Вече съм писал преди за невероятното произведение на Любо Николов – тук, тук и тук. А вече има и още какво да добавя.
Днес получих от Любо Николов две страхотни вести. Едната е, че „Изток-Запад“ обмислят идеята да издадат и втори том от „Сивият път“. (Което ще даде на Любо финансовата възможност да го напише.) Хип-хип-ура – ето това се казва издател, който реално помага за развитието и умножаването на изкуството и културата!
Проблемът тук обаче е, че от първия том – „Наследникът“ – са продадени само около 500 броя. Трудно ми е да го повярвам – помня добре времето, когато добър писател на фантастика с лекота минаваше 100 000 тираж (ако Партията разрешеще отпечатването му). Но и от доста познати издатели чувам, че напоследък и най-големите световни писатели трудно продават 1000 броя. С изключение на една много малка прослойка – повечето от нея ИТ кадри – в България имат пари да си купят книга тези, които не знаят да четат. (Или ако знаят, понятието им за полезна книга включва готварските книги и чековите книжки.) А при такава продажба книгата е на границата на загубата.
Тук идва и втората чудесна новина. След преговори с „Изток-Запад“ Любо е успял да издейства разрешение първият том да бъде пуснат в „Моята библиотека“. Така че се надявам скоро все още четящите в България да могат да се уверят в качеството на книгата лично и предварително! 🙂
В момента обаче съществуването на втори том на „Сивият път“ е на кантар. Ако се продадат още известно количество бройки, втори том ще има. Ако не – не. Затова предлагам на всички, които са харесали книгата, да си я купят. Не е скъпа, а към нея върви безплатно още една чудесна книга – „Забравени сказания“, също вдъхновена от Толкин и изпълнена с вълшебното майсторство на Любо Николов. Двете заедно са както чудесен подарък, така и едно от съкровищата от домашната ни библиотека.
(И, ако не се сещате – Любо никога не е отказал автограф на никого. И никак не е трудно да бъде открит и помолен. 🙂 )
А ако някой се колебае дали има какво интересно да се случи във втория том – има! Ето как завършва първият:
Изминаха още час или два, изпълнени с нечовешко напрежение, надежди и отчаяние. Надежди, защото лека като чайка, „Елпида” успяваше да поддържа дистанцията от черния преследвач. Отчаяние – защото въпреки всичко галеонът не изоставаше… и защото – Финеган осъзна с ужас това – бяха попаднали в погрешното течение. То минаваше на хиляди километри от Тера. След като толкова часове родната планета бе нараствала, сега тя мина вляво от тях и отстъпи място на Селена, която на свой ред взе да расте право по курса.
Все по-близо и по-близо идваше нейният диск, постепенно изпълни целия небосвод отпред и разстоянието намаляваше стремглаво. Хиляди километри… стотици… десетки. Курсът леко се промени, плъзна почти успоредно на повърхността на планетата, но продължаваше неотклонно да слиза надолу. Летяха над Морето на спокойствието и за кратко в гърдите на Финеган отново се върна надеждата, че ще успеят да се спуснат върху морските вълни. Сетне отдолу се плъзнаха планински ридове, хълмове, дълбоки котловини и клисури, остри зъбери и сенчести долини с проблясващи в тях реки. Изгряващото слънце хвърляше бледи кървави отблясъци над този хаотичен пейзаж.
Бяха достигнали самата линия на залеза и навлизаха в нощта, когато Правият път свърши.
Широката водна ивица изчезна като отрязана с нож. Още миг или два шхуната продължи да се носи напред по инерция. После изгуби опора и полетя право надолу от четири километра височина.
– Господи, приеми душите ни! – прошепна брат Финеган и с едната ръка стисна безполезния щурвал, с другата здраво прегърна Нико през раменете.
Под тях една огромна пръстеновидна планина, едва огряна по върховете от първите лъчи на изгрева, бе зинала да ги погълне…
Добре е да добавиш линк към място, където може да се купи онлайн.
Например:
https://www.helikon.bg/books/118/-%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D0%A7.1%3A-%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%2B-%D0%97%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%A4%D1%83%D1%82%D0%BB%D1%8F%D1%80_189346.html
http://iztok-zapad.eu/books/book/1420/%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%82.-1.-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B8
Честит 1 април и на теб, Григоре!
Няма майтап, Брани. В най-близко време “Наследникът” отива в читанката. Бих им дал и легендите, но мисля, че не е добре за тях да ги включат.
Оо, тя и с твърди корици! Ето и от мене линк:
https://www.book.store.bg/p141695/siviat-pyt-kniga-1-naslednikyt-liubomir-nikolov-narvi.html
Няма как да не си я купя, ще я чета от файл и ще си я попипвам за твърдите корици. А не се съмнявам, че Любомир Николов я има и в нормален вид, на файл имам предвид, защото няма как пък Григор да не му е казал да си пази такъв файл, та няма и да се трудят много хората от “Моята библиотека”, само едни SFB тагове някой трябва да наслага… Е, и илюстрациите може би…
Обичам такива книги. Със задоволство приемам бъдещото споделяне между читателите в “chitanka” от страна на автора и издателството. Ще си я купя още в понеделник: аз няма да мога да я прочета по обективни причини за сега, но ще я подаря на племенницата ми, която също е фен на този жанр. Поздрави.
Любчо, сори че се усъмних, ама вчера такава беше датата 😀 А ти защо не каза, че имаш нова книга с приказки? Пущай чат-пат по някоя новина в блога 😛
Pingback: „Сивият път“ « Пещерата на неандерталеца
Ами няма как да се продава книгата. Днес отивам в Хеликон и каката там ми казва, имаме я, ама… я нямаме. Няма я по рафтовете, трябва да си я поръчаш. Как ще се купува книга, за която можеш да научиш само от мълвата? Ех…
Това е сериозен проблем. Кой къде я е виждал в наличност? Любо в момента не е достъпен, иначе бих те посъветвал да си я купиш направо от него; аз също в момента нямам бройки.
@tonywoolf: Можеш ли да изчакаш седмица?
На мен store.bg са ми пратили писмо, че поръчката ми се обработва, пък като дойде, ще ви се похваля. Иначе понеже вече излезе в “Моята библиотека”
http://chitanka.info/book/7533
почнах да чета по малко. На едно място се поменава, че ако всеки почне това и това, ще настане анархия. В отрицателен смисъл. Няма да се хареса на Шаркана. Може би трябваше да е хаос и безредие. Ама хайде, това да е кусурът. То и в тълковния речник от соц. време анархия е с две значения.
анархия ж. 1. Липса на държавна власт и законност, нарушаване на установения ред; безвластие, беззаконие. 2. Отсъствие на план и организация в някаква работа, дейност; стихийност, безредие. [гр.]
Хаха, ха, че липсата на държавна власт и законност и нарушаването на установения ред, може да са много хубаво нещо. Повлиях се аз от змея горянин и туй то. Но пък така се сетих, че неговите книги май стават за препрочитане като минат 3-4 години.
Аз си я поръчах от Изток-запад. Има линк в Читанка, както и в коментара на Веско по-горе. 🙂
Понеже казах, че ще се похваля, като дойде книгата, ето, похвалвам се. Дойде в кашонче, в него друго, с фолио отгоре, вътре още една кутия от картон, по-тънък, и тя във фолио, и чак в него двете книги. Тази с твърдата корица се разлиства добре, листата прошумоляват, а като се затвори казва “туп”. Междувременно си слушам бавно и по малко книгата на файл, изтеглен от chitanka.info, че да си имам за по-дълго време. Към 30 процента съм прочел, и забелязах прочее:
— #Имено! За наша _обща_ радост — натърти Филомена
без да оставя ни най-малък процеп отдолу, отгоре и #острани
Ще проверя някога дали ги има и на хартията тия грешки, и ако ги има, ще ги пратя някога на Читанката, че да ги оправят, и електронният вариант да стане още по-добър от хартиения. 🙂
И моята дойде преди малко. Чудесно оформление!
@Григор: Съжалявам, но нямах търпение.
Ура!
Разгласям и при нас в Човешката:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=22806#p22806
П.П. @Виктор: хартиеното издание има някои коректорски грешки (и поне една смислова). Смисловата я пратих на Любо, докато превеждахме „Наследникът“ на английски.
Бе я направо да се похвалим докрай… 😀
http://kal.zavinagi.org/?p=703
@Виктор: Гордея се, че те познавам!
@tonywoolf: Такива да са ни всичките проблеми. 🙂
Григоре, моля ти се да не ме засрамваш така пред хората. Като че съм някакъв не знам какъв. Научил съм се да ползвам компютър, голяма работа.
@Виктор: Хората си знаят по-добре от теб за засрамване ли си. 🙂
@Кал: Преводът на стиховете е много добър! 🙂 Мисля обаче, че Любо Николов би предпочел да направи свой. Съветът ми е да го попиташ.
Благодаря. 🙂
Всичко, което е направено по превода, подлежи на редакция от опитен native speaker (за който тепърва се уговаряме с „Изток-Запад“), както и от самия Любо. Стига да му се занимава на него. Аз отдавна съм му пратил целия текст + бележки.