Преди повече от 15 години станах свидетел на следната случка:
Беше 24 май, минавах по „Витошка“ покрай парка пред НДК и отведнъж забелязах пред себе си телевизионен екип. Момиче с микрофон и момче с камера спираха минувачите:
– Добър ден! Какво ще кажете за българския народ?
– Добър ден! Кажете нещо за българския народ!
Буквално на три метра пред мен спряха някакъв старец. Висок, слаб, с костюм, очила и бастун.
– Добър ден! Какво мислите за българския народ?
Дядото се подпря на бастуна с две ръце, изгледа ги над очилата и заяви с провлачен старчески глас:
– България е една слаба държава!
– Ама господине, за българския народ ви питаме какво мислите!
– България е една МНОГО слаба държава!
– Господине, не ви питаме за страната! За народа ви питаме!
– България е една УМОНЕПОБИРАЕМО слаба държава! – Още по-провлачено и хрипкаво. Околните вече се подсмиваха на очевидната склероза. Аз, да си призная – също.
– Ама господине, за народа ви питаме! Не за страната! За народа, за народа кажете какво мислите!
– Ами деца, нали и аз това ви казвам – за народа какво мисля. Просто малко по-заобиколно. По-учтиво, така да се каже. Като за пред телевизия…
Всички физиономии наоколо моментално се изпънаха. Моята също. Хем обидно до болка, хем копче не можеш да кажеш… Старецът май хич не беше склеротик.
… Оттогава мина много време. Не спирах да се чудя как така става. Уж не сме толкова глупави хора – или поне тогава бяхме по-малко глупави от сега. Как тогава е възможно да сме толкова безнадеждно тъп народ? Противоречието е… умонепобираемо.
Вчера един познат ми показа отговора. Много нагледно и простичко. Както и може да се очаква от психолог.
Бяхме седнали у тях на петнайсет минути сладка приказка. Неволно стигнахме до темата. Когато споменах какво противоречие ме измъчва, той само се усмихна. Стана, измъкна от един шкаф неголяма кутия и я отвори.
– На кое от тези картончета има нарисувано чудовище?
В кутията имаше към трийсетина картончета с картинки по тях. Пейзажи, нарисувани в характерен стил – само с големи цветови петна. Въпреки това нарисуваното си личеше отлично – къде ливада и небе над нея, къде отляво водопад а отдясно скала, къде полянка с гора отзад… Прегледах ги много внимателно, няколко пъти. Обърнах ги наобратно. Гледах ги под ъгъл към светлината…
– Не виждам чудовище на никое.
– Нима? Съвсем просто е. – Той заподрежда картончетата като парчета от пъзел. Когато привърши, на пода между нас лежеше картинка на нещо, излязло сигурно от детски кошмар.
– Виждаш ли какви красиви елементи какво ужасно цяло могат да дадат? Същото е и с народа. Дори ако всеки поотделно е умен, цялото може да е изумително тъпо… И обратното е възможно – много необразовани и глупави хора могат да съставят умен и читав народ. Ние обаче сме на първия вариант.
… Седя и се чудя. За годините от случката с телевизионния екип хората около мен изглупяха направо умонепобираемо. Колекцията тук, тук и тук е смешно бедна и постна на фона на реалността, дори само на медицинската ѝ част – а останалите не са по-добре. Очаквам много скоро някой духовен наследник на Тодор Колев да запее „Кога ще ги стигнем централноафриканците“. И, както преди за американците, всеки да си мисли „Ако ще срещу нас да тичат, пак няма да ги стигнем“… Има ли какво да направим, за да спасим народа си от самоунищожение на всички възможни нива, от лично та до всенародно? Можем ли въобще да го направим?
… През януари 1990 г. съседи ме помолиха за помощ. Имали роднина, избягал в Щатите още през седемдесетте години. Получили от него писмо – имал „Интернет адрес“ (е-майл), писма до него нямало как да ги спрат в пощата. Знаели, че аз се занимавам с такива работи – не може ли да помогна?
Бяха чудесни хора, така че с удоволствие се съгласих. Взех старателно облепения с марки плик, разпечатах го, отидох където ползвах Нета (и до момента никой не ме е освободил от обещанието да не казвам къде) и набрах писмото на ръка. На следващия ден имаше отговор – преписах го на ръка от екрана и го занесох на съседите ми. Те бяха смаяни – как така за само три дни до Щатите и обратно?! Поусъмниха се, че почеркът не приличал на този на роднината им, но съдържанието ги убеди, че е той.
Писмата зациркулираха всяка седмица. Пътем се запознах и сприятелих с роднината. Започнах и аз да си пиша с него. И един ден го попитах дали не смята да се върне в България, след като вече бай Тошо не е на власт. Отговорът ме попари – помня го и до днес:
Момче, не си разбрал най-важното. Ние, дето бягаме от България, не бягаме от бай Тошо. Бягаме от вас, дето оставате в нея… Изглеждаш свестен момък. Дано го разбереш по-бързо, че да се спасиш и ти.
Оттогава вече има 25 години, че и повече, и още не съм го разбрал напълно. Че е голата истина – така е, няма как да си затворя очите пред фактите. Но не искам да го приема. Толкова прекрасни, свестни, истински хора тук в България познавам! Да, преди бяха двойно повече и половината от тях вече са по света, без никакво намерение да се връщат. Но и така тук има останали предостатъчно. Хора, които заслужават грижа, и подкрепа, и помощ. И това някак да успеем да изтръгнем народа си от умонепобираемата глупост, простотия, егоизъм, лайнодушие, дребнавост… да не продължавам, че ми се реве.
Разбирам колко трудно е, да не кажа невъзможно. Как докато шепичка хора събираме народните добродетели прашинка по прашинка, банда взели реалната власт престъпници ги разсипва и тъпче в калта с роторни екскаватори, умишлено и целенасочено. А угоеното стадо нехае, грухти и ги достъпква… Но въпреки това не мога и не искам да приема това, което виждат очите ми. И най-вече мисълта, че няма какво да направя.
Затова и оглеждам честичко напоследък българския Нет, да търся нещо позитивно. Признаци, че някой се бори да върне интелекта на който може, както може. Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк. Сигурно ще е полезен не само на мен.
Наско Славов, с целия си почти 70-годишен живот.
Ето какво му готвим другата събота:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=22439#p22439
На мен ми е мъчно колко време отделяме да говорим за глупостта, егоизма и т.н. – и как все не ни остава за ония, другите хора и работи, които са ни позволили въобще да си говорим в тоя момент. Дотам ми е мъчно, че понякога просто искам да спра да говоря…
Понякога просто приемаш нещата каквито са, и продължаваш. Това не значи да се примириш, нито да кажеш че е правилно. Просто нещата са такива. Хората сме такива. Не сме особено умни. През повечето време не е проблем.
Държавата не е естествено образувание. Никой ред не е, изисква воля. Естественото е джунглата. За да не живеем в джунгла (в каквато живеем в момента) е нужно масово спазване на реда. И не защото иначе някой ще ни накаже. Просто е.
Няма как да ти се иска да почистиш градинката като на главата ти са проблеми от друго естество. Например гладен си, или пък са те заплашили с побой. Или пък си убеден че скоро ще започне война. Просто пирамидата на Маслоу се запълва отдолу нагоре. Първо човек има нужда да се чувства относително здрав, нахранен, в безопастност, после същото за близките му, пък тогава чак идва общото и общественото.
Пиши по вестниците че международното положение е страшно, пиши че иде война, пиши как бият хора без причина из парковете, ама едно момче умряло наръгано с нож, ама една на майка убили бебето в болницата, и ето ти я внушената опасност. По улицата хора ще си извадят очите, защото някой някого засякъл и не му дал предимство. Хора пътуват с бухалки и тръби в колите “за всеки случай”. Не е важно колко и дали ги използват тези тръби, важно е че това им е в главата, този “всеки случай”. Дреме ти за градинката, нали скоро оттам ще мине танк и ще я разоре.
Аз също доста дълго време се чудех как става така, че уж все сме много умни и българските деца вземат първи места по олимпиади, а в същото време държавата е слаба, краде се безнаказано, пълно е с корупция и емигрираме … Обяснението е, че децата печелещи олимпиадите за съжаление НЕ СА представителна извадка на народа ни, а са по-скоро голямо изключение, изпъкващо на фона на останалите.
Във всеки народ има (малко)глупави, (значително множество)средни хора, и (малко)умни хора, т.н.
Разпределението им обаче, а и средната интелигентност се оказва, че са доста различни, за различните народи и култури.
Григор, мисля, че ще ти е интересно да прочетеш следната книга: http://www.rlynn.co.uk/uploads/pdfs/Intelligence%20and%20the%20Wealth%20and%20Poverty%20of%20Nations.pdf
… и да разгледаш данните там за България и Румъния примерно.
http://www.pdf-archive.com/2014/07/14/the-bell-curve/the-bell-curve.pdf за мен също бе много информативна.
@Петър Петров: Проблемът е, че този „всеки случай“, в който ще ти потрябва бухалка в колата, не е особено рядък. Не е и чест, но хората са абсолютно наясно, че нападне ли ги бандит, е безсмислено да разчитат на полиция или съд – освен като подкрепа на бандита.
Пресен пример от вчера вечерта. Прибирам се по Цариградското шосе към центъра. Някъде около Студентски общежития ме задминава една тежка категория лимузина с поне 130 в час (аз съм със 75-80, той е твърдо с повече от 50 над мен), криволичи като бясна около колите, свири и им мига да се махат от пътя ѝ. Кара не като да бърза, а като шофьорът да е сериозно надрусан – разликата се усеща… Точно пред мен кара полицейска кола, която въобще не реагира на гледката.
@dido: Проблемът е и в това кой е „отгоре“ в обществото, кои са овластените. Останалите се равняват по тях. У нас това са бившите ДС (които на времето са били подбирани по личностова осакатеност и озлобеност към околните), и мутрите (подбирани от бившите ДС по същото плюс криминалност и агресивност). Какво очакваш да се случи, когато те са, по които се равняват останалите от народа?
Болезнено е усещането, че в България нещо не е наред. Излекувах го, когато започнах да разбирам някои причини, а още повече, когато видях развитие.
Нищо у нас не е принципно различно от останалия свят. Стечението на обстоятелствата и създалите се условия са предпоставили сегашното състояние на обществените отношения. Жестоки империи са унищожавали достойните, оцелявали са мижитурките. Печелившото поведение е било да си траеш и да се уреждаш покрай някой безскрупулен “големец”.
Пред очите ни условията се променят. Неизбежно ще се променим и ние, и наследниците ни. Всяко развитие е разрушител на старото. Има жертви. Съжалявам, но цената трябва да се плати.
Трудно ни е, защото нямаме културния модел. Цивилизованост не се заучава, а се инкултурира, “абсорбира” се от заобикалящата обществена атмосфера. На децата ни, които отиват да учат на запад, им стигат няколко месеца, за да разцъфнат техните естествени добродетели. Тук все още не се получава.
Вече приемам спокойно, че само етноси с нормални взаимоотношения оцеляват. Българите може и да не се окажем сред тях. Ще е справедливо, ако оставаме озлобени простаци, дори когато това ни убива. Все пак се надявам обществото ни да оздравее.
Виждам две посоките за пробив в развитието ни:
1. Децата, които учат навън, ако се върнат повече от тях и заемат ключови позиции.
2. Разрастване на изграждащото се просветено гражданско общество, например чрез Читалище.то http://chitalishteto.blogspot.bg/p/blog-page_8.html
Да не губим надежда, инкултурацията е бавен процес, особено когато се случва с цяла държава.
Деси, и аз залагам много на 1. Повечето мои съученици са в чужбина… и ВСИЧКИТЕ до един са казали: „Ние нямаме причини да оставаме тук до края на живота си. Ще се върнем в Бг, след като натрупаме достатъчно опит, средства и връзки“. (Единият например преподава физика в Принстън в момента – а мечтата му е да създаде лаборатория по физика в България. За целта обаче трябва да си изработи „тежко име“ на световно ниво, за да може да печели големи европроекти. За такива мечти се искат бая пари.)
А за 2. благодаря сърдечно. Ще го огледам на спокойствие тия дни…
П.П. И един поздрав от поезията на Иван Динков, на който попаднах непосредствено след като прочетох записа на Григор:
(Анализът е на Иван Станков, в сборника му „Фигури на отвъдността в българската литература“. Който също ви препоръчвам с двете ръце. За да пре-оцените (например) колко важна книга е „Време разделно“.)
Кал, именно “непресекваща обществена и индивидуална търпимост към текущите видове действителност, някакво хлъзгаво, хоризонтално състояние на душата”. Който избира това нито може, нито трябва да присъства в бъдещето.
Основният проблем е, че всеки следи единствено собствената си изгода. Никой не прави нищо за другия без предварително да претегли ползите и загубите от подобно действие. Ако хората осъзнаят, че правейки добро, помагайки на другите, изграждат и собственото си благополучие. За съжаление в културата са ни заложени три основни принципа (1.трай си, 2.мини тънко, 2дай да прецакаме), които скапват всякакви надежди за светло бъдеще. Аз лично изгубих надежда, че нещата ще тръгнат в положителна посока, за държавата ни, за народа.
Здравей, Григор,
Благодаря ти до някъде за статията :). До някъде, защото критиката и характеризирането не помага, така мисля аз. Хората са такива каквито са. Нагласата за промяна идва от вътре на вън. Какво предизвиква желанието за промяна? Всеки си има личен спусък. Кога ще се отключи, дали ще се отключи? 🙂 Според мен човек може да промени само себе си и да помогне на човек, който иска да му бъде помогнато.
На това:
“Признаци, че някой се бори да върне интелекта на който може, както може.” – Това което аз научих по пътя си е, че не можеш да дадеш нещо, на някой който не го иска.
“Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк.” – Който търси намира, колкото повече търсиш, толкова повече ще намираш :);
Ето едно положително линкче от мен: http://chujdozemec.com/%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-17-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B2/
Желая ти много позитивен и усмихнат ден.
“Затова и оглеждам честичко напоследък българския Нет, да търся нещо позитивно. Признаци, че някой се бори да върне интелекта на който може, както може. Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк. Сигурно ще е полезен не само на мен.”
Аз познавам човек, който постоянно публикува позитивни неща за Бг и българите. И той и аз живеем в чужбина. Все му се чудя на устремеността с която ги намира!
Неговия ФБ е:
https://www.facebook.com/DimiterIvanov1974
@Радосвета: Благодаря от сърце за хубавия линк! 🙂
@Ekis: Нямам FB акаунт, така че не мога да видя съдържанието – но се радвам, че го има. 🙂
Здравейте, Григор!
Попаднах на блога Ви чрез webcafe.bg, където също е публикуван текстът Ви и съм изклчително приятно изненадан от интелигентните и в същото време вълнуващи текстове, включително и горния! Позициите ни съвпадат по много неща.
Прочетох анализите Ви на ситуацията в Украйна от преди година. Интересно ми е какво мислите сега по тази тема, която смятам за много важна. Както и всичко, свързано с доста притеснителното развитие на нещата в Русия.
Поздрави и успехи!
@Спас: Положението в Украйна за щастие не се разви по най-лошия начин. Подозирам, че още тогава на Русия е било казано това, което започва да се върши сега – засилване на позициите на НАТО в Европа срещу Русия. Така че разгръщането на по-сериозни действия е било отложено за при крайна нужда. Междувременно Сирия запълва нуждите, както от „победи“ за хранене на руския национализъм, така и за полигон за изпробване на руската боеготовност. Ако кризата в Сирия бъде разрешена обаче, не е изключено до година-две след това сраженията в Украйна да ескалират. Глупостта на сегашното украинско ръководство си е жива покана за това развитие.
Дали ще продължи след Украйна и с Източна Европа – не знам, но няма да се учудя. Докъм 2020-2023 г. превъоръжаването на някои основни видове руски войски с модерна техника ще е на практика завършило. Когато това стане, Русия ще получи значително превъзходство пред НАТО в Европа в тях. Ако рейтингът на руския президент към този момент е критично нисък, е възможен военен сблъсък между Русия и НАТО. При този вариант Русия ще атакува каквото може да откъсне и задържи, без да доведе НАТО до ядрен отговор. Такива области са две – Прибалтика и Балканите.
Pingback: За умните хора, глупавия народ и реалността
>>Затова и оглеждам честичко напоследък българския Нет, да търся нещо позитивно. Признаци, че някой се бори да върне интелекта на който може, както може. Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк.
http://www.borbabg.com/2015/12/23/коминочистачът-делян-ангелов-носи-къ/
Да е жив и здрав адаша.
Не мога да отрека, че статията напипва доста истини. Но както винаги или както сме свикнали, или както ни е по-удобно, мислите се плъзгат по повърхността, по гладкото, далеч от същността на проблема, далеч от корените, а те са много дълбоки. Казвам го като човек с друга религия, макар и пак християнска, живял сред православни и съумял да усети дълбоките различия между възпитанието в едната и другата християнска общности. Но не това ще е акцентът ми тук. Акцентът е върху моралния вакуум като цяло, за който малцина си дават сметка и който е причината за всичките ни днешни беди. Тъй като пиша за първи път тук, не съм сигурен какво е нивото на аудиторията и от къде трябва да тръгна, но ще се опитам да съм ясен дори за по-изостаналите читатели и ще започна по-отдалеч. В основата на всяко общество лежи моралът. Моралът като съвкупност от ценности, които всички или по-голямата част от индивидите са приели за неотменими, задължителни, изконни. На базата на тези морални ценности общността създава закони, гарантиращи, че спазването на общоприетите норми ще е задължително за всички. Това е малко отклонение за по-незапознатите, за да изясним връзката морал-правни норми. Но морал не се възпитава със закони. Тази връзка (за голямо наше съжаление) е еднопосочна – моралът поражда закони, но законите не пораждат морал! Не и пряко. И стигаме до същността на проблема. След варварския преврат, довел до т.нар. “комунизъм”, който после стана “социализъм”, че накрая го докарахме и до “развит” (социализъм), блюстителите на обществения морал – свещениците и църквата като цяло бяха подложени на гонения и насилствено изтикани от ролята си на морални учители, на духовни водачи, на “пастири на стадото”. Тук само ще вметна, че в младата и далеч не укрепнала българска държава тяхната роля далеч, далеч не беше изиграна до край, както е станало в останалите християнски страни извън Османската империя (няма да правя и едно друго разграничение, макар то също да е важно за цялостното осъзнаване на проблема). И така, поповете бяха заменени от партийните секретари. Общественият морал премина във властта на комунистическата партия и нейните функционери, и преди да скочите възмутено да ги ругаете имайте предвид, че те бяха по-малкото зло! Моралът на онези години беше лош, фалшив, неприемлив за голяма част от хората, репресивен в определена степен, но все пак го имаше. Съществуваха морални норми, които се възпитаваха у децата от детската градина до университетите. Ще се изсмеете, знам. Но чавдарчетата, пионерчетата, комсомолците – всички тези малоумни комунистически измишльотини в една или друга степен успяха да заменят църковните норми и макар изкривен, уродлив и идеологически обвързан, общественият морал беше налице. И стигаме до 1989, Демокрацията и свободата. И оня вакуум, за който ви говоря. Църквите си съществуваха, поповете си бяха там, но навиците на хората, свързани с религията, бяха заличени. Изчезнаха и партийните секретари. Големият въпрос, който трябва да си зададем е – кой ги замени? Кой остана да се грижи за морала на общността, на социума като цяло, кой следеше дали споменатите морални норми се спазват? Отговорът е – НИКОЙ! Отговорността негласно се разпредели между семейството и училището, но и двете нямаше как да се справят със задачата си в условията на масова еуфория от новопостигнатата свобода, която в крайна сметка ни доведе до новото робство, в което живеем днес и от което всички искаме да избягаме, но вече няма къде – робството на липсващия обществен морал, на разпадащите се ценности, на отчаяните хора, на страха от другия, недоверието, омразата. Ето там е разковничето и това е отговорът, който мнозина търсят и не могат да намерят. Този отговор аз отдавна го знам. Търся някой обаче, който да ми отговори на другия, по-важен въпрос – как можем да поправим това и не се ли сещаме прекалено късно? А дали си давате сметка, че има и друг човек в държавата, който е намерил отговора като мен? И дали сега няма да ви стане ясно, защо Борисов строи толкова много църкви и се опитва да върне българина в тях? Дано се досетите. Пожелавам ви го.
@Avatar: През първите години на прехода църкви се строяха и възстановяваха още повече отсега, а резултата го виждаме. Ако някой не е забелязал – БПЦ ни направи атеисти. Точно както Симеон ни направи републиканци. И в двата случая – с това какво демонстрираха като лични качества.
Иначе казано, моралът на свой ред си има основа, и тя е икономическите отношения като социален модел на конкретното общество. Нашето е „капитализъм“, съграден от кадесари по техен вкус. Случайно да има наоколо някой, който да е учуден от това какъв морал се е масовизирал? Да има наоколо някой, който да не би бил изумен, ако се беше наложил читав вид морал?
@Григор: Ние нямаме алтернатива, на която да заложим. Аз също съм от тия, които си описал и никога не съм имал съмнения, че бих отговорил по същия начин като Вашия американски приятел: “Ние, дето бягаме от България, не бягаме от бай Тошо. Бягаме от вас, дето оставате в нея”. Само след 20 дни мой добър приятел също потегля на запад. Не защото живее зле или е беден, напротив – в България получава почти колкото мен навън, което му дава двойно, че и отгоре по-висок стандарт от моя! Той не може да понася ХОРАТА! Отношенията, простотията, бързо преминаваща в простащина и уродливост. Аз нямам отговор на въпроса как това може да бъде променено. Или по-точно – имам, но е тема на по-дълъг разговор. Както и въпрос на по-дълъг от един човешки живот период. Ние щем не щем ще се променим. Но това няма да стане за година-две.
>>Затова и оглеждам честичко напоследък българския Нет, да търся нещо позитивно. Признаци, че някой се бори да върне интелекта на който може, както може. Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк.
http://www.bridge.bg/bg/pages/10-Quiz
Za pove4e podrobnosti na li4no syob6tenie, imam i facebook.Laptopa mi e ot v4era i ne sym instalirala kirilicata o6te, taka 4e molq da me izvinite
@Avatar: Точно това ни е проблемът – нямаме алтернатива. Защото не искаме да си създадем. „Българският народ много обича свободата, но чака да му я поднесе друг на тепсия“ – това познато ли ви е?…
Писал съм и преди – много важно е тези, които не се борят за свободата си, да не я получават. Иначе няма да е справедливо към тези, които се борят, и ще учи и тях да не се борят. Колкото и да е ужасно, трябва да има един народ някъде по света, който гние и плуе, понеже не иска да се оправи, за урок и поука на околните народи. Още по-ужасно е, че това е точно нашият… Но това е положението. Ще се оправим, когато ура-патриотите, муфтаджиите и диванните и кръчмарски юнаци разберат, че проблемът на България са те, и че не седнат ли да оправят себе си, ще плуят и гният до края на живота си, без никакъв шанс за нищо друго. Дотогава единственото, което има как да се случи, е и шепичката читави хора тук да плуе и гние заедно с добитъците.
От вдигналите се от България за последните поне 15 години, поне 90% са точно като този човек – кадърни, печелещи и тук чудесно, и точно затова неспособни да понесат смрадта на добитъците. Изтичането е именно и точно на мозъци. И съответно пък тук се получава натрупване на задници. Което влошава проблема…
Може би това е част от решението – мозъците да изтекат в чужбина, да покажат там кадърността си и да натрупат ресурси. След което някои от тях да се върнат тук, да поемат нещата в свои ръце и да започнат да подкарват добитъците с голямата тояга. Добитъците пак няма да се оправят и ще гният и плуят, но така трябва. България като страна може да се оправи и да придобие елит… Но за тази цел трябва да се разкара кадесарската мафия, а това просто не го виждам как може да стане. Всички сценарии, за които съм се сетил, са ненаучна фантастика.
@Tsveta: Каква точно е идеята? Да облагородяваме народа чрез игране на бридж, или?… Не че е лоша, но малко обяснение тук би дало повече информация.
Avatar е прав, че в основата на нещата стои моралът. Това, което е големият проблем на българското общество са сбърканите ценности. Ние сме народ загубил посоката, не различаващ добро от зло, изгубил куража да защитава доброто.
Моралът в обществото се налага от църквата. У нас, за съжаление, църквата е не само липсваща. Тя, в сегашния си вид е вредна. Още по-лошо е, че това не се отнася само за българската църква. Православната църква, като цяло, е църква пропаднала в мисията си. Основната мисия – да научи народите си как да го живеят този живот на тази планета правилно. Пропадането го виждаме във всички православни страни. От Русия, като минеш през Украйна, частично Румъния, Сърбия, Македония, у нас, та стигнеш до Гърция. Отбор юнаци със сходни проблеми. Най-лошото е, че това не е наследство от комунизма. Обратното – комунизмът намери най-благодатна почва именно в тези страни, именно поради провалита се църква. Дори в Гърция, в която комустите бяха прогонени насила. Това е наследството от онази империя, която наричаме Византия. От там тръгват ред изкривявания, които постепенно се наслагват. За да се докараме до днешното дередже да се чудим кой път да хванем.
Ако трябва да бъда честен – не съм оптимист. Не съм, защото това е изключително дълъг процес. Също така, изискващ неимоверно интелектуално усилие. Трябва да тръгне от църквата. Не ни трябват нови църкви и попове. Трябват ни морално чисти и безкористни проповедници, които да извършат Реформацията на православието и да посеят семето на праведния живот. Оттам нататък, ако хората поемат … може би, все още, да имаме някакъв шанс.
@Симеон В.: Тук не съм съгласен. За мен моралът нито е в основата на нещата, нито го налага в обществото църквата. В основата на нещата са икономическо-обществените отношения и пак те налагат морала… Но това е конфесионален спор – боя се, че би бил непродуктивен по темата.
Da se syzdava interes v mladejite za intelektualni zabavleniq vinagi e poleznoi. Na6to kato narodnata medicina se pada, ako ne pomaga, pone ne vredi. Tyrsehte idei i hora, koito ne6to pravqt, eto ima takiva – davame uroci na mladeji, lageri organizirame i opitvame da povi6im interesa kym intelektualno razvitie na edna 6epa hora, utre moje da stanat dve i t.n.Daje dnes moqt myj stana vice republikanski 6ampion za .18 sled 1-q, koeto e sme6no malko.Nikoj daje ne e 4uval za nas, vypreki 4e imame jurnalist v gildiqta i to izvesten.
Не мисля, че спорът е “конфесионален” (ако употребяваш думата в смисъл на религиозен). За мене е философски. И като такъв е точно по темата – кое е в основата на проблемите ни, коя е причината за бедите ни?
Почти по темата: http://www.capital.bg/blogove/pisma/2007/06/29/354023_zabludata_kat/?ref=miniurl#comment-29 Статията е добра, но този коментар е съвсем на място. Особено тук:
Всички мрънкат от корупцията, но ние всички дружно участваме в нея, било то като отидем на лекар, било то като решим да си платим на катаджията вместо да караме като нормални хора (това ме вбесява – не се ли замислят тези хора, че те могат да са следващата жертва в някоя зверска катастрофа с черно БМВ. Нямат ли тези хора деца?).
Няма невинни! Виновни сме тези които не са в България, виновни са тези дето са там; виновни са тези дето не гласуват, но и тези дето гласуват, виновни са т.нар интелектуалци, както и откровените простаци; виновна е ръката, която взима, но и ръката която дава.
@Tsveta: По принцип режа безмилостно всякакви опити да се рекламира нещо в блога ми, но за тази кауза съм склонен да направя изключение – хубава е. Успех – стискам ви палци! 🙂
@Симеон В.: Наистина е по темата. Безпокои ме обаче, че е въпрос много повече на „аксиоматични“ убеждения, отколкото на убеждения, които се доказват или опровергават чрез логически спор. Затова ме е страх, че спор по него може да не е продуктивен.
@Cliff Burton: Не само този абзац – целият коментар е страхотен. Ще взема да го копи-пейстна и пусна в блога.
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » За умните хора, глупавия народ и реалността – 3
@Tsveta
Григор може и да е склонен да направи изключение за тоя случай, но той (не Григор, случая) е доста нескопосан – аз съм играл състезателен бридж и пак не разбирам какво е съдържанието на рекламното послание. Та ако може по-подробно…
Nqma reklamno poslanie, ne si padam po reklamata, o6te po-malko po tazi na 4ujd gryb. Dadoh prosto link kym lesen samou4itel za vajni pyrvi stypki za igra, koqto zaslujava da byde populqrizirana.
@ gezatop
Ima o6te edin post ot men, kojto moje bi ne si zabelqzal, tam davam primer za tova kak im nqkoj , kojto opitva v tezi usloviq da pravi ne6to bez materialni oblagi, to4no za koeto be6e pomolil @Григор. Bqh pomolena za po-podrobno obqsnenie na ideqta, ne smqtam 4e ima reklama i agitirane, vseki sam re6ava za sebe si Ne znam za6to vse sme po-katolici ot Papata, qvno tam e zaroveno ku4eto
@Tsveta: За реклама – реклама е, но целта ми изглежда благородна и затова я подкрепям. Моят блог е моят дом онлайн – нормално е в него да става каквото аз реша.
Prez 1988 si kupih edna kniga na Ljubomir Lev4ev, ne stava6e za 4etene. 30 godini po-kysno opitah s 4eteneto i pak ni6to. Za6to pi6a tova, za6toto q haresah, vljubih se ot pryv pogled v neq, tq ima6e zaglavie – Убий Българина!
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Сегашният мигрантски поток е deja-vu за Европа и предишния път мигрантите бяхме ние
Уважаеми гн. Григор Гачев,
Аз се опитвам да пиша нещо за историята на компютрите и компютерните коммуникации в България и много се заинтересувах от факта за използване на е-майли в България още през далечния януари 1990.
Може ли да споделите къде се е ползвал този е-майл – държавна сигурност, военното разузнаване, външното министерство, руското или американското посолство и т.н.
Моите проучвания за този период – например в БАН, в тогавашния Институт за техническа кибернетика и роботика, в направлението на акад. Ангел Ангелов и в тогавашната секция по “персонални компютри и системи” електронна поща (е-майл) не е съществувал.
Затова ще ви бъда много благодарен, ако споделите къде точно, а още по-добре и откога точно сте ползвали електронната поща в България.
Благодаря предварително – и с нетърпение ще очаквам вашият отговор.
@E-mail January 1990: В записа се казва ясно и разбрано защо няма да споделя къде точно и откога точно съм го ползвал.
Здравейте Григор,
Прекрасна статия. Да, всеки ден се сблъскваме, че живеем уж сред умни и интелигентни хора, но имаме усещането, че около нас и сред управниците ни има само умонепобираеми индивиди.
Когато човек поживее навън, обаче се убеждава, че такива индивиди има и там в “обетованата земя”. Моят опит показва, че това са моментите, в които решаваме, че може би е по-добре да се върнеш в слабата държава и да се опиташ да обединяваш усилията на малкото умни и да се надяваш, че някога ефектът на една малка група ще се мултиплицира. Сега ще е един проект и инициатива, но тя ще вдъхнови друг. После трети ще направи нещо вдъхновяващо.
Това правим и в нашето сдружение “Тук-Там”, заедно с много приятели и съмишленици – случваме Идейник – онлайн състезание по социално предприемачество, където поставяме конкретни теми/проблеми и активните българи от всяка точка по света търсят решения и се опитват да ги реализират. Опитваме се да е малка стъпка 😉
Надявам се това да е такъв положителен пример, какъвто търсите!
@Simona Dakova: Наистина е. Силно желая успех! 🙂
Има начин, и може да се направи нещичко… 🙂
Нециклична демокрация, е постоянен, непрекъснат изборен процес, който има начало, но е безкраен във времето. Тя дава възможност хората да гласуват във всеки желан от тях момент, без ограничение на броя гласувания.
Явен вот, е правото на хората, при желание, да излязат от своята анонимност като гласоподаватели в непрекъснатия изборен процес, на нецикличната демокрация.
Корекционен вот, е утвърждаващ или отхвърлящ явен вот, във всеки желан от хората момент, от непрекъснатия изборен процес в нецикличната демокрация.
В нецикличната демокрация, броят на мандатите е променлив. Той се определя от сбора на гласувалите с анонимен цикличен вот, явен вот, и корекционен вот във всеки един момент от непрекъснатия изборен процес.
Праг на доверие, на избран с гласуване, кандидат за изборна длъжност, е половината от гласувалите за него, минус един глас.
В нецикличната демокрация, продължителността на мандата, на избрания с гласуване, се изчерпва с изтичането на отреденото за мандата време или с достигане прага на доверие.
Листа с кандидати за изборна длъжност, е информационен масив със свободен обществен достъп, с информация за всеки кандидат за изборна длъжност. В него, във всеки момент от изборния процес, всеки избирател и всяка обществена организация могат да прибавят кандидати, или да оттеглят доверието си към предложени от тях кандидати за избираема длъжност .
Гласувалите с явен вот, имат право на корекционен вот във всеки момент от непрекъснатия избирателен процес, на нецикличната демокрация.
Корекционният вот е:
1. Явен вот, срещу собствения избор, приближавайки избрания до прага на доверие, във всеки избран от избирателя момент от непрекъснатия изборен процес.
2. Явен вот, за друг кандидат от листата с кандидати, приближавайки избрания до прага на доверие, във всеки избран от избирателя момент от непрекъснатия изборен процес.
3. Явен вот, за избран от други избиратели, приближавайки избрания до прага на доверие, отдалечавайки новоизбрания от прага на доверие, във всеки избран от избирателя момент от непрекъснатия изборен процес.
В нецикличната, демокрация, актуалния текущ рейтинг на избран на изборна длъжност, за позиционирането му спрямо прага на доверие, е задължително достъпен свободно и публично в листата с кандидати , във всеки момент от постоянния изборен процес.
Много учтив и многословен начин да кажеш, че народът е прост! Но явно Вие скоро сте стигнали до това прозрение и още Ви е така малко драматично. И аз допреди няколко години се дразнех, когато мои приятели често повтаряха, че ние сме малък, но много прост народ. Но постепенно осъзнах, че това е истина, и не само за нашия, а за всички народи. Вълнуват ме нещата около човешката простотия и създадох Сдружение за борба с простотията, като противодействие
https://www.facebook.com/groups/841074572593413/
И както вече бях казал: Необходимо е – ни повече, ни по-малко – ново Възраждане. Това е мисия на малцинството, на едната десета. Да си умен или талантлив не е само дар Божи, но и отговорност. Мълчанието на умните и талантливите е дезертьорство пред съдбата на общността.
@Павел: Кой в тази нециклична демокрация ще притежава медиите? Предполагам, че се сещаш защо питам.