На времето в София беше въведена зона за платено паркиране – първо синя, след това и зелена. С идеята събраните от нея пари да се използват за подобряване на възможностите за паркиране, строеж на паркинги и т.н. Тогава я подкрепих, ако и с половин уста. Подкрепих, понеже София има крещяща нужда от паркинги за коли. (И предостатъчно място, където да бъдат построени – под улици, под училищни дворове, над речни корита, като подземни етажи на нови строежи…) С половин уста, понеже още тогава ме мъчеше неприятно подозрение – че събраните пари ще отидат не за обявените цели, а „неизвестно къде“. Тоест, за тъпчене на гушите на братовчедски фирми.
Оттогава мина може би към десетилетие, не помня точно. Доколкото ми е известно, от събраните от зони за платено паркиране пари до момента няма инвестирана в подобряване на възможностите за паркиране и строеж на паркинги нито стотинка. Охотно съм съгласен да плащам, за да получа по-добри условия. Но съм абсолютно несъгласен да плащам, за да пълня гушите на братовчедски фирми и да не получавам срещу парите си само нагли лъжи. И тъй като смятам, че в сегашните условия първото няма как да се случи, оттеглих подкрепата си. Специално гласувах срещу РБ на последните избори, защото техен кандидат беше един от шампионите на идеята – Вили Лилков. (Говорете ми как РБ е срещу корупцията, слушам ви с удоволствие…)
Тези с братовчедските фирми обаче само я засилиха. (Странно, а?) И така, докато миналата есен не се надигна идеята зоната за платено паркиране да бъде разширена. (За пореден път. Малко по малко… знаем докъде. И как се вари жаба също знаем.) В кварталите „Оборище“ (между Перловската река и „Ситняково“), „Лозенец“ (между ВИАС, площад „Журналист“, хотел „Хемус“ и моста при НДК), „Иван Вазов“, „Крива река“, „Яворов“ и около пазара „Димитър Петков“.
Официално идеята беше повдигната „по молба на граждани, живеещи в зоните за разширяване“, и „подкрепена от проведена в съответните квартали допитвания“. С обещанието, че „ще бъдат направени допълнителни допитвания, преди да бъде въведена“… На практика не съм чул някой да е искал да бъде въведена зона около жилището му – твърде малко хора искат да плащат, за да имат още от същото. За проведени допитвания също не съм чул. (Беше съобщено, че в „Лозенец“ са провели допитване миналата година, от 30 май до 4 юни, в пет училища. Нямам познат там, който да е чул, че то се провежда. Не съм чул и кога и къде е било провеждано в останалите пет квартала, където ще бъдат въведени зони.) И най-вече не ми се вярва да чуя кога и как ще се провежда обещаното следващо допитване. Въпреки че ще проявявам специален интерес по въпроса. Резултатите от, хм, допитванията… са предизвестени.
Затова реших да направя свое допитване до всички, които живеят в бъдещите нови платени зони. Можете да го намерите на http://www.gatchev.info/polls/zelena-zona.php. Задължителен е единствено въпросът подкрепяте ли въвеждането на зона за платено паркиране във вашия квартал – всички други въпроси не са. Периодично ще обявявам какви са резултатите от допитването към момента.
Моля ви, разпространете линк към анкетата където и както можете. Нека се опитаме да контролираме, хм, процеса на вземане на такива решения успоредно. Малко повече прозрачност и връзка с реалността никога не вредят… Благодаря ви от сърце!
@Григор, понеже не гледаш телевизия, вероятно си пропуснал и една поредица от репортажи на Господари на Ефира. Става дума за слагане на скоби (и глоби) на коли, които са паркирани пред собствените си гаражи. По закон, собствениците могат да паркират пред гаража си. Но по наредба на столичния общински съвет, това не се зачита. Още по-лошото е, че глобата е твърде малка и човек не може да си потърси правата по съдебен ред (под 50 лв).
В репортажа от 2016.01.21 даже бяха отишли с трима пострадали , журналист, адвокат и дори един депутат. По-добре не гледай продължението от следващия ден, такава откровена наглост…
Честно казано, Господарите показват такива фрапиращи нарушения и корупция, че ако имахме поне един гъбар, трябваше всеки наглец изтипосан в ефир, да бъде изхвърлен от държавната си службица.
@Иван: Глоба, която не може да бъде оспорена по съдебен ред, не съществува (освен според правилника на глобяващия, който обаче не важи пред съда). Ако съществува, съдебната ни система може да бъде осъдена пред Европейския съд за отказ на правораздаване. Отделно, естествено, наредба не може да отменя закон и това също ще падне пред Европейския съд.
Проблемът е, че като паднат, пострадалите ще бъдат обезщетени от данъците ни – иначе казано, от собствения им джоб. Което на свой ред е подигравка с идеята за правосъдие. Правилното възбуждане на дело пред Европейския съд би включвало молба съдът да постанови обезщетенията да бъдат изплатени за сметка на лицата, издали съответната наредба и наложили глоби според нея – от СОС, та до последния служител в “Паркинги и гаражи”. Когато двайсетина-трийсет души си продадат жилищата, за да платят обезщетенията на ощетените, ще започнат да се забелязват наченки на вразумяване. Дотогава – не.
А за гъбарите не се безпокой. Те чакат гъбите да се насмучат достатъчно. А нареждането отгоре е гъбите да бъдат оставени да попиват, докато не дойде Големият Гъбар, дето е спасител на света…
Ще е интересно да коментираш и гласовете на хората, които нямат автомобили – като се посъберат резултати.
Не разбрах дали „Поканени са за участие всички, които живеят в района на бъдещите зелени зони“ е задължително условие. Ако да – защо има вариант „Живея извън тези участъци“?
П.П. Резултатите изглеждат странно… може ли да провериш дали не си объркал нещо в заглавията на полетата?
(Ако са си тези, ти трябва само един ред на квартал: „Имат кола“, с три колонки – да, не, непосочили.)
@Кал: Ще коментирам, ако се съберат резултати – а това ще стане, ако анкетата бъде разгласена достатъчно.
Резултатите не изглеждат странно, просто не са обяснени добре (направих опит). За всеки вариант на имане на кола е посочен броят на отговорилите с „да“ (искат въвеждане на зона) и „не“ (не искат).
Има още една идея за въвеждането на сини зони – да имало места за краткосрочно паркиране. На хартия звучи чудесно – отивам на центъра с колата, плащам за 2 часа докато си свърша работата и по живо, по здраво. Обаче реално места пак няма. Т.е. зоните са пълни на 100% и единственото което се случва е да плащаш два пъти за правото колата ти да е паркирана на улицата.
Цитат:
Основната цел на разширяването на синята и на зелената зона е да се реши проблемът с паркирането, а не толкова допълнителни приходи за градския транспорт, твърдят от Столична община. Досегашният опит показва, че автомобилите в платените зони намаляват, твърдят от ЦГМ.
@Anonymous: В България е прието да ти говорят врели-некипели, без да се червят и докато те гледат право в очите. Опитът показвал, че в платените зони автомобилите намалявали. Как точно? Ами като се изместват другаде и правят калабалък там – защото въвеждането на платена зона не увеличава местата за паркиране в нея. Иначе казано, зоните са поредният механизъм да ни изгребват джобовете, без да получаваме нищо в замяна.
Иначе, на много места в по-белите държави има и платено паркиране, и ограничено по време паркиране. Където е платено обаче парите отиват за благото на тези, които ги плащат – там тъпченето на гуши за сметка на „овцете“ не минава, понеже няма овце, там са хора. По същата причина там на много места паркирането е ограничено като време, но не е платено.
Цялостно идеята за зоните е добра и принципно я подкрепям, обаще не подкрепям липста на подобрения в столицата. Не намирам за правилно да си плащам по 2 лв на час за синя зона и всеки път когато отида до центъра да въртя като луд, за да си намеря парко място. Винаго съм бил на мнение, че на голям град като този са му нужни доста подземни или етажни паркинги.
Така вече ми станаха ясни.
И резултатите до момента са очакваните. 😉
Григоре, пряко засегнат съм от темата, но пропускаш нещо в анкетата си. Много хора го пропускат. Масово местните биват убеждавани да подкрепят зоните, защото щели да имат право на стикер за 100 лв. на година. Но никой не казва, че такова право имат само хората с постоянен адрес там. Постоянен, не настоящ – това веднага изключва всички под наем, като мен. Също така адресът в талона на колата трябва да съвпада с постоянния адрес на собственика, който да е същия, за който се иска стикер. Тоест само и единствено собственици на имоти с коли, регистрирани на същия адрес.
В тези квартали има много семейства под наем, даже печеленето от наеми е масово сред собствениците.
Та според мен основен въпрос в такива допитвания трябва да е дали имате постоянен адрес на това място – защото ако нямате и го направят зона, трябва да носите покупките си през три квартала до четвърти и да си паркирате колата на два километра разстояние, където няма зона. Нямате право да си платите (освен ежедневно да плащате почасово за зона, мерси), защото всичките тия зони са измислени не за да решат проблема с паркирането, а за да съберат едни пари. С две ръце подкрепям думите ти за Вили Лилков и изборите, и аз бях разочарован.
@Борислав: Дълго време ми бяха клиенти строителна фирма. Когато започна кризата през 2008, един ден попитах шефа им дали не е добра идея да пробва да строи подземни паркинги. Не е безумно трудно технически, той имаше и техниката и специалистите… Той ме погледна както се гледа малоумен и ме попита знам ли колко е рушветът за разрешение. Оказа се около 5 пъти разходите по строежа… На въпроса ми какъв е смисълът да искат сума, която никой няма да плати, той ми отговори: „Зоните. По-малко коли по платени места – повече пари за гушите на братовчедските фирми. За само година-две сумите далеч надхвърлят каквото би идвало от рушвети.“
Така че не виждам шанс нито да почнат да се строят подобрения, нито да почне да не е запълнена зоната. Виждам всички шансове положението да бъде опазвано със зъби и нокти каквото е – докато не започнем да превръщаме в политически труп всеки, който го е крепял. Дори когато крепенето му започне да значи доживотно излизане от политиката, пак повечето политици ще го правят. Но правят ли го, ще има бърз и силен оборот на изборните длъжности в общината, и рано или късно ще се намерят политици, които ще предпочетат да останат в политиката.
@turin: За немалко хора 100 лева е почти цената на горивото, което харчат на година, така че и това не е малко. Така че ако има достатъчно разгласяване, има надежда. Сигурно забелязваш оглушителното мълчание в „медиите“ ни по въпроса – сещай се… Затова и е толкова важна молбата ми тази анкета да бъде разгласявана колкото се може повече и на колкото места може повече.
(Допълнение: До момента няма нито един опит някой да манипулира анкетата – има с какво да се гордеем! Ако стане популярна, по-нататък сигурно ще има. Но дори така се очертава, че мнозинството българи показват честност и достойнство.)
(Второ допълнение: Пооформих малко резултатите – да изглеждат една идея по-културно.)
Освен изброените се предвижда и изграждане на жълта зона:
В доклада приоритетно се предлага въвеждането на “жълта зона” – в ж.к. “Яворов”, в частта на ж.к. “Гео Милев” между бул. “Цариградско шосе” и бул. “Шипченски проход”, както и в района между бул. “Цариградско шосе”, бул. “М. Еминеску”, бул. “Ситняково”, бул. “Ген. Д. Николаев”, бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”, в долната част на ж.к. “Лозенец”, ж.к. “Иван Вазов”, ж.к. “Кривата река”, ж.к. “Сердика”, ж.к. “Зона Б-5”, ж.к. “Зона Б-19”, ж.к. “Зона Б-18”, ж.к. “Банишора”.
Тази зона обхваща по-голяма част и от търговските центрове тип “мол”, изградени в столицата, като по този начин се цели да се регулира паркирането около тях.
Цената на паркиране в “жълтата зона” трябва да е най-ниската в сравнение с другите две, а освен това времето за паркиране ще е до четири часа, както предвижда проектът.
В предложението за “жълта зона” са включени още кв. “Изток”, кв. “Гео Милев”, кв. “Подуяне”, ж.к. “Сухата река”, ж.к. “Хаджи Димитър”, ж.к. “Фондови жилища”, ж.к. “Света Троица”, ж.к. “Гевгелийски”, ж.к. “Илинден”, ж.к. “Разсадника”, ж.к. “Красна поляна – 3”, ж.к. “Сердика”, ж.к. “Лагера”, ж.к. “Белите брези”, ж.к. “Хиподрума”, ж.к. “Стрелбище”, ж.к. “Гоце Делчев”, ж.к. “Лозенец”, районът около Южния парк, част от кв. “Хладилника”.
В тая жълта зона като я гледам не влизат само най-най-най-крайните квартали като Люлин и Обеля . Живея в квартал предвиден за жълта зона (следващият хит сигурно ще е кафява зона).Не не е имало допитване .Информацията за жълтите зони дори не е добре публично отразена а се питват да я прокарат по терлици.
В един момент жълтата зона тихомълком ще позеленее, зелената ще посинее и т.н. Още една причина да е остро необходимо да изконтролираме тоя процес – включително за анкети като моята.
Особено смешно е въвеждането ѝ около моловете – повечето от тях имат подземни гаражи, които са безплатни за посетители и само преди Коледа и Великден съм ги виждал пълни до повече от половината…
[“@Иван: Глоба, която не може да бъде оспорена по съдебен ред, не съществува (освен според правилника на глобяващия, който обаче не важи пред съда). Ако съществува, съдебната ни система може да бъде осъдена пред Европейския съд за отказ на правораздаване. Отделно, естествено, наредба не може да отменя закон и това също ще падне пред Европейския съд.”]
@Григор: Логиката казва, че си прав за това, което си написл, но практиката у нас показва, че грешиш.
Ако си спомняш, по времето на първото правителство на Борисов, под натиска на Цв.Цв. и при наличието на покорно мнозинство в парламента, беше приета промяна в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), и по-конкретно чл. 189, ал. 13, като имаше следната редакция: „Не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.“
Посочената норма е обявена за противоконституционна с Решение № 1 на КС на РБ – ДВ, бр. 20 от 2012 г.
Но от 2009 до 2012 е имало стотици (а силно вероятно и хиляди) административни дела, заведени от наказани с НП по ЗДвП, които дела са били прекратени от първоинстанционните съдилища (ако не греша, за подобни дела първа инстанция е съответния районен съд) с определения, позоваващи се именно на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП.
В момента нямам достъп до някоя правно-информационна система, но съвсем на бързо направих едно-две търсения в интернет.
Резултатът е такъв: районните съдилища прилагат като правило, почти без изключения, чл. 189, ал. 13 от ЗДвП, и отказват гледане на жалбата по същество, като НЕДОПУСТИМИ.
На следваща инстанция (съответния административен съд) също няма константна практика- едни административни съдилища издават решения, че тази разпоредба противоречи на нормата на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС; Конвенцията е ратифицирана от Република България и е в сила за нея от 07.09.1992 г.), а съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България същата е част от вътрешното ни право и има предимство пред нормите на националното ни право, които им противоречат. На тази база постановяват, че съответните жалби са ДОПУСТИМИ, и ги разглеждат вече по същество.
Други административни съдилища, и правораздаващите в тях съдии явно са учили друго право, и за тях Конституцията на Република България и Конвенциите, които България е ратифицирала са несъществени подробности.
Мога да приложа и няколко линка от резултата от търсенето ми, но вероятно СПАМ фитъра ще ме отреже, за това само едно, от решение на ПЪРВОинстанционен съд при това: http://rs-breznik.com/files/00420713.htm.
Но за съжаление много хора дори не са стигали до етапа районен съд, защото при връчването на наказателното постановление, милиционерите с голям хъс и желание обясняват как няма смисъл от обжалване пред съд, защото глоби до 50 лева са необжалваеми…
Съжалявам, че пускам нов запис, на натиснах “Submit” на предния, а намерих и още нещо интересно- много добре обосновано решение на Административен съд- Шумен. Линк нямам, запазил съм текста в личния си архив:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23 – 26.10.2010 г.
, град Шумен
Шуменският административен съд в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година, в следния състав:
Председател: Росица Цветкова Членове: 1. Татяна Димитрова
2. Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова ЧКАНД № 200 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по частна жалба от П.Д.Б. с ЕГН ********** *** срещу Определение №221/29.09.2010 г., постановено по ВНАХД № 485/2010 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав.
Частната жалба е подадена в срок – чл.350 ал.2 във вр. с чл.346 т.4 от НПК, доколкото настоящата съдебна инстанция се явява касационна, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
С атакуваното определение ВПРС е прекратил производството по ВНАХД №485/2010 г., образувано по жалба на П.Д.Б. с ЕГН ********** против Наказателно постановление №591/23.08.2010 г. на Началника на РУ «Полиция» град Велики Преслав. Въззивният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения преклузивен срок, визиран в разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН, както и е подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол по силата на чл.189 ал.5 от ЗДвП. За да достигне до този правен извод съдът е установил от фактическа страна, че обжалваното НП е връчено на наказаното лице на 09.09.2010 г., а жалбата е подадена на 20.09.2010 г. На тези основания съдът е прекратил производството по делото с атакуваното определение.
Събраженията на районния съд са неправилни, с оглед представените пред касационната инстанция писмени доказателства.
По отношение на срока: Настоящата касационна инстанция приема, че срокът визиран в разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН е бил спазен от касатора. Видно от приложените към частната касационна жалба пощенска разписка и фискален бон по категоричен начин се установи, че жалбата против атакуваното Наказателно постановление е подадена по пощата на 16.09.2010 г. Следователно се явява подадена в законоустановения срок в чл.59 ал.2 от ЗАНН, доколкото обжалваното Наказателно постановление е било връчено на нарушителя на 09.09.2010 г.
По отношение недопустимост на въззивната жалба по силата на чл.189 ал.5 от ЗДвП и неподлежащ на съдебен контрол акт: Настоящата касационна инстанция приема, че приложението на чл.189, ал.5 от ЗДвП и въведеното с тази норма ограничение за обжалване на Наказателни постановления нарушава разпоредбите на чл.47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, гарантиращи правото на справедлив процес, поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.47 от Хартата, като осигури възможност за ефективен достъп до правосъдие.
Българската държава е член на Европейския съюз, считано от 01.01.2007 г. От момента на присъединяването си действащото общностно право / понастоящем съюзно право/ – първично и вторично законодателство на ЕС става приложимо за Р България, нейните институции, физически и юридически лица. Юридически задължително за Българската държава е и правото, създадено след присъединяването на страната ни. Част от първичното право сега е Хартата на основните права на Европейския съюз, към която се е присъединила и Република България.
Считано от 01.12.2009 г., на Хартата е придадена юридически задължителна сила като в чл.6 т.1 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/, изменен и допълнен с договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. и в сила от 01.12.2009 г., е установено, че „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз…, която има същата юридическа сила като Договорите”. Договорът от Лисабон е ратифициран по конституционен ред от 40-то Народно събрание със Закон, приет на 21 март 2008 г. Законът за ратифициране е обнародван в ДВ, бр.36 от 04.04.2008 г. и влязъл в сила за Р България, считано от 01.12.2009 г., с което са изпълнени изискванията на чл.5, ал.4 от Конституцията на България. На това основание този Международен договор и санкционираната с него Харта на основните права са станали част от вътрешното право на страната и имат предимството пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съдът счита, че нормите на Хартата, установяващи основни права, освен че са юридически задължителни за Българската държава, държавни органи и институции, за всички физически и юридически лица, имат и непосредствено действие, т.е. не е необходимо санкционирането им с някакъв допълнителен акт от вътрешното законодателство, за да намерят те своето приложение. Те се явяват част от първичното законодателство на Европейския съюз. Поради директния ефект на разпоредбите, всеки гражданин може да се позовава на тях, както в отношенията си с институциите на Европейския съюз включително и пред Съда на Европейския съюз, така и пред националните юрисдикции.
В заключение може да се обобщи, че с малки изключения – когато норма от Хартата, препраща към националните закони за уреждане на механизъм и условия за упражняване на признатото от нея право, разпоредбите на Хартата имат непосредствено действие и следователно се прилагат директно от националните съдилища, при това с предимство пред вътрешното законодателство, когато същото им противоречи.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се обявяват за неподлежащи на обжалване наказателни постановления, налагащи да нарушения на закона глоба до 50.00 лв. Съгласно чл.47, абзац първи от Хартата на основаните права на Европейския съюз „Всеки, чиито права и свободи, гарантиращи правото на съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия”, а веднага след това в абзац 2-ри от същия член се установява правото на справедлив процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд, както и правото на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, да им се осигури компетентна правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие-чл. 47, абзац 3-ти.
Право на ефективни правни средства за защита пред съд, означава че Хартата изисква не само националното право на държавата-членка да предвиди процесуални средства за защита пред съд (и чрез тях-достъп до правосъдие) на нарушеното право, закриляно от правото на съюза, но и тези средства обективно и на практика да могат да бъдат ефективни. Нарушеното право, закриляно от правото на съюза, е правото на защита срещу неоснователно обвинение и осъждането на санкция за такова обвинение. До този извод за съдържанието на нарушеното право съдът достигна като се основава на чл.48 т. 2 от Хартата във връзка с (на основание чл.52 т.3 от Хартата) с чл.6 т.1 от ЕКЗПЧОС: „Всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд” и с чл.2 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС: „Всяко лице, признато от съда за виновно в извършено престъпление, има право да обжалва обявяването си за виновно или осъждането си пред висшестоящ съд. Упражняването на това право, включително основанията за това, се уреждат от закона”. Съдът по правата на човека в практиката си (делата Камбуров срещу България, Станчев срещу България) се е произнесъл, че разпоредбата на чл.2 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС, която е конкретен случай на право на достъп до правосъдие, е приложима и в хипотезите, когато е наложена санкция за административно нарушение по УБДХ, разбира се при спазване на другите условия по този текст от Европейската конвенция. В този смисъл понятията „обвинение”, „обвиняем”, „престъпление” в цитираните текстове не следва да се разбират в тесен смисъл, само като понятия на наказателното право, а и в смисъла на аналогични фигури и понятия в административнонаказателното право и правораздаване, уредено в ЗАНН – обвинение в извършване на административно нарушение, субект на нарушението (физическо или юридическо лице), административно нарушение. Нормите, гарантиращи ефикасен достъп до правосъдие не съдържат условия за неговата реализация, т.е., трябва да е налице възможност на всеки, чиито права са накърнени по какъвто и да е начин да се обърне към съд и това не бива да е постановено в зависимост от обусловености, които да създават пречки за това.
Съдът, формирайки извода си за съдържанието на нарушеното право, се позовава и на разпоредбите на ЕКЗПЧОС, защото съгласно чл.52 – озаглавен „Обхват и тълкуване на правата и принципите” в т. 3 установява, че доколкото Хартата „съдържа права, съответстващи на правата, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, то техния смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи на правото на Съюза да предоставя по-широка защита”. Такава по-широка защита Хартата дава като засилва гаранциите за зачитане и съблюдаване на правата чрез формулиране на условията за допустимост на ограниченията в тях. Съгласно чл.52 т.1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде: /1/ предвидено в закон от вътрешното право на държавата-членка и /2/ да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на /3/ принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само: /4/ ако са необходими и /5/ ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Следователно, правото на Съюза допуска ограничението в правата на национално ниво от държава-членка, само при кумулативното изпълнение на следните условия: 1.ако е въведено със закон от вътрешното право; 2.ограничението да зачита основното съдържание на правото-държавата да признава правото във вътрешния правов ред със същото основно съдържание; 3.ограничението се установява при спазване на принципа на пропорционалност, което ще рече, че с него не могат да се засягат правата и законните интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, която го налага, а също така и ако целта може да се постигне чрез по-благоприятна мярка за лицата-да се приложи тази по-благоприятна мярка; 4.ограничението да е обективно необходимо за постигане на поставените цели и 5.действителните цели на ограничението да съответстват на признати от Съюза цели от общ интерес ( например защита на националната сигурност, обществен ред или обществено здраве) или ограничението да е продиктувано от необходимостта да се защитят правата на други хора. Трябва да се отбележи, че в горепосоченото става въпрос за ограничаване на субективни права, респ. свободи, а в конкретния казус по делото става въпрос за отричане на субективното право на процесуална защита, респ. достъп до правосъдие.
С оглед изложеното съдът приема, че с въведената с чл.189 ал.5 от ЗДвП необжалваем минимум, субектите на които са наложени наказания до размера от 50.00 лв. се лишават от правото на ефективно средство за защита, установено с разпоредбата на чл.47 от Хартата за основни права на ЕС и гарантирано съгласно чл.52 т.1 от същата. Правото на жалба е процесуално средство за защита срещу осъждането за нарушение по ЗДвП и налагането на глоба с оспореното наказателно постановление. Това право е отнето на жалбоподателя с нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Решаващ за окончателния правен извод на настоящия състав е въпросът: допустимо ли е извършеното с вътрешния закон ограничение на правото на ефективни правни средства за защита, установено в чл.47 от Хартата, предвид коментираните по-горе критерии за допустимост по чл. 52 т.1 от същата или не.
Съдът, тълкувайки нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, установяваща забраната за обжалване, намира че ограничението (на практика довело до лишаване от право) е недопустимо, съгласно задължителното за Р България първично общностно право. Същото не отговаря на три от кумулативните изисквания по чл. 52, т. 1 от Хартата, а именно: 1.Действителната цел, с която ограничението е било наложено от законодателя, не съответства на признатата от Съюза цел на общ интерес, 2.Самото ограничение не е продиктувано от необходимостта да се защитят правата на други хора. 3.Очевидно, целта на ограничението е чрез въвеждане на забраната да се обезпечи по–бързото приключване на административнонаказателните производства, с което ще се осигури по – голяма ефективност в дейността на административнонаказателните юрисдикции. Другата възможна цел е чрез санкционния характер на забраната да се преследват целите на генералната и специална превенция, като се въздейства възпиращо и превъзпитаващо по отношение на нарушителите и останалите членове на обществото, лицата да се мотивират към правосъобразно поведение. Последната цел обаче, нищо че е обществено полезна, в крайна сметка е незаконна. Това е така, тъй като целите на превенцията се възлагат само и единствено на наказанието и никакви съображения за обществен интерес не биха могли да оправдаят лишаването от правото на достъп до съд. Най – сетне съдът не приема, че ограничението е било обективно необходимо за постигане на поставените цели. Както вече се посочи, правните средства за постигане на целта на законодателя са други, а не лишаването от право на ефективни правни средства за защита.
Предвид изложеното Шуменският административен съд намира, че разпоредбата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП нарушава чл.47 и чл.52 т.1 от Хартата за основните права на ЕС, поради което и на основание чл.5 ал.4 от Конституцията на Р България, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.47 от Хартата, като признае на жалбоподателя правото на жалба против Наказателно постановление №591/23.08.2010 г. на Началника на РУ «Полиция» град Велики Преслав. Най-прекият път за прилагане на правото на ЕС, когато същото е ясно и безпротиворечиво и има пряк ефект, е правораздаването от националните юрисдикции по повод на отнесен до тях правен спор.
От така установеното фактическо и правно положение настоящият касационен състав намира, че постановеното от Районен съд град Велики Преслав Определение №221/29.09.2010 г., с което е прекратено производството по ВНАХД №485/2010 г. по описа на ВПРС се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение №221/29.09.2010 г., постановено по ВНАХД №485/2010 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав.
Връща делото на същия съдебен състав при Районен съд град Велики Преслав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2.
/п/
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 26.10.2010г.
@Oleg: Че съдебната практика у нас ще е клиентелистка към властта и корупцията нямам абсолютно никакво съмнение. Бих бил смаян, ако не е – дори в отделни случаи.
Което е още един повод да разберем, че свободно могат да живеят хората. Стадото е, за да бъде доено до кръв и стригано до кокал. Докато сме стадо, ни очаква това и нищо друго.
А ще сме стадо, докато не разберем, че всичките приказки за добрия цар, добрия пъдар, добрия съд и т.н. са приказки. Добър е този орган на властта, който бива непрекъснато контролиран от народа с желязна ръка. И мръдне ли от правилния път дори само веднъж, целият народ обявява гражданско неподчинение до влизането на съответния орган в затвора задълго. (И на другите държавни органи, които не зарежат работата си и не се хвърлят преди всичко друго да вкарат този в затвора – също.)
Проблемът тук е, че не сме народ. Да ме прощава Петко Славейков, ама да ни нарече мърша е с нищо незаслужена похвала. Това, че се затриваме и скоро ще изчезнем, е пряко следствие от именно този факт. И е справедливо. Който не работи, не трябва да яде. Който не защитава правата си, не трябва да има права.
Страшни и тъжни мисли, но… логиката е такава.
Затова е толкова важно, когато някой успее да накара системата да си свърши работата, за това да се шуми колкото се може повече. Ако ти се занимава с това от време на време да описваш такива случаи, за да са публично достъпни, аз с удоволствие ще направя сайт за целта, с удобства за писане в него, и ще му дам хостинг.
@Григор:
Само да уточня нещо, по повод предложението ти: аз НЕ съм юрист, и нямам нужната квалификация в правната материя. По стечение на обстоятелствата вероятно поназнайвам съвсем малко повече за правото от средно-статистически човек, завършил НЕюридическа специалност.
Но едва ли бих могъл да захранвам подобен сайт, за който говориш с качествена, интересна информация.
Даже до тази ти публикация попаднах случайно. Търсех друг твой запис с коментарите към него, погледа ми мина през текста, и си позволих коментара.
[“Проблемът тук е, че не сме народ. Да ме прощава Петко Славейков, ама да ни нарече мърша е с нищо незаслужена похвала. Това, че се затриваме и скоро ще изчезнем, е пряко следствие от именно този факт. И е справедливо. Който не работи, не трябва да яде. Който не защитава правата си, не трябва да има права.”]
За съжаление, както и друг път съм споменавал, като гледам особено последните 5 години какво и как се случва в страната, като гледам нивото на децата (аз съм с ~2 години по-малък от теб), които идват на интервюта за обявени позиции… Все по ясно, с цвят, обем и звук се очертава с жена ми да стягаме куфарите на дърти години. Уви!