Докато оглеждах днес сайта си, забелязах как съм лицензирал съдържанието му – под BY-ND лиценз на Creative Commons. Тоест, със задължително позоваване на мен, и без право да променят нещата от него.
А защо ми е всеки да пази в пълна точност Безценните Ми … глупости? Не е ли много по-разумно, ако открие нещо смислено в тях, да може да го използва за съграждането на нещо свястно? Без да бъде ограничаван? В края на краищата, така се пише свободен софтуер – а в достатъчно широк смисъл на думата, всичко е софтуер 🙂
Така че отсега лицензът е само BY. (За да ми носят по света славата… ;-))
Това е много хубава идея. Редно е при всички положения да се опоменава автора, но перефразирането често е наложително. Преди няколко дни прочетох разказа на Йовко Ламбрев “Незавършена картина” и ми се искаше да използвам един абзац, който обаче трябваше да изменя, запазвайки смисъла на самия абзац и премахвайки логическата свързаност с останалия текст…. В подобни случаи подобен лиценз е определено голямо благо за потребителите му! А авторите… да му мислят:)
Това си има обаче и опасности. Не най-добрия пример, който мога да дам, но пък е забавен и е първия, който ми хрумва:
Един от моите учители спомена, че другата седмица МОЖЕ и да не дойде, защото не се чувства добре, но не е сигурен.
Естествено моментално разнесох думите му из цялото училище(това става петък).
В понеделник разбирам, че не дошъл на работа, защото бил болен.
След като разучих откъде идва информацията, се оказа, че тя се позовавала на моите думи, но след като те минали през няколко души придобили доста по-оптимистичен вид. Разбира се човека дойде и продължи да изпитва с пълна сила:)…
Пука ти… 🙂
А и често не е задължително авторът да бъде споменаван, поне според мен. Ако примерно използваш негов абзац, но си променил напълно смисъла и съдържанието му – той не е вече автор на този смисъл, нали? Поне аз не бих се обидил, ако не ме споменават в подобен случай. (Всъщност, и в доста други.)
Гъделичка ми самочувствието:) Но аз също в много случаи не държа да бъда опоменаван като автор(особено в тези, в които на масата има някоя и друга празна каничка вино:)) Зависи от много фактори, но принципно си прав…