Българските фантасти: Янчо Чолаков

Масовият читател на фантастика често е чувал, че има и българска. Понякога дори е чел по нещо. Но не са чак толкова много тези, които са чели по нещо от Янчо Чолаков.

А си струва. Янчо не го бива много да вдига шум около себе си. За компенсация го бива да пише – и то чудесно. През март миналата година разказът му „И попита войникът: „Кой ме повика?““ излезе (в превод на английски на Калин Ненов) в луксозното американско списание Nameless. А за тази година е в списъка за „Джон Кембъл“ – награда за дебютанти (на английски език). Единственият в тазгодишния списък, който не е американец – дано това дава представа за качеството му. (А и за това на преводача.)

Изобретателността на Янчо като писател винаги ме е смайвала и възхищавала. Богатството на произведенията му на идеи, фантастични и общочовешки – също. Не крия, че съм му фен – напротив, гордея се с това. И се радвам, че ме подсетиха най-сетне да напиша нещо за него.

Оттам нататък – статията за него в БГ-Фантастика. Там има и биографични данни, и различна интересна информация. И най-важното – списък на произведенията му, както и къде, кога и в какво са издавани. Подозирам, че също не е пълен, но е по-добре от нищо.

Уви, официалният му сайт е временно закрит. Но въпреки това, ако попаднете на нещо от него, използвайте възможността да го прочетете! Съмнявам се да ви разочарова.

Успех, Янчо! И, за бога, пиши повече! 🙂