Преди няколко дни пуснах първия запис от серията. В който нямаше нито дума за Украйна. Време е да се върнем към темата – просто за целта беше нужно да сме наясно защо цените на петрола са такива. Тази яснота е ключът към знаенето какво ще става с тях за в бъдеще. А пък тази прогноза е основата на друга…
1. Големият губещ
Развитите икономики печелят чудесно от спадналите цени на петрола. За тях това е бюджетно облекчение и възможност за икономически бум. Износителите на петрол обаче не са толкова щастливи. Някои от тях могат да се справят по един или друг начин. Някои – не.
В първата категория са повечето държави от Персийския залив. Натрупали стотици милиарди долари валутен резерв и разположени върху евтин за изпомпване петрол, те могат да си позволят да издържат на ниска цена почти неограничено време. Подобно е положението с Либия и Нигерия – и двете разклатени от размирици, но петролът си е петрол. Най-сетне, в сходно положение е Норвегия.
Във втората категория са основно ИДИЛ (доколкото и те се издържат от износ на петрол), Иран, Венецуела и Русия. Бюджетите на всички тях зависят силно от износа на петрол, и като правило са сметнати за високи цени на петрола. Ниските цени рискуват да ги ограничат икономически.
ИДИЛ, които и преди продаваха петрола по 20 долара на барел заради риска и трудностите, сега може да не могат вече да го продават изобщо. Венецуела не само няма да може да издържа социалните си програми, но нищо чудно да обяви фалит по външния си дълг. Иран може да остане без средства не само да разработва ядрено оръжие и да подкрепя шиитските групи навсякъде по света, но дори да поддържа стандарта и спокойствието на собствените си граждани… Това обаче са в най-добрия случай регионални сили, така че не ме безпокоят особено.
Безпокои ме Русия. Около 70% от износа ѝ са нефт и земен газ (чиято цена е вързана с тази на нефта). Бюджетът ѝ се държи на този износ – много от стоките в руските магазини са вносни. А бюджетът е сметнат за цена на нефта около 100 долара на барел. Когато цената е наполовината на тази, икономическото бъдеще се очертава мрачно. А Русия е военна свръхсила.
Не зная колко точно Русия е спечелила от износа на нефт и земен газ за последните 15 години. Предполагам, че е от порядъка на 2000 милиарда долара. Това, което съм чувал, е разпределението им. Около половината са отишли за поддържане и повишаване на жизнения стандарт. Към четвърт са дадени за превъоръжаване на армията. От останалата четвърт част е попълнила валутния резерв, част е дадена за представителни проекти, част просто е открадната. В развитие на икономиката – промишленост, селско стопанство, образование – са вложени символични суми.
И това е, което превръща Русия в големия губещ. Ако беше употребила тези пари така мъдро, както примерно Германия употреби получената по плана Маршал помощ, сега можеше да има икономика, сравнима по стабилност и богатство с германската или японската. Уви, тя вместо това разчиташе високите цени на петрола да са вечни. И когато дойде краят на тази ера, тя се оказа притисната в ъгъла. За ужас на всеки, който разбира за какво става дума.
2. Леговището на мечката
Русия не е демократична държава, като минимум в едно отношение. Ако беше поне малко демократична, Путин щеше да стои на гърбовете на олигарсите и да се кланя на тях. В реалната Русия обаче те стоят на неговия гръб и му се кланят. Реши ли Путин, че някой олигарх не му харесва, имаме нов Ходорковски. В Русия икономиката е концентрирана политика, не обратното.
Тогава на чий гръб стои Путин? На чийто и всеки друг реално диктатор – силовите институции. Армията, полицията и тайните служби. Или по-точно тайните служби, тайните служби и тайните служби, като се има предвид, че те контролират полицията и армията. Така е устроено руското общество. Да, Путин има немалък пръст в това, но ако той утре си отиде, то ще остане такова. И като се има предвид колко силни позиции дава на тайните служби тяхната де факто безконтролност, вероятно ще е за дълго време напред.
Защо им е на тайните служби точно Путин? Не могат ли да го сменят с друг? Могат, разбира се. Но Путин държи могъщо оръжие – популярността си пред народа. Сложат ли на негово място нелюбима на хората или дори просто недобре позната марионетка, службите внезапно ще се сдобият с купища работа и ще се окажат в слаба позиция. На всеки идиот в тях, способен да го направи, се падат по сто достатъчно разумни, които няма да го позволят.
А популярността на Путин се държи на жизнения стандарт на руснаците. Откакто дойде на власт, той повиши стандарта им не в проценти, а в пъти. Кой народ не би обожавал и не би се кланял на такъв лидер? Особено ако е измъчен от мизерия и с жестоко подбито самочувствие?… Затова Путин засега е незаменим. А бъде ли заменен с някого, този някой ще има само една печеливша стратегия – да бъде новият Путин, още повече от оригинала. Подобна замяна би заменила чертите на лицето и фамилията, но не и личността зад тях.
(Да цитирам по памет Пратчет: „Председател на Гилдията на Шутовете вече от няколкостотин години е д-р Белолик. О, да, безсмъртни хора няма. Просто през това време винаги по някой е бил д-р Белолик. Носителите се сменят, но маската остава…“)
Народите лесно забравят какво е било преди, приемат настоящето за даденост и искат още и още. Това е чудесно – то кара политиците да се напънат и да свършат нещо. Но означава и че Путин трябва непрекъснато да повишава жизнения стандарт на руснаците. При липса на буйно икономическо развитие единственият начин е приток на пари отвън, нови печалби от износ. Когато цената на основния ти износ спре да се покачва, повишаването на жизнения стандарт става невъзможно. А започне ли да спада, неизбежно спада и стандартът. Със съответните последствие.
3. Най-нова история
Още към есента на 2013 г. цените на петрола бяха реално спрели да се повишават. Стандартът на руснаците – също. И тайно провежданите социологически проучвания (нямащи нищо общо с официално публикуваните) показваха, че авторитетът на Путин започва бавно да спада.
Спадне ли достатъчно авторитетът на Путин, той ще се превърне в бушон. Жертва, с която руското обществено мнение да бъде успокоено при издигането на заместник. А да вярваш, че ако си заменил Путин, той няма да потърси начин да те отстрани и да се върне, би било върховна глупост. Така че който и да замени Путин, първата му задача ще е да го премахне, ако е още жив. И Путин знае това отлично – така че се бори не просто за властта си, а за живота си.
И затова му се налагаше да намери как да повиши авторитета си спешно. Още повече, че някои руски експерти вече си даваха сметка до какво може да доведе шистовата революция в САЩ… Не го ли направеше, можеше да се наложи да си отиде не просто той, а цялата единовластническа силова структура, която управлява Русия. Тези с принципа „както и да сме взели властта, без всичката кръв на света няма да я дадем“.
Имаше ли Путин начини да го стори? В Русия винаги са работели само двата универсални начина – жизненият стандарт и патриотизмът. В други страни понякога се намират и други начини, но в Русия те никога не са работели. Така че, иска го или не, руският президент е ограничен до тези двата. Няма ли как да се вдигне жизненият стандарт, остава патриотизмът.
Противно на мнението на някои хора, личната ми преценка за Путин е, че той не е безскрупулен злодей. (Като за политченге.) Че се опитва да постигне своето без да съсипва всичко наоколо, ако има как… Едно от доказателствата е, че първо се опита да засили патриотизма по доброкачествен начин – като използва зимната олимпиада в Сочи. Инвестира в нея към 50 милиарда долара, демонстрира немалко чудесни поводи за гордост за Русия и руския народ. Но уви, имаше и поводи за срам. А и спортът не е траен начин за повдигане на националния дух. Би изисквало непрекъснати победи, а следващата олимпиада е чак след две години. Дотогава…
Още преди Олимпиадата Путин се вслушваше във военните си съветници. Те сочеха, че превземането на Южна Осетия и откъсването ѝ заедно с Абхазия от Грузия струваше по-малко от милиард, а докара руския патриотизъм до истерични висоти и го държа там почти година. Че военният вариант е, който може да дава чудесен ефект дълго време напред. И че тя има как да го реализира… И го подкрепяха с анализи.
Вариант ли са за Русия военните действия? Ако може да победи в тях – да. Масовият руснак е отгледан и възпитан с гордостта от военната мощ на страната му, тя му е почти единственото нещо за гордеене. А Русия определено може да победи в една правилно водена война. Или като минимум да завладее и удържи територии от околни държави, а може би и целите държави. Било чрез анексия, било чрез поставяне на марионетни правителства и обединяване в нов Съветски съюз или поне Варшавски договор.
Нека сравним силите ѝ с тези на най-могъщия ѝ враг – НАТО. Руската армия е до голяма степен превъоръжена с оръжия модел отпреди десет-петнайсет години. С изключение на авиацията, НАТО почти не се е превъоръжавал като модели от четиридесет години насам. Средностатистически руската военна техника отстъпва донякъде на аналогична като функция и поколение западна. Но когато руската техника е трийсет години по-модерна от западната, предимството ѝ е огромно.
Как стоят нещата по родове войски? В авиацията НАТО има сериозно превъзходство, но тя не може сама да победи добре въоръжена, обучена и снабдявана армия. Видовете войски, които завладяват територия и я задържат, са танковете и пехотата. В танкове Русия превъзхожда НАТО почти трикратно, и танковете са сред най-модернизираната ѝ техника. (И доста от натовските танкове не са в Европа и докарването им би отнело месеци – достатъчно време, за да бъде една война спечелена.) В пехотата положението е подобно – в Русия 95% от мъжете са служили, така че са обучен военен резерв, докато в страните от НАТО 95% не са служили и биха имали нужда от месеци обучение, преди да станат годни за пращане на фронта. А една съвременна война в Европа би била решена много по-бързо…
(И това е само началото. Натовския войник обикновено го очаква в къщи чудесен живот, така че не е петимен да мре на бойното поле. Да не говорим, че американецът или британецът трудно биха се съгласили да мрат за някаква там Полша или Румъния. Руския войник в къщи го чака такъв живот, че смъртта на фронта не изглежда твърде страшна, и Русия е една – майчица свята и смърт на фашизма… Също, натовските армии треперят над живота на войниците си, докато в руската войниците са учени да побеждават дори на цената на живота си, а командирите – да побеждават дори на цената на живота на войниците. Така че е логично да се очаква руската армия да е много по-дейна и боеспособна от натовската.)
И така, малко след края на Олимпиадата „учтивите зелени човечета“ без опознавателни знаци по униформите внезапно превзеха Крим. (Чието наличие там Путин най-категорично отричаше.) Как точно кримският парламент гласува за референдум и как беше проведен този референдум знае всеки. (За който не знае: руснаците в Крим са 56%, останалото са мразещи Русия украинци и кримски татари, а на референдума се оказа, че 97% от хората са гласували за присъединяване към Русия. Sapienti sat.) В цяла Русия изригна всенародно въодушевление и преклонение пред Путин. Ефектът бе постигнат. (Даже Путин призна след това за руските части.)
Но през това време цените на петрола полетяха надолу. В държава, която изнася почти само петрол и газ, това означава само едно – валутата ѝ ще пада като курс успоредно на петролните цени. (Нарисувайте една графика и обозначете на нея санкциите срещу Русия, цената на петрола и курса на рублата. Веднага ще видите – санкциите нямат никакъв ефект, само плашат гаргите. Цената на петрола обаче води със себе си курса на рублата като кученце на много къса каишка.) А когато тази държава внася много от потребителските стоки, това означава, че тези стоки ще поскъпнат в магазините с колкото е паднал курсът на валутата ѝ. Без значение колко милиарда долара ще попилее централната ѝ банка, за да попречи на това. (Русия хвърли към 70 милиарда, плюс други драстични мерки, с трайност на резултатите от порядъка на часове…)
И жизненият стандарт в Русия започна да се срива. Повишените цени в магазините заподяждаха въодушевлението от присъединяването на Крим. Наложи се организираното още малко след Крим „опълчение“ в Донбас да бъде подкрепено все по-енергично, както с купени с руски пари и командвани от руски офицери наемници, така и с цели руски части. (Който е служил на „Град“ или „Бук“ знае колко безумна е идеята, че с тези системи ще работи не отлично обучена и тренирана редовна част, а опълчение.) Така че войната там тече с пълни сили, и на страната на опълченците все повече участват директно руски войски. (Чието наличие Путин най-категорично отрича…)
4. Назад към бъдещето
Към момента украинската армия е пародия. При първата схватка офицерите побягват и зарязват войниците без командване и координация, и докато те се ориентират и опитат да се структурират, руската артилерия си свършва работата… От тази каша бавно и на цената на много жертви изкристализират боеспособни украински подразделения. Боеспособни се оказват и доброволческите батальони от типа на „Азов“. Докато обаче така се създаде прилична армия, ще минат години. А дори и тогава тя няма да има числеността и въоръжението на руската…
Докога схватките ще продължават като сега? Вероятно не твърде дълго. Може би месеци, но надали година. Нестабилното положение без окончателни победи не носи на Путин отчаяно нужната му подкрепа сред руснаците. Така че вероятно скоро „опълченците ще проведат мобилизация“ или ще има някаква друга маскировъчна операция, която да се опита да прикрие масовото навлизане на руска армия и включването ѝ срещу украинската, с цел по-постоянна победа.
Какъв ще е резултатът? Донбас със сигурност „ще организира референдум“ и ще бъде присъединен към Русия. Както и колкото от Югоизточна Украйна са успели да завладеят руските войски. Като минимум ще се опитат да превземат ключовото пристанище Мариупол и нищо чудно да атакуват дори Херсон, за да отворят сухопътен мост към Крим. Успеят ли, единствено Одеса и Николаев ще стоят на пътя им към обединяване с един друг анклав, управляван от „несвързани с Русия опълченци“ – Приднестровието. Присъединят ли и него, Путин ще е в очите на руснаците новият Петър Велики.
Цените в магазините обаче няма да спаднат. Без приток на външни средства може да ги свали единствено процъфтяваща икономика с производителни промишленост и селско стопанство. А такава икономика изисква свобода на действие на гражданите, напълно несъвместима със силовото управление на Русия. Кога и как силовиците ще се откажат от управлението вече споменах… Затова и не повече от година-две след това присъединяване Путин ще има нужда от нови победи. Руснаците ще са започнали да свикват да ги получават периодично и да се разочароват лесно, ако поредната порция закъснее.
(И мисля, че Путин го разбира още отсега – въпреки бюджетната катастрофа заради сриването на цената на петрола, военните разходи на Русия се планира да растат в планираното бъдеще с половин до един процент годишно. Единственото растящо перо в руския бюджет, в период на жестоки съкращения и безмилостни икономии във всички останали. И щедро се дават десетки и стотици милиони за разработка на нови оръжия – най-вече изтребители и бронирана техника. Изводи?)
Така че… накъде? Един от вариантите е Кавказ и Средна Азия. Като изключим Грузия, всички други пост-съветски страни там поддържат с Русия чудесни отношения и изглежда немислимо тя да ги нападне. Но… преди само година изглеждаше ли мислимо Русия да нападне Украйна?! Само клиничен параноик би допуснал подобно нещо, нали?
Друг вариант, който ще донесе несравнимо повече вътрешен авторитет на Путин (и може да му донесе несравнимо по-добри геополитически позиции) е да нападне страни от НАТО. Както разбрахме по-горе, Русия е напълно способна да превземе и задържи територии в тях. Единственото, което може да я спре, е решителността срещу нея да бъде употребено ядрено оръжие в пълен мащаб, от САЩ. Само че Русия също го има – стигне ли се дотам, ни очаква ядрен Армагедон. Биха ли отключили САЩ ядрен Армагедон заради някаква си Литва, Естония или България? Не го вярвам, ако ще да сме десет пъти в НАТО. Ще е безотговорно да погубят целия свят заради една-две дребни държавици, така че няма да го направят.
И Путин знае това много добре. Така че има печеливша стратегия – да къса сравнително малки парчета земя или пък да превзема малка страна след малка страна, като всеки път обещава да е дотам и да не си и помисля за повече. Капка по капка – нов Съветски съюз, още по-обширен и с още по-светло бъдеще от стария. И място за портрета на Путин по стените на всяко руско учреждение, до портретите на Петър Първи, Ленин и Сталин. Ако не и преди тях.
Коя натовска държава би атакувал Путин най-напред? Наглед най-сгодни са му прибалтийските. Малки, сравнително беззащитни и с удобна за прегазване обща граница… Само че и позицията им не е кой знае колко геостратегическа, а и са много близо до Германия, която САЩ може да имат готовност да защитават дори на цената на Армагедон. Може би биха били подходяща хапка за момент „между другото“, но не за начало.
За начало ми се струва най-подходяща за атакуване именно България, въпреки че нямаме сухопътна граница. Геостратегическо положение – центърът на Балканите, граница с всички други важни балкански държави. (И чудесен мост към Гърция, с която Русия има все по-топли отношения покрай кризата ѝ.) Близък достъп до море, удобен за неочакван и масивен десант (особено откакто Русия държи Крим и струпва там армия „срещу НАТО“). Русофилски открай време народ, допромиван и обамбузван от медии, притежавани от мафия под руски контрол. Голям процент руски агенти на ключовите държавни позиции. Охотно продажни (и доста от тях вече купени от Русия) политици. Патриотични движения, които са проруски повече от пробългарски… Списъкът е дълъг. И тъжен.
5. Колко е шансът…?
Това е въпросът, до който опира цялата тази серия от записи.
Много ми се иска да е малък. Има други посоки, където Русия може да се насочи. Има начини как тя да получи нужното ѝ без да ѝ се налага да извършва военни агресии. Има начини как да се протака и кара с малки стъпки дълго време, докато ситуацията не се промени. Има как да бъде сплашена с груба сила – дойде ли в САЩ президент от сорта на Маккейн, готов да направи ядрен Армагедон заради всяка педя земя, Путин ще предпочете да умре после, отколкото веднага…
Много ми се иска шансът внезапно да осъмнем в компанията на „учтиви зелени човечета“ да е нулев. Като се замисля, човек трябва да бъде клиничен параноик, за да си представи подобно нещо… Само че клиничните параноици вече познаха веднъж. А ситуацията в Русия, която доведе до правотата им, не се е променила оттогава – напротив, в обозримото бъдеще там се очаква все повече от същото.
Така че ако в руските медии и сайтове започне да се говори масово за фашисти и фашизъм в България, бих посъветвал всеки да внимава дали параноиците няма внезапно да познаят отново. Особено ако и проруските „великобългари“ и „националисти“ отворят по същото време бясна канонада срещу НАТО. И най-вече ако се случат гнусни антируски изцепки, които биха вбесили всекиго и зад тях не стои никой добре познат на обществото. Дойде ли последното, може да е сигналът за началото на събитията.
Може да не е много патриотично, но в такъв случай бих помислил и как да намеря за жена си и децата си убежище някъде далече оттук. Мъжете кучета ни яли, ние сме за да мрем по бойните полета. Жените и децата обаче заслужават да бъдат спасени. Не зная дали в такава бъдеща Русия ги чака „учтиво“ преселване в Сибир, за да бъдат заселени тук руснаци, или просто живот под Путинова или марионетна на него власт, но никой от вариантите не е добър. За мен лично патриотизмът (истинският) е достойнство, но дългът към семейството е по-важен.
Доколко очаквам да се опазим с военна сила? Нашият офицерски състав е продукт на процеса, произвел и украинския. Иначе казано, очаквам българската армия в една такава война основно да пречи на населението да се въоръжи и да организира отпор на нападателите. Разни генерали ще обясняват как са спасили войнишкия състав от неминуемо поражение и изтребване, и ще се редят за ордени и медали вместо за разстрел за измяна и предателство. И не се съмнявам, че руснаците или българските им марионетки ще ги накичат като елхи. Този филм вече сме го гледали преди седемдесетина години…
Съмнявам се и натовските армии да направят нещо. Русия е напълно способна да стовари у нас десетки и дори стотици хиляди десант за няколко часа, и подготовката му да остане напълно скрита. Докато НАТО обикновено действа сравнително открито, и при всеки опит тук да дойдат десетина офицери по координация българските „националисти“ се запенват и играят какви ли не театрота, за да ги спрат и отпратят. Така че очаквам численото съотношение в подобна война дори в най-добрия за нас случай да е десетки към едно в полза на Русия. При това положение нищо чудно НАТО изобщо да се откажат да воюват за нас. Заради какво и кого – отговорете си сами.
… Засега можем да гледаме. Дори по най-песимистичните ми прогнози засега вероятността описаното да се случи е не повече от 20% – това хич не е много. Бъде ли обаче прегазена Украйна, мине ли година след това и започнат ли да се появяват описаните признаци… бих посъветвал всеки да се замисли. Преди да е късно.
А можем и още нещо. Ако някой упорства, че руските интереси в България са по-важни от нашето членство в ЕС и НАТО, по същество той упорства, че интересите на Путин към вас са по-важни от вашите. Ако сте уверени, че е просто глупав, промит или обамбузен, можете да се опитате да му помогнете. Ако обаче не е такъв… внимавайте с него. Случи ли се „случката“, най-вероятно той ще е вашият нов „партиен секретар“. Преценете какъв ще стане при това положение. Ако няма да ви харесва да зависите тогава от него… замислете се още веднъж.
Искрено се надявам да има и трети запис който да обяснява защо за САЩ е много удобно този конфликт да се развива, и защо разбуниха Украинците за 3-ти път в последните 20 години да свалят законно избрано управление на държавата.
“Преценете какъв ще стане при това положение. Ако няма да ви харесва да зависите тогава от него… замислете се още веднъж.”
И му дайте отпор още сега.
И не само на него, а на всеки, който прокарва проруска политика в България.
Разсъжденията ти са подобни на моите, споменати под първа част, но не си мисля, че ЕС и особено САЩ ще седят през всичкото това време, за което ти говориш и само ще се любуват на Путин. Както посочих в споделеното по-рано, те имат оръжие против него и само от тях зависи дали ще го ползуват. Убеден съм, че в момента когато преценят, че вредите от Русия са по-големи от ползите от нея, ще действуват. Въпросът, който ме безпокои е да не дойде много късно този момент.
“Мъжете кучета ни яли, ние сме за да мрем по бойните полета. Жените и децата обаче заслужават да бъдат спасени.” WTFFF?
“Само че Русия също го има – стигне ли се дотам, ни очаква ядрен Армагедон. Биха ли отключили САЩ ядрен Армагедон заради някаква си Литва, Естония или България? Не го вярвам, ако ще да сме десет пъти в НАТО. Ще е безотговорно да погубят целия свят заради една-две дребни държавици, така че няма да го направят.”
Стане ли това, НАТО се разпада – компрометира ли се чл.5 всичко отива по дяволите. Твърде много подценяваш САЩ и западния блок като цяло.
“Русофилски открай време народ, допромиван и обамбузван от медии, притежавани от мафия под руски контрол. Голям процент руски агенти на ключовите държавни позиции. Охотно продажни (и доста от тях вече купени от Русия) политици. Патриотични движения, които са проруски повече от пробългарски… Списъкът е дълъг. И тъжен.”
Пак не съм съгласен – последното проучване на нагласите в обществото въобще не са в полза на русофилите. Мисля, че около 80% бяха дали положителен отговор на въпроса: Дали бихте воювали срещу Русия, ако тя нападне България (по памет, ставаше въпрос за представително проучване). Много добре го помня, защото русофилът в студиото при Д.Цонев (от младежкото БСП) две минути беше вързал езика и се чудеше как да се измъкне, защото малко преди това твърдеше обратното. Съдя и по друго – баща ми (вече пенсионер), луд русофил и военен (това са най-тежките случаи като цяло) говори, че щом руснаците са нападнали най-близкия до тях народ, не биха се спрели пред нищо и че Путин е много опасен и буквално “луд човек”. Повечето от бившите му колеги (доста от тях още на служба) вече мислет по сходен начин. Не се подвеждай по платената истерия по разни форуми, сайтове и телевизии. Това, че са най-кресливи не ги прави повече!
Много мрачна прогноза, за съжаление напълно вероятна.
Браво, Григор, “обамбузването” е уникално! Никъде из Гугъл го няма!
@Христо Христов: За САЩ хич не е удобно този конфликт да се развива. За тях беше удобно Украйна да се откаже от присъединяване към Русия и да обяви независима политика, или да поиска членство в НАТО (което обаче няма как да получи поне още 20 години напред). Тези цели бяха постигнати. Оттам нататък, САЩ нямат нито капка интерес от конфликт в Украйна – напротив. (Което и обяснява защо Русия има толкова голям интерес…)
А има и нещо друго. Това дали в САЩ не бият негрите по никакъв начин не оправдава това Русия внезапно да нападне Украйна и да къса парчета от територията й. Не го оправдават също така ледовете в Антарктида, откритията на “Хъбъл” и, да цитирам Янчо Чолаков, влиянието на хищните кокошки върху храносмилането на стомаха. Нека не търсим сламките в чуждите очи, когато имаме греда в своите.
@Симеон В.: Боя се, че въпросът е не “навреме или късно”, а “късно или никога”. Щом позволяват в момента повторна судетизация…
@Geo: Сори, на моменти съм старомоден.
@noemis: Боя се, че започне ли подобна история, ще се случи като в Крим – за една нощ. Значителна част от населението може и да са съгласни да воюваме срещу Русия, ако тя ни нападне (и ако не са пратени на фронта те лично), но ако държавата бъде извадена от строя и не мобилизира армия и не я прати да воюва, няма да си мръднат пръста…
@Asen: Много се надявам да не е твърде вероятна. Но… предупреденият е въоръжен.
@Виктор: Заемка от английски – “bamboozle”. 🙂
Аз мисля, че Путин си е типичен руски управник – психопат, готов да избие милиони, без да му мигне окото. В това число влизат и всички българи и нашите „братя“ руснаците.
„Имаше ли Путин начини да го стори? В Русия винаги са работели само двата универсални начина – жизненият стандарт и патриотизмът. В други страни понякога се намират и други начини, но в Русия те никога не са работели. Така че, иска го или не, руският президент е ограничен до тези двата. Няма ли как да се вдигне жизненият стандарт, остава патриотизмът.“
Григор, какви са другите начини? И ако можеш да дадеш пример къде да използвани ще съм ти благодарен.
Христо Христов, то и нашето правителство от 2013 се води за “законно избрано”, но всички много добре знаем как заграби властта. Специално Григор в този блог навреме и задълбочено разкри фалшификацията “Костинброд”.
Не случайно се връщам година-две назад. Съдбовният знак вече е даден. Събитията в България преди падането на Янукович недвусмислено говорят каква щеше да е състоянието ни без Майдана – “освободени” за трети път. И за мен е важно не дали нещо е удобно или неудобно на САЩ и Корейската народно-демократична република, а за българите. Преди всичко за нас е удобно, че маските паднаха и не трябва да имаме никакви илюзии.
Според мен – Нищо общо с действителността. Лошият чичко е на съвсем друго място.
@Кирил: Принципно за последните стотина години, ако не и повече, типичният руски управник наистина е такъв. Но като за руски управник Путин ми се струва по-скоро умерен, отколкото краен.
Други начини има много – спорт, религия, национални гордости… В Южна Америка спортът често има силен и сравнително траен ефект. В Близкия Изток, а и в някои европейски страни религията е от сериозно значение. И доста страни си имат по някоя национална гордост, посягането на която може да ги обедини доста успешно.
@Делибалтова: „Законно избрано“ правителство не означава, и не бива да означава несменяемо. Повечето диктатори и касапи по света са законно избрани…
@mick: Знаем, знаем. Лош чичко задължително има и той бие негрите.
не разбрах какво твърдиш
– че украйна щеше да бъде нападната и без майдана
– че майдана беше предизвикан от русия
А смяташ ли наистина, че ще се стигне до военна операция? Все пак предишното ни правителство можеше да се казва правителството на Орешарски, но си беше на Путин. Какво им пречи просто в следващият парламент да си вкарат достатъчно хора и по най-законен начин да напуснем ЕС и НАТО и да влезем в новият съветски съюз. Така Путин ще е спечелил, без да се е бил, даже сигурно ще го представят като негов акт. Путин идва сам тук и цялата страна се предава пред мъжествеността му и като го вижда какъв симпатяга е, веднага го приема за водач. Неговите слуги в парламента му се кланят, неговите медии го величаят, бившите сътрудници на ДС в църкват му целуват ръка и по провъзгласяват за второто пришествие на Христос, но не кой да е Христос, ами православния, славянския, че този в библията не ни харесва нещо, не е говорил за военната мощ на русия. Даже всички русофоби обкръжават парламента, но не за да протестират, за да поздравят „великия лидер“, който ни спаси пак от фашистите, този път дегезирани като ЕС и НАТО.
Но това руснаците да са горди с армията им не е ли създадено точно от политиците? Всяка година се чества „парада на победата“. Почти всички руски филми, които съм гледал, са за втората световна война. Останалите са за войната в Афганистан или някаква друга война. Като добавим и учебниците по история си мисля, че абсолютно всичко се изкривява, за да се създаде тази гордост с армията.
А като добавим и задължителната военна служба, където имат възможност още повече да им промият мозъците на момчетата… си мисля, че тази армия е от полза за политиците и тъпче руският народ, които като влязат в армията са без никакви права.
@~!@#$%^&*()_+: Първият майдан, който беше свързан с Юшченко, беше предизнвикан едно към едно от Щатите. Украинците обаче се усетиха, Юшченко излетя от картинката и нещата си ги поеха те самите. Русия направи каквото можа, за да смачка и компрометира майдана, но не успя.
Без майдана Украйна можеше и да не бъде нападната, просто защото Янукович щеше де факто да я присъедини към Русия цялата, по мирен път. Тогава щеше да бъде нападната някоя друга страна (малко по-късно, когато руската еуфория от присъдиняването на Украйна отмине).
@Кирил: Смятам, че с около 50% вероятност ще се стигне до някаква руска военна операция (като минимум полу-открита агресия срещу големи части от Украйна). Но вероятността да се стигне до руска агресия срещу България ми се струва не повече от 20% в най-лошия случай. Поне засега. И поне ми се иска да е така.
За останалото съм съгласен.
@Григор напротив, основната цел на американците в момента е да запязят ролята си на световен жандарм и водеща държава в световната икономика. Русия заедно със страните от БРИКС създадаха доста голяма опасност за тях защото могат след 10-ита години да поемат ролята на водеща икономика. Също така Китайците са хванали САЩ за топките като държат основна част от външния им дълг, който е заложен срещу златните резерви на САЩ (онези същите които САЩ откраднаха от европейските държави след ВСВ в замяна на помощи). Ако Китай си поискат парите САЩ фалират, а и населението на БРИКС е половината население на света и човешкия ресурс може да компенсира по-лошото оборудване на войските им спрямо тези на САЩ, при една евентуална война. Така че американците имат много голяма полза от тази война в Украйна, за това направиха и евромайдана. Дестабилизация на Русия като водеща държава в БРИКС означава практическо разпадане на коалицията. Китай и Индия самостоятелно не мелят зърно, защото имат териториални претенции една към друга, единствената държава която може да ги убеди да работят заедно е Русия.
Не мисля, че на някого в Европа, САЩ или където и да е, не му е ясно какво означава продължаващата експанзия на Русия.
Все пак три разкъсани държави не са малко. Не може да има и грам илюзии, че това ще продължи.
Мисля си също, че на доста места има планове – с варианти за различни ситуации. Превземането на България обаче, освен че ще е открита война с ЕС и НАТО като цяло, ще е и директна война с Турция. Защото Русия със сигурност не е единствената държава, която има сериозно влияние у нас.
Дядо ми складираше сухари, захар и олио до последния си ден на този свят. Преживял две войни. Отиде си на 88, мисля в мир със себе си и света, на своята земя, eдна сутрин в троянския балкан. Беше около 2001/2002. По същото време на неговата смърт изпълнявах шестмесечна военна служба, от която някакви колеги от университета май се бяха откачили , като че ли за да не губят време в надпреварата за благата. Службата беше бутафория от първия до последния ден, ала там срещнах и приятел, който 14 г. по- късно е мой кум и опора във всяко едно мое действие. Днес седя, чета вашите мисли, и сърцето ми плаче. България отдавна не е държава. Само територия. Няма значение дали Русия реши да напада или пък утре просто може да тресне гръм и да запали чергата. Когато дойде часът и камбаната започне да бие илюзията на стадото ще се изпари и героят на нашето време ще бъде като вълк единак в предсмъртен час, изоставен на собствените си мисли и възможности.
Аз честно казано си мисля, че ако страната ни ще е нападната или окупирана, това ще от Турция. Там също има диктатор, там също се задават икономически проблеми, а и ако се договорят с по-влиятелните държави в Европа няма нито ние да им се опрем, нито някой друг.
“Боя се, че въпросът е не “навреме или късно”, а “късно или никога””
Ако те разбирам правилно, смяташ, че Западът е достигнал вече възрастта, когато няма достатъчно съпротивителни сили. Дори това да е така бих го отнесъл само към ЕС, но не и към САЩ. Поради което си мисля, че американците в един момент ще излязат напред за да се заемат да решат въпроса. Не мисля, че вариантът “никога” е възможен.
>”Лош чичко задължително има и той бие негрите.”
И на всичкото отгоре е негър 😀
@Христо: С някои неща от това съм съгласен. Фактът обаче е, че не САЩ, а Русия нападна Украйна, откъсна ѝ земи и продължава да води война срещу нея. Ако това беше зъл план на САЩ, Русия можеше да го провали просто като не напада Украйна. Молбата за евентуално членство на Украйна някога в ЕС не заплашва Русия по никакъв начин. (В НАТО дори не смятаха да подават молба за членство, докато Русия не им откъсна Крим.) Така че теорията е хубава, но реалността изглежда доста различно.
@СТЕНАТА: Дълбоко се съмнявам Турция да си мръдне пръста за нас. А и дори да стане, не ме радва твърде много като идея.
@dimitar stoev: Героят на съответното време винаги е бил вълк единак. Поне в България. И това ни е един от големите проблеми.
А то си има причина – материалната и духовна мизерия на българския народ. Наплашени сме от нея до степен каквото и да стане най-напред да мислим за личното си добруване. Не случайно Мойсей е водил евреите през пустинята 40 години, въпреки че пътят до Палестина е месец-два. Да умре и последният, роден в робство – само така ще може да се съгради истински народ и страна. А нашето робство още продължава…
@Кирил: Напълно съм съгласен, че Ердоган е диктатор. Само че той поне играе по правилата. Може да подкрепя ДПС тук, но няма да нападне. Нито е с чак такива мераци, нито е притиснат до стената така, че да му остава само това. За разлика от Путин.
@Симеон В. Той и въпросът с колонизирането на Източна Европа от Съветския съюз се реши… половин век по-късно. А американците можеха да го решат много лесно точно след Втората световна – кеф ти атомно оръжие, кеф ти неизчерпано мъжко население, кеф ти икономика дето е половината от световната, кеф ти индустрия на военна нога… По моите мерки половин век по-късно е никога, надали ще бъда столетник.
@Божо: Айде сега подробности и американофилство… 🙂
Може и да не е военна. Всмисъл, ако се намерят достатъчно хора, които да купят земя/къщи/апартаменти в Кърджали. Настаняват се изведнъж има достатъчно хора, които искат независимост и присъединяване към Турция.
Ердоган не трябва да е притисна, него го тресе грандоманщината. От Турция се говори за неоосманизъм, за възстановяване на османската империя.
След време ще видим кой крив, кой прав. Дано и двамата да грешим.
„Друг вариант, който ще донесе несравнимо повече вътрешен авторитет на Путин… е да нападне страни от НАТО.“
Официално Путин не е нападал Украйна, а ти го прати и срещу НАТО 😀 Едно е патриотичната пропаганда в една държава, съвсем друго е как действа във външнополитически план. На USA&ЕС много им се искаше да има реална война (Русия да влезе в Украйна), в която да могат да посочат с пръст лошите (пропаганда има и от другата страна) без да трябва да се червят засрамено пред камерите. Сега и двете сили се ритат по кокалчетата в една „гражданска“ война за сметка на украинците… Тъжно е 🙁
Още по-тъжно е, че и НАТО, и Русия нямат път назад, а войната ще си продължи на приливи и отливи. Само се надявам някой от големите да не влезе официално като страна в конфликта. Със сигурност няма да се стигне до ядрено оръжие, но и конвенционалното нанася доста поражения, както добре се вижда…
http://kultura.bg/web/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B0/
@Кирил: Поне засега потокът от Турция към Родопите е предимно от хора, които нямат желание да живеят в Турция. Надявам се така да остане и за в бъдеще.
@stealth: “Официално Путин не е нападал Украйна…“ Вече призна открито за руските войски, „освободили“ Крим – това за мен е официално нападане.
На USA & EC никога не им се е искало да има реална война. Пука им на жилетката дали могат да посочат с пръст Русия или не. Важното е да я победят – а техният начин за това е мирното икономическо съревнование. Това е теренът, на който демокрациите печелят срещу диктатурите. На военен терен обикновено печелят диктатурите срещу демокрациите. Иначе казано – още един пример, когато нечия теория звучи добре, но в реалността се наблюдава обратното.
Продължи ли след мирното споразумение натискът на руските войски – пардон, „опълченците“ – Порошенко няма да има друг изход освен да обяви цялостно военно положение и мобилизация. А хвърли ли стохилядна армия срещу „опълченците“, Русия няма да може да отбива положението с колкото части може да прекара тайно – ще се наложи да се намеси открито…
+o: Доста крайна позиция. Не зная дали описанието „отвътре“ съответства на истината. Но описаната позиция наистина съвпада с абсолютна точност с налаганото от „гебухата“ по руските Интернет форуми и масмедии.
“По моите мерки половин век по-късно е никога, надали ще бъда столетник.”
Ами-и, мерките на държавите почти никога не съвпадат с тези на хората.
“Важното е да я победят – а техният начин за това е мирното икономическо съревнование.” И ти вярваш в това “мирно” съревнование?
Твърде много вяра има тука, твърде много. Бъди малко по-скептичен… Анализът ти общо взето извежда тезата до това колко е черен Путин, и колко по-бял е Западът. Което не е вярно и в двата случая. Нито Русия е чак толкова зла, нито пък Западът е чак толкова добронамерен, а и обратното. Общо взето са си антагонистични сили, които действат по сходен начин. Просто пропагандата и от едната и от другата страна, създава с лекота “религии”, които славят ту едната, ту на другата. А те и едните, и другите лъжат…
А ти ми говориш за “мирни” съревнования!… Един от големите проблеми, който руската пропаганда може да си използва постоянно, е несъвместимостта на западните ценности изобщо с Майдана. В крайна сметка целият западен пазарно-икономически свят, който нарича себе си “демокрации”, не би приел подобна форма на демокрация. Множество от хора, през площадни размирици да сменят властта! Любопитно ми е какво ще се случи, ако Майдан има примерно в Берлин? И тук наистина критиката може да е огромна, понеже няма консистенция в действията на Запада. Ако врагът ти (Русия) отцепва целенасочено парчета от други държави (Абхазия, Ю. Осетия, Приднестровие), това е груба намеса в съществуващия ред, която бива осъдена незабавно. Но ако ти създаваш други държави (Косово да речем), то това е висша и най-правилна форма на демокрация. И всъщност именно това политиканско лицемерие, налива вода в мелницата на Путин, и кара обикновения руснак да му вярва. За съжаление Западът ще се унищожи отвътре, сам потъпквайки част от ценностите, които уж изповядва. Което е добре дошло за всички авторитарни откачалки от Лукашенко, през Орбан до Путин, и останалите по на изток.
Пък за войната – трудно ми се струва да я избегнем. Мисля, че твърде много си преувеличил с 20-те %, но – да, това е възможен сценарий.
Ердоган е типичен турчин. За него най-важна е търговията и благоденствието. Кримските татари имат дълбока връзка с Турция. Когато Русия неочаквано заграби Крим те възлагаха големи надежди, че Турция ще се застъпи за тях. Техният лидер Мустафа Джемилев ходи в Турция, вдигаха много шум, но получиха само едно “потупване по рамото”. Откакто Крим стана руски, татарите изгубиха доста. На Джемилев и Чубаров им е забранено да стъпват на територията на РФ, акциите на татарите се забраняват и провалят от новата руска самоотбрана, нормалното функциониране на тяхното събрание (меджлис) се възпрепятства от новата власт по различни начини, а наскоро бяха иззети и сървъри на техния телевизионен канал. Досега Турция не само мълчи, но е и една от първите страни, чиито круизни и търговски кораби започнаха да акостират на пристанищата в Крим, въпреки забраната, наложена от Украина.
Според мен, Турция не само, че няма да ни нападне, но и ще бъде първата натовска страна, която ще ни подкрепи при една хипотетична руска военна интервенция. Турция има нужда да е част от НАТО и не мисля, че с лека ръка би оставила съюзът да се разпадне.
Аз също не се възприемам като параноик, но си задавам въпроса защо Русия поръча на Франция онези Мистрал-и? Това са десантни кораби. Десантните кораби са подходящи само за нападение.
@Николай: Вече го казах ясно – демокрациите имат предимство в мирни съревнования, а диктатурите – във война. Западните държави определено са по-близо до демокрация от Русия. Става дума не за вяра, а за знаене на прости закони.
Путин не е черен (като изключим това, че до голяма степен създаде системата, която го притиска сега в ъгъла). Той просто или трябва да бъде такъв, или ще бъде сменен от власт и най-вероятно премахнат. Напълно си прав, че в това противостоене чисто черни и чисто бели няма. Но все пак мисля, че Западът е мъничко по-близо до бялото от Русия, поне в този конкретен случай. (В други е обратното.)
Западният пазарно-икономически свят неведнъж е приемал подобна форма на демокрация, и ще я приема пак. Без особена охота, но все пак. Да си го кажем честно, Янукович се издъни направо зловещо. В западните страни изключително рядко се случва нещо близо до това, така че там въобще за подобен Майдан ще има мегдан много рядко. Също, когато Янукович дойде на власт, на Запада хич не му беше приятно, но не откъсна територии от Украйна, не организира бунт и не вкара войски без опознавателни знаци, нали? Да, не са чисто бели, но и сивото си има градации.
Подобно е положението и с отцепничествата. В Косово все пак си имаше сериозни избивания на албанци от сърби (не че после не стана и обратното, но поводът за Запада беше този). В Украйна най-тежкото беше един готвен законопроект да се ограничи използването на руски език в официалната дейност на обществото (който не мина). Има разлика. Съгласен съм, че има и подобие, и то налива вода в мелницата на Путин. Но понякога животът не е черно-бял.
За войната – и за мен 20% са най-песимистична прогноза, погледнато отсега. Ако обаче Русия завладее цяла Югоизточна Украйна, за да се свърже с Приднестровието, ще ги смятам вече за оправдани.
@tok7886: Не зная дали Турция ще бъде първата натовска страна, която ще ни подкрепи, и имам леки (не много силни) опасения към подобна подкрепа. Но и аз мисля, че ще ни подкрепи.
аз не мога да разбера какви биха били ползите от завладяването на нови територии, незаселени с руснаци. Русия и сега има предостатъчно територия. След като премина телешкия възторг, новата придобивка Крим се оказа всъщност голям проблем, и разходите по него реално понижават благосъстоянието на руснаците. Без съмнение резултата ще е съвсем същия ако се стигне до някаква форма на откъсване на част от Украйна – тя няма да е в състояние да се самоиздържа. Ако това може да се преглътне за населени с руснаци територии, за други ще е много по-трудно, не може да бъде оправдано по никакъв начин, и няма да има положителен вътрешен ефект. Освен това, след завземането на територия тя трябва да се задържи. Задържане на територия с приятелско население е едно, но с такова което мрази окупаторите, като в западна Украйна, е огромен проблем. Украинците вече веднъж демонстрираха, че не се предават, и окупация на неруска Украйна ще е крах подобен на Афганистан. Когато към Русия тръгнат конвоите с ковчези, популярността на кагебистката клика ще се срине.
Чета анализите тук с нескрит интерес, напоследък и с ужас, и искрено се надявам само да си надъхваме параноята.
Уви според мен разковничето е именно в казаното по-горе, че демокрациите печелят икономически, а диктатурите (били те държавни или религиозни) – военно. Бих добавил свободата, образованието и богатството печелят сърцата, но деморализират, докато липсата им стяга редиците и мотивира.
Според мен Украйна са почти в идентична ситуацията в която би била коя да е от източните ЕС/НАТО държави, без значение от договорната обезпеченост. Т.е. не бива да очакваме, че ако нашата държава попадне в подобен сценарий, някой ще тръгне да ни помага. Особено ако е добре направен като “вътрешен сценарий”, тъй като НАТО лесно ще се измъкне, че не се занимава с вътрешни проблеми. Което според мен и е най-реалистичната опасност и сценарий. Не мисля, че Русия директно ще влязат в България. Те имат достатъчно марионетки и балами, които да им вършат мръсната работа на ниво. А и те ще имат много по-голяма полза от подвластен (куц) троянски кон в ЕС отколкото от фактическата ни територия. А и какво ще правят с Румъния? Същото е и с балтийските страни, където има значителен процент съветски граждани. Ако им се налага, ще изиграят някакъв вътрешен сценарий и толкова. Ще опашат страната си с конфликтна буферна зона, където ще разръчкват жарта когато се налага, но няма да си цапат официално ръцете. Струва ми се, че това е вероятния план. Въпреки, че ако реално руснаците тръгнат из Европа, трудно някой ще ги спре а и няма да се загрижи, поне докато не минат средата на континента, което пък те едва ли ще направят, защото там вече ядрения чадър е реален. Така че един масиран военен сценарий, ако се реализира, ще спре най-вероятно по средата на континента, с Русия прибирайки си блудните деца под булото. И това много вяротно би им се разминало, освен ако не се полакомят за още (като нацистите). За немците беше лебенсраум и унтерменшен, за руснаците е (изгубена) сфери на влияние и заблудените малки братски народи.
Според мен Турция и Русия ще играят заедно, каквото и да става, докато не се погнат една друга открито. Малко като Хитлер и Сталин които тръгнаха като първи дружки. А при реални военни действия срещу нас, по всяка вероятност България ще изиграе Полша. Русия ще завземе черноморието под някакъв сълзлив претекст (напр. атентат срещу техни туристи), турците ще изпълнят “братския си натовски дълг” и ще тръгнат да “спасяват” своите хора, окупирайки Южна България, та чак до Разград, създавайки буфер зад руснаците. А България ще остане да крета “независима” и “защитена” в западната си част около Пирин и София, може би Плевен, докато страните партньори само ще цъкат и размахват пръст.
Засега Ердоган и Западните страни са си взаимно удобни, но това не се знае докога ще е така, особено с перспективата турците да се ислямизират, както и никога да не влязат в ЕС.
Тъжното е, че ние нищо не можем да направим в който и да е военен сценарий, дори и да бяхме перфектно уредена и уважавана държава. И това не е щото са ни разсипали армията. От нас почти нищо не зависи и никога не е зависело межу впрочем. Единственото, което можем да правим са партизански тактики, само че мотивацията срещу руснаците ще е ниска заради подривниците и пропагандата, а омразата срещу турците макар и закърмена у много хора, ще радикализира и срещне отпора у мюсюлманското население.
Та понеже в голямата игра, така или иначе не играем, следва поне да си оправим собствената кочина в държавата. Ако ще става война така или иначе сме зян, но ако светът тръгне че се вразуми, ние ще си останем все същия убитак.
Между другото ислямизмът е много по-осезаема и сериозна заплаха за континента и ни разяжда от вътре. Единственото положително на фона на Русия е, че тероризмът евентуално ще засили сплотеността и отбранителните ни сили и бихме дали по-силен отпор на външен агресор.
@Пешо: Целта ми изглежда именно постоянното поддържане на телешкия възторг. И това е, което ме плаши най-много – за тази цел трябва непрекъснато завоюване на нови и нови територии. Благосъстоянието на руснаците спада, но то е заради злите козни на Запада, нали?
От това, което изтича, Русия се готви да откъсне Югоизточна Украйна и да остави Северозападна, поне на първо време. И в Югоизточна процентът на руснаците на повечето места е доста под 50, но за гаулайтери стигат и 20% от населението. (Ако са военни фамилии, докарани от вътрешността на Русия – и 2-3%. От което е добре да си направим изводите тук.)
Конвои с ковчези вървят към Русия от началото на конфликта. Някои източници вече ги оценяват на около 2000. Какво наблюдаваш – сриване на популярността на кагебистката клика или излитането ѝ до небето?… Да, истината я знаят само семействата им, на които е забранено да гъкнат под страх от военен съд. Помниш ли оная майка, която надигна глас, че поделението на сина ѝ е вдигнато по тревога и прехвърлено в Украйна? Под съд е за държавна измяна – не за клевета или паникьорство….
@gamar: Мъчи ме подозрението, че изгуби ли Русия инициативата да прави външнополитически поразии, ислямизмът внезапно ще започне да крее. Но това е просто усещане, неподкрепено от сериозни факти. Дали е настина така ще се види някой ден, но няма да е скоро.
Че НАТО няма (и реално не може) да се опъне на Русия съм съгласен. Не съм съгласен обаче, че тя ще предпочете куц троянски кон в ЕС. Това тя си го имаше досега, изгуби го и е сравнително малко вероятно да се върне отново. А и обикновеният руснак не разбира от троянски коне в ЕС – разбира от военни победи, присъединени територии и прочее прости и ясни неща. Така че на Путин му трябват такива неща, ако иска да си закрепи популярността – тоест, да оцелее физически.
Народ, който е читав, много трудно може да бъде победен. Израелците са шепа хора, но направо размазаха почти двеста милиона араби в няколко войни. Швейцарците са мирна и кротка нация, но дори Хитлер не посмя да ги атакува, и не само защото парите на целия свят са там – защото всеки швейцарец има автомат под леглото и е готов да го употреби при пръв призив. Така че според мен трябва да си оправим народа – като тръгнем от това да го образоваме малко, да не е чак такива Дарвинови лауреати. Оправи ли се народът, ще се оправи и държавата.
Евреите (при това всички) имат мотивация, подготовка и оръжие. И живеят в полувоенно положение от както имат държава.
Ние нямаме ни едно от трите…че и държава почти нямаме.
Според мен имат нужда от конете. Хем са донякъде подвластни и управляеми, хем могат да оказват влияние на съюзите (справка Орбан от днес). За капак е по-евтино и безболезнено. Вярно не толкова показно, но в даден момент рационалното ще надделее.
Разбира се ако му прищрака релето, ще тръгне с танка, но тогава няма да се ограничи до нас, просто по географски и други причини ще сме му на пътя.
Та мисълта ми е такава – стигне ли се до война, пиши го бегал за света като цяло, дори и да се въздържат от ядрено оръжие. А ние ще патим най, защото за съжаление ние сме на пътя и на двете опасности (ислямската и “правослвната”) и не сме и грам подготвени за нищо.
Дали ще тръгне на война, надявам се че не, но е трудно да се каже. Само че поддържането на статуквото и марионетките си продължава и не виждам причина да го спира. Между впрочем, не мисля, че е отрязан в България. Вярно малко излязоха от светлината на прожекторите, но все още оказват влияние и дърпат конците. Нещо реално да се е променило по отношение на интересите на Русия? И южен поток си върви, гражданите ѝ си пребивават тук, мафията ѝ си оперира, протежетата ѝ се разхождат свободно и плещят глупости, Волен ни изкарва в Крим от НАТО и т.н. В тази връзка единствената реална необходимост да ни нападат би била ако си оправим държавата и разкараме предателите и престъпниците. Тогава след като няма кой да прокарва интересите им, ще трябва да се намесят директно.
п.с. между другото това, че в България 80% евентуално са срещу руската агресия и българските подлоги, не означава, че ще има някакъв героичен резултат. Същата работа е била и ’44, а между впрочем дотогава все още не сме водили бойни действия и териториалните придобивки са били все още осезаема перспектива. Ако изключим съюзническите бомбардировки, войната за нас се е движела като нещо далечно от новините и по най-добрият възможен начин, а комунетата са били низвергнато малцинство. Обаче с обявената ни война от Русия и навлизането на червената армия, нашите започват да колят и бесят. Та аз се страхувам не толкова от войната като такава, а от това, че ако утре Путин стъпи при нас, първо че ще се дадем без никакъв бой, второ на власт ще сложат отговорните Манолова, Волен, Миков и сие, а всички ние, които се плюнчим по блоговете и до скоро сме им се присмивали на лудостите, в най-добрия случай ще ни каторжат някъде или направо ще ни теглят по един (което те и сега биха направили на драго сърце ако имаше как да им се размине).
@gamar: Страх ме е, че Путин е зависим повече от всичко друго от подкрепата за него сред масовите руснаци. А от превземането на Крим насам вече е позициониран в очите им единствено като цар-завоевател. Не носи ли редовно нови военни успехи и териториални придобивки, ще бъде отписан от тях, и съответно сменен и ликвидиран. Така че няма избор. Ще не ще…
@Пешо, тези клипчета съм ги препоръчвал и преди, задължително гледай поне първото.
(Григор все още филтрира youtube, така че ще ви дам само hash-овете)
“Understanding the Russian mindset” ( HE6rSljTwdU )
“Will Russia become a superpower? Part 1/2” ( EL_09mazZs8 )
“Will Russia become a superpower? Part 2/2” ( XMv9EvthOrQ )
Много често се говори за геополитика, но съвременния човек възприема това повече като начин за създаване и поддържане сфери на влияние. Тези клипове всъщност показват, че геополитиката всъщност се определя от географските особености за водене на война и отбраняване на граници.
На Русия не ѝ трябват земи, на Русия ѝ трябват географски бариери. (Че подобно мислене е остатък от преди-атомната епоха… не го обяснявайте на мен, а на онези чугунени глави край мавзолея).
Точно поради тази причина не мисля, че Русия ще се опита да анексира Черноморието ни, нито останалата част от България. България е заобиколена от 3 страни, които са в НАТО, а десантът трябва да се провежда по море. Дори в момента има достатъчно НАТО-вски кораби в Черно Море, които да окажат сериозен удар на всякакви десанти. Дори да успеят да заграбят някакво парче земя, то е кошмар да бъде отбранявано, ако нямат накъде да отстъпват. Отделно Турция ще затвори Босфора за руски кораби и ще го отвори за всички НАТО-вски (сега има ограничения за тонажите и времето на пребиваване).
Затова бих казал че вероятността за такъв сценарий е под 0.1%.
Вероятността би била много по-голяма ако Русия и Турция влезнат в съюз и се споразумеят да си разделят България. Черноморието за Русия, Родопите за Турция. Благодарение на възродителния процес, много от собствениците на имоти в Родопите са турски граждани, а доста от останалите тук гледат на България като на мащеха.
Ако НАТО и ЕС се разпаднат, САЩ изпаднат в дълбока криза, а Русия демонстрира стабилна икономика и значителни военни победи, тогава подобен съюз би могъл да е възможен, макар и крехък.
На този етап обаче Ердоган не е нито толкова глупав, нито толкова отчаян, за да хвърли питомното и да тръгне да гони дивото. На този етап това е немислимо.
Путин иска да възроди Руската Империя и затова е логично неговата първа цел е да обедини всички територии които са били руски. 😉
От стратегическа и геополитическа гледна точка, има много по-голям смисъл да се присъедини Калининград към главната територия на Русия. За това първо ще е нужно Беларус да проведе един светкавичен референдум за анексиранe. А след това Литва, Латвия и Естония могат лесно да бъдат отрязани и прегазени. И понеже те са в НАТО, това как НАТО ще реагира, би било съдбовно за бъдещето/съществуването на съюза.
Но честно казано, аз не мисля че има място за паника. Предимството на изненадата вече е изгубено за Русия. Икономиката ѝ отива в канала, при репутацията ѝ. НАТО активно се подготвя за отбрана. Дори Украйна със старата си съветска техника, някак си успява да удържа фронта.
Но по-подробно за това ще пиша по-късно.
@Григор: „На USA & EC никога не им се е искало да има реална война. Пука им на жилетката дали могат да посочат с пръст Русия или не. Важното е да я победят – а техният начин за това е мирното икономическо съревнование. Това е теренът, на който демокрациите печелят срещу диктатурите.“
Разбира се, че им пука. Психологическата война е изключително наложителна, предхождаща всяко друго действие. Да направиш врага си черен (добре де, не най-добрият избор на дума :D), да го превърнеш в нечовек. Когато чуеш „терорист“ замисляш ли се какво точно значи това или си представяш брадат арабин? PR-ът в днешно време работи изключително добре.
А за икономическото съревнование не съм сигурен. Цените на петрола сигурно влияят доста, но санкциите, смятам, не вършат кой знае каква работа. В И-нет ползваме проксита, а в реалният свят има достатъчно държави, които с удоволствие играят ролята на посредници.
За демокрациите и диктатурите нямам идея защо си решил така. Братският американски народ изнася „демокрация“ от години и за тази цел отделя доооста пари за… военен бюджет. Да, това че сме съюзници, не трябва да ни кара да не виждаме какво се случва реално. Защото, ако неща се изпуснат от контрол ще ни накарат да се включим и ние във войната за Украйна. Разбира се, не като член на НАТО, но в някаква коалиция, както навсякъде по света в последните години, раздаваща правосъдие, разпръскваща демокрация… и хаос.
@Иван: Нямам усещането, че Украйна успява да удържа фронта. И мисля, че в конвенционално атакуващо отношение Русия вече превъзхожда НАТО и това превъзходство е вероятно да се засилва в близкото бъдеще.
@stealth: В момента, в който Русия атакува братска държава без особена причина (молба за членство в ЕС твърдо не е особена причина), тя сама се изкарва терористична. А колко добре би провалила мръсните планове на САЩ и ЕС ако просто не го направи, нали?
Санкциите са чисто символични като ефект. Цените на петрола обаче вършат доста работа. И най-комичното е, че Русия и САЩ са съюзници по въпроса.
За демокрациите и диктатурите – просто това е фактът. Не съм го решил аз, че да имам причини. И според мен нещата в Украйна са на косъм от това да стигнат до етап, на който Русия ще може да бъде спряна единствено с военната сила на НАТО, включително с готовност за пълномащабна употреба на ядрено оръжие. Уви, НАТО няма да се намеси. Но се боя, че изборът му вече не е дали да воюва с Русия или не, а дали да воюва с Русия на украинска територия или на своя територия. Просто Путин няма избор – или ще жъне нови и нови военни победи, или ще бъде сменен и ликвидиран. Според теб кое ще избере?
Утре, събота, в 11 часа пред президенството ще има протест под надслов “стоп на Кремълската агресия в България”.
Впрочем, протест на комунисти и нацисти в защита на Русия и срещу ЕС и НАТО вече имаше. Затова утре си заслужава да покажем, че в България няма само хора с промити от пропаганда мозъци. Надявам се да няма провокации утре.
“Русия не е толкова силна, колкото се боиш и не е толкова слаба, колкото се надяваш” – У. Чърчил
Един интересен анализна руски военен експерт. Някои от нещата, които казва ги знам, за други се досещам, трети ми се струват странни.
http://www.the-village.ru/village/city/city-news/176731-army
@Малинов: Мисля, че сериозно надценява натовските армии. Извън това обаче доста от нещата са верни.
Действителният ни враг е организираната реалност (тези, които я създават/контролират и тези, които се заразяват с вредни меми).
Щях да напиша “войната, която трябва да водим е информационна”. Обаче… не. Не трябва. Аз на никого не съм длъжен. А пък и не съм добър психолог, не мога да хакна душите на милиарди хора. Не съм и магьосник…
Интелигентни хора спорят без да отричат организираната реалност. Аз не се смятам за кой знае колко интелигентен, обаче имам една супер сила – разпознавам вредните меми, разпознавам организираната реалност като колективна халюцинация (колективно въображаемо).
Бих могъл като прост мембот да разпространявам връзки към майсторите хакери на човешките души (вижте например страницата в Уикипедия “Иван Попов (писател)” – там има връзки към всичко публикувано от Иван Попов). Но разликата между мембот и мемоид е тънка. А и да се жертвам да спасявам зомбита от организираната реалност, които не искат да бъдат спасени…
Можете ли да ми препоръчате други литературни произведения в стил “турбореализъм” и “хакери на човешките души”? Да почета малко интересни неща преди да почнат да гърмят атомните бомби*.
През последните години изтекоха разни документи (WikiLeaks, Snowden). И нищо. На мнозинството не му пука. Продължава да мисли в плоскостта на организираната реалност.
* Това е напълно реална заплаха. Ето защо: на високите етажи на властта има психопати (поради тяхната естествена склонност да се намират точно там), хората са склонни да изпълняват заповеди (вж. експеримента на Милграм), мнозинството от хората нямат представа за това и вярват в организираната реалност.
Последната война ще бъде войната срещу зомбитата. Но не зомбитата като тези от филмите. А вярващите в организираната реалност. Малцината, които разпознаваме организираната реалност като колективна халюцинация, нямаме шанс. Зомбитата са повече. Имат повече оръжия. И са достатъчно интелигентни за да унищожават (но не достатъчно за да не унищожават).
Хората от съвсем скоро ползват мощни оръжия. Развитието на оръжейните технологии изпреварва еволюцията. Вероятно и на други планети е така. Затова още не сме намерили разумен живот във Вселената. И се чудим – има ли разумен живот или няма… Или има само живот най-много на нашето ниво – “почти разумен живот”.
Дали има живот извън Слънчевата система – убеден съм, просто няма как да няма при положение, че има толкова много планети, които са подобни на Земята. Но не съм убеден, че има разумен живот – достигнал по-високо ниво от нашето. Или ако има – това ще е по някаква малко вероятна случайност – случайно паднал метеорит върху психопата, който е щял да натисне копчето, случайно някой объркал някой кабел и бункерът на другия психопат гръмнал, съвсем случайно еволюцията е създала същества, които са изключително интелигентни (много повече, отколкото се изисква за да се размножават успешно).
@Валентин: Лошото е, че рязка граница между зомбита и не-зомбита няма. Да не говорим, че и размитата е извънредно динамична.
По-интересен е друг момент. Във всяка форма на общество „съгласните“ са мнозинство – това е, което обединява обществото. Кристални общества на чистия разум има как да има само на теория, точно както примерно единен светъл комунизъм. Където има задължително равенство, няма как да има свобода, а където има свобода, винаги ще има различия в интелигентността. И оттам – във владеенето на манипулациите, за защита или атака. И по-интелигентните винаги ще се изкушават да организират реалността за по-неинтелигентните.
Неорганизируеми ще са тези, които са несъгласни, или не-нормални. (Доколкото нормата е мнозинството, съгласните.) Това обаче включва и големия процент луди и неадекватни. Много от неприемащите организираната реалност ще са такива просто защото не са в състояние да приемат каквато и да е реалност.
Оттам нататък единственото спасение е деглобализацията на всички нива и диверзитетът…
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Украйна – политика, икономика, световни конспирации – 3
Така нареченото съгласно мнозинство всъщност и то не е съгласно напълно, а само привидно. Ако вземем произволно двама “съгласни” няма как те да са съгласни по 5, 6 или 10 различни въпроса. Демокрацията представлява избиране на по-малко лошия кандидат (предлагащ по-малко лоши неща).
А дали в момента няма хора, които си мислят, че са достатъчно интелигентни за да организират реалността на “зомбитата” и по-малко интелигентните (и мислят, че знаят какво е “добро” и го правят в името на “доброто на човечеството”, “хуманизма” и т.н.)?
Може би войните и “тероризма” го управляват те, с цел да “спасят планетата/човечеството/хората/обществото” (от “глобалното затопляне”, “глобалното захлаждане”, екологичните катастрофи и т.н.)?
Тези войни и унищожение имат потенциала да държат хората в засегнатите райони на примитивни нива на потребление, като по този начин намаляват “въглеродния отпечатък”. Тоест, хипотезата ми е, че има интелигентни (или мислещи се за такива) екомемоиди, които правят зло в името на доброто.
Цитатът е от Иван Попов, “Хакери на човешките души”.
Но от друга страна, подобна деструктивна дейност намалява общия брой на интелигентни хора. Значителна роля за научно-техническият прогрес има общият брой на интелигентни хора. А повече население (при добри условия на живот) означава и по-голям брой на интелигентните хора и гениите.
При по-малко интелигентни хора има риск да не успеем да създадем средства, с които да поддържаме екологията. Невежите и бедни хора също могат да бъдат заплаха, не само богатите и оставящите твърде голям “въглероден отпечатък”. Бедният човек е по-склонен да ползва стари и мръсни технологии, които замърсяват околната среда с истински замърсители (а не с въглероден диоксид – храната на растенията). Защото богатият може да избере по-чисти и скъпи технолгоии. Докато бедният няма как да избере по-скъпи технологии, защото не може да си го позволи. За него това е избор на живот и смърт.
@Валентин: Определено има хора, които са достатъчно интелигентни, за да организират реалността на „зомбитата“ и на мислещите се за интелигентни. При положение че го вършат успешно…
Проблемът тук е какво е добро. Дори сред желаещите добро за всички (далеч не всички „организатори“ са такива) всеки дава отговор според интелекта си. Откриването на съвършеното добро би изисквало съвършен интелект. Отделно, доброто е конкретно спрямо ситуацията: Лем има един чудесен разказ по въпроса. Най-сетне, доброто е субективно: това, което е сумарно най-добро за всички, може да е по-лошо за значителна част от тях, отколкото нещо друго.
Тук отново се връщаме към необходимостта от деглобализация. Или по-точно за глобализация на възможностите за избор и деглобализация на задължителностите за съобразяване с тях. Постигане на максимален диверзитет от общности и общества, със само една обща черта – разбирането, че насилствената промяна е неприемлива… Когато този принцип бъде възприет, останалото описано си намира мястото много просто и естествено.
Също така, прогресът е динамичен неравновесен процес, Пригожинова система. Оттук и невъзможността да бъде напълно чист като технологии. Възможно е да е разумно чист, и е важно да се прави разлика между двете.
Ето две добри статии за руската армия.
Russia and Ukraine: Not the Military Balance You Think
The Russian Military
Иначе съм напълно съгласен с Чърчил.
Рядко глупава и препълнена със стериотипи статия. В крайна сметка единствената и цел е да извърти нещата така, че да се окаже, че руснаците са агресори, които едва ли не утре ще нападнат България. Не казвам, че тук няма руски агенти, но в исторически план Русия не е инициирала агресия към съседна държава от почти половин век, докато за американците тези дейности са ежедневие. Споменаваното правителство на орешарски беше крайно проевропейски и проамериканско. Точно то спря руските проекти и започна с пъти по-скъпата идея за седми блок на козлодуй, който може да струва колкото цяла белене с всичките и аксесоари, но за сметка на това е американски. Това правителство първо подкрепи преврата на неонацистите в Украйна. Моля никой да не извърта, в Украйна имаше въоръжен преврат извършен от неонацисти, а не от ядосания народ. Това са историческите факти. Така че относно благосъстоянието на родината ни мен не ме притеснява дейността на руската агентурна мрежа, а дейността на американското икиномическо лоби, което заедно със някои европейски компании източват и обезкървяват икономиката ни. Всъщност истинските ни врагове не са русия, ес, сащ и тнт държави, истинските ни врагове са наднационалните корпорации, независимо в коя точно държава са регистрирани. Руските корпорации са точно толкова опасни колкото и американските за нас.
@Angel: Откъсването на Крим с военна сила и воюването на страната на сепаратистите в Донбас води ли се иницииране на агресия към Украйна или не? По моите критерии е точно това.
Също, съществува ли „преврат на неонацистите“ в Украйна извън руската пропаганда? Според мен преврат се нарича нещо, направено с военна сила – общонародните протести се наричат иначе. (В противен случай митингите срещу Орешарски съвсем сигурно също са били преврати, или опити за преврат.) Също, украинският неонацизъм сигурно е най-интересният на света, с изхвърлени от парламента и пъхнати в затвора близки до нацизма депутати и говорител на парламента евреин…