Преди време Пъструшка разказа тук за себе си и братчетата си, които си търсят дом. Оттогава две от братчетата ѝ откриха на кого да помагат и да правят по-щастливи дните. Тя и близначето ѝ обаче все още са при нас.
Не бих се разделил с тях, ако можех да ги запазя. Гарсониерата ми обаче е твърде малка за четири котки – тежко е и за тях. Имат хигиенни навици, благи и гальовни са, не раздират мебелите, не са претенциозни на храна, но това не решава проблема с мястото.
Особено трудно е на Рангелчо. Вече е почти пораснал (на цели десет месеца), и баща му го тормози сериозно. Често таткото го мие и любовно го гледа как се храни, но надделеят ли инстинктите, напада сина си и го гони и бие. Нямаме как да ги държим разделени – твърде малко е мястото. Нямаме как и да опазим малкия – денем сме на работа, нощем спим…
И Рангелчо расте наплашен и изтормозен. Коте със специални нужди – от спокойствие, доброта и внимание. Отидем ли до скривалището му да го погалим, отначало е неспокоен. Но след по-малко от минута галене вече мърка, излиза, гали се и той и прелива от щастие. Няма от него по-обичен и щастлив на света – за милувка е готов да зареже и храна, и всичко… И много ни се иска да му намерим дом, където ще бъде приютен и обичан. Където ще има спокойствие. Получи ли обич, той умее да я върне стократно.
Затова и се обръщам към всички читатели – ако търсите благо и гальовно коте, или пък познавате някой, който търси, се обадете! Драснете коментар под този запис. Или пък ми пишете на grigor в този сайт.
Благодаря ви предварително – и от сърце!
Пробвай с обява в печатно издание, ние на няколко намерихме дом чрез в. “Позвънете” с безплатна обява, подадена по телефона. От обявите в Интернет нищо не излезе. Вестниците явно се четат от хора на по-зряла възраст, с по-установено местоживеене и по-склонни да отворят дома си за коте без аристократично родословие. Успех на котака!
@Мариана Евлогиева: Благодаря от сърце за съвета! 🙂