За умните хора, глупавия народ и реалността – 2

Предишният ми запис вероятно щеше да отмине и потъне в дълбините на е-океана, ако не беше препубликуван в webcafe.bg. Прочетоха го доста хора. Някои коментираха там, други – тук. Един-двама дори ми писаха поща… Писмото на единия е причината за този запис.

Не искам да го цитирам тук. Едно, че блогът ми не е помийна яма и читателите му търсят тук нещо различно от помия. И второ, че един ден авторът му сигурно ще се срамува от него, а Нетът помни… Но ще му отговоря открито и пред всички.

—-

Да, човече, прав си – няма да публикувам писмото ти в блога си. По-горе обясних защо. Ако искаш да имаш глас, направи си блог. Евтино е, а на много места – даже безплатно. И просвещавай народа колкото щеш.

Не е трудно, нали? Защо тогава се пенявиш, че нямало да ти дам свобода на словото? Имаш я. Ако имаш предвид, че моя блог го четат, а твоя няма да го четат – това е друго. И моя не го четат кой знае колко хора. Толкова ми е умението да разказвам увлекателно и да поднасям ценни неща, толкова съм привлякъл. Покажи повече, ще привлечеш повече. Ако обаче искаш да не буташ колата, а само да се возиш на чужд гръб, не си прав. Тази настройка няма никога да бъде решението на българските, или които и да е други проблеми. Тя е част от проблемите – може би най-основната.

Не пиша този запис нито от Щатите, нито от Англия, нито от Германия. Ако го пишех оттам, щеше да съдържа съвсем различни неща. Обяснения колко лошо е там, колко страшно е и как не може да се живее. Как бият негрите и експлоатират бедните, и смучат целия свят, за да демонстрират богатство. Как араби с чалми и ятагани се самовзривяват на всяка крачка, та улиците са само кратери от експлозиите. (А, и как опипват и изнасилват жените, докато се самовзривяват.) Как правителството там си е зарязало страната, за да може ден и нощ да крои планове за съсипване на България. Как, дойде ли българин, го арестуват, затварят доживотно и пребиват от бой всеки ден…

Недоволен тук, недоволен и там, нали? Да, ама не. Има разлика, която ти никога няма да разбереш, колкото и пъти и които и хора да ти я казват. Ще я напиша за останалите наоколо… Тук съм недоволен, защото ми се иска тези, които се борим да оправяме нещата, да бъдем повече. И търся сродни души, или начин да подкрепя отчаялите и отказалите се… Там щях да съм доволен. А щях да пиша тези неща, за да не се подлъже някой като теб за дойде. Току-виж му харесало и решил да остане. А нито страната, нито хората там са виновни и заслужават подобно нещо.

Да, точно това казах. Някои други страни са уредени, въпреки че хората в тях не са много умни, понеже там са малко тези като теб. А България е съсипана, въпреки умните си хора, понеже тези като теб са повече. Именно вие сте трупната отрова, която превръща умните хора в умонепобираемо глупав народ. И която превръща една от най-красивите страни на света в една от най-скапаните държави.

Сърдиш ли ми се? Обиждаш ли ми се? Чакай малко. В мейла си ти ме оплю с далеч по-цветисти епитети и ги подкрепи единствено с ругатни, а аз не ти се разсърдих. Вместо това те съжалявам. Да, пазя се от теб, както е редно човек да се пази от въшлясал и крастав луд, но не те мразя както ти мен. Съжалявам те и ми се иска да осъзнаеш докъде си се докарал. Някак така, че да не искаш после да умреш от срам – не знам възможно ли е, но го искам. Защото какъвто си сега съсипваш не само моя и на всички свестни хора наоколо живот, а и своя… И ще подкрепя това, което написах, с аргументи.

Кажи ми, човече – имаш ли кауза, която би подкрепил с труд и действия? Диванното суперменство не се брои, анонимната юначност в Интернет също. Имаш ли кауза, различна от „да изколим турците, евреите, чужденците, педалите, прекалено умните и всички останали“? Защото това не е кауза – това са комплексите на пъзлив дрисльо. Виждал съм такива като теб неведнъж. За мой срам, като по-млад и буен даже съм срещал такива на четири очи и съм надушвал съдържанието на тазовите им резервоари… Предполагам, че дори да си най-отзад на побесняла тълпа, пак няма да колиш който ти падне. От което сигурно тайно се срамуваш, а би трябвало да се гордееш. Да тормозиш закъсали малцинства е като да биеш сираче – носи единствено позор.

За друго те питам. Кажи ми, ако си имаш друга, истинска кауза, подкрепял ли си я някога с труд и усилия? Примерно ако си недоволен от правителство, независимо кое и какви са ти политическите възгледи, късал ли си от времето и парите си, за да протестираш срещу него всеки ден в течение на месеци? Или ако примерно си любител на природата, жертвал ли си почивните си дни, за да чистиш доброволно и безплатно някое красиво кътче от боклуците? Или, ако те тревожи колко хора нямат дори какво да ядат, дарявал ли си за тях било пари, било храна, било труд? Събирал ли си дрехи за домове за сираци или престарели? Прекопавал и поливал ли си кварталната градинка – освен нощем, в „алтернативен“ смисъл на думата? Потил ли си се да допълваш Уикипедия или друг подобен общополезен ресурс?

Не, не ми казвай, че нямаш време. Три килобайта писмо не стават за миг. И съм абсолютно сигурен, че пишеш още много и много подобни неща – до други хора, като коментари по форуми, къде ли не. (Подозирам, че един от коментаторите под текста в webcafe.bg си ти, ако и псевдонимно.) Сигурно отделяш за това часове всеки ден… Апропо, като не ти харесват позициите ми, кой те кара да ги четеш? На мен като не ми харесват нечии позиции, не ги чета. Защо си бесен на мен, когато си го причиняваш сам?!

Да, знам защо. Не си първият такъв, който виждам, няма да си и последният – познавам ви добре. И ще ти направя услугата да ти го кажа. Сигурно ще си ми много ядосан, понеже не звучи приятно. Но ако за момент се замислиш, може да откриеш и верни неща вътре. Ако имаш достойнството и самоуважението да тръгнеш да ги оправяш, може да забележиш и други. И нищо чудно един ден да си ми благодарен за толкова лошите на пръв поглед думи.

Защото подсъзнателно усещаш, че в теб няма нищо свястно. Че анонимният бабаитлък в Интернет е единственото, за което те бива – друга стойност нямаш. И затова мразиш тези, които не са като теб. Които могат да видят чуждите предимства и своите недостатъци, и да търсят как да оправят себе си и да отдадат другиму дължимото уважение. Опитваш се да се докажеш над такива хора по единствения начин, който владееш – като псуваш, ругаеш и заплашваш. С надеждата да уплашиш някого, че да се почувстваш за миг важен и въобще забелязан и оставил някаква следа. Защото виждаш начин да се утвърдиш единствено като бъдеш най-големият боклук наоколо.

В предишния си запис цитирах как българите, които бягат в чужбина, бягат от други българи, които остават тук. Ти си този, от който бягат, с това какво представляваш. Да им държиш сметка е върхът и завършекът на причината да го правят, и да нямат намерение да се върнат повече. Ще се върнат – и България ще разцъфти – когато ти се махнеш оттук.

Имам обаче и добра новина за теб. И тя е, че този подсъзнателен усет те лъже. Да, към момента може да си човек без особена стойност, но можеш да промениш това. Не е трудно – просто започни да правиш нещо, което е от полза за хората. Бъди политически активен според възгледите си. Помагай на когото смяташ, че има нужда от помощ. Допринасяй за доброто на хората, без да търсиш заплащане. Отдели част от времето и силите си, за да си полезен, по какъвто начин ти е по душа, на който ти е симпатичен или скъп. Ако имаш силите да е за всички, е най-добре.

Да, ще има хора, които ще те смятат за луд. Нищо чудно повечето ти познати да са такива. Бягай от тях като от чума – те са именно чума, по умовете. Светът е пълен с далеч по-свестни хора, които заслужават подкрепата ти и ще ти дадат подкрепа при нужда. Търси истински и достойни приятели сред тях.

Започни оттам. Останалото ще дойде с времето само.