Напоследък не ми остава достатъчно време да пиша. Преди няколко дни обаче прочетох една разкошна статия в портал Култура – „Фалшификацията на доброто“ от Тони Николов. Като виден пират ще си позволя най-безсъвестно да я изкопирам тук едно към едно. Защото си струва да бъде четена.
—-
Никой не знае колко дълго ще продължи конфронтацията между Русия и Запада, която отдавна надхвърли измеренията на „украинската криза”.
Отчетливият обертон на Путиновата пропаганда е, че сблъсъкът става все по-глобален и все по-малко локален: накратко, това е сблъсък между „декадентския” и „извратен” Запад (Европа, Америка) и „здравата” и „всепобедна” Русия, опора на славянството и на цяла Евразия, стълб на „най-истинското православие”, единствена отстояваща „доброто” срещу цялото „зло”, в което лежи грехопадналият днешен свят и т.н.
Набързо изброявам основните руски пропагандни клишета. Те са до болка познати не само от съветската ера (когато кремълският червен локомотив теглеше цялото човечество към светлото комунистическо бъдеще), но и от времената на имперска Русия (смятаща себе си за „жандарма на Европа”), която на няколко пъти щеше да спаси света, докато внезапно Ленин не я еманципира „пролетарски”.
Едва ли си струва да се доказва обстойно защо претенцията на една отделно взета страна (Русия) да въплъщава „доброто” е безумна и че тя е твърде далеч от християнството, което предполага на първо място покаяние и отговорност за всички извършени грехове и исторически престъпления. Както не по-малко налудничаво е да локализираме „абсолютното зло” само на Запад, където поне има гузна съвест и се поема историческа отговорност за престъпленията на нацизма и фашизма.
Ала да спрем с моралната равносметка дотук и за да не затънем в общите постулати на днешната пропагандна война, ето една автентична история, която прочетох наскоро в Газета.ru и оттогава тя не ми излиза от ума.
Сама по себе си историята е съвсем проста, дори банална. Двама руски кадрови военни от армейското разузнаване (ГРУ) – Александър Александров и Евгений Ерофеев – попадат в украински плен при акция в … района на Донбас. Градът, в който са заловени, е недалеч от Луганск и носи името Счастье, което очевидно не им е донесло късмет в личен план.
Двамата попадат в плен след раняване и облаците над тях се сгъстяват. Руското министерство на отбраната тутакси заявява, че става дума за „бивши офицери”, уволнени от армията, които са били в Луганск като доброволци от „народното опълчение”, тоест самоволно. Александров и Ерофеев дълго не искат да повярват в това съобщение и дори са убедени, че то е някаква провокация на украинските спецслужби, докато с тях не се свързват руските медии. И тук историята става омерзителна. Радио „Ехото на Москва” излъчва видео-интервю с жената на сержант Александър Александров, в което тя категорично заявява, че той се е уволнил от армията в края на декември и оттогава тя не го е виждала. И не иска да го види. Малко по-късно сходно заявление прави и бащата на капитан Евгений Ерофеев.
Ето как двама защитници на „доброто”, които дотогава смятат, че са рискували живота си в името на Русия, изведнъж се оказват „никои”. Дори по-лошо: те са дезертьори от армията, тръгнали своеволно, като наемници, да се бият на чужда територия с неясно какви цели. И което е още по-лошо – оказват се предатели и предадени, биват противопоставени на най-близките си, заставени да свидетелстват срещу тях.
Две класически жертви на „хибридната война”.
И не само на нея.
Известно е, че Москва не признава присъствието на свои военни на територията на Украйна. Съответно руското Министерство на отбраната има една и съща официална версия на случващото се – става дума за бивши военни, уволнили се от армията.
Двамата армейски разузнавачи обаче са живи човешки същества със своите права. Те настояват да бъдат третирани като военнопленници, защото твърдят, че са влезли на територията на Украйна по заповед на началниците си и по силата на положената от тях военна клетва.
Украинското законодателство предвижда от 5 до 15 години за терористични (подривни) дейности на територията на страната.
Междувременно случаят на Александров и Ерофеев се следи с особен интерес от медиите, защото историята е контра-версия на „спасяването на редник Райън”.
Двамата „бивши военни” непрекъснато дават интервюта, включително и за руски медии. Единствените, които не им се обаждат, са техните близки и лицата, отговорни за цялата тази авантюра.
Едва напоследък руското посолство в Украйна, след засиления медиен интерес, обяви, че негов представител ще посети „двамата руски граждани”.
Какви са те, така и не става ясно. От декларацията може да допусне, че става дума едва ли не за заблудени туристи, озовали се по непонятни причини (и то с оръжие в ръка) в околностите на град Счастье, по силата на случайност, преобърнала техния досегашен живот.
Така Александров и Ерофеев са изоставени в лапите на „злото”, и то от „държавата на доброто”, а срещу тях, на пълни обороти, е запусната Путиновата пропагандна машина, която обработва техните близки и се готви да премачка съдбите им.
И то защо?
Защото двамата са били ранени и са оцелели. Не са загинали „с чест”.
Следователно са неудобни.
Те са живи. Но не са „добри”.
И изобщо не е ясно какви са.
Не са военнопленници, защото между Русия и Украйна, поне официално, не се води война.
Излиза, че са престъпници, затова трябва да бъдат отхвърлени от всички, даже от семействата си.
Само защото са оцелели, а в Русия такива ги броят за предатели.
Те вече нямат отечество. Нямат близки. Те са никои. Нищо. Хора без значение.
Както и да завърши одисеята на бившите военни Александров и Ерофеев, те вече са емблеми за болната морална съвест на Путинова Русия, която отстоява „доброто”, но не и достойнството на човека. Особено на собствените си граждани.
И все пак, защо в XXI в., броени дни след колосалните тържества за Деня на Победата, Русия отказва да припознае като „свои” задържаните или загиналите на чужда територия свои войници?
Въпросът е повече от съществен.
А сюжетът е не просто руски, дори не е съветски, а е направо оруеловски.
Спомнете си как в „1984” на Джордж Оруел се показва, че господството може да е тотално само когато се надделее над живеещите в страх. Как всеки заплаща този страх с цената на достойнството си на човешко същество. И как, за да оцелее, всеки трябва да плати с цената на онова, което му е най-скъпо. Ето защо главният герой в „1984” Уинстън предава любимата си Джулия и тя предава него. Така, „отдавайки” любовта си на Големия брат, те предават не само онова, което са, но и всичко, което биха могли да бъдат.
По същия начин близките на Александров и Ерофеев са принудени да ги „отдадат” в името на „доброто” (на Големия брат в Кремъл), както и от тях двамата се е очаквало (и се очаква) да „отдадат” живота си, за да спасят „честта си”, а и своите близки.
Всичко това заради войната в името на „доброто”, която подменя самите му основания.
Впрочем с какво ситуацията на война в „1984”, в която Евразия воюва с Океания, без никой да е сигурен дали не се воюва и с Изтазия, е по-различна от войната, започната от Путинова Русия?
В света, описан от Оруел, войната е вътре във всяка държава и изглежда тотална:
Военната истерия е непрестанна и всеобща и такива деяния като изнасилване, плячкосване, избиване на деца, поробване на цели народи и репресивни мерки срещу пленници, се смятат за нормални, а когато се извършват от собствената страна, а не от вражеската – и за похвални… Във физически аспект във войната са въвлечени малък брой хора, предимно висококвалифицирани специалисти… Военните действия, когато има такива, се водят по неопределени граници, за чието местоположение човек може само да се досеща… На практика променила се е същността на войната.
Такава е Оруеловата дефиниция на днешната хибридна война.
И всичко това със средствата на „контролираната лъжа”, в които пропагандата е всичко, а отделният човек – пренебрежимо нищо.
В календарната „1984” светът за щастие не се озова в ситуацията, описана от Оруел.
Въпросът е къде сме през 2015 г., когато „контролираната лъжа” извършва поредната „фалшификация на доброто”.
—-
Не мога да се удържа да не добавя и някои мои размисли.
„Извратеният“ Запад е в руските медии задължително клише, налагано с цялата енергия и бруталност на „гебухата“ (служителите на техните тайни служби). Който се опита да му се противопостави, си проси неприятности. Но това не е новост.
Новост за мен е друго. Към момента Западът бива обрисуван в Русия почти винаги по един и същи начин. Не като „империалисти, които смучат света“ – толкова любимо клише. Не и като „шпиони“, „саботьори“ и другите познати ни от миналото. Бива обрисуван като „извратеняци, неспособни да воюват“. Подчертавам – неспособни не да творят добро, да печелят честно или да създават наука или култура. ДА ВОЮВАТ… Изводът си е за вас.
Толкова по този въпрос. Мъчат ме обаче и други.
Да предположим, че трябва да постъпя в армията, и имам избор между два взвода. В единия служат откровени гейове, които изобщо не крият предпочитанията си. Но ако ме пленят, те ще направят всичко посилно, за да ме спасят и измъкнат… В другия служат абсолютни мъжкари, които не могат и да си представят привличане към нещо различно от жена. Но ако ме пленят, те ще се отрекат от мен, никога няма да са ме познавали и безгрижно ще ме зарежат.
В кой взвод ще избера да отида, как мислите? И на кой ще закича етикета „педераси“?
Към момента Русия ми прилича до немай-къде на Германия от 1938 г. Интересувал съм се от този период на немската история старателно, и чувството за дежа вю е стряскащо. Както съм ужасен от факта колко лесно един народ на мислители, философи и учени бе превърнат в нацистка тълпа тогава, толкова съм ужасен от същото сега. (Защото тези руснаци, които са имали що-годе нормални условия за развитие, наистина са народ на мислители и учени. Нямам съмнение, че ако всички руснаци имаха такива условия, руският народ щеше да е не по-малко достоен за възхищение от немския преди Хитлер.) И ме е страх, че руската нацистка тълпа ще е способна на точно такива зверства, на каквито беше и германската. Това е не германско или руско качество, а нацистко. А това, което се вихри в Русия в момента, е именно нацизъм.
Случаят с Александров и Ерофеев обаче придава на ситуацията ново измерение. Нацистите поне не предаваха своите така лесно и безотговорно… Чудя се – ако аз съм отишъл да се бия по заповед на моята родина, а тя при първа възможност ме е предала и се е отрекла от мен, аз какво ѝ дължа? Не говоря за материалната част, там знаем – всичко, което страната ми е дала на мен, е платено с част от данъците, отдрани от гърба на родителите ми и моя гръб. Другата част е отишла да храни добре познат ни сорт тулупи, титулуващи се слуги на народа… Става дума за чисто моралния аспект. Дължи ли който и да било каквото и да било на подобна страна? Какъв етикет си закичва тя с това си действие?
Не, не се измъквайте с „това не е моята страна, не ме засяга“. Стигне ли се до конфликт, дори все още не с оръжия, никоя страна не може да си позволи да си забрани средствата на другата. Принципът „джентълмените не си четат писмата“ е единствено нормалният в свободна и мирна страна, но фатален в условията на шпионажа при студена война, или в подготовка за гореща. Да цитирам Желю Желев, тоталитарната държава тласка света към тоталитаризъм. Предателската – към предателство. Злата – към зло. Коя държава се е оказала в конкретния случай злата няма огромно значение – скоро и другите ще бъдат принудени да правят същото. Да, после те ще го изоставят по-лесно от нея. Но междувременно ще са пострадали милиони хора от всички страни. Включително нашата, ако не измислим как да я преместим в паралелна вселена, недостъпна за войни и враждебност…
Знаете ли кога е ужасно? Когато вицовете станат реалност. А в момента си припомням един някогашен виц:
Летят със самолет американският и съветският държавни глави. Спорят чии бодигардове са по-предани. Объща се американецът към своя гард:
– Джон, отвори вратата на самолета и скочи!
– Не мога, сър – имам семейство!
Ухилва се генералният секретар:
– Ваня, отвори вратата на самолета и скочи!
Става Ваня, отваря вратата на самолета и се приготвя да скача. Американецът се намесва:
– Чакай малко! Защо не откажеш?
– Не мога, сър – имам семейство!
Да, това са просто мрачни размисли. Но те си имат причина. И погнусата от нея остава.
Не знам дали има нужда да се прави паралел с нацистка Германия, далеч по-лесно е да се направи със съветската история по онова време и как всичките техни военнопленници са били считани директно за предатели – не са им пращали нищо и като са се върнали, са ги засилили директно в лагери.
За съжаление, нищо ново под слънцето.
Много ангажирано и едностранно тълкуване на фактите за Украйна – изразено русофобство…
Нашата “интелигенция” се смята за такава само, ако величае запада – каквито са ни политиците, такава ни е и интелигенцията…
И още няколко неща:
Запада няма година в която да не е започвал война някъде по света, а Русия е трябвало да ги завършва понякога само.
Не Русия провежда военни маневри на границите на САЩ, а американците какво търсят на границите на Русия ?
Украйна е Русия, а какво търсят наемни американски части в нея и стотици убити негри визуално го доказват…
Затова ми е твърдението за едностранното тълкуване, не заради гореща русофилска емоция.
>>Чудя се – ако аз съм отишъл да се бия по заповед на моята родина, а тя при първа възможност ме е предала и се е отрекла от мен, аз какво ѝ дължа… <<
Ако си Белмондо – бягаш от затвора, връщаш се в Родината, предизвикваш медийна сензация, всички разбират за мръсните игри на правителстото, наритваш няколко гаднярски задника… и после те застрелват. 🙂
Да, мисля че никога, нито една държава няма да признае, че съществуват такива "държавни интереси", служби, хора и мисии.
Това, което лично мен ме учудва в случая с двамата руснаци – наистина ли никой не е помислил предварително за убедителна легенда в случай на провал и залавяне? Изглежда точно така.
Някъде, по същия повод, прочетох следното: Обратното на спасяването на редник Райън.
@Васил Колев: Някои от старите неща под слънцето не ми харесват.
@anonimen: Къде са стотиците убити негри? Да не би в оня нов руски филм, дето показва как през 1968 г. доблестните съветски части са спасили Чехословакия от мръсен империалистически преврат?
А, и Украйна е Русия. Добре, че засега България не е Русия – а май се задава… Я пак за едностранното тълкуване?
@vlad: На фона на Chi Mai и Le vent, le cri… 🙂 За шпионите – примерно американците неведнъж са отричали, че техните са шпиони, но винаги са заставали зад тях, не са ги предавали. Като се замисля, май всички други също. Затова руснаците ме шокираха така – и вероятно затова са шокирали и Тони Николов.
@Симеон В.: То и Тони Николов го пише – погледни в текста му.
Чувал съм, че и след края на втората световна война, завърналия се в Русия от плен руснак го чака смърт или робство, той бива броен като предател, задето е позволил да го пленят, така че традициите на Русия да не се интересува от участта на войниците си е доста стара. От тях се е очаквало просто да умират и да задушат врага с труповете си. Да не говорим за това, че комунистите са надминали нацистите по чудовищни престъпления, но това не е масово известно.
Фактологията не може да бъде отричана!
САЩ е създадена от престъпници и лежи върху труповете на 140 милиона индианци, след това робовладетелство, а като световен жандарм възбужда и участва постоянно във политически и ресурсни войни. Печата пари без златното им покритие до безкрайност и така обсебва умовете и кадърните в нещо индивиди, за да ползва продукта им срещу останалото човечество и в полза на своето господство…
Но не е естествено да очакваме съпоставяне на двете противостоящи сили, не е това темата на публикацията, нали?
Имаше снимки с купища трупове на Донецкото летище и там се виждаха доста негри, които били от някаква частна американска армия и даваха от близо отличителните им знаци по дрехите, но най-много черни имаше в обкръжените в Дебалцово, където най-официално ги предадоха на международните наблюдатели. За това изобщо не се споменава по нашите медии.
@anonimen – ‘ве много дразнещо парче си , честно
Фактологията не може да бъде отричана!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!??????????.
Русия е създадена от нормандски пирати и разбойници и лежи върху труповете на 500 (или направо хиляда ) милиона славяни.След това крепостничесто, а като световен богатир възбужда и участва постоянно във идеологически и териториални войни.Произвежда водка до безкрайност и така обсебва умовете на кадърните в нещо индивиди , за да деградират и да ги използва срещу останалото човечество и ползва за своето господсво.
Но не е естествено да очакваме съпоставяне на двете противостоящи сили, не е това темата на глупавите ти коментари , нали?
Имаше снимки на купища ‘зелени човечета’ в източна украйна и там се виждаха доста узбеки , които били от някаква уволена руска армия и даваха отблизо отличителната им екипировка , където най-официално ги предадоха на международните наблюдатели.За това изобщо не се споменава по руските медии.
…..
Признавам – антиамериканизмът има своите основания , ама коментари от сорта ‘ама вие защо биете негрите’ са малуумни.
@ttt: Малко ум, но от сърце! 🙂
Промити мозъци.
@anonimen: Я пак за едностранното тълкуване и за липсата на гореща русофилска емоция?
Снимки на купища негри, за каквито говориш, не съществуват – включително сред фотоманипулациите на гебухата. Както и черни сред обкръжените от руската армия в Дебалцево. Точно както 140 милиона индианци никога не са живели на територията на Щатите – максималният им брой, даван от индианските групи сега, е 40 милиона за Щатите плюс Канада (и много други индиански групи го смятат за нереалистично висок). Което обяснява нещата – съчиняваш си, лично и на своя инициатива.
А това значи, че наистина не си русофил. Русофил съм аз, понеже ми харесват руската техника и изкуство, а не понасям само имперщината и гадостите им. За такива като теб има друга дума – руска подлога. Платена ли, психично болна ли – не ме вълнува, проблемът си е твой. Дано си платен, другата възможност е по-гадна. Но и в двата случая си пример само за какво не бива да се вярва, и защо.
@anonimen, би ли бил така добър, да ни дадеш линкове към заснетите убити негри, на въпросните места?
https://alterinformation.wordpress.com/2013/01/31/98105265/
https://alterinformation.wordpress.com/2013/01/31/98105265/
ето – 🙂
http://www.stopfake.org/nigerijskih-mehanikov-prevratili-v-amerikanskih-naemnikov-karatelej-kotorye-priehali-voevat-v-ukraine/
Общоизвестно е, че в американската армия има негри и е нормално между убитите да има от тях.
http://news.bgnes.com/view/1162703
https://www.facebook.com/notes/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B8-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0-%D0%B8%D0%BC-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE/689733521064477
http://analitichen.pogled.info/news/62946/Savremenniyat-amerikanski-fashizam-Vizhte-zashto-iskat-Ukraina-i-demonizirat-Putin
Анонимният бе прав за твърденията си!
http://cyber-berkut.org/
Нямам амбициите да образовам тази аудитория тук, но виждам че донякъде е политически ангажирана и слабо информирана хронологично исторически, без анализи на констатациите от изминалите глобални казусни ситуации в развитието на цивилизацията ни.
http://www.cross.bg/ykraiina-rysiya-germaniya-1454547.html#axzz3cJPF0VnK
О, да, разбира се, АВРОРИТЕТЕН рускоезичен сайт. Как не се сетих!
Има ли значение истината на какъв език се казва, все пак всички българи разбират сродният ни руски език, или вие вече говорите и мислите само на западен такъв, да се погрижа ли за вас да Ви угодя Дончо, какъв език предпочитате моля?
Приемете, че това съм го написал все едно Аз, говорейки, мислейки и пишейки на български! Имате ли нещо против материала щом не е от западен сайт?
http://strogosekretno.com/index.php?p=issue&id=241&aid=4
Руската империя също е създадена от престъпници и е построена върху кости не само на поробени народи, но и върху костите на руските селяни, например Петербург – буквално;
СССР – и той;
сегашната Русия – пак от престъпници, каквито са функционерите на КГБ, ЦК КПСС, номенклатурата на КПСС, мошениците, станали олигарси вън от предишните категории “държавостроители”; Путин дойде на власт като посочен от Елцин НАСЛЕДНИК, а после я утвърди чрез фалшви терористични актове и война срещу собствена провинция.
Не че САЩ и Запада са цвете за мирисане – препоръчвам книгата на Чомски “Година 501-ва, завоюването продължава”.
Но ако ще оправдаваме сегашната руска диктатура с мерзостите на опонентите й (опоненти в политиката, ама далавери въртят заедно) – жалко е, мизерно.
Освен това, даже по времето на СССР не бях чувал фразата “Украйна е Русия”; то по тая логика всичко може да е “Русия” – и в същото руските демагоголози обвиняваха, небезоснователно, империализма на Запада. И какво стана? Уподобиха се на ВРАГА?
А проблемът с това, че държавата наказва поданиците си за измяна, но своето предателство на гражданите си снизходително си прощава, ами така е навред по света. Засега.
изобщо, удобно е да се ръсят демагогеми анонимно;
за справка – Теллалов съм; обаждам се тук по изключение, за протокола така да се каже, и без това съм баннат в този блог. Просто ме доядя как т.нар. Мурзилки славословят винаги ПРАВИТЕЛСТВА, оправдавайки всяка низост към НАРОДИ, при което се въртят като фурнаджийски лопати и прилагат не двойни, а ебемколкоси стандарти, когато и както им е удобно.
Между другото, който с лекота използва думата НЕГРИ, обикновено силно се обижда га го наричат ГЯУР.
Интересно, защо?
@anonimen, Истината: Абе вие двамата защо освен че се подкрепяте и пишете от един и същи IP адрес? 🙂
Иначе случаят е ясен – и със съчиненията, и с фалшификатите. Благодаря от сърце, че показа на всички какво представлява каузата ти и що за защитници има.
А сега прав ти път. Блогът ми не е кофа за боклук.
@НТ: Руската империя е построена от престъпници не повече от всяка друга. Но е факт, че към момента май няма друга държава, която да е до такава степен предателска към войниците си… Познавам предостатъчно руснаци – между тях няма такива, които да заслужават да бъдат предадени. Горките…
Доколкото знам, и руснаците са избивали своите “индианци”, усвоявайки територията си. Има нещо иронично в това, че популярен с едно престъпление става точно този, който се е покаял за него и се опитва да се поправи. Първите държави, които отричат робството и започват да се борят с него (пречейки и на останалите да го практикуват така, както са го правили дотогава), сега са прочути с това, че са го позволявали, и че едва ли не са го изобретили.
“@Симеон В.: То и Тони Николов го пише – погледни в текста му.”
Ами това значи, че съм чел статията някъде другаде. Забравил кое къде, но сравнението съм го запомнил.
@НТ – и какво лошо има в думата “негри”?
Или поред тебе е срамно да си негър?
Божо, колегите ми африканци във ВХТИ ми обясниха, че за тях звучи неприятно. Престанах да я използвам и имах доста приятели от Танзания, Нигерия, Судан.
Иначе и гяур не е срамно да си, въпрос на терминологична обремененост.
(сещащ се за Остап Бендер, нали? За един руснак признанието на героя, че е “потомок янычаров” звучи като екзотика просто, а мнозина българи, седнали да четат книгите 12 стола и Златният телец, се настройваха враждебно към героя, не всички, разбира се, такива са ми наблюденията)
Друго:
Не просто всяка империя е изградена от престъпници и върху костите на собствения народ; всяка държава също. И държавите, даже “нормалните” тъй наречени, продължават да се управляват пак от престъпници – естествено, не по буквата на писаните от управниците закони, но по етичните норми са точно такива – престъпници на човещината.
Украинците опитаха, не достатъчно категорично и последователно, да демократизират управлението на страната си, тоест да го приближат към нормите на пряката демокрация (представителната навсякъде е камуфлаж на олигархична диктатура, повече или по-малко дивашка), макар че Майданът бе замислян като поредната “малка перестройка”, но малце излезе изпод контрола и вън от сценариите; но дори този провален (както от врагове, така и от “приятели”, дето също не обичат гражданското самоупрявление да оспорва монопола на правителствата) опит е непростим грях в очите на диктаторите, а и “лош пример” за собствените им народи.
Прочее, каквото една диктатура постига с насилие, представителната демокрация го прави с демагогия.
Благодаря за вниманието, надявам се да няма повече въпроси, защото ще останат без отговор; както казах, отбих се случайно и още по-случайно решх да драсна десетина реда.
Пропуснах:
ВСЯКА държава предава войниците си със съмия факт на предизвикване на война.
@Жилов: Старият проблем кой е по-чист – този, по който има едно петно, или този, по който има едно чисто място…
@Дончо предполагам репликата беше насочена към мен.Сайтът е украински и идеята му е да показва как руската пропаганда лъже.
В случая – това не са американски военни ,а нигерийски механици на обучение в Украйна (изобщо не говоря руски но поне това разбрах).
бтв. а ето това беше особено забавно – http://www.webcafe.bg/id_692182042_Pornozvezdite_v_ruskata_propagandna_voyna
@anonimen/Истината. Ако не съм бил ясен, исках снимки на убитите негри на летището в Донбас или Делбалцево.
Ти разбира се ни заля с какво ли не, но не представи никаква снимка. Това какво е добре известно или какво твърдят командирите на сепаратистите, не е никакво доказателство и изобщо не може да ме убеди. (Надявам се, това се отнася и за всички коментиращи:))
Колкото до останалите материали, те буквално се свеждат до “А вие защо биете негрите”.
В предишния пост имаше въпрос как работят троловете. Това е нагледен пример. Те разчитат на груба сила и тяхната цел не е да убедят някого в нещо, тяхната цел е да отровят всяка разумна мисъл и да удавят различното мнение в порой от глупости.
Тази статия е интересна http://www.mediapool.bg/news/print_p/232249
@Иван: Конкретно този трол не цели дори това да трови и дави разумните мнения. Той иска да отрови блога ми и да отврати нормалните хора от него. Ако се опитваше да привежда аргументи, щях да го оставя, да забавлява и разсмива публиката. Но при наличното положение го блокирам без никакви угризения.
Ето и още една интересна статия на тема руската пропаганда: http://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_1277824170
@НТ – ами обясни им на колегите ти африканци, че негър е българската дума за човек с черна кожа и да не търсят под вола теле.
ами гяур пък е дума за човек с бяла кожа, който живее в определен географски ареал… Свиква се, щом се възприе названието “славяни”…
(що се хващаш за дреболии? Беше само реплика, не отваряне на тема. Жив и здрав, следя ти блога, успех)
@HT, единствения проблем обаче е, че думата не означава това.
Съответно, за негър:
Любопитно ми е, дали твоите приятели от Нигерия, също не обичат да бъдат наричани niggers? 😉
САЩ имат сериозен проблем с расизма и опитите за политическа коректност само влошават нещата. Натоварването на думата nigger с отрицателно значение и последвалата ѝ забрана, не успяват да спрат расизма. Той продължава да съществува и докато съществува, ще продължи да натоварва всички използвани думи с негативен смисъл. Аз съм виждал реклами срещу расизма, които призовават да не се ползва думата “black” защото е обидна. Затова сега се ползва полит-коректната фраза “Афро-Американец”, която според мен е много по-обидна от черен и негър. Едно на ръка, тя вменява че си някакъв полу-американец и никога не можеш да станеш пълноценен американец. Второ на ръка, за никоя от другите раси не се ползва подобна фраза – нямаме “Евро-Американец”, “Азиато-Американец”, “Американо-Американец”. Отделно, напълно бели хора родени в Африка (в ЮАР има доста) и мигрирали в щатите, могат да претендират, че са афро-американци. Нещата се усложняват и ако трябва да характеризираме хора които не са американци. Разбира се, ако ползваме само “Африканци”, въртележката се завърта и ние отново имаме прилагателно, което се натоварва с негативен смисъл, защото Африка се счита за изостанал, нецивилизован и размирен континент…
Както и да е. Трябва да отбележа, че тролската атака все пак имаше успех. Вместо да говорим за руските войници и войните по принцип, ние нищим тактиките на троловете и расизма.
@Иван +1
@Иван: Боя се, че Русия и занапред ще ни сервира неприятни поводи да я обсъждаме. Дано не съм прав.
Да се върна към статията, според мен пропагандата за еврогейовете, които се предполага, че не могат да стрелят с пушка…щото сигурно са им твърде меки китките, знае ли човек…не е случайна и освен за осмиване и подклаждане на първична омраза, има за цел и да внуши слабост на армиите на запада.
Вярно е, че в днешна Европа, средният цивилен човек трудно ще се вдигне на война, освен ако не му подпари под краката, но това не означава, че ще е далеч по-малко мотивиран и дееспособен от средния руснак…или поне военните следва да са толкова военни, колкото и руските (ако не и повече, с оглед на доброволчеството и професионализма).
Та мисълта ми е, че руснаците биват обработвани в случай, че на Путя му щукне да тръгне на разходка до Берлин. Та като прати пешаците за пушечно месо, да са убедени че не ги очаква нищо страшно и стига да стискат задните бузки, меките китки не могат да им навредят, та камо ли да ги възпрат.
Та за мен това е по тревожно, като евентуален индикатор за плановете на Кремал.
@gamar: Средният европеец като си помисли какъв живот го чака у дома, му се отщява да мре в бой. Средният руснак, като си помисли какъв живот го чака у дома, му се прищява да умре в бой…
Друго е по-тъжно. Русия може да извади по-голяма като численост армия от НАТО, по една проста причина. В страните от НАТО под 20% от мъжете са служили и могат да станат войници за по-малко от три месеца (а една съвременна война ще продължи вероятно под месец). В Русия над 95% от мъжете са служили, и обещаеш ли им, че на фронта няма „дедовщина“, ще идат там с радост. В страните от НАТО ако пратиш 20% от мъжкото население на фронта, ще се вдигне революция. В Русия ако пратиш 95% от мъжкото население на фронта, ще има малко разстреляни на място за несъгласие и това ще е. Руските войници и да не са мотивирани да воюват, Русия / СССР има огромен опит с политкомисари, заградни войски и т.н. Западнякът падне ли в плен, ще очаква държавата му да го извади – руснакът падне ли в плен, ще се моли семейството му да не бъде разстреляно, понеже той е посмял да остане жив… И ще е прав: на западните държави им пука за войниците и населението им, а на Русия ѝ е през оная работа. И в политиката който може да прилапа нещо е длъжен да го направи – справка Хитлер 1938 г.
А най-много ме плаши, че Путин има печеливша стратегия и го знае. Светкавични операции по завземане на територия и агресивно размахване после на ядрената тояга за в случай, че някой се опита да го отблъсне обратно. Никой разумен западен политик няма да направи ядрен Армагедон заради някаква си Литва или България. Никой разумен политик изобщо. Руските политици обаче май стават разумни единствено когато оръжието бъде опряно до тяхната собствена глава. Докато мре народът им, те си го местят от единия джоб в другия, както можем да видим в Донбас. Твърди се, че върнатите в Русия като „груз 300“ войници, пардон, доброволци вече наближават 2000. И какво? „Бабы опять нарожают“…
Затова и си мисля, че нападне ли Путин България, единственото ни спасение е генералите ни да бъдат пратени да ръководят бойните действия срещу него от окопите на предната линия, и да водят атаките лично. Както е било по време на Балканската война, когато българската армия е прегазвала де каквото ѝ се изпречи. Да нямат възможност да изкомандват поделенията да не се месят, и после да се наредят пред руснаците за обещаните сребърници, а ла Радко Димитриев…
@григор не мога да те разбера според мен Радко Димитриев е достоен човек, може да не е военен гений и не винаги да е правил правилния избор но е следвал убежденията си и е стоял с гъза си зад тях
Григоре, срам ме е, че те познавах, срам ме е и че съм говорил с теб.
Бягай при Иво Инджев и фактор.бг.
Там ти е мястото.
p.s. не ми дължиш отговор.
@~!@#$%^&*()_+: Абе достоен човек, достоен, ама национален предател, заради който половин век сме съветска изтривалка и 25 години оттогава сме им експериментално поле за мръсотии. По-малко такива достойни хора, ако може.
@Григоре: Срамувай си се на воля – аз ще се гордея, че ме пращат при Иво Инджев. И на кого дължа отговор в блога си определям аз, а не ти.