Гъбите на Веспасиан

За повечето хора името Веспасиан не говори нищо. Ако погугълнат малко, може и да открият, че е бил отдавна римски император. Това обяснява защо не им говори. Нито има далаверка в това да знаеш кой е и какво е направил, нито ще ти дадат нещо в мола без пари, нито ще ти вдигнат заплатата. Може даже и да я намалят, като се замислим какви хора доста често са началници в българските фирми…

А е полезно да ни говори.

Една малка част от хората, сигурно най-вече историци, ще се плеснат по челото – чакай бе, нали той беше измислил веспасианките? Може даже да обяснят на останалите какво е веспасианка – полуоткрита тоалетна с течаща вода в дупката. Моментално любителите на пийването ще разберат защо е добре да знаят кой е Веспасиан. И да се затъжат как така няма сред днешните ни управници някой мъдър и грижлив към нуждите на хората като него.

Друга малка част ще се сетят – бе не беше ли построил той Колизеума? И ако го обяснят на останалите (може да се наложи да им разкажат и какво е Колизеумът), любителите на зрелища моментално ще разберат защо е добре да знаят кой е Веспасиан. И да се затъжат как така няма сред днешните ни управници мъдър и грижлив към нуждите на хората като него.

Трета малка част може и да си припомнят как той е реформирал, опростил и направил по-ефективна финансовата система в Рим. И мъдро ще поклатят пръст – ето затова е могъл да построи Колизеума! Финансите са всичко, брат. С тях и в Рим се правят велики неща, а без тях и в 21 век не се правят. Парица е царица, како кажу у нас. А царица не мирише – и това също се твърди, че той го е открил.

Още една малка част пък може би ще се сети, че той не е първият римски император, но е първият, който е наследен от сина си Тит, по правилния династичен начин. И гордо ще заобясняват как великият Рим също е стигнал до вечния извод, че истинската система за управление е монархията. Колко е важно да имаш цар, който държи властта и я предава на децата си… А ако случайно някой смотаняк вземе да ги попита каква е разликата от сегашното положение в България – тъй де, царица Кръстева в момента предава властта на Делян Първи – ще бъдат справедливо и заслужено напопържани пратени където на мечка слънце не огрява.

Някои пък – предимно интелектуалци – може да се влюбят в него заради грижата, която е проявявал към творците. Щедро ги е спонсорирал и е бил велик меценат. И те с радост са му се отплащали със славословия и възпявания. Как той е над всички, как без него ще загинем, как е предопределен да управлява света и как всичките му конкуренти са изроди, извратеняци и маймуни… Е, които не са го възпявали не са получавали нищо. Освен акъл, наливан им нощем от не дотам интелектуални, но яки мъжаги с преториански маниери. Ама то така им се полага. На какво основание чакаш да те храни ръката, която хапеш? Ама ха…

И може би само мъничка част от историците ще си припомнят и една друга черта на Веспасиан. Как го е обожавал римският народ, понеже е бил освободител и справедливец.

По негово време в Рим царяла страшна корупция. Всякакви висопоставени личности са крадяли до съдиране и са си тъпкали гушите до посиране. И единственият, който ги е поставял на мястото им, е бил Веспасиан. Разберял ли, че някой краде безмилостно и алчно, той веднага пристигал, често начело на цяла армия. Безмилостно смъквал от власт корупционера, публично го обезглавявал и конфискувал накраденото до стотинка, да не могат и децата му да намажат нищо. Простите хора го обожавали и му се кланяли затова като на слънце. Без неговата безпощадност към всякаква корупция Рим е щял да загине, всеки го виждал. И пак благодарение на нея обикновените хора били поне отчасти защитени от лакомията на алчните властимащи. Веспасиан бил за народа си истински цар и истински пъдар в едно. Лидер, каквито днес са много малко.

… Тук обаче може някой черногледец и злоезичник да зададе въпрос – откъде са се вземали все такива алчни високопоставени под мъдрото Веспасианово управление? Не е ли можел той да махне с божествената си ръка и да ги спре още преди да са се изкачили на постовете си?

А отговорът е неприятен и прост. На тези постове ги назначавал лично, ако и без шум, самият Веспасиан. Такива хора той наричал „гъбите ми“. Подбирал най-алчните и безскрупулни и им давал възможността да смучат от простите хора. Изсмучат ли всичко, което има как, ги обезглавявал и прибирал насъбраното. И простите хора го обожавали и му се кланяли, понеже го смятали за освободител и пазител. Не разбирали, че всъщност грабителят им е той и просто го прави косвено.

И не само у дома минавал номерът на Веспасиан. Немалко от завоеванията му са били подпомогнати от местни хора, научили за славата му в Рим на защитник на хората и освободител от всякакви корупционери. И несметни опити за бунтове във вече завладените от Рим земи са били смазвани не с войска, а от възмутеното простолюдие, твърдо решено да попречи на опитите да го лишат от спасителя му. Та то дори с него е гладно, а без него сто на сто съвсем ще мре от глад…

Та, такива ми ти работи. Историята има разни там интересни качества. Най-важното – че който не я знае, я… какво беше, че съм забравил?