаещи, нито изобщо с какъвто и да е интерес да ни излекуват. Това обаче не означава, че ние трябва да бъдем глупаци, които си вредят на здравето, нали? Какъв лекар ще улучиш, особено ако не можеш да го избереш, не зависи от теб. Дали ще потърсиш лекар или баячка обаче зависи само от теб.
@Иван: Не съм съвсем съгласен. Познай какви пари ще направи фирмата, която разработи лекарство против рак. Разбира се, съществува шансът всички фирми да имат разработени такива и да са се наговорили да не ги пускат, за да не си подбиват пазара на стари и лоши терапии, но това е конспирология. Едно, че новите ефективни лекарства спокойно могат да струват далеч повече от старите частично ефективни. И второ, че ако беше така, и богаташ като Стив Джобс, и един куп управители и собственици на фармацевтични фирми щяха да са си живи и здрави.
За лечението на язва с антибиотици – не ми е известен начин, ако имаш язва, да ти попречат да пиеш антибиотици. Ако това лечение беше ефективно, щеше да се разпространи като пожар, като се има предвид количеството язваджии и желанието им да се чувстват здрави. Щом като не срещаш всеки ден по улицата тълпи хора, излекували се щастливо от язва по този толкова лесен и достъпен начин, значи нещо в теорията не е наред.
@Григор: Земи тоя спайк… 🙂 Некъв нервен център си улучил май. Никой да не казва “Ханеман”, че стана страашно 😀
Аман от модерни пациент(к)и, аман и от модерни диагнози! Не мога да приема диагноза “стрес” като обяснение на всяко състояние, при което щом не хвърчи кръв и не се ръсят черва, значи нищо ти няма. Модерните лекари знаят къде се корени проблема още преди да си влязъл в кабинета. Изследвания не са необходими, най-много да отнесеш едни слаби успокоителни, които били много хубави- давам от тях и на дъщеря си- мерси.
Българските лекари не смятат за необходимо да ти обясняват подробности около състоянието ти, защото те са лекари, а ти не, и ще правиш каквото ти кажат.
И все по-често стигаме до момента, в който пациентите са достойни на подигравка ако търсят информация в интернет, освен в многобройните случаи, когато се връщат в кабинета “образовани” по интернет, предлагайки допълнителни изследвания и предполагаеми диагнози- които учудващо за лекаря се доказват като истинни.
Здравейте! Без да коментирам идиотиите по- горе в статията, искам да оборя Александър, ме медицината няма напредък за последните 10-20 години, защото не само, че не е компетентно мнение, но е и лъжа! През последното десителетие са въведени: лапароскопската хирургия до ниво чернодробна резекция и панкреасна хирургия!, TIVA!, сериозни антивирусни терапии! особено за хепатит С, моноклонална терапия на тумори, т.нар. Електронни ускорители в лъчетерапията, инвазвни кардиологични техники- лечение на коронарна исхемия и инфаркт, реконструкции със свободни ламба и микрохирургични техники …. Така че , който незнае, не означава , че е прав ! Като не вярват на лекарите и медицината- да не ни търсят ! Попове и гробни места – бол!
@А модерните лекари?: Наистина доста лекари не заслужават добра дума. Това обаче не означава, че правенето от пациенти на убийствени глупости заслужава добра дума.
Ако разбирате от медицина, първият ви въпрос към всеки с претенция за знаене ще е дали не го е научил от Интернет. Причината е проста – медицината е като математиката, към нея лесни пътища няма дори за царете. Лесните обяснения на сложни работи са продукт или на гении, или на мошеници. Само че гениите са редки и най-често нямат много време за Интернет, докато мошениците са много и писането на глупости им изкарва хляба.
Аз също проверявам в Интернет немалко неща. Само че съм завършил медицина и знам достатъчно, за да мога да преценя възможно ли е от Золофт да се получава делириум тременс, или е по-вероятно източникът на тази информация да има проблем с алкохола. Ако нямате достатъчно познания, за да прецените подобни неща, за вас не е безопасно да търсите в Интернет лечение за болест. Понякога може и да налучкате нещо, което лекарят ви е пропуснал, а би трябвало да провери. Но несравнимо по-честият вариант е той да се съгласи с вас просто за да го оставите на мира, или защото са му свършили направленията за психиатър, или за да остави еволюцията да ви отсее. Все варианти, които не са хубави, независимо че може да ви изглеждат като победа.
@Светослав Александров: Много ми е интересно как може да се изкорени рака на гърдата и белия дроб. Ако приемем, че те се лекуват напълно при висчки хора, независимо от хистологичния тип и стадия, то това няма да е изкореняванае, защото не пречи на хората да се разболяват. Ако хипотетично си представим, че тютюневи изделия не съществувха и висчки хора, работещи професии, при които са изложени на канцерогенни газове и вещества, бяха на 100% защитени от вредното им влияния, то пак щеше да има рак на белия дроб, защото някои хора имат нещо, на което му се вика кофти гени. В някои случаи хората с определени кофти гени колкото и здравословно да живеят, ще се разболеят от рак, а ако са изложени на рискови фактори от средата, появата на рака се измества към по-близкото бъдеще. В други случаи може изобщо да не се разболеят или това да стане в по-напреднала възраст, когато организмът е значително отслабнал. Ако е възможно да се направи нещо по-въпроса с подсилване на кофти гените така че да не мутират и да направят проблем, би било прекрасно. В противен случй освен евгеника друг начин не виждам. Преди няколко дни видях един младеж на 32 години с рак на дебелото черво. Дядото и бащата са били болни. Диагнозата е наследствен неполипозен колоректален карцином. Като не позвлояваме хора с такъв ген да се раждат, действително ще го изкореним.
Хахххх, колега това с Lynch е супер пример – направо да убиваме ембрионите и ще изкореним рака на дебелото черво надяваме се ще има доволни …, макар че тогава ше им пречи , че са с два крака или че са безмозъчни, или все нещо ще им е не наред, че да тормозят лекарите …
@ABC: Не е нужно да се вземат мерки хора с кофти гени да не се раждат. Вече има средства, които биха позволили коригирането на гена дори във възрастен човек. Още са в процес на изпитване, но по тях се работи много усилено. Ще е нужно и да се създадат или отделят и вградят добрите гени, но това е сравнително по-лесно. Една от най-ключовите бариери е на път да бъде преодоляна.
Тук голямата пречка е доведената до абсурд интелектуална собственост. Все по-чести са случаите, когато еди-кой си университет разработва подобно чудо, но фирмата Х го заплашва да спре с разработката или да отиде на съд за нарушаването на интелектуалната ѝ собственост. И най-често университетът знае добре, че фирмата ще изгуби делото, но няма парите да се съди с нея до произнасяне на присъда. Така че му се налага да зареже разработката…
Като казахте за кофтите гени… сетих се за още нещо… не знам дали един болен от рак човек иска да чуе подобна “теория”.
Вярно е – науката не е длъжна да констатира само тези факти, които са приятни за ухото на човек. Но истината е една – когато човек не може да понесе това, което му се каже – че ракът му е нелечим, че няма шанс да се излекува, че му остават едва няколко месеца…
Съвсем сериозно питам Григор Гачев…
Можем ли да отнемем ВЯРАТА, имам предвид ВЯРАТА на човек да се лекува с това, което иска … в случай, че традиционната медицина не може да му помогне? Ако ще и да е сухо лайно?
Питам, защото тоя пример съм го виждал пред очите си… Човек, отписан, който в отчаянието си започва да търси чудото навсякъде. На нищо ли не ни е научил Йордан Йовков?
Какво да му кажеш на този човек – да вземе да легне да чака да мре… ли?
Да опита някаква нетрадиционна медицина … която, от една страна може да го убие, но ако не го убие, може да настъпи подобрение заради плацебо ефекта?
Или пък да се включи в някакви програми, за изпитания на нови лекарства срещу рак… Където пък СЪВСЕМ няма етика… и то никаква. Това са клинични изпитания, които най-често включват тестове за максимална, минимална доза – важни изследвания за внедряването на лекарството на пазара, наистина, но никакъв шанс за човека, който е подходил с надеждата, че това лекарство ще го излекува…
@Светослав Александров: Подобрение от плацебо ефекта на нетрадиционната медицина надали ще има, след като не е имало от плацебо ефекта на традиционната. И не съм съгласен, че клиничните изпитания на нови лекарства не дават абсолютно никаква надежда за човека – знам случаи, когато подобни изпитания са излекували хора.
Извън това, изчерпалите възможностите на истинската медицина наистина трябва да бъдат подкрепяни – тук съм съгласен. Но това по никакъв начин не бива да става за сметка на загробването на тези, при които истинската медицина може да помогне. А те са огромното мнозинство от случаите, които не ѝ вярват.
@Григор,
По-полека с подигравките тип конспирология. Ти поне би трябвало да си последния човек, който ще започне да мечтае за панацея. В реалния свят, нещата не са толкова идеални.
Ето ти конкретен пример на генерично лекарство за диабет, което явно има доста добри анти-туморни свойства. Уловката обаче е, че то не е покрито от патент, затова никоя фармацевтична компания не се интересува от финансирането на изпитания, които да докажат ефективността му за анти-раково лечение.
Все пак, не забравяй, че корпорациите съществуват за да правят пари. Тяхната цел не е да правят животът ни по-лек или по-дълъг. Тяхната цел е добър месечен отчет.
Вероятно не можеш да видиш “тълпите излекували се щастливо от язва по този толкова лесен и достъпен начин” защото са скрити в тълпите от хора които щастливо не са болни от паралич, коклюш, вариола, варицела, хепатит, защото са имунизирани. Да не говорим за тълпите от хора които щастливо са се излекували от какви ли не други болести, след като са провели назначеното от лекар лечение. Толкова много щастие!
Честно казано, не би трябвало да са останали стари язваджии. Аз лично познавам само един, който отдавна е минал лечението и е забравил, че изобщо е бил болен. Може би твоите познати страдат, защото те слушат?
Всяко GP би трябвало да прати страдащия от язва пациент на гастроентеролог, който да вземе биопсия с която да се провери за H.pylori и ако се открие – да назначи лечение.
За язвата и антибиотиците и друг път е ставало въпрос. Във военна болница със сигурност прилагат такова лечение и лично познавам излекувани хора.
Защо още не се прилага масово, нямам идея.
@Иван: Метформинът е най-популярното лекарство за диабет на света. Ако то има значителен ефект, всяка болна от рак на гърдата може да си го купи и взема – лесно достъпно е. Точно както с антибиотиците и язвата. Напълно съм съгласен, че корпорациите няма да финансират доказателства за него, но при такава разпространеност ще е много лесно и евтино да бъдат направени огромни, силно доказателни статистики. А университетите са пълни с амбициозни учени и немалко от тях имат предостатъчно финансиране. Така че ако метформинът има забележим реален ефект, ще се мине и без корпорациите.
Нещо повече. Корпорациите могат да имат изгода да предложат „специална антиракова“ форма метформин. (Ефективността на една субстанция почти винаги зависи малко или повече от лекарствената форма.) Печалбата няма да е като от монополно нещо, но пак ще е чудесна. Така че според мен биха имали изгода да спонсорират някое и друго не твърде скъпо изследване.
Аз познавам предостатъчно язваджии, които са тествани многократно за H.pylori и винаги са били отрицателни. А язвата им си е налична и упорита. Познавам и поне двама, които са имали бацила, изчистили са го с антибиотично лечение, но язвата им не се е излекувала. При всички обаче антикиселинното лечение дава поне частични резултати. И това не съм го чел в Интернет, а съм го видял със собствените си очи. Мисля, че това би трябвало да говори нещо.
Ефектът на Дънинг-Крюгер в остра форма
Добре де, аз съм на 26 години в момента, от десет години не ям месо, преди това рядко хапвах – много добре се чувствам…пък и холивудска усмивка си имам…и хич не е мода да не ядеш мърша, само да споделя. Защо е мърша? Някой ти го убива , разфасова в общия случай -престоява дори някъде и после ти и малките лешоядчета си хапвате…
Не съм лекар, но хич не ми се струва естествено това…
До “А модерните лекари? ”
Нали не са нужни изследвания, но в същото време пациентите се връщали да искат други изследвания.
Направо лекаря ви диагностицира още докато сте седнали на столчето и чакате да дойде редът ви, без дори да ви е видял, камо ли прегледал…
Ако нямаше нужда от изследвания, тогава нямаше да има толкова лаборатории.
@peckolai: Именно.
@Софи: Хората ядат месо от поне няколко милиона години насам, вероятно повече, така че това е напълно естествено. На неговия фон е неестествено на 26 да сте още живи – средната продължителност на живота надхвърля тази възраст от само няколкостотин хиляди години. Да не говорим от колко скоро носим дрехи, ползваме компютри и пишем в блогове…
Има и друго. Растителните клетки са несравнимо по-държеливи от животинските. Когато убиете едно животно, то е умряло и вече не усеща нищо. Растението продължава да живее и след като го откъснете, и докато си го режете за салата, и докато го ръсите нарязано със сол и оцет, и докато го дъвчете, и даже в киселината на стомаха ви. Така че според мен хич не е хубаво да пасеш трева.
Особено в другия смисъл на израза.
@Светослав Александров,
Съгласна съм, че няма много напредък последните десетилетия в медицината. Но когато са направени пробивите с туберкулозата, с полио, с шарката – това е пробив: виждаме чужди организми и с ваксини се защитаваме от тях.
Лечението на рака обаче е съвсем друга работа. Сега трябва да трупаме много повече познания за това как работи ВСИЧКО в човешкия организъм (на клетъчно и молекулярно ниво) – ничие съзнание не може да побере всичко това, страшно е сложно. Затова прогреса идва бавно, кретаме по пътя – първите пробиви идваха един след друг с кажи-речи прости стратегии. За нови пробиви работим от десетилетия – много е трудно, но това не значи, че не се опитваме, нито пък, че никога не ще успеем.
Дали затова днес много хора не вярват достатъчно в медицината? Може би. Също има се чуват доста истории за некомпетентни лекари – всички сме чували истории като тази на Друг Иван: прекалено убедени в себе си хора, които като сгрешат, ни пада вярата в тях. Аз имам приятел, който тръгнаха да оперират за сплетени черва, после се оказа, че имал нещо съвсем друго, но сега страда от усложненията на тази операция. Казаха на баба ми, че имала инсулт, оказа се, че имала проблеми с вътрешното ухо. Чувала съм теории, че им плащат повече за някакви изследвания, чувала съм, че просто има некадърници, но като чуваш много от тези неща е нормално да си имаш едно наум, когато някой много убедено ти казва какво ти е и какво трябва да направиш. Никой не е застрахован от прекалена увереност, виж даже Григор тук малко се пресили “Подобрение от плацебо ефекта на нетрадиционната медицина надали ще има, след като не е имало от плацебо ефекта на традиционната.” Логично звучи, но плацебо ефекта не е нещо, което или работи, или не. Ако вярваш, че ще се оправиш, за две седмици лечение, може да не настъпи подобрение. Изписват те, нищо не може да се направи, ти ходиш всеки ден на църква и, след месец-два, неочаквано си по-добре.
Иска ми се да имаше повече напредък в медицината. Иска ми се всички лекари да са безпогрешни и критични всеки ден. Хубаво е, че някои хора може да се оправят, дори когато лекарите не знаят как да помогнат. И все пак за мен това не е достатъчно оправдание за хора, които не искат ваксини и които мислят, че лекарят им се зарежда с енергия от детето им. Трябват повече блогове като този – като се шегуваме с абсурдните ‘скептици’, може да убедим повече хора, че медицината си остава единствената утъпкана пътека и че прогрес, макар и бавен, има.
Нагледал съм се и на лекарски малоумия и безотговорност. Последното беше като изкараха сина ми, че има двустранна пневмония, без изследване, по преслушване и снимка. Занесох снимката на 3-ма рентгенолози и един пулмолог и никой не откри пневмония. Междувременно ни натъпкаха с антибиотици без нужда.
Пак за сина ми. Имаше фимоза – често срещана при момчетата. Единият хирург като го видя каза, че е за спешна операция и напираше да го приемат буквално на другия ден. Заведох го при колегата му през една стая – каза, че ако това е негово дете не би го оперирал. И наистина оправи нещата без операция с няколко нехиругически манипулации.
Преди време се хранех лошо и водех нередовен живот. Появи се слабост и задъхване. Тръгнах по лекари – гледаха ми сърце, щитовидна жлеза и какво ли не, докато някой се сети за най-елементарното – да ми пусне кръвна картина. Оказа се, че имам анемия. Съответно в хематологията ме изследваха за кръвотечения и какво ли не и не намериха, то и нямаше. И тогава ме викна шефа в кабинета си, запали си цигарката, наля си 12 годишно уиски и взе да сочи някакви книги:
– Тези книги аз съм ги писал. От 30 години ме канят по конгреси – и прочие бла бла, вижте ме какво велико светило съм. Аз застанах нащрек. Накрая се оказа, че иска да ми прави пункция, в частния си кабинет, която да платя, за да се изключел злокачествен произход. Съответно се постара да ме наплаши и успя. Но начинът му на обработка беше твърде гаден. И аз просто му отказах. Накара ме и да се подпиша. Изписаха ми най-обикновени таблетки желязо, дето ги пият жените с по-тежка менструация. За месец хемоглобина ми се оправи. Имал съм желязодефицитна анемия. Копелето после го арестуваха за подкуп.
А как ме лекуваха от пневмония във военна болница? За малко да ме уморят от експерименти. Смениха ми 6 антибиотика за 10 дни. Надупчиха ми вените като на наркоман, защото нямали абокати. Припаднах на една манипулация и обявиха, че било диабетна кома и ме изследваха и за това, ама не я намериха. Накрая получих алергия към единия антибиотик, а те казаха, че било сифилис.
И всичките се имат за авторитети, държат се арогантно и само парите ги интересуват. На това съсловие имам вяра на броени хора, за които това наистина е призвание и си личи по отношението и професионализма им. На останалите да не им паднеш в лапите…
@Гларус: Преслушването, ако има данни за пневмония, е 95% сигурна диагноза. Снимката е 100% сигурна диагноза. Така че изразът „без изследване, само по преслушване и снимка“ влиза директно в категорията от записа. А „Междувременно ни натъпкаха с антибиотици без нужда“ допълва… диагнозата.
Иначе, сред лекарите наистина има и много големи боклуци. Хубавото при тях е, че ако един лекар е боклук, го сменяте. А ако черепното ви съдържание е боклук, смяната е почти невъзможна. Затова да сте адекватни вие е несравнимо по-важно от това да е адекватен лекарят ви. Ако вие не сте, и господ не може да ви помогне.
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Пациенти, пациенти – 2
Гриша, примери има и от двете страни на барикадата. Мога да цитирам личната ми лекарка, която навремето помолих да даде съвет какви изследвания е редно да направим след две години безплодни опити да имаме бебе – отговорът беше “Иди в църквата и си запали една свещичка”… Или хитовите псевдохомеопатични средства, които напоследък изписват за щяло и нещяло, понеже отлично знаят, че народът като цяло се връзва (шуслеровите соли са ми любими)? А да не говорим за уважаван педиатър от друг град, от чиито уста чух, че трябвало да спра да кърмя ВЕДНАГА едногодишното си дете, защото кърмата ми “вече била станала токсична”. Уви, забравих да я попитам на коя дата…
Бая народ се води доктор, но има доктори и доктори. На мен не ми е чудно, че след десетилетия на хора, попадали в ръцете на небрежни тройкаджии, масово се шири недоверие и враждебност към съсловието. Да не говорим, че дори сред добрите примери на интелигентни и способни лекари простото човешко отношение е дефицитно и арогантността им е това, което отблъсква пацентите. Всеки може да се разболее – и лудият, и простият. Но на лекарят работата му е да е внимателен и търпелив и да се опитва да помага, като не просто мисли, че ще лекува един орган – пред себе си има цял човек, на когото често е болно не само тялото, но и психиката.
@Ани: На теория е така. Точно както на теория трябва митничарят да е неподкупен, съдията и той, катаджията да следи за правилното движение, а политикът да е честен. Да наблюдаваш някое от тези наоколо?
Простичко казано, положението е: който се пази сам, и господ го пази, а който не се пази, и господ не може да го опази. Ако някой е идиот, с каквото и да се оправдава, дори с лошите лекари да е, все няма да живее дълго и щастливо. Затова и предупреждението ми е пациентите най-напред да погледнат себе си, пък после да търсят кой друг им е крив. Просто в реалния свят е най-разумната и работеща постъпка, с най-висока възвращаемост на вложените усилия.
Виж, принципно съм съгласна с това. Но ме смущава презумпцията, че внимание и лечение заслужават само интелигентните индивиди, които пък, ако са толкова интелигентни, ще се хранят и движат разумно и изобщо няма да им трябва лекар. Нали така? Значи, и селският идиот да дойде при мен, ако съм лекар, ще търся начин да му помогна и да огранича вредите, които този човек може да си нанесе от собствена глупост. А на повечето доктори у нас никой не може да им спаси накърнената репутация, защото те самите я рушат непрекъснато с поведението си. Когато си лекар, всички хора пред теб са просто пациенти. не приемам за редно деленето им. А за изброените анекдоти – посмях се, но в някои ситуации усещам, че тонът и краските са чувствително увеличени за постигане на нужния ефект. Много народ е превъртял и голяма част търсят надежда не в лекарите, а в каквото и да е, което е нормална реакция на разочарование. За крайните случаи си има Дарвиновите награди, както знаеш.
Смути ме и още нещо: по-горе в коментар ти казваш, че “хубавото е, че ако човек не е доволен от лекаря си, може да го смени”. Уви, сам знаеш, че това не е винаги така. Твърде често заради грешка или небрежност на медицинско лице пациентите не доживяват да търсят следващ специалист.
@Светослав Александров – който си мисли, че няма напредък в медицината просто не е виждал как се лекува частно осигурен раково болен в Германия vs. държавно осигурен в България. За свако ми с месеци чакаха за някакво лекарство, защото касата в момента не беше преподписала някакви договори и пр. Пълно безумие!
@Григор, ъъъ, май не си прочел статията която съм дал. Анти-раковото въздействие е открито именно по статистика, която е намерила, че болните от диабет имат доста по-добри шансове да оцелеят от рак. Но нали знаеш “correlation does not imply causation”, за да се докаже лечебен ефект е нужно контролирано изследване. Статията е от 2012, в wikipedia се споменава за анти-раковите свойства, но изследването което се цитира е от 2010…
Сега си помисли, ако ти си лекар и трябва да лекуваш пациент и носиш отговорност за него, ще го подложиш ли на лечение което не е официално одобрено? Защото в интернет го пишело?! А това е, ако изобщо разбереш, че някакво си лекарство имало и такива свойства. Да не говорим, че здравната каса няма да го покрие.
Ето статия за обратното, лекарство за левкемия показва добри резултати при множествена склероза. Но този път, производителят го изтегля от пазара, за да може да го продава под ново име и нов патент – за новата болест, разбира се на цена която е в пъти по-висока.
Ето добра статия за “me too drugs” .
Колкото до язвата. И друг път съм ти казвал, изпитал съм и двата вида лечения на собствен гръб. Познавам и още един бивш язваджия, който вече е забравил, че някога е бил болен.
Не разбирам защо твоите познати са се тествали многократно за H.pylori – очевидно, ако не са заразени, то причината за язвата е друга. Статистиката посочва че такива са 10% от случаите. Колкото защо познаваш толкова много такива язваджии, мога само да се надявам, че останалите 90% са били излекувани (надали)): .
Все пак се радвам да чуя че знаят за възможното решение и са се решили да се подложат на тест, който доста хора намират за страшен.
@Ани: Идеята е не че само интелигентните хора заслужават лечение, а че глупавите наивници успешно пречат на дори най-добронамерените опити да им бъде дадено.
@Иван: Никога не съм оспорвал, че големите фармацевтични компании твърде често вършат направо престъпления.
На теория – да, корелацията не означава задължително връзка. Но на практика, като погледна статистиките, сравнително лесно ще си направя извода дали има връзка или не. Дали ще разбера за съществуването на такова лекарство – сравнително вероятно е, ако ме вълнуват не само парите, а и излекуването на хората. А дали здравната каса ще покрие лекарството е дълга и тъжна тема. И навява желания да се сдобиеш с тежко автоматично оръжие…
За язвата – по принцип при мен попадат обикновено болни, които са минали през доста други места и не са били излекувани. Така че е напълно възможно да се струпват точно тази категория язваджии, които не са стандартните случаи. А какво хората намират за страшно в тест за H. pylori – ум не ми побира, не го разбирам.
Pingback: Майки-постноядки и злочестите им деца | Моето ъгълче
В 4ти клас чрез рентгенография ми откриха язва на дванадесетопръстника. 1990-та година го потвърдиха с гастроскопско изследване и ме обявиха ограничено годен за казармата. Пиех ранитидин, циметидин и разни такива *дини до началото на 2000те, когато хлапето започна детска градина и всяка зима се редувахме – ту то, ту аз.
За поредния бронхит или нам-си-кво белодробно заболяване джипито ми изписа клацид. По навик прочетох листовката и я метнах в кофата. Месец след това ми попадна статия за бактерията, язвата и антибиотика, като в случая беше споменато генеричното наименование кларитромицин.
Овчият ми мозък изведнъж заработи и реши да опита любимото ми свинско със зеле, но този път поръсено обилно с черен пипер и подправено с нарязана люта чушка. Радостта ми беше огромна когато не се появиха характерните болки под лъжичката.
Разрових се, поговорих и с лекари. Оказа се, че по някаква щастлива случайност съм се отървал от гадостта, която ме мъчеше с години. 😀
Вчера говорих с познат, на който лечение по схема не му е помогнало. Явно има нюанси, които не се наемам да гадая какви са.
Здравейте,
относно лекарите – и те са човешки същества, и те грешат. В това спор няма, така,че анализирайки положението може би можем да преценим – дали грешката е от лекарско невнимание или лекарят е направил всичко необхоимо, но просто диагнозата е била сложна. Но за съжаление когато става въпрос за живота ни сме склонни да изпадаме в нападателно състояние и да не мислим и говорим трезво. Особено когато виждаме, че нещо не е наред, а лекарят прави каквото си иска и ние сме безсилни.
Но наистина виждала съм лекари, за които най-важното е да ти измъкнат парите – къде с операции, които са напълно абсурдни, къде с изследвания, които не са необходими. Но има и такива лекари, на които си личи, че това е призванието им, внимателни са и много добри специалисти. Въпрос на късмет…за съжаление.
Това е – лекарската професия е една от най-трудните и не е за всеки. Трябва освен да разполагаш с големи умствени възможности, да имаш и гоооолямо търпение и самообладание, за да се справяш с хората, а те милите се държат лошо единствено, защото се чувстват в опасност.
На 17 г възраст откриха, че дебелото ми черво е по-дълго от нормалното и искаха оперативно да го скасят – спаси ме това, че бях непълнолетна и трябваше да искат разрешението от родителите ми (до колкото помня), а те добре, че не се поддадоха! Имам предвид, че бях абсолютно здрава и нищо съмнително не беше открито, за да решат да режат, нито пък това е затруднявало по някакъв начин живота ми. Е, за мен ще си остане загадка, но определено след това съм доста съмнителна, когато става дума за диагнози и манипулации.
Относно язвата – на мен ми бе открит “ерозивен гастрит” или може би е някаква дежурна диагноза, знае ли човек вече (не веднъж на документ съм виждала неверни данни, за да може да се мине по някаква пътека). Откриха ми и хеликобактерията. Лекуваха ме с два вида антибиотици и блокер на стомашната киселина. За съжаление на 4-тия ден спрях лечението, защото организма ми не понесе тези високи дози антибиотици. Но после се запитах – добре, сега ще се излекувам – ще убием гадната бактерия, но утре ако пак се заразя по някакъв начин? Не е ли възможно антибиотичното лечение да е ефективно, но поради презаразяване нещата да се повтарят? Да кажем съпруга се лекува, но жена му няма признаци, но е възможно да е носител и да го зарази пак нали? Може би там, в тези дребни неща куца пъя към пълното излекуване.
Бъдете здрави! 🙂
Pingback: Лекарско ежедневие - ще се хванете за главата
КОНТРОЛЕН ПРЕГЛЕД:
‘Чедоо, не съм си добре и туй то! Хич не ми помогнаха тия твойте лекарства…
(Пауза! аз мигам)….НЕ ЧЕ СЪМ ГИ ПИЛА…’
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » И още пациентски безумия
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » За умните хора, глупавия народ и реалността
Че има прости и зомбирани майки – има.
Аме не одобрявам следното:
Цитирам:
“– Много ме сърби коремът! Можете ли да ми изпишете тавежил? Четох в Интернет, че помага!
– Не, няма да ви го изпиша. Ще се мажете с ей това кремче, и ще четете по-малко в Интернет.”
Това според мен е арогантно поведение. Вместо да обясниш на човека, че има екзема, най-вероятно от колана и че е най-добре с едни кой си крем да се маже, ти му се сопваш и му казваш да чете по-малко в Интернет.
Докторе, ти на тоя отговор какъв отговор очакваш ?
@Симо: Проблемът на човека не е че си е сложил погрешна диагноза този път, а че по принцип е убеден, че разбира от медицина, понеже чете в Интернет. В този случай от некомпетентността само ще го сърби и ще се разранява, но в друг може да му коства живота. Затова е важно да му бъде обяснено директно, че не е компетентен да преценява лечението си. Което няма как да бъде казано, без да прозвучи арогантно. Точно както няма как да обясниш не-арогантно истината на някой, който е непоклатимо убеден, че може да кара безопасно пиян с двеста в час. Да бъдеш възпитан и внимателен към такъв значи да му правиш мечешка услуга най-тежък калибър.
Затова и не очаквам никакъв отговор на такъв отговор – очаквам човекът да осъзнае некомпетентността си. Не успее ли, ще се погуби някой ден. Заради здравето и живота му – бъди арогантен. Гадно е, но е животоспасяващо.
@Григор: Хммм, като гледам от неговия отговор хич не е осъзнал некомпетентността си, но затова пък се е убедил твърдо в твоята. И то не защото си некомпетентен, ти НЕ си. Просто не си му казал каквото си си мислел. Запазил си го за себе си. Поне това се разбира от откъса от разговора, който си публикувал. Не знам дали е имало и още някаква комуникация, но сам виждаш – на този си отговор какво получаваш. И не забравай – другите бягат не от държавата, а от нас.
@Симо: Да, наистина е така – държавата ни е такава заради нас.
Иначе, какъвто и отговор да получи от мен, ако не е това което е прочел в Интернет, ще го убеди в некомпетентността ми, а ако е това, ще го убеди в неговата. Там е и проблемът. Първото е почти сигурно, второто – абсолютно сигурно. Затова бих предпочел първото.
@Григор
Е, добре де, що поне не опита да му обясниш ?
Казаш му: Според мен, имате екзема и най-подходящо в случая е да използвате еди кой си крем. Лекарството Тавежил е за еди кво си и няма да помогне в случая.
Що не опита така ? Ти още в началото си се отказал да опитваш. Гледам някои от колегите ми, така отговарят в писма на другите, че индиректно да им покажат колко са тъпи и се почват едни разправии по пощата … грозна работа. Винаги се старая да отговоря, така че отсрещната страна да ме разбере. Колкото и да е тъпа. И в повечето случаи успявам. След това получавам отговори от сорта на “Благодаря за съдействието” или “Благодаря за отговора”. И след време установявам, че отсрещната страна вече е по-малко тъпа. Щото всяко добро обяснение я ограмотява и спира да ме търси за подобен род проблеми.
Лекарите със сигурност сте по-умни от 95% пациентите и знаете много повече за болестите. Затова сте и станали лекари. Ама е хубаво на тези 95% така да им отговорите, че да се убедят във вашата компетентност. А не накрая да ви казват “аз съм сто пъти лекар, така да знаете”. Много е неприятно усещането.
@Симо: Не съм водил аз този диалог. Ако съдя по реакцията на пациента, опити за обяснение е нямало да помогнат – той е убеден, че знае по-добре от лекаря какво му трябва, и ако лекарят не е съгласен, значи е некомпетентен. Предполагам, че е успял да го покаже още преди този момент в разговора, и лекарят просто е реагирал по най-адекватния начин.
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Пациенти, пациенти – 3