Прозорецът – 2

Този запис е разширен отговор на един коментар към предишния:

Anonymous:

predpolagam 4e deistvieto ne se razviva v Bylgaria za6totot nikoi maloumen niama da poviarva 4e v bylgarski grad moje da ima ezero s lebedi i ciganite da ne sa giizlovili a ezeroto da se e zapazilo s prozra4na voda ili cvetiata da ne sa gazeni i kysani ot razni oligofreni

Малоумие ли е да повярваш в такова нещо, Anonymous?

Някои твърдят, че е първична материята на света, и че образът му вътре в нас е само отражение. Други – че истинска е представата, и че тя е, която променя и вае материалния свят. (Или поне представата на Бога.) Кое е вярното?

Не съм теолог. Но зная, че в дивата природа паркове с лебеди, влюбени двойки и паради няма. Всеки един парк или парад е възникнал в нечий ум, не божествен, и след това е бил претворен в реалността. Чрез труда и усилията на хората.

Не зная има ли Бог. Не съм вярващ. Но зная, че хората, които творят, материализират представите си. Чрез черен труд и пот, и усилия, а не с всемогъщи слова. Но го правят – и стават достойни за името Творец. (Бог или дявол, е друг въпрос.) И раздават на околните света, който е вътре в тях – такъв, какъвто е.

Например парк с езерце, лебеди и цветя. Може би в реалния свят някой ще лови лебедите, а друг ще къса цветята – но достатъчно ли са Творците с красивата представа, ще има отново лебеди, и ще растат нови цветя. Докато някой ден и последният рушител не се засрами и откаже… А ако в представата паркът по начало е оскубан, цветята окъсани, и лебедите избити, надали някой изобщо ще се потруди да я превърне в реалност. За щастие.

Дали в България не може да има такъв парк с езеро? Убеден съм, че може. Да, може би от време на време някой злосторник ще убива по някой лебед. Да, сигурно ще се намира кой да къса цветя. Но ще се вижда ли това от далечината и височината на съседната болница? Понякога един лебед по-малко, или две-три откъснати цветя? Или дори някоя хвърлена хартийка? Не вярвам.

Мисля, че който не търси с лупа недостатъците, ще вижда красотата на цялото. И ще вярва охотно, че може да има такъв парк. Не защото е малоумен. Напротив – защото е мъдър.

Това е отговорът ми. Но може ли да те попитам нещо, Anonymous?

Ако ти беше слепият пациент до прозореца, какво щеше да “видиш” през него, и да разкажеш на съседа си по стая? Щеше ли да е нещо, заради което да си струва човекът да живее, и да се бори? Красивият парк с езерцето, и влюбените, и парадите? Или щеше да е оскубан, мръсен парк с мътно езеро, окъсани цветя, зли и крадливи банди, и минаващи боклукчийски коли? Нещо, което би поболяло и здрав?

Или дори направо гол, сив и безличен калкан на отсрещна сграда? Дори ако всъщност там наистина има красив парк, и бистро езерце с лебеди, и влюбени двойки?

Аз не бих искал да живея в твоя свят, Anonymous. И изтръпвам от мисълта, че ти живееш в него… Разликата не е голяма – като между наполовина пълната и наполовина празната бутилка е. Но тази “никаква” разлика прави моя живот щастлив и пълноценен, а твоя – непрестанна мизерия. Наистина ли искаш да живееш така? Харесва ли ти?

Защото изборът е единствено и само твой. И никога не е късно да го промениш.