Преди към две седмици в медиите излезе съобщение за смъртта на д-р Илко Иларионов. Ръководител на кожното отделение в Пета градска, след закриването му той получава депресивен пристъп и влиза в болницата в Курило. Там бива пребит жестоко и умира в болница, без да дойде в съзнание. Съгласно съобщенията – от агресивен пациент.
Само че това нека го разправят на някой друг.
Илко ми беше състудент и добър приятел. Висок почти точно 2 метра, плещест, невероятно пъргав и силен физически. Страшно малко хора биха могли да го пребият до смърт. Ако някой от тези хора е агресивен луд, с абсолютна сигурност ще бъде държан при особено строги условия – иначе животът на персонала в болницата няма да струва пукната пара. Нещо повече – депресивно болните обикновено са много тихи и кротки и не дразнят дори най-буйните и агресивните. Дори само дотук съобщеното вече звучи подозрително.
А то е само началото. Илко е бил упоен с лекарства, вързан за стол и бит с желязна тръба до строшаване на черепа и гръбнака… В коя психиатрична болница агресивни луди, способни да пребият до смърт двуметров юначага и охотно нападащи лекари, имат достъп до железни тръби и въжета? И до упояващи лекарства?! Да виждате в окото ми атомна подводница? Пардон, флотилия от един милион атомни подводници?
Струва ми се далеч по-вероятна новината, която излезе най-отначало, и после заизчезва оттук-оттам. Че шефката на болницата в Курило е казала, че той е бил пребит от трима души от персонала. Така вече нещата се връзват – численото превъзходство, разполагането с упояващи лекарства и средства за връзване и пребиване…
Не се връзва единствено представата ни за болничен персонал. Нещо в нас отказва да приеме, че в болниците, където един ден ще лекуват нас, може да има подобни изверги… Но истината е, че ги има. Извергите, които обичат да пребиват хора за удоволствие, много често търсят работа на точно такива места. Там, където жертвите им са беззащитни и безправни, и престъпленията им остават незабелязани, неразследвани и ненаказани. В арести, в затвори, в изтрезвители, в психиатрични заведения.
Затова и дотук случилото се не ме изненадва. Смайва ме обаче нещо друго – как всички се хвърлиха да прикриват престъпниците. То вече означава, че безнаказаното биячество се поощрява и протектира от най-горе. С някаква зловеща цел или просто от безхаберие – няма значение, ефектът е все същият.
Сигурно мислите, че нормалните лекари в болницата не биха търпели подобни колеги? Според мен грешите. Онзи ден се случи случка, която го демонстрира чудесно.
По новините показаха репортаж как пред „Пирогов“ припаднал гражданин. Как хората наоколо се опитали да извикат групичката лекари, застанали пред входа на болницата, които при тази гледка моментално се прибрали вътре. Как един от присъстващите влязъл в болницата и в продължение на половин час търсил вътре лекар, който да излезе и да окаже помощ. И когато най-сетне намерил, вече било късно – припадналият издържал двайсетина минути и даже идвал в съзнание веднъж-два пъти за по минута-две, но не могъл да дочака.
Когато видях новината, първата ми мисъл беше, че тъпи репортери демонизират лекарите. Новината обаче продължи в интервю с шефа на спешното отделение д-р Стоян Сопотенски. Който заяви с доста емоция, че това не отговаряло на истината. Лекари били изпратени веднага да се погрижат за пациента, а пък хората там ги били посрещнали с „Малко ви бият!“…
Това ме сепна. Кога хората посрещат лекар с „Малко ви бият“, рискувайки да го ядосат и да не помогне на болния? Когато идва навреме? Когато се държи професионално? Когато не е закъснял окончателно?… Защо ли имам чувството, че уважаемият шеф на спешно отделение си призна, без да иска, че хората от репортажа са казали истината?… Винаги съм беснеел от незачитането и неуважението, което някои пациенти имат към лекарите. Но след тези случай се чудя как все още се случва да не ги бият. Дали няма скоро да почнат да чуват „Малко ви стрелят“. А после и не само да го чуват.
Защо все още не сме стигнали дотам знаем – все още наоколо има и лекари, които отчаяно се опитват да помогнат на болните. Под подигравките на тези свои колеги, за които грижата за болния е наивност и глупост, а медицината – начин да изнудваш беззащитните пациенти за пари. И когато ти ги дадат, пак да не направиш нищо за тях. (Установено на гърба на друг мой добър приятел, който в момента умира пък от рак.)
Вероятно скоро свестните лекари ще бъдат стреляни наравно с боклуците – отчаянието и гневът не подбират. И ще се оплакват, че не са го заслужили. Без да разбират, че са – с търпението си към онези „колеги“, които са им докарали това отношение на главата. Ще проклинат, ще обясняват колко неблагодарни са пациентите, и всякак ще търсят кой им е срал в гащите. И това ще връща живота на пребитите и застреляните сред тях колкото се връща животът на погубените от убийците в престилки. Ето така на сметката на тези изроди накрая ще се впишат не само пациентите им, но и колегите им. А после ще са виновни циганите, агентите на империализма или неизвестно кой – така сме свикнали…
Не е прав дядо Петко Славейков. Не сме мърша. Толкова има да се облагородяваме и оправяме, додето влезем в категорията „мърша“, че не мога да си представя и внуците ми да го доживеят. С ужас разбирам, че битката ми за една по-добра България е изгубена, че съм победен. Че напразно останах тук след промените, вместо да забягна нанякъде…
Да, сред този народ все още има може би около петдесетина хиляди, които заслужават да бъдат признати за хора и уважавани. Които се опитват да вършат и сеят добро, с надеждата, че това ще промени другите… То добре, ама колко доброволческо чистене на реки и плажове е нужно, за да просветли и разкае убийците на Илко? Или да опомни и размърда убийците от „Пирогов“, които се скриха, да не би да се наложи да помогнат на някого и така да си развалят рахатя?
(Преди мъничко чух още една скорошна новина. Как пациент в спешно състояние постъпва в не разбрах коя болница, откъдето го изгонват, понеже не е здравно осигурен, и той умира. Още не съм проверил подробностите и верността на това, затова не смея да го дам като пример. Но мисля, че не е трудно да се провери. Дано да излезе невярно. Най-малкото защото не е просто нарушение на закона, който постановява, че спешни случаи се лекуват дори ако не са осигурени. Защото е вид предумишлено убийство, и ако бъде оставено безнаказано, е сигнал към всеки нормален човек в България да се маха оттук колкото може по-далеч и да не се връща никога повече…)
Защо в България се случва това? Отговора вече го знаем всички – защото търпим. Докога ще се случва? И този отговор го знаем всички – докогато търпим. Така че нека никой не се лъже, че са ни виновни КГБ, ЦРУ, МОСАД, марсианците, рептилите и билдербергите. Виновни сме си ние – единствено, само, точно ние.
И това да ни морят по болници и пред болници е просто това, което сме си заслужили.
Охх, Гриша. Нищо друго не мога да кажа. То просто си боли.
И аз не знам какво да кажа — много правота има в думите ти…
Не знам, защо сме заслужили точно това — и тези “доктори” дето биели или пък ги мързяло да помогнат на човек в беда… Защо сме “заслужили” Мая М. да е избрана за омбудсман вчера? Защо сме “заслужили” ДПС и ГЕРБ пак да управляват, макар че уж гласувахме за “промяна” и реформи? С какво “заслужихме” Пеевски? А “Орешарски”? Или пък ние сме “заслужили” да даваме 1.3-1.5 милиарда лева на година на “полиция” и “НСО” които да пазят мутри от гнева на народа?..
…твърде много въпроси и без отговор, струва ми се.
Истината е, че тук няма много надежда (за “тая държава” говоря). Някои заминават затова, а други “емигрират навътре”. Трети се борят с мелниците…
@Ани: Уви, права си. Наистина просто си боли и просто охкам. 🙁
@Michel: Мога да ти кажа с пълна точност с какво заслужихме Орешарски (и Пеевски, който го назначи – ако мислиш, че е обратното, грешиш). С това, че всеки ден на протестите срещу Орешарски излизаха по няколко хиляди души – на най-големия я имаше двайсетина хиляди, я не. От два милиона и кусур само тук в София. Един на сто. Ако активните бяхме един на десет, ако в продължение на дори само една седмица всеки ден излизаха на площадите по двеста хиляди, Орешарски нямаше да има как да остане. Един на десет души да е активен и с позиция сред един народ може да го спаси. Един на сто вече е твърде малко – не стига да пребори добитъка, да докара за народа по-нормален живот въпреки него.
Почвам да се чудя дали махането оттук не е единственият начин да бъде запазено нещо от българския народ. В този му вид е очевидно, че няма да го бъде още дълго. Не защото намалява по численост – германците намаляват по-бързо, но ще ги бъде и пребъде, понеже са народ. Генетичните германци може да измрат след петдесет или сто години, но дошли там отвсякъде – турци, араби, руснаци, българи – с гордост ще се наричат германци, ще говорят с децата си у дома на немски и ще продължават тези име и народ. Докато тук дори ние да останем, децата ни ще се спасяват накъдето им видят очите, ще ни проклинат че не сме ги спасили по рождение и ще се чудят как по-бързо да се отърват от всяка капка българско в себе си… Колкото повече го мисля, толкова повече разбирам, че ще е именно така. И не зная колко дълго ще издържа да се боря, преди да ме надвие осъзнаването, че родителският ми дълг стои над националния, и да се погрижа за децата си…
Не, преместването от България не е решение.
Продължава да боли, безпомощността тогава е още по-силна.
Страшно е! Сякаш разказваш истории от зловещ филм, а то – всъщност – българска действителност!
@Дончо: Моето усещане е обратното. На повечето свестни хора пак няма да мога да помогна, но поне ще съм помогнал на семейството си. А може би ще имам възможност да помогна и на други близки свестни хора да се отърват, ако и не на всички…
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/07/31/2583444_kolko_struva_edna_rentgenova_snimka/
Не искам да съм на мястото на родителите на детето …. със сигурност щеше да има вендета.
От друга страна се радвам в избора си на професия – моите евентуални грешки или разсеяност по време на работа се измерват в парични загуби, а не в изгубени човешки животи.
Не знам какво да кажа…Работила съм в ПНБ, Церова Курия. Видяла съм какво ли не, но персонал да бие пациенти не съм. Но това беше по бай Тошово време.
Докторе, виждала съм пациентите, седнали срещу телевизора…и някой нещо му става и рипва и удря друг, който е абсолютно непричем и го окървавява…ей тъй, без повод, без причина…Луда работа, само че в случая не е изяснено персонал или пациенти са пребили доктора. Първо бяха доктори, после стана пациент. Второто е приемливо, първото не. Но в таз държава на лъжи и измами, няма кой да каже истината. Д-р Москов не е човекът, който ще я изрече.
То навсякъде е така. Случая придоби известност само защото пребития е лекар. Иначе всичко се прикрива майната им на пациентите като тръгнали да мрат -да мрат защо са хукнали да досаждат на персонала?. После диагнозата и болничните се преправят ,удря се печат и се дописва нова диагноза.
ме змам дали е вярно но е тояно по темата
цитат
——————————
На първо виждане това е поредния нагъл простак, който е паркирал на тротоара на “Веселата улица” в гр. Созопол. Потресът ми беше огромен, когато след направената забележка от моя страна да си махне колата от тротоара, нейният собственик д-р Йовица Кръстевски ми каза следното: ” Махай ми се от главата, защото ако ми паднеш в ръчичките да те лекувам жив няма да останеш.. Кардиолог съм.” Не ми се вярваше, че това са думи на лекар!!! Пред мен стоеше небръснатата мутра на лекар гурбетчия, който излъчваше наглост, злоба и самочувствие на човек, комуто всичко е позволено.. Трябваше ми един ден да осъзная какво се случва.. Паркирането остана на заден план.. Все още не мога да приема, че професиналната квалификация и морал на хуманитарен лекар могат да бъдат изродени до такава степен Обръщам се към всички мои приятели и всички нормални хора.. Много ви моля, разпространете тези снимки и моите думи.. Аз съм Орлин Пенев и заставам с името си зад тази публикация. Много се надявам тези изявления да стигнат и до погледа и ушите на д-р Москов. Всякакъв по – нататъшен коментар е излишен..
——————————
@~!@#$%^&*()_+: Сигурен съм, че истината за случката в Курило е стигнала до погледа и ушите на Москов. Да наблюдавате някакви последствия от това?
Дано от Реформаторския блок се сетят кога точно вече ще гласувам за тях. И дали няма да обясня на всичките си познати и на читателите на блога ми защо.
по дяволите… Познавах Илко от казармата, 28860, батальон В, аз в рота А, той в рота Б. Кретените “стари” селяци го тормозеха, аз пък се сприятелих с него, понеже имаше за какво да си говорим извън чукане, пиене, сръбска музика и дребни мечти за дребни далаверки. Когато ни съвпадаха нарядите, а беше често, все ни наказваха с непоряди, нощните смени минаваха неусетно.
Последно се видяхме на Орлов мост през 1999-а, на сергията за книги. Изгубих му телефона обаче и връзката прекъсна. После съм му мяркал името, че е завеждащ отделение, викам си – случи най после. Казвах си, че някой ден, ако имам път, ще се отбия да си поприказваме и да се посмеем на старите идиотщини от тъпата казарма…
Не биваше да отлагам, не биваше
Здравейте Г-н Гачев,
заитнересовах се от информацията относно антидепресантите. От година имам проблем с тревожността, като лекар каза, че имам настъпили изменения и на биологично ниво, само с терапия нямало да се оправя. Намерих информация за билки, наречени адаптогени, които възстановяват способността на тялото да се излекува. Дали сте запознат и дали бих могла да се оправя с тях? Моля Ви, пишете на лично.