Оплаквания от служители в Google

Нямам представа дали изобщо са истина.

Нямам представа дали, ако са истина, не са просто проява на чувство за хумор от служителите. (Най-вероятно са.)

Но във всички случаи си струва човек да ги прочете и да се усмихне.

Залата за физически упражнения е прекалено далече. Трябва да бъде открита зала в нашата сграда, за да не хабя време да ходя до нея.

Ръководството за сътрудниците е по-дълго от една страница.

Безплатните слушалки от по стотина долара ми развалят прическата.

Като ходя денем на масаж, следи от гънките по възглавницата остават по лицето ми чак до вечерта.

Пет от осемте безплатни фланелки, които получих тази година, са черни. Това ме дразни. Предпочитам синьото.

На фирмената екскурзия със скокове с парашут ни бяха обещали 50 секунди свободно падане. Като разглеждах после видеото обаче забелязах, че е само 41 секунди.

Новият ми трийсетинчов монитор ми закрива изгледа през прозореца.

Не усещам разлика между настройките на креслото за масаж „Отпускане“, „Регенерация“ и „Прилив на сили“.

Понякога като отида да си взема нещо за пиене от кухнята се оказва, че бутилките са току-що заредени в хладилника и не са успели да изстинат както трябва. Как да работя после?

Диванът в кабинета ми не е достатъчно дълъг, за да се опъна в цял ръст.

Ям на работа по 14 пъти седмично, така че в почивните дни ми е по-евтино да ходя на ресторант, вместо да си купувам продукти. Като резултат не съм готвила вече цяла година и кулинарните ми умения страдат.

На обяд пицата свърши преди мен и се наложи да ям пържола.

Като ме командироват в друг офис, храната там се оказва непозната и не знам какво да ям.

Имам усещане, че докато свикна с поредния телефон, ни дават нов и ми се налага да го уча отначало.

От неограничената безплатна храна дебелея.

Като бях на фирмена екскурзия на Хаваите, изгорях на слънцето.

В кафето Charlie’s имаше среща с Лейди Гага, така че се наложи да отида на обяд по обиколния път.

Като работя от къщи ми се налага сам да си готвя закуска, обяд и вечеря.

По време на закуска се наяждам така, че не успявам да огладнея за обяд.

В стаята за игри има само едно кресло за игри, и се налага да седя на стол, докато играя Call of Duty.

Изборът на игрални автомати в нашето здание е беден и се налага да ходя в съседното.

Направихме си от мебели катапулта, но таванът се оказа прекалено нисък, за да изстрелваме портокали на повече от 45 метра.

Сутрин не мога да се любувам на Харбър Бридж, понеже слънцето изгрява над Сидни и се налага да спускам щорите.

Не съм получавал безплатни фланелки вече 3 месеца.

Готвачът на суши не беше сложил достатъчно сос аниоли в рулата ми от раци.

Тебеширът за билярдни щеки не отива на цвят на сукното на масата.

От моя офис се вижда Бей Бридж, а искам изглед към Голдън Гейт. Той е по-красив.

Работното ми място е на еднакво разстояние от две кухни и всеки път се налага да решавам до коя ще отида.