Изборите вече приключиха. Резултатите още не са ясни. Пардон, не е ясно как са гласували хората. Големият резултат е ясен – на все по-малко хора им пука кой ги управлява. Все повече абдикират от това да са собственици на тази държава. За радост на тези, които искат да са единствените ѝ собственици… Но това е друга тема.
Интересна е само безнаказаността, с която Волен Сидеров прави предизборните си изцепки. Проверявал бил за наркотици. Търсел бил сметка за посегателства. Глупости. Просто палячото си търси цирк. А уви, държавата ни е точно това.
Смайваше ме как той се прави с две-три горили около него на бабаит пред десетки хора, и никой не смее да му се опъне. Бил депутат и бил имал пищов. Ако се опита да се направи пред мен, ще му завра пищова точно където си мислите. След като му омекотя главата достатъчно, и евентуално се защитя чрез въпросния пищов от споменатите горили. Тръгне ли някой от тях да ме напада, ще му забия два куршума в главата без никакви задръжки. Ще ме съдят ли после? Сигурно, но стигне ли се дотам, нищо чудно да стана следващият президент, в България има такава традиция… Поне така си мислех допреди малко, де. Защо си промених мнението ще спомена по-долу.
Защо никой не смее да му се опъне разбрах, когато видях резултатите от анкетата за подкрепата на полицая, който застреля безоръжен мигрант. Подкрепата за убийства, вършени от властта, върви ръка за ръка с тихото дрискане в гащите пред лицето на бабаит. За да се противопоставиш на беззаконията на облечените с власт се иска сила и смелост – същото, което се иска, за да се опънеш на някой като Сидеров. Където 97% подкрепят убийствата от полицаи, е единствено логично пак такъв процент пред нагъл бабаит само да дрискат тихичко в гащите.
Което и обяснява „смелостта“ на господинчото. Ние може да не сме наясно докъде сме изпаднали, но той е. Не е луд – вижда реалността ясно, лудите сме ние, дето се заблуждаваме. Представяте ли си го да се държи по същия начин в Германия, Франция, Англия? Недай боже пък САЩ – всички знаете колко ще продължи и как ще завърши там подобен опит. Проблемът на България не е своеволията на Волен Сидеров – проблемът ѝ е, че масово народът ни е от добитъци. Страхливи, без срам и без достойнство… Чудите ли се защо заявявам, че отказвам да съм част от един и същи народ с такива хора? И защо пиша „Бедна, бедна ми родино, защо не си те поделиха съседите“?
Защото не зная къде да се дяна от срам. И още повече от страх – за добитъците, огромната част от които са били някога хора. И ако осъзнаят докъде са стигнали и се опитат да тръгнат обратно нагоре, може би има шанс пак да станат…
За мое възхищение, тази вечер в НАТФИЗ студентите се опълчиха на Сидеров. Не с два куршума в главата, завиране на оръжие където си мислите и прочее. С дружно, единно подканяне да се махне от училището им. С цивилизовано противопоставяне. И ми отвориха очите докъде съм стигнал и аз – да съм готов да омекотявам глави и да стрелям в тях. Ако трябва да вляза в тон с рекламната атака на „Звездни войни“ наоколо – как, без да усетя, съм поел по пътя към Тъмната страна… Да, Сидеров многократно е доказвал, че морал и съвест няма и от друго освен от тояга не разбира. Но въпреки това нямам правото да започна със саморазправа. Длъжен съм да опитам първо по-цивилизованите средства, колкото и да съм убеден, че ще са безполезни.
Благодаря ви от сърце, деца! Преподадохте един пре-скъп, пре-нужен и ценен урок на човек, който може да ви бъде баща. Който е длъжен да е за ваш пример, а беше паднал дотам да не може да се осъзнае без вашия урок. Благодаря ви, и ви се покланям! Заслужихте го!
… Докато пишех тези редове, полицията се видя принудена да изкара Сидеров от НАТФИЗ. Дали положението там е станало нажежено или просто полицаите са си намерили предлог да го изведат – не видях. Нито пък, ако е станало нажежено, дали са повдигнали напрежението възмутени хора или наети от Сидеров провокатори. Надявам се това да се разбере, ясно и несъмнено. Любопитен съм.
По-интересното е друго. Докато извеждаха Сидеров, човек го нападна и го удари един-два пъти, преди полицията да успее да го озапти. Не разбрах дали не беше полицай – мисля, че не беше, просто носеше яке, донякъде подобно на полицейските. Нямам представа дали човекът не е издържал на Сидеровия бабаитлък, или е негов провокатор – надявам се и това да се разбере.
Мисля си друго. Ако този човек беше наистина полицай, щях ли да одобря саморазправата му? След урока на децата от НАТФИЗ – не. Щях да демонстрирам в негова подкрепа, да дам пари за съдебната му защита и какво ли не още. Морално погледнато, щях да набия Сидеров, да се саморазправя. Но ми е важно да зная, че не това е начинът. Че трябва да бъде търсена не саморазправа, а справедливост. Заради самия мен. За да не тръгна към Тъмната страна.
Звучи ви смешно, нали? Петдесетгодишен наивник, който се мисли за джедай… Но истината е, че всички сме джедаи. Джедайството е метафората на Джордж Лукас за ежедневието ни, за изборите между доброто и злото, които всеки от нас прави непрекъснато. То е увеличителното стъкло, чрез което големият режисьор ни показва как нашите избори, решения, емоции и мислене рефлектират върху нас, как ни променят и в какво ни превръщат. Не е нужно да ни манипулира страховит Дарт Сидиъс, за да ни тласне чрез страховете ни към Тъмната страна – непрекъснато го прави самият живот.
Тъмната страна не е довела много хора до могъщество – властта над много хора винаги е за малцина. Но е довела страшно много хора до битието на прасета. Грух-грух топла кочинка, грух-грух дай още помия, грух-грух тоя простак там зае най-хубавия гьол, грух-грух какви са идиоти в отсрещната кочина, грух-грух какви сме само мъдри и чистички, грух-грух ние сме велики и важни… И над кочината със седем и кусур милиона прасета властват шепа Онези-които-не-бива-да-се-назовават, и в медиите и навсякъде другаде. Самодоволни и с чувство за избраност като ситски лордове…
А под тях – кучетата им, щастливи от правото да хапят добитъка и да облайват когото не смеят да ухапят. Послушните слуги, кланящи се и вършещи мръсната работа срещу остатъците от трапезата. И оскърбителната, унизителна до позор, но толкова популярна мечта да станеш и ти псе, да хапеш и да облайваш. Мечта, която получаваш срещу съгласието да бъдеш животно, срещу отказа да се чувстваш човек, срещу загубата на човешкия облик отвътре.
Ето това е Тъмната страна, поне в моите очи. Независимо дали си мечтаем тайничко да сме джедаи, или пък никога не сме чували за цикъла филми и не ни и вълнуват, тази Тъмна страна е около нас. Тя ни пропива със страх и отчаяние, омайва мозъците ни и неусетно ни отнема доброто и светлината в нас. Обръща ни към себе си. Особено в място и време, където се е събрало твърде много от нея, където страхът бива щедро засяван и торен, където се инвестират милиони в създаването на усещане за безсилие…
Не искам да съм един от поддалите се. Не приемам да се превърна нито в прасе от кочинката, нито в псе, нито в ситски лорд, дори могъщ и важен. Искам да бъда човек – най-обикновен, но с доброта и достойнство. Джедай съм по рождение, точно както всички други наоколо, както и ти, драги ми читателю. И, искам или не, съм длъжен да избера дали да бъда с Тъмната страна, или със Светлата – и да отстоявам избора си.
И ако търсиш, читателю, истински джедаи, от които да се учиш – отиди пред НАТФИЗ и хвърли поглед към веселите, безгрижни и наглед обикновени студенти, които влизат и излизат оттам. Днес те са моите учители.
Допълнение:
Пропуснах полезна вест от последния момент.
Утре, понеделник, 26 октомври, от 17:30 ч. пред Народното събрание ще има протест срещу Волен Сидеров. Ще бъде поискано свалянето на имунитета му като народен представител. Ще присъстват студенти, актьори и представители на творческите съюзи.
И поне един блогър. До гуша ми е вече от Волен. Ако и на вас – моля, чувствайте се поканени! 🙂
Почти нищо още не съм чел за снощните сидерови представления, но едно от първите неща, за които се сетих беше това какво правят студентите, че и ректора и преподаватели в изборната нощ в НАТФИЗ. Може би се учат на актьорско майсторство като са имали предварителна уговорка със Сидеров, защото той наистина има какво да им покаже. 🙂
А като поменаваш изборите, Григор, знаем, че разбираш от тия работи, та може да споделиш колко истина има в твърденията, че някакви хакери се организирали отнапред, заразили милиони компютри и от тях атакували сайта на изборната комисия, та затова блокирал.
Само една подробност, за да не се обърка някой – понеделник е 26ти октомври 🙂
@Виктор – И аз си задавам същите въпроси като теб. Интересно ми е да чуя мнението на Григор по въпроса.
Чух по радиото сега някои работи, Сидеров е най-важното снощи и днеска по медиите, поне така ми се струва. Влязъл някъде, досаждал, както неведнъж, и това е най-главният проблем на държавата, Григоре, ще променяме конституцията, ще затваряме в ареста депутати, които се карат със студенти и магазинери, пък и на митинг по тоя повод ще ходим. Цецка Цачева, (председател на Народното събрание) пресконференция на ГЕРБ прави, предават я директно в централните новини на БНР програма “Хоризонт”, разгеле Илияна Беновска все пак попита нещо смислено, та се успокоих, че има и други хора, които мислят подобно на мене. Та като стана едно време Цецка председател на парламента, рекох си: “Е, тъкмо ще мога да си казвам понякога: “Цецкееее, Цецке…”.
Иначе слушах малко мнения и за “хакерската атака” към сайта на ЦИК. 🙂 Малеее, страшна работа, това най-вероятно са на Шаркана приятелите, анархистите от цял свят, пуснали си от вкъщи лаптопа и телефона и и като почнали да правят едни заявкиии, затрупали трафика и туй то. 🙂
@Виктор: В доста вузове има студенти по всяко време на денонощието, така че това не ме учудва.
За атаката срещу ЦИК – просто някой е наел съществуващ ботнет и го е юрнал. Проблемът тук е, че не всеки има парите и връзките за целта – имат ги големи фирми и държавни тайни служби. Оттам нататък въпросът е кой точно и защо. И е интересен.
За анархистите – трудно ми е да го повярвам. Още не съм видял анархист да свърши каквото и да било извън приказване…
@Ангел: Моя грешка – извинявам се! Оправям го веднага в текста на статията, да няма объркали се.
А, моля, Григоре, Шаркан е анархист и е свършил една работа много добре, даже няколко, фантастиките де, мисля наскоро да си ги прочета за втори път. Ако някой случайно не знае, търсете, хора, четете, Николай Теллалов, написал е фантастика и фентъзи на световно ниво, и без никакво преувеличаване, едно от нещата, с които се гордея, че съм българин, са книгите на Шаркан! Шаркане, не се познаваме много добре, но ме е страх да не помислиш, че нещо иронизирам, може да не разбирам кой знае колко от литература, но съм прочел бая фантастика и фентъзи и казвам това чистосърдечно. За разказите и “Ортодокс” на Григор не ми се пише, но и те са много добри, нищо, че не е анархист. :-))
Има едни приятели – големи царе на инсинуациите.
Сигурно още ги чувате да повтарят за по-миналогодишната УкОпация на Университета. Ако сте забравили, ще ви припомня.
Когато студенти окупираха Университета, по тъмна доба някакъв субект закачи отвън на вратата картон с надпис УКОПАЦИЯ. За негова беда беше засечен веднага и картонът бе смъкнат. Студентите представиха този надпис пред журналистите като провокация. Появи се и снимка на въпросния картон – захвърлен на пода.
Тази снимка ще ви покажат като доказателство за неграмотността на студентите, ако попитате защо ги наричат УкОпатори.
Днес същите тези приятели повтарят тъ-ъ-ъничко въпроса: Ама какво дирят студенти в своя ВУЗ в 21 часа вечерта?
Доколкото помня от студентските си години – имал съм вечерни лекции и упражнения. Да не говорим за постановките в НАТФИЗ. За репетициите. За студентските клубове.
Токова за въпроса.
А за припламналата отново омраза към студентите – това е отделен въпрос.
@Виктор: Точно това е, което не мога да простя на Ники. Невероятно талантлив писател, а си губи времето с кауза за производство на бял шум. Да беше седнал вместо това да пише – щеше да запали хората за каквато кауза си поиска…
Любо Николов, благодаря, че сподели. Не съм бил студент, мислех си, че учат, учат, пък към 21 часа вече е затворено. А че мнозинството от тях са неграмотни поне по отношение на правопис, то според мен, според впечатленията, които имам, си е така, за съжаление.
Според мен доста хора, институции и медии преиграха със Сидеров. Днеска се наложи професор Герджиков, май така му беше фамилията, председател май на парламента беше, по радиото да обяснява, че не е хубаво депутати да могат да бъдат арестувани току-така, защото, например утре тоя депутат трябва да е в парламента и да зависи от неговия глас нещо важно, а властта да го арестува само и само той да не може да гласува. Щом го докарахме дотам, че това трябва да ни се обяснява, нещо не е наред. И особено журналистките, повечето, като са лавнали срещу Сидеров, като че кой знае какво е, някак така се чува че много биха били доволни да го видят в затвора. Днеска ще променим конституцията, че да си арестуваме депутатите заради Сидеров, утре заради Мидеров ще си променим конституцията, че да могат да ни вържат за парното, та да ни предпазят от падане през прозореца при навеждане да си поливаме цветята.
И даже наглеят, подиграват се, днеска, казва едната, ама много кротък беше Сидеров, и то по националното радио го казва.
Мене Сидеров също ме дразни, особено с руските си изпълнения, но все ще има и такива като него, а и те са донякъде необходими, сещам се за един разказ за необходимия лош на Саймък май беше или на Азимов.
To по време на сесия и до 1 след полунощ сме кесили. На изпит по мат. анализ…
Е, сега не е сесийно време, ама НАТФИЗ, като се отчете и времето за репетиции и това, че преподавателите им имат ангажименти в театрите и по други участия, нищо чудно да им се налага да остават до късно, или да имат само вечерни лекции в някои дни.
За Шаркана – Много голям писател!
Шаркане, нали беше започнал нова книга, и пари събираха от “Човешката”. Кажи ако трябват още – ще пратим, ама дай ориентировъчен срок за “пусковата дата”.
Божо,
до пролетта най-късно, тоест в края на зимата ще има повече от една книга. Колко точно от работените романи ще са готови за пред публика, не мога да кажа, в ход са четири.
Завиждам…
Шаркане, да си ни жив и здрав, но като гледам: “николай теллалов Says:” бърка ми в очите направо, че са ти имената с малка буква.
Позволете, моля, да се поясня. Ние тук знаем за Шаркана, той е почти перфектен, но някой минувач може да си рече, че какъв е тоя толкоз добър писател, който си пише името с малка буква, та да си го защитя, написал го е така, защото се съсредоточава в книгите си и в анархистичните си статии, а не в името си.
И понеже също така много от вас тук се интересуват от софтуер и знаят че съм сляп, може да им е интересно как “виждам”, че Николай е с малка буква по-горе.
Слепите в България работят с изключително качествения български синтезатор на реч Спийчлаб. В него са вкарани около милион и двеста хиляди думи с ударенията. Също така е вкарано и името Николай със съответното ударение. Но николай го няма в речника на синтезатора, и затова се произнася без ударение на нито една гласна. Така аз разбирам, че е изписано с малка буква. Думи като “вълна” също са без ударение, защото компютрите все още не са толкова мощни, че да определят според контекста дали става дума за овча вълна или морска вълна.
Скрийн рийдърите (екранни четци), които “четат” екрана и предават текста към синтезатора също имат много възможности, например да индикират със някакъв звук главна буква, абревиатура и така нататък. Ако на някого е интересно, ето как звучат синтезаторите ни на линка по-долу:
http://bezmonitor.com/chetene
И дано не се повтарям, ще ви кажа кой е най-големият пророк в България, Вангя нищо не струва:
Когато едно време като дете съм се разболял с очите, ходили за мен при Вангя, с прословутата бучка захар и т. н. Вангя първо казала, че леля ми ми е майка, а после, че ще ми се оправи зрението като стана на 20 години. То стана обратното, към 20 и няколко години си изгубих зрението, но Вангя може би е имала предвид друго зрение. Както и да е. А истинския врач, истински пророк прозиращ в бъдещето беше офталмологът професор Луков. Когато бях на 20 и няколко години, започнах рязко да губя зрението си за пореден път, та отидох при Луков и му приревах. Казвам му:
– Професоре, до оня ден си четях книги спокойно, а сега вече почти не мога…
И пророк професор офталмологът ми каза:
– Пак ще четеш, моето момче, пак ще четеш.
И ето, сега чета, та пушек се вдига. 🙂
Интересно пояснение Виктор
Според мен проблема с четците не е в мощноста на компютрите, тя отдавна е достатачна, а в липсата на софтуерна разработка за български език. Това разбира се е моето мнение като програмист с 15г. опит, но нулев опит със синтезатори на глас.
Интересното за мен – от твоя линк – бе да чуя как са напреднали чужди компании с български гласове и речници. За Спийчлаб знам отдавна и намирам гласовете за много трудно разбираеми. Приятна изненада е, че Nuance имат глас на български при това много ясно разбираем за зрящ човек. Най-лесно разбираем намирам гръцкия Иноетикс с Ирина, макар самия тембър да не ми допадна особено, защото е като на инфатилна тийнейджерка! Всичко това ми дава надежда че електронните асистенти в смартфоните скоро ще проговорят на български 🙂
А за книгите на Шаркан – чакам с нетърпение. Ще ги купя моментално щом са достъпни (в електонен формат, че не знам кога отново ще бъда в България).
Нано е една от най-добрите съвременни фантастики!
Христо, да беше само морска вълна и овча вълна, ще научим софтуера да познава кое какво е според контекста, но има и други, като например “дали”, дали на някого или дали ще стане, и т. н. Колкото до синтезаторите, мисля, че чуждите компании скоро няма да направят нищо по-добро от Спийчлаб. Гръцката фирма Иноетикс е работила с европейско финансиране, направила си е синтезатора и повече няма да го пипне, а той е толкова недоправен, че на пръв поглед говори по-добре от Спийчлаб, но всъщност не става за нищо.
Ето ви и двата синтезатора, говорят един с друг, пък по едно време аха да се хванат за косите. Веднъж си нямах работа, та го издокарах донякъде:
http://bezmonitor.com/temp/irina_gergana.mp3
Записвано е обаче с микрофон от компютъра, че иначе щеше да стане много сложно.
мисли за технологиите и прогреса:
http://sharkannht.blogspot.bg/2015/10/blog-post_31.html
Григоре, да те питам какво ще постигнем като осъдим Волен? И ние за какво можеш да го осъдим в случая? Дали е бил хора, дали е удрял? Даже и това да влезе в съда, ако това е типичен български процес на какво можем да се надяваме? На условна присъда? Парична глоба?
Все пак Волен не е много наред в главата. Но е направил къде по-големи престъпления като политик. И не е той единствения политик. Не ме разбирай погрешно не искам да го защитавам, но не трябва ли да има протести за по-големи престъпления като теглене на заеми в милиарди, които ние ще трябва да плащаме. Все пак това са много по-тежки престъпления.
Да, студентите са реагирали добре. Но дали е полезно да се вглеждаме точно в тази постъпка на Волен. Все пак има много други престъпления в последните години, извършени в България.
@Кирил: Според мен Волен е напълно добре с главата – ние не сме, че го търпим. Има ли присъда, ако ще да е парична глоба, следващия път ще е по-тежка, така че ще внимава повече.
А за нуждата от протести срещу краденето на милиарди си абсолютно прав – подкрепям те с две ръце.
Една подробност към това: всяка държава взема заеми. Въпросът е дали не взема повече, отколкото връща, и особено дали това не е трайна тенденция. Ако един управник е взел за една година 5 милиарда заеми примерно това не е никак добре. Но ако за тази година също така е върнал 6 милиарда, и то без да съсипе държавата и да разори хората, значи той не е никак лош управник. Надявам се да разбираш разликата.
Протести пред кого? Пред крадците на същите милиарди?
Дреме им.
за Сидеров – не се радвам на това, че държавата ще упражни репресивната си сила срещу свой изгорял бушон. Той би трябвало да стане обект на народно противодействие, при това заради лицемерието на действията си, при това заедно с всички останали “представители”.
И един допълнителен щрих към образа на “новата душевност на българина”: реакциите към номинацията, приета от БХК (впрочем, организация с меко казано заслужено противоречива репутация), за Джок Полфрийман.
@николай теллалов: Номинацията на Джок Полфрийман не е еднозначна. От една страна, той е осъден престъпник, и мисля, че справедливо – така че не е много за пример. От друга обаче, доколкото чувам, той е направил в затвора някаква група за подпомагане на престъпниците да изоставят престъпните си навици, а това според мен е за пример.
Масовата реакция на българина към тази номинация обаче е абсолютно нееднозначна – универсално отрицателна. Никой не се замисля, че нещата имат две страни, и че едната може да е много черна, но другата е позитивна.
То и съдът над него беше… нееднозначен.
Поне аз не съм убеден, че не е убил при самозащита.
Много мътна история, а благодарение на следствието и съда не са останали други достоверни факти, а само версии.
Но масовката у нас показва същата реакция, както с убития афганец – истината няма значение, щом става дума за “ние” и “те”. Ние всякога сме добрите, а те – винаги лошите.
Само че номинацията не оправдаваше убийството, а признаваше нещо друго – действия за активно изкупване на вина, не просто излежаване на присъдата.
Твърде висока летва за нравствеността на преобладаващата част от днешното общество в България.
Тъпото е, че БХК за отчитане на дейност и самореклама разръчкаха нещата, фокусираха нова вълна омраза както върху затворника, така и върху делото му да се противопоставя на произвола на затворническите власти (централният софийски даже днес, при “демокрацията” се описва от интервюирани от мен затворници като ад).
Как да е.
Добре е всеки да се поинтересува за обстоятелствата около убийството, за което е осъден Полфрийман. Изглежда, че е извършено при самозащита, докато се е опитал да спре някакви младежи да пребият циганин. Бащата на убития младеж мисля, че беше депутат от БСП (не съм напълно сигурен за това), и редица доказателства около случая (включително и видеозапис на схватката) са “изчезнали”. Много съществени подробности има около този случай – не че те оправдават Полфрийман, но със сигурност не оправдават еднозначната реакция на тълпата.
Тук има видео в което Полифрийман обяснява дейността си. Може да се включат и субтитри на български, за който не знае английски.
https://www.youtube.com/watch?v=XGcJ6vOT198
И още едно кратко видео с неговата версия за самия инцидент.
https://youtu.be/15xvjaNdFUw
За него няма превод
Това е доста повърхностно търсене, разбира се
Гриша, другият ми коментар е в спама
@Веско: От-спамен. 🙂
Pingback: Човешката библиотека: През 2016 г. все повече издания ще се финансират директно от читателите си | Uchi.bg