Бавни вируси

От известно време насам в медицината все повече се говори за така наречените бавни вируси.

Те или причиняват заболявания изключително рядко и при специални обстоятелства, или най-често имат нужда от повече време, за да прераснат в заболяване, отколкото е човешкият живот. Затова дълго време са оставали настрана от погледа на лекарите. Напоследък обаче почнаха да ги откриват един след друг. И се оказва, че са изумително количество и брой разновидности.

Вероятно всеки човек носи в себе си стотици, ако не и хиляди. За повечето няма известен случай да са предизвикали заболяване – само се знае или предполага, че не са оригинална част от човешкия геном. Някои просто са се лепнали към клетките, и съжителстват с тях. Други са се вградили направо в човешката ДНК, и в удобен момент могат да се откъснат от нея и прехвърлят на друг човек. За много от тях се предполага, че повечето или дори почти цялата им генетика не си е “тяхна по начало”, а е слепена от парчета гени, закачени от един или друг гостоприемник. За някои просто е трудно да се каже дали са външна, вирусна ДНК, или част от човешката – границата е размита, преходът плавен, и ги има навсякъде из него.

Бавните вируси са поредното доказателство, че човек е изобретил единствено колелото. (Ядрен реактор се оказа, че съществува в природата.) Фантастите с десетилетия мечтаха за ретровируси, имплантиращи в хората полезни или лечебни гени – оказа се, че природата ги е създала далеч преди хората. Ние си блъскаме главите как този или онзи ген е прескочил от една човешка популация в друга, а отговорът е пред очите ни.

Такива вируси (аз ги наричам за себе си “миксерни”, защото действат като генетичен миксер – пренасят парчета гени насам-натам на случаен принцип) могат да осигуряват генетичен пренос и разпространение много по-бързо от естествената хибридизация. Бактериите разполагат с подобни генетични парченца, наричат се плазмиди, и също вероятно са по произход чужди на съответния бактерий. Те са средството им да си разменят “генетични технологии”, най-често срещу антибиотици. И то се оказва несравнимо по-ефикасно и полезно (за тях, естествено), отколкото обикновеното им размножаване.

Размяната на гени чрез вируси има много по-висок КПД от този на случайните мутации. Шансът случайна мутация да е полезна е много, много малък. Докато гените, които би донесъл миксерен вирус, ще са изпробвани и одобрени от еволюцията в предишния им собственик – тоест, ще са полезни с много по-голяма вероятност. (Реално нещата са по-сложни, но сумарно ефектът е този.)

Дали миксерните вируси не са сериозен горивопровод към двигателя на еволюцията? Случвало ми се е да правя моделна оценка на скорост на еволюцията на биологичен вид, и да се окаже, че моделът дава много по-ниска скорост от реалността. Дали една от причините за грешката не са тези вируси?

Има и други въпроси в този ред. Освен човека, съвременната биология не познава вид, който да е сам в рода си, и да не е измиращ. А за да е измиращ един вид, значи не му работи добре генераторът на полезни мутации. Защо така? Генетичната стабилност на самотните видове е същата като на другите. И междувидова хибридизация няма как да стане, за да пренесе свежи гени от друг вид. Тогава?

Бавните вируси биха могли. И понеже вирусите заразяват по видова близост – колкото по-близък е видът, толкова по-лесно и ефективно – характеристиката на процеса много добре обяснява ефекта на измиране на самотните видове.

Интересна тема са. Би могла да даде отговор на много въпроси в биологията. Така че ще я следя и занапред.